№ 44
гр. Варна, 04.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора Ст. Д. Анд.
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600281 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим СТ. Г. ИВ., редовно призован, воден от
органите на РД „Охрана“ - Варна, явява се лично и с адв.ЕМ. ИЛ. Ф. от АК –
ВАРНА, приета от съда от преди.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор А..
Вещите лица д-р К. Д. КР., Ал. М. Ц., Д. Б. П., доцент д-р СВ. В. В. ,
редовно призовани, явяват се лично.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
АДВ.Ф.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещите лица.
В.Л.ДОЦ. Д-Р СВ. В. В.: - 44 годишен, женен, неосъждан, с висше
образование, без родство със страните.
В.Л.Д-Р К. Д. КР.: - 70 годишна, омъжена, неосъждана, с висше
1
образование, без родство със страните.
В.Л.Ал. М. Ц.: - 43 годишен, неженен, не осъждан, с висше образование,
без родство със страните.
СЪДЪТ предупреди вещите лица за наказателната отговорност по
чл.291, ал.1 от НК. Обещават да дадат заключение по съвест и знания.
На основание чл.282, ал.1 от НПК СЕ ПРОЧЕТЕ заключението на
КСППЕ.
В.Л.Д-Р К.: – Поддържам изготвеното заключение, което сме
депозирали.
В.Л.ДОЦ. Д-Р В.: – Поддържам изготвеното заключение, което сме
депозирали.
В.Л.Ц.: – Поддържам изготвеното заключение, което сме депозирали.
ПРОКУРОРЪТ: – Нямам въпроси към вещото лице.
АДВ.Ф.: - Нямам въпроси към вещото лице.
На въпроси на СЪДА: - Какви са условията за възникване на
хистеричната криза при пострадалата и може ли да се определи какво я
провокира?
В.Л.ДОЦ.Д-Р В.: – Хистерична криза като цяло е жаргонно понятие,
няма такъв термин в медицината. Това обикновено е силна емоционална
реакция, като обуславящо за възникването на подобна психогенна криза са
личностовите особености на лицето, което изпада в това състояние.
Това е характерно за определен тип личности, които са с хистериални
нагласи, т.е. склонни към драматизации, търсят внимание. Тези кризи не се
правят нарочно, не е волево, но това е един начин те да получават именно
вниманието, да копират тревожност, да отреагират на някакво на повишено
напрежение, да отреагират на ситуация в подобно напрежение. Това е, което
всъщност има описано в документация по делото.
Относно провокацията на кризата при освидетелстваната, няма как да се
изведе конкретна причина, защото тази реакция е неспецифична. Това
означава, че различни ситуации, стимули и фактори може да провокират едно
и също състояние, т.е. състоянието не е показателно за това какво го е
предизвикало.
2
На въпроси на СЪДА: – Казвате в заключението си, че тази психогенна
криза винаги настъпва, когато лицето не е само, бихте ли дали повече
разяснения за това обстоятелство ?
В.Л.Д-Р К.: – Това е тип характер, който тип характер търси изява и за да
се изявят тези фактори трябва, както да има нещо да го провокира, така и да
има кой да възприеме тази реакция. Дори по-старите автори казват, че са
артисти.
В.Л.ДОЦ.Д-Р В.: – Това не е реакция, а демонстрация на състояние. Пак
казвам не волево, не нарочно, не е като артиста в театъра да изиграе ролята,
но де факто има необходимост това да бъде представено пред някого, т.е. това
състояние да бъде изразено пред някого. Това няма да се случи ако човек е
сам в къщи, няма да направи подобно нещо.
Съдът предявява на вещите лица л.131 и л.131 гръб от НОХД
№1095/2020 година.
На въпроси на СЪДА: – При изготвяне на заключението обсъдили ли
сте конкретния доказателствен източник?
В.Л.ДОЦ. Д-Р В.: – Ние сме извадили на въпросния свидетел някои неща
в експертизата.
На въпроси на СЪДА: – Как оценявате експертно фактите, имате ли
обяснение защо психогенната криза не се е развила в негово присъствие?
В.Л.ДОЦ. Д-Р В.: – Кризата настъпва, когато лицето не е само, но не
винаги когато лицето е с друг човек изпада в хистерии. Наличието на друг
човек не е задължително условие за настъпване на хистерична криза. Ние и
сега сме в присъствието на други хора, но не изпадаме в хистерични кризи.
