РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Сливница, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20201890100413 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „Г.” ЕООД, с която
против „К.”“ ЕООД е предявен петиторен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че
ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор №
58606.15.22, находящ се в м. П., с. П., община Б., НТП за бензиностанция,
газостанция, метанстанция, с площ 6003 кв.м., съгласно Заповед за одобрение
на КККР № РД-18-28/28.03.2016 г. на ИД на АГКК при съседи на имота: имот
с идентификатор № 58606.15.245, имот с идентификатор № 58606.15.33, имот
с идентификатор № 58606.15.138, имот с идентификатор № 58606.15.221.
Ищецът заявява в исковата молба, че по силата на договор за покупко-
продажба с нотариален акт № 146, том IV, рег. № 2568, дело 758 от 2006 г. от
18.07.2006 г. е придобил собствеността върху процесния имот от М.Б.Г..
Твърди, че при проверка в кадастъра е констатирал, че процесният имот е
придобит от ответника през 2018 г. след проведена публична продан за
задължения на И.Б.Г., която е праводател на М.Б.Г.. Посочва, че това се
дължи на пропуск на съдебния изпълнител да провери собственстта на
продавания на публична продан имот. Ищецът счита, че ответникът не е
могъл да придобие собствеността върху процесния имот, тъй като длъжникът
по изпълнителното дело не е бил собственик на имота. По тези съображения
иска от съда да признае за установено по отношение на ищеца, че ответното
дружество не е собственик на имота.
Препис от исковата молба е изпратен на ответника. В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор, с
1
който се оспорва предявения иск. Ответникът не оспорва, че е придобил
имота на публична продан въз основа на постановление на ЧСИ В.Н. по изп.
дело № 56/2017 г., вписано на 06.12.2018 г. Посочва, че е заплатил
продажната цена в размер на 23001,00 лева и на 26.11.2020 г. е въведен във
владение на имота. Счита, че към датата на проведената публична продан
процесният имот е бил собственост на длъжника по изпълнителното дело –
Й.Б.Г.. Твърди, че тя го е придобила на основание проведена съдебна делба
чрез теглене на жребий с протокол от 03.06.2008 г. по гр. д. № 72/2003 г. по
описа на Районен съд – Сливница. Посочва, че по делбеното дело е наложена
възбрана на 05.11.2004 г. върху процесния имот, която е вдигната на
04.09.2009 г. По тези съображения моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК
Съгласно чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК всеки може да предяви иск за да
установи несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо, че ответното
дружество не е носител на правото на собственост по отношение на
процесния имот. Съгласно задължителните за правоприлагащите органи
тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато
ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, респ. когато се
позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права,
ако отрече правата на ответника. Тъй като ищецът основава своя правен
интерес от предявяване на отрицателния установителен петиторен иск на
обстоятелството, че е придобил правото на собственост върху спорния имот
въз основа на договор за покупко-продажба, то предявеният иск е допустим.
Чрез предявения отрицателен установителен петиторен иск ищецът
иска от съда със сила на пресъдено нещо да отрече, че правото на
собственост върху спорната недвижима вещ принадлежи на ответника, който
извънсъдебно поддържа това твърдение. Следователно, по силата на чл. 154,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да установи обстоятелствата, на които
основава своето право на собственост върху процесния имот. При
отрицателния установителен иск за собственост предмет на делото е
правото на собственост на ответника, което се отрича от ищеца като
придобито на всички възможни придобивни основания. Ако ответникът не
докаже придобиването му по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи,
искът подлежи на уважаване, независимо от това дали ищецът е собственик
на вещта.
Ответникът твърди, че е придобил собствеността върху процесния имот
по силата на проведена и приключила публична продан. Следователно
основните спорни моменти са дали проданта е проведена надлежно и дали
2
длъжникът е бил собственик на имота, предмет на публичната продан. По
делото е приобщено цялото изп. дело № 56/2017 г. по описа на ЧСИ В.Н..
Производството по изп. дело е било образувано първоначално при ЧСИ М.М.
по молба на взискателя Н.Г.М. срещу длъжника Й.Б.Г. за събиране на
вземанията по изп. лист от 18.12.2008 г. по гр.д. № 8269/2008 г. по описа на
Софийски районен съд. ПДИ е получена от длъжника на 04.11.2015 г., което
се установява от разписката за връчване. С протокол от 27.07.2017 г. е
извършен опис на процесния недвижим имот по изп. дело /л. 213 от делото/. С
постановление на ЧСИ от 15.03.2018 г. /л. 229 от делото/ е насрочена
публична продан на процесния имот в периода от 09:00 часа на 23.03.2018 г.
до 17:00 часа на 23.04.2018 г. /л. 229 от делото/. В срока за провеждане на
публичната продан за процесния имот е постъпило само едно наддавателно
предложение от ответника „К.“ ЕООД. Видно от съставения протокол /л. 244
от делото/ на 24.04.2018 г. в 09:00 часа, в сградата на Районен съд –
Сливница, ЧСИ В.Н., е пристъпил към отваряне и обявяване на постъпилите в
запечатани пликове наддавателни предложения, в случая – само едно такова.
Констатирано е, както се установява и от самото наддавателно предложение,
приложено по делото, че същото е подадено в запечатан плик в канцеларията
на съда от ответника при предложена цена, в размер на 23 001 лева, посочена
с думи и цифри. Представено е доказателство и за внесения задатък, в размер
на 2240 лева, представляващ 10 на сто от началната цена. След като е приел,
че постъпилото наддавателно предложение е валидно, съдебният изпълнител
е обявил „К.“ ЕООД за купувач на процесния имот при предложена цена от
23 001 лева, като същият е бил задължен да внесе покупната цена,
приспадайки платения задатък, в едноседмичен срок от приключване на
проданта. Видно от приложеното по изпълнителното дело платежно
нареждане, се установява постъпването на сумата, представляваща
доплащане от страна на ответника на покупната цена за имота. С
постановление за възлагане на недвижим имот от 30.04.2018 г. ЧСИ В.Н. е
възложил процесния имот на ответника.
Публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за
придобиване на вещни права, в която насока са дадените задължителни
разясненията по т. 2 на ТР № 2 от 26.06.2015 год. по т.д. 2/2013 год. на ОСГТК
на ВКС, базирани на принципното разбиране, че купувачът от публична
продан придобива собствеността само ако длъжникът е собственик, тъй
като никой не може да прехвърли права, които не притежава. Следователно е
необходимо да се установи дали длъжникът по изпълнителното дело Й.Б.Г. е
била собственик на имота към момента на влизане в сила на постановлението
за възлагане.
По делото е представено решение № 6а от 17.07.2004 г. по гр. д. 72/2003
г. по описа на Районен съд – Сливница, потвърдено с решение № 226 от
31.05.2005 г. по гр.д. № 28/2005 г. по описа на Софийски окръжен съд, в сила
от 30.07.2005 г., с което е допусната делбата на 18 недвижими имота, в това
число и на процесния недвижим имот между съделителите Н.Т.Г., Т.Т.Г.,
Л.Т.Т., А.Т.Б. и Й.Б.Г. /праводател на ответника/ при квоти по 1/5 ид. част от
всеки имот. С решение № 63 от 26.09.2006 г. по гр. д. № 72/2003 г. по описа на
3
Районен съд – Сливница е обявен за окончателен разделителния протокол,
включващ 5 дяла, състоящи се от делбените имоти. Решението е потвърдено с
решение № 273 от 02.07.2007 г. по гр.д. № 136/2007 г. по описана Софийски
окръжен съд, в сила от 08.11.2007 г. В съдебно заседание от 03.06.2008 г. по
гр. д. № 72/2003 г. по описа на Районен съд – Сливница е теглен жребии като
в дял на Й.Б.Г. се е паднал дял първи, който се е състоял от 4 недвижими
имота, включително и процесния недвижим имот – нива с площ 6,003 дка, IV
к-я, в м. „П.“ имот № 015022. Определението на съда, с което делбеното
производство е било прекратено е влязло в сила на 05.07.2008 г., а
разделителния протокол е вписан в имотния регистър с № 975/29.07.2009 г.
Същевременно от представения по делото нотариален акт № 53, том IV,
рег. № 2454, дело № 666 от 2003 г. от 24.10.2003 г. се установява, че Й.Б.Г. е
продала на М.Б.Г. по силата на договор за покупко-продажба процесния
недвижим имот. Нотариалният акт е вписан в имотния регистър с № 1088 от
24.10.2003 г. Този договор за продажба е сключен докато още е било висящо
производството по делото за делба на процесния недвижим имот и към този
момент праводателката Й.Б.Г. е притежавала в съсобственост 1/5 ид.ч. от
имота /или въобще не е била собственик на имота, както е прието в мотивите
на решение № 226 от 31.05.2005 г. по гр.д. № 28/2005 г. по описа на Софийски
окръжен съд/. За да се породи облигаторно-вещното действие по чл. 24 от
ЗЗД на договора за продажба е необходимо вещта, предмет на договора да е
определена и продавачът да е собственик /доколкото никой не може да
прехвърля повече права, отколкото той сам има/. Ако продавачът не е бил
собственик на вещта /или е собственик на ид.ч. от вещта/, купувачът също
така няма да стане собственик въз основа на договора или казано иначе няма
да има вещно действие по чл. 24 от ЗЗД на договора. Въпреки това в случая
договорът за продажба по нотариален акт № 53, том IV, рег. № 2454, дело №
666 от 2003 г. от 24.10.2003 г. е породил облигационното си действие и за
страните по него са възникнали съответните права и задължения – за Й.Б.Г.
се е породило задължението да прехвърли на купувача М.Б.Г. собствеността
върху имота /арг. чл. 183 от ЗЗД/.
Както беше посочено след теглене на жребии в съдебно заседание на
03.06.2008 г. по гр. д. № 72/2003 г. в дял на съделителя Й.Б.Г. се е паднал
процесният имот, предмет и на договора за продажба по нотариален акт № 53,
том IV, рег. № 2454, дело № 666 от 2003 г. от 24.10.2003 г. Следователно към
този момент Й.Б.Г. е придобила собствеността върху имота и по силата на
транслативния ефект и облигаторно-вещното действие на сключения преди
това договор за продажба, тя е прехвърлила собствеността върху купувача
М.Б.Г.. Наложената по гр. д. 72/2003 г. по описа на Районен съд – Сливница
възбрана е непротивопоставима на тази продажба, доколкото продажбата е
вписана по-рано /видно от представените по делото справки от имотния
регистър – л. 55-60, л. 150-152 и удостоверение от АВ л. 196/ – арг. чл. 452,
ал. 2 от ГПК. Отделно от това извършените действия на разпореждане с
имотите, предмет на възбраната са непротивопоставими единствено по
отношение на лицата, в полза на които е постановена същата /Н.Т.Г., Т.Т.Г. и
Л.Т.Т./, но не и трети лица, каквото се явява ответното дружество „К.“ ЕООД
4
/арг. чл. 452, ал. 1 от ГПК/. По тези съображения съдът счита, че към момента
на извършване на публичната продан дължникът по изп. дело Й.Б.Г. не е била
собственик на процесния имот и ответното дружество не е придобило правото
на собственост върху него. По тези съображения предявения отрицателен
установителен иск се явява основателен.
По разноските:
При този изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се
дължат разноски съобразно уважената част от иска – в пълен размер. Ищецът
е заплатил 50 лева държавна такса и е бил представляван от адвокат като е
представил доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 560 лева, поради което същото му се дължи /в този смисъл т. 1 от ТР
6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по
отношение на „Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес гр. Сливница,
бул. „Паисий Хилендарски“ № 47, чрез адв. Д., че ответникът „К.“ ЕООД,
ЕИК *************, със съдебен адрес гр. С., ул. „А.“ № **, вх. *, ап. *, чрез
адв. Х., не е собственик на поземлен имот с идентификатор № 58606.15.22,
находящ се в м. П., с. П., община Б., НТП за бензиностанция, газостанция,
метанстанция, с площ 6003 кв.м., съгласно Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-28/28.03.2016 г. на ИД на АГКК при съседи на имота: имот с
идентификатор № 58606.15.245, имот с идентификатор № 58606.15.33, имот с
идентификатор № 58606.15.138, имот с идентификатор № 58606.15.221.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК *************, със съдебен адрес гр. С.,
ул. „А.“ № **, вх. *, ап. *, чрез адв. Х. да заплати на „Г.“ ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес гр. С., бул. „П. Х.“ № **, чрез адв. Д., сумата от
610 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на ЧСИ В.Н. като трето лице-
помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5