Р E Ш Е Н И Е   №

Гр. Русе, 27. 03. 2020 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ районен съд, втори наказателен състав,

в публично заседание от 02.03.2020 година в състав :

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

при секретар ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,

разгледа докладваното от съдията АНД 2482/2019 г.,

по описа на РРС и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Б.П.Б., ЕГН:**********,***, против наказателно постановление №283/2019г. на Началник на сектор ОП при Първо РПУ при ОДМВР, гр.Русе, с което за нарушение на чл. 64 ал.2 от ЗМВР, на основание чл.257 ал.1 ЗМВР му е наложена глоба в размер на 100лв. Моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно – допуснати съществени процесуални нарушения.

В представеното становище представителят на Наказващия орган поддържа наказателното постановление.

Русенска районна прокуратура не изпраща представител.

Съдът след преценка на събраните доказателства по делото приема за установена следната фактическа обстановка :

            На 31.10.2019год., св.Н. съставил на жпод.Б. акт, с който го обвинил, че в гр.Русе, ул.Александровска, пред входа на „Експресбанк”, не изпълнил законно устно полицейско разпореждане – да премести управлявания от него л.а. Ауди , с рег.№ Р 3733 КК на позволено място. Това, което ползвал жпод.Б. било оградено с конуси. Причината да бъде обезопасен районът и да бъдат въведени определени ограничения било посещението на Премира на РБългария в СУ „Христо Ботев" гр. Русе. Св.Н. съставил актът по докладни записки на свои колеги, идиният от които св.Т., очевидиц на деянието. Актът бил подписан от наказания  му бил връчен екземпляр от него. Впоследствие било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.64 ал.2 от ЗМВР, на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР, жпод.Б. бил санкциониран с глоба от 100лв.   

            Изложената фактическа обстановка по делото се установява от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства и приложените акт и наказателно постановление, докладни записки, заповеди.

            При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

            Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на актосъставителя Н., както и тези на св.Т., очевидец на деянието. По своята същност и насока гласните доказателства се явяват еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, което наложи за съда да ги кредитира изцяло и безрезервно, както и защото същите кореспондират с изложеното в приложените докладни записки.

Поради изложеното съдът приема, че законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жпод.Б. с оглед на виновно осъществено от него административно нарушение, съставомерно по текста на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР. Процесното административно нарушение се изразява в отказ на жалбоподателя да изпълни законно полицейско разпореждане на униформен полицай / св. Т./, в изпълнение на възложените му функции, а именно да премести паркирания от него автомобил. Правната квалификация на описаното нарушение настоящият съдебен състав споделя изцяло, като я намира за правилна и законосъобразна.

Съдът счита направените възражения в жалбата относно обстоятелствата, при които е било извършено процесното нарушение за неоснователни, тъй като в показанията си св.Т. категорично заявява, че жалбоподателят възприел отправеното му полицейско разпореждане, но въпреки това категорично отказал да го изпълни, с мотива, че „….няма намерение да се разхожда с 20 000лв в джоба”.

Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР: „Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции….”, които разпореждания в ал. 2 законодателят е предвидил и като  „….устни или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят”. Безспорно е, че в конкретния казус жалбоподателят не се е подчинил на отправено към него устно разпореждане от орган на полицията при условие, че ясно разбрал същото.

Разпоредбата на  чл. 257, ал. 1 ЗМВР, императивно регламентира налагане на административно наказание " глоба " от 100 лв. до 500 лв. на всеки, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление. Задължението на гражданите е възпроизведено изрично в санкционната норма, която перефразирано гласи, че всички са длъжни да изпълняват разпорежданията на органите на МВР, като неизпълнението води до санкция.

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовата разпоредба, която е нарушена. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

В процесния случай наложеното административно наказание е в минимален размер, поради което пред съда не стои въпросът за преценка разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.

Не са налице условията на чл. 28 от ЗАНН. Констатираното нарушение на разпоредба от ЗМВР не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай, предвид обстоятелствата при които е извършено и не може да се счете, че това нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Установеното поведение на жалбоподателя, демонстрира липса на респект и уважение към орган, призван да пази реда, и явна необвързаност от разпорежданията му, предвид упорития му отказ да ги изпълни. Това поведение е осъществено на публично място и е проявено в присъствието и на други лица

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на юрк.Й., съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер от 100лв., предвид положения от представителя труд и липсата на правна и фактическа сложност на конкретния казус.Поради изложеното исканито за присъждане на  юрисконсултско възнаграждение от 120лв., за частта над 100лв. се явява неоснователно.

Мотивиран от горното и на основание чл 63 и сл. от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №283/2019г. на Началник на сектор ОП при Първо РПУ при ОДМВР, гр.Русе, с което за нарушение на чл. 64 ал.2 от ЗМВР, на основание чл.257 ал.1 ЗМВР, на  Б.П.Б., ЕГН:**********,***, е наложена глоба в размер на 100лв.

ОСЪЖДА Б.П.Б., ЕГН:**********,***, да заплати в полза на ОДМВР, гр.Русе направените по делото разноски – 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Русенски административен съд в 14 дневен срок от съобщаването по реда на АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………