Р Е Ш Е Н И Е
№ 190
18.10.2023г. град
Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на
двадесет и шести септември две хиляди двадесет и трета
година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
при секретаря Ирена Симеонова
като
разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно
дело № 215 по описа на съда за 2023 г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по жалба от П .Г. П., в
качеството му на кмет на Община Кюстендил, с административен адрес гр.
Кюстендил, пл. „Велбъжд“ № 1, против Решение № СО-2-ОС-П/2023 г. на Директора
на РИОСВ - София. Релевират
се основанията за оспорване по чл. 146 т. 4 - 5 от АПК. Противоречието с материалния закон
е във връзка с незаконосъобразно становище дадено от Директора на БДЗБР,
изразяващо се в неправилно прилагане на материално-правните норми на Закона за
водите. Противоречието с целта на закона се мотивира с превратно приемане на
информация за начина на водоснабдяване на имота и отвеждането на отпадните
води. Моли се за отмяна на решението. Претендират се деловодни разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
В
о.с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
В с.з. пълномощникът на ответния директор на РИОСВ оспорва
жалбата като неоснователна.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка
по делото:
Административното производство по
издаване на оспореното решение е образувано по подадено от Община Кюстендил до
РИОСВ – София Задание за изработване на проект на подробен устройствен план –
план за регулация и застрояване в обхвата на УПИ I,
кв. 389а, по плана на гр. Кюстендил /вх. № 23119/14.12.2022 г./, на осн. чл.
125 ал. 7 от ЗУТ. Към заданието са приложени: договор за дарение № Д-00-1318 от
23.12.2014 г. по рег. на Община Кюстендил; скица на ПИ от СГКК и скица –
предложение за изменение на ПУП. С писмо изх. № 23119-1457/07.02.2023 г. Директорът
на РИОСВ – София изпраща заданието за становище по компетентност на Директора
на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ гр. Блаогоевград, съгласно чл.
12 ал. 5 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за
съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с
предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредбата за ОС, обн. ДВ, бр.
73/2007 г., изм. и доп./.
Приложено е и писмо изх. № П-01-37(1)/23.03.2023
г. от Директора на БДЗБР, изготвено на основание чл. 12 ал.5 от Наредбата за
условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове,
програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване
на защитените зони и чл. 155 ал. 1 т. 23 от Закона за водите. Заданието е
оценено като недопустимо спрямо режимите, определени в Закона за водите и нормативната
база към него, като са изложени подробни мотиви за това.
Оспореното Решение № СО-2-ОС-П/2023 г.
е издадено от органа въз основа на посочените по-горе писмени документи по
повод внесеното задание. Органът е установил основания за недопустимост на
предвиденото застрояване в имота и е прекратил административното производство
по процедурата за подаденото задание за изработване на проект на ПУП – ПРЗ в
обхвата на УПИ I, кв. 389а, по плана на гр.
Кюстендил. Аргументите е структурирал в 2 подточки от Решението, както следва:
-
Съществуващото положение на
територията е следното: незастроен поземлен имот, през който минават водите на
Колушко дере /в покрито корито/, всичките му регулационни граници са
улични, като граничи с улиците „Цар Освободител“ на юг; „Й. З.“ на запад;
„Шейново“ на изток и „Добруджа“ на север. Съгласно чл. 143 от ЗВ за защита от
вредното въздействие на водите се забранява: нарушаването на естественото
състояние на леглата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици;
намаляването на проводимостта на речните легла, вкл. чрез баражи и прагове, без
съответното разрешително; използването на речните легла като депа за отпадъци,
земни и скални маси; извършването на строежи над покритите речни участъци;
съхраняването или складирането на материали, които в значителна степен биха
увеличили унищожителната сила на водата при наводнения. В тази връзка промяната
предназначението на имот УПИ I, кв.
389а, по плана на гр. Кюстендил от „за озеленяване“ в „за обществено ползване“
и предвиденото застрояване е недопустимо;
-
Реализацията на „ПУП – ПРЗ в обхвата
на УПИ I, кв 389а, по плана на гр. Кюстендил ще създаде риск от
негативно влияние върху екологичното състояние на водно тяло „р. Глогошка
/Банщица/ от кота 1160 м. до вливане в р. Струма“, код BG4ST700R1022, което е недопустимо с целите и мерките , заложени в ПУРБ
на ЗБР 2016 – 2021 и е в противоречие с чл. 156а ал. 11 т. 1, буква „а“ и „б“
от ЗВ, относно целите за опазване на
околната среда по отношение на предотвратяване влошаването на състоянието на всички повърхностни водни
тела, както и чл. 134 т. 3 от Закона за водите.
С оглед на горното и на основание
чл. 13 ал. 1от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за
съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с
предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредбата за ОС, обн. ДВ, БР.
73/2007 г., във вр. с чл. 13 ал. 1, § 2 от ДР и чл. 6а т. 2 от същата наредба,
органът е решил следното:
С Решение № СО-2-ОС-П/2023 г. прекратява
административното производство по процедурата за преписка с вх. №
23119/14.12.2022 г. на РИОСВ – София за Задание за изработване на проект на
подробен устройствен план – план за регулация и застрояване в обхвата на
урегулиран поземлен имот /УПИ/ I, кв.
389а, по плана на гр. Кюстендил.
Оспореното решение е връчено на адресата
на 07.06.2023 г., а жалбата е подадена чрез куриер на 21.06.2023 г.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
С оглед така установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима като подадена от представител
на надлежен правен субект с право на обжалване по чл. 147 ал. 1 от АПК пред
компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл. 149 ал. 1 от АПК.
В резултат на служебната проверка по
чл.168 ал. 1 от АПК, съдът намира жалбата за неоснователна. Съображенията за
това са следните:
По компетентността на органа:
Оспорения акт е издаден от оправомощен орган в пределите на
неговата законова компетентност.
Съгласно чл. 6а т. 2 от
Наредбата за ОС, компетентен орган за издаване на административни актове по
реда на наредбата и за всички волеизявления и действия, когато са част от
производството по издаване на административни актове, се явява директорът на
съответната РИОСВ. В случая става въпрос за процедиране на ПУП, който не е сред
плановете, посочени в чл. 2 т. 1, б. „а“ от Наредбата за ОС, за които
министърът на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица
се явяват компетентен орган.
По формата на акта:
Приложимият ЗВ не съдържа уредба за съдържанието на
оспореното Решение. Решението по правен характер представлява индивидуален
административен акт по легалната дефиниция на чл. 21 ал. 1 от АПК и за него
важи изискването за форма по чл. 59 ал. 2 от АПК. Решението има наименование, орган
- издател, адресат на акта и подпис на органа.
По процедурата:
Административният орган е съобразил приложените към заданието
документи и след като е установил че е за изработване на проект за ПУП,
предвиждащ „Високотехнологичен център за иновативни решения“, в който ще се
реализира застрояване за споделено бизнес пространство и др., на основание чл.
12 ал. 5 от Наредбата за ОС, с писмо на РИОСВ /изх. № 23119-1457/07.02.2023 г./
е изпратил предоставената от възложителя документация до БД „Западнобеломорски
район“ гр. Благоевград с искане за становище по компетентност. С писмо изх. №
П-01-37-1/23.03.2023 г. БДЗБР е изразила
становище, че предвиденото застрояване в имота е недопустимо спрямо Закона за
водите и нормативната база към него. След изясняване на релевантните факти,
ответникът се е произнесъл с оспорения акт.
Органът е спазил общите изисквания по чл. 35 и чл. 36 от АПК. Приобщил е приложените към заданието писмени документи. Събраните
доказателства е проверил и преценил при издаване на оспореното Решение, като е
изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Изводите на органа се
основават на действащи правни норми и на известни на заявителя писмени
документи. Решението съдържа обсъждане на относимите към заданието
обстоятелства.
По материалния закон:
Съвкупният анализ на приложените по
делото доказателства налага извод за правилно приложение на материалния закон.
Заданието и приложената към него скица
– предложение за изменение на ПУП, съответстват на нормативните разпоредби,
планови предвиждания и обществени интереси. В частта за нормативните разпоредби
приложими са нормите на ЗВ и Наредба за ползването на повърхностните води. В
частта за плановите предвиждания са приложими изискванията в ПУРБ на ЗБР
2016-2021г. във вр. с §6 от ПЗР към ЗИД на ЗД, обн. ДВ, бр.20/11.03.2022 г. В
частта за обществените интереси е приложима разпоредбата на чл. 49 ал. 1 от ЗВ.
Прекратяването на процедурата е мотивирано с чл.
13 ал. 1, във вр. с 13 ал. 1, § 2 от ДР и чл. 6а т. 2 от Наредбата за ОС.
Според Наредбата за ОС, оценка за
съвместимосттта се извършва в определена по стъпки последователност в чл. 7 от
същата, като след уведомяване на компетентния орган от страна на възложителя на
планове, програми, проекти или инвестиционни предложения, следва проверка за
допустимост. Съгласно чл. 13 ал. 1 от Наредбата за ОС, при констатиране на
недопустимост на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения с
режима на дейностите в защитените зони, процедурата по ОС се прекратява, за
което в срок 10 работни дни от уведомяването по чл. 10 или от отстраняването на
нередовностите по чл. 11 ал. 1, компетентният орган уведомява възложителя и
съответния орган, одобряващ планове, програми и проекти или инвестиционни
предложения.
Съгласно чл. 134 т. 3 от Закона за
водите се забранява: в крайбрежните заливаеми ивици и принадлежащите земи на
водохранилищата, строителство на стопански и жилищни постройки.
Съгласно чл. 143 от Закона за водите за защита
от вредното въздействие на водите се
забранява : нарушаването на естественото състояние на леглата, бреговете на
реките и крайбрежните заливаеми ивици; намаляването на проводимостта на речните
легла, включително чрез баражи и прагове, без съответното разрешително;
използването на речните легла като депа за отпадъци, земни и скални маси;
извършването на строежи над покритите речни участъци; съхраняването или
складирането на материали, които в значителна степен биха увеличили унищожителната
сила на водата при наводнения.
Съгласно чл. 156а ал. 1 т. 1, буква
„а“ и „б“ целите по чл. 149а ал. 1 т. 1 за опазване на околната среда по
отношение на количеството и качеството на водите се определят при: повърхностни
води за а/ предотвратяване влошаването
на състоянието на всички повърхностни водни тела и б/опазване и подобряване
качеството на водите във всички изкуствени и силно модифицирани водни тела и
постигане на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на повърхностните
води.
В конкретният случай, с проекта за ПУП се
предвижда да се промени предназначението
на УПИ от „за озеленяване“ в „за обществено ползване“, като се предвиди
необходимото застрояване и изграждане на „Високотехнологичен център за
иновативни решения“ при съответните устройствени показатели за етажност,
максимална допустима плътност и интензивност на застрояване и максимална
озеленена площ в % от общата.
В становището на БДЗБР е посочено, че „липсва
информация за начина на водоснабдяване на имота и отвеждането на отпадъчните
води от него, както и че представените дейности ще засегнат покрито дере, част
от повърхностно водно тяло р. Глогошка
/Банщица/ от кота 1160 м. до вливане в р. Струма с код BG4ST700R1022, оценено в много лошо екологично състояние и непостигащо
добро химично състояние. Поземелен имот УПИ I,
кв. 389а, по плана на гр. Кюстендил попада в обхвата на подземно водно тяло
„Порови води в кватернер неоген Кюстендил“ с код BG4G00000QN0006, оценено в добро химично и лошо количествено състояние, поради което
общата оценка на състоянието му е лошо.
Имотът, засегнат от реализацията на разглежданото задание, попада в границите
на зони за защита на водите по смисъла на чл. 119а ал. 1 от Закона за водите, с
код на зона за защита на водите за питейно – битово водоснабдяване BG4DGW00000QN006. ПИ попада и в пояс III
на санитарно – охранителна зона около находище на минерална вода „Кюстендил“,
определена със Заповед № РД-333/08.04.2013 г. на Министъра на околната среда и
водите“.
С оглед на всичко посочено по – горе,
предвиденото застрояване в имота е недопустимо. Същото е и в противоречие с чл.
134 т. 3, чл. 143 и чл. 156а ал. 1 т. 1, буква „а“ и „б“ от Закона за водите относно
целите за опазване на околната среда по отношение на предотвратяване
влошаването на състоянието на всички повърхностни водни тела, както и с целите
и мерките заложени в ПУРБ на ЗБР /2016 – 2021/.
Мотивите на органа в оспореното
Решение покриват изискването и за нарушени обществени интереси по арг. от чл. 49
ал. 1 от ЗВ.
Горепосочените съображения
обуславят извод за неоснователност на жалбата и отхвърляне на оспорването.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалния закон, при липса на допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с целта
на закона.
Поради изхода от спора ответникът има право на деловодни
разноски в размер на дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалбата на Община Кюстендил, представлявана от кмета П. Г. П.,
срещу Решение № СО-2-ОС-П/2023 г. на Директора на РИОСВ – София, с което е
прекратено административното производство по процедурата с вх. №
23119/14.12.2022 г. на РИОСВ – София.
ОСЪЖДА
Община Кюстендил да заплати на РИОСВ -София деловодни разноски в размер на 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване от страните с касационни жалби пред ВАС в 14 - дневен срок
от получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: