Р Е Ш Е Н И Е № 86
гр. Сливен, 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и осми април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието
на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа
докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 70 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от С.С.С. с адрес: ***, чрез адв. П.Н. ***, подадена против Решение № 260080/22.02.2021 г., постановено по АНД № 1618/2020 г. на Районен съд гр. Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление НП № 20-0804-003127/2020 г. на Началник група към Сектор“ПП“ към ОД на МВР-Сливен, в частта с която на С.С.С. ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП е наложено наказание „ глоба“ в размер на 100лв. и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за 2/два / месеца. В жалбата се твърди материална и процесуално незаконосъобразност на съдебния акт. Изложени са твърдения и доводи от фактическо естество. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и потвърденото с него наказателно постановление.
В с. з. касационният жалбоподател се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен адв. П.Н., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски.
В с.з. ответникът по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. Представено е писмено становище от процесуален представител – г. ю К. Б., която оспорва жалбата. Моли решението на РС – Сливен да бъде оставено в сила. Представя заверено копие на Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В с. з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че касационната жалба е неоснователна и са налице условия решението на Районен съд – Сливен да бъде оставено в сила.
Административният съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, допустима е, но по същество - неоснователна.
От всички събрани по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 17.09.2020 г. в 14:35 часа в община Сливен на общински път № SLV1083 С. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес Ц 320 ЦДИ“ с per № *******, в посока гр. Сливен в участък от пътя обозначен с пътна маркировка М1.Когато МПС приближило разклона за с.Сотиря предприел изпреварване на движещия се пред него полицейски автомобил. Водачът приближил служебния автомобил и въпреки наличието на маркировка М1 предприел изпреварване , с което е създал опасност от възникване на ПТП с насрещно движещите се МПС. На лицето е подаден ясен светлинен и звуков сигнал от служебния автомобил, въпреки което същия не спрял движението си, а продължил в същата посока. Това наложило полицейските служители да предприемат догонването му, а водачът от своя страна продължил да управлява МПС, като предприел маневра изпреварване на движещите се в същата посока МПС. Преследването на нарушителя продължило до района на бензиностанция „Рамануша“, където водачът спрял в дясно, в намираща се преди бензиностанцията пресечка. Там бил настигнат от полицейския автомобил и контролните органи предприели извършване на проверка на документите на водача. За извършване на проверката на местонарушението е пристигнал екип на „ПП“, като водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр.номер № ARNA-0175, като уреда отчита 0 промила алкохол.
Въз основа на горното на С. е бил съставен АУАН и издадено НП, с което му е наложено наказание затова, че не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка и създава непосредствена опасност за движението, с което виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП, както и затова, че не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП. За нарушението на чл. 6 т. 1 от ЗДвП на водача е било наложено наказание на основание чл.183 ал.3 т.5 пр.2 от ЗДВП , а именно наказание „Глоба“ в размер на 30лв. и на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДВП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 100лв. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС„ за 2 месеца.
Към преписката е представена и приобщена към доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция Справка за нарушител/водач, от която се установява, че срещу С. има издадени 11 бр. наказателни постановления, 29 бр. фишове, както и издадена 2 бр. заповеди за налагане на принудителна административна мярка по ЗДвП.
За да потвърди наказателното постановление в частта, с която на С.С.С. на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП е наложено наказание „ глоба“ в размер на 100лв. и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за 2/два / месеца , Районният съд е изложил следните мотиви:
При постановяване на своя акт Районният съд е приел, че от доказателствата по делото е установено по безспорен начин, че административното нарушение е извършено, както и е установено по категоричен начин тяхното авторство. Решаващият съд е приел още, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че приложеното наказание по отношение на нарушението по чл. 103 от ЗДвП е се явява съответно на характера на извършеното нарушение и на личността на нарушителя. С подробни мотиви, обосновани с приетите и кредитирани по делото доказателства и приложимите и относими правни норми, Районният съд е постановил своя съдебен акт, чиито изводи се споделят изцяло от настоящия касационен състав, при следните съображения:
От гласните и писмени доказателства, събрани надлежно пред първата съдебна инстанция се установява по безспорен начин авторството на визираното в процесния санкционен акт административно нарушение. Правилно съдът е кредитирал и дал вяра на свидетелските показания на разпитаните полицейски служители като безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото. В процесния случай административнонаказателната отговорност на С.С. е ангажирана за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Съгласно чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най – дясната страна на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В процесния случай от показанията на разпитаните пред първата съдебна инстанция служители на сектор "Пътна полиция" се установява, че жалбоподателят не е изпълнил горепосоченото задължение, поради което правилно е прието от Районния съд, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Според приложената от наказващия орган санкционна разпоредба на 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. С оглед събраните доказателства, нарушението е установено и доказано, а санкционната норма е приложена правилно, като изводите на Районния съд, че приложеното наказание по отношение на нарушението по чл. 103 от ЗДвП е се явява съответно на характера на извършеното нарушение и на личността на нарушителя.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати твърдяните в жалбата процесуални нарушения. Такива не са допуснати и от първата съдебна инстанция при постановяване на нейното решение. От приложената по делото Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че НП е издадено от компетентен орган. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни основания не са налице.
Не се споделя тезата на жалбоподателя, че нарушението е маловажно. От събраните по делото доказателства не би могло да се направи обоснован извод за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на закона. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга – обществени отношения, свързани с правилата за движение по пътищата, които са от особена обществена важност, както и видно от справка за нарушител/водач, че С. е санкциониран многократно за нарушения по ЗДвП, Районният съд правилно е счел, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260080 от 22.02.2021 г., постановено по АНД № 1618/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: