МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ОТ 19.01.2021 г. ПО НОХД № 4807/2020г., ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН
СЪД- ПЛОВДИВ, Н.О., X-ти НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
От Районна прокуратура- Пловдив е внесен
обвинителен акт по досъдебно производство № 240/2020 г. по описа на 03- то РУ при ОД на МВР Пловдив, пр. пр. № 3939/2020
г., по описа на Районна прокуратура- Пловдив, срещу В.Д.А., ЕГН ********** за
извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, за това, че на 06.05.2020
г. в гр. Пловдив, на ул. „Победа“ № 21, е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „БМВ 530Д“, с рег. № ****, след употреба на
наркотични вещества- кокаин /СОС/.
В хода на съдебните
прения, представителят на Районна прокуратура- Пловдив поддържа изцяло така
повдигнатото обвинение. Излага доводи, че по безспорен и категоричен начин е
изяснена фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, поради което
пледира за признаване на подсъдимия за виновен. Сочи, че показанията на
свидетелите Д., М. и В. са взаимно подкрепящи се, достоверни и обективни, като
изцяло е бил следван редът на Наредба №1 от 2017г. Подробно обсъжда назначената
по делото съдебно-токсикологична експертиза, от която счита, че се установява
употребата на кокаин. Намира заявеното от страна на подсъдимия за защитна
версия. Сочи, че обстоятелството дали водачът е бил под влияние на наркотични
вещества не е съставомерен елемент на процесното престъпление и няма предвиден
количествен критерий на съдържанието на наркотичното вещество. Посочва, че
употребата на наркотици може да бъде установена чрез всички предвидени в НПК
способи. Като утежняващи обстоятелства прокурорът посочва съдимостта на
подсъдимия и множеството други извършени нарушения по ЗДвП, като смекчаващо –
младата му възраст. Моли за наказание „Лишаване от свобода“ малко над минимума,
което да не бъде изтърпявано ефективно, както и за глоба и лишаване от право да
се управлява МПС.
Защитникът на
подсъдимия – адв. А., излага доводи в насока недоказаност на обвинението по
един несъмнен и категоричен начин. Посочва, че свидетелските показания на
полицейските служители са противоречиви, както и че в хода на разследването не
е бил разпитан като свидетел пътникът, който се е возил заедно с подсъдимия на
процесната дата. Намира, че проверката с техническото средство – Дръг Чек 3000
е била опорочена. Сочи, че не е било изяснено дали подсъдимият е бил придружен
с някой при даването на конкретната проба урина, както и че същата не му е била
предявена и надлежно запечатана пред него. Акцентира върху обстоятелството, че
резултатът от кръвната проба е отрицателен, както и че количествен анализ на
урината не се извършва. Посочва, че издадената заповед за мярка, с която е
отнето свидетелството за управление на подсъдимия, е била отменена от
Административен съд-Пловдив. Сочи, че 24 дена след датата на процесното деяние,
подсъдимият отново е бил проверен за наркотици от същите служители на МВР, без
да е бил водач на автомобил, като полевият тест на по-надеждния според вещите
лица Дръг Чек 5000 е бил положителен, но впоследствие пробите кръв и урина са
отчели отрицателен резултат. Набляга и на представените по делото резултати от
независима лаборатория „Рамус“, които са дали отрицателен резултат за всички
наркотични субстанции, като изследванията са извършени в лицензирана за това
лаборатория в гр. София. Моли подсъдимият да бъде признат за невиновен и да се
постанови оправдателна присъда.
Подсъдимият в хода
на производството дава обяснения.
В обяснения от
09.10.2020г. сочи, че не е присъствал при полицаите по време на извършването на
полевия тест с дрегера, а се е върнал до колата си, както и че има алергия от
слънцето и работата му е свързана с компютър, поради което получава
зачервявания на очите. Посочва, че е имало различие в процедурата при вземането
на полевия тест с дрегера в сравнение с втория случай, когато е бил спрян от
същите полицаи. Заявява, че са му върнати номерата на колата и книжката, след
спечелването на административните дела, както и че при втория случай било
установено, че няма наличие на наркотични вещества. По отношение на процесния
инцидент посочва, че вечерта на 05.05.2020г. е бил с приятелката си и се
разхождали по центъра, след което я закарал до тях и излязъл с негов приятел,
когато бил спрян от органите на реда. Сочи, че вечерта е пил енергийна напитка.
При спирането му заявил на полицаите, че е употребявал кокаин, но преди много
време – преди около 6 месеца. След даването на теста бил задържан за 24 часа,
след което освободен. На 07.05.2020г. в независима лаборатория по възможно
най-бързия начин си направил тест, като резултатите излезли отрицателни.
В обяснения от
19.01.2021г. посочва, че на 06.05.2020г., когато са му взели урина, никой не го
е придружил, за да види дали той дава пробата. Сочи, че урината не била
запечатана пред него, защото нямала капаче. Поради тези обстоятелства не може
да е сигурен, че действително това е неговата урина и не е била компрометирана
по някакъв начин. Намира, че при втората извършена му проверка, на 30.05.2020г.,
когато дрегерът също му отчел положителен резултат, пробите му кръв и урина
излезли отрицателни, като при снемането на кръв и урина нещата били запечатани
пред него, бил му издаден един стикер и дадените от него проби били поставени в
един плик. Сочи, че първият път такова нещо не е видял.
В правото си на
лична защита подсъдимият поддържа казаното от защитника му. Счита, че няма как
да се установи, че това е неговата урина, тъй като според вещите лица няма как
да се установи ДНК чрез урина. Намира, че е възможно първата проба да е била
компрометирана. Сочи, че по информация, дадена му в УМБАЛ-Пловдив тестовете на
кръв и урина връщат за употреба след 2-3 месеца. Изрично заявява, че нищо не е
употребил. Счита, че не е било доказано, че това е неговата урина и че тя е
компрометирана по някакъв начин.
В правото си на
последна дума подсъдимият сочи, че желае да бъде освободен от наказателна
отговорност, тъй като при тези доказателства с урината няма как да се каже, че
е негова. Фактът, поради който твърди това, е защото не е видял пред него как
се запечатва тя.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намери следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият В.Д.А. е роден на ***
***, ***, български гражданин, средно образование, работещ, неженен, осъждан, с
ЕГН **********. Подсъдимият притежава СУМПС № ********* за категории АМ,
В1 и В, издадено на 31.12.2018г., валидно до 31.12.2028г. Към 06.05.2020г.,
подсъдимият е бил наказван с влезли в законна сила две наказателни
постановления и два фиша, за извършени от него нарушения по смисъла на ЗДвП.
Вечерта на
05.05.2020г. подсъдимият излязъл заедно с приятелката си и се разходили по
центъра. Впоследствие закарал приятелката си до тях и излязъл с негов приятел,
като същата вечер употребил енергийна напитка. Около 03,45ч. на 06.05.2020г. в
гр. Пловдив, подсъдимият управлявал л.а. марка БМВ, модел „530Д“ с рег. № ****,
като заедно с него пътувал и неговият приятел. При достигането му с автомобила
до ул. Победа №21 в гр. Пловдив, подсъдимият бил спрян за проверка от намиращия
се там автопатрул, съставен от полицейските служители св. Д., М. и В..
Служителите забелязали, че водачът бил видимо притеснен, със зачервени очи, и
го запитали дали е употребявал алкохол и наркотични вещества. Подсъдимият видимо
се притеснил от въпроса им, като им заявил, че не е употребявал алкохол, а
наркотици е употребявал отдавна – кокаин преди около 6 месеца. Св. В. тествал
подсъдимия за алкохол, като пробата отчела отрицателен резултат. На подсъдимия
била направена и проба за употреба на наркотици с техническо средство - дрегер
Дръг Чек 3000 STK 5, която
отчела положителен резултат за употреба на кокаин.
За
тестването бил съставен Протокол за извършена проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества от 06.05.2020г. Резултатът от теста
бил предявен на подсъдимия. За така констатираното управление на МПС след
употреба на наркотично вещество бил издаден АУАН бл. № 939527 от
06.05.2020г. и било иззето като доказателство притежаваното от подсъдимия СУМПС
№ *********. В акта подсъдимият посочил, че има възражение, поради което
предоставя кръвна проба. Бил издаден и талон за изследване № 074503 от
06.05.2020г., в който подс.
А. отново записал, че не приема показанията на полевия тест и желае да се
подложи на медицинско и химическо изследване. Предвид това, подсъдимият бил
съпроводен от органите на МВР – св. Д. и св. М., до УМБАЛ „Св. Г.“, за да
предостави кръвна проба и проба урина за изследване. Биологичните образци
за изследване били взети от д-р Л.А., за което бил съставен нарочен Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози от 06.05.2020г. Бил съставен и лист
за преглед на пациент в КДБ/ СО от 06.05.2020г.
В рамките на
вече образуваното на основание чл. 212, ал. 2 НПК досъдебно производство (образувано
с първо действие по разследването- разпит на свидетели), с постановление на
разследващия орган била назначена физико-химична експертиза, чиято задача била
да изследва взетите от подс. А. биологични проби. Пробите - венозна кръв в 5
броя надписани, вакуумни епруветки с лилава капачка с приблизителен общ обем 15
мл., запечатани със стикери серия А021301 №№ 074503.02-06 и урина в 1 брой
надписан пластмасов контейнер с обем около 35 мл., запечатан със стикер серия
А021301 №№ 074503.08, били получени в Химикотоксикологичната лаборатория
на ВМА – София по служебен път на 07.05.2020г. и били придружени от копие на
Талон за изследване № 074503 и Протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози (стикер със серия А021301 №№ 074503.07). Пробите кръв и урина
отговаряли на изискванията за токсикологично изследване в ХТЛ-ВМА.
Назначената
съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза била изготвена от маг.
химик Г.К. и доц. д-р В.А.. В своето заключение, вещите лица посочили, че в
изследваните проби от кръв не се установява наличие на наркотични вещества и
психоактивни медикаменти. Констатирали обаче, че в пробата от урина на подс. А.
се установи наличие на наркотично вещество кокаин, съвместно с негов метаболит.
Присъствието на неметаболизирал кокаин в урината, отсъствието му в кръвта и
положителен тест за орална течност (слюнка) с посочения модел техническо
средство – Drager Drug
Check 3000 STK 5 с фабр. № ARMJ – 0623, предполагат употреба на наркотично
вещество в период средно до 24 часа преди медицинския преглед, в зависимост от
употребената доза. Количествен анализ в урината не бил извършен, доколкото
урината не е проба с постоянен състав и полученият резултат не подлежи на
съдебно-токсикологична интерпретация.
В хода на
процеса подс. А. бил задържан със Заповед за полицейско задържане на лице за 24
ч. на 06.05.2020г. На следващия ден, 07.05.2020г., подсъдимият посетил
лаборатория СМДЛ Рамус ООД, където си направил комбиниран тест за наркотични
вещества 6 параметъра на урината, който отчел отрицателен резултат, както и кръвен
тест за алкохол, който отчел резултат малко над референтната стойност.
На
30.05.2020г. подс. А. бил проверен от същите полицаи за наличие на наркотични
вещества в кръвта. Бил отведен в районното управление и го тествали с Дрегер
Дръг Чек 5000. Пробата отчела положителен резултат, с което подсъдимият не се
съгласил. Бил отведен в лечебно заведение за даване на кръв и урина, като
пробите по данни на подсъдимия отчели отрицателен резултат.
По
отношение на принудителната административна мярка - отнемане на притежаваното
от подсъдимия свидетелство за управление на моторно превозно средство била
подадена жалба пред Административен съд-Пловдив и било образувано
административно дело № 1043/2020г., което приключило с решение № 1312/21.07.2020г., влязло в сила на
21.07.2020г., доколкото същото не подлежи на обжалване, с което била отменена
заповедта за прилагане на принудителна административна мярка
№ 20-0438-000030 от 06.05.2020г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР-Пловдив,
Трето РУ-Пловдив.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена от показанията на свидетелите Д., В., М. (включително прочетените
на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК), обясненията на подс. А.,
както и от приетите и проверени по реда на НПК писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: Протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества от 06.05.2020г. / л. 7 и 8 от ДП/, АУАН с бл.
№ 939527 от 06.05.2020г. /л. 5 от ДП/, Талон за изследване № 074503 / л. 44 от
ДП/, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 06.05.2020г.
/ л. 45 от ДП/, Лист за преглед на пациент в КДБ/ СО от 06.05.2020г. / л. 9 от
ДП/, Протокол за доброволно предаване на касета от „Дрегер Дръг Чек 3000” / л. 36
от ДП/, Заповед за задържане на лице / л. 14 от ДП/, Справка за нарушител/
водач / л. 20 от ДП/, характеристична справка на подс. А. / л. 32 от ДП/,
справка съдимост на подсъдимия / л. 10 от
съд. произв./, копие от СУМПС № ********* (л. 10 от ДП), Удостоверение за
изтърпяно наказание „пробация“ (л. 25 от ДП), Лист с резултат от лабораторно
изследване в СМДЛ Рамус ООД (л. 53 от ДП), Решение №
1312/21.07.2020г. по а.д. № 1043/2020г. по описа
на Административен съд-Пловдив (л. 23 и 24 от съдебното производство). В рамките на
проведеното досъдебно производство е назначена и изготвена химико-токсикологична
/токсикохимична/ експертиза на вещите лица маг. химик Г.К. и доц. д-р В.А. на биологичните проби, взети от подс. А. /л. 40- 42 от
ДП. Допълнително, в проведено на 19.01.2021г. открито съдебно заседание, вещите
лица К. и А. защитиха в цялост своите изводи, обективирани в експертизата и
отговориха в пълнота на поставените пред тях въпроси, като при формиране на
своите изводи съдът цени и допълнителните разяснения по въпросите на
експертизата, предоставени от експертите, доколкото същите касаят и доразвиват
отговорите по поставените с експертизата въпроси. По отношение на
приетата по делото експертиза, съдът изцяло я кредитира като компетентно
изготвена, обективна, безпристрастна и непротиворечива. Вещите лица са
специалисти в конкретната област и дадоха пространни отговори при изслушването
им в откритото съдебно заседание, с което напълно защитиха заключението си и не
възникна никакво съмнение в съда за обективността му.
Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството,
че гореизброената доказателствена съвкупност категорично и отвъд всякакво
съмнение илюстрира описаната в настоящите мотиви фактическа обстановка.
Свидетелите Д., В. и М., които първоначално са спрели за
проверка подс. А., освен първични са и преки информационни източници досежно процесните
събития. От техните показания се установява по един категоричен начин датата и
мястото на процесното управление на МПС, както и авторството на същото от
страна на подс. А.. Посочените свидетели съвсем недвусмислено установяват че на
процесната дата – 06.05.2020г., подсъдимият е извършвал активни действия по
управление на МПС рег. № ****, когато е спрян за проверка от служителите при ОД
на МВР, като подсъдимият А. е бил водачът на посоченото МПС, а с него е имало и
друго лице. Допълнително, Св. В., бидейки служителят, който е тествал подс. А.
с полеви тест, внася яснота досежно това по какъв начин е бил тестван
подсъдимият с техническото средство – Дрегер Дръг Чек. В обясненията си
подсъдимият потвърджава, че на процесната дата е управлявал автомобила си. От
друга страна разяснява, че тестът следвало да се постави на равна повърхност, а
в процесния случай е бил поставен на тавана на колата, както и че не е
присъствал при полицаите при приготвянето на теста за наркотици. В тази насока
съдът не намира опорочаване на процедурата по някакъв начин, доколкото, както
св. В., така и подсъдимият посочват, че тестът е бил запечатан, като е бил
отворен пред подсъдимия. От друга страна, по отношение на показанията на
техническото средство, е установена процедура за случаите, при които проверяваното
лице не е съгласно с тях. Включително в случай, че намира, че тестът не е бил
извършен по установения ред, лицето винаги може да оспори същите по съответния
ред. Така на проверяваните е предвидено да им се предоставя възможност да
изберат да бъдат изследвани чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско
и химическо изследване, като при извършен такъв избор и действително тестване
по някой от горепосочените два начина, резултатът от дрегера ще е без значение.
Така в случая подсъдимият е оспорил показанията и е представил биологични
проби, поради което и показанието на дрегера е ирелевантно за ангажиране на
наказателната отговорност на лицето, а от значение са единствено представените
биологични проби.
Показанията на свидетелите М., Д. и В. внасят яснота и за
това какви са били последващите действия на контролните органи, а именно:
съставяне на АУАН, издаване на талон за медицинско изследване и придружаване на
подсъдимия до болнично заведение, където той предоставя биологични проби от
кръв и урина за изследване. Съдът съобрази и възражението, че по делото е
останал неразпитан пътникът, който е присъствал заедно с подсъдимия при
вземането на пробата с дрегера. Действително за пълнота на разследването е
следвало полицейските служители да установят кое е било лицето и същото да бъде
разпитано, за да може съответният решаващ орган да формира изводите си въз
основа на всички възможни доказателства. От друга страна, доколкото в съдебното
производство пътникът се установи да е бил приятел на подс. А., подсъдимият е
имал възможност както да го индивидуализира в обясненията си, така и да поиска
призоваването му като свидетел за да бъде разпитан в хода на съдебното
производство, което не е било сторено. Следва да се посочи и че показанията на
пътника биха способствали единствено за изясняване на факта на управлението на
автомобила от подсъдимия на процесната дата и на процесното място, който факт е
непротиворечиво установен, както и по отношение на фактите, свързани с
тестването на подсъдимия с техническото средство, които обаче не са в основата
на обвинителната теза, доколкото както вече се посочи показанията на дрегера са
били оспорени.
По
отношение на самите биологични проби, взети от подс. А., доколкото защитникът и
подсъдимият наведоха доводи в насока тяхната негодност, то съдът счита за нужно
да посочи следното: напълно опровергано от приетата по делото доказателствена
съвкупност се явява релевираното възражение за негодност на пробите. Същите са
взети от медицински специалист в УМБАЛ-Пловдив - д-р Л.А., за което е съставен
нарочен протокол от 06.05.2020г. Липсва каквото и да било основание съдът да се
съмнява в професионалните качества на лекаря, взел пробите и да се счита, че
същият е нарушил правилата за екстракцията на биологичен материал от подс. А..
Този извод се затвърждава и от обективираното в Съдебната химико-токсикологична
експертиза, в която изрично е посочено, че пробите на В.Д.А. са получени по
служебен път на 07.05.2020г., придружени от копие на Талон за изследване и
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Отразено е и че пробите
отговарят на изискванията за токсикологично изследване в ХТЛ-ВМА. Тоест, ако
самите проби са били негодни или по какъвто и да било начин е съществувало
съмнение за лицето, от което са взети, то това е щяло да намери съответно
отражение и вещите лица са щели да посочат това в експертизата. В тази насока и
породеното у подсъдимия и защитника му съмнение, че пробата му от урина е била
компрометирана, както и че не може да се каже, че урината е била негова при
липсата на възможност за ДНК- анализ на същата, не се споделя от настоящия
състав.
Анализът на
експертизата и нейната защита от вещите лица, неизбежно налага необходимостта
да се коментира въпросът защо в кръвта на подс. А. не са установени следи от
употреба на кокаин, а в урината безспорно са налице такива. Причината в кръвта
на подсъдимия да не бъдат установени следи от кокаин, а в урината да са налице
такива, е напълно резонна и логична от биологична гледна точка, като това бе подробно
разяснено от вещите лица. Експертите са категорични, че предвид особеностите на
човешкия организъм, всяко едно вещество,
постъпило в организма и достигнало кръвообращението, започва да се метаболизира
и излъчва основно чрез урината за наркотичните вещества, като периодът, в който
наркотичното вещество се детектира в кръвната проба и слюнката, е приблизително
съизмерим и е най-кратък до часове. От друга страна, елиминирането в урината на
наркотичното вещество и неговите метаболити може да продължи в по-продължителен
период – от 3 до 7 дни, а в космите от коса, дори повече. Така веществото
по-кратко време присъства в кръвта, тъй като в кръвната проба веществата се
разграждат значително по-бързо. Тоест, напълно нормално е няколко часа след
употребата на кокаин, следи от него да няма в кръвта, но такива да са налице в
урината, като това се дължи на нормално протичащ биологичен процес. Така
изложеното от вещите лица в съдебното заседание, напълно съвпада и с извода им,
отразен в експертизата, че данните по делото предполагат употреба на наркотично
вещество от подс. А. в период средно до 24 часа преди медицинския преглед, в
зависимост от употребената доза. С голяма важност досежно категоричния извод на
съда, че подс. А. е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество, е
заявеното от вещите лица, че човешкият организъм не може да синтезира наркотични
вещества, като наличие на такова вещество в организма може да се получи
единствено в резултат на външна употреба. Вещите лица с категоричност посочват
и че употребата на енергийни напитки и храни не може да доведе до образуване на
наркотични вещества в организма. Тоест, напълно ясно е, че за да бъдат налице
следи от кокаин в урината на подс. А., то преди това той е употребил
наркотичното вещество.
По
отношение на обясненията на подсъдимия А., следва да се има предвид, че същите
имат двуяка природа - те представляват както доказателствено средство,
така и средство за защита, което налага тяхната обективност да бъде преценявана
внимателно чрез съпоставка с останалите събрани обективни находки по делото и
подробния им анализ /в тази насока Решение №92/05.07.2018 по к. дело
№298/2018, по описа на ВКС/. В тази връзка, следва да се посочи, че съдът кредитира
обясненията на подс. А., в частта, касаеща обстоятелството, че на
процесната дата – 06.05.2020г. е извършвал действия по управление на МПС, като
същите се потвърждават от разпитаните полицейски служители. Съдът кредитира и
обясненията на подсъдимия, че преди спирането му е излизал с приятелката си,
впоследствие се е видял с негов приятел, който е присъствал на проверката, че
направеният му полеви тест е отчел положителен резултат и е оспорил същия, че е
бил заведен в болнично заведение, където е дал биологични проби кръв и урина,
че е бил задържан за 24 часа, както и по отношение на последващите процесното
деяние факти – изследването в частна лаборатория от 07.05.2020г., извършената
му проверка на 30.05.2020г., проведеното дело пред Административен съд-Пловдив.
Не следва да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия в частта, в която
същият заявява, че последно е употребявал наркотични вещества – кокаин преди
повече от 6 месеца. Това твърдение се явява напълно оборено от събраните и
проверени в наказателното производство доказателствени материали. От особено
значение за оборване на изложената от подс. А. версия, е заключението по
изготвената химико-токсикологична експертиза, съобразно което не само подс. А.
е употребил наркотично вещество- кокаин, но и това е станало в период средно до
24 часа преди медицинския преглед, в зависимост от употребената доза. Предвид
това, то дори не е налице и драстична отдалеченост във времето от употребата на
наркотичното вещество, до момента, в който подс. А. е бил първоначално спрян за
проверка. По отношение на изложеното в обясненията на подсъдимия, че никой не
го е придружил, за да види дали дава той пробата, както и че урината не е била
запечатана пред него, защото е нямало капаче, съдът намира същото за защитна
версия на лицето. По отношение на обстоятелството дали лицето е било придружено
при даването на пробата, доколкото именно подсъдимият предава същата, напълно
нелогично би се явило предаването на проба, която не е от неговата урина,
поради риск в същата да са налични забранени вещества. Поставя се и въпросът и
откъде подсъдимият би могъл да се сдобие с такава за краткия период от
приемането му в лечебното заведение до предаването на пробата. Така напълно
противоречащо на правилата на формалната логика би се явило предаване на проба
от урина, която не е на подсъдимия. По отношение на възражението, че подсъдимият
не е видял пробата урина да се запечатва пред него, възможно е да се касае до
защитна версия на подсъдимия, но е напълно възможно и фактът на запечатването
да не е бил възприет от него. И в двата случая обаче, няма никакви данни, които
да обосноват извода, че пробата не е била запечатана или че е била
компрометирана по някакъв начин. Нещо повече – ако проверяваният е счел, че е
налице нещо съмнително, е могъл да го упомене в протоколът за изследване или в
листа за преглед на пациент в КДБ/СО, което не е било сторено от него.
Съдът
обсъди и представените в хода на досъдебното производство резултати от
изследване на биологични проби, представени от подсъдимия в лаборатория на СМДЛ
Рамус ООД. Същите обаче не опровергават установената употреба на наркотични
вещества преди процесното управление на МПС поради три причини. На първо място,
както разясни и вещото лице А., доказателствените методи, които се използват в
частните медико-диагностични лаборатории, не са методите на изследване,
използвани в специализираните заведения съгласно Наредбата. В лаборатории като
Рамус се използват единствено имуноаналитични тестове, които са сходни по
принцип като методите на техническите средства, изследващи на място слюнката на
лицата. От друга страна пробите, предоставени пред ВМА и останалите
акредитирани по Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози заведения,
се изследват по газхроматографски метод с масспектрална детекция (GC-MS анализ), в
съответствие с изискванията на Наредбата, който се явява и по-точен. На второ
място, в медико-диагностичните лаборатории в страната, пробата урина не се дава
под наблюдение и не се спазват правилата, които са необходими за съдебно
изследване, доколкото по отношение на частните лаборатории няма такива
изисквания, за да може те да обслужват целите на наказателния процес. Самите
изследвания се извършват, за да подпомогнат гражданите да научат дали не е
налично някакво здравословно усложнение и да предприемат съответни действия за
установяването и лекуването му, като изрично в долната част на документа е
записано, че лабораторните резултати не са диагноза а основание за такава. На
трето място даването на биологични проби за целите на наказателното
производство е свързано поначало с кратки срокове след установеното управление
на лицето, респективно след тестването му за употреба на алкохол или забранени
наркотични вещества, за предоставянето на биологични проби, с цел да може да се
установи дали към момента на управлението в организма на лицето се съдържат
наркотични вещества. Биологични проби, извлечени известен период след
нормативно установения, биха се явили без значение за целите на наказателното
производство, доколкото е възможно както отрицателната проба да се дължи на
последващото изчистване на организма от веществото в следствие на изминалото
време, така и положителната проба да се дължи на последващо приемане на
наркотично вещество след процесното управление на автомобил. Съпоставено с
настоящия случай, извършеното изследване е направено на 07.05.2020г., т.е. на
следващия ден след процесния, като е било напълно възможно организмът дотогава
да е бил изчистен от забраненото вещество.
По
отношение изводите за обремененото съдебно минало на подсъдимия, данните за
същия, неговата правоспособност и извършени нарушения по смисъла на ЗДвП, съдът
ги изведе въз основа на приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а
именно: свидетелство за съдимост, характеристична справка и справка за
нарушител/ водач, издадена от системата на ОД на МВР, с-р „Пътна полиция“,
копие от СУМПС. В тази връзка следва да се посочи по отношение на съдимостта на
подсъдимия, доколкото такова възражение е било сторено в хода на наказателното
производство, че същият се третира като осъждан въз основа на справката за
съдимост и по-конкретно с оглед осъждането му по НОХД № 5608/2018г. по
описа на РС-Пловдив за престъпление по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и
т.4, пр. 1 и 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което
му е било наложено наказание „пробация“ със съответно посочените пробационни
мерки за срок от 1 година и 7 месеца. Съгласно Удостоверението за изтърпяно наказание (л. 25 от
ДП) подс. А. е изтърпявал наказание „пробация“ от 05.10.2018г. до 02.05.2020г.
За да може едно осъждане да бъде заличено, следва по отношение на същото да е
настъпила реабилитация по смисъла на чл. 85 и сл. от НК. В случая самото
изтърпяване на наказанието не е довело до реабилитация по право per argumentum a contrario на чл. 86,
ал. 1, т. 2, пр. 2 от НК, тъй като към момента на извършване на процесното
деяние, а дори и към настоящия момент, не са изтекли 3 години от изтичане на
срока на наложеното наказание. Не е налице и реабилитация по чл. 88а от НК,
нито има данни за съдебна реабилитация.
Въз основа
на така събраните и коментирани поотделно и в тяхната съвкупност доказателства
и доказателствени средства, съдът прие установената от него фактическа
обстановка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
От така възприетата
и описана по-горе фактическа обстановка, по несъмнен и категоричен начин се
установява, че подс. А. е осъществил в своето единство всички съставомерни от
обективна и субективна страна признаци на престъпния състав по чл. 343б, ал. 3 НК, тъй като на 06.05.2020 г. в гр. Пловдив, е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил, марка „БМВ 530Д“, с рег. № ****, след употреба на
наркотично вещество- кокаин /СОС/.
От обективна
страна, на посочените време и място подсъдимият е извършвал активни действия с механизмите и приборите на МПС, тези действия са били свързани с
опасност от настъпване на съставомерни последици, предвид което и съобразно
разясненията, дадени в ППВС 1/1983 г., същият е управлявал моторно
превозно средство, а именно – лек автомобил марка „БМВ 530Д“, с рег. № ****.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установи и че подсъдимият е управлявал
посоченото МПС след употреба на наркотично вещество- кокаин /СОС/. Кокаинът и
неговите метаболити (метилекгонидин и метилекгонин) са включени в
Списък I по чл. 3, т. 1 Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 Закон
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Безспорно, кокаинът
представлява вещество ( ЦНС- стимулант) с висока степен на риск за общественото
здраве и поради вредния ефект от злоупотребата с него е забранен за приложение
в хуманната и ветеринарната медицина. Предвид това, абсолютно забранено е както
неговото притежание, така и шофирането след употребата му.
Особено важен
акцент от правна страна за процесното деяние се явява обстоятелството, че
съставът на чл. 343б, ал. 3 НК, за разлика от този на чл. 343б, ал. 1 НК, не
разписва установяването употребата на наркотични вещества да става по „надлежен
ред”. Тоест, изводът за употреба на наркотични вещества от подсъдимия може да
се базира на всяко едно допустимо по НПК доказателство, доказателствено
средство и способ ( в тази насока Решение № 116/ 08.08.2016г. по к.д. №
34/ 2016г., по описа на ВКС, III- то н.о.; Решение № 81/
15.05.2018г., по к.д. № 237/ 2018г., по описа на ВКС, III- то н.о.;
Решение № 198/ 04.12.2019г.,по к.д. № 562/ 2019г., по описа на ВКС; Решение №
126/ 05.07.2019г., по к.д. № 540/ 2019г., по описа на ВКС, II- ро
н.о.; Решение № 259/ 23.01.2020г., по к.д. № 938/2019г., по описа на ВКС).
В конкретния казус, доказването употребата на наркотични вещества се установява
чрез назначена и изготвена в досъдебното производство химико- токсикологична
експертиза, в която с категоричност е посочено, че от пробата урина на подс. А.
се установява употребата на кокаин. В тази връзка, то напълно неоснователно е
възражението на защитата, че изводът за употребата на кокаин следва да се
базира единствено на изследването на кръвната проба, съобразно чл. 23, ал. 1
от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Предвид
разясненията в цитираните по- горе решения на ВКС на Р. България, то за целите
на чл. 343б, ал. 3 НК, установяването употребата на наркотични вещества следва
да се извършва чрез всички допустими по НПК средства и способи- в случая чрез
експертно изследване на биологична проба урина на подс. А.. Това разбиране
е в унисон не само с белезите от обективна страна на състава на чл. 343б, ал. 3 НК, но и с разпоредбите на Закона за нормативните актове, доколкото е
недопустимо един подзаконов нормативен акт (какъвто се явява Наредбата), да
установява допълнителен съставомерен белег на престъпен състав по смисъла на НК
и да лимитира и поставя ограничения досежно процедурата по доказване, разписана
в НПК. Следва да
се посочи и че нормата на чл. 343б, ал. 3 НК не е нито препращаща, нито
бланкетна- в себе си, тя съдържа конкретна хипотеза, правило за дължимо
поведение, както и санкцията, която следва да се наложи при несъобразяване с
диспозицията. Предвид това, липсата на установено съдържание на наркотично
вещество в кръвта не следва да води до автоматичен извод, че не е извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, а този факт следва да се обсъди заедно с
всички други събрани доказателства и доказателствени средства при
постановяването на крайния съдебен акт.
Във връзка
с експертизата, защитата посочи, че не е бил извършен количествен анализ на
пробата урина. Това обаче, не представлява пропуск на вещите лица, нито следва
да бъде отнасяно като критика към пълнотата на заключението. За разлика от
състава на чл. 343б, ал. 1 НК, този на чл. 343б, ал. 3 НК не предвижда
количествен критерий като съставомерен белег. Предвид това, то напълно
ирелевантно досежно съставомерността на деянието и предмета на доказване в
настоящото производство, е обстоятелството каква е била концентрацията на
кокаин /СОС/ в пробата на подс. А. ( в този смисъл, произнесени по
идентичен казус: Решение № 116/08.08.2016г., по к.д. № 34/2016г., по описа на
ВКС, III- то н.о.; Решение № 259/ 23.01.2020г., по к.д. № 938/
2019г., по описа на ВКС).
Съдът счита за
нужно да посочи и че в процедурен аспект, не са допуснати нарушения при
установяването употребата на наркотични вещества. Първоначално, подсъдимият е
приканен да бъде тестван чрез касета от полеви тест „Дрегер Дръг Чек 3000“,
като след като същата е показала положителен резултат за кокаин / СОС/, то
подсъдимият е оспорил резултата и е пожелал да предостави биологичен материал
за изследване. Правата му в тази насока са осигурени, като той незабавно след
съставянето на талона за изследване е отведен в УМБАЛ „Св. Г.”, където е бил
извлечен биологичен материал за изследване (талонът е издаден и връчен на
подсъдимия в 4,30ч. на 06.05.2020г., и е постъпил в болничното заведение в
04,45ч.). Впоследствие, изследваната проба урина е дала положителен резултат за
употреба на кокаин / СОС/. Именно и на този резултат, обективиран в приетото по
делото заключение на експертите, стъпват изводите на съда за употреба на
наркотично вещество от страна на подс. А..
По
отношение на състава по чл. 343б, ал. 3 от НК е налице и обилна практика по
въпроса следва ли да бъде изяснявано в хода на процеса дали употребените
наркотични вещества са повлияли или въздействали негативно върху възможността
на водача правилно да възприема и реагира на променящата се пътна обстановка.
Доколкото в хода на процеса бе зададен такъв въпрос към експертите-вещи лица,
който не бе допуснат от съда, следва да
се посочи, че мнението на настоящия е, че този въпрос е ирелевантен и не е част
от предмета на доказване в настоящото производство, по следните съображения: за
да се приеме, че деянието по смисъла на чл. 343б, ал. 3 НК е съставомерно от
обективна страна, то напълно достатъчно е да се установи употребата на
наркотични вещества при управлението на МПС, като без значение е кога
подсъдимият ги е приел във времето, както и дали наркотичните вещества са
успели да въздействат върху съзнанието, а от там и на реакциите му като водач,
т.е. дали той е бил повлиян или по някакъв начин да се е чувствал под тяхно
въздействие. Забраната за управление на МПС след употреба на наркотично вещество
е абсолютна и по това се различава от забраната, касаеща управление след
употреба на алкохол, която е относителна (до 0, 5 ‰ е допустима съгласно
законодателството употребата на алкохол, от 0.5‰ до 1.2 ‰ е административно
нарушение, а над 1, 2‰ е криминализирана като престъпление). Както вече бе
посочено, съставомерният признак на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК е
„след употреба“, а не „под влияние/ въздействие“. Именно и предвид това, изцяло
ирелевантно и ненужно да се изследва е обстоятелството, дали употребеният
наркотик е повлиял негативно върху способността на подсъдимия да управлява МПС
( в тази насока- Решение № 245/ 21.12.2018 на ВКС по к.н.д.
№707/2018г., Решение № 203/ 05.12.2017 г., ІII- то Н.О., по к.н.д. № 1021 по
описа за 2017 г., Решение № 81/15.05.2018 г., ІII- то Н.О., к.н.д. № 237 по
описа за 2018 г.; Решение № 79/08.05.2018г., по к.д. № 318/ 2018г., по описа на
ВКС, III- то н.о.; Решение № 4/ 11.05.2018г., по к.д. № 1244/ 2017г.,
по описа на ВКС). Това разбиране е и в унисон и с останалата нормативна
уредба, действаща в Р. България и уреждаща статута на високорисковите
наркотични вещества (каквото е кокаинът). След като съществува абсолютна
забрана за държане на наркотични вещества, то на още по-силно основание е
забранено да се управлява МПС след употреба на такива субстанции. Приемането на
обратното на практика би означавало, че държането на кокаин /СОС/ е абсолютно
забранено, но не е забранена неговата употреба и управление на МПС след това, стига
да не е било въздействано върху съзнанието на водача. Не без значение е и
обстоятелството, че недопустимо би било по тълкувателен път да се добавя
признак на престъплението от обективна страна, без същият изрично да е включен
в състава на същото.
Съдът
обсъди и възражението за защитата, че принудителната административна мярка за
отнемане на СУМПС, е била отменена от административния съд, като по отношение
на това обстоятелство съдът съобрази, че такава мярка се налага на основание
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, в която норма изрично е посочено, че при наличие на изследване от кръвна
проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, установените стойности са
определящи. Поради това и по отношение на принудителната
административна мярка в настоящия случай от значение е единствено показанието
на пробата кръв, именно защото такова е изискването на съответния закон – Закон
за движение по пътищата. Така по силата на закона, е изключена възможността за
налагане на принудителна административна мярка при отрицателна кръвна проба за
наличие на наркотици. От друга страна обаче, както вече се посочи, законовият
състав на чл. 343б, ал. 3 от НК не изключва ангажиране на наказателната отговорност
на лицето в случаите, когато не се установява наличие на наркотично вещество в
кръвта, но останалите доказателства по делото водят до несъмнения извод, че
подсъдимият е управлявал моторното превозно средство след употреба на
наркотици.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл- деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Така, подсъдимият А.
е имал ясната представа, че управлява МПС след като е употребил наркотично
вещество (кокаин), известно време преди да се качи зад волана. Бидейки
правоспособен водач на МПС е имал и познанието, че с това си поведение
накърнява обществените отношения, регулиращи безопасното придвижване на
гражданите по пътната мрежа, отворена за обществено ползване. Въпреки това,
подс. А. се е съгласил с тези последствия и волевата му дейност е била пряко
насочена към погазването на тези обществени отношения.
По изложените
съображения, подсъдимият В.Д.А. съгласно чл. 303, ал.2 от НПК бе признат за
виновен за така извършеното от него престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 3 НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от
подсъдимия В.Д.А. престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, се предвиждат кумулативно
наказанията „лишаване от свобода“ от една до три години, „глоба“ в размер
от 500 до 1500 лева, и на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37,
ал. 1, т. 7 НК „лишаване от право да управлява МПС“.
Съдът счита, че
наказанието за подсъдимия А. следва да бъде определено в рамките на закона при
прилагането на чл.54 НК, доколкото не са налице условията на чл.55 НК. По
делото не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността
на подсъдимия А. обстоятелства.
При определяне на
конкретния размер на наказанието, което трябва да се наложи за извършеното от
подсъдимия А. престъпление, настоящият съдебен състав отчете като смекчаващи
отговорността му обстоятелства, че същият е на млада възраст (на 21 навършени
години към момента на извършване на престъплението), доброто му процесуално
поведение, както и че е трудово ангажиран.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство, съдът отчете обремененото съдебно минало на
подсъдимия. Както вече беше анализирано, по отношение на предходното осъждане
не е настъпила реабилитация, поради което и наличното осъждане следва да се
отчете при индивидуализацията на наказанието. Съдът не прие като отегчаващо
обстоятелство изложеното от представителя на държавното обвинение наличие на
множество извършени от него нарушения на ЗДвП, тъй като описаните в справката
на подсъдимия за нарушител водач извършени от него нарушения, за които са му
наложени наказания с влезли в сила НП, фишове и електронни фишове, не са
прекомерно много на брой.
Поради изложеното,
според настоящия съдебен състав, наказанието на подсъдимия А. следва да бъде
определено при превес на смекчаващите обстоятелства, като наказанието бъде
определено под средната граница на предвиденото в закона наказание и
ориентирано към минимума. Предвид това, на подс. А. бе определено и наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца и „глоба“ в
размер от 700 / седемстотин / лева.
Съдът съобрази, че
в случая са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на
изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“. На първо място,
определеното наказание „лишаване от свобода“ е до три години, а именно - една
година и два месеца. На следващо място, подсъдимият не е бил осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер. На трето място, настоящият
състав намери, че с оглед младата възраст на подсъдимия, за постигане на целите
на наказанието и най-вече за поправянето му не е наложително да изтърпи така
определеното наказание. Така съдът счете, че в случая би следвало изпълнението
на наказанието да бъде отложено с изпитателен срок от три години, който срок би
се явил достатъчен в настоящия случай.
На основание чл.
343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, на подсъдимия А. бе
наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една
година и четири месеца. Същото е съвместимо с характера на извършеното
престъпление, а размерът му надвишава с малко размерът на наказанието „лишаване
от свобода“, като според настоящия състав именно този размер на лишаването от
правоуправление би способствал в най-пълна степен за поправката и
превъзпитанието на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, в частност
на правилата за движение по пътищата.
Настоящият съдебен
състав счита, че така определеното на подсъдимия А. наказание ще окаже нужния
поправително- превъзпитаващ и предупредително- възпиращ ефект не само върху
личността му, но и върху другите членове на обществото, в каквато насока е и
основният смисъл на генералната и специална превенция по чл. 36 от НК.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Вещественото доказателство- „Дрегер „Drug Check 3000 STK 5“, с фабричен
№ ARMJ 0623, приложен в кориците на досъдебното производство, следва да се
унищожи като вещ без стойност, след влизане в законна сила на присъдата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Доколкото подсъдимият А. бе признат за виновен в извършване на
вмененото му престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, на основание чл. 189 ал. 3 НПК
същият бе осъден да заплати сторените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 303
лв./ триста и три/ лева, по
сметка на ОД на МВР- гр. Пловдив.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подс. А. бе осъден да заплати по сметка на РС-
Пловдив, сума в размер от 78,20 / седемдесет и осем лева и двадесет стотинки /лв., представляваща сторени в рамките
на съдебната фаза от наказателното производство разноски.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
М.М.