№ 2311
гр. Варна, 20.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20223100501178 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба вх.№
29916/04.05.2022 г. от „Спасов“ ЕООД, гр. В. Търново, против определение №
3483/29.03.2022 г. по гр.д. № 3902/2022 г. по описа на Варненски районен съд, с което е
допуснато обезпечение на обективно съединени бъдещи искове с правно осн. чл. 92 от ЗЗД,
предявими от Д. Т. П. срещу „Спасов“ ЕООД, за заплащане на сума в общ размер 43 318
евро, чрез налагане на „възбрана“ върху следните, собствени на ответника, недвижими
имоти, изградени в груб строеж, а именно: Апартамент номер 7 с ид. номер
10135.1501.1318.3.8 по КККР и Апартамент номер 8 с ид. номер 10135.1501.1318.3.9 по
КККР.
В частната жалба се навеждат съображения за недопустимост и неправилност на
обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че молбата за допускане на
обезпечение е останала нередовна, тъй като е подписана от адвокат – пълномощник без
представителна власт, а не от бъдещия ищец. По същество излага, че не е налице
обезпечителна нужда, че съдът е допуснал свръхобезпечение на исковете, както и, че в
нарушение на процесуалния закон съдът не е определил гаранция за евентуални вреди от
обезпечението. Излагат се съображения по съществото на спора с цел обосноваване на
възражение за липса на вероятна основателност на бъдещите искове, в т.ч. за неизправност
на ищцата по договора, посочен като основание на исковите претенции. Прави искане за
отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно или, евентуално, за замяна на
обезпечението с възбрана на други, посочени от ответника недвижими имоти.
В срока по чл. 396, ал. 2 от ГПК ищецът Д. Т. П. е подала писмен отговор, в който
оспорва жалбата като неоснователна. Изразява несъгласие за замяна на допуснатото
обезпечение с друго.
По допустимостта на жалбата въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 396, ал. 1 от ГПК, определението на съда по обезпечение на иска може
да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му,
а за ответника – от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна
мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл.
1
397, ал. 1, т. 3.
Жалбата е подадена от легитимирано лице – страна в обезпечителното производство,
с изрично признат от закона правен интерес от обжалване действащо чрез органен
представител. С оглед вида на наложената обезпечителна мярка, срокът за обжалване за
ответника тече от деня, в който му е връчено съобщение за наложената възбрана от
службата по вписванията. Видно от изисканите от ВРС в хода на администриране на
жалбата доказателства, Служба по вписванията – гр. Варна е изпратила до „Спасов“ ЕООД
уведомление, което е получено от адресата на 27.04.2022 г., следователно срокът за
обжалване е спазен.
С оглед на изложеното, жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна, като
съображенията за това са следните:
Бъдещите искове на Д. Т. П. са за заплащане на следните суми:
5000,00 евро – неустойка за забава, съгласно чл. 12.5, буква „ж“ от предварителен
договор между страните от 24.08.2015г. за осъществено от ответника нарушение на чл. 6, ал.
4 от същия договор, съставляващо виновно неизпълнение на договорно задължение в
определения срок за снабдяване на жилищната сграда с акт Обр. 15;
5000,00 евро – неустойка за забава, съгласно чл. 12.5, буква „з“ от предварителен
договор между страните от 24.08.2015г. за осъществено от ответника нарушение на чл. 6, ал.
4 от същия договор, съставляващо виновно неизпълнение на договорно задължение в
определения срок за въвеждането на жилищната сграда в експлоатация;
5000,00 евро – неустойка за неизпълнение, съгласно чл. 12.5, буква „а“ от сключения
между страните предварителен договор от 24.08.2015г. за осъществени нарушения на чл. 6
вр. чл. 10.2 и чл. 10.5, предл. 1, 2, 4 и 5, с които изпълнителят виновно е затруднил
изпълнение на същия договор, отразяващо се на безопасното ползване на сградата към
настоящия момент по предназначение, като е осъществил неизпълнение на
присъединяването на сградата към електроразпределителната мрежа при наличие на
издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на 14.02.2022г.;
5000,00 евро – неустойка за неизпълнение, съгласно чл. 12.5, буква „а“ от
предварителния договор за осъществени нарушения на чл. 6, ал. 1, чл. 9.3, чл. 10.1 и чл. 10.4,
с които изпълнителят виновно е затруднил изпълнението на 1 предварителния договор от
24.08.2015г., като целенасочено е възпрепятствал и отнел възможността за упражняване на
правата на възложителката за приемане на изработеното по договора;
5000,00 евро – неустойка за неизпълнение, съгласно чл. 12.5, буква „а“ от
предварителния договор за осъществени нарушения на задълженията на изпълнителя,
следващи от пълномощно, предоставено му съгласно чл. 8, ал. 1 възложителя, с които
изпълнителят виновно е затруднил изпълнението на същия договор, с пълното си
бездействие и отказ да извърши дължими действия по задължението си за уведомяване на
упълномощителката за изпълнението си по поръчката, за даване на отчет за действията си и
за предаване на полученото въз връзка с изпълнението;
10 000,00 евро – неустойка за неизпълнение, съгласно чл. 12.3 от предварителния
договор от 24.08.2015г. за осъществено нарушение от изпълнителя на задължението му за
сключване на окончателен договор с възложителя за прехвърляне на идеални части от ПИ,
съгласно чл. 5, ал. 1 от предварителния договор, като с действията си е осъществил отказ да
ги изпълни;
8318,00 евро – компенсаторно обезщетени за неизпълнение, вместо изпълнение по чл.
79, ал. 1 ЗЗД, по задълженията на ответника по чл. 10.4 и чл. 8, ал. 2 от предварителен
договор от 24.08.2015г. и приложение 1 за степен на завършеност.
2
Ищецът твърди, че на 24.08.2015 г. между страните е сключен предварителен договор
за учредяване на право на строеж върху недвижим имот, възлагането на проектирането и
строителството на жилищна сграда и прехвърляне право на собственост върху идеални
части от поземлен имот, по който е налице неизпълнение от страна на ответника на
посочени в молбата конкретни задължения, за всяко от които страните са договорили
неустойка в определен размер. Представени са писмени доказателства.
При произнасяне по подадена молба по чл. 389 и сл. ГПК за допускане обезпечение
на предявен иск на сезирания съд е възложена преценка за допустимостта и вероятната
основателност на обезпечавания иск, за обезпечителна нужда и адекватността на посочената
обезпечителна мярка по отношение на обезпечителната нужда и обезпечавания интерес.
Целта на обезпечението е да се предотвратят действия на длъжника, които да осуетят
осъществяването на правните последици на решението, а обезпечителната нужда е налице,
когато без обезпечението осъществяването на правата по решението ще бъде невъзможно за
ищеца или значително ще се затрудни.
Въз основа на посочените в исковата молба обстоятелства, съставляващи фактическо
основание на предявения иск, преценени във връзка с обективирания петитум и
приложените писмени доказателства, съдът приема, че исковете са допустими.
Доколкото претендираното вземане е парично по своя характер, приложение следва
да намери разрешението, дадено съгласно трайно установената съдебна практика, че за
кредитора с твърдяно неудовлетворено парично вземане винаги се презумира обезпечителна
нужда, доколкото при едно бъдещо осъдително решение в негова полза се предполага, че ще
бъде невъзможно или поне значително затруднено осъществяването на правата му по това
решение, ако длъжникът предприеме действия по намаляване на имуществото си, чрез
разпореждане с наличните си вещи.
Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК, преценката за вероятната основателност на иска се
извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени
доказателства (чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК), а когато ищецът не разполага с убедителни писмени
доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл.
180 и 181 ЗЗД, т. е. законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е
допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде
базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди,
които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно (чл. 391, ал. 3 ГПК).
На този етап на производството, ангажираните от ищеца писмени доказателства,
преценени с оглед нуждите на обезпечителното производство, водят до извод за вероятната
основателност на исковите претенции. Независимо от това, въззивният съд намира, че
обезпечението следва да бъде допуснато при условията на определена парична гаранция
съгласно чл. 391, ал. 2 от ГПК.
Това е така, тъй като част от договорните клаузите за неустойка са свързани с
разваляне на договора (напр. 12.3, 12.5 „ж“), каквито твърдения не са наведени. От друга
страна, жалбоподателят е представил писмени доказателства, които поставят под съмнение
вероятната основателност на част от исковите претенции.
Обезпечителната мярка е адекватна, доколкото съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Защита на
ответника срещу т.нар. „свръхобезпеченост“ на исковете винаги може да бъде осъществена
по реда на чл. 398, ал. 2 от ГПК.
По въпроса за замяната на допуснатото обезпечение с друго компетентен да се
произнесе е съдът допуснал обезпечението. Изрична молба в този смисъл до ВРС е подадена
на 25.05.2022 г.
3
Предвид изложеното частната жалба се преценява като частично основателна.
Обезпечението следва да се допусне срещу представяне на гаранция от страна на ищцата в
приетия от константната съдебна практика размер от около 10 % от цената на иска или
сумата 8 500,00 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Определение № 3483/29.03.2022 г. по гр.д. № 3902/2022 г. по описа на
Варненски районен съд, с което е допуснато обезпечение на обективно съединени бъдещи
искове с правно осн. чл. 92 от ЗЗД, предявими от Д. Т. П. срещу „Спасов“ ЕООД, за
заплащане на сума в общ размер 43 318 евро, чрез налагане на „възбрана“ върху следните,
собствени на ответника, недвижими имоти, изградени в груб строеж, а именно: Апартамент
номер 7 с ид. номер 10135.1501.1318.3.8 по КККР и Апартамент номер 8 с ид. номер
10135.1501.1318.3.9 по КККР, като ОПРЕДЕЛЯ гаранция по допуснатото обезпечение в
размер на 8500.00 (осемхиляди и петстотин) лева, вносима от Д. Т. П. по сметката за
депозити и гаранции на Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ в посочения срок, издадената обезпечителна заповед ще бъде
обезсилена.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4