От една страна трябва да има провокация, трябва да има едно повишаване на
напрежението. Това, че е имало лице с нея не значи, че тя постоянно като има
някой при нея, тя ще изпада в хистерични кризи. Това е краткотрайна
реакция, която възниква, може и да се повторя, но в състояние на високо
нервно напрежение и това напрежение добива външен израз чрез подобна
хистерична реакция.
На въпроси на СЪДА: – Установявате ли такава провокация на
състоянието на освидетелстваната при посещението й в медицинския център?
Обяснете какво се променя ?
3
В.Л.ДОЦ. Д-Р В.: – Ние не можем да кажем какво се е променило,
защото това вече касае чисто фактическата обстановка. Можем да кажем, че е
последвала една външна проява на хистерична криза. Какво се е променило и
защо, примерно напрежението при нея се е покачило в този момент и е
добило този външен израз, трудно е да се отговори.
На въпроси на СЪДА: – Би ли могло това емоционално състояние да
има връзка с приема на медикаменти?
В.Л.ДОЦ. Д-Р В.: – Значи аспирина не може да го провокира, от една
страна като хипотеза, самия прием на аспирин не може да провокира нищо
подобно.
Същевременно в предната експертиза там сме описали, че ние не можем
да разглеждаме този прием на 10 таблетки аспирин, като суициден опит. Това
по-скоро е в рубриката парасуицид, т.е. някакво поведение срещу себе си,
което не цели в крайна сметка да се постигне смърт. По този начин
обикновено отново се търси внимание.
В.Л.Д-Р К.: – С този акт на поглъщане на дадените таблетки отново
лицето търси вниманието на околните. Иска да постави другите на колене, че
то е в застрашено положение, но според неговите разбирания.
На въпроси на СЪДА: – Може ли да се търси връзка между
психогенната криза и състоянието на т.нар. акушерска ръка? Има ли влияние
и приемът на успокоителен медикамент?
В.Л.Д-Р К.: – Акушерската ръка това е мускулната реакция, изкривяване
на мускулатурата в следствие на психическото въздействие. Така е кръстена в
медицината, защото както гинеколозите работят, така се изкривява ръката.
Поставянето на медикамент, дори понякога самото убождане може да
изведе, да овладее тази клинична симптоматика. Т.е. акушерската ръка е
клинична изява, симптом на психогенната криза.
В.Л.ДОЦ.Д-Р В.: – Това е свръхсъкратимост на мускулатурата, която де
факто в случаите на хистерична криза е провокирана от голямото нервно
напрежение, това предизвиква едно съкращаване на напречно набраздената
мускулатура. Затова съм го отбелязал в експертизата, че по принцип,
изначално в медицината акушерската ръка дори е симптом на
хипопаратиреоидизъм – влошена функция на щитовидните жлези, но в случая
4
не мисля, че може да се подозира нещо такова.
Другия вариант да се получи тези свръх съкратимост на напречната
мускулатура е именно от много високото нервно напрежение.
Съдът предявява на вещите лица фотокадри в настоящето ВНОХД
на л.63 горе вляво, на л.64 долу в средата и долу вдясно.
На въпроси на СЪДА: – Можете ли да коментирате фотосите във връзка
със задачата за оценка на емоционалното състояние на освидетелстваната?
В.Л.ДОЦ.Д-Р В.: - Ние имаме такава задача, обаче кажете ми на базата
на изпратена картинка с надпис „добре съм“ какъв анализ, това всичко би
било страшна спекула. Не може да се направи сериозен медицински анализ.
В.Л.Д-Р К.: – Като имаме предвид и възприятието на св.Р., че той я
възприел като един разтревожен човек, затова е откликнал, по снимките може
да е възприел това, но това са различни възприятия за всеки един човек. От
колко време се познават двамата, мисля, че се познават добре, за да потърси
тя неговата помощ конкретна. И това е още едно доказателство, че тя търси
човек пред когото да демонстрира своето състояние.
На въпроси на СЪДА: – Обяснете за отговора на въпроса относно
емоционалното състояние какви фактически източници от делото ползвахте?
В.Л.Д-Р К.: - И в предната експертиза имаше данни за употреба на
някакви вещества, дори и психогенната криза е емоционално състояние, не е
никакво друго освен емоция, така, че има емоционално натоварване.
В.Л. ДОЦ. Д-Р В.: - Не сме казвали, че няма данни за емоционално
състояние. Значи, има данни и за акушерска ръка, която приемаме, че е част
от симптоматиката на хистеричната криза, но както пише и в заключението,
това състояние се установява по време на прегледа в Центъра за спешна
медицинска помощ в град Дългопол и това сме го описали. Към него момент
сме написали, че най-вероятно това състояние, защото ние винаги с някаква
степен на вероятност предполагаме, но това е израз на силна тревожност и
нервно напрежение, това, което е констатирано в центъра в град Дългопол и
това сме го описали. Задачата е след 18 часа, ние не сме установили
достатъчно информация по делото, която повтарям фотоалбума, за
съжаление, за мен като психиатър и съдебен психиатър е напълно негоден да
вадя изводи за емоционалното й състояние.
5
Това са отделни написани фрази, не знам в какъв контекст, контекста не
може да бъде оценен на фона на употреба на поне два вида психоактивни
вещества, което със сигурност има отношение към емоциите и поведението в
него момент, така, че фотоалбума за мен не може да води до някакви
обосновани заключения, относно емоционалното й състояние.
На въпроси на СЪДА: – Във връзка с отговора ви, можете ли да
коментирате научно показанията на свидетеля, които ви се предявиха?
В.Л.ДОЦ. Д-Р В.: – Това отново ще подкрепи, което сме написали, че тя
е била силно напрегната в него момент и тревожна. Ние не можем да кажем
защо тя се е чувствала по този начин.
На въпроси на СЪДА: – Приемът на аспирин дали е в състояние да
постави живота на освидетелстваната в опасност?
В.Л.ДОЦ. Д-Р В.: – Със сигурност няма опасност за живота й от 10
таблетки, дори и от повече таблетки аспирин, няма как да се случи това нещо.
Най-вероятно се касае за парасуицид, тя е напълно наясно, че не може да си
причини смърт с 10 таблетки аспирин. Така, че тя със сигурност не ги е
приела, за да си причини смърт. Дали ги е приела като хипотеза за
привличане на внимание или по някакви други причини, това вече остава
малко за гадаене.
В.Л.Д-Р К.: –Вземаме в най-добрия случай аспирин от 500 мг, това са 5
грама. Извинявам се за битовизма, но в един буркан с туршия се слагат 2
аспирина. Както каза и доцент В., дори и парасуицидален опит да се приеме,
това поставяне на колене винаги властите са длъжни да вземат под внимание,
защото аспирина е едно вещество, което разрежда кръвта по принцип. Така,
че не може да бъде съвсем неглижирано. Затова се прави от хората, да
обърнеш внимание на власти, на близък човек до тебе, да почувстваш, да
имаш съчувствие и подкрепа.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещите лица.
СЪДЪТ намира, че следва да приобщи заключението по изготвената
КСППЕ, като на вещите лица следва да бъде изплатено възнаграждение
съгласно посоченото в справките-декларации, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствения материал
6
изготвената КСППЕ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждения на вещите лица:
Доц.д-р СВ. В. В. в размер на 195/сто деветдесет и пет/ лв.
Д-р К. Д. КР. в размер на 195/сто деветдесет и пет/ лв. и
Ал. М. Ц. в размер на 195/сто деветдесет и пет/ лв.
Издадени РКО – 3 бр.
На основание чл.282, ал.1 от НПК СЕ ПРОЧЕТЕ заключението КСППЕ,
изготвена от вещите лица доц. д-р СВ. В. В. и Д. Б. П..
В.Л.ДОЦ. Д-Р СВ. В. В.: - Със снета по делото самоличност.
В.Л.Д. Б. П.: - 59 годишна, не осъждана, с висше образование, клиничен
психолог, без родство със страните.
СЪДЪТ предупреди вещите лица за наказателната отговорност по
чл.291, ал.1 от НК. Обещават да дадат заключение по съвест и разбиране.
ПРОКУРОРЪТ: - Вашето заключение в последната му точка е отговор
на въпрос 4, че при анализа на данните не се е установило разстройство на
сексуалното влечение или половия идентитет. В тази връзка искам да Ви
питам що е то сексуална девиация ?
В.Л. ДОЦ. Д-Р В.: – Това е отклонение от приетото за нормално
сексуално поведение и съответно са описани в международната
класификация на болестите, десета ревизия, има си специална рубрика, точно
за отклонения в сексуалното влечение и половия идентитет.
ПРОКУРОРЪТ: - В тази връзка, при подготовка за делото, аз разбрах,
от това, което четох, че сексуалната девиация е трайна промяна на половото
влечение на определената личност, включително и по начините на неговото
осъществява, не само насочеността на половото влечение, а и неговото
осъществяване.
В.Л. ДОЦ. Д-Р В.: – Да, възможно би могло да бъде.
ПРОКУРОРЪТ: - Взехте ли предвид, при изготвяне на експертизата
обясненото Ви от освидетелствания, че пострадалата не е негова дъщеря и тя
знае това?
В.Л. ДОЦ. Д-Р В.: – По принцип взехме го предвид, без естествено да
коментираме дали е вярно или не, защото не е в нашата компетентност, но
7
това е неговото твърдение пред нас и по делото където е давал преди това
показания.
ПРОКУРОРЪТ: – Ако правилно съм разбрал, това, което прочетох в
специализираната литература, че далеч не във всеки случай на сексуално
посегателство, на изнасилване, става дума за девиация ?
В.Л.ДОЦ. Д-Р В.: – Разбира се, че е така.
ПРОКУРОРЪТ: - В случаите когато, в по-тежки случаи на сексуално
посегателство, да речем когато става дума за сериен изнасилвач, вече може ли
с такава категоричност да говорим, че няма сексуална девиация или тогава в
случая на сериен изнасилвач е налице такава девиация, по отношение на
начините на осъществяване?
В.Л.ДОЦ. Д-Р В.: – Предполагам, че тук хипотетично задавате въпрос,
защото аз знам, че е осъждан за изнасилване и е лежал. Имате предвид
теоретично или визирате конкретното лице.
Т.е. под сериен изнасилвач разбирате лице, което изнасилва други лица
повече от веднъж, да възможно е отново да не е девиация. Това лице може да
си има съвсем нормални полови влечения през по-голяма част от времето и
той паралелно може да си води нормален полов живот вътре в семейството
или с постоянния си партньор. А изнасилванията да са по-скоро изключения в
случая. Това не значи, че той е с девиантно поведение в секса.
ПРОКУРОРЪТ: – Каква е разликата тогава между психологичния
портрет на серийния изнасилвач, който има нормално семейство и води
нормален полов живот с партньора си и другите хора, които нямат такива
прояви на няколкократни изнасилвания ?
В.Л.ДОЦ. Д-Р В.: – Това би било девиация, ако въпросното лице
хипотетично успява да достигне полова възбуда, има полово влечение, успява
да осъществява полов акт единствено в ситуация, в която то се явява
насилник, а пък другото лице се явява жертва. Т.е. ако имаме една ситуация,
където това е единствения вариант, в който в него може да се предизвика
полова възбуда, да осъществи акт и това е за него начина да прави секс,
тогава да, можем да обсъждаме девиация. Но иначе другото си е агресия, не е
девиация.
ПРОКУРОРЪТ: - Известни са Ви данните, че освидетелствания
8
всъщност е изправен пред съда за трето по ред изнасилване, взели ли сте го
предвид и въпреки това не намирате никаква отлика у него с останалите ?
В.Л.ДОЦ. Д-Р В.: – Напротив, намираме отлика и те са подробно
описани в резултатите от психологичното изследване, особеностите,
личностовите и всичко, което сме установили като личностова
характеристика сме го описали. Ако имате предвид, че не смятаме, че той
страда от някакво разстройство в сексуалното влечение или така наречената
девиация, не мисля, че има нещо, което да се откроява драстично.
ПРОКУРОРЪТ: – Коя е според Вас причината през светлината на
психологията, която три пъти по ред е изправила освидетелствания пред съда
за изнасилване ? Коя е причината от Ваша гледна точка.
В.Л.П.: - Агресивен тип на реагиране, като тази агресия се поражда
изцяло и напълно от липсата на нормално изградени и на нормални начини за
справяне в ситуации, в които той иска да получи нещо, а това което иска да
получи не му се дава.
На въпроси на СЪДА: – За отговора в т.4, взехте ли предвид
обстоятелството, че освидетелстваният е престоял в затвора в определен
период от време и за този период няма фактически данни за сексуалния му
живот?
В.Л.ДОЦ. Д-Р В.: – Никъде в материалите по делото де факто няма
описание на някакви сексуални девиации, в смисъла, който коментирахме с
прокурора. В допълнение, освен неговото изследване, виждате нарочен
разговор проведохме и с дамата - последната, с която е живял, Даниела,
защото е ясно, че винаги сексуалното поведение е тема, която не винаги
искрено се комуникира, да съберем информация от възможно по-широк кръг,
които да имат впечатления от сексуалния му живот, няма смисъл да питаме
хора, което не са имали сексуални отношения с него. Но въпреки всичко
събрано, ние не установяваме данни, че има сексуална девиация. Проявите на
насилие, заради които е лежал в затвора, за сегашното не казвам нищо, нека
да свърши делото, са по-скоро прояви на агресия в ситуации на фрустрация и
на снижен импулсен контрол, което е пряко свързано пък с донякъде до
неглижиране на последиците от действията си, а не на сексуална девиация.
На въпроси на СЪДА: – Има ли отношение към отговора на въпрос 3 от
заключението, СХЕ в том 1, лист 137 от досъдебното производство?
9
В.Л.П.: – Във всички случи повишава енергетиката му, кара го да се
чувства с по-големи възможности може би.
В.Л.ДОЦ.Д-Р В.: – Различни може да са емоциите в интерес на истината,
тука малко теоретизираме и гадаем, но има хора, които като приемат канабис
стават еуфорични.
В.Л.П.: – Тука има амфетамин и метаамфетамини, които са стимуланти
сами по себе си.
В.Л.Д-Р В.: – Значи метаамфетамина е стимулант. Не е задължително
като цяло точно пък наркотиците да увеличат импулсивността, специално
стимулантите, обаче със сигурност намаляват контрола, засилват
недооценъчното поведение на последиците от действия. Сега, за канабиса там
е спорно, защото може да е много различна реакцията, от без причинна
еуфорична веселост до тежка параноя, страх и потиснатост.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещите лица.
СЪДЪТ намира, че следва да приобщи заключението по изготвената
КСППЕ, като на вещите лица да бъде изплатено възнаграждение съгласно
посоченото в справките-декларации, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствения материал
изготвената КСППЕ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждения на вещите лица:
ДОЦ.Д-р СВ. В. В. в размер на 373/триста седемдесет и три/ лв.
Д-р Д. Б. П. в размер на 370.50 /три и седемдесет лева и 0.50 ст./
Издадени РКО – 2 бр.
ПРОКУРОРЪТ: - Да се приключи делото.
АДВ.Ф.: – Да се приключи делото.
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви
съдебното следствие за приключено и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от
НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: - Ув.съдии, изслушаните днес заключения на
10
назначените експертизи не промениха позицията ми, относно това, е ли е
извършено престъпление и от кого е извършено то и както е престъплението.
Днес пред съда, по отношение на експертизата, касаеща
освидетелстването на пострадалата Стилияна вещите лица недвусмислено
обясниха нещо, което е логично и житейски обяснимо и на практика е
известно на всеки един от нас, а именно, че проявата на така наречената от
нас лаиците хистерична криза, до колкото и аз не днес разбрах, че това не е
медицинско понятие, става само тогава когато лицето изразило емоциите си
по този начин не е само. Това е логично, ако няма някой друг с теб не е нужно
ти да изразяваш емоциите си, защото няма кой да го види, те затова ги
наричали и фалшиви артисти. Но на това обърнаха внимание и вещите лица,
които казаха, че това не е театър, това не е волева проява. От това, което аз
разбрах е, че съвсем, това, че пред един човек ти не си изразил емоцията си по
този начин, а я изразяваш пред друг, в последствие дори, съвсем не означава,
че тази емоция не е била заключена в съзнанието си и в предходния момент.
Очевидно е, че в случая, в присъствието на по-близкия за нея свидетел,
който я транспортира до Медицинския център в Дългопол Стилияна се е
чувствала по-спокойна и пред него тя не е изразила тази си напрегнатост, тази
си тревожност, за която говорят вещите лица, а е сторила това пред
фелдшера, който за нея е непознат човек и който и е задал въпроси, свързани
със състоянието й и свързани с това, което я е довело тази нощ при него.
За щастие на обвинението, а не по принцип, това състояние, в което се е
намирала пострадалата е обективирано от един физиологичен белег, който
волево не може да бъде създаден, а именно така наречената „акушерска
ръка“, която представлява трайна конвулсия на части от нервите на дланта и е
израз, при отсъствие на соматични причини на някакво телесно заболяване, е
израз само и единствено на изключително висока степен на тревожност и на
повишено напрежение. Т.е. за мен факта, че тази нощ при фелдшера
пострадалата е била в състояние на изключително висок стрес и нервно
напрежение е неоспорим.
По отношение на другата експертиза, касаеща освидетелстването на
подсъдимия, значи ако правото не е точна наука, то психологията съвсем не е
такава.
