Р Е Ш Е Н И Е
№ 1663
гр. Пловдив, 16.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав в
закрито заседание на шестнадесети
декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Стефка
Михова
ЧЛЕНОВЕ:Надежда Махмудиева
Николай Голчев
като
изслуша докладваното от съдията Ст.Михова
гр.д. N 2897 по
описа на ПОС за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.2
и сл. ГПК.
Образувано е по жалба
подадена от К.А.Г., ЕГН:**********,***, длъжник по
изп.д.№283/2016г. по описа на ЧСИ Тодор Луков, против Постановление на съдебния изпълнител
от 03.10.2016г. , с което е оставено без
уважение възражението на длъжника с
вх.№10559/13.09.2016г. срещу начислените му за заплащане по делото такси по ТТРЗЧСИ и разноски в полза на взискателя за адвокатско
възнаграждение.
Жалбоподателят твърди,че не
дължи по изпълнителното дело такси и разноски, тъй като не е дал повод за
завеждането му.Сочи,че е налице кредиторова забава,тъй като взискателят
неоснователно не е приел предложеното му изпълнение на задължението преди
образуване на делото. Поддържа,че на
07.06.2016г. е изпратил чрез куриерска агенция
„Еконт Експрес“ дължимата сума в размер от 153,92 лева, като на
13.06.2016г. взискателят неоснователно е
отказал получаването й , поради което на 14.06.2016г. сумата била преведена от длъжника по банковата сметка на кредитора.С оглед на това,че изпълнителното
дело е образувано на 08.06.2016г., след като сумата е била изпратена на
взискателя на 07.06.2016г., то жалбоподателят счита, че не дължи заплащане
на такси и разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и
същите следва да останат в тежест на взискателя. Поддържа,че не дължи по изпълнителното дело и
разноски за адвокатско възнаграждение ,
поради непредставен от взискателя валиден
платежен документ,удостоверяващ плащане на възнаграждението.По тези
съображения жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени постановление на съдебния
изпълнител от 03.10.2016г. и да
постанови друго, с което да отмени като
недължими всички претендирани разноски по изпълнителното дело в размер на
721,23 лева.
Взискателят , подава писмено
възражение срещу жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, в което поддържа
становище за недопустимост и неоснователност на същата.
ЧСИ Тодор Луков излага мотиви по обжалваното
действие на основание чл. 436, ал. 3, изр. последно от ГПК.
Пловдивският окръжен
съд обсъди доводите на страните и изпратените от ЧСИ материали по
изпълнителното дело, след което намира, че жалбата на длъжника е допустима,
но неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1
от ГПК. Предмет на жалбата е постановлението на ЧСИ по възражение на длъжника срещу начислените му за
заплащане по делото такси по ТТРЗЧСИ и разноски в полза на взискателя за адвокатско
възнаграждение, което е измежду изрично предвидените в чл. 435, ал.
2 от ГПК, подлежащи на обжалване от длъжника действия на съдебния
изпълнител, поради което жалбата е допустима.
Процесното изпълнително
дело е образувано на 08.06.2016г. въз основа на изпълнителен лист на Пловдивски районен съд, ГК, 9 състав по гр. дело № 1426
от 2015г., за сумата 153,29 лева , съставляваща разноски, с взискател
– ОУ“Васил Левски“,гр.Пловдив и длъжник
– К.А.С.. След образуване на
изпълнителното дело са изискани справки за имущественото състояние на длъжника,
предприети са изпълнителни действия по налагане на запор върху банковата сметка
на С.. С удостоверение на ТД на
НАП – Пловдив е съобщено на ЧСИ, че задълженията на длъжника към държавата са общо в размер на
1398,34 лв.,за която сума и на основание
чл. 458 ГПК
държавата се счита за присъединен
взискател. До длъжника е била изпратена ПДИ, връчена на 31.08.2016г., с която
съдебния изпълнител е определил размера на задължението на същия по изпълнителното
дело- сумата от 153,92 лева- присъдени
разноски по гр.с.№1426/2015г. по описа
на ПРС, сумата от 350 лева-разноски по изпълнителното дело и 217,31 лева-такси
по Тарифата към ЗЧСИ.С възражение вх.№10559/13.09.2016г. длъжникът заявява,че
не дължи такси начислени по
изпълнителното дело съгласно ТТРЗЧСИ, тъй като е погасил задължението си към
взискателя преди образуване на
производството, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350
лева, тъй като няма приложен валиден документ за плащането му. С молба с
вх.№10775 депозирана на 16.09.2016г. длъжникът прилага по изпълнителното
дело вносна бележка от 13.06.2016г. и операционна
бележка от 14.06.2016 г., установяващи, че на 14.06.2016 г. е превел по
банковата сметка на взискателя в „Инвестбанк“АД,
сума в размер на 153,92 лв. с основание “разноски
по гр.д.№ 1426/2015 г. на ПРС“.
На 03.10.2016г. съдебният изпълнител е издал
обжалваното постановление, с което е оставил без уважение възражението на
длъжника с вх.№10559/13.09.2016г. срещу начислените му за заплащане
по делото такси по ТТРЗЧСИ и
разноски в полза на взискателя за адвокатско
възнаграждение.
С оглед на така установените
по делото обстоятелства съдът намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя, че не дължи заплащане на начислените по изпълнителното дело такси по ТТР към ЗЧСИ .Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два
случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е
платил дълга си преди това, и когато изпълнителните действия бъдат изоставени
от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато
длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в
изпълнителното производство. Отговорността на длъжника за разноските е различна
по обем в зависимост от това дали изпълнителният лист е предявен пред държавен
съдебен изпълнител или пред частен съдебен изпълнител и независимо от това
внесени ли са от взискателя дължимите авансови такси по изпълнението. Когато
изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати
в срока за доброволно изпълнение, от него се събират както дължимите от
взискателя авансови такси (и да не са заплатени предварително) за извършените
необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за
процесуално представителство, така и т. нар. окончателна такса по чл. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (Определение
№ 171 от 5.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6473/2014 г., IV г. о., ГК).
От приложения препис от
изпълнителното дело е документално установено, че длъжникът е изплатил на
взискателя присъдената сума чрез заверяване на банковата му сметка открита
в „Инвестбанк“АД , съобразно задължението
си по изпълнителен лист на 14.06.2016г.,
т.е. след датата на образуване на изпълнителното дело на 08.06.2016г.
и преди получаване на поканата за доброволно изпълнение – на 31.08.2016 г.
Обстоятелството, че длъжникът по принудителното изпълнение е имал готовност да
плати доброволно дълга преди завеждане на изпълнителния процес и е изпратил
сумата на взискателя по куриерска агенция на 07.06.2016г. е ирелевентно, щом
той не е извършил такова плащане и то преди образуване на изпълнителното дело.
Това обстоятелство не е извинително, тъй като паричните задължения са носими и
длъжникът по тях се освобождава от отговорност за забава и разноски по
изпълнението, само ако е внесъл дължимата парична сума по банкова сметка ***.
97, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД.В този смисъл и представените доказателства от
жалбоподателя,че е изпратил сумата по
куриерска фирма, неполучена от взискателя, не удостоверяват плащане на дълга
преди датата на образуване на изпълнителното дело , след
като не са представени писмени доказателства, че длъжникът е депозирал
сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това.Тъй като длъжникът с непогасяването чрез
плащане на паричното си задължение по някой от предвидените законови способи е
дал повод за завеждане на изпълнителния процес, то спрямо него е неприложима
хипотезата на чл.78, ал. 2 от ГПК. Жалбоподателят е погасил процесното парично
задължение в хода на принудителното изпълнение, в която хипотеза според
изричния текст на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК, всички такси и разноски по
изпълнение остават за сметка на длъжника.
Съдът намира за
неоснователно и възражението на жалбоподателя, че не дължи разноските
за адвокатско възнаграждение ,
тъй като сумата по договора не е
била реално платена от взискателя.
Към
молбата на взискателя от 08.06.2016г. за образуване на изпълнителното дело е
представен и договор за правна защита и
съдействие , с който е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер от 350 лева, от които 200 лева-за образуване
на изпълнителното дело и 150 лева- за водене на изпълнителното дело и
определяне на способите за изпълнение . В споразумението е обективирано
удостоверителното изявление на страните , че уговорената сума в размер от 350
лева е била платена от взискателя на довереника
адвокат Н.Т. изцяло и в брой. Казаното и с оглед задължителните указания по
т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. на ОСГТК, дава възможност на настоящата инстанция
да заключи, че адвокатското възнаграждение е било уговорено и заплатено към
датата на образуване на изпълнителното дело, поради което искането за
заплащането му под формата на деловодни разноски не представлява злоупотреба с
право, а отразява действително направени разходи по делото.
Следователно
атакуваното постановление на ЧСИ, с което е оставено без уважение възражението
на длъжника с вх.№10559/13.09.2016г.
срещу начислените му за заплащане по
делото такси по ТТРЗЧСИ и разноски в полза на взискателя за адвокатско
възнаграждение, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния
спор и на основание чл.78,ал.3 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати направените по делото от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение в размер от 200 лева
Мотивиран от
горното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К.А.Г., ЕГН:**********,***, против Постановление от
03.10.2016г. на ЧСИ Тодор Луков ,
рег.№820, по изп. дело №283/2016 година, с което от съдебния изпълнител е
оставено без уважение възражението на длъжника с вх.№10559/13.09.2016г. срещу начислените му
за заплащане по делото такси по ТТРЗЧСИ и разноски в полза на взискателя за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА К.А.Г., ЕГН:**********,***
да заплати на ОУ“Васил Левски“,гр.Пловдив,
ул.“Ралица“№2, сумата от 200 лева-разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.