Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 11 19.02.2019
год. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд Наказателна колегия
На деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ МАРКОВ
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Марков
ВНЧХ дело № 51 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С Присъда
№ 20/26.11.2018 г., постановена по НЧХД № 305/2018 г., Районен съд - Карнобат е
признал подсъдимия П.Б.И., ЕГН **********, за невиновен в това, че на
28.01.2018 г. в землището на село Камчия, обл.Бургас, публично пред служители
на „Югоизточно държавно предприятие“ – Сливен заявил обстоятелства,
обективирани в Констативен протокол, сер. ЮИДП № 113580/28.01.2018 г., с които
го наклеветил, тъй като разгласил за Я.П.Ж. позорни обстоятелства, а именно, че
на 28.01.2018 г. около 15:00 часа го видял да ловува, без разрешително в
Държавен дивечовъден участък „Яйлата“, заедно с група лица, като са били с
извадени от калъф и сглобени ловни оръжия, което не отговаря на истината и
клеветата е била разпространена с цитирания протокол, поради което и на
основание чл. 304 от НПК, го ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. чл. 147, ал. 1
от НК.
Със същия
съдебен акт КРС е осъдил на основание чл. 190, ал. 1 от НПК частния тъжител Я.П.Ж.
да заплати на подсъдимия П.И. сумата от 500.00 лева, представляваща направени
по делото разноски.
Недоволен
от така постановената присъда, частният тъжител я обжалва в срока по чл. 319 от НПК пред Окръжен съд - Бургас. В жалбата, подадена чрез пълномощника му – адв.Петър
Димитров от БАК, се съдържа оплакване за незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт. Чрез подадено по реда на чл. 320, ал. 3 от НПК допълнително
писмено становище се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приложил
материалния закон, като е счел, че липсват признаците от състава на престъплението
клевета. Твърди се, че погрешният правен извод на съда почива на превратно
тълкуване на доказателствената съвкупност, в подкрепа на което са изложени
конкретни съображения. Направено е искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото с тъжбата обвинение.
В съдебно
заседание пред въззивния съд жалбата и доводите, изложени в подаденото
допълнително писмено становище, се поддържат изцяло от жалбоподателя - частен
тъжител и неговия повереник. Последният излага аргументи в подкрепа на тезата,
че подсъдимият е осъществил признаците на състава на престъплението клевета, с
които обосновава искането си за отмяна на първоинстанционната и постановяване
на нова осъдителна присъда, както и присъждане на направените пред районния съд
разноски по делото. Алтернативно Алтернативно се иска отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд,
предвид допуснато съществено процесуално нарушение, а именно липса на мотиви
към обжалвания съдебен акт.
Защитникът
на подсъдимия П.И. – адв.Благой Потеров от АК - Бургас, съдебно заседание пред
настоящата инстанция счита присъдата на първоинстанционния съд за обоснована и
законосъобразна и моли за нейното потвърждаване. Претендира за присъждане на
разноските, направени пред въззивната инстанция.
В
последната си дума подсъдимият моли съда да потвърди оправдателната присъда.
Бургаският
окръжен съд, след цялостна служебна проверка на правилността на присъдата, в
предмета и пределите по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира жалбата за
неоснователна.
Първоинстанционният
съд е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, изяснил е
обстоятелствата по делото, въз основа на което е направил обосновани изводи относно
фактическата обстановка и правна квалификация на деянието. При собствения
анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд намери за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
П.И. и частният тъжител Я.Ж. се познават и преди инкриминираната дата не са
били в конфликт.
Ловно
стопански район „Яйлата“ и ловно стопански район „Кайряка“ се намират в м.Немой
дере, лесничейство Карнобат. Двата ловни участъка са съседни, като ДДУ „Яйлата“
е разположен северно от ДДУ „Кайряка“.
На
20.10.2010 г. е сключен договор между Държавно горско стопанство – Карнобат,
представлявано от директора инж.С. В., като възложител, и „Ф. 85“ ООД,
представлявано заедно и поотделно от А. С. П. и Г. П. И., като изпълнител. С договора възложителят е възложил на изпълнителя да
извършва стопанисване и ползване на дивеча в Дивечовъден участък „Яйлата“ в
района на дейност на ДГС - Карнобат, обособен със заповед № 179/16.02.2010 г.
на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите. Срокът на договора
е 15 години.
Г.П. И. – управляващ и представляващ „Ф.85“ ООД, упълномощил подсъдимия П.И.
да го представлява пред физически и юридически лица във връзка с
осъществяването на дейността по стопанисване и ползване на дивеча.
Във
връзка с предоставените му правомощия, подс.И. правел периодични обиколки на
дивечовъдния участък „Яйлата“. При една от тях - на 28.01.2018 г., подсъдимият
и св.Т. С.
забелязали следи от автомобилни гуми и хора по снега. С автомобила си подс.И.
се насочил по следите и видял група от около 10 души, облечени с ловни дрехи,
сглобени и извадени от калъф оръжия – пушки, и кучета. Виждайки го, те се
насочили към спрените наблизо джипове. Подсъдимият обаче успял да ги настигне и
разпознал няколко човека, между които бил и тъжителят Ж.. Попитал ги защо се
намират на територията на дивечовъден участък „Яйлата“, при което частният
тъжител отговорил, че е по покана на управителя на съседния участък, отдаден на
концесия - св.В. С.. Последният обяснил, че имат разрешително за
групов лов на хищници.
Тогава
подсъдимият се насочил по пътя към с.Съединение, където намерил обхват на
мобилен оператор и подал сигнал до служителите на Държавно горско стопанство –
Карнобат. През цялото време бил следван от два автомобила, първият от които
управляван от тъжителя Ж.. За да задържи ловците до идването на служителите от
ДГС – Карнобат и извършването на проверка, подс.И. спрял автомобила си в
стеснен участък, напряко на пътя. Частният тъжител обаче предприел рискова
маневра и заобиколил автомобила на подсъдимия и продължил към селото. Вторият
автомобил променил посоката си на движение и се върнал обратно навътре в
м.Немой дере. При спрения автомобил на подс.И. дошли други два автомобила, в
които пътували останалите ловци и настоявали да освободи пътя. Подсъдимият се
насочил с автомобила си към с.Съединение, като умишлено се движел с ниска
скорост. През цялото време бил следван от два автомобила, които стигайки в с.Съединение,
тръгнали в противоположни посоки. Подсъдимият последвал единия от тях, който се
придвижил към обходен път на с.Съединение, но бил спрян за проверка на
документите от служител на ДГС - Карнобат. След това подс.И. се върнал обратно
в ДДУ „Яйлата“, за да покаже на служителите от ДГС - Карнобат мястото на
нарушението. През това време началникът на участъка и горският служител на
района – Карнобат обяснили на служителите от ДГС - Карнобат, че е имало ловци –
бракониери, но си заминали. Свидетелите С. М., Г.Д. и Р. Д. - служители по охрана на горите при ЮИДП – Сливен, се придвижили навътре
в местността и видели в снега следи от хора, кучета и гуми от автомобили.
Когато пристигнал, подсъдимият показал на св.Д. снимки от мобилния си телефон,
на които се виждали лица с извадено от калъф и сглобено оръжие, раници и
кучета, джипове. Въз основа на установеното, св.Р. Д.
съставил Констативен протокол № 113580 от 28.01.2018 г., в който са посочени
лицата и обстоятелствата, при които подсъдимият ги е установил.
На база
на този протокол, на тъжителя Ж. е издаден АУАН за нарушение на чл. 84, ал. 1
от ЗЛОД, а впоследствие е издадено и НП № 288/29.03.2018 г.
С решение
№ 95/10.07.2018 г., постановено по АНД № 143/2018 г. по описа на КРС,
наказателното постановление е отменено, поради недоказаност на нарушението,
извършено от Ж..
Приетите
за установени фактически положения, формулирани от настоящата въззивна
инстанция, до които е достигнал и първоинстанционният съд, се извеждат от анализа на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност. за обстоятелствата, включени в предмета на
доказване. Изградените фактически изводи се извеждат въз основа на преценката
на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства -
обясненията на подсъдимия П.И., показанията на свидетелите Р.Д., Г. Д., С. М., Т. С., В. С. и М. Г., както и
от писмените доказателства, прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК.
Процесуалната
дейност на първата инстанция по събиране и проверка на доказателствата не може
да бъде упрекната в нарушение на изискването за обективно, всестранно и пълно
изследване на обстоятелствата по делото, както и принципа за разкриване на
обективната истина. Първостепенният съд е изпълнил задължението си да оцени
събраните доказателствени източници съобразно изискванията, гарантиращи
правилното формиране на вътрешното му убеждение относно релевантните въпроси.
Аналитичната дейност на доказателствения материал е съобразена с правилата на
чл. 305, ал. 3 от НПК.
Безспорно
установено е по делото, че на 28.01.2018 г. подс.И. е подал сигнал до
служителите на ДГС – Карнобат за съдействие във връзка с констатирано от него
нарушение на група ловци, след което предприел действия да ги задържи до
идването на контролните органи за извършване на проверка и установяване на
фактите. След пристигането на служителите по охрана на горите при ЮИДП –
Сливен, подсъдимият заявил пред тях обстоятелства, обективирани в Констативен
протокол № 113580 от 28.01.2018 г., а именно, че на инкриминираната дата около
15:00 часа видял частния тъжител Ж. да ловува без разрешително в ДДУ „Яйлата“,
заедно с група лица, като са били с извадени от калъф и сглобени ловни оръжия.
Въз основа на този протокол, на частния тъжител Я.Ж. е издаден АУАН за
нарушение на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, а впоследствие е издадено и НП №
288/29.03.2018 г., което с е отменено с решение № 95/10.07.2018 г., постановено
по АНД № 143/2018 г. по описа на КРС. Подсъдимият И. не отрича, че е подал
сигнал за нарушение до компетентните органи, но твърди, че не е целял да
накърни доброто име и авторитета на частния тъжител. В този смисъл обясненията
на подсъдимия като израз, от една страна, на процесуалното му право на защита и
от друга – като доказателствено средство, след анализ и съпоставка с останалите
гласни и писмени доказателства по делото, правилно КРС е кредитирал изцяло.
В
потвърждение на заявеното от подс.И. са показанията на свидетелката Т. С., които
съдът е приел за достоверни, макар за същата да е налице заинтересованост от
крайния изход на делото, доколкото живее на съпружески начала с подсъдимия,
поради което има интерес с показанията си да благоприятства процесуалното
положение на подсъдимия. Анализът на тяхното съдържание обаче сочи на едно
правдиво пресъздаване на фактите, които тя е възприела, поради което правилно
районният съд не е игнорирал показанията на свидетелката само на това
основание.
Правилно
КРС е кредитирал в пълнота показанията на свидетелите Р. Д., Г. Д. и С. М. -
служители на ЮИДП – Сливен, доколкото същите се явяват логични, последователни,
непротиворечиви по отношение на фактите, необходими за правилното решаване на
настоящото дело. Съобщеното от последните напълно се припокрива с описаното от
подс.И.. Тримата свидетели заявяват, че след получен по телефона сигнал от
подсъдимия за група хора с ловни оръжия на територията на ДДУ „Яйлата“, за
който участък той има задължение да охранява и да опазва дивеча, са тръгнали
към мястото, за да констатират нарушението. При пристигането си на мястото на
срещата с колегите им от Карнобат, което е било навътре след бариерата,
поставена за обозначаване на ДДУ „Яйлата“, тримата служители са констатирали
следи от гуми на коли, кучета и хора. За наличието на ловци – бракониери, които
са си тръгнали, са потвърдили и техните колеги - началника на участъка и
горския служител на район Карнобат. Въз основа на заявеното от подс.И., св.Д.,
в присъствието на свидетелите Д. и М., съставил констативен протокол.
С
доказателствената си тежест показанията на посочените свидетели убедително се
противопоставят на твърденията на свидетелите В. С. и М. Г.. В
оценката на тези доказателствени източници, правилно районният съд не е
възприел за достоверни показанията на свидетелите, предвид заинтересоваността
им от изхода на делото. Двамата са били част от групата, ловували на
инкриминираната дата заедно с частния тъжител Ж.. На следващо място, в
съставения констативен протокол лицата са посочени от подс.И. и срещу тях също
има издадени наказателни постановления за нарушения на ЗЛОД, извършени на
процесната дата. Настоящият въззивен състав намира, че въпреки
заинтересоваността им от изхода на делото, показанията на двамата свидетели
следва да се кредитират в частта относно датата на извършване на деянието,
лицата, които са ловували същия ден, срещата им с подс.И., спирането на
автомобила на подсъдимия напряко на пътя и заобикалянето му от частния тъжител.
Само в тази част показанията на свидетелите са последователни и обективни,
съответстващи на останалите, разпитани по делото свидетели. В останалата си
част, като противоречащи на събраните по делото доказателства, правилно са
оценени от КРС като недостоверни.
С оглед
на правилно изяснената фактическа обстановка, законосъобразно районният съд е
приел, че деянието, извършено от подс.П.И., не покрива обективните и субективни
параметри на престъпния състав по чл. 147, ал. 1 от НК.
Въззивната
инстанция не споделя възражението, застъпено в жалбата на тъжителя за
неправилно приложение на материалния закон.
Клеветата
се определя като умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за
другиго или приписването му на неизвършено от него престъпление. Разгласяването
е довеждане до знанието на трето лице на несъществуващо позорно обстоятелство,
което деецът свързва с личността на пострадалия. В съдебната практика, както и
в правната доктрина, принципно се приема, че позорното обстоятелство е
твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на
пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото.
При клеветата се разпространяват позорни обстоятелства за честта на едно лице,
които са неистински. Разпространеното обстоятелство трябва да отговаря на два
критерия - да е позорно и неистинско. Доколко определен факт е позорящ, следва
да се преценява на плоскостта на трайно установените в обществото морални
норми. От субективна страна клеветата е умишлено престъпление, поради което
умисъл ще липсва в случаите, когато деецът, в съответната форма изнася
определени факти, обективно основани на неговата увереност за истинността им.
Несъмнено
от събраните по делото доказателства се установи, че подсъдимият И. е упражнил
конституционното си право да сигнализира компетентните органи за констатирано
от него нарушение, за да защити правата на представляваното от него дружество
по стопанисването и опазването на дивеча в ДДУ „Яйлата“. Правомерното упражняване
на права изключва обществената опасност и противоправност на деянието и
предопределя несъставомерността на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, предл. първо от НК. В този смисъл е и
практиката на ВКС /Решение № 22/2017 г. на I н.о., Решение № 87/2017 г. на I
н.о., Решение № 179/2017 г. на I н.о., Решение № 185/2017 г. на I н.о./.
Безспорно
установено е по делото, че на 28.01.2018 г. подс.И. е подал сигнал до
служителите на ДГС – Карнобат за съдействие във връзка с констатирано от него
нарушение на група ловци, като заявил пред тях обстоятелства, обективирани в
констативен протокол. Твърденията на подсъдимия обаче настоящия състав не биха
могли да се характеризират като позорящи частния тъжител по смисъла на чл. 147,
ал. 1 от НК, доколкото не се отнасят до обстоятелства, укорими от гледна точка
на общопризнатите морални норми на поведение и създаващи отрицателна оценка за
личността на тъжителя. Заявеното от подсъдимия за неправомерни действия и
поведение на група ловци, не е имало за цел да накърни доброто име на лицата,
за които се отнася, включително и за
тъжителя, а е резултат от упражняване на правото му да сигнализира
компетентните органи за констатирани нередности, искайки намеса от тях.
Въпреки, че въз основа на констативния протокол, на тъжителя Ж. е издаден АУАН
за нарушение на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, а впоследствие и наказателно
постановление, въззивният съд напълно споделя становището на КРС, че
подсъдимият не е целял, нито допускал да
разгласи позорящи за тъжителя обстоятелства. Съставеният констативен протокол
изобщо не е освобождавал актосъставителя от задълженията му за установяване на
нарушението по реда на чл.96, ал.2 от ЗЛОД, вр. 36 и сл. от ЗАНН.
Напротив,
от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства би могъл да се
направи единственият извод, че действията на подс.И. са били изцяло насочени
към защита на гарантираните му от закона права – да получи защита и съдействие
от компетентните органи, а не с цел да се въздейства отрицателно върху доброто
име на тъжителя. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел липса
на умисъл за клевета при основана на обективни факти увереност в истинността на
изнесеното от подс.И., че тъжителят Ж. е ловувал в ДДУ „Яйлата“ без съответно
разрешение, за което е съставен и констативен протокол.
Предвид
изложеното, деянието е несъставомерно и от субективна страна, тъй като умисълът
на подсъдимия е бил насочен не към разгласяване на позорни за тъжителя
обстоятелства, а към желанието да получи съдействие за защита на правата на
представляваното от него дружество по стопанисването и опазването на дивеча в
ДДУ „Яйлата“. В този смисъл е и установената съдебна практика /Решение №
182/2012 г. на III н.о. на ВКС, Решение № 113/2015 г. на II н.о. на ВКС,
Решение № 429/2016 г. на III н.о. на ВКС/.
С оглед
на изложените съображения, в съответствие със закона и основавайки се на
събрания по делото доказателствен материал, правилно районният съд е оправдал
подс.И. по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 147,
ал. 1 от НК.
Законосъобразно
в тежест на тъжителя са възложени направените от подсъдимия разноски по делото.
Пред
настоящата инстанция, видно от представеното адвокатско пълномощно, подсъдимият
е направил разноски /възнаграждение за адвокат/ в размер на 300 лева, които
разходи, съобразно нормата на чл. 190 ал. 1 от НПК, тъжителят следва да заплати
на подсъдимия.
При
извършена служебна проверка, въззивната инстанция не констатира допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат изменяване на
присъдата или нейното отменяване.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 338 във вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 20/26.11.2018 г., постановена по НЧХД № 305/2018 г. по описа на
Районен съд - Карнобат.
ОСЪЖДА на
основание чл. 190, ал. 1 НПК частния тъжител Я.П.Ж., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на подсъдимия П.Б.И., ЕГН **********,***, сума в размер на 300
/триста/ лева, представляващи направени разноски по делото пред въззивната
инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.