Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Никопол, 05.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Никополски районен съд, в публичното заседание на шести февруари през
двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Поля Видолова като разгледа докладваното от съдията НАУМОВА гр. д. № 469 по описа за 2019 година, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл. 4** във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Топлофикация- ***” ЕАД , в която се твърди, че ищцовото дружество е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника М.И. ***, което с разпореждане, постановено по
ч. гр. д. № 390/ 2019 год. по описа на Никополския районен съд е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника.Твърди се, че в срока по
чл. 414 от ГПК същият е депозирал възражение срещу така издадената
заповед. Твърди се, че в законоустановения срок по чл. 415 ал. 1 от
ГПК ищецът е предявил иск за установяването на съществуване на вземането му за
консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу ответника за негов топлоснабден имот- апартамент, находящ се
в гр.***, ул.“З.Зограф“ № **, вх.А, ап.А1, с аб. №
1000195. Твърди се, че основанията,
обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането на ищеца са следните:
като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.***, ответникът е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153
ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от
17. 07. 2012 год./. Твърди се, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Твърди се, че за
ответника важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство
в областта на енергетиката. Твърди се, че съгласно чл. 150 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от
17. 07. 2012 год./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007 год. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата
13- 14. 12. 2007 год. и във вестник „Посоки”
бр. 239/ 13. 12. 2007 год. Твърди се, че с
тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в раздел VІІ от Общите условия от
2007 год.- „Заплащане на топлинна енергия”, е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия /в т. ч. и ответника/, са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се, че задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен
в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия.
Твърди се, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал
в забава за тази сума, като на основание чл. 31 ал. 6 от ОУ ежедневно
е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че ответникът е ползвал доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през
периода от 01. 11.2016 год. до 30. 014 2019 год. и не е погасил задължението си.
В заключение ищецът моли съда да
признае за установено по отношение на ответника вземането за сумата 124.13лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.11. 2016 год. до 30. 04. 2019 год. и сумата 14.78 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 03. 01. 2017 год. до 03.07.2019 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените деловодни разноски в
исковото и заповедното производство.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК,
не ангажира становище по иска.В с.з. се представлява от Л.П. ***, който
ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.Прави доказателствени
искания.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 4** във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена
в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 390/ 2019 год. по описа на Никополски районен съд. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена
въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 4** от ГПК.
Разгледана по същество, исковата молба е
основателна.
В хода на съдебното производство
между страните не е бил спорен фактът, че ответникът М.М. е собственик на незвижим имот – Ателие №1, във вх.А, на
тавански етаж, етажна собственост на ЖСК“***“ находяща се в гр.***, ул.***“ № **,
вх.А, с аб. № ***. Оттам следва изводът, че
ответникът се явява потребител на топлинна енергия, като липсата на сключен между
него и ищцовото дружество писмен договор не изключва договорната обвързаност
между страните. Разпоредбата на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ предвижда възникването на
договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани
общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. В
случая е безспорно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация- ***” ЕАД на потребители, са публикувани
в броя на вестник „Нощен труд” от 13- 14. 12. 2007 год. и същите обвързват
ответника като собственик на процесния топлоснабден имот. Съгласно
разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от Общите условия месечните дължими суми за
топлинна енергия следва да се заплащат в 30- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на това задължение
купувачът заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия /ал. 6 на същия
член/. За установяване на задълженията на ответника към ищцовото дружество
по делото са представени справки за дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период. Изготвено е и заключение от съдебно- счетоводна експертиза, което не
е оспорено от страните. От същото е видно, че ответникът дължи на „Топлофикация- ***” ЕАД сумата от 124.13 лв. за неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2016 год.
до 30.04.2019 год., като лихвата за забава върху тази сума възлиза
на 14.78 лв.
Предвид възражението на ответника срещу предявения иск: че реално не е
потребявал топлинна енергия през процесния период, поради което не дължал
заплащането на услугата, съдът намира следното:
Фактът, че в жилището и банята на
ответника няма монтирани отоплителни тела и не се ползва топла вода, сведения за което се съдържат и в заключението
на съдебно- техническата експертиза, допусната по искане на ответника, сам по
себе си не е достатъчен, за да се приеме, че ответникът няма качеството на
потребител на топлинна енергия. Съдът счита, че с
оглед на обстоятелството, че се касае за сграда- етажна собственост и обща
сградна инсталация следва да намери приложение разпоредбата на чл. 153 ал. 6 от
Закона за енергетиката, според която клиентите, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не
е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от ползвателите в сградата,
а следва от факта, че инсталацията е обща част по предназначение и всеки
отделен ползвател трябва да поеме съобразно дела си частта от разходите,
свързани с експлоатацията на тази обща част. Наистина фактическото
положение понастоящем е такова, че част от собствениците не ползват топлинна
енергия за отопляване на индивидуалните си имоти, с което нарушават правилното
функциониране на инсталацията за топлинна енергия в сградата, защото тя е проектирана
по начин за ползване на топлинна енергия от всички съсобственици. Това право
не може да бъде развито до степен да се счита, че не следва да заплащат за
топлинна енергия, защото освен
собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти те са съсобственици на
сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат
припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях. В
тази хипотеза гражданите имат правото да преустановят подаването на топлинна
енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите
части на сградата- етажна собственост, и на отдадената от сградната инсталация,
която също е обща част. В тази насока са подробните и аргументирани разяснения,
дадени в решение № 5 от **. 04. 2010 год. на Конституционния съд на Република
България по к. д. № 15/ 2009 год., с което е отхвърлено искането на омбудсмана
за обявяване противоконституционността на чл. 153 ал. 1 и 6 от Закона за
енергетиката. Аналогични са и мотивите, изложени в тълкувателно решение № 2 от
25. 05. 2017 год., ОСГК.
Предвид гореизложеното следва да се
приеме, че положителният установителен иск по чл. 4** във вр. с чл. 415 от ГПК се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер от 124.13лв.
– главница и 14.78 лв. лихва за забава.
При този изход на делото
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в
заповедното производство в размер на общо 75.00 лв. съобразно признатата част
от вземането.
По разноските на страните,
съдът съобрази, че ищецът е заявил разноски в настоящото исково производство с
правно основание чл.4** ГПК, в размер общо на 445,09лв., съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК, представляващи сбор от следните суми: за д.т.25.00лв.,
за ю.к.възнаграждение 150.00лв., за ССчЕ 260.00лв.,
за Такса 101.09лв.
Съдът намира, че при действащата
уредба на чл.78, ал.8 ГПК, размерът на ю.к.възнаграждение на ищцовата страна, следва да се определи в размерите,
предвидени в чл.37 от ЗПрП, т.е. в случай в
размер на 100.00лв., вместо претендираните 150.00лв.
Доколкото по делото не са
представени доказателства за действително направени разноски за такса в размер
на 101.09лв., посочена в т.4 от списъка по чл.80 от ГПК, същата не следва да
бъде присъждана в полза на ищеца, при което общо за присъждане в полза на ищцовата страна се явяват общо сумата от 385.00лв.
По тези съображения Никополският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М.И.М. с
ЕГН **********, че същата дължи на
ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ***” ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 124.13лв.- главница,
представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2016 год. до 30.04. 2019 год. и сумата от 14.78 лв. представляващи лихва за забава за периода от 03.01.2017 год. до 03.07.2019 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.07. 2019 год. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. И.М. с ЕГН ********** да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ***” ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 75.00 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното
производство, и сумата от 385.00лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в 14- дневен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: