ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 05.11.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, V ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
мл. съдия АДРИАНА АТАНАСОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Атанасова въззивно наказателно частно
дело № 3557 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по частна жалба от Е.П.Б., чрез неговия
процесуален представител – адв. Т.Ч.– САК, срещу определение от 17.02.2020г.,
постановено по НЧД № И - 1331/2020г. по описа на Софийски районен съд, НО, 102-ри състав, с което
е потвърдено
постановление
от 25.06.2019г. на прокурор при СРП по ДП № 3384- ЗМК- 564/2019г. по описа на 09 РПУ – СДВР, пр. пр. № 7131/2019г. на СРП, с
което е прекратено наказателното производство за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, като законосъобразно и
правилно.
В частната жалба се излагат доводи, че определението
на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като
същото е и постановено при съществено нарушение на процесуалния закон. Сочи се,
че неправилно районният съд е възприел изложените фактически и правни изводи на
прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производството. Поддържа
се, че в постановлението на представителя на държавното обвинение, с което е
прекратено наказателното производство, не е била посочена приетата от същия
фактическа обстановка, като освен това не е направен и задълбочен анализ на
събрания по делото доказателствен материал, а единствено е обърнато внимание на
показанията на разпитаните по делото свидетели. Сочи се, че не е обсъдена изготвената
по делото видео-техническа експертиза, съобразно която се установява, че Е.Б.
не е автор на инкриминираното деяние. Излагат
се съображения, че постановлението за прекратявaне на наказателното
производство е следвало да бъде отменено от районния съд поради липса на
фактически и правни изводи, което поражда от своя страна невъзможност да бъде
извършен съдебен контрол относно неговата законосъобразност и обоснованост.
Изтъква се още, че прокурорското постановление не отговаря на изискванията на
чл. 199, ал. 2 НПК, както и че от събраните по делото доказателства не може да
се стигне до категоричния извод за извършено от Б. престъпление, а именно
кражба. Поддържа се, че липсва и анализ от районния съд относно противоречието
между свидетелските показания относно общата стойност на инкриминираните вещи,
както и че не е било обсъдено и противоречието между показанията на свидетеля Н.Н.и
изготвената по делото видео-техническа експертиза. Иска се отмяна на обжалваното
определение, тъй като в постановлението на прокурора е посочено неправилно
основанието за прекратяване на наказателното производство, а именно чл. 243,
ал. 1, т. 1, вр чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, вместо правилното такова по чл. 24,
ал. 1, т. 2 НПК, доколкото не са налице доказателства, че Е.Б. е автор на
инкриминираното деяние.
Съдебният
състав, след като се запозна с подадената жалба и след като извърши преценката
по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК, установи, че същата е депозирана в
законноустановения седем дневен срок от получаване на определението на СРС, от
надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и
процесуално допустима.
След
извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение
на редовността (допустимостта) на въззивната жалба, съдът пристъпи и към
преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт, както и на контролираното от районния съд
постановление за прекратяване на наказателното производство на СРП.
Преценката
по обосноваността на първоинстанционния съдебен акт и на контролираното от
районния съд постановление за прекратяване на наказателното производство
включва в себе си извършването на анализ и произнасяне по въпросите (1)
извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта
на чл. 14, ал. 1 от НПК, т. е. съдържа ли се в делото потенциал за събиране на
нови доказателства или всички възможни и необходими за конкретния случай вече
са събрани и проверени; (2) от установените доказателства изведени ли са
верните фактически изводи, т. е. съответства ли приетата от органа на
досъдебното производство и потвърдена от първия съд фактическа обстановка на
събрания и проверен по делото доказателствен материал, или е допусната
логическа грешка при анализа и оценката на същата (изопачаване, пренебрегване,
превратно интерпретиране), довела до грешка в извода за фактите на държавното
обвинение и на контролирания съд; (3) допуснато ли е съществено процесуално
нарушение при оценката (не при събирането
и проверката) на доказателствата - игнориране на част от тях,
неконстатиране, респективно необсъждане, на съществуващи противоречия между
определени доказателствени източници, позоваване на доказателствени материали,
които не са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК
съответен ред и т. н. Съдът, обаче, е ограничен при изпълнение на тези си
правомощия от пределите на компетентността на прокурора. В рамките на тези
ограничения, съответният произнасящ се съдебен състав не може да установява
нова, своя фактическа обстановка, чрез собствена интерпретация на събраните и
проверени в хода на досъдебното производство доказателства (в този смисъл и
решение № 60/2003 г. на І-во н. о. на
ВКС). Правомощията на съда в процедурата по чл. 243, ал. 4 – ал. 7 от НПК не са
в същия обем, както в съдебната фаза на наказателния процес, при решаване на
въпросите по чл. 301 от НПК. Регулираните правоотношения са от различен
порядък, тъй като в единия случай се касае до съдебен контрол върху досъдебната
дейност, когато делото е прекратено преди да е стигнало до съдебната фаза, а в
другия – за преценка на съда, осъществяваща се в съдебната фаза, при повдигнато
с внесен обвинителен акт обвинение. Изложеният извод произтича и от
самостоятелните правомощия на прокурора, както и от господстващото му, главно
процесуално значение, респективно правомощия, в досъдебната фаза на
наказателния процес, където той се явява dominus litis (господар на процеса).
Ако съдът прецени, че изложената в постановлението за прекратяване на
наказателното производство фактическа обстановка е формирана въз основа на
грешни фактологични изводи, като грешката е резултат от някоя или някои от
по-горе посочените причини, той не може самостоятелно да я изменя, като излага
свой прочит на доказателствените материали, а следва да отмени/измени
контролирания акт, като посочи в какво се състои констатираното нарушение/я при
оценката на събрания доказателствен материал (например непълнота на
разследването, допусната логическа грешка, превратно интерпретиране на
доказателство/а и пр.).
От
своя страна, преценката за законосъобразност обхваща обстоятелството
съответстват ли актовете на първоинстанционния съд и на прокуратурата на
нормите на материалния и процесуалния закон. В рамките на тази преценка съдът
преценява дали е допуснато съществено процесуално нарушение, което е отстранимо
и което е довело по някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалото лице. Като такива могат да
се очертаят неправилно приложена разпоредба на процесуалния закон или изобщо
неприложена такава, нарушение при събирането и проверката на доказателствата по
делото, нарушение при самото изготвяне на постановлението на прокурора за
прекратяването на наказателното производство или на първоинстанционния съдебен
акт (непосочени правни или фактически основания за прекратяването, липса на
фактически констатации, липса на мотиви или противоречивост на същите и пр.).
При
така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по чл.
243, ал. 7 от НПК, относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав
намери, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Извършвайки
собствен анализ на събраните и проверени в хода на досъдебното производство
гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства, въззивният
съд намери, че първата съдебна инстанция е извършила задълбочен, внимателен и
прецизен анализ на установената по досъдебното производство доказателствена
съвкупност, изследвайки наличните в материалите по досъдебното производство
доказателствени източници по отделно и в тяхната взаимовръзка и е достигнала до
правилни и обосновани от доказателствената съвкупност по делото фактически и
правни изводи.
Правилно
СРС е приел, че прокуратурата законосъобразно е
прекратила наказателното производство, позовавайки се на коректното правно
основание, а именно на това на чл. 243, ал. 1, т.
1, вр. чл. 24, ал. 1, т.
1 от НПК.
Възприетата
от държавното обвинение и възпроизведена в определението на първоинстанционния
съд фактическа обстановка, относима към предмета на доказване по делото, е
следната:
На
27.03.2019г., жалбоподателят Е.П.Б. посетил магазин „Билла”, находящ се в гр.
София, ж.к. „*********. Докато се разхождал в посочения търговски обект, Б.
взел от изложените за продажба стоки, хранителни продукти на обща стойност
274,21 лв. На касите в магазина не обявил и респективно не заплатил тази стока.
Б. бил спрян за проверка след преминаване на касовата зонаи у него били
установени незаплатените стоки. За случая били уведомени органите на МВР, които
пристигнали на място. Незапалтената стока – хранителни продукти на обща
стойснит 274,21 лв., била върната на дежурния управител на магазина – свидетеля
Н.Г..
В
рамките на воденото разследване на досъдебното производство е била назначена и
изготвена КСППЕ, като според заключението на вещите лица Л. К. и Л.Б.,
жалбоподателят Е.Б. боледува от тежко органично личностово разстройство и
афективно разстройство, с редки епилептични припадаъци, което представлява
психично заболяване и се приравнява към продължително разстройство на
съзнанието по чл. 33 от НК, като заболяването не позволява освидтелстваното
лице да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си към момента на деянието, като е отразена неонходимостта от непрекъснато
невролептично лечение с оглед наличната психотична симтопатика и тежката
органична промяна на личността. Направена е препоръка освен това от вещите лица
по КСППЕ за прилагане на ПММ по чл. 89, б. „а“ НК.
За формиране на
гореизложените фактически изводи, и прокурорът, и първоинстанционният съд са се
ползвали от следните доказателствени средства: гласни - свидетелски показания
на Н.Г., П.Л., В.М., Н.М.и В. П.; приобщените като веществени доказателства
чрез протокол за доброволно предаване инкриминираните вещи; наличните писмени
доказателства (справка за съдимост, разписка за връщане на вещите на управителя
на магазина), както и изготвената по делото комплексна съдебно – психиатрична и
психологична експертиза и видео – техническа експертиза.
Въззивната инстанция намира формираните от първия
съд правни изводи за правилност и законосъобразност на прекратителното
постановление на СРП за правилни, верни и законосъобразни, поради което напълно
ги споделя.
При това положение, логично установената от въззивния състав
фактическа обстановка, описана по-горе, не се различава от приетата за
установена такава от първоинстанционния съд. Направените от СРС при анализа на
доказателствените източници фактологични изводи, настоящата съдебна инстанция
намери за правилни, законосъобразни и съответстващи на доказателствения
материал. Фактическата обстановка, възприета от първия съд, по същество
съответства на приетата и от държавното обвинение такава, като в определението
на СРС е изложена доста по-детайлно и прецизно, но на практика без противоречия
с установената от прокуратурата и изложена в постановлението ѝ за
прекратяване на наказателното производство. В тази връзка се явява и
неоснователно направеното от защитника възражение, че фактическата обстановка,
която е била приета от първостепенния съд се различава от тази приета от
прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал
изцяло показанията на св. Н.М.Н., които са обективни, вътрешно непротиворечиви
сами по себе си и кореспондиращи си с показанията на св. Г., св. В.М., св.
П.Л. и св. В. П..
Св. Н. посочва, че
лицето, което е носело в раницата си и в пазарската количка инкриминираните
хранителни продукти и което е „заобиколило” касите, където е следвало да плати
стоките, както и е излезнало от магазина през щанд, близко разположен до
вход/изход на магазина, е именно жалбоподателя Е.П.Б.. Изнесеното от св. Н.,
охранител в магазина, се подкрепя и от св. Г. /управител на магазина/, която
свидетелства за това, че е била извикана от охранителя Н. Н., заедно с
колежката й В.М., също управител на
магазина, като Н. й е заявил, че е извършена кражба на хранителни продукти от
магазина и е посочил лицето, което е стояло до него в офиса, а именно това от
мъжки пол, на възраст под 30г., висок около 1,80 м., слаб със светла кожа, с
шапка на главата и облечен с тъмни дрехи и с тъмно яке. Св. Г. сочи още, че
лицето е носело раница и пазарска кошница, като след пристигането на
полицейските служители същото е извадило хранителните продукти от раницата, и
св. Г. ги е описала в протокол, който е предала на полицейските служители.
Последната освен това е заявила в показанията си, че полицейските служители са
установили, че гореописаното лице е именно жалбоподателя Е.П.Б.. Свидетелските показания на Н. и Г. се
подкрепят и от тези на св. В.М., която е посочила, че лицето, което е било
задържано от охраната е носело раница и шапка, било е високо около 1,80 м., със
слабо телосложение и светла кожа. Свидетелските показания на горепосочените
свидетели се подкрепят и от тези на полицейските служители – св. П.Л. и св. В. П..
Същите са посочили, че са били изпратени в магазина по подаден сигнал за
кражба, като след пристигането им управителката Г. е посочила лицето от мъжки
пол, което е било задържано от охраната на магазина, и което полицаите са
установили като Е.П.Б.. Полицейските
служители освен това са свителствали и че Б. е предал с протокол за доброволно
предаване инкриминираните хранителни продукти на П., който в последствие е
върнал същите с разписка на заместник – управителя на магазина Г.. Правилно първият съд се е доверил на показанията на горепосочените
свидетели, тъй като по делото липсват каквито и да е данни те да са
заинтересовани, още повече, че изнесеното от тях е в кореспонденция със
събраните по делото доказателствени материали. Нещо повече, в подкрепа на направения, както от
прокурора, така и от първоинстанционния съд извод, че жалбоподателят Б. е автор
на инкриминираното деяние, безспорно се подкрепя и от наличните по досъдебно
производство протокол за доброволно
предаване на инкриминираните вещи и разписка
за връщане на вещите на управителя на магазина.
Възражението на
защитника, че Б. не се явява автор на инкриминираното деяние, тъй като същото
било опровергано от изготвената по делото видео – техническа експертиза,
настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Съвсем правилно първоинстанционният съд е посочил, че макар от заключението по видео- техническата
експертиза да не могат да бъдат установени частни признаци, годни за
идентификация на заснетото лице, то същото не опровергава извода на прокурора и
районния съд, че именно Б. е автор на инкриминираното деяние. Последното се
подкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал, в това число и
от показанията на свидетеля Н., който се явява очевидец. Авторството на
извършеното деяние не може да бъде разколебано, като нещо повече, полицейските
служители са установили у жалбоподателя инкриминираните вещи, както и неговата
самоличност.
Неоснователно се
явява и направеното възражение от защитника на Б., че от
събраните по делото доказателства не може да се стигне до категоричния извод за
извършено от него престъпление, а именно кражба. Напротив, от доказателствената
маса по досъдебното производство може да се направи обоснован и безспорен извод,
че Е.Б. е отнел чужди движими вещи от владението на св. Г. с намерение за
присвояване, без нейното съгласие, което е противоправно и общественоопасно
деяние, реализиращо обективните признаци на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. Същото
се подкрепя както от събраните по делото свидетелски показания на Н.Г., П.Л., В.М., Н.М.и В. П., подробно анализирани
по- горе, така и от приобщените като веществени доказателства чрез протокол за
доброволно предаване инкриминираните вещи и разписка за връщане на вещите на
управителя на магазина. Правилно освен това
представителят на държавното обвинение, както и районният съд, са посочили, че
от субективна страна Б. не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си към момента на инкриминираното деяние, поради което
и същото не съставлява престъпление, тъй като не е извършени виновно. Горепосоченото
се подкрепя от изготвеното заключение по комплексната съдебно – психистрична и
психологична експертиза по делото, в която вещите лица посочват, че Б. страда
от органично личностово разстройство, органично афективно разстройство и редки
епеилептични припадъци, което води до извода, че същият страда от психично
заболяване в тесния смисъл на понятието (психоза) и се приравнява към
продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 НК. В
заключението категорично се изтъква, че Е.Б. към момента на инкриминираното
деяние е бил лишен от възможността да разбира значението на извършеното от
него, както и от въможността за нормално насочване на волевата си дейност и не
е бил в състояние да ръкводи постъпките си, да контролира поведението си и да
се въздържа от извършването на противоправни действия. Освен това в заключението по КППЕ е направено
предложение да бъдат приложени съответните принудителни медицински мерки по
реда на чл. 89, б. „а” НК.
Като цяло, въззивният съд намира, че за
установяването на обективната фактическа обстановка прокуратурата е положила
всички възможни и необходими процесуални усилия, поради което неоснователно се
явява възражението на жалбоподателя, че същата не е изпълнила задължението си
по чл. 13 от НПК за разкриване на обективната истина. Разпитани са свидетелите,
имащи отношение към предмета на доказване, приобщени са относимите към делото
писмени доказателства и писмени доказателствени средства. В случая, без
значение за правилното решаване на делото е допълнителното изследване на
обстоятелството каква е общата стойност на инкриминираните вещи, а именно дали
същата възлиза в размер на 274, 21 лв. или 214, 21 лв., каквито различни
цифрови стойности са били посочени в постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство и в разписката за връщане на
инкриминираните вещи, както и дали същите са били правилно математически
изчислени. Несъществено се явява и обстоятелството дали е налице непрецизност в
постановлението на прокуратурата относно посочената дата на деянието
27.02.2019г., докато в останалите доказателствени материали по делото е
посочена датата 27.03.2019г. От
наличната доказателствена маса по делото, детайлно и всеобхватно е изяснен
основния въпрос в настоящото производство, а именно че деянието е извършено на
27.03.2019г. на посоченото място и са отнети вещи, които притежават определена
стойност и които биха били годен предмет на престъпление по чл. 194 НК, като
автор на инкриминираното деяние е лицето Е.П.Б., което е невменяемо. Както
правилно е отбелязал първоинстанционният съд, безпредметно се явява отменянето
на постановлението на прокурора с оглед евентуално назначаване на оценителна
експертиза и повторен разпит на св. Г. за изясняване на обстоятелството каква е
конкретната стойност на инкриминираните вещи и по – нататъшното задълбочаване в
изясняване на неточностите се явява безпредметно.
Настоящият въззивен състав намира за
неоснователно и наведеното възражение от жалбоподателя, че е налице
противоречие в свидетелските показания на Н.Н.и изготвената по делото видео –
техническа експертиза. До този си извод
втората инстанция достигна след като направи сравнение между изложеното в заключението
по ВТЕ и в посоченото от св. Н.Н.в протокола му за разпит. Последният посочва,
че е забелязал лице от мъжки пол, на възраст от около 20 години, с пазарска кошница,
което е напуснало магазина, минавайки покрай касите, като охранителят го е
догонил и му е поискал касова бележка, при което лицето е отговорило, че не
разполага с такава. От свидетеля Н. се сочи още, че когато е настигнал лицето,
същото е премествало хранителните продукти, премет на инкриминираното деяние,
от пазарската кошница в раницата си, както и че след пристигането на
полицейските служители е било установено като Е.П.Б.. От друга страна, в
изготвеното по делото заключение на ВТЕ се сочи, че на камерите е забелязано
лице, което е от мъжки пол, със слабо телосложение, на видима възраст от около
20-25г., облечено с тъмна връхна дреха със синя качулка, тъмен дълъг панталон,
тъмни обувки със светли подметки, като на главата си носи светла шапка с
козирка и дърпа количка за пазар, в която поставя неустановен по брой и вид
обекти, преминава през входа на магазина, като след това се загубва от
полезрението на камерата. От горепосоченото не се откриват противоречия между
дадените св. показания от Н.Н.и изготвеното по делото заключение по видео –
техническата експертиза. Обстоятеслтовото, че не са налице достъчен на брой
идентификационни признаци на лицето от мъжки пол на видеозаписите, за да могат
кадрите да бъдат годни за целите на лицева идентификация, не може да внесе
съмнение в дадените от очевидеца свидетелски показания, които освен това
напълно си кореспондират и са подкрепени от останалия по делото доказателствен
материал.
Не се споделя от настоящия въззивен
състав и възражението на жалбоподателя, че е налице друго основание за
прекртяване на наказателното производсвто, а именно това по чл. 24, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като по делото не са събрани данни за изключване на наказателната
отговорност поради настъпила амнистия, в каквато насока са и констатациите на
първостепенния съд, с които въззивният такъв напълно се солидализира.
Настоящият въззивен състав изцяло
споделя становището на първоинстанционния съд за законосъобразност, правилност
и обоснованост на проверявания акт на СРП. Изложената, приета за установена
фактическа обстановка обективира единствено възможния извод, че е налице
основанието за прекратяване на наказателното производство, визирано в чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК.
В заключение, поради
всички изложени по-горе съображения и аргументи, настоящият въззивен съдебен
състав намира, че разглежданото определение по НЧД № И -1331/2020г. на СРС - НО, 102-ри
състав, с което е потвърдено постановление на СРП от 25.06.2019г., изведено от
канцеларията ѝ на 27.06.2019г., с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство №
3384 ЗМ 564/2019г. на 09 РУ - СДВР, пр. пр.
№ 7131/2019г. на СРП, е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 243, ал.
7 от НПК, СЪДЪТ
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение по НЧД
№ И -1331/2020г. на СРС - НО, 102-ри
състав, с което е потвърдено постановление на СРП от 25.06.2019г., изведено от
канцеларията ѝ на 27.06.2019г., с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство №
3384 ЗМ 564/2019г. на 09 РУ - СДВР, пр. пр.
№ 7131/2019г. на СРП.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.