Определение по дело №2492/2020 на Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……../23.02.2021 г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в закрито заседание, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ

 

като разгледа гр. д. № 2492 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.

Образувано е по предявени от „Е.ф.к." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу М.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** обективно и кумулативно предявени искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 вр. чл. 99 от ЗЗД с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 342,90 лв.- представляваща незаплатена главница по Договор за телекомуникационни услуги от 31.05.2016 г. и Допълнително Споразумение към него от 21.09.2016г. сключени между длъжника и „Българска Телекомуникационна Компания" ЕАД, въз основа на който са издадени следните фактури с № 1214590477г./01.11.2016 г., № **********/01.12.2016 г. и №**********/ 02.01.2017 г. , както и сумата в размер на 105,07 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка една от главниците по издадените фактури, считано от датата на падежа по всяка една от тях до датата на подаване на заявлението - 22.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Сочи се, че за тези суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 19207/2019 г. на Районен съд – Варна, като ответницата е възразила срещу нея в срока по чл. 414 от ГПК.

В исковата молба, чрез адв. Иван Лазов от САК, ищецът твърди, че на 31.05.2016 г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и М.С.Д. е сключен Договор за електронни съобщителни услуги № 790214541531052016-37232875 за предоставени мобилни услуги за номер **********. Сочи се, че на 21.09.2016 г. срокът на договора е продължен с Допълнително споразумение с № 790214541505102016-38462787 и Приложение №1 към него, като със същите анекси ответницата е заявила и допълнителна телекомуникационна услуга „Оферта Комбинирай и спести", както и ползването на нови четири номера - **********, **********, ********** и **********. По-нататък ищецът сочи, че на 16.10.2018 г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е продало на „СГ Груп“ ООД вземанията си към ответницата по посочените облигационни правоотношения, а последното дружество от своя страна впоследствие е продало същите на ищеца с договор за цесия от 26.08.2019 г.

С разпореждане от 15.12.2020 г. съдът е дал указания на ищеца за отстраняване на нередовности по исковата молба, при отчитане на обстоятелството, че между твърденията изложени в заповедното производство и последващото исково производство по чл. 422 от ГПК следва да е налице пълен идентитет.

В изпълнение на указанията на съда с уточняваща молба от 07.01.2021 г. ищецът е продължил да поддържа, че вземанията му произтичат от сключения на 31.05.2016 г. между „БТК“ ЕАД и ответницата договор за предоставяне на мобилни услуги за моб. номер **********, както и от сключеното впоследствие допълнително споразумение от 21.09.2016 г. към договора от 31.05.2016 г.

С разпореждане от 29.01.2021 г., получено на 09.02.2021 г. са дадени нови указания на ищеца за обосноваване на правния интерес от поддържането на настоящата установителна претенция на основание Договор за електронни съобщителни услуги от 31.05.2016 г. и Допълнително споразумение от 21.09.2016 г., при положение., че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземания към ответника по Договор за електронни съобщителни услуги от 03.12.2011 г. Указанията не са изпълнени в дадения едноседмичен срок изтекъл на 16.02.2021 г., както и понастоящем.

Съдът след запознаване с материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна страна:

По ч.гр.д. № 19207/2019 г. по описа на Районен съд, град Варна е издадена Заповед № 8927/26.11.2019 г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено М.С.Д. да заплати на „Е.ф.к." ЕООД сумата от 1416,89 лева, главница дължима по Договор за телекомуникационни услуги от 03.12.2011 г. сключен между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и М.С.Д., за която са издадени фактура № **********/01.11.2016 г. на стойност 319.40 лева за отчетен период от 01.10.2016 г. до 31.10.2016 г.; фактура № **********/ 01.12.2016 г. на стойност 388.89 лева за отчетен период от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г. и фактура № **********/02.01.2016 г. на стойност 708.60 лева за отчетен период от 01.12.2016 г. до 01.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението – 22.11.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата от 487.61 лева, представляваща сбор от мораторните лихва върху всяка от главниците, от които 114.04 лева върху главницата от 319.40 лева за периода от 20.11.2016 г. до 11.11.2019 г.; 135.01 лева върху главницата от 388.89 лева за периода от 20.12.2016 г. до 11.11.2019 г. и 238.56 лева върху главницата от 708.60 лева за периода от 21.01.2017 г. до 11.11.2019 г., вземанията за които са прехвърлени от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД в полза на ,,Е.Ф.К.“ ООД с Договор за продажба на вземане от 26.08.2019 г.

За допустимостта на установителния иск по чл. 422 от ГПК е необходимо да е налице пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства /заповедното и исковото/ – по основание, размер и период, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.

Производството по чл. 422 от ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. от ГПК. Тази пряка обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът по чл. 422 от ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл. 422 от ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг. Сочената идентичност е изискване, процесуална предпоставка, както за редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената претенция. Това е така, тъй като с решението по този иск ще бъде признато или отречено същото право, за което е издадена заповедта, поради което в заявлението за издаването й трябва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането. Съдът, който разглежда предявения по реда на по чл. 422 от ГПК иск, следва да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което не може да променя материалноправната характеристика на вземането, като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство. Съдът извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум.

В настоящия случай в заповедното производство сумите са били претендирани по договор за телекомуникационни услуги от 03.12.2011 г., а в исковото производство вече се претендират по договор от 31.05.2016 г. и сключено впоследствие допълнително споразумение от 21.09.2016 г., което според съда има характера на отделно облигационно правоотношение, а не на анекс към договора от 31.05.2016 г., доколкото се твърди с него да са възникнали задължения за предоставяне на мобилни услуги по четири нови мобилни номера.

С оглед гореизложеното не е налице идентитет на основанието на претенциите, заявени в двете производства.

Същевременно в мотивите към т.11б от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 от ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, респективно ищецът не би могъл по реда на чл. 214 от ГПК да санира така установеното от съда несъответствие.

Ето защо и, на основание чл. 130 от ГПК, производството по делото следва да се прекрати, тъй като така предявените искове са недопустими.

Поради прекратяване на производството по делото по иска по чл. 422 от ГПК издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване от настоящия исков съд едновременно с прекратяване на производството по иска.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2492/2020 г. на Варненски районен съд, ХХ състав, на основание чл. 130 от ГПК.

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 8927/26.11.2019 г. за изпълнение на  парично задължение по чл 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 19207/2019 г. на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

          ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

                         

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: