Р Е Ш
Е Н И Е
№ 190/02.04.2018 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на тридесети
март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка Бойчева
при секретаря А*** А*** и с участието на прокурор Емил Александров при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 131 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение
№18 от 22.01.2018 г. по АНД № 1965 по описа за 2017г. на Районен съд – Монтана,
с което е потвърдено наказателно постановление № 296208-F348340 от 01.11.2017г. на Директора на Офис /Дирекция/ за
обслужване – Монтана в ТД на НАП град Велико Търново, с което на Г.М.Б. ***, е наложено административно наказание глоба в
размер на 500.00лева /петстотин лева/, на основание чл.355, ал.4 от КСО, за
нарушение на чл.3, ал.1, т.2, буква ”А” от по Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, във вр. с чл.5, ал.4 и ал.6 от КСО.
Касационният жалбоподател Г.М.Б. ***, редовно призован се явява лично и с адвокат М*** . В жалбата и по
съществото на делото навежда доводи за неправилност на решението на първата
инстанция поради нарушаване на процесуалните правила и противоречие с
материалния закон. Моли за отмяна на въззивното решение и издаденото НП.
Ответника по касационната жалба,
редовно призован се представлява от старши юрисконсулт К*** Н*** при ТД на НАП Велико Търново,
ИРМ Монтана, оспорва жалбата, твърди, че във въззивното производство правилно е
приложен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което моли да бъде потвърдено решението на РС
Монтана като правилно и законосъобразно, представя писмени бележки.
Окръжна прокуратура – Монтана, с
оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в
съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във
вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото наказателно
постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна,
че касаторът Г.М.Б. *** е регистриран земеделски производител,
поради което притежава качеството на самоосигуряващо се лице, което не е
изпълнило задължението си да подаде декларация образец №1 за периода от
01.02.2017г. до 31.07.2017г. в законоустановения срок до 25- то число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Като нарушението е
установено на 27.09.2017г. при справка в информационната система на НАП.
Декларация образец №1 за периода от 01.02.2017г. до 31.07.2017г. е подадена по
интернет с ПИК на 21.09.2017год.
Съставен бил АУАН № F348340 от 04.10.2017год. в който за нарушена е посочена разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2, буква ”А” от
Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, във вр. с чл.5, ал.4 и ал.6
от КСО.
Районният съд е установил описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че
наказателното постановление е издадено
от компетентен орган и в хода на административно наказателното производство не
са допуснати нарушения на административно - производствените правила, водещи до
неговата отмяна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени
средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните
доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил
задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено
нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен
начин) и обстоятелствата, при които е осъществено.
Изложените във въззивното решение правни изводи за съставомерност на
вменената на касаторът по чл.355, ал.4 от КСО административно – наказателна
отговорност кореспондират с приложимите материално - правни разпоредби. По
делото е безспорно установено, че същият е самоосигуряващо се лице по смисъла
на чл.5, ал.2 от КСО и в това си качество е задължен ежемесечно да подава
Декларация образец №1 и
да внася осигурителни вноски до
25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят декларираните данни
(чл.3, ал.1, т.2, б.”а” от Наредба № Н-8/29.12.2005г.). Установено е, че Г.М.Б. *** не е изпълнил в срок - до 25-то число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят декларираните данни, това свое задължение за
периода от м.02.2017г.
до 25.07.2017год., а такава е подал на
21.09.2017год.
След преценка на доказателствения материал, е приел за безспорно
установено, че санкционираното с обжалваното НП деяние съставлява
административно нарушение по приложения от наказващия орган
административно-наказателен състав, което е извършено виновно от привлеченото
към административно наказателна отговорност лице. Така мотивиран, съдът е
потвърдил наказателното постановление, като законосъобразно.
Настоящият касационен състав споделя изводите на въззивният
съд за неоснователност на твърденията на касаторът за маловажност на
санкционираната деятелност по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН. Доколкото в
цитирания нормативен акт липсва дефиниция на посоченото понятие, по силата на
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН субсидиарно приложение намира чл.93,
т.9 от НК. Съгласно посочения законов текст, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В случая
липсват данни, които да обосновават по-ниска степен на обществена опасност на
процесното нарушение от обичайните нарушения от същия вид. Това, че не са
последвали вреди за бюджета, не води автоматично до маловажност на нарушеното,
тъй като то е формално и визира задължение за подаване на декларация, без други
плащания в полза на държавния бюджет. Нещо повече, в случая са налице данни, че
лицето не е подавало декларация обр.1, не само за процесния период, тъй като
вече е наказвано за такова нарушение, видно от приложените НП, което е
обстоятелство, отегчаващо вината на нарушителят. Такова е и голямото
закъснение, с което е подадена декларацията за процесните месеци. Всички тези
факти характеризират процесното деяние като такова с висока обществена
опасност, което изключва приложимостта на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка
въззивният съд е изложил подробни аргументи за немаловажност на санкционираната
деятелност, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което
не следва да се преповтарят.
Неоснователно е твърдението на
касаторът, че не е спазен тримесечния срок от установяване на нарушението при
издаване на АУАН, тъй като съгласно чл. 34, ал.1
от ЗАНН, "не се образува АНП, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя". Видно от събраните по делото доказателства при съставянето на
АУАН не е изтекъл срокът по чл.34, ал.1
от ЗАНН за образуване на административно наказателно производство,
който е три месеца. В случая проверката в информационния масив на контролния
орган е извършена на 27.09.2017г. и тогава са констатирани нарушенията визирани
в НП, както и нарушителя. Именно от тази дата започва да тече и предвидения в
закона три месечен срок за съставянето на АУАН, който срок в случая с оглед на
обстоятелството, че АУАН е съставен на 04.10.2017год. е спазен от
актосъставителят.
Правилно въззивния съд е установил,
че в хода на АНП не са били допуснати нарушения на административно
производствените правила. АУАН е съставен от длъжностно лице със съответните
компетенции, съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН и е надлежно
предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл.57
от ЗАНН и е надлежно връчено. Правилно въззивният съд е приел, че процесното
нарушение е напълно доказано от обективна страна и инкриминираното в
атакуваното НП деяние съставлява административно нарушение на разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2, буква ”А” от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, във вр. с чл.5, ал.4 и ал.6 от КСО, предвид събраните в хода на производството гласни и
писмени доказателствени средства, оценени поотделно и в тяхната взаимна връзка.
По
аргумент от чл.348, ал.3 от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е
довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите
страни и то не е отстранено по т.1; ако няма мотиви или протокол за съдебното
заседание по т.2 или решението е постановено от незаконен състав. Районен съд - Монтана не е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на
страните, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание, нито
решението е постановено от незаконен състав. Призовани са страните с възможност за искания по доказателствата и
становище по представените. Приобщена е административно - наказателната
преписка, при която е установено нарушението, за което е съставен АУАН.
Правилно въззивния съд е формирал извода, че делото е изяснено от фактическа
страна при събраните и приети писмени доказателства. Не са допуснати нарушения
на процесуалните правила при преценката на доказателствата и формиране на
фактическите установявания в Решението и неоснователно в касационната жалба се
твърди такова съществено нарушение.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното
решение не е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като е приложена
диспозицията на материално правната норма, както и на процесуалните правила.
Въззивният съд е анализирал наличните доказателства, като правилно е
приложил закона, анализирайки правилно и законосъобразно административно
наказателните разпоредби по КСО
В обобщение на изложеното касационата инстанция не констатира наличието
на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на
Районен съд – Монтана, други такива не бяха установени и при служебно дължимата
проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено
в сила като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2
от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №18 от 22.01.2018 г. по АНД № 1965 по описа
за 2017г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление №
296208-F348340 от 01.11.2017г. на Директора
на Офис /Дирекция/ за обслужване – Монтана в ТД на НАП град Велико Търново, с което на Г.М.Б. ***, е наложено административно
наказание глоба в размер на 500.00лева /петстотин лева/, на основание чл.355,
ал.4 от КСО, за административно нарушение на чл.3, ал.1, т.2, буква ”А”
от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, във вр. с чл.5, ал.4 и ал.6
от КСО.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: