Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ - 11 31.05.2018г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На двадесети февруари 2018 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Таня Русева-Маркова
Членове: Галя Белева
мл.с. Сияна Димитрова
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 109 по описа
за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 199
от 27.11.2017г., постановено по гр. дело № 501/2017г. по описа на Районен съд – Айтос е допуснато
извършването на съдебна делба между съделителите – ищеца С.И.И. и ответниците –
Ф.Х.С. и Ж.Х.Ч. по отношение на следния недвижим имот – дворно място с площ към
момента от 197 кв.м., съставляващо УПИ V-2107, кв. 109 по плана на гр. Айтос,
област Бургаска, заедно с построените в това дворно място едноетажна жилищна
сграда, масивно жилище, състоящо се от две стаи и санитарен възел, търпим обект
по § 16 от ЗУТ и два търговски обекта – гараж и обущарска работилница, при
квоти, както следва – за дворното място – 86, 65/197 идеални части за ищеца С.И.И.,
108/197 идеални части общо за ответниците Ф.Х.С. и Ж.Х.Ч., за къщата - 3/8 идеални части за ищеца С.И.И. и 5/8
идеални части общо за ответниците Ф.Х.С. и Ж.Х. Ч.
и за масивното жилище зад къщата, състоящо се от две стаи със санитарен възел и
за търговските обекти – гараж и обущарска работилница – ½ идеални части
за ищеца С.И.И. и ½ идеални части общо за ответниците Ф.Х.С. и Ж.Х.Ч..
Против постановеното решение е депозирана
въззивна жалба от Ф.Х.С. и Ж.Х.Ч. – двамата със съдебен адрес гр. Айтос, ул. „Станционна“
№ 33а, ет.1, ет. 2 – адвокат Здравко Костов, с която се претендира атакуваното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по
съществото на спора, с което да бъде постановено между кои имоти да бъде
допусната съдебна делба и при какви квоти. В депозираната въззивна жалба се
посочва, че въззивниците считат, че делбата следва да бъде допусната при квоти,
различни от тези, които е посочил съдът в своето решение, тъй като не са
правилно изчислени идеалните части на съсобствеността. В жалбата се сочи и че
съдът неправилно е допуснал до делба сграда, представляваща гараж като
самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като това помещение следва
да се приеме, че няма статут на отделна сграда, а е неразделна част от
жилищната сграда. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция. В съдебно заседание въззивниците чрез своя процесуален
представител поддържат жалбата и считат, че следва да бъде уважена.
Ответната
страна по въззивната жалба – С.И.И. чрез своя процесуален представител адвокат Кънева
депозира по делото писмен отговор, в който сочи, че въззивната жалба е
допустима, но е неоснователна, а атакуваното съдебно решение е правилно и
обосновано. В отговора се посочва, че съдът правилно е изчислил квотите на
съделителите и правилно е допуснал до делба посочените обекти. Не се отправя
искане за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. В съдебно
заседание ответната страна по въззивната жалба – С.И.И. чрез своя процесуален
представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде потвърдено
първоинстанционното решение.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск
от С.И.И. против Ф.Х.С. и Ж.Х.Ч., с който се претендира да бъде допусната
съдебна делба по отношение на следните недвижими имоти – дворно място,
съставляващо УПИ V-2107, кв. 109 по плана на гр. Айтос, заедно с построените в
това дворно място – едноетажна жилищна сграда, масивно жилище – състоящо се от
две стаи и санитарен възел – търпим обект по § 16 от ЗУТ и два търговски обекта
– гараж и обущарска работилница, при квоти посочени в исковата молба за всеки
един от съделителите.
На основание
чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността всеки съсобственик може, въпреки
противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда
друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
По делото са
представени Записка за вписване на Нотариален акт за продажба от 19.05.1945г. и Нотариален акт за покупко-продажба от 19.05.1945г.,
от които е видно, че С.И. А.е придобил въз основа на продажба от Ф. Ф. А.дворно
място, урегулирано от 200 кв.м., съставляващо самостоятелен парцел по плана на
града, находящо се в гр. Айтос.
По делото е представен
и Нотариален акт № * от 16.12.1970г., том *, нот. дело № */70г.,
от който е видно, че С.И. А.е продал на Х. С.И. следния свой недвижим имот –
50/521 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото от 521 кв.м. и ¼ ид.ч. от жилищната
сграда, образуващо парцел 5, планоснимачен номер 932 в кв. 90 по плана на гр.
Айтос.
По делото е
представено Удостоверение № * от 24.10.2017г., изд. от
Община Айтос, от което е видно, че УПИ V-2107, кв. 109 по плана на гр. Айтос е
образувано от поземлен имот 2107, който имот по разписен лист е записан ан Х. С.И.
и на наследници на С.И. А. От удостоверението се установява и обстоятелството,
че в кадастралния план са нанесени две масивни жилищни сгради и една масивна
сграда, като масивната жилищна сграда в северната част на УПИ V-2107 и
масивната сграда до нея са търпими строежи по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, а
масивното жилище, разположено на западната граница с УПИ 2120 не е такова, тъй
като сградата е полусъборена и негодна за обитаване.
По делото е
извършена съдебно-техническа експертиза от 06.11.2017г., от неоспореното
заключение на която е видно, че имотът е заснет в кадастрален и регулационен
план на гр. Айтос от 1958г. и представлява парцел V-932, кв. 90 и е с площ от
200 кв.м. Вещото лице посочва, че с одобряването на регулационния план на гр.
Айтос през 1971г. е отреден парцел за имоти с пл. № 932, 930 и 928 в кв. 90, а
действащият кадастрален и регулационен план на гр. Айтос е одобрен със Заповед
№ РД-14-02-123/10.02.1986г. и по него УПИ V-2107, кв. 109 е идентичен с бивш
парцел V-932 в бивш кв. 90 и е с площ от 197 кв.м. Вещото лице посочва и
обстоятелството, че в процесния имот има изградени четири обекта - № 1 –
полуразрушена масивна сграда, № 2 - едноетажна жилищна сграда и № 3 - масивна
стопанска сграда (обущарница), а посочената четвърта сграда с площ от 6, 40 кв.м.
е с неустановено предназначение, като първите три сгради имат статут на търпим
строеж, а сграда № 4 не е отразена по плана от 1986г., поради което и вещото
лице приема, че нейното строителство е след одобряването на плана.
Ответната
страна – Ф.Х.С. и Ж.Х.Ч. в депозирания пред съда отговор на исковата молба са
отправили възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, като твърдят,
че техния наследодател – Х. И.С. е упражнявал върху имота повече от 10 години
(считано от 1991г.) непрекъснато владение, извършил е конкретни действия на
отричане правата на останалите сънаследници върху имота, които действия са им
станали достояние и по този начин имотите, чиято делба се претендира са станали
негова собственост, не са съсобствени между страните по делото и не следва да
бъдат допускани до делба.
С оглед на
приетото в Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012г., постановено по
тълкувателно дело № 4/2012г. по описа на ОСГК правото на позоваване на
придобивното основание по чл. 79 от ЗС не е с оглед на личността и не се
погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му. Имуществото
на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права,
задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в
изискуемия по чл. 79 от ЗС срок, но е починало преди да се позове на
последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението
върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза
на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението. Тъй като
действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока,
то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че
придобивното основание е осъществено от наследодателя. ВКС на РБ изрично
приема, че е възможно да бъде придобито право на собственост на недвижим имот,
на основание чл. 79 от ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди
смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен
процес по спор за собственост. В този смисъл и с оглед на приетото в цитираното
тълкувателно решение, съдът намира, че направеното възражение от страна на
съделителите-ответна страна в производството по делото е допустимо и следва да
бъде разгледано по същество.
От представеното
по делото Удостоверение за наследници № */10.05.2017г.,
изд. от Община Бургас е видно, че С. И. А.е починал на 23.07.1991г. и е оставил
за свои законни наследници Х. С.И. – негов син, починал на 30.04.2017г. и И. С.И.
– негов син, починал на 25.06.1993г. От представеното по делото удостоверение
се установява и обстоятелството, че след своята смърт Х. С.И., починал през
2017г. (син на С. И. А, починал през 1991г.) е оставил за свои законни
наследници своите деца – Ж.Х.Ч. – негова дъщеря и Ф.Х.С. – негов син. От
представеното по делото удостоверение се установява и обстоятелството, че след
своята смърт И. С.И., починал през 1993г. (син на С. И. А, починал през 1991г.)
е оставил за свои законни наследници своята съпруга – М. Н.И., починала през
1996г. и своя син – С.И.И.. При това положение и с оглед правилата на
наследственото правоприемство, съдът намира, че след смъртта на С. И. А, б.ж.
на гр. Айтос неговото наследство е преминало в патримониума на неговите двама
сина - Х. С.И., починал през 2017г. и И. С.И., починал през 1993г., като всеки
един от тях е получил от по ½ ид.ч. от наследството на своя баща. С
оглед правилата на наследственото правоприемство следва да се приеме, че
получената ½ ид.ч. от наследството на С. И. А., б.ж. на гр. Айтос от страна на неговия син – Х. С.И.,
починал през 2017г. се е разпределила между неговите две деца – Ж.Х.Ч. и Ф.Х.С.
по равно и всеки един от тях е получил от по ½ ид.ч. от наследството на
своя баща и съответно от по ¼ ид.ч. от наследството на своя дядо – С. И.
А., б.ж. на гр. Айтос. С оглед правилата на
наследственото правоприемство следва да се приеме, че получената ½ ид.ч.
от наследството на С. И. Ал, б.ж. на гр. Айтос от страна на неговия син – И. С.И.,
починал през 1993г. се е разпределила поравно между неговите наследници – М. Н.И.,
починала през 1996г. (негова преживяла съпруга) и на неговия син – С.И.И.,
тоест всеки един от тях е получил от по ½ ид.ч. от наследството на своя
съпруг и баща. След смъртта и на съпругата на И. С.И. – М. Н.И., починала през
1996г. нейното наследство е преминало в патримониума на нейния син (няма данни
по делото М. Н.И. да има и други наследници освен своя син – С.И.И.), поради
което и следва да се приеме, че С.И.И. е наследил изцяло имуществото на своите
родители и съответно е наследил и ½ ид.ч. от наследството на своя дядо –
С. И. А., б.ж. на гр. Айтос (включено имплицитно в
наследството на неговия баща).
Мотивиран от
изложеното, съдът намира, че квотите при които се разпределя имуществото на
починалия С. И. А., б.ж. на гр. Айтос между неговите наследници
и съответно страни в настоящото производство са както следва – ½ ид.ч.
за С.И.И., ¼ ид.ч. за Ж.Х.Ч. и ¼ ид.ч. за Ф.Х.С..
По отношение на
отправеното възражение за изтекла в полза на ответната страна придобивна
давност по отношение на процесните имоти, БОС намира следното:
По делото в
качеството й на свидетел е разпитана Ж. С. Ж.– майка на бившата съпруга на ищеца
– С.И.И., от показанията на която се установява, че познава Х., тъй като той е
посещавал често нейния дом и знае, че отношенията между Х. и съпругът на дъщеря
й – С.И. са били много добри. Свидетелката сочи, че Х. е предложил на С.И. през
1998г. да си обзаведе стая в гр. Айтос, за да има къде да преспива със
семейството си и именно те са му помогнали с пренасянето на багажа.
Свидетелката посочва, че често са се събирали и с бащата на С.И. и от него
знае, че има имот в гр. Айтос, плаща си данъците за имота и е давал под наем
едно малко павилионче, а след неговата смърт С.И. е продъжил да отдава
помещението под наем и да получава наема. Свидетелката изрично в своите
показания посочва, че С.И. е обзавел стая в имота в гр. Айтос през 1997г.,
1998г.
По делото в
качеството му на свидетел е разпитан В. Й. Й.– колега на С.И., от показанията
на когото се установява, че познава ищеца от 1994г. и тъй като има имот в гр.
Айтос познава и Х. С.И., а впоследствие разбрал, че Х. И. е чичо на С.И..
Свидетелят в своите показания посочва, че знае, че в имота в гр. Айтос С.И. има
павилион, тъй като той е отивал да взима наема. Посочва, че през 2007г., 2008г.
С.И. е подновил ел. инсталацията в къщата, по време на своя развод е живял в
къщата и е държал свой багаж вътре.
По делото в
качеството й на свидетел е разпитана И. И. С., от
показанията на която се установява, че познава Х. И. от 1962г. и техните
семейства са били много близки. Посочва, че не познава С.И. и не го е виждала в
имота. Посочва, че И. (братът на Х. И.) е живял известно време в имота, но през
това време тя не е чувала за някакви конфликти между двамата братя.
