гр.Силистра, 25.10.2019 г.
Силистренският окръжен съд,
гражданска колегия
в закрито съдебно заседание на
двадесет и пети октомври,
две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател: Пламен Неделчев
Членове: Кремена Краева
Огнян
Маладжиков
като
разгледа докладваното от съдия Краева частно търговско дело № 286 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 – 279, вр. чл. 419, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано по частна жалба на М.С.В. - Р. срещу
разпореждане по ч.гр.д. № 984/2019г.
по описа на Районен съд – Силистра, с
което е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение № 2711/26.07.2019г.,
издадена в полза на заявителя ОББ АД и е разпоредено издаването на
изпълнителен лист. Искането е за обезсилване
на разпореждането за издаване на заповед за изпълнение № 2137/07.09.2018г.,евентуално
отмяната му и спиране на изпълнението по образуваното изп.дело при ЧСИ Г.
Георгиев. Изложени са
доводи.
ОББ
АД депозира становище за неоснователност на частната жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните
по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, но по същество
неоснователна.
По заявление на ОББ АД за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, е било образувано ч.гр.д. № 984/2019г.
по описа на Районен съд – Силистра, по което районният съд се е произнесъл с
разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист в полза на ОББ АД срещу М. В. –
съдлъжник по договор за кредитна линия от 09.2013г. Съдът изрично разпоредил в
издадения по Заповед №260/12.07.2019г. изпълнителен лист срещу останалите
длъжници ЕТ КОМПАС ЕСОЕС – Л. В. и Л. В. , да се добави и солидарния
длъжник М. С. В. – Р..
ОС изцяло
споделя извода на първата инстанция, че са били налице условията за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Не се споделя от настоящия състав
релевираното в частната жалба възражение за издадена заповед и изпълнителен
лист, в нарушение на разпоредбата на ал.2 от чл.418 ГПК.
Съгласно задължителната практика
на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК (така определение № 461 от
28.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 272/2010 г., II т. о., ТК), за да бъде
извлечението от счетоводните книги основание за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, необходимо е същото да е издадено от компетентен орган и
да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане - длъжник; основание
за възникване на вземането; размер на главницата; размер и период на лихвата.
Приложеното към депозираното от ОББ АД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК извлечение от счетоводните книги на банката съдържа
всички посочени по-горе реквизити, като същото е подписано от лице, притежаващо
нужната компетентност да удостоверяват валидно извлечения от счетоводните книги
на банката. Следователно налице е редовен от външна страна документ, а от
представените пред заповедния съд договор за банков кредит и споразумения (&. 3 от Споразумение № 3) може да се
направи извод, че извлечението от счетоводните книги удостоверя изискуеми
вземания на банката, тъй като срокът за погасяване на задълженията на
кредитополучателя е изтекъл на 31.08.2017 г., както е посочено и в заповед за
изпълнение № 2600/12.07.2019 г. Доводите в жалбата за неизискуема претенция на банката
се опровергават от уговорките по доп. споразумение №3 от 31.08.2016г. към
договора за кредитна линия от 09.2013г. Крайният срок за погасяване на кредита
е уговорен до 31.08.2017г., но не по късно от валидността на полиците от БАЕЗ -
параграф 2, т.3 от Споразумението. Жалбоподателят не се позовава и не представя
доказателства за постигнати последващи споразумения, водещи до удължаване
крайния срок за погасяване на кредита – каквато възможност е предвидена в
параграф 2,т.5, при отразяване чрез допълнително споразумение към договора за
кредит – изрично параграф 6 от коментираното споразумение. Това означава, че
падежът на задължението по сключения договор за кредит, настъпва най късно
на крайната дата на същия –
31.08.2017г., който момент предхожда датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК – 09.07.2019г.
Предвид това представеното
извлечение, преценено ведно с приложените към заявлението договор за кредитна
линия от 02.09.2013г. и споразумения към него, налага извода за наличие на
редовен от външна страна документ, предвиден в разпоредбата на чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на който на основание чл.418, ал.1 и 2 ГПК може да се допусне
незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение.
Неоснователни са доводите за
липсата на местна компетентност на съда за издаване на заповед за изпълнение.Видно
от заявлението, със същото е поискано издаване на заповед по чл.417 ГПК против
няколко длъжника, единият от който е с адрес в гр. Силистра. Предвид това Окръжният
съд намира, че РС Силистра е компетентен при сезирането му със заявление да се
произнесе по направеното искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК срещу длъжниците – арг.чл.116 от ГПК. В заповедното производство не са
уредени различни от общите правила хипотези на подсъдност при няколко длъжника,
с адреси в различни съдебни райони.
Разпоредбите на чл. 250 ГПК също намират на общо основание приложение в заповедното производство – така и разрешението дадено с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК в т.5г. С оглед на това неоснователно е твърдението в жалбата, че издаването на втора заповед за изпълнение, е недопустимо процесуално действие.
Порочността на издадената заповед за
изпълнение се аргументира и с твърдението, че липсва издадено разпореждане на
районния съд. Постановяването на такъв предварителен акт не е предвидено в
процесуалния закон. Нормата на чл.411, ал.2 от ГПК предвижда, че след като
разгледа подаденото заявление в разпоредително заседание и прецени, че не е
налице някоя от пречките по т.1 – т.4, съдът издава заповед за изпълнение. Самата
заповед представлява съдебният акт, дължим от съда при положителното
произнасяне по заявлението. Съдът се произнася с разпореждане само когато
отхвърля ( изцяло
или отчасти ) заявлението
– арг. чл.413, ал.2 от ГПК.
Правопогасяващите възражения по чл. 147 ЗЗД, не следва да се
разглеждат по същество - съдлъжниците не са поръчители на кредитополучателя. С
клаузата на чл.3 от договора МАРИЯННА С.В. – Р. е встъпила като съдлъжник в
задълженията на кредитополучателя, произтичащи от договора за кредит, включващо
главница, лихви, неустойки, включително разноски за събиране на дълга и при
всички др.условия утоворени в договора за кредит, включително но не само
съгласно условията на чл.17 и 18 от Раздел III „Общи условия“. В резултат на
това кредиторът е придобил правото да търси дължимото от длъжника и от
съдлъжника.
Въззивният съд не може да
разглежда и възраженията в жалбата за нищожност на отделни клаузи от Общите
условия на банката. По силата на чл.419, ал.2 от ГПК частната жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение, подадена заедно с възражението срещу
издадена заповед за изпълнение, може да се основе само на съображения,
извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК. Посочените въпроси са извън предметния
обхват на производство по чл. 419, ал. 2 от ГПК.
Предвид горните съображения,
частната жалба се явява неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а
разпореждането на районния съд – потвърдено.
По отношение релевираното искане
за спиране на изпълнението, компетентен да се произнесе е районния съд, предвид
нормата на чл.420, ал.2 ГПК, като едва този негов съдебен акт ще подлежи на
инстанционен контрол.
Така мотивиран, ОС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането за незабавно изпълнение на
заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 984/2019г.
по описа на Районен съд – Силистра.
ИЗПРАЩА на СРС жалба вх. № 7277/25.09.2019г.
на М.С.В. - Р. за произнасяне по направеното в същата искане за спиране
изпълнението, на осн. чл. 420 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.