№ 6652
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело
№ 20251100500454 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 20081228 от 28.02.2023 година., постановено по гр.д. № 8876/2012 г.
Софийският районен съд е отхвърлил изцяло обективно и кумулативно съединени искове, с
правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 вр ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, предявените от „Арма“ ООД – в несъстоятелност, с ЕИК
*********, с постоянен синдик К.П.И. срещу „Булмикс-97“ ООД, за сумата от 3530,09 лв. –
неплатена цена с ДДС на продадени 2451 кг арматурна заготовка, доставени (предадени) на
19.10.2009 г., съгласно експедиционна бележка № 1395/19.10.2009 г., за което е издадена
фактура № **********/22.10.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода
от 01.11.2011 г. – датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа, на което е образувано гр. дело № 46679/2011 г. по
описа на Софийски районен съд, 60 състав до изплащане на вземането, и иск с правно
основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 вр ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ за сумата от 4288,32 лв. – неплатена цена
с ДДС на продадени 2978 кг арматурна заготовка, доставени (предадени) на 24.11.2009 г.,
съгласно експедиционна бележка № 1471/24.11.2009 г., за което е издадена фактура №
*********/24.11.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.11.2011
г. – датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа, на което е образувано гр. дело № 46679/2011 г. по описа на Софийски
районен съд, 60 състав до изплащане на вземането. „Арма“ ООД е осъдено за заплати на
„Булмикс-97“ ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 678 лв. за разноски на един
адвокат.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба с вх. №
25029340/20.07.2023 г. от ищеца „Арма“ ООД – в несъстоятелност. В жалбата се правят
1
оплаквания, че постановеното решение е неправилно. Жалбоподателят твърди, че районният
съд e допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, както и на материалния
закон. Доводите за това са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли съда да отмени
решението на Софийски районен съд и да постанови друго по съществото на спора, с което
да бъдат уважени изцяло предявените срещу „Булмикс-97“ ООД установителни искове.
Ответната страна „Булмикс-97“ ООД не е взела становище, срещу така депозираната
възиивна жалба.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените
от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази се с
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и кумулативно съединени искове, с
правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 вр ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, за признаване за установено по
отношение на „Булмикс-97“ ООД, че дължи на „Арма“ ООД сумата от 3530,09 лв. –
неплатена цена с ДДС на продадени 2451 кг арматурна заготовка, доставени (предадени) на
19.10.2009 г., съгласно експедиционна бележка № 1395/19.10.2009 г., за което е издадена
фактура № **********/22.10.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода
от 01.11.2011 г. – датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа, на което е образувано гр. дело № 46679/2011 г. по
описа на Софийски районен съд, 60 състав до изплащане на вземането и иск с правно
основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 вр ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ за сумата от 4288,32 лв. – неплатена цена
с ДДС на продадени 2978 кг арматурна заготовка, доставени (предадени) на 24.11.2009 г.,
съгласно експедиционна бележка № 1471/24.11.2009 г., за което е издадена фактура №
*********/24.11.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.11.2011
г. – датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа, на което е образувано гр. дело № 46679/2011 г. по описа на Софийски
районен съд, 60 състав до изплащане на вземането.
За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че по делото не е
установено съгласие между страните за сключване на сделки по процесните проформа
фактури, нито е установена реална доставка и предаване от ищеца на ответника на
твърдението в исковата молба количества арматурна заготовка. По този начин
първоинстанционният съд правилно е заключил, че не е възникнало задължение за
ответника по чл. 327, ал. 1 ТЗ да заплати сочените в исковата молба парични суми на
заявените от ищеца, настоящ въззивник фактически основания – договорена продажна цена
на предадени стоки.
Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на
първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявените искове
като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл. 272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Договорът за търговска продажба е по начало неформален, поради което сключването
му може да бъде установявано с всякакви допустими от закона доказателствени средства,
които обективират съгласието на страните по съществените елементи на продажбеното
правоотношение индивидуализация на предмета на договора и размера на уговорената
продажна цена. Константна е съдебната практика, че фактурата може да се приеме като
доказателство, установяващо договор за продажба, тъй като законът не изисква специално
сключен писмен договор за продажба на движими вещи, но фактурата трябва да съдържа
всички необходими елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв - вид на
2
закупена стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа си като
получател и предавател, съответното време и място /така в Решение № 96 от 26.11.2009 г. на
ВКС по т. д. № 380/2008 г., I т. о., ТК/ . Съгласно разпоредбата на чл.292 ал.1 от ТЗ,
предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, се
смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага.
В настоящия случай, съдът намира, че от събраните доказателства по делото се
установява, че страните са били в трайни търговски правоотношения на което сочат както
представените 2 бр. експедиционни бележки, така и събраните гласни доказателства. Не се
установява обаче относимост между експредиционните бележки и представените проформа
фактури. Проформа /предварителната/ фактура е предложение за сключване на договор. Тя
не е доказателство за съществуването му, не е доказателство за изпълнен договор,
респективно доставена стока и сама по себе си не може да обоснове задължение за плащане
от страната, до която е отправена. Няма законова норма, която да презумира основанието на
правоотношения между търговци, само въз основа на факта на "трайни търговски
отношения" помежду им. Законодателят е въвел значимост на същите в аспект на специфика
в доказване договарянето между търговци /чл. 292 ал. 1 ТЗ/, но в съответствие с предмета и
основанието на отправената оферта / така напр. в Решение № 192 от 11.07.2025 г. на ВКС по
т. д. № 2573/2024 г., I т. о., ТК/.
Ищецът не е установил, че предмета на доставката, описан в проформа фактурите е
действително доставен на ответника. Представените 2 бр. експедиционни бележки не
удостоверят предаването и получаването на стоката, описана в проформа фактурите - липсва
идентичност между количество, единична цена и стойност на доставени стоки. Не се
установи проформа фактурите да са подписани от ответника или да са отразени в
счетоводството му. Свидетелските показания също не установяват, че е извършена доставка
на арматурна заготовка по конкретните две проформа фактури.
Поради изложеното, решението на СРС се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото, въззиваемата страна има право на разноски, но тъй като не
е поискала и не е представила доказателства, че е направила такива пред настоящата
инстанция, разноски не следва да й бъдат присъждани.
Тъй като въвзивникът-ищец „Арма“ ООД /н/ е в несъстоятелност, по силата на чл.
620 ал. 5 от ТЗ той е освободен от задължението да внесе предварително следващата се
държавна такса, но не и от поемането на тази тежест. Предвид неоснователността на
жалбата, въззивникът дължи да заплати следващата се държавна такса за въззивното
производството, която съгласно чл. 18 от Тарифа № 1 за държавните такси е в размер на
78,19 лева, т. е. половината от дължимата за първоинстанционното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20081228/ 28.02.2023 г. , постановено по гр.д. № 8876/2012
г. по описа на на Софийския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 620, ал. 5 от ТЗ „Арма“ ООД /н/, ЕИК
*********, представляван от синдика К.П.И., да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на СГС държавна такса за въззивно обжалване в размер на 78,19 лева и 5 лв.
за служебно издаване на изпълнителен лист.
3
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4