Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
гр. П.**, 28.06.2022
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – П.**, в открито заседание на седми юни две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 198 по описа на съда за
2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Д.Д.А. ***,
пл. Кракра Пернишки, № 14, ет.1, ап.22, чрез адв. И.М. от ПАК, срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000230/14.04.2022 г.,
издадена от Д. П. Г. - мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.**,
с която на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Административният акт се оспорва с
твърдение за незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на
адиминстративнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по
чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Жалбоподателят отрича да е извършил нарушението,
за които срещу него е образувано административнонаказателно производство и
твърди, че ЗПАМ е издадена без да са събрани убедителни доказателства за това и
при липса на мотиви. Моли за отмяна на процесната заповед. Прави искане за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата Д. П.Г.**–
мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.**, редовно призован,
не се явява. Представлява се от главен юрисконсулт на ОДМВР – П.** З. В.** с
пълномощно по делото, която изразява становище, че процесната заповед е
правилна и законосъобразна, а жалбата срещу нея - неоснователна.
Административен съд П.**, като
извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства,
прие за установено следното:
Жалбата е
подадена в
законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана.
При преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-1158-000230/14.04.2022 г., издадена от Д.
П.Г.**- мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.**, на
жалбоподателя Д.Д.А. ***, на
основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца, за това че на 14.04.2022 г., около 21:36 ч., като водач на МПС – лек
автомобил „***“ с рег. № ***, негова собственост, след като бил спрян за проверка
от контролни органи на сектор ПП при ОДМВР – П.** в гр. П.**, ул. ***, в посока
от бл.16 към кръстовището с ул. ***: 1. отказва да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози – нарушение
по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. За извършеното деяние срещу А. било образувано
административнонаказателно производство със съставянето на АУАН № GA318550/14.04.2022 г. В обстоятелствената
част на последния е отразена фактическа обстановка, идентична с тази, описана в
оспорената заповед.
По делото, освен процесната заповед
за прилагане на принудителна административна мярка ведно с разписката за
връчването й на жалбоподателя, са приети: АУАН № GA318550/14.04.2022
г., Талон за изследване № 075968/14.04.2022 г., Справка за нарушител/водач Д.Д.А.,
Заповед № 313з-362/28.02.2022 г. на директора на ОДМВР - П.** за определяне на
длъжностни лица от ОДМВР – П.** да налагат принудителни административни мерки
по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – П.**,
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. за определяне на служби по контрол по ЗДвП, издадена от Бойко Рашков – министър
на МВР, Справка-картон на водача С. С.К.***.
Приети са и представени от
жалбоподателя писмени доказателства: Удостоверение за регистрация на обект за
обществено хранене № 52517/17.09.2019 г., издадено от ОДБХ - гр. С.,
Удостоверение за регистрация на обект за обществено хранене № 4880/26.06.2020
г., издадено от ОДБХ – П.**, Договор за абонаментно сервизно обслужване на
касови апарати с фискална памет № 5121/16.04.2021 г., Договор за наем на
недвижим имот от 23.08.2021 г., сключен между представляваното от жалбоподателя
Д.Д.А. „***“ ООД – гр. П.** и „***“ ЕООД – гр. П.**, Справка за актуално
състояние на „***“ ООД – гр. П.** и др.
Административен съд – П.**, като
прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна по следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.“а”, т.6 и 7 от ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По делото са представени и приети
като доказателства Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. за определяне на служби по контрол по ЗДвП,
издадена от Бойко Рашков – министър на МВР и Заповед №
313з-362/28.02.2022 г. на директора на ОДМВР - П.** за определяне на длъжностни
лица от ОДМВР – П.** да налагат принудителни административни мерки по ЗДвП,
съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – П.**. Сред
тези лица са посочени и младши автоконтрольорите от СПП в ООП при ОДМВР – П.**,
каквато длъжност заема и издателя на процесната заповед Д. Пламенов Георгиев.
Последният се явява материално
и териториално компетентен административен орган.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа всички законовоизискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП /ред. Изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г./.
Относно съответствието на процесната заповед с
материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач: б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила
от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4
установените стойности са определящи.
При тази законова регламентация и с оглед конкретиката на настоящия казус, необходимата
материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е отказът на водача на
МПС да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Т.е. достатъчно е водачът на МПС да откаже една от двете проверки: с техническо
средство или чрез даване на кръвна
проба. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от
компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2
от ЗДвП има обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното. В случая, от приложения АУАН № GA318550/14.04.2022 г., издаден от Румен
Кирилов Василев – командир на отделение в сектор ПП при ОДМВР – П.**, се установява, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества и техни
аналози. Издаден му е талон за медицинско изследване, в който е вписано
изрично, че лицето отказва проба за наркотични вещества.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че в случая материалноправните предпоставки за
издаване на процесната ПАМ са били налице.
Относно
съответствието на заповедта с целта на закона съдът намира следното:
Съгласно чл.171,
т.1, б. „б“ от ЗДвП, в приложимата редакция, времевия период, за който се
налага временното отнемане на СУМПС е до решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В тежест на
административния орган е да установи всички фактически основания, породили
необходимостта от налагане на ПАМ и нейната продължителност. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от
хипотезите на чл.171 от ЗДвП. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2,
т.4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правните основания
за издаването му. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП мярката се налага с мотивирана
заповед от органа или от оправомощено от него лице. При упражняване на
правомощията по налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на
обвързана компетентност, но при определяне на срока на мярката действа при
условията на оперативна самостоятелност. В тази връзка той следва да изложи
мотиви относно срока за който се прилага принудителната административна мярка,
което в настоящия случай не е сторено. Това е довело до нарушаване на
изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Органът е бил длъжен да определи
продължителността на прилагане на мярката и да обоснове решението си, за да
може съдът, на свой ред, да прецени дали това правомощие е упражнено в
съответствие с целите на закона, което е едно от основанията по чл.146 от АПК
за оспорване на индивидуалните административни актове. Съдът не следва да гадае
или тълкува съображенията на административния орган - те следва да бъдат
изложени в мотивите, а съдът, анализирайки ги, да прецени дали съответстват и
обосновават разпореденото в административния акт. Като не е направил това,
административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му
правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на
административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за
законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Така установената липса на мотиви в тази насока
представлява съществено нарушение и предпоставя отмяната на обжалвания
административен акт като незаконосъобразен.
На следващо
място съобразно разпоредбата на чл.22 от Закона за административните нарушения
и наказания, ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. В конкретния случай не е ясно по какъв начин чрез
налагане на ПАМ ще се предотврати и преустанови извършването на друго нарушение
или на вредните последици от извършеното. /В този смисъл е и постоянната
практика на Върховния административен съд: Решение № 15796 от 20.12.2017 г. на
ВАС по адм.д.№ 10768/2017 г., VII о.; Решение № 910 от 23.01.2018 г. на ВАС по
адм.д.№ 9379/2017 г., VII о./.
С оглед
изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски, които са в размер на 510,00 лв. /петстотин и десет лева/.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд – П.**
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000230/14.04.2022 г.,
издадена от Д. П.Г.**- мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.**,
с която на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП,
на Д.Д.А. ***, пл. ***, е наложена принудителна административна мярка временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА ОДМВР – П.** да заплати на Д.Д.А.
***, пл. ***, направените по делото разноски в размер на 510,00
лв. /петстотин и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО,
на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/П/