№ 1074
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501039 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 24.01.2022г по гр.д. № 517/2020г Окръжен съд- Кюстендил, ГО, е
отхвърлил като неоснователни предявените от Юробанк България АД против С. П. Ф.
както следва : иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.9 и
сл.ЗПК за сумата 39 359.70лв – главница, предоставена по договор за потребителски
кредит от 27.11.2019г, иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.240, ал.2 ЗЗД и
чл.9 и сл ЗПК за сумата 1497.68лв – дължима възнаградителна лихва за периода
16.02.2020г- 22.10.2020г, иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за дължима
мораторна лихва в размер на 208.75лв за периода от 16.01.2020г до 22.10.2020г върху
дължими непогасени вноски и за сумата от 164.76лв- начислена върху целия размер на
главницата за периода след датата на обявяване на предсрочна изискуемост –
22.10.2022г до подаване на исковата молба в съда, иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от
83.50лв, дължими такси по договора за периода 18.02.2020г до 28.10.2020г, съгласно
чл.5.т.2 и за сумата от 96.00лв, дължими се разноски за изготвяне и връчване на покана
до длъжника.
Решението на ОС-Кюстендил се обжалва с въззивна жалба от банката –ищец
1
Юробанк България АД, изцяло, с оплакване за неправилност. Въззивникът поддържа,
че определенито по чл.140 от ГПК няма съдържание на доклад по чл.146 от ГПК, че не
са изяснени спорните и безспорни факти и не е разпределена доказателствената тежест.
Поддържа, че ищецът не е уведомен от съда, че ще се проверява размера на шрифта на
сключения договор. Поддържа, че съдът е нарушил процесуалния закон като не е
ползвал вещо лице за определяне размера на шрифта на сключения договор. Поддържа,
че съдът е направил необосновани от доказателствата и незаконосъобразни изводи .
Поддържа, че неправилно съдът е приложил разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, че в
съдържанието на договора за потребителски кредит няма неясни или неравноправни
клаузи. Счита,че предявените искове са доказани по основание и размер. Моли
обжалваното решение да бъде изцяло отменено , а предявените искове- уважени.
Въззиваемата страна- ответник пред КОС С. Ф.,представляван от адв. Б. оспорва
въззивната жалба. Възразява, че съдът е изготвил доклад със съдържание по чл.146 от
ГПК, разпределил е доказателствената тежест между страните. Поддържа, че съдът не
е допуснал нарушения на процесуалния и материалния закон. Поддържа,че решението
на КОС е правилно.
В о.с.з. въззивникът не се представлява. Депозира писмена молба, с която
заявява, че поддържа въззивната си жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира
разноски по делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК , които представя.
Въззиваемата страна С.Ф. не се представлява. Особеният представител на
въззиваемия депозира писмена молба, с която моли решението на КОС да бъде
потвърдено.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл е задължителното тълкуване на закона дадено с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г
на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е частично
неправилно по съображения изложени във въззивната жалба.
С оглед развитите въззивни съображения съдът приема за установено от
2
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове за изпълнение на договорни задължения , породени от
договор за банков кредит, сключен между страните на 27.11.2019г- искове с правно
основание чл.422,ал.1, вр. 430 от ТЗ вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
В ИМ ищецът е заявил твърдение , че на 16.01.2020г ответникът е преустановил
плащането на дължимите вноски за главница, на 16.02.2020г е преустановил
плащането на вноските за лихва, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем с
покана, връчена на ответника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК на 22.10.2020г.
Съдебният състав намира, че посочената от него различна правна квалификация
на предявените искове не е основание да се приеме, че първоинстанционното решение
е недопустимо. Първоинстанционният съд се е произнесъл по фактите заявени от
страните в исковата молба и отговора на ИМ, спазил е принципа на диспозитивното
начало и само дадената квалификация на спорните права, според настоящият състав , е
неправилна. Според настоящият съдебен състав квалификацията на исковете следва да
бъде по разпоредбите на ТЗ за банков кредит , а не по общите разпоредби на ЗЗД за
заем.
По така предявените искове ответникът по делото възразява, чрез назначения му
ОП адв. Б., че ответникът не е бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита.
Възразява, че липсва разписана методика на формиране на ГПР на кредита, клаузата
посочваща ГПР по отпуснатия кредит е изчислена чрез използване на заблуждаваща
търговска практика, че клаузата дава възможност на банката да претендира недължими
разходи по кредита, което прави клаузата неравноправна. Поддържа, че нищожността
на клауза регламентираща основен реквизит на договорното съдържание има за
последица изначална недействителност на цялото заемно съглашение. Счита, че при
нищожност на потребителски договор на осн. чл.22 от ЗПК потребителят следва да
възстанови само чистата сума по кредита.
В о.с.з. на 19.10.2021г адв. Б. допълва своите възражения като посочва, че
възможността на банката да променя лихвения процент и размера на кредитната
вноска води до неравноправие. Възразява, че възнаградителната лихва е в размер, с
който ответникът не се е съгласявал. Поддържа, че е налице противоречие в клаузата
на чл.3, ал.10, т.2 от договора с цитираната клауза за промяна на лихвения процент.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже валиден договор за
банков кредит , получаването на кредита от кредитополучателя, а ответникът следва да
доказва заплащане на кредитните вноски или друг способ за погасяване на
задължението му. Доказавайки валиден договор за банков кредит, със съдържание
обвързващо страните, ищецът носи тежестта да докаже, че при подписването на
договора за кредит са съобразени клаузите на ЗПК, защитаващи в императивен
порядък правата на потребителя, както и основанията за валидност на клаузите на
3
договора, сключени с потребител съгласно чл.143 и сл. от ЗЗП, за което са дадени
указания на ищеца с доклада на съда в о.с.з. на 19.10.2021г.
Между страните не се спори, че банката и ответникът С.Ф. като кредитополучател
са в договорни отношения, породени от сключен договор за банков кредит от
27.11.2019, съгласно който договор кредитополучателят получава 40 000лв, които
следва да върне на анюитетни месечни вноски, съобразно погасителен план,
неразделна част от договора/чл.7,ал.1/.В чл.3 от договора страните са постигнали
съгласие , че кредитополучателя дължи лихва, изчислена при прилагане на променлив
лихвен процент, който се определя от сбор от референтен лихвен процент плюс
фиксирана договорна надбавка в размер на 3.800%. Съгласно ал.2 референтният
лихвен процент „Прайм“ на Юробанк АД за необезпечени кредити се определя от
Комитета по управление на активите и пасивите, съгласно Методологията на Банката
за определяне на референтен лихвен процент Прайм по потребителски и жилищно –
ипотечни кредити. Съгласно ал.3 момента на сключване на договора стойността на
Прайм за необезпечени кредити в евро в размер на 1.150%. Договорено е в случай, че в
срока на действие на договора съгласно Методологията е налице основание за промяна
на стойността на Прайма, новата актуална стойност на Прайм, както и датата на която
тя е публикувана да се обявяват от банката по посочен ред. Съгласно ал.5 при
настъпила промяна в Прайма годишният лихвен процент се изчислява съгласно новата
стойност на Прайма. Според ал.6 при промяна на Прайм Банката извършва съответна
актуализация на ГПР , като новата приложима стойност е в сила и се ползва за
определяне на лихвения процент по кредита, считано от датата следваща първата
падежна дата и месечна вноска по кредита, след датата на публикуване на новата
стойност на Прайм. В ал.9 е посочен ГПР на отпуснатия кредит – 7.33 %, както и
общата дължима от кредитополучателя сума 52407.50лв, изчислена към момента на
сключване на договора. В ал.10 са посочени взетите предвид при определяне на ГПК
допускания – договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен и банката и
кредитополучателят ще изпълняват своите задължения, в съответствие с условията и
сроковете по него и лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния
първоначален размер и ще се прилагат до изтичане на срока на договора и плащанията
се извършват съобразно датите и условията, изисквани от Банката. В ал.11 са
договорени уславията за ползване на преференциални лихвени условия. Според чл.5
кредитополучателят заплаща на банката договорени такси и комисиони - такса за
разглеждане на искане за кредит в размер на 400.00 лева, месечна такса за обслужване
на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит в размер на 3.50 лв.
Според чл.7, ал.2 при актуализиране на приложимия ГПР Банката променя размера на
непадежиралите погасителни вноски, за което кредитополучателят дава своето
съгласие с подписване на договора.Договорено е още при промяна на размера на
кредитните вноски банката да изготвя нов погасителен план за непогасения остатък от
4
задълженията по договора, съобразен с актуализирания годишен лихвен процент,
съдържащ информация за извършени плащания и за предстоящите
(непадежирали дължими вноски) , в това число разбивка на вноската на главница и
лихва и допълнителна информация за други дължими месечни разходи, свързани с
кредита, като такси и застрахователни премии, ако такива са дължими съгласно
условията на договора.Уговорено е кредитополучателят по всяко време от срока на
кредита да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки от финансовите центрове
на Банката, новия погасителен план по кредита. Според чл.8, ал.1, б.“а“, погасителните
вноски съгласно погасителен план се изплащат от кредитополучателя в брой до 16-то
число на месеца или безкасово, чрез удръжки от разплащателна или спестовна сметка
на Кредитополучателя в банката до 16-то число на съответния месец. Според чл.9 при
просрочие на дължими погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост е
предвидено заплащане на обезщетение в размер на законната лихва, за забава.
Съгласно чл.10, ал.1 кредитополучателят може по всяко време да изплати дълга по
кредита предсрочно – изцяло или частично, след подаване на писмено искане до
банката, като такса не се дължи. Според ал.3 – в тези случаи, Банката се задължава да
извърши съответно преизчисляване на лихвата и разходите по кредита, като намали, в
съответствие с предсрочно погасената сума, размерът на оставащите, непадежирали,
погасителни вноски по кредита, при запазване на срока на договора.Съгласно чл.14 –
при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, Банката
има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, както да
поиска на основание чл.60, ал.2 ЗКИ – да поиска издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на ГПК и да пристъпи към принудително събиране на
вземането, като насочи изпълнението върху цялото имущество на кредитополучателя.
Съгласно чл.16, ал.1 кредитополучателят има право, без да дължи обезщетение или
неустойка и без да посочва причината, да се откаже от договора в срок от 14 дни,
считано от датата на сключването му, като в този случай дължи плащане на главница,
лихва, дължима за периода от датата на усвояване на кредита. В чл.20 от договора са
разписани условия за промяна преференциални условия по договора.Договорът е
двустранно подписан, подписите не са оспорени.
По делото е представен погасителен план към договора от 27.11.2019г , подписан
от страните по договора. Като доказателство към исковата молба ищецът представя
част от този посагителен план, като същият е описан и като приложение в самата
искова молба. Че представеният към този момент погасителен план е непълен се
установява от факта, че погасителните вноски, описани в него започват от № 32.
Според настоящият съдебен състав когато доказателството е посочено в исковата
молба и е представено, заедно с нея, но в непълен вид- не са представени всички
страници на документа- то съдът е следвало да укаже на ищеца да представи целия
документ по реда на чл.101 от ГПК. В случая ищецът не е бездействал процесуално
5
при представяне и събиране на доказателства, за да бъде санкциониран с носене на
тежестта от недоказване на факта за съществуващ погасителен план. Ищецът не е
пропуснал да ангажира в сроковете по ГПК доказателства. Напротив, същият е
посочил и представил своите доказателства, но погасителният план не е бил в цялост.
За посоченото в исковата молба, но непредставено доказателство или в случая-
представеното в непълен вид доказателство съдът е следвало да укаже на страна да
извърши валидно действието по представяне на доказателството, като представи
погасителен план в цялост. Съдът не е изпълнил това свое задължение , за което
съответно има оплакване във въззивната жалба. Ето защо и въззивния съд в случая има
правомощие да приеме представения цял погасителен план с въззивната жалба.
По делото е представена покана от Юробанк АД до С.Ф., в която е посочен
конкретния договор за банков кредит, размера на задължението и изявление, че
кредитът поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника е обявен за
изцяло и предсрочно изискуем.
Поканата е връчена на ответника, чрез залепяне на уведомление от ЧСИ Е. Х. на
вратата на адреса на ответника на 07.10.2020г. ЧСИ е отбелязал, че при посещение на
адреса- с. ***, ул. *** №1 е констатирал, че по данни на кмета адресатът не живее на
адреса от около 5 години и в къщата не живее никой.
На 02.11.2020г е постъпила в регистратура на КОС исковата молба , по която е
образувано настоящото производство.
По делото е представена /пред КОС и пред настоящият състав/ Методология за
определяне на референтен лихвен процент Прайм по потребителски кредитит, която е
подписана от кредитополучателя и която установява и регламентира начина на
изчисляване на референтния лихвен процент, последващите промени и компетентния
орган, отговарящ за определянето и промените в стойността на Прайм.
В о.с.з. на 01.12.2021г е изслушана ССчЕ, изготвена от в.л. В., която дава
заключение, че отпуснатият от ищеца на ответник кредит е усвоен, че ответникът е
заплатил 640.30лв за погасяване на главницата, с която сума са погасени първата и
частично втората вноска и 267.85лв- за погасяване на лихва. Според вещото лице по
договора се дължат 39 359.70лв- главница, договорна лихва от 1554.63лв, мораторна
лихва от 373.51лв, такси за обслужване на разплащателна сметка от 83.50лв и разноски
от 96.00лв. Вещото лице сочи още, че след обявяването на предсрочната изискуемост
ответникът не е правил плащания на суми.
Останалите събрани по делото доказателства не са необходими за изясняване на
фактите, относими към спора, предмет на делото.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че страните са били в договорни
отношения, породени от договор за банков кредит , сключен на 27.11.2019г , по
силата на който банката е отпуснала на ответниуд банков кредит в лева. Установява
6
се, че кредитът е усвоен и първине вноски по него са изпълнени.
По отношение на част от договорното съдържание, с което договорът обвързва
страните по него- ответникът прави възражение за недействителност на договора , на
осн. чл.22 от ЗПК и за нищожност на договорни клаузи, поради неравноправие.
В случая въззивната инстанция намира за установено, че страните по договора за
банков кредит от 27.11.2019г са търговец и потребител по смисъла на пар.13 , т.т.1 и 2
от ДР на ЗЗП и чл. 9,ал.3 и ал.4 от ЗПК. Съгласно дефиницията на пар. 13, т. 1 ДРЗЗП и
чл. 9,ал.3 от ЗПК потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съдът
намира, че при подписване на договора за кредит на 27.11.2019г като
кредитополучател е посочен ответникът като физическо лице. Към този момент , а и
впоследствие няма данни ответникът да е действал в рамките на своята търговска,
стопанска или професионална дейност. Ето защо, според настоящата съдебна
инстанция кредитополучателят има правата на потребител, влизайки в договорните си
отношения с банката –ищец, доколкото действа непрофесионално и за собствени
нужди. Следователно регламентацията по ЗПК и ЗЗП е приложима в отношенията
между страните.
С постановеното решение по делото КОС е приел, че сключения договор за
банков кредит отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т.т.1, 8, 9, 10, 12, 20 и чл.33,
ал.1 от ЗПК и този извод на съда не е предмет на въззивно оплакване.
По делото се установява, че в договорът за кредит страните са постигнали
съгласие за общия размер на кредита и условията за усвояването му- чл.1 и чл.2.
Договорен е лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент- чл.3 от договора. Договорен
е метод за начисляване и изменение на договорения референтен лихвен процент , чрез
представената двустранно подписана методика. Посочен е годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите – чл. 3, ал.9 и ал.10 от
договора.Договорени са условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Предвидена е и
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
7
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания- чл.7,ал.4 от договора. Договорено е и правото
на отказ на потребителя от договора и условията за отказване-чл.16.
Настоящият съдебен състав приема, че договорът за банков кредит от 27.11.2019г
отговаря и на изискванията на чл.10,ал.1 от ЗПК. Според изискването на закона
договорът за потребителски кредит, за да е действителен, следва да се сключи в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Представеният пред съда договора е с писмена форма, на хартиен носител, клаузите му
имат нужното съдържание , за да бъдат ясни и разбираеми. Спорно е в какъв шрифт е
бил договора към момента на подписването му. Дори и да се приеме,че договорът за
банков кредти , споразумението между страните и приложенията към договора са
отпечатани на шрифт по-малък от законоизискуемия шрифт 12, то според съда това не
води до нищожност на договора за банков кредит поради липса на форма. Настоящият
съдебен състав приема, че договорът за банков кредит е търговска сделка по смисъла
на чл.286, ал.2 вр. чл. 1,т.7 от ТЗ. Съгласно чл.293, ал.1 от ТЗ, в случаите предвидени в
закон, за действителността на търговската сделка може да е необходима писмена или
друга форма. Съгласно ал.3 страната не може да се позовава на нищожност поради
липса на форма, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението. Така цитираната разпоредба се прилага към
настоящият договор за банков кредит , който както беше посочено има характер на
търговска сделка. Изискването на чл.10,ал.1 от ЗПК за размер на шрифта на изготвяне
и отпечатване на договора на банков кредит е предвидено в закона изискване за форма
за недействителност на сделката. Съгласно чл.293, ал.3 от ТЗ, ако кредитополучателят
е усвоил кредитната сума, то той явно е приел изпълнението на банката и не е възразил
срещу действителността на изявленията на страните. Кредитополучателят- ответник не
е възразил за липса на форма на договора за банков кредит поради размера на шрифта,
на които са отпечатани договора, погасителния план, Методиката за лихвения процент.
От поведението на кредотополучателят може да се направи извод, че той приема
изпълнението на банката и явно се счита обвързан от договора за банков кредит. В този
смисъл от поведението на ответника не може да се направи извод, че е оспорил
действителността на сключение договор. След като е приел изпълнението на банката и
не е оспорил валидността на договорната връзка поради липса на форма на подписания
договор следва, че ответникът не може в по-късен етап, както и в рамките на
производството по изпълнение на сключения договор, да се позовава на нищожност на
договора за банков кредит поради липса на предвидена в закона форма, поради
несъобразяване на размера на шрифта на който документите са отпечатани.
Ето защо така поддържаното възражение в отговора на исковата молба и пред
8
настоящата инстанция съдебният състав намира за неоснователно и не водещо до
извод за недействителност на договорната връзка между страните.
По отношение на оплакването на неравноправие на договорни клаузи между
страните- същото по същество е неоснователно. Дори и в договора да се съдържат
неравноправни клаузи същите не са приложени в периода на действие на договорната
връзка и не се явяват клаузи, уреждащи отношенията между страните. Претенциите на
ищеца, видно от изложеното в исковата молба, във въззивната жалба и видно от
изслушаната ССчЕ са в размер съборазно първоначално договореното между страните .
Първоначалните договорки, съдържащи се в договора за потребителски кредит от
27.11.2019г, се били преуредени , така че да се търси в отношенията между страните
прилагане на неравноправни клаузи.
Ето защо съдебният състав приема,че възражението за неравноправие на част от
договорните клаузи е неоснователно.
При така изложеното съдът приема, че страните са обвързани от договорно
правоотношение породено от сключения на 27.11.2019г договор за потребиелски
кредит. Договорното съдържание обвързва страните с първоначално договорените
права и задължения и същите следва да се прилагат, като не се установява клаузите да
търпят изменение било то служебно от банката или вследствие на подписани
допълнителни споразумения. По делото няма спор , а и се установява от изслушаната
ССчЕ, че кредитът е усвоен, а ответникът е обвързан от поетото задължение да го
върне при първоначално договорените условия.
По делото се установява от изслушаната ССчЕ се установява,че кредитната сума е
усвоена на 27.11.2019г, че кредитополучателят е погасил първата вноска- изцяло , а
втората- частично като е останала непогасена главница. След това няма погасявания на
вноски. Към момента на твърдяната за обявена предсрочна изискуемост- 22.10.2020 се
установява, че ответникът дължи изпълнение на кредитни вноски с падеж от
16.01.2020г. Съобразно договореното в чл.14 от договора банката има право да обяви
кредита за предсрочно изискуем изцяло или частично при непогасяване в срок на една
или повече вноски от кредита. Клаузата е аналогична на разпоредбата на чл.60,ал.2 от
ЗКИ и според настоящият състав не засяга изискванията за добросъвестност и не е
уговорена във вреда на ответника и не води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. От изложеното се установява, че
кредитополучателят има непогасени задължения към банката по договора за банков
кредит и че банката отправя волеизявление към него за това, че обявява вземането си за
изцяло предсрочно изискуемо. В поканата за изпълнение е посочен кредитът , по които
банката прави изявление за предсрочна изискуемост посочени за просрочените и
дължими суми. Според съда връчването на поканата е редовно до кредитополучателя-
по реда на чл.47,ал.5 от ГПК. В удостоверяването на разписката за връчване на
9
поканата от връчителя е отбелязано, че по данни на кмета адресата от години не живее
на адреса. По този начин връчителят е освободен от задължението да търси адресата в
продължение на един месец и е пристъпил към залепяне на уведомление. Връчването
е редовно на осн. чл.47,ал.5 от ГПК и седва да се приеме, че считано от 22.10.2020г
вземането на банката по процесния договор за банков кредит е изцяло предсрочно
изискуемо.
Дори и да се приеме, че обявяването на предсрочната изискуеемост с поканата по
реда на чл.47,ал.5 от ГПК не е редовно, то може да се приеме, че с връчването на
препис от исковата молба на особения представител на ответника тази предсрочна
изискуемост е обявена. В исковата моба се съдържа твърдение , че кредитополучателят
не е изпълнил точно свои договорни задължения, посочено е кой е договорът , за който
се претендира изпълнение и е направено изявление за настъпване на предсрочна
изискуемост. С това съдържание и при връчването на препис от исковата молба на
особения представител на ищеца следва да се приеме, че в този момент настъпва
предсрочната изискуемост на вземането на банката.
По делото не се твърди и не се установява изпълнение на процесните задължения
от страна на ищеца.
Според излушаната ССчЕ ищецът е погасил от главницата, чийто пълен размер е
40 000лв, сумата от 640.30лв или остава задължен със сумата от 39359.70лв- дължима
се главница.
От приложения погасителен план , както и от ССчЕ се установява,че за периода
до 22.10.2020/към момента на обявяване на пресрочна изискуомст на вземането на
банката/ ответникът дължи заплащане на договорна лихва в размер на 1673.75лв, от
които е заплатил/според ССчЕ/ 267.85лв и остава задължен със сумата от 1405.90лв-
неизплатени вноски за договорна лихва за периода до 22.10.2020г.
Ответникът дължи обезщетение за забавено изпълнение на вноските по кредита за
периода преди настъпване на предсрочната изисуемост. За периода от 16.01.2020г до
16.10.2020г ответникът дължи вноски за погасяване на главницата от 3245.90лв, които
се получават като се съберат всички вноски за главница за периода до 16.10.2020г и се
извади погасената сума от 640.30лв. Върху вноските за периода с падежи от
16.01.2020г до 16.10.2020 ответникът дължи обезщетение за забавено изплащане за
периода от 16.01 до 22.10.2020г в размер на 123.57лв. При изчисляване по реда на
чл.162 от ГПК на размера на дължимото се обезщетение за забавено изпълнение съдът
съобразява, че за периода от 13.03.2020г до 13.07.2020г , на осн. чл.6 от ЗМДВИП при
забава за плащане на задължения на частноправни субекти не се начислява лихва за
забава. Извънредното положение е въведено с решение на НС на 13.03.2020г , с
решение от 03.04.2020г срокът на извънредното положение е удължен до 13.05.2020г и
два месеца след тази дата не следва, по силата на цитирания чл.6 от ЗМДВИП, да се
10
начисляват лихви за забава.
Върху дължимата се главница от 39359.70лв ответникът дължи след периода на
настъпване на предсрочна изискуемост само обезщетение за забава в размер на
законната лихва. За периода до предявяване на исковата молба сумата възлиза на
131.20лв, изчислени по реда на чл.162 от ГПК чрез използване на компютърна
програма.
Ищецът претендира още заплащане на 83.50лв такси по кредита, претендирани на
осн. чл. 5,т.2 от договора съгласно тази клауза кредитополучателят дължи такса за
обслужване на разплащателна сметка в размер на 3.50лв. Според ССчЕ са начислени
седем такси по 3.50лв или общо за сумата от 24.50лв.
Според вещото лице на ответника са начислявани и други такси до общия
претендиран размер от 83.50лв. на посоченото в исковата молба основание се дължи
единствено таксата за разплащателна сметка, която е и изрично договорена и посочена
като размер в договора между страните от 27.11.2020г. Ето защо и съдът присъжда
само тази претендирана такса като задължение на ответника по делото.
Според вещото лице за обявяването на кредита за предсрочно изискуем ищецът е
направил разноски в размер на 96.00лв. Разноските са направени поради неточното
изпълнение на договорните задължения от страна на ответника , същите представляват
вреда на ищеца. Разходването на сумите е установено от представените по делото
писмени доказателства и от изслушаната ССчЕ. Ответникът дължи обезщетение за така
претърпените вреди от ищеца причинени от неточното изпълнение на дооворните
задължения по договора от 27.11.2020г, поради което сумата следва да бъде възложена
за изплащане върху ответника.
Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат. Постановено
първоинстанционно решение следва да бъде частично отменено и предявените искове
следва да бъдат уважени за сумата от 39 359.70лв – главница, предоставена по
договор за потребителски кредит от 27.11.2019г, за сумата от 1405.90лв- дължима
възнаградителна лихва за периода 16.02.2020г- 22.10.2020г по договора за банков
кредит от 27.11.2019г , на осн. чл. 430,ал.2 от ТЗ , за сумата от 123.57лв- мораторна
лихва за периода от 16.01.2020г до 22.10.2020г върху дължими непогасени вноски по
договора за кредит от 27.11.2019г и за сумата от 131.20лв- обезщетение за забавено
изплащане на главницата за периода от 22.10.2022г до 01.11.2020г , както и за сумата от
24.50лв- дължими такси по договора за кредит на осн. чл.5,т.2 и за сумата от 96.00лв,
дължими се разноски за изготвяне и връчване на покана до длъжника, на осн. чл.79,ал.2
от ЗЗД. В останалата си част решението на КОС следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
11
Разноски претендира само ищецът.
Ищецът претендира и доказва като направени разноски пред КОС в размер на 5
939.40лв.
Пред настоящата инстанция ищецът доказва реално направени разноски в размер
на 2667.30лв.
С оглед изхода от спора- предявените искове са уважени за сумата от 41140.87 от
общо претендираната сума от 41410.39лв и доказаните разноски от 8606.70лв- върху
ответника следва да се възложи сумата от 8550.68лв.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260005 от 24.01.2022г, постановено по гр.д. № 517/2020г по
описа на Кюстендилски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените
искове от Юробанк България АД против С. П. Ф. за сумата от 39 359.70лв – главница,
претендирана по договор за потребителски кредит от 27.11.2019г, за сумата от
1405.90лв- претендирана възнаградителна лихва за периода 16.02.2020г- 22.10.2020г,
за сумата от 123.57лв- претендирана мораторна лихва за периода от 16.01.2020г до
22.10.2020г върху дължими непогасени вноски по договора за кредит ,за сумата от
131.20лв- претендирано обезщетение за забавено изплащане на главницата за периода
от 22.10.2022г до 01.11.2020г , за сумата от 24.50лв- претендирани дължими такси по
договора за кредит на осн. чл.5,т.2 и за сумата от 96.00лв –претендирано обезщетение
за вреди от договорно неизпълнение и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА С. П. Ф. с ЕГН ********** да заплати на Юробанк България АД с ЕИК
********* сумите от 39 359.70лв – главница, предоставена по договор за
потребителски кредит от 27.11.2019г, на осн. чл.430 от ТЗ , сумата от 1405.90лв-
дължима възнаградителна лихва за периода 16.02.2020г- 22.10.2020г по договора за
банков кредит от 27.11.2019г , на осн. чл. 430,ал.2 от ТЗ , сумата от 123.57лв-
мораторна лихва за периода от 16.01.2020г до 22.10.2020г върху дължими непогасени
вноски по договора за кредит от 27.11.2019г , на осн. чл.86 от ЗЗД и сумата от
131.20лв- обезщетение за забавено изплащане на главницата за периода от 22.10.2022г
до 01.11.2020г , на осн. чл.86 от ЗЗД , както и сумата от 24.50лв- дължими такси по
договора за кредит на осн. чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл.5,т.2 от договора от 17.11.2019г и
сумата от 96.00лв, дължими се разноски за изготвяне и връчване на покана до
длъжника, на осн. чл.79,ал.2 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260005 от 24.01.2022г, постановено по гр.д. №
517/2020г по описа на Кюстендилски окръжен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С. П. Ф. с ЕГН ********** да заплати на Юробанк България АД с ЕИК
12
********* сумата от 8550.68лв- направени по делото разноски, пред двете съдебни
инстанции, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13