МОТИВИ към присъда №5, постановена на 11.02.2015г. по НОХД № 46/2015г. по описа на Търговищкия районен
съд.
Подсъдимият Д.Е.М. ***
е предаден на съд с обвинение по чл.129, ал.1 във вр.
с чл.63, ал.1, т.3 от НК за това, че на 10.11.2013г. в гр.Търговище причинил на
Н.Е.Н. *** средна телесна повреда, ……………….и причинило на пострадалия
разстройство на здравето временно опасно за живота, като макар и непълнолетен към момента на
извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
В наказателното производство бе приет за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен на основание чл.48 от ЗЗД от пострадалия Н.Е.Н.
против Е.М.И. като баща и законен
представител на подсъдимия Д.Е.М.
за сумата от 10 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на престъплението,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното и
изплащане.
Пострадалият Н.Н.
бе конституиран като граждански ищец, а бащата
на подсъдимия Д.М. - Е.И. бе конституиран като граждански ответник в процеса.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението срещу подс.Д.М. като безспорно доказано. Пледира за деянието по
чл.129, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК на подсъдимия да бъде наложено
наказание “пробация” за срок от шест месеца, което да
включва двете задължителни мерки. Намира предявеният граждански иск за доказан
по основание, но размерът му – за завишен.
Гражданският ищец, посредством повереника си, изразява
становище, че подсъдимият М. следва да бъде признат за виновен в причиняването
на средната телесна повреда. Намира, че гражданският иск е доказан по основание
и размер и пледира за уважаването му в
пълен размер и за присъждане на направените по делото разноски.
Гражданският ответник намира гражданският иск за
неоснователен, поради което моли същият да бъде отхвърлен от съда.
Подсъдимият М. заявява, че не се признава за виновен
по повдигнатото му обвинение. Не отрича, че нанесъл три удара с юмрук в лицето
на св.Н., но твърди, че направил това
след като пострадалият първи посегнал да
го удари. Подсъдимият заявява, че съжалява за деянието си.
Защитникът на подс.М. намира
за безспорно доказано наличието на инцидент между подсъдимия и пострадалия,
както и нанасянето на три удара по
лицето Н., в резултата на които последният изпаднал в безсъзнателно състояние. Наред с това, намира
за установено, че пострадалият е
допринесъл с поведението си за настъпване на престъпния резултат. Пледира за извършеното
престъпление на подс.М. да бъде наложено наказание
при условията на чл.55 от НК, а именно - „пробация”,
което да включва двете задължителни мерки за срок от 6 месеца. Счита, че гражданският иск е завишен по размер и не
следва да бъде уважаван в пълен размер.
След преценка на събраните по делото доказателства
съдът установи следното от фактическа страна:
Подс.Д.Е.М. не е осъждан.
На 18.04.2013г.
същият навършил 16 години. Около седем месеца по - късно – на 10.11.2013г. около
18.00ч. подс.М. се намирал в компанията на своите
приятели свидетелите В. А., Е.М. и Х.А.. Четиримата вървели по тротоара на ул.”Трапезица”
в гр.Търговище, когато се разминали със св.Н.Н.
и неговата приятелка св.Р.Х.. Последните двама се движели по същия
тротоар, но в обратна посока – към центъра на града. В това време момчетата от компанията на подсъдимия
си пеели песен, чийто текст включвал думите „ бау,
мяу”. След като се разминали, св.Н. се обърнал към компанията на подсъдимия, като
попитал дали говорят на тях, тъй като останал с впечатление, че думите се
отнасят за приятелката му. Подс.М. се подразнил от
този въпрос, върнал се назад и след размяна на кратки реплики помежду им, нанесъл
три последователни удара с юмрук в лицето на св.Н.. Последният паднал на
тротоара и изпаднал в ……….. за около
15- 20 секунди. Св.Р.Х. се опитала да свести приятеля си, като го хванала за
раменете и го разтърсила. След като той
съвзел, му помогнала да се изправи и се обадила по телефона на баща му –св.Е.А..
Неволен свидетел на случилото се станал и св.К.Б., който случайно минавал по
същото време от там. След падането на Н., подс.М. и
приятелите му избягали. По- късно св.Н. бил транспортиран до МБАЛ-Търговище от
баща си, където св.Р.И. му оказала спешна помощ. След това бил настанен в
Хирургичното отделение на болницата, където му било проведено лечение и бил
изписан на 13.11.2013г.
На 15.11.2013г. св.Н. посетил съдебния лекар, който го
прегледал и му издал съдебно –медицинско удостоверение № 397/15.11.2013.
Съгласно
последното, както и съгласно заключенията на съдебно -медицинската и
комплексната експертизи, в резултат на нанесените му удари с юмруци в лицевата част на главата, Н.Н. е
получил ……../м.с./. Последното е протекло с изпадане ……………… и е причинило на
пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Съдът прие за установена описаната фактическа
обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал –
обясненията на подс.Д.М., показанията на свидетелите Н.Н.,
Р.Х., Е.М., Х.А., В. А., К.Б., Е.А., Р.И.
- дадени в хода на съдебното следствие и показанията на последната
дадени на ДП, които също бяха приобщени към доказателствения материал,
заключението на съдебно – медицинската експертиза и комплексната съдебно-
медицинска експертиза, съдебно- медицинското удостоверение, издадено на
пострадалия, както и останалите писмените доказателства приложени към делото.
Събраният доказателствен материал безспорно
установява и не съдържа противоречия относно факта, че на 10.11.2013г. около 18.00ч. на ул.”Трапезица” в
гр.Търговище компанията на подс.М. се разминала със
св.Н. и приятелката му св.Р.Х.. Установено е, че след разминаването св. Н. се
обърнал към компанията на подсъдимия и ги попитал дали говорят на тях, тъй като
останал с впечатление, че подвикват на приятелката му. Събраните доказателства
са непротиворечиви относно обстоятелството, че назад се върнал подс.М.,
който след като разменил две – три думи с Н. му нанесъл три последователни
удара с юмрук в областта на лицето. Безспорно е доказано, че в резултат на тези
удари св.Н. паднал на земята. Установено е също, че бил свестен от св.Р.Х., а
останалите лица избягали. Доказано е, че св.Х. телефонирала на бащата на
пострадалия, както и че с помощта на последния св.Н. ***, където му била
оказана медицинска помощ и бил настанен за лечение. Установено е и
обстоятелството, че на 15.11.2013г. пострадалият посетил кабинета на съдебния
лекар, който му издал съдебно –медицинско удостоверение.
Спорен момент по
делото е какво е било поведението на пострадалия – дали той първи е посегнал на
удари подс.М. или напротив – не е предприемал такова
действие. Данни, че първи пострадалият е замахнал да нанесе удар се съдържат в обясненията на подс.М. и в показанията на свидетелите А. и А., които обаче
не са в състояние да формират категоричен и несъмнен извод в тази насока. В
тази връзка съдът отчита обстоятелството, че св.М. – също лице от компанията на
подсъдимия, не съобщи да е имало посягане от страна на пострадалия, а
единствено посочи, че Н. си свил дясната
ръка. Св.Н. от своя страна категорично отрече да е посягал да удря подсъдимия. Същото
заявиха и св.Х., както и св.Б.. При тези
данни съдът не намери за доказано по категоричен начин твърдението, че пострадалият
пръв е замахнал да удари подс.М.,
респ. че ударите на последния са били отговор на това нападение. В тази насока
съдът взе предвид обстоятелството, че освен доказателствено средство, обясненията
на подсъдимия са и средство за защита в процеса, както и разминаването между твърденията на лицата от компания на подсъдимия. От друга страна отчете
идентичността в показанията на св. Н., св.Б. и св.Х., която се е намирала най-
близо до двамата участници в инцидента и непосредствено е възприела случилото
се между тях. На тази база съдът прие, че твърдението за предприето нападение
от страна на пострадалия към подс.М. представлява защитна позиция на подсъдимия,
подкрепена от лица, намиращи се в приятелски отношения с него.
По отношение на
останалите релевантни за делото обстоятелства не са налице съществени противоречия
в доказателствения материал. Безспорно е, че в резултат на нанесените му удари
в лицето, св.Н. паднал на земята. Относно
състоянието, в което пострадалият е изпаднал след това, съдът изцяло кредитира
показанията на св.Р.Х., която непосредствено е възприела тези обстоятелства.
Показанията и са последователни и логични и
изцяло кореспондират със заключенията на съдебно –медицинските
експертизи по делото. Съгласно заключенията на последните, пострадалият е получил ……………... Заключението на
вещите лица е, че тези увреждания са в
резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени от
нанесени удари с юмруци по лицевата част на главата.
Според съдебно -медицинските експертизи,
наред с останалите увреждания, св.Н. е получил и м.с. На база заключението на вещите
лица и показанията на св.Х., св.Н., св.А. съдът прие, че м.с. е протекло с …………../15-20/. Съдът взе
предвид показанията на св.Х., която е възприела състоянието на Н. непосредствено след падането. В тази връзка св.Х. посочи: „Н. лежеше на земята, не казваше нищо, не
мърдаше, беше със затворени очи”. „..нямаше никакво движение. Отидох до него,
разтресох го, няколко секунди, може би 15-20 секунди, може и минута, не си
спомням, разтресох го, нямаше никаква реакция .. след което се свести…след това
започна да повтаря едни и също въпроси…” Самият Н. заяви, че помни размяната
на реплики с подсъдимия и следващия момент, който помни е, че се намира в
болницата. За липсата на пълен спомен относно
случилото се у пострадалия свидетелства и св.Е.А. . В с.з. вещите лица - съдебен
лекар и невролог посочиха, че така описаното състояние на Н. след падането, включително
липсата на пълен спомен за случилото се, повтарянето на едни и същи въпроси, напълно
кореспондира с извода за изпадане в ……... С оглед горното и становището на
вещите лица, включително дадено в с.з., съдът прие, че м.с. на Н. е протекло с
изпадане в ……., което му е причинило разстройство на здравето, временно опасно
за живота. Следователно същото представлява средна телесна повреда по смисъла
на чл.129 от НК
От субективна страна съдът прие, че подс.М. е извършил
деянието с пряк умисъл. Макар и непълнолетен същият е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
последици - накърняване телесната
неприкосновеност на пострадалия и е целял настъпването на престъпния резултат. При формиране на изводите си в тази
насока, съдът отчете и специалната подготовка,
която подсъдимият е имал като боксьор, при която несъмнено е съзнавал
последиците от удари с юмруци, нанесени със съответната сила в
такава уязвима част от тялото, каквато е
лицевата област .
