Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, .02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети февруари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина
Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19539/ 2017 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е във фазата по
допускане на делба.
Производството по делото е образувано по
предявени от „В.К.Г.“ ООД, *** срещу Д.Р., Д.М., Г.М. и П.В., искове по чл. 34
ЗС за делба на следните недвижими имоти: 1./ УПИ *****, кв. 165 по плана
на 11 м.р. на гр. Варна с площ от 242 кв.м., находящ се в *****при
граници: ул.“*****“, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***; 2./ едноетажна
жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., състояща се от входно антре,
салон, три стаи, баня – тоалет на етажа и входно стълбище за избата, избен
коридор и три изби и постройка в двора със застроена площ от 16 кв.м.,
изградени в УПИ *****, кв. 165 по плана на 11 м.р. на гр. Варна с площ от 242
кв.м., находящ се в *****при граници: ул.“*****“, УПИ ***,
УПИ ***, УПИ ***.
В
исковата молба ищецът излага, че между страните е налице съсобственост,
възникнала както следва:
Ищецът
„В.К.Г.“
ООД твърди, че е придобил правото на собственост, принадлежало преди това на П.В.
върху 2/9 идеални части от посочените недвижими имоти, придобити с
постановление за възлагане от 08.12.2016г., влязло в законна сила на
15.12.2016г., издадено в изпълнително производство по изпълнително дело №
20158070402595 по описа на ЧСИ Н.Д.
Твърди се, че през 1948г. Г.М. и И.П. /М./
са придобили по време на брака им правото на собственост върху дворно място в
гр. Варна, кв. 779, парцел 10, състоящо се от 242 кв.м., застроено с едноетажна
постройка.
На 29.02.1988г. И.М. е починала и е била
наследена от своя съпруг Г.М., придобил 5/8 идеални части от правото на
собственост върху процесните имоти и децата си – Т.М.,
П.М. и К.Р., всеки от тях, легитимиращи се като носители на по 1/8 идеална част
за всеки един от тях.
След смъртта на Г.М., починал на
20.02.1993г., всяко едно от децата му - Т.. М., П.М. и К.Р., се
легитимира като собственик на по 1/3 идеална част от тях.
На 21.12.2002г.
П.М. е починал и е бил наследен от съпругата си А. М. и двете си дъщери Д.М.
и Г.М.. Или след смъртта на наследодателя им, всеки от тях е придобил по
наследяване 1/9 идеална част от правото на собственост върху имотите, предмет
на делбата.
С договор за дарение от 21.01.2003г.,
съставен в изискуемата от закона форма на нотариален акт № 15, том I, рег. № 594, дело № 12/2003г., Т.. М. е подарила на
своя син П.В. собствените си 2/9 идеални части от имотите, предмет на делбата,
оставайки собственик на останалата 1/9 идеална част.
Или към деня на изповядване на
безвъзмездната сделка, имотите са съсобствени между Т..
М., притежаваща 1/9 идеална част, П.В., притежаващ 2/9 идеални части, К.Р. –
1/3 идеална част и А. М., Д.М. и Г.М., всеки на по 1/9 идеална част.
Т.. М. е починала на 05.01.2006г. и след
смъртта й притежаваната 1/9 идеална част е преминала в патримониума на
единствения й законен наследник П.В., собственик на 1/3 идеална част от правото
на собственост върху дворното място, едноетажната сграда и постройката.
На 19.06.2009г. Д.М. е подарила на Д.Р. 1/54
идеални части от собствените си 4/54 идеални части от имотите, за която сделка
е съставен НА № **, том **, рег. № ****, дело № ***/2009г.
С последваща
сделка от 30.07.2009г., Д.М. е продала по равно на К.Р., вдовица към посочения
момент и на Д.Р., преди брака й с К.Б. своите 3/54 идеални части.
Със същата сделка А. М. и Г.М. са продали по
равно на К.Р. и на Д.Р. общо заедно собствените си 11/54 идеални части от процесните недвижими имоти.
Въз основа на изложеното, ищецът поддържа,
че имотите следва да бъдат допуснати до делба между следните лица и при
следните квоти: 6/54 идеални части за П.В., 12/54 идеални части за „В.К.Г.“
ООД, 3/54 идеални части за Г.М., 3/54 идеални части за Д.М. и 30/54 идеални
части за Д.Р..
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците Г.М. и Д.М.
не са депозирали писмен отговор.
Ответникът Д.Р. е депозирал писмен отговор,
с който признава съществуването на съсобственост и желае прекратяването й.
Счита, че делбата на еднофамилната сграда и постройка следва да бъдат допуснати
до делба между дружеството и ответника при квоти: 2/9 идеални части за „В.К.Г.“
ООД и 7/9 идеални части за Д.Р., при съобразяване с дарението на 1/3 идеална
част от имотите, извършено през 1984г. от Г.М. и И. М. в полза на тяхната
дъщеря К. Р. Останалите ответници следва да бъдат изключени от делбата.
ИЗРАЗЕНА Е ГОТОВНОСТ ЗА ПОСТИГАНЕ НА СЪДЕБНА
ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНА СПОГОДБА.
Ответникът счита, че искът за делба на
дворното място следва да бъде отхвърлен, тъй като е реално неподеляем
и от него не биха могли да се образуват нови урегулиране поземлени имоти,
отговарящи на изисквания на чл. 201 ЗУТ.
Ответникът П.В., чрез назначения си особен
представител адв. Р.Д. счита, че делбата следва да бъде допусната при квотите,
посочени от Д.Р., съобразявайки дарението, извършено през 1984г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, в който
се поддържа, че отчуждаването на 50 кв.м. от дворно място, находящо
се в гр.Варна, ул.“*****“ № 15, за изграждане на трафопост е приключило с
осъществяване на мероприятието, поради което държавата е съсобственик на
терена.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 344, ал.1 ГПК с решението по
допускане на делбата съдът се произнася между кои лица и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител.
Самото производство е особено исково производство, чрез което се установява и
принудително се осъществява потестативното право за
прекратяване на съсобствеността /чл. 34, ал.1 ЗС и чл. 69 ЗН/. С оглед особения
характер на производството и въпросите, които се разрешават в първата фаза,
следва да се приеме, че е релевантно дали между страните по делото е налице
съсобственост върху процесните имоти, както и какви
са правата им в съсобствеността.
Ангажираните писмени доказателства сочат, че
с договор за покупко-продажба от 02.09.1948г.,
за който е съставен НА № ***, том **, регистър № ****, дело № ****/1948г. /л.
16/, Г.М. и И. П. са придобили по време на брака си правото на собственост върху
дворно място в гр. Варна, кв. 779, парцел 10, състоящо се от 242 кв.м., от
които 60 кв.м. застроено с едноетажна постройка, при съседи по НА № **/1931г.:
К.Г., Н.К., А.С. и ул.“*****“, а по удостоверение № 11263/1948г.: ул.“***“, Ж.Т.,
А.С. и П.М..
Съгласно чл. 103 СК /отм./, в сила от
22.05.1968г. правилата на този кодекс относно имуществените отношения между
съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от
съпрузите по заварени бракове. Макар лични до влизане в сила на СК от 1968г.,
придобитите имущества се превръщат в общи по силата на закона, поради което и
съдът приема, че недвижимите имоти, предмет на възмездна сделка от 1948г., са
придобити в режим на съпружеска имуществена общност.
От неоспореното заключение на служебно
допуснатата СТЕ, изготвено от вещото лице Д.К. се установява, че към настоящия
момент в процесното дворно място съществува едноетажна жилищна сграда с площ от
85 кв.м., разположена в северозападния ъгъл на имота, масивна стопанска постройка
с площ от 16 кв.м., намираща се в югоизточния ъгъл на имота, тоалет с площ от 3
кв.м. и склад с площ от 2, 7 кв.м., изградени на южната граница на имота и два
броя навеси, единият с площ от 2, 5 кв.м. на южната граница, разположен между
тоалета и склада, а вторият – югозападния ъгъл с площ от 6, 5 кв.м.
В имота е изграден в североизточния ъгъл и трафопост с площ от 44 кв.м.
В протокол № 52/28.07.1971г. /л. 228/ комисията по § 85 ППЗПИНМ /отм./ е
обективирано решение за изплащане на обезщетение във връзка с принудително
отчуждаване на 50 кв.м. от дворно място, находящо се
на ул.“***“ № 15, собствено на Г.М. и И. М. за изграждане на трафопост,
съгласно Протокол № 10/19.06.1971г. на ИК на ОБНС. Определената за изплащане
сума от общо 594, 68 лв., е депозирана по специална банкова сметка *** /л.
233/.
Безспорно е, че трафопостът с площ от 44
кв.м. е изграден в процесното дворно място.
Към датата на извършване на оценката –
28.07.1971г., действащ е бил застроителния и регулационен
план от 1959г., одобрен със заповед № 244/16.01.1959г., в който няма отреждане
за трафопост, съобразно заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице С.К.,
което не е оспорено и се кредитира от съда в цялост. Предвижданията на РП са за
„жилищно строителство“ и „обществено хранене“.
Липсата на отреждане на терена с влязъл в
сила уличнорегулационен план за улично регулиране на населеното място /§ 35
ППЗПИНМ отм./ или за мероприятие на общините, държавните и обществените
учреждения /§ 36 ППЗПИНМ отм./ не позволява да настъпи отчуждителното
действие по отношение на имот, на който само е била извършена оценка и
изплатено е обезщетение, независимо от изграждането на трафопоста. В този
смисъл Решение № 290/01.03.2012г. по гр.д. № 1225/2010г. на ВКС.
Следователно, Държавата не е собственик на
отчуждените за изграждане на трафопоста 50 кв.м. от имота, поради което същата,
доколкото няма права по отношение на вещта, следва да бъде изключена от делбата
на дворното място.
С договор за дарение от 06.12.1984г., инкорпориран в НА № ***, том ****, дело № ****/84г.
/л. 87/, Г.М. и И. М. са подарили на дъщеря си К.Р. 1/3 идеална част от едноетажна жилищна сграда, находяща
се в ******, състояща се от входно стълбище, салон, три стаи, баня – тоалет в
етажа и входно стълбище за избата, избен коридор, три изби, отделна стая и
тоалет в двора, заедно с 1/3 идеална
част от дворното място, цялото с площ от 240 кв.м., съставляващо дворище 10
в кв. 165 по плана на 11 подрайон на гр. Варна.
На 29.02.1988г. И. М. е починала и същата е
била наследена от преживелия си съпруг Г.М. и децата си – Т.. М., П.М. и К.Р..
Съобразявайки възмездната сделка от
06.12.1984г. и разпоредбите на СК от 1985г., след смъртта на И. М., преживелият
й съпруг е придобил след прекратяване на СИО и в лично качество, на осн. чл. 9 ЗН и чл. 27 СК /отм./, 5/12 идеални части от
имотите, а всяко едно от децата - Т.. М., П.М. и К.Р. от по 1/12 идеална част,
на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН. Доколкото К.Р. е придобила с
дарение 1/3 идеална част от имотите, същата се легитимира като носител на общо
на 5/12 идеални части /1/3 ид. част + 1/12 ид. ч/.
След смъртта на Г.М., починал на
20.02.1993г., същият е бил наследен от децата си, които са придобили по 1/3 от
притежаваните от него 5/12 идеални части, или всеки един от тях от по 5/36
идеални части.
Или, след смъртта на Г.М. и И. М., Т.. М. се
явява собственик по наследяване на 8/36 ид. части или
2/9 идеални части за всеки един от тях, П.М. също на 2/9 идеални части, а К.Р.
на общо 20/36 ид. части или на 5/9 идеални части.
На 21.01.2003г.
Т.. М. е отчуждила в полза на сина си П.В. с договор за дарение по НА № ***,
том I, рег. № ***, дело № ***/2003г. /л. 42/ притежаваните 2/9 идеални части от дворното място и едноетажната
жилищна сграда.
Въз основа на постановление за възлагане от
08.12.2016г., влязло в сила на 15.12.2016г. по изпълнително дело №
20158070402595 по описа на ЧСИ Н.Д. /л. 9/, „В.К.Г.“ ООД е придобил 2/9 идеални части, притежавани преди
това от длъжника по изпълнението П.В..
На 21.12.2002г.
П.М. е починал и неговите 2/9 идеални части са преминали в патримониума на
неговата съпруга А. М. и дъщерите му – Д.М. и Г.М. /л. 51/, получавайки, всяка
от по 2/27 идеални части.
На 19.06.2009г.,
Д.М., притежаваща 2/27 ид. части от процесните имоти или 4/54 ид.
части, е подарила на Д.Р. 1/54 идеална част от собствените си 4/54 идеални
части от дворното място в гр. Варна, ул.“*****“ № 15, ведно с построената
едноетажна постройка с площ от 60 кв.м. и от пристройката от 16 кв.м.,
съобразно НА № 8, том 2, рег. № 6851, дело № 188/2009г. /л. 11/, оставяйки
носител на 3/54 идеални части.
На 30.07.2009г.,
с договор за покупко-продажба, за която е съставен НА № 84, том 2, рег. №
8561, дело № 257/2009г. /л. 13/, Д.М., А. М. и Г.М. са прехвърлили на К.Р. и Д.Р.
по равно собствените им идеални части от правото на собственост върху дворното
място, едноетажната постройка и пристройката, както следва:
1./ Д.М. своите 3/54 идеални части или по
3/108 идеални части в полза на К.Р. и 3/108 идеални части на Д.Р.;
2./ А. М. своите 4/54 идеални части или по
4/108 идеални части в полза на К.Р. и 4/108 идеални части на Д.Р.;
3./ Г.М. своите 4/54 идеални части или по
4/108 идеални части в полза на К.Р. и 4/108 идеални части на Д.Р.;
Или, след разпоредителната сделка, К.Р. е
придобила общо 71/108 идеални части /11/108 ид. ч. +
60/108 ид. ч./, а Д.Р. общо 13/108 ид. части.
На 09.06.2016г.
К.Р. е починала и притежаваните от нея 71/108
идеални части са придобити по наследяване от единствения й законен
наследник Д.Р., която се легитимира като носител общо на 84/108 идеални части или
на 21/27 ид. части от правото на собственост върху дворното
място, ведно с подобренията и на едноетажната жилищна сграда, предмет на
делбата, а „В.К.Г.“ ООД на 24/108 идеални части или 6/27 идеални части при
каквито квоти следва да се допусне делбата.
Съгласно
чл.38, ал.1 ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на
различни собственици, земята представлява обща част на всички собственици, а съгласно
чл.38, ал.3 ЗС, общите части не се делят. Текстът на чл.38, ал.1 ЗС има предвид
вертикална етажна собственост – т.е. сграда с няколко самостоятелни обекта,
които имат различни собственици. В съдебната практика правилата на чл.38, ал.1
и ал.3 ЗС се прилагат и за т.нар. „хоризонтална етажна собственост”, при която
в съсобствено дворно място има две или повече сгради
с различни собственици. Приема се, че в тези случаи дворното място също
представлява обща част и не подлежи на делба. В този смисъл са ППВС №4/1964г.;
ППВС № 2/1982г.; решение №393 от 24.04.2009г. по гр.д.№921/2008г. на ВКС, І ГО;
решение №192 от 26.09.2014г. по гр.д.№409/2012г. на ВКС, ІІ ГО и др. Изключение
от този принцип е случаят, при който самото дворно място е делимо според строителните
правила и норми, като за всяка от сградите може да се обособи самостоятелен
урегулиран поземлен имот – решение №504 от 24.09.1996г. по гр.д.№376/1996г. та
ВС, І ГО и др.
В
конкретния случай, дворното място не представлява обща част, защото не е налице
вертикална, нито хоризонтална етажна собственост, поради което делбата му, не е
недопустима.
От делбата на всички имоти следва да бъдат
изключени Д.М., Г.М. и П.В..
Разноски в първата фаза на делбеното производство не се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА извършването на
съдебна делба между „В.К.Г.“ ООД, *** и Д.Г.Р., ЕГН **********,*** на следните недвижими имот: УПИ *****, кв. 165 по плана на
11 м.р. на гр. Варна с площ от 242 кв.м., находящ се в *****при граници:
ул.“*****“, УПИ *****, УПИ *****, УПИ *****, в което са изградени, съобразно заключението
на вещото лице Д.К., което приподписано от съда,
съставлява неразделна част от съдебния акт, находящо
се на л. 174, както следва: масивна стопанска сграда с площ от 16 кв.м.,
намираща се в югоизточния ъгъл на имота, граничеща с жилищна сграда в УПИ *****
и с двуетажната масивна жилищна сграда в УПИ *****, кв.м. 165, показана в
Приложение № 1 и 2, тоалет, изграден на южната граница на имота с площ от 3
кв.м. и склад на южната граница на имота с площ от 2, 7 кв.м., два броя навеси,
от които единият се намира на южната граница между тоалета и склада, а вторият
в югоизточния ъгъл на имота с площи, съответно 2, 5 кв.м. и 6, 5 кв.м.,
показани в Приложение № 1 и 2 и на
едноетажна жилищна сграда с площ от 85 кв.м., състояща се в три стаи,
кухня, баня и тоалет, коридор, стълбище и стълбище към мазата, три мази, склад,
коридор и стълбище към мазите, показани в Приложение № 1, на осн. чл. 34 ЗС, при
следните права в съсобствеността:
21/27 идеални части за Д.Р.;
6/27 идеални части за „В.К.Г.“ ООД;
ИЗКЛЮЧВА
от делбата на УПИ *****, кв.
165 по плана на 11 м.р. на гр. Варна с площ от 242 кв.м., находящ се в *****при
граници: ул.“*****“, УПИ *****, УПИ *****, УПИ ***** Държавата, представлявана
от Министъра на регионалното развитие и благоустройство.
ИЗКЛЮЧВА от делбата на УПИ *****, кв. 165 по плана на
11 м.р. на гр. Варна с площ от 242 кв.м., находящ се в *****при граници:
ул.“*****“, УПИ *****, УПИ *****, УПИ ****, ведно с подобренията в него и и на едноетажна жилищна сграда с площ
от 85 кв.м., състояща се в три стаи, кухня, баня и тоалет, коридор, стълбище и
стълбище към мазата, три мази, склад, коридор и стълбище към мазите следните
лица: П.Д.В., ЕГН **********,***, Г.П.М., ЕГН **********,*** и Д.П.М., ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: