Р
Е Ш Е Н И Е
№…….. 24.06.2021 година, гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, І-ви състав,
в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през 2021 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 5258
по описа на съда за 2021
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 435 и
следващите от ГПК
Образувано е по
жалба вх. № 309319/21.04.2021 г. по описа на СГС /вх. № 017370/15.03.2021 г. по
описа на ЧСИ/, подадена от В.В.З., лично и в качеството й на наследник на К.В.З./починал
на 22.06.2020 г./ чрез пълномощника й адв. Н.С.- САК, срещу разпореждане от
24.02.2021 г. на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на Камарата на ЧСИ, с район на действие
Софийски градски съд, по изпълнително дело № 20168410407518, в което е
обективиран отказ за прекратяване на производството по посоченото изпълнителното
дело.
Жалбоподателката
поддържа, че е сестра на починалия К.В.З.срещу когото на 03.08.2016 г. е било
образувано изпълнително производство. Твърди, че по последното са извършени
изпълнителни действия изразяващи се в налагане на запори върху трудовото му възнаграждение
при неговия работодател „А34“ на 08.08.2016 г. и на банковите му сметки открити
в „ДСК“, „Уникредит Булбанк“ и „Райфайзенбанк“ на 30.06.2018 г. Счита, че произнасянето
на съдебния изпълнител е неправилно, тъй като са налице предпоставките на чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на образуваното пред него изпълнително дело доколкото
в продължение на повече от две години, считано от 30.06.2018 г. не са
извършвани никакви изпълнителни действия и делото следва да се счита прекратено
по силата на закона. С оглед на това, моли съда да отмени обжалвания отказ на
ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, тъй като същото е прекратено по
силата на закона.
Взискателят по
изпълнителното дело – „Т.С.“ ЕАД в законоустановения срок по чл. 436, ал.3,
изр.1 от ГПК не е подал възражение срещу депозираната частна жалба.
По делото са
представени мотиви на ЧСИ Н.М. по чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК, с които е заявено
становище за неоснователност на жалбата.
Приложено е и
копие от изпълнителното дело.
Софийски градски съд, след като разгледа жалбата и
приложените с нея материали, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството
по изпълнителното дело № 20168410407518 било образувано по молба на взискателя „Т.С.“
ЕАД до ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие СГС на 03.08.2016 г., на
основание издаден на 14.07.2016 г. в негова полза срещу длъжника К.В.З.изпълнителен
лист, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение от 25.03.2016
г., издадена по гр.д. № 1614/2016г. по описа на СРС, 45 състав, за следните
суми: 3 226,98
лв. – главница за неизплатени суми за доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, с абонатен № 191660 за периода м.05.2014 г. – м.
05.2015 г., сумата от 105,60 лв. – лихва за забава за периода 30.06.2014 г. –
06.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2016
г. до окончателното изплащане на задължението, както и 298,29 лв. разноски по
делото, от които 66,65 лв. – държавна такса и 231,64 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
С молбата
взискателят възложил на съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ да направи цялостното проучване на имущественото състояние на длъжника да
направи справки, да набави документи, книжа и други, както и да определи начина
на изпълнението. Отправил искане и за присъждане на сторените в изпълнителното
производство разноски в размер на 442 лева.
С оглед това, на
03.08.2016 г. ЧСИ разпоредил изпращане на съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, искания
за справки до Дирекция „Местни данъци и такси“, КАТ, Служба по вписванията,
Служба по геодезия, картография и кадастър, Общинска служба „Земеделие“, изпращане
на покана за доброволно изпълнение на длъжника, проучване на имущественото му състояние,
както и налагане на запор върху банковите му сметки открити в „Банка ДСК” ЕАД и
„Уникредит България” АД и трудовото му възнаграждение. С разпореждането били
начислени и приети разноски за образуване на изпълнителното дело, изпращане на
поканата за доброволно изпълнение и налагане на запор в размер на 108 лв. с ДДС
по т.1, т.5 и т.9 от ТТР към ЗЧСИ, юрисконсултско възнаграждение в размер на
442 лв. и 443 лв. с ДДС – пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Поканата за
доброволно изпълнение е връчена на длъжника чрез неговия работодател „А34” на 29.09.2016
г., като с нея същия е уведомен за наложения му запор върху трудовото му
възнаграждение и банковите му сметки.
На основание
наложените запори на 15.08.2016 г. от „Банка ДСК” ЕАД – трето задължено лице по
делото е постъпила сума в размер на 374,83 лв.
С разпореждане
от 30.06.2017 г. на ЧСИ Н.М. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника
К.В.З.открити в „Райфайзенбанк (България)” АД.
С молба от
14.09.2017 г. до съдебния изпълнител, длъжникът поискал на основание чл.446 ГПК
и чл.114а КСО да му бъде вдигнат наложения запор по банковата сметка, по която
получавал трудовото си възнаграждение.
На 15.09.2017
г., ЧСИ разпоредил запорът да бъде вдигнат по отношение на сумите постъпили по
негова сметка във връзка с трудовото възнаграждение.
С разпореждане от
24.04.2018 г. на ЧСИ бил насрочен опис по отношение на движимите вещи на К.З.,
който щял да бъде проведен на 29.06.2018 г. от 11,00 часа, на постоянния му адрес
в гр. София, ж.к. „Света Троица”, бл.********, за който длъжника бил уведомен
на 08.05.2018 г. с призовка за принудително изпълнение, изпратена му с пощенска
пратка.
На 02.08.2019 г.
с молба, вх. № 065851, взискателят „Т.С.” ЕАД е поискал от съдебния изпълнител да
предприеме изпълнителни действия по насрочване на дата за извършване на опис на
движими вещи, собственост на длъжника, както и извършване на справка в НАП.
Молба, с вх. №
088360, с идентично съдържание е постъпила от взискателя и един месец по-късно
- на 02.09.2019 г.
На 13.07.2020 г.
в кантората на ЧСИ Н.М. е депозирана молба от В.В.З. чрез пълномощника й – адв.
Е.Б.за запознаване с материалите по изпълнителното дело.
Съгласно
удостоверение за наследници, изх. № РИЛ20-УГ01-2509 от 07.07.2020 г., издадено
от Столична община, район „Илинден” въз основа на Акт за смърт №
0312/23.06.2020 г., на 22.06.2020 г., К.В.З.е починал, като негови наследници
по закон са Г.Ц.А.–брат и В.В.З. – сестра.
Въз основа на
горното с молба, вх.,№ 060480 от 17.08.2020 г., взискателят е поискал от
съдебния изпълнител да конституира като длъжници по процесното изпълнително
дело наследниците на починалия длъжник.
С разпореждане
от 17.09.2020 г., на основание чл. 429, ал. 2 ГПК, ЧСИ удовлетворил молбата му
и разпоредил на наследниците да бъдат изпратени покани за доброволно
изпълнение.
Поканата за
доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника В.В.З. на 29.09.2020 г.
На 23.10.2020 г.
чрез пълномощника си адв. В.Т.-В.от САК, длъжникът се е запознал с материалите
по изпълнителното дело.
С молба вх. № 010708
от 16.02.2021 г. В.В.З., в качеството си на наследник на К.В.З.е направила
искане за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпване на
условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С обжалваното
разпореждане от 24.02.2021 г. съдебният изпълнител отказал да прекрати
изпълнителното производство, приемайки, че основанията на чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК не са настъпили.
Видно от
направеното отбелязване на лист 80 от изпълнителното дело, за разпореждането жалбоподателката
е уведомена на 01.03.2021 г., чрез пълномощника си по делото – адв. Н.С..
Въз основа на така установеното, съдът намира
следното от правна страна :
Жалбата е
процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице –
длъжник, срещу подлежащо на обжалване действие по чл.435, ал. 2, т. 6 от ГПК –
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение.
Разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна,
поради следното:
Жалбата е
неоснователна по изложените в нея доводи.
Съгласно
приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело
№ 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото
им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на
изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно
чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради
т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Смисълът на тази правна
норма е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят има задължението
със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само
от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на
предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното
производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска
да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. С
оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в
хода на изпълнителното производство да отправя искане до съдебния изпълнител да
извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период
от две години, ще води до неговото прекратяване.
В
настоящия случай не се установява поддържаното от жалбоподателката основание за
прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК - поради това, че в
продължение на повече от две години не са извършвани никакви изпълнителни
действия по изп.дело № 20168410407518. Следва да се отбележи, че в процесната
хипотеза, взискателят е поискал с молбата си за образуване на изпълнително
производство от 03.08.2016 г. от частния съдебен изпълнител да извърши всички
изпълнителни действия посочени в чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, а именно да направи пълно
проучване на имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя
документи, книжа и други, както и да определя начина на изпълнението. Срокът от две
години, в който бездействието на взискателя води до прекратяване на
изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се брои от датата
на подаване на молбата, с която този субект е поискал от съдебния изпълнител да
извърши определено изпълнително действие, което правило важи и в случаите, в
които взискателят е направил искане, но съдебният изпълнител бездейства, както
и когато действието не се извършва, тъй като взискателят не е внесъл дължимите
авансово разноски за осъществяване на посоченото от него действие по
изпълнение. В последните две хипотези също се изисква активност от страна на
взискателя, за да бъде проведено изпълнителното производство до своя край, тъй
като той е страната, която може да поиска от съдебния изпълнител да извърши
посочено от него изпълнително действие, което той не е направил, въпреки че е
бил длъжен да го стори, или пък да поиска да бъде постановен изричен отказ за
извършване на посоченото от него изпълнително действие, за да може да упражни
правото да обжалва този акт пред окръжния съд на основание чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, с което би се преодоляла липсата на движение в процеса по принудително
изпълнение.
Следователно в
случая двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в който взискателят е
трябвало да поиска осъществяване на ново изпълнително действие започва да тече от
03.08.2016 г. – датата на подаване на молбата, с която той е направил първото
искане до съдебния изпълнител да предприеме изпълнителни действия за събиране
на вземанията му. Този двугодишен срок изтича на 03.08.2018 г. Същевременно,
обаче от материалите по изпълнителното дело № 20168410407518 по описа на ЧСИ Н.М.
се установява, че преди да изтече този срок по изпълнителното дело са извършвани валидни и надлежни
изпълнителни действия, представляващи действия на принудително изпълнение, от
страна на съдебния изпълнител. Така в резултат на наложен запор върху банковата
сметка на длъжника К.В.З.открита в „Банка ДСК” на 15.08.2016 г. по
изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 374,83 лв. Впоследствие на
30.06.2017 г. е наложен нов запор върху негови банкови сметки открити в
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД. На 24.04.2018 г. принудителното изпълнение е насочено
и към движимите вещи, собственост на длъжника чрез насрочен от частния съдебен
изпълнител опис. На
02.08.2019 г. и 02.09.2019 г. са подадени молби от взискателя до съдебния
изпълнител, с които е отправено искане за предприемане на изпълнителни действия
за насрочване на дата за извършване на опис на движими вещи, собственост на
длъжника. С оглед на това следва да се заключи, че по процесното изпълнително
дело е проявявана постоянна активност от съдебния изпълнител и взискателя
относно извършването на нови действия по изпълнението, което е ставало редовно
и винаги преди да е изтекъл двугодишният срок, който е предвиден в чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, поради което и не са осъществени тези факти, при които в
цитираната правна норма е предвидено, че изпълнителното производство ще се
прекратява по силата на закона. С овластяването на съдебния изпълнител на
основание чл.18, ал.1 ЗЧСКИ още с молбата си от 03.08.2016 г., взискателят
практически му е възложил служебно да поддържа висящността на изпълнителното
производство. Това означава, че не са налице твърдените от жалбоподателката
основания за прекратяване на и.д. № 20168410407518 по описа на ЧСИ Н.М. образувано
срещу длъжника К.З., починал на 22.06.2020 г., поради което и обжалваният акт
на съдебния изпълнител, с който е отказал да прекрати принудителното изпълнение
е законосъобразен и подадената жалба трябва да се остави без уважение.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалба вх. № 309319/21.04.2021
г. по описа на СГС /вх. № 017370/15.03.2021 г. по описа на ЧСИ/, подадена от В.В.З.,
лично и в качеството й на наследник на К.В.З./починал на 22.06.2020 г./ чрез
пълномощника й адв. Н.С.- САК, срещу разпореждане от 24.02.2021 г. на ЧСИ Н.М.,
рег. № 841 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, по
изпълнително дело № 20168410407518, в което е обективиран отказ за прекратяване
на производството по посоченото изпълнителното дело.
Препис от настоящето решение да се изпрати на
ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ……………... ЧЛЕНОВЕ : 1. ………..…… 2. …..………….