№ 427
гр. Русе, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20224500500619 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. В. К. чрез особения му представител
адв. Н. Р. от АК-Русе против решение №977/08.07.2022 г., постановено по
гр.д.№4880/2021 г. на Русенския районен съд, с която е уважен предявеният
от „Т.Р.“ ЕАД- гр.Русе против него установителен иск с правно основание
чл.422 от ГПК- за установяване на вземане в размер на 224.91 лв.- главница и
20.99 лв.- лихва за забава по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
3048/2021 г. по описа на РРС. Твърди се, че решението е неправилно като
постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата.
Претендира съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли иска.
Ответникът по жалбата „Т.Р.” ЕАД- гр.Русе не е подал отговор по реда на
чл.263 от ГПК и не взема становище по жалбата.
След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото
въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл.259 от ГПК срок от
1
надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт на
първоинстанционния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът възприема изцяло установената от районния съд фактическа
обстановка по делото, както и направените въз основа на нея правни изводи.
Изводите за допустимост и основателност на предявения иск кореспондира с
доказателствата по делото и правилно е приложен материалния закон.
Производството по делото е образувано по предявения от „Т.Р.” ЕАД-
гр.Русе против жалбоподателя установителен иск по чл.422 от ГПК.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено, че ответникът по жалбата е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата в размер на 224.91 лв.,
представляваща неплатена цена за доставена топлинна енергия за периода
23.11.2019 г.- 24.11.2020 г. по издадени седем броя фактури, ведно със
законната лихва, считано от 08.06.2021 г. до окончателното плащане, за
сумата в размер на 20.99 лв.- мораторна лихва, както и за направените
разноски. Въз основа на заявлението е било образувано ч.гр.д.№3048/2021 г.
по описа на РРС и е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на 47, ал.5 от
ГПК като на заявителя е изпратено съобщения с указания да установи
вземането си по предвидения за това исков ред. Исковата молба е подадена в
преклузивния срок, поради което предявеният иск се явява допустим и
правилно е разгледан по същество.
Изложените от жалбоподателя доводи за недопустимост на иска поради
липса на представителна власт за изцяло неоснователни. Представителната
власт не е процесуална предпоставка за надлежното възникване и
упражняване на правото на иск, поради което липсата на такава не може да
обоснове извод за недопустимост. Отделно от това на липса на
представителна власт може да се позовава само представлявания, а не и
другата страна.
Обжалваното решение е допустимо и не подлежи на обезсилване.
Правилно първоинстанционният съд е разгледал спора по същество.
2
Установено е също, че жалбоподателят е абонат на „Т.Р.“ АД- гр.Русе за
недвижим имот- жилище, находящ се в гр.Русе, *** с абанатен № *** г.
Абонатната партида е открита на името на жалбоподателя по негово
заявление и въз основа на представен от същия нотариален акт за собственост
на имота. Сградата, в която се намират посочениия имот и самият той е
присъединен към топлопреносната мрежа на ответника по жалбата. В
сградата, вкл. и за процесния имот е въведено дялово разпределение. При
извършване на дяловото разпределение са спазени нормативните правила за
дялово разпределение като за имота на жалбоподателя е начислена/
разпределена/ само топлоенергия, отдадена от сградната инсталация.
Размерът на цената на дължимата топлоенергия е установен с приетите
фактури и счетоводна справка, неоспорена от жалбоподателя и ползваща се с
регламентираната в чл.182 от ГПК, както и с приетата по делото експертиза.
Предвид на тези факти правилно и в съответствие със закона
първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск по чл.422 от ГПК е
основателен и законосъобразно е уважен в претендираните размери.
Жалбоподателя е абонат на „Т.Р.“ АД- гр.Русе за недвижим имот,
находящ се в топлофицирана сграда, поради което има качеството на
потребител по смисъла на чл.153 от ЗЕ. В качеството си потребител за
същият е налице задължение за плащане на топлоенергия за отдадена сградна
инсталация като задължението възниква по силата на закона- чл.153, ал.6 от
ЗЕ. За доставената топлоенергия за отдадена сградна инсталация същият
дължи заплащане на дължимата цена по издадените фактури. Размерът на
дължимите суми от жалбоподателя са установени с приетите по делото
фактури, с извлечението от счетоводните записвания, които не са били
надлежно оспорени от него и с приетата по делото експертиза. На база на
заключението на ВЛ правилно е прието, че при определяне на количеството
топлоенергия, дължима от жалбоподателя са съобразени правилата за дялово
разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката
за дялово разпределение.
Неоснователен е доводът на жалбоподателят, че същият няма качеството
на абонат на ищцовото дружество. В качеството си на собственик на
топлофициран имот и въз основа на подадено от него заявление същият е
придобил качеството на абонат по договор за доставка на топлинна енергия с
3
ответника по жалбата. Няма доказателства договорната връзка между
страните да е прекратена. Въз основа на вече възникнала договорна връзка
същият продължава да има качеството на абонат на дружеството, респ. на
потребител на топлинна енергия за процесният имот и период , поради което
дължи заплащане на нейната цена.
Изложените доводи за недължимост на сумата от жалбоподателя са
изцяло неоснователни. Правната регламентация, уреждаща договорната
връзка, е ясна и не се нуждае от тълкуване. Застъпеното в жалбата разбиране
относно начина на тълкуване и прилагане на нормативната уредба е
неоснователно, тъй като не намира опора в закона.
Неоснователно е и въведеното от жалбоподателя възражение за изтекла
погасителна давност. Вземанията на топлофикационните дружества се
погасяват с изтигавеното на 3- годишен давностен срок, който не е изтекъл
към момента на подаване на заявлението, нито към момента на завеждане на
иска.
Предявеният иск е основателен и доказан и правилно е уважен.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци, същото
е правилно и следва да бъде потвърдено.
Разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя. В
полза на ответника по жалбата не следва да се присъждат разноски, тъй като
такива не са претендирани.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №977/08.07.2022 г., постановено по гр.д.
№4880/2021 г. на Русенския районен съд.
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5