По делото в качеството
му на свидетел е разпитан Щ. Я. П., от показанията на който се установява, че са
били добри приятели с Х. И. и познава както неговите родители, така и неговия
брат – И. и знае, че И. след като се е оженил е започнал да живее в гр. Шумен.
Свидетелката посочва, че не знае Х. И. да е имал конфликти със своя племеник С.И..
Свидетелката посочва, че знае, че в имота има павилион, който се отдава под
наем, но тя не знае кой получава наема.
С оглед
приетото в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г., постановено по
тълкувателно дело № 1/2012г. по описа на ОСГК презумпцията по чл. 69 от ЗС се
прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В
случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа
власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 от ЗС. Когато
обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически
факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който
упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна
давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални част за себе си. ВКС на РБ в цитираното
тълкувателно решение приема, че по начало упражняването на фактическата власт
продължава на основанието, на което е започнало, докато то не бъде променено.
След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическа власт
върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател
на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.
69 от ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху
чуждите идеални част, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва
да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна
давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия,
с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици
и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия
са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите
и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е
обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва
да бъдат доказани.
От събраните по
делото доказателства се установява, че по силата на сключен Договор за
покупко-продажба, сключен с Нотариален акт от 19.05.1945г. по описа на Айтоския
околийски съд, С.И. А.е придобил въз основа на продажба недвижим имот,
представляващ дворно място, урегулирано от 200 кв.м., съставляващо
самостоятелен парцел по плана на града, находящо се в гр. Айтос. По делото се
установява, че през 1970г. по силата на
сключен Договор за покупко-продажба с Нотариален акт № * от 16.12.1970г. С.И. А.е продал на своя син Х. С.И. следния
свой недвижим имот – 50/521 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото от 521 кв.м. и
¼ ид.ч. от жилищната сграда, образуващо парцел 5, планоснимачен номер
932 в кв. 90 по плана на гр. Айтос. С оглед на представения нотариален акт и
правата, които прехвърлителят притежава в имота, а именно – дворно място с площ
от 200 кв.м., съдът приема, че към 1970г. Х. И. вследствие на извършената
продажба е придобил правото на собственост по отношение на 50/200 кв.м. ид.ч.
от цялото дворно място с площ от 521 кв.м. и съответно ¼ от жилищната сграда,
образуващо парцел 5, планоснимачен номер 932 в кв. 90 по плана на гр. Айтос. При
това положение, съдът намира, че към момента на смъртта на общия наследодател –
С.И. А., б.ж. на гр. Айтос съсобствеността на
дворното място, ведно с построената в имота къща се е разпределила по следния
начин – С.И. А., б.ж. на гр. Айтос е притежавал 150/200 кв.м.
от процесното дворно място и ¾ ид.ч. от построената в имота жилищна
сграда, а Х. С.И., б.ж. на гр. Айтос е притежавал 50/200 кв.м. от процесното
дворно място и ¼ ид.ч. от построената в имота жилищна сграда. След
смъртта на общия на страните наследодател – С. И. А.през 1991г. имотите,
включени в наследствената маса (включително и идеалните части от квотата му в
съсобствеността на процесните имоти, които се иска да бъдат допуснати до
съдебна делба) са преминали в патримониума на неговите наследници – неговите
двама сина – Х. С.И., починал през 2017г. и И. С.И., починал през 1993г. При това
положение, БОС намира, че в наследствената маса се е включила квотата от
съсобствеността на С. И. А., б.ж. на гр. Айтос от
притежавания от него недвижим имот, а именно – 150/200 кв.м. ид.ч. от парцел
V-932, кв. 90 (целият с площ от 521 кв.м.) и ¾ ид.ч. от построената в
имота жилищна сграда и именно тази квота от съсобствеността на имота се е
разпределила поравно между двамата братя в качеството им на наследници на своя
починал баща, тоест всеки един от тях е получил от по ½ ид.ч. от
наследството на своя баща или от по 75/200 кв.м. ид.ч. от дворното място и от
по 3/8 ид.ч. от построената в имота жилищна сграда. Следва изрично да се
отбележи обстоятелството, че при определяне на квотата в съсобствеността на Х. И.,
б.ж. на гр. Айтос към момента на сключения договор за покупко продажба през 1970г.
неговият прехвърлител С. И. А., б.ж. на гр. Айтос е
притежавал само и единствено 200 кв.м. от процесното дворно място и от тези 200
кв.м. се е разпоредил с 50 кв.м. в полза на своя син – Х. С.И. и квотата му
съсобствеността и съответно – впоследствие в наследствената маса следва да се
изчисли спрямо притежаваните от страна на С. И. А.200 кв.м. от дворното място,
а не спрямо площта на целия имот от 521 кв.м. както погрешно е направил
районния съд. Към притежавана квота след извършената продажба на Х. С.И. през
1970г. следва да се прибави и получената от наследството на неговия баща,
поради което и квотата на Х. С.И. към датата на смъртта на неговия баща –
1991г. е в размер на 125/200 кв.м. ид.ч. от дворното място (получена като сбор
от 50/200 кв.м. – от договора за покупко-продажаба плюс 75/200 кв.м. – от
наследство) и 10/16 ид.ч. от къщата (получена като сбор от ¼ ид.ч. и 3/8
ид.ч.), а останалата част от дворното място – 75/200 кв.м. ид.ч. и 3/8 ид.ч.
(равняващи се на 6/16 ид.ч.) е притежание на другия наследник на С. И. А., б.ж. на гр. Айтос - И. С.И. – негов син. След
смъртта на единия от наследниците на С. И. А., б.ж.
на гр. Айтос – И. С.И. през 1993г. неговата наследствена квота е преминала в
патримониума на неговия син – ищецът по делото – С.И.И., а след смъртта на
другия от наследниците на С. И. А., б.ж.
на гр. Айтос – Х. С.И. през 2017г. неговата наследствена се е разпределила
поравно между неговите две деца – Ж.Х.Ч. и Ф.Х.С., тоест – всеки един от тях е
получил от по ½ ид.ч. от наследството на своя починал баща. Мотивиран от
изложеното и с оглед на описаните квоти в съсобствеността, настоящият състав
намира, че квотите в съсобствеността по отношение на процесното дворно място,
както и по отношение на изградената в него жилищна сграда, се разпределят както
следва: 62, 5/200 кв.м. ид. части от дворното място за Ж.Х.Ч., 62, 5/200 кв.м.
ид.части от дворното място за Ф.Х.С. и 75/200 кв.м. ид.ч. от дворното място за С.И.И..
От
представеното по делото заключение на вещото лице се установява и
обстоятелството, че по действащия кадастрален и регулационен план на гр. Айтос
от 1986г. процесният УПИ V-2107, кв. 109 е с площ от 197 кв.м. В съответствие с
посочените по-горе квоти от площта на имота (изчислени към площ на имота от 200
кв.м.) следва да се определят и идеалните части за всеки един от съделителите
съобразно площта на имота – УПИ V-2107, кв. 109 по действащия кадастрален и
регулационен плана на гр. Айтос от 197 кв.м., както следва – 61, 56/197 кв.м.
ид. части от дворното място за Ж.Х.Ч., 61, 56/197 кв.м. ид.части от дворното
място за Ф.Х.С. и 73, 88/197 кв.м. ид.ч. от дворното място за С.И.И.. Общата
сума на посочените квадратни метри в съсобственост възлиза на 197 кв.м. каквато
е площта на имота.
По отношение на
квотите в съсобствеността на жилищната сграда, БОС намира, че те се разпределят
между страните, както следва: 5/16 ид.ч. за Ж.Х.Ч., 5/16 ид.ч. за Ф.Х.С. и 6/16
ид.ч. за С.И.И. (квотите са приведени под общ знаменател, а общият сбор на така
определените квоти в съсобствеността се равнява на единица).
По отношение на
претенцията да бъдат допуснати до делба и изградените в имота масивно жилище,
находящо се зад къщата, състоящо се от две стаи със санитарен възел, както и за
обектите, представляващи – гараж и обущарска работилница, съдът намира
следното:
На основание
чл. 92 от Закона за собствеността собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.
От
представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в
процесното дворно място освен жилищната сграда има изградена още една масивна
сграда, находяща се зад къщата, както и гараж
и обущарска работилница. Това обстоятелство се потвърждава както от представеното
заключение на вещото лице по допуснатата съделбно-техническа експертиза, както
и от представеното по делото Удостоверение № *
от 24.10.2017г., изд. от Община Айтос. По делото няма данни изграденият гараж
да представлява несамостоятелна постройка и да е част от изградената в имота
постройка, поради което и направеното възражение на въззивниците, че тази
сграда не подлежи на съдебна делба е неоснователно.
С оглед
трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена в Решение № 315 от
25.10.2012г., постановено по гр. дело № 1189/2011г. по описа на ВКС на РБ –
постановено по реда на чл. 290 от ГПК при липса на постановена заповед за
премахване на незаконно построена сграда, то сградата подлежи на разпореждане,
а в тази връзка – подлежи и на съдебна делба и следва да бъде допуснато
извършването й.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид, че по отношение на описаните по-горе сгради не
са представени доказателства за валидно учредено право на строеж, то на
основание чл. 92 от ЗС следва да се приеме, че собственикът на земята е станал
и собственик на изградената върху земята постройка. Делба следва да бъде
допусната по отношение на описаните сгради при квотите в съсобствеността, в
която съделителите участват в дворното място (при идеални части в
съсобствеността, съобразени с площта на имота от 197 кв.м.), тоест – делба
следва да бъде допусната между страните и по отношение на описаните постройки,
изградени в дворното място, при следните квоти: 61, 56/197 кв.м. ид. части за Ж.Х.Ч.,
61, 56/197 кв.м. ид.части за Ф.Х.С. и 73, 88/197 кв.м. ид.ч. за С.И.И.. При
положение, че липсват данни за застроената площ на имотите следва да се
преизчисли посочената площ в процентно съотношение, за да се определи квотата в
съсобствеността на сградите, а именно – 31, 25 % от съсобствеността на сградите
за Ж.Х.Ч., 31, 25 % за Ф.Х.С. и 73, 88 % за С.И.И.. Посочените проценти са
еквивалентни на квотата в съсобствеността на дворното място и общият им сбор се
равнява на 100 %.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид, че изводите, до които достига настоящата
инстанция по отношение на квотите в съсобствеността между съделителите по
отношение на дворното място и на изградените в имота сгради, намира, че първоинстанционното решение в тази му част
следва да бъде отменено и да бъде допусната делба при описаните по-горе квоти.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че първоинстанционния съд при
определяне на квотите в съсобствеността посочва, че за ответната страна следва
да бъде определен общ дял, което в производство за допускане на съдебна делба е
недопустимо, тъй като целта на съдебната делба е именно да се ликвидира
съсобствеността, което не би могло да се получи при положение, че за страните
се определя общ дял, при който съсобствеността между тях продължава да
съществува. В останалата му част атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание
чл. 78 от ГПК разноските между страните във въззивното производство следва да
останат така, както са направени от страните, тъй като депозираната въззивна
жалба не е изцяло уважена.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 199 от 27.11.2017г.,
постановено по гр. дело № 501/2076г. по описа на Районен съд – Айтос в частта,
в която са определени квотите в съсобствеността на допуснатите до делба
недвижими имоти и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Квотите в
съсобствеността на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ УПИ V-2107,
кв. 109 по кадастралния и регулационен план на гр. Айтос с площ от 197кв.м., са
както следва: - 61, 56/197 кв.м. ид. части от дворното място за Ж.Х.Ч.
(представляващи 31, 25% от съсобствеността), 61, 56/197 кв.м. ид.части от
дворното място за Ф.Х.С. (представляващи 31, 25 % от съсобствеността) и 73,
88/197 кв.м. ид.ч. от дворното място за С.И.И. (представляващи 37, 50 % от
съсобствеността).
Квотите в
съсобствеността на допуснатата до делба едноетажна жилищна сграда са както
следва: 5/16 ид. части от жилищната сграда за Ж.Х.Ч., 5/16 ид. части от
жилищната сграда за Ф.Х.С. и 6/16 ид.ч. от жилищната сграда за С.И.И..
Квотите в
съсобствеността на допуснатите до делба изградени в описания недвижим имот,
представляващ УПИ V-2107, кв. 109 по кадастралния и регулационен план на гр.
Айтос с площ от 197кв.м., а именно – масивно жилище зад къщата, състоящо се от
две стаи и санитарен възел и обектите – гараж и обущарска работилница, са както
следва: - 31, 25 % от съсобствеността на сградите за Ж.Х.Ч., 31, 25 % за Ф.Х.С.
от съсобствеността на сградите за Ф.Х.С. и 73, 88 % от съсобствеността на
сградите за С.И.И..
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 199 от 27.11.2017г., постановено по гр. дело № 501/2017г. по описа на Районен
съд – Айтос в останалата му част.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Препис от
постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.