Аз нямам специални знания в тази насока и затова докато се готвех по
11
делото намерих доста източници, касаещи сексуалната девиация.
В никакъв случай не оспорвам заключението на вещите лица, но според
някои от тези източници сексуалната девиация може да се нарече и
състояние, в което начина на осъществяване на полов акт е различен от
обичайния, а именно когато това става насилствено и чрез принуда.
Така или иначе пакт Ви казвам, моля да приемете заключението на
експертизата така, както беше докладвано пред Вас и да приемете, че
причината за пореден път подсъдимия да е изправен пред съда за изнасилване
и то пак квалифициран състав, защото предния път е било за групово
изнасилване, е неговото агресивно състояние, неговото желание, стремеж
когато не получава нещо доброволно той да си го вземе насила.
Относно фактологията по делото се солидаризирам с изложеното в
мотивната част на мотивите към присъдата на първоинстанционния съд.
Естествено в резултат на съдебното дирене и пред Вашия състав на тази
фаза у мен се породиха известни резерви, относно справедливостта на така
произнесената присъда.
У мен няма съмнение, че базирайки се на доказателствената съвкупност,
че деянието по чл.142 от НК е извършено. За това деяние законодателя е
предвидил санкция от порядъка на от 10 до 20 години лишаване от свобода.
Че са налице много отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение
личността на подсъдимия няма спор. Санкцията обаче е достатъчно сериозна
и според мен някак си първия по степен съд не е отмерил точното наказание, а
е завишил, преминал е оттатък предела на справедливостта, което различава
от моите представи за справедливост.
Аз си мисля, че в този случай справедливото наказание би било около
средния размер предвиден в текста на този състав от НК.
По отношение на другото деяние по чл.150 от НК санкцията може да е
такава каквато е наложена от съда.
В случая е възможно и тука да е налице едно завишаване, но в крайна
сметка, т.к. то няма то да повлияе на крайния резултат от задачата няма да
взема отношение по него.
По отношение на деянието по чл.152 от НК имаме няколко
12
квалифициращи елемента, че е извършено в условията на опасен рецидив и че
е последвал опит за самоубийство на изнасилената.
За първия няма спор и до този извод се достига много лесно със
запознаване на съдебната анамнеза на подсъдимия, която е твърде
обременена, дори и за тази зала.
Добре ама, по моему, нещата не стоят така за втория квалифициращ
елемент, а именно това, че е последвал опит за самоубийство.
Аз внимателно изслушах д-р К., която каза, че вероятно това е проява на
желанието на пострадалата да привлече върху себе си внимание, да намери
съчувствие, състраданието на околните.
Ув.съдии, човешката психика е нещо твърде странно и непознато, нито за
самите нас, нито за науката все още.
Аз не мисля, че някой смъртен по белия свят би могъл да твърди с
категоричност, че в конкретния случай Стилияна е взела тези 10 хапчета
аспирин само и само за да търси съчувствие у някой, знаейки, че тези 10
хапчета няма да доведат до смъртта й, това е абсурдно. Може ли някой да
предположи какво се е случило тогава в съзнанието на това същество след
това, което тя е преживяла и дали самата тя не е мислела за себе си, че ето
този целия този блистер, а пък да не говорим за нейния житейски опит и
медицински познания, с оглед данните по делото какъв живот е водела до
тогава, може ли да сме сигурни, дали тя не си е мислела, че тези 10 хапчета са
достатъчни да доведат до смъртта й. Ами не естествено, глупаво е изобщо
някой да твърди обратното.
Само, че това какво си е мислела тя в случая няма много голямо значение
на плоскостта на наказателното право през призмата на което ние трябва да
преценим това, което се е случило. Защото, но и без това всеки един от нас
знае, че от 10 хапчета аспирин, а пък били те и 500 мг няма как да настъпи
смъртта на някой, в случая на Стилияна.
С оглед на това си мисля, че тук първия по степен съд е допуснал грешка
признавайки подсъдимия за виновен и за този квалифициращ елемент.
А пък от там нататък в крайна сметка една присъда един вид е едно
уравнение, в което уравнение има няколко отделни елемента, какво е
наказанието, което е предвидено, какви са смекчаващите и отегчаващи
13
отговорността обстоятелства и накрая като вземеш всичко това предвид ти
слагаш равното и достигаш до един резултат. Този резултат трябва да е верен,
той трябва да съответства на тези елементи, които изброих преди малко, с
които трябва да се съобрази решаващия тази задача.
И тук излиза, че първоинстанционния съд е прибавил преди равното още
нещо, което мястото му не е там и след като мястото му не е там това не е там
няма как да не повлияе на крайния резултат, той също трябва да бъде
коригиран. В случая, по моему, трябва да бъде коригиран като бъде наложено
наказание около максимума, но не и максималния размер. По моему трябва да
бъде наложено наказание някъде от порядъка на 12 години лишаване от
свобода.
Самите наказания всяко едно по себе си е достатъчно тежко за да налага
прилагането на разпоредбата на чл.24 от НК. Още повече, че е извършено в
изпитателен срок, налице е условно предсрочно освобождаване от порядъка
на една година и няколко месеца.
Не знам дали е налице сексуална девиация или не е налице, но се
опасявам, може би съвсем основателно, че ако подсъдимия не бъде изолиран
от обществото от порядъка на този срок, който пред Вас пледирам, това няма
да е последната му среща с правосъдието по повод на престъпления срещу
половата неприкосновеност. Един път, втори път, трети път, по отношение на
родната си дъщеря. Това е отклонение от психичното, от нормалното, баща да
осъществи пряко волята й сексуален контакт с родната си дъщеря.
Сред казаното от подсъдимия, той излага тезата, че това е било
доброволно. Ами то тогава цялата тази абсурдност и ненормалност значи я
умножаваме по две, т.е. бащата, който знае, че това е дъщеря му, има
сексуален контакт с нея и от друга страна, дъщерята, която също знае, че това
е баща й, няма нищо против. Реакцията й тогава и след това и това, което е в
експертизата и всичко събрано по делото сочи, че у нея такова желание е
нямало.
Подсъдимия си има право на защитна теза, Вие виждате как той променя
позицията си, първо няма изнасилване, после вече когато доказателствата го
притискат, да, има, ама то е доброволно, ами тя не ми е дъщеря.
Моля Ви за присъда в този смисъл, с която да бъде редуцирана тази,
14
която Вие проверявате и поради една друга последна причина.
На предходно съдебно заседание всички ние разбрахме, че най-после
съдбата и Бог не са се отвърнали от Стилияна и в объркания й живот, при
наличието на такава майка, никой не си избира родителите, такъв баща,
такава среда, в която е живяла, такъв начин, по който се е сдобивала със
средства за преживяване, накрая в живота й се е случило нещо хубаво,
срещнала е подходящ човек и е започнала на чисто. Всъщност когато чух това
от нейните уста предния път си казах може би наистина така наложеното
наказание е изключително тежко до колкото все пак нещо се е променило и
то в положителен смисъл.
Друга щеше да бъде позицията ми, вярвайте ми, ако в живота на
Стилияна от там нататък се беше обърнал още повече и тя беше попаднала в
бездната, в резултат на това, което родния й баща е сторил.
Това е молбата ми към Вас и Ви моля за решение в този смисъл.
АДВ.Ф.: – Ув. Апелативни съдии, аз ще Ви моля да уважите жалбата и
да отмените изцяло присъдата.
Считам, че основните доводи, на които изгражда мотивите се
първоинстанционния съд това се показанията на свидетелката И.а, поради
което и основния въпрос, който стои пред Вас е дали да се даде вяра на тези
показания и кореспондират ли с останалия доказателствен материал.
Аз ще Ви моля да не кредитирате показанията на тази свидетелка по
следните причини:
Нейните показания изцяло се опровергават от изготвената по делото
СМЕ, т.к. свидетелката посочва, че е блъскана, дърпана, първо в къщата, след
това в автомобила и след това изнасилена.
От приетата по делото СМЕ безспорно се установяват, че липсват
каквито и да е следи от насилие, в които и да е части на тялото и на двамата.
Не може да е имала съпротива и да не остане поне една следа.
Опровергаването на нейните показания, а и от соченото пред Вас вещо лице
Д. категорично заключение, че дори и да имаше една следа тя щеше да бъде
описана. А заключението е категорично, че няма където и да е по тялото.
На следващо място нейните показания се опровергават и от показанията
15
на останалите свидетели, като нито майка й, най-близките хора, са видели
също следи, нито са й повярвали.
Още първите полицаи, които са работили с нея от РУ Аксаково са
изразили съмнение, относно достоверността на това, което казва. И именно
това е причината да помолят леля й Г.Г., която беше свидетел да говорят с нея
за да се установи дали тя не лъже.
Склонността й към лъжа се установява по безспорен начин от
изготвената по делото КСППЕ. В нея изрично се посочва, че: „тя е лабилна
личност, потисната и тревожна. Поради характеровите си особености може да
преувеличава и измисля факти, личностновите й особености се
характеризират със склонност към фантазиране, преувеличаване и силни
изживявания“. И може би констатираното от спешния медик в Дългопол е в
резултат на това силно изживяване, което е характерно за този тип
личности. Тя е склонна и да поставя другите на колене. Днес в съдебно
заседание го заяви и д-р К. и в предходните заседания и пред
първоинстанционния съд това бяха категорични изводи на вещите лица.
Същите вещи лица в приетата пред първоинстанционния съд експертиза
посочват, че достоверни показания И.а може да дава единствено и само
когато тя поиска. Т.е. зависи изрично от нейната воля, а не от това дали
следва да каже истината или не.
За съмнението, относно разказаното от Г. води и това, че тя за пореден
път набедява някой в изнасилване. Обект на такива обвинения са били най-
близките й хора, а именно втория съпруг на баба й, втория съпруг на майка й.
По отношение на втория съпруг на майка й е имало и образувано ДП в РП
Провадия, което е прекратено поради липса на данни за извършено
престъление.
Затова, че тя има склонност да набедява различни лица и то от по-
близкото си обкръжение в престъпление говори и едно от съобщенията, което
е прието като доказателство по делото, в което тя пише на свидетелката
Даниела Димитрова „реших да изляза да се напушим и да го излъжа, че е
имало нещо“, т.е., че ще нареди бившия си приятел Петър.
Съмнение, че ще бъде нареден изразява и приятелят й Валери, който е
заявил пред леля й Галя, че записва всичко, което става между тях. Същия е
споделил пред свидетелката Г.Г., че се съмнява, че ще бъде нареден, поради
16
което иска да прекъсне връзката си с нея. Поради всичко това аз ще Ви моля
да не кредитирате изцяло тези показания на свидетелката. По отношение на
първото обвинение считам, че не се събраха доказателства за извършването
му, че е налице отвличане. Това е така, т.к. от събраните по делото
доказателства се установи по безспорен начин, че тя е могла във всеки един
момент да отключи автомобила и да слезе от него. Баща й няколко пъти е
слизал от автомобила, заобикалял го е, а отвътре колата се е отключвала. Това
се установява от показанията на свидетелката Галя Георгиев, която след
връщане на автомобила нейното семейство е управлявало, от
обстоятелството, че автомобила е бил с централно заключване, поради което
и липсата на данни за телесни увреждания по тялото говори за липса на
принудително качване в автомобила, което е елемент от фактическия състав и
преместването й на друго място.
Считам за недостоверни тези показания на И.а по отношение, че тя не е
могла да излезе за неистински, т.к. тя не е била нито вързана, през цялото
време е могла да комуникира. През този кратък период има около 10 и повече
обаждания от страна на Даниела, два пъти провеждани разговори.
Налице са данни които сочат, че по това време когато е била в
автомобила тя е писала и съобщения.
Ако действително тя е била против волята си в този автомобил тя е могла
да сигнализира който и да е от лицата, с които е кореспондирала, затова, че се
случва нещо. За нелогичността на нейните показания говори и факта, че след
като са се върнали в дома на И. тя е седнала на масата с тях и са продължили
да вечерят.
За нелогичността на това, че е изнасилена говори и обстоятелството, че
още същия ден тя е била с приятеля си. Едно изнасилено момиче,
предполагам, че не би посмяло и не би желало някакъв контакт, с който и да е
мъж, ако тя е насилена.
По отношение на квалифициращия признак за това, че е щяло да
последва опит за самоубийство аз ще Ви моля също да приемете, че не е
налице, т.к. от събраните по делото доказателства, а именно становищата на
вещите лица с категоричност се посочи, че не може да настъпи смърт в
следствие употребата на десет аспирина.
17
Безспорно поведението на подзащитния ми е укоримо, т.к. е извършил
полов акт с дъщеря си, но считам, че този акт е доброволен и не е насилствен,
не е придружен с отвличане. Предвид изложеното Ви моля да постановите
Вашия съдебен акт като оправдаете подзащитния ми. Алтернативно ще Ви
моля да намалите наказанието към минималния размер.
ПОДС.И.: - Нямам какво допълня към казаното от защитника ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.И.: - Искам справедливо решение.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за който страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
18