РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                                 №1009/10.7.2020г.2020г.

 

                                   Година 2020                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и  седми състав

На двадесет и трети юни                                           Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

       Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 2186 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба от „Е.А.“ ООД, ЕИК *********, с адрес ***, представлявано от управителя Л.Н.Н., против Наказателно постановление № В 0047187/30.03.2020г. издадено от Х.М.М. - директор на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при  КЗП, със седалище ***, упълномощен съгласно Заповед №165/18.03.2020г, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“  в размер на 500 лева на основание чл.197 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл.5, ал.2 вр. чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗП.

       С жалбата  се  иска отмяна на НП, като се сочи, че изискването на закона е да бъдат посочени основни характеристики, а не всички технически детайли по колата. Сочи се, че автомобилите има различни видове резервни колела, съобразени с техните характеристики. При по-малки автомобили, като на г-н Т., основно с цел запазване на вътрешното пространство се прилагали непълноразмерни или аварийни колела, тъй като те се управляват по стандартен асфалтов път и подобен тип колело е достатъчно да изпълни предназначението си - автомобилът да стигне до сервиз, който да ремонтира основното колело. При автомобили, предпочитани за „офроуд" по-презумпция се поставят пълноразмерни колела (монтирани често на задните им капаци), защото без такова излизането от места в природата, намиращи се извън пътната мрежа би било невъзможно. В заключение се изтъкват аргументи за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

    В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се представлява.

   Представителят на органа издал НП, оспорва жалбата, като моли НП да бъде потвърдено като правило и законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

     С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

       На 27.09.2019г.,  служители на КЗП-Варна, сред които и св. М.А., извършили проверка  в обект -сервиз Шкода център, находящ се в Варна, бул. „Трети март" № 7, стопанисван от „Е.А." ООД.Проверката била извършена  във връзка с потребителска жалба подадена в КЗП- РД- Варна с вх. №В-03-1836/25.09.2019г. Съгласно съдържанието на жалбата потребителят Т.Т. на 17.07.2019г. е закупил от „Е.А." ООД лек автомобил Шкода Скала Стай 1,0 TSI/85 kw/ с шаси: №TMBER7NW2K3014601. Според офертата и договора за покупко- продажба колата е трябвало да бъде оборудвана с резервно колело и инструменти за смяната му. В ръководството на потребителя, което било предоставено на г- н Т. било записано, че „пълноценното резервно колело е идентично с монтираните на автомобила". Тази информация била поместена на стр. 102, а на стр. 100 от същото ръководство е записано, че „на един мост трябва да се поставят само еднакви по размер и профил гуми". Жалбоподателят твърдял, че закупеният от него автомобил е оборудван с гуми Mishelin 205/55/16 с алуминиеви джанти, а резервното колело, което било поставено на автомобила е марка „Goodyear" 195/60/16 на стоманена джанта.

      При проверката търговецът бил запознат със съдържанието на жалбата и претенциите на потребителя. На 17.10.2019г. с ППД №0120557 той предоставил  писмено становище. В него търговецът посочил, че в оборудването на Шкода Скала било изрично записано, че същият разполага с резервно колело и интрументи за подмяната му. Никъде не бил описан вида на резервното колело, марката, модела и т. н., още по- малко било фиксирано то като пълноценно. Търговецът посочил, че в оборудването на автомобила на г- н Т. имало поставено непълноценно резервно колело, тъй като в предоставената документация при сключване на договора за продажба не бил описан вида на колелото, марката, модела и т. н

      С оглед на гореизложеното св.А. приела, че  търговецът  „Е.А.“ ООД, ЕИК ********* не е изпълнил административното си задължение по чл. 5, ал. 2 от ЗЗП, във връзка с чл. 4, ал. 1 т. 1 от ЗЗП, която вменява задължение на търговеца да предоставя информацията за стоката или услугата в писмена форма, като посочи основните й характеристики, естеството на стоката, комплектовка и др., като информацията трябва да е вярна и пълна. Приела също, че нарушението   е   извършено   на   17.07.2019г.   в гр. Варна.     

     На 10.12.2019г, св. А. съставила АУАН  срещу въззивното дружество. АУАН бил съставен в присъствието на упълномощено от управителя на въззивното дружество лице, бил му предявен и връчен , като последният го подписал без възражение.

    Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното пред настоящата инстанция НП.

     Съдът кредитира показанията и на св.М.А., тъй като същите са последователни и кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда доказателства.

   Съдът кредитира и показанията на потребителя- св.Т.Т., като кореспондиращи с установената по делото обстановка. От тези показания съдът не кредитира единствено частта, в която сочи, че е закупил автомобила на 18.07.2019г., тъй като след предявяване на наличния по делото договор за продажба , свидетелят потвърждава, че именно договорът от 17.07.2019г. е този който е сключил.

    Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

     Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от показанията на св.М.А. и св.Т.Т., дадени в с.з. , както  и от писмените материали по преписката-АУАН, КП, жалба до КЗП, копие на стандартно оборудване на л.а., договор, фотоснимки, становище, писма, обратни разписки, заповеди и от останалите приети по делото писмени доказателства.

 

        След преценка на доказателствата по делото и след цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът счита следното :

 

     Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ЮЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното в НП нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

       Проверяваният акт е издаден от оправомощен за това орган, тъй като видно от приложената по преписката заповед, издалото НП лице е компетентно, тъй като е оправомощено със заповед №№165/18.03.2020г.АУАН също е съставен от компетентен служител, което се удостоверява с приложена към преписката заповед.

      АУАН и НП са съставени в сроковете по ЗАНН. Те съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма.И в двата акта е посочено, че нарушението е извършено в гр.Варна, като за съда не остава никакво съмнение, че това е мястото на нарушението и че именно с оглед така посоченото място сезираният съд е компетентен да разгледа спора.

      Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено тъй като не рефлектира пряко на правото на защита на наказания правен субект.

   Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

      По отношение на отразеното в жалбата, че АНО не е бил обсъдил възраженията на възз. дружество, съдът намира, че както правилно  отразено в жалбата, наказващия орган има задължение да прецени възраженията, но и да ги обсъжда писмено или да сочи мотиви, защо не ги възприема.

 

        При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

 

         Търговецът е наказан за допуснато нарушение на чл.5, ал.2 вр. чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗП. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗП задължава търговеца преди потребителя да бъде обвързан с договор или от предложение за сключване на договор, различно от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, да му предостави по ясен и разбираем начин информация за основните характеристики на стоките или услугите съобразно използваното средство за комуникация и естеството на стоките или услугите, включително информация за състава, опаковката, както и инструкция за използване, комплектовка и поддръжка. Нормата на  чл. 5, ал. 2 от ЗЗП пък задължава търговеца тази информация да бъде вярна, пълна, четлива, ясна и разбираема. Според дефиницията на § 13 т.2 ДР ЗЗП : "Търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.

        От всички събрани по делото доказателства, а именно жалбата на потребителя, подписания от него договор, копията от офертите за оборудването на автомобила, копие от ръководство, от показанията на св. А. и св.Т. и др., се установява, че възз. дружество има качеството на търговец по смисъла на на § 13 т.2 ДР ЗЗП и като тъкова следва да се съобразява и прилага правилата на ЗЗП. Видно от доказателствата по делото от страна на „Е.А.“ ООД, ЕИК ********* не е била предоставена вярна и пълна информация за основните характеристики на предлагания за продажба автомобил, и по-конкретно за комплектовката на автомобила касателно резервното колело. Действително както е посочено в жалбата, от страна на възз. дружество е представена оферта, според която автомобилът е следвало да бъде оборудван с резервно колело и инструменти за смяната му, без да се сочат характеристиките на колелото- вид, марка, модел. От друга страна видно от предоставеното на потребителя ръководство на потребителя, автомобилите „Шкода“ са оборудвани с три различни вида резервни колела: пълноценно резервно колело, което следва да бъде идентично с монтираните на автомобила гуми; непълноценно резервно колело- снабдено с предупредителна табелка на джантата, предназначено за стигане до най-близкия специализиран сервиз; аварийно резервно колело- снабдено с предупредителна табелка на джантата, значително по-тясно от фабрично монтираните колела, предназначено за стигане до най-близкия специализиран сервиз. Видно от доказателствата по делото /фотоснимки представени от потребителя и търговеца/, автомобилът на св.Т. е бил оборудван  непълноценно резервно колело- снабдено с предупредителна табелка на джантата, предназначено за стигане до най-близкия специализиран сервиз, което резервно колело е с различна марка от монтираните на автомобила гуми. Горното е посочено изрично и от търговеца в неговото становище. След като за автомобилите от тази марка са предвидени три вида резервни колела, описани подробно в ръководството за потребителя, възз. е следвало да представи пълна и вярна информация именно за вида на резервното колело, с което е предлаган за продажба конкретният автомобил, а не да го индивидуализира единствено чрез родовото понятие резервно колело. За съставомерността на деянието няма никакво значение, че Наредба 1-45 указва, какви са задължителните окомплектовки на моторните превозни средства/ обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител, светлоотразителна жилетка и резервно колело (гума с джанта) или система за самостоятелно възстановяване на спукана гума/, тъй като търговецът не е санкциониран за това, че не е комплектовал автомобила със задължителната окомплектовка, а за това, че не е представил вярна и пълна информация за комплектовката на конкретно предлагания автомобил. Обстоятелството, че потребителят можел да се снабди по друг начин с информацията, как е оборудван автомобила също е ирелевантно  в случая, тъй като разпоредбите на ЗЗП възлагат именно на търговеца задължението информацията, предназначена за потребителите да е вярна и пълна. С оглед на изложеното до тук съдът намира, че от страна на „Е.А.“ ООД, ЕИК *********  е извършено нарушение на чл. 5, ал. 2 вр.чл. 4, ал. 1, т. 1 в от ЗЗП.

     Правилно е отнесена към нарушената правна норма и санкционната такава на чл.. 197 от ЗЗП, съгласно която  е предвидена санкция за допуснато нарушение на чл. 4 и чл. 5 от ЗЗП, каквото в случая е налице.  В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил санкцията в минимално предвидения й размер от 500 лева. Същевременно наложената административна санкция не може да бъде наложена под законоустановения й минимум, поради което е безпредметно обсъждането на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. В този смисъл наказващият орган е приложил правилно материалния закон при индивидуализиране на наказанието за конкретното нарушение.  

  

Предвид факта, че нарушението е извършено от юридическо лице, което носи обективна, безвиновна административнонаказателна отговорност, е безпредметно да бъде обсъждана субективната съставомерност на извършеното нарушение.

 

     

 

 

 

При извършената служебна проверка на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът намира, че извършеното от дружеството административно нарушение не представлява маловажен случай на съответния вид нарушение. С Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е направено разграничение относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН спрямо формалните или резултатни административни нарушения, като горепосочената разпоредба се прилага спрямо двата вида нарушения. В този смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като "маловажен" се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение) от съответния вид. В конкретиката на настоящия случай съдът не намира аргументи, за да приеме, че в случая се касае за маловажен случай на нарушение. Правата на потребителите са били накърнени в дълъг период от време, през който стоката е била предлагана за продажба с невярна и непълна информация. С оглед на това е видно, че обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 197от ЗЗП са били засегнати в една значителна степен, което от своя страна изключва "маловажността" на нарушението. Обстоятелството, че процесното административно нарушение се явява първо такова за дружеството-жалбоподател /доколкото информация в обратния смисъл по преписката липсва/, не рефлектира върху обществената опасност на извършеното нарушение.

     

 

 

 

Обобщавайки гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че извършеното от въззивника административно нарушение не покрива характеристиките на "маловажен случай", тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима.

 

 

 

 

     С оглед всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

     На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

     По делото е конституиран процесуален представител на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП. От същия е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на РД на КЗП за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер- 80 лева, тъй като липсва каквато и да било  фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на процесуалния представител по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з , / делото е приключило в рамките на едно заседание, продължило 20 мин/,  ограничило се до вземане на становище, че НП е правилно и законосъобразно. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

 

      Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                             Р  Е  Ш  И :

 

       ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № В 0047187/30.03.2020г. издадено от Х.М.М. - директор на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при  КЗП, със седалище ***, упълномощен съгласно Заповед №165/18.03.2020г, с което на „Е.А.“ ООД, ЕИК *********, с адрес ***, представлявано от управителя Л.Н.Н. е наложено административно наказание „имуществена санкция“  в размер на 500 лева на основание чл.197 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл.5, ал.2 вр. чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗП.

 

 

        ОСЪЖДА   „Е.А.“ ООД, ЕИК *********, с адрес *** да заплати на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

 

      Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: