Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 16.03.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурор Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА административно дело № 492 по описа
за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е след отмяна на решение № 9/
22.01.2020г., постановено по адм. дело № 352/2019г. по описа на АС Стара Загора
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни
указания, дадени с решение № 10768/05.08.2020г.,
постановено по адм. дело № 4124/2020 г. по описа на ВАС.
Производството по посоченото административно
дело на АС Стара Загора е било образувано по исковата молба на „ЕНИСЕЙ 2“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Енисей“ №2,
вх. А, ет.2, ап.3, представлявано от управителя П.Д.У., подадена
чрез пълномощника му адв. П.В., с която е предявен иск с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ срещу Агенция „Митници“, гр. София, за присъждане на обезщетение
в размер на 9 200.00 лв., за претърпени от дружеството имуществени вреди,
вследствие на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление,
издадено от Началника на Митница Пловдив.
Ищецът твърди, че с Решение №459/18.12.2018 г.,
постановено по АНД №1157/2018 г. по описа на Районен съд Казанлък е отменено
наказателно постановление №465/20.09.2018г. на Митница Пловдив, в частта с
наложена на ищеца имуществена санкция в размер на 84 992.60 лв. С решение
№128/25.04.2019 г., постановено по КАНД №101/2019 г. по описа на Административен
съд Стара Загора, решението на районният съд е оставено в сила. За
представителство в съдебното производство ищецът сключил договори за правна
защита и съдействие с адвокат, както следва: договор №807341/04.10.2018 г. с
предмет обжалване на наказателно постановление №465/2018 от 20.09.2018 г.,
издадено от П.Г. пред РС Казанлък и процесуално представителство, с уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6 000.00 лв. по банков път
и в брой, както и договор №799395/12.02.2019 г. с предмет процесуално
представителство пред Административен съд Стара Загора по обжалвано решение
№159/18.12.2018 г. от Митница Пловдив, с договорено и заплатено възнаграждение
по банков път в размер на 3 200.00 лв. И двата договора са представени в
касационното производство пред Административен съд Стара Загора във връзка с
обжалваното решение на Районен съд Казанлък. Ищецът счита, че заплатената сума общо
в размер на 9 200.00 лв. съставлява за него имуществена вреда, която е
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно
постановление от Агенция „Митници“. Иска от съда след установяване на
твърденията в исковата молба да бъде осъден ответника по иска Агенция „Митници“
да му заплати претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер 9 200.00
лева.
Ответникът Агенция „Митници“, гр. София, в
представеният отговор на исковата молба, твърди, че искът е недопустим, тъй
като заплатеното адвокатско възнаграждение не е пряка и непосредствена
последица от отмененото наказателно постановление. Оспорва предявеният иск и по
размер. Счита, че разноските направени в производството по оспорване на
издаденото наказателно постановление не са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразен акт. Няма данни по делото, че реално сумата от 6 000.00
лв. е напуснала патримониума на ищеца, тъй като в кориците на делото на Районен
съд Казанлък няма доказателства за това. Оспорва представените частни документи
за извършеното плащане. Излага също така съображения, че разноските в
производствата по обжалване на наказателните постановления остават за сметка на
направилите ги страни. Сочи, че ЗАНН не предвижда задължителна адвокатска
защита по този вид дела, поради което и ангажирането на адвокат е изцяло по
преценка на лицето, срещу което е издадено наказателното постановление. Излага
също така съображения, че претендираната вреда е завишен размер и следва да
бъде присъдено към минималният такъв предвиден в Наредбата за адвокатските
възнаграждения, ако не е имало процесуално представителство от страна на
жалбоподателят, а е била изготвена само жалбата против издаденото наказателно
постановление.
Окръжна прокуратура Стара Загора, конституирана
като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по
делото прокурор, дава заключение за частична основателност на исковата
претенция. Прокурорът счита, че в настоящото производство е безспорно доказана
единствено имуществена вреда в размер на платения в брой адвокатски хонорар.
Излага съображения, че за адвокатското възнаграждение, платено по банков път,
липсват данни средствата за това да са излезли от патримониума на търговското
дружество. По отношение на направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, намира че същото следва да се има предвид при
постановяване на съдебното решение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
С наказателно постановление
№465/20.09.2018г., издадено от Началника на Митница Пловдив, на ищеца – „ЕНИСЕЙ
2“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 84 992.60 лева за
нарушение на чл.126, ал.1, т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове,
изразяващо се в това, че на 18.01.2018 г. превозва с товарен автомобил „Ивеко“,
модел 50Ц35, с ДК№**** с водач П.П.И. акцизни стоки 4 000.00 л. етилов
алкохол от земеделски произход, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем
80%, без данъчен документ по ЗАДС, фактура или митническа декларация, или друг
придружителен административен документ/електронен административен документ или
документ на хартиен носител, в случай че компютърната система не работи или
друг документ, удостоверяващ плащането начисляването или обезпечаването на акциза.
По жалба на „ЕНИСЕЙ 2“ ЕООД срещу
наказателното постановление е било образувано АНД №1157/2018г. по описа на
Районен съд Казанлък, като с Решение №459/18.12.2018г. по посоченото дело
наказателното постановление, в частта, с която на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 84 992.60 лв. е било отменено като
незаконосъобразно. В останалата част, с която са отнети в полза на държавата
стоките, предмет на нарушението -
акцизни стоки общо 4 000.00 литра етилов алкохол, наказателното постановление
е било потвърдено. Видно от приложеното АНД № 1157/2018г. на РС Казанлък, производството
е приключило в едно открито съдебно заседание, на което е бил разпитан
актосъставителя и е обявено за решаване. По делото са приложени два броя
пълномощни на адв. П.В. и адв. К.Г., но не е приложен договор за правна защита
и съдействие, в който да са описани договореното и заплатено възнаграждение,
както и обема на осъществената правна помощ и съдействие.
Така постановеното решение е било
обжалвано от Митница Пловдив, по повод на което е било образувано КАНД
№101/2019г. по описа на Административен съд Стара Загора. С Решение № 128/
25.04.2019г., постановено по КАНД № 101/ 2019г., Старозагорският
административен съд е оставил в сила Решение № 459/ 18.12.2018г по АНД № 1157/
2018г. на Районен съд – Казанлък.
От приложените материали по КАНД №
101/2019г. на Старозагорския административен съд, се установява, че по делото е
бил депозиран писмен отговор на касационната жалба, а в проведеното открито
съдебно заседание ищецът е бил представляван от адв. В., която е представила
два броя договори за правна защита и съдействие, както следва: договор №3/ 12.02.2019г.
/бланкетен номер №799395 - лист 22 от делото/ за процесуално представителство
пред Административен съд Стара Загора по обжалвано решение №459/18.12.2018г. от Митница Пловдив с
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 3 200.00 лв., платими по
банков път и договор №95/ 04.10.2018г. /бланкетен номер №807341/ за обжалване
на НП №465/18 г. от 20.09.2018г., издадено от П.Г. – началник на Митница
Пловдив пред РС Казанлък процесуално представителство с договорено
възнаграждение в размер на 6 000.00 лв., от които 3 200.00 лв. платими по
банков път, а останалите в брой на разсрочено плащане, от които 1 000.00
лв. платени на 26.11.2018 г. и 1 800.00 лв. платени на 03.01.2019 г. Към
договорите са приложени и два броя платежни нареждания, съответно от 04.10.2018
г. и 29.03.2019 г., от които е видно, че П.Д.У. е наредил плащане в размер на 3 200.00
лв. по всяко едно от тях. Не е спорно, че в развилото се съдебно производство посочените
разноски нито са били поискани, нито присъдени.
Към
материалите по настоящото дело е приложено АНД № 1157/2018г. по описа на
Районен съд - Казанлък, ведно с КАНД № 101/2019г. по описа на Административен
съд - Стара Загора.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за обезщетение за вреди е
допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник
/чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се
основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Доколкото наказателното
постановление за налагане на имуществена санкция за нарушение на ЗАДС, е издадено
в изпълнение на нормативно регламентирани правомощия при упражняване на административна правосубектност,
постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в
рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер
дейност, като причинените на граждани вреди при или по повод изпълнението на
тази дейност, определят квалификацията на иска за вреди от незаконосъобразно наказателно
постановление като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Ето защо съдът приема, че
предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в
производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Разгледан по същество, искът е частично основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на
няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В случая с предявения иск се претендира
обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно
с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление №465/20.09.2018 г.,
издадено от Началника на Митница Пловдив. При прилагане на разрешението, дадено
с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на
Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия
на ВАС, следва да се приеме, че налагането на административни санкции
представлява осъществяване на административна дейност от административни органи
при упражняване на нормативно регламентирани административно наказващи функции
и правомощия. Независимо, че дейността по административно наказване по
естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното
постановление за налагане на имуществена санкция, като резултат от упражнена
дейност по административно наказване,
представлява акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, наказателното
постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По делото е безспорно установено, че с наказателно
постановление №465/ 20.09.2018 г., издадено от Началника на Митница Пловдив, на
ищеца „ЕНИСЕЙ 2“ ЕООД е била наложена имуществена санкция в размер на 84 992.60
лева, за нарушение на чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС. Дружеството е обжалвало наказателното
постановление по съдебен ред, като с Решение № 459/ 18.12.2018г. по АНД № 1157/2018г.
по описа на Районен съд – Казанлък, наказателното постановление е отменено,
като незаконосъобразно. Решението на Казанлъшкия районен съд е влязло в сила на
25.04.2019г., на която дата е постановено решението на Старозагорския
административен съд по КАНД № 101/2019г., с което е оставено в сила решението
на РС – Казанлък. С постановената отмяна на издаденото срещу „ЕНИСЕЙ 2“ ЕООД наказателно
постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две
предпоставки за ангажиране отговорността на Агенция „Митници“ – София по
предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден
незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на
административна дейност.
За ангажиране отговорността на държавата е
необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват
пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на администрацията.
В случая имуществените вреди, обезщетение за
които се претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за заплащане на
адвокатско възнаграждение за осъществената от адвокат правна защита и
съдействие във връзка с обжалването на Наказателно постановление №465/
20.09.2018 г., издадено от Началника на Митница Пловдив и процесуалното
представителство в съдебното производство по АНД № 1157/2018г. по описа на
Районен съд – Казанлък и по КАНД № 101/2019г. по описа на Административен съд –
Стара Загора. За да се приеме, че ищецът действително е направил такива
разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за
адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По
аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от
06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска
услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за
доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското
възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно е, от
приложените по КАНД № 101/2019г., договори за правна защита и съдействие, че за
обжалване на наказателното постановление, ищецът е ангажирал адвокат, като е
договорено адвокатско възнаграждение в общ размер на 9200лв. за двете инстанции
/6000 лв. за процесуално представителство по АНД № 1157/2018г. и 3200лв. за
процесуално представителство по КАНД № 101/2019г./ В приложеният договор за
правна защита и съдействие №95/04.10.2018 г. за представителството пред
Районния съд, е направено отбелязване, че договореното възнаграждение в размер
на 6 000.00 лв., ще бъде заплатено, както следва: 3 200.00 лв.,
платими по банков път, а останалите - в брой на разсрочено плащане, от които
1 000.00 лв. платени на 26.11.2018 г. и 1 800.00 лв. платени на
03.01.2019г. Действително този договор за правна защита и съдействие не
е представен в развилото се производство пред Районен съд Казанлък, а е
представен едва в касационната инстанция, но това е станало преди да е
приключило производството по обжалване на наказателното постановление. В този
смисъл приложения договор за правна защита и съдействие има характер на разписка,
поради което удостоверява по надлежния ред извършеното в брой плащане в общ
размер на 2800 лева и съотв. направените от търговското дружество разходи за
адвокатска защита /в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по
тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/. Доколкото тези разходи се свързват с
намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същите следва да се
разглеждат като имуществени вреди за лицето, по отношение на което с влязъл в
сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било
санкционирано с издаденото наказателно постановление. Следователно доказано се
явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на
ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпени от ищеца
имуществени вреди.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице, което отличава този вид отговорност от деликтната
отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът намира, че в случая съществува пряка
причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско
възнаграждение и незаконосъобразното наказателно постановление №465/ 20.09.2018
г., издадено от Началника на Митница Пловдив за налагане на имуществена санкция,
тъй като адвокатската защита е била ангажирана и съответно предоставена именно
поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно
постановление. Този извод следва от отбелязването в представените пред
административния съд договори за правна защита и съдействие. Обстоятелството,
че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не
е задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане
на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита в
производството по АНД № 1157/2018г. по описа на Районен съд Казанлък и по КАНД
№ 101/2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора, не са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено наказателно
постановление. Незаконосъобразният акт на администрацията се явява причина за
платеното адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство във връзка с обжалването на този акт. Ето защо, неоснователно се
явява възражението на ответника Агенция „Митници“, че не била налице пряка
причинно – следствена връзка между НП и заплатения адвокатски хонорар. Изцяло в
този смисъл е и решение №10768/ 05.08.2020г. по адм. д. №4124/2020г. по описа
на ВАС.
С оглед на изложеното, съдът приема, че исковата
претенция е доказана по основание, но не и по размер.
За доказани, предвид изложените по-горе мотиви,
съдът намира, претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 2 800.00
лв., представляващи платените от него в брой разноски за адвокатско
възнаграждение във връзка с воденото съдебно
производство по обжалване на наказателно постановление №465/20.09.2018 г. на
Началника на Митница Пловдив.
Не така стои обаче въпроса, за твърдяната от
ищеца над този размер имуществена вреда, от отменения акт, в общ размер на 6400
лева, представляваща сбор от сумите, платени по банков път във връзка с двата
договора за правна защита и съдействие, както и за причинната връзка между тази
причинена вреда и незаконосъобразното НП. Противно на твърденията в исковата
молба не се установява сумата от 3 200.00 лв. по договор №95/04.10.2018
г., платена по банков път, да е вреда за дружеството. За извършеното плащане е
представено платежно нареждане от 04.10.2018г., от което е видно, че сумата в размер на
3200 лева е платена от страна на П.Д.У.. Аналогично, съдът констатира, че и по
втория, приложен по делото договор за правна защита и съдействие №3/ 12.02.2019
г., не се установява договореното и платено по банков път възнаграждение в
размер на 3 200.00 лв., да е вреда за ищеца. И тук като доказателство за
извършеното плащане е представено платежно нареждане с дата от 29.03.2019г., от
което е видно, че сумата отново е платена от П.Д.У., като в този банков
документ, дори не е посочено основанието за извършеното плащане/л.26 от КАНД №101/2019г./, за да може бъде обвързано
с процесния договор за правна защита и съдействие.
Съобразно дадените задължителни указания от касационната
инстанция с Решение №10768/ 05.08.2020г. по адм. д. №4124/2020г. по описа на
ВАС, в съдебно заседание, проведено на 10.12.2020г. съдът указа на ищеца
необходимостта от ангажиране на допълнителни доказателства, в т.ч. и чрез
съдебно-счетоводна експертиза по делото, за установяване на обстоятелството, че
сочените от дружеството суми във връзка със сключени договори за правна защита
и съдействие № 95/ 04.10.2018г. и № 3/ 12.02.2019г., действително са били
заплатени от „ЕНИСЕЙ 2“ ЕООД. В тази връзка от пълномощника на ищеца, с молба
вх.№6991/ 18.12.2020г./л.26 от делото/, се заявява, че с оглед приложените
писмени доказателства не следва да бъде назначавана счетоводна експертиза.
Представени
са заверени копия на Счетоводен баланс към 31.12.2018г., отчет за приходи и
разходи за 2018г., две споразумения, справка за нетекущите(дълготрайните)
активи към 31.12.2018г. и 2 бр. декларации/л.47-52 от делото/. Изложени са
съображения, че от така представените две споразумения от 04.10.2018г. и от
12.02.2019г., както и от Декларация от П. У., приложена на л. 52 от адм. д. №352/2019г. по описа на АС Стара
Загора, се установявало, че дружеството „ЕНИСЕЙ 2“ ЕООД има задължение към П.Д.У.
да му върне сумите, които той е платил по двата договора за правна защита и
съдействие. В цитираната молба е посочено още, че до този момент сумите по
двата договора продължават да са дължими от „ЕНИСЕЙ 2“ ЕООД на П. У. и липсват
документи, които да бъдат представени, че дружеството ги е върнало.
По отношение на така представените
доказателства, съдът намира, че те не установяват спорния по делото факт, а
именно че плащането на сумите по банков път е извършено от дружеството.
Твърденията на ищеца в тази насока са противоречиви. Веднъж, в представената при
първоначалното разглеждане на делото, декларация /л. 52 от адм. д. №352/2019г./
се декларира, че сумите са внесени от П.У.в качеството му на управител и втори
път, в представените две споразумения, след връщане на делото за ново
разглеждане, се заявява, че П.У.се задължава да плати сумите по двата договора
за правна защита и съдействие, дължими от „ЕНИСЕЙ 2“ ЕООД, а дружеството поема
задължение да му ги върне. Т.е., от изложеното в споразуменията се налага
извод, че сумите са платени от П.У.в качеството му на физическо лице.
Отделно от това, досежно твърдението, че е
договорено връщане на платените суми от страна на „ЕНИСЕЙ 2“ ЕООД следва да
бъде посочено, че същото не се подкрепя от събраните по делото доказателства. От
представените от ищеца документи не може по никакъв начин да се установи дали
са налице осчетоводени разходи от дружеството в размер на сумите, платени по
банков път във връзка с двата договора за правна защита и съдействие. Липсват
каквито и да било данни това задължение, което дружеството е поело по двете
споразумения към П.У., да е намерило отражение в счетоводството му. Напротив,
от представените баланс към 31.12.2018г. и
отчет за приходите и разходите/л.29-31/, се установява, че за 2018г., в тях няма
отразени задължения на „ЕНИСЕЙ 2“ ЕООД от вида на процесните по споразумението
от 04.10.2018г. За 2019г. са представени две декларации/л.33/, от които е видно
само, че дружеството не е извършвало дейност по смисъла на §1, т. 30 от
допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, но по никакъв начин не
се установява задължението по споразумение от 12.02.2019г. да е отразено в
счетоводните регистри на предприятието.
В тази връзка, съдът приема, че сумата в общ
размер на 6400 лева не е доказано да е излязла от патримониума на търговското
дружество, поради което и не е налице вреда. Безспорно, от представените по
делото доказателства, се установява, че сумите по цитираните договори за правна
защита и съдействие са платени от физическото лице П.Д.У., но не е и от „ЕНИСЕЙ
2“ ЕООД.
Имуществените вреди представляват претърпяна
загуба и/или пропусната полза. За да е налице претърпяна загуба е необходимо
нещо да съществува в патримониума на ищеца и в резултат на незаконосъобразния
акт да се е стигнало до неговата липса, погиване, увреждане.
Въпреки дадените от съда указания, не бяха
ангажирани доказателства от ищеца, чиято е доказателствената тежест при пълно и
главно доказване да установи фактите, от които претендира вредите, а именно, че
платените по банков път суми са излезли от патримониума му. Поради което искът
в тази част е недоказан.
По отношение на вредите, за които съдът приема,
че са доказани, следва да бъде съобразено, че за част от тях е присъдено
обезщетение, в размер на 500 лева, при първоначалното разглеждане на делото, в
която част решение №9/ 22.01.2020г., постановено по адм. д. №352/2019г. по
описа на Административен съд Стара Загора е оставено в сила с Решение №
10768/05.08.2020г., по адм. дело № 4124/2020 г. по описа на ВАС. Следователно,
от размера на вредите, който е доказан и подлежи на репариране, и се установи в
общ размер на 2800 лева, следва да се приспадне присъдената сума в размер на
500 лева. Съобразно това ответникът Агенция „Митници“, гр София, следва да бъде
осъден да заплати на „ЕНИСЕЙ 2“ ЕООД сума в размер на 2300 лева
По отношение възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът преценя същото за
неоснователно. Каза се, че действително заплатеното адвокатско възнаграждение, във
връзка с воденото съдебно производство по обжалване на наказателно
постановление №465/20.09.2018 г. на Началника на Митница Пловдив, е в общ
размер на 2800 лева. Действително съгласно разрешението, дадено в ТР № 1/
15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г.,
съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да
присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на
критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата от гл. т на обоснованост
и справедливост на размера на адвокатското възнаграждение т.е да е съразмерен
на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
приложимата редакция/, е предвидено, че за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300лв. В конкретния случай, стойността на наложената имуществена санкция,
отменена с влязлото в сила съдебно решение е била в размер на 84 992.60
лева. Съгласно разпоредбите на чл.18, ал.1 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното
възнаграждение е 3 079.78 лв. В случая се установи, че действително
заплатеното от ищеца възнаграждение в размер на 2800 лева е под този размер,
поради което същото не може да се определи нито като прекомерно, нито като
несъразмерно и несъответстващо на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗА. Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че заплатеното в случая адвокатско
възнаграждение в общ размер на 2800лв., е съобразено с всички изисквания, на
които следва да отговаря определянето на дължимия адвокатски хонорар, съгласно Закона
за адвокатурата, като не може да се приеме, че институтът на
обезщетението от непозволеното увреждане се използва като инструмент за
неоснователно обогатяване.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по
предявения от „ЕНИСЕЙ 2“ ЕООД иск е установено и доказано кумулативното наличие
на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на Агенция „Митници“ – София по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за
претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 2800лв., пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено
като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно
постановление №465/ 20.09.2018г. на Началника на Митница Пловдив.
При новото разглеждане на делото, пред
настоящата инстанция, не са направени искания за присъждане на разноски, нито
са представени доказателства за сторени такива.
При първоначалното разглеждане на делото е било
направено искане за присъждане на направените разноски от страна на ищеца,
което се поддържа и в това производство. С оглед изхода на делото, същото е частично
основателно. От представения договор за правна защита и съдействие /лист 67 от адм.дело
№ 352/2019г. по описа на АС Стара Загора/ от 17.05.2019 г., се установява, че П.Д.У.
е заплатил на адвокатско дружество „В. и Г.“ сумата от 400.00 лв. за оказване
на правна защита и съдействие – образуване на адм. дело пред АС Стара Загора
срещу Агенция „Митници“ София по ЗОДОВ, процесуално представителство, като е
договорено възнаграждението да бъде заплатено по банков път. Приложеното
платежно нареждане от 20.05.2019г., удостоверява заплащането на сумата от
400.00 лв., като плащането е извършено от П.Д.У., но не и от ищеца – „ЕНИСЕЙ 2“
ЕООД. По същите съображения, изложени по-горе, касаещи спорните обстоятелства
на платените по банков път суми, съдът преценя като неоснователна претенцията
на ищеца за заплащане на разноските в частта на заплатения адвокатски хонорар. При
така установеното, съдът намира, че единствените разноски, които е направил
ищеца пред първоинстанционния съд, при първоначалното разглеждане на делото, е
заплатената държавна такса в размер на 25.00 лв.
С оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК,
съгласно която при ново разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по
разноските за водене на делото във Върховен административен съд, с оглед изхода
на делото и разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът по делото ще
следва да бъде осъден да заплати на ищеца възнаграждение за един адвокат,
съразмерно уважената част на иска (в размер на 2800 лева от общо 9200 лева) и
възлизащо на 229.50лв, както и дължимата и заплатена държавна такса за
касационно обжалване. Касационният жалбоподател „ЕНИСЕЙ 2“ ЕООД е внесъл
държавна такса в размер на 25 лева, чието присъждане претендира. За
касационното производство обаче дължимата държавна такса е в размер на 12.50
лева, определена на основание чл.18, ал.3, във връзка с чл.2а, т.2 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Внесената над този
размер държавна такса се явява недължимо платена, поради което не следва ответникът да бъде
осъждан за нейното заплащане. С оглед на изложеното, изчислено съразмерно, подлежат
на присъждане разноски в размер на 25 лева –заплатена държавна такса в
производството по адм. д. № 352/2019г. по описа на Административен съд Стара
Загора; разноски в размер на 229.50 лева за заплатен адвокатски хонорар и 12.50
лева държавна такса - в производството по адм. д. № 4124/2020г. по описа на
Върховен административен съд.
Искането, на ответника Агенция „Митници“ –
София, за присъждане на разноски е неоснователно. Разпоредбата на чл.10, ал.4 ЗОДОВ, която регламентира възможността ищеца да заплати на ответника
възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт, съгласно § 6 от ПЗР на
ЗОДОВ се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в
сила, като неприключилите до влизането в сила на този закон производства се
довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последващо
въззивно или касационно обжалване. Тъй като настоящото съдебно производство е
било образувано преди влизането в сила на новата редакция на чл.10, ал.4 ЗОДОВ
/обн.ДВ, бр.94 от 2019г/, не се следва
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по делото.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“, гр. София, ул. „Георги С. Раковски“ № 47, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на „ЕНИСЕЙ 2“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Енисей“ №2, вх.А, ет.2,
ап.3, представлявано от управителя П.Д.У. сумата от 2 300.00 /две хиляди
и триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от „ЕНИСЕЙ 2“ ЕООД
имуществени вреди вследствие на отменено като незаконосъобразно с влязло в сила
съдебно решение наказателно постановление №465/20.09.2018 г., издадено от
Началника на Митница Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ иска
на „ЕНИСЕЙ 2“ ЕООД, ЕИК ********* от гр. Пловдив, ул.“Енисей“№2, вх.А, ет.2,
ап.3, представлявано от Управителя П.Д.У. против Агенция „Митници“ гр. София в
останалата част до 9 200.00 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Агенция
„Митници“ гр. София, ул.”Георги С.Рковски” № 47, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на „ЕНИСЕЙ 2“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Енисей“ №2, вх.А, ет.2, ап.3, представлявано от
управителя П.Д.У., сумата от 267 /двеста шестдесет и седем/ лева – разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.