Предвид изложеното, съдът призна подс.
Д.М. за виновен в извършването на престъпление по чл.129, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК – за това, че на 10.11.2013г.
в гр.Търговище причинил на Н.Е.Н. *** средна телесна повреда, изразяващи се в …..и
причинило на пострадалия разстройство на
здравето временно опасно за живота, като
макар и непълнолетен към момента на извършване на деянието е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
При определяне на наказанието, следващо се на подс.М. за извършеното деяние съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства ниската възраст на подсъдимия, проявеното разкаяние
за извършеното, добрите характеристични данни – видно от справка -характеристиката,
изготвена от инспектор при ДПС, подс.М. е ученик в СУ „Н.С” -Търговище, ……, не се води на
отчет в ДПС за извършени противообществени прояви, до момента не е получавана
информация за негово противоправно поведение /л.17 от
ДП/. При тези данни, съдът намери, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността на подс.М.
обстоятелства, при липса на отегчаващи такива. Предвид това, приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б”
от НК и му наложи наказание „пробация”. Отчитайки ефекта, който самото наказателно производство
– в досъдебната и съдебната си фаза несъмнено е
оказало спрямо подсъдимия, съдът му наложи посоченото наказание като съвкупност
от двете задължителни пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца, която определи
да се изпълни чрез явяване и подписване на подс.М.
два пъти седмично пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице в пробационната служба
по настоящия му адрес и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 6 месеца, която да се изпълни в пробационната
служба по настоящия адрес на подсъдимия. Счете, че посредством така
определеното наказание ще бъдат постигнати целите на индивидуалната и генералната превенция.
Тъй като призна непълнолетния
подсъдим Д.М. за виновен в извършване на престъплението по чл.129, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК т.е. установи наличието на
причинно - следствена връзка между неговото противоправно
и виновно поведение и увреждането причинено на пострадалия, съдът уважи
предявения граждански иск. От доказателствата по делото не се установи
пострадалият да е допринесъл с поведението си за настъпване на съставомерния резултат. Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1
от ЗЗД, родителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите,
причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. Ако
непозволеното увреждане е резултат на умишлено деяние от страна по
непълнолетния, както е и в случая,
родителите носят отговорност за вредите, които са резултат на недостатъчни
грижи за възпитанието и изграждането на тяхното дете като личност, независимо
дали обективно са били в състояние да предотвратят осъществяването на деянието.
В този см. и р. № 176 от 18.II.1985 г. по гр. д. № 33/85г., IV г. о. на
ВС. Грижите на родителя относно въздържането
на детето от вредоносни събития се изразяват в предварителните мерки, които следва
да вземе. Ето защо след като не е
положил достатъчни грижи за възпитанието на своя син, разяснявайки му, че
нормалното общуване изключва физическа саморазправа, гражданският ответник
следва да отговаря за причинените в резултат на деянието на сина му
неимуществени вреди. При определяне размера на следващото се обезщетение, съобразно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът взе предвид характера и степента на причиненото
увреждане и последиците от него.
Отчете факта, че в резултат на същото, макар и за няколко секунди живота на
пострадалия е бил реално застрашен. Взе предвид обстоятелството, че увреждането
причинено на пострадалия е наложило провеждане и на болнично лечение, а
последвалият възстановителен период е
продължил около два месеца /св.А., д.Г./.
При определяне размера на обезщетението, съдът отчете наличието и на по-
леки увреждания, които са били причинени на пострадалия /отоци, кръвонасядания/, причинили му физическа болка, а и неудобства
и във връзка с естетиката му. На тази
база съдът счете, че размера на обезщетението следващо се на пострадалия за претърпените
в резултат на престъплението неимуществени вреди следва да е в размер на 4000лв.
Предвид това уважи иска до посочения размер, като присъди и законната лихва от
датата на увреждането -10.11.2013г. до окончателното изплащане на сумата и отхвърли
иска в останалата част и до пълния му
размер от 10 000 лв. като неоснователен. Гражданският ответник бе осъден за
заплати на гражданския ищец и направените от него разноски за повереник в
размер на 800лв., а по сметка на ТРС- сумата от 160лв., държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подс.М. бе осъден
да заплати по сметка на ОДМВР-Търговище сумата от 280лв., представляваща
разноски за вещи лица, направени в досъдебната фаза
на процеса, а по сметка на ТРС – сумата от 60лв. - разноски за вещи лица,направени
в съдебната фаза на процеса.
Въз основа на изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :