№ 1018
гр. София, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20211100902435 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК:
Образувано е по подадена пред СГС искова молба с вх. номер 29406 от
24.11.2021 г. от Р. ИВ. Т., в качеството му на назначен постоянен синдик на „Б.Р.К.“
ЕООД –в несъстоятелност, с ЕИК ******* срещу „А.“ ЕООД, с ЕИК *******, със
седалище – гр. Бургас и „Б.Р.К.“ ЕООД –в несъстоятелност, с ЕИК *******, със
седалище – гр. София.
Предявени за разглеждане в условията на обективно кумулативно и евентуално
съединяване са искове, както следва :
1./ обуславящи главни искове с правно основание по чл. чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за
обявяване относителната недействителност по отношение кредиторите на „Б.Р.К.“
ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ******* на следните действия осъществени в 1-
годишнен срок преди момента на подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност на длъжника и след определената начална дата на
неплатежоспособността : извършени от открита в „У.Б.“ АД сметка с IBAN *******
безкасови плащания от „Б.Р.К.“ ЕООД –в несъстоятелност, с ЕИК ******* в полза на
„А.“ ЕООД, с ЕИК *******, както следва : 250,00 лв. на 25.03.2019 г. с посочено
основание – възст. на надвнесена сума; 40,00 лв. на 23.03.2019 г. с посочено основание
– възст. на надвнесена сума; 2000,00 лв. на 26.03.2019 г. с посочено основание – възст.
на надвнесена сума; съответно извършени от открита в „Р.Б.“ АД сметка с IBAN
******* безкасови плащания от „Б.Р.К.“ ЕООД –в несъстоятелност, с ЕИК ******* в
полза на „А.“ ЕООД, с ЕИК *******, както следва : 33 000,00 лв. на 22.03.2019 г. с
посочено основание – дог.; 26 280,00 лв. на 25.03.2019 г. с посочено основание – дог.;
29 000,00 лв. на 15.04.2019 г. с посочено основание – дог.; 10 020,00 лв. на 16.04.2019 г.
с посочено основание – дог.; 29 000,00 лв. на 18.04.2019 г. с посочено основание – дог.;
22 900,00 лв. на 24.04.2019 г. с посочено основание – дог.; 15 020,00 лв. на 25.04.2019 г.
с посочено основание – дог.; 11 490,00 лв. на 30.04.2019 г. с посочено основание – дог.;
42 020,00 лв. на 02.05.2019 г. с посочено основание – дог.; 17 015,00 лв. на 10.05.2019 г.
с посочено основание – дог.; 19 010,00 лв. на 20.05.2019 г. с посочено основание – дог.;
1
17 510,00 лв. на 22.05.2019 г. с посочено основание – дог.; и 2 010,00 лв. на 06.06.2019
г. с посочено основание – дог.;
2./ обуславящ евентуален иск с правно основание по чл. чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ за
обявяване относителната недействителност по отношение кредиторите на „Б.Р.К.“
ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ******* на осъщественото в 6-месечен срок преди
момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на
длъжника и след определената начална дата на неплатежоспособността извършено от
открита в „У.Б.“ АД сметка с IBAN ******* безкасови плащания от „Б.Р.К.“ ЕООД –в
несъстоятелност, с ЕИК ******* в полза на „А.“ ЕООД, с ЕИК ******* за сумата в
размер от 2 010,00 лв. на 06.06.2019 г. с посочено основание – дог.;
3./ обусловени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, във връзка с
чл. 649, ал. 2 ТЗ за осъждане на „А.“ ЕООД, с ЕИК ******* да върне в масата на
несъстоятелността на „Б.Р.К.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ******* сумата в
размер от общо 276 565,00 лв., съставляващи заплатени на отпаднало основание
парични суми в периода от 22.03.2019 г. до 06.06.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от деня на подаване на исковата молба в съда /25.11.2021 г./ до окончателното
им изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че с Решение № 260272 от 03.11.2020 г.,
постановено по т.д. № 2607/2019 г. по описа на СГС, ТО, 23 с-в е обявена
неплатежоспособността, открито е производство по несъстоятелност по отношение на
търговско дружество – „Б.Р.К.“ ЕООД, с начална дата на неплатежоспособността –
20.03.2019 г., постановено е прекратяване дейността на дружеството и същото е
обявено в несъстоятелност, постановено е налагането на обща възбрана и запор върху
имуществото му, а така също производството по несъстоятелност е спряно. С решение
от 23.11.2020 г., което е обявено по партидата на „Б.Р.К.“ ЕООД в ТР на 24.11.2020 г.е
възобновено производството по делото, назначен е временен синдик и са лишени от
правата на управление и разпореждане органите на длъжника. Излага се, че в хода на
осъщественото от синдика-ищец проучване на имущественото състояние на „Б.Р.К.“
ЕООД е констатирано, че в период следващ момента на определената начална дата на
неплатежоспособността от дружеството обявено в несъстоятелност са осъществени
парични плащания към ответника – „А.“ ЕООД възлизащи в значителен размер. Сочи
се, че тези преводи са нареждани без да е извършвано в достатъчна степен
конкретизиране на основанието, което ги обуславя, респективно преценка, дали
превежданите суми са предмет на изискуеми вземания. Това формира у ищеца
убеждение, че средствата са били отчуждавани от „Б.Р.К.“ ЕООД с цел да се увредят
кредиторите на неплатежоспособното дружество. Това правело тези плащания
недействителни, защото съставляват изпълнение на неизискуеми парични задължения.
На самостоятелно основание дори да се констатирало, че се касае за дължими и
изискуеми плащания, то тези от тях осъществени на и след датата – 04.06.2019 г.,
доколкото са извършени в 6-месечния срок преди подаването на молбата за откриване
на производство по несъстоятелност също се явяват недействително по отношение
кредиторите в производството по несъстоятелност. От синдикът се посочва всяко едно
от наредените в периода от 22.03.2019 г. до 06.06.2019 г. плащания от страна на
„Б.Р.К.“ ЕООД в полза на „А.“ ЕООД, като се индивидуализира банковата сметка, от
която е излъчено плащането, датата на платежната операция, размерът на наредената
сума, както и посоченото основание в превода. При уважаване на обуславящия главен,
или обуславящия евентуален ищецът желае разглеждането и на обусловен осъдителен
иск за осъждане на ответника да върне в масата на несъстоятелността получените
плащания в размер на сумата от общо 276 565,00 лв.
В срока за отговор по чл. 367 ГПК ответникът - „А.“ ЕООД, чрез процесуалният
2
му представител – адвокат Д. К. е депозирал писмен отговор по делото. С него се
въвежда възражение за неподсъдност на спора на СГС, доколкото „А.“ ЕООД е
дружество регистрирано със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, което
обуславя разглеждане на делото от ОС-Бургас, като в този смисъл се иска
постановяване на определение за изпращане делото по подсъдност от СГС на ОС-
Бургас. От ответникът е наведен и довод за недопустимост на предявените за
разглеждане искове, поради това, че е изтекъл установения в чл. 649, ал. 1 ТЗ срок за
предявяване на исковете с правно основание чл. 646 ТЗ, като е застъпено виждането, че
този срок в единия случай би следвало да е изтекъл на 04.11.2021 г., а в другия случай
на 24.11.2021 г., съответно исковата молба от синдика била депозирана пред СГС на
25.11.2021 г. По същество предявените искове се определят, като неоснователни от
ответника. Оспорват се изложените от синдика твърдения за извършените от „Б.Р.К.“
ЕООД в полза на „А.“ ЕООД парични преводи в размер на сумата от общо 276 565,00
лв., като се изтъква, че доказателства за реализацията на подобни юридически факти не
са представени от страната, която ги поддържа. На самостоятелно основание „А.“
ЕООД се позовава на това, че няма качеството на свързано лице с „Б.Р.К.“ ЕООД,
поради което не можело да се предполага негова недобросъвестност при евентуални
осъществени към него плащания. В този контекст за ищеца била тежестта да проведе
необходимото доказване, че ответникът е действал недобросъвестно при получаване на
паричните преводи. Обратно от „А.“ ЕООД се сочи, че винаги е действал
добросъвестно в търговските си отношения с контрагенти. В обобщение се иска
производството по делото да бъде прекратено, поради недопустимост на предявените
искове, като ако съдът намери този отвод за допустимост да е неоснователен, то да се
постанови решение, с което претенциите да бъдат разгледани по същество и възприети
за недоказани и като последица от това отхвърлени. Настоява се за присъждане в полза
на „А.“ ЕООД на сторените от него разноски за защитата му в производството.
На основание чл. 372 ГПК на синдика-ищец на 03.02.2022 г. е връчен препис от
отговора депозиран от ответника - „А.“ ЕООД, като в рамките на предвидения от
процесуалния закон 2-седмичен срок страната не се е възползвала от процесуалното си
право да упражни допълнителна искова молба по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото и относими към спора
доказателства и след като обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По инициатива на ищеца по делото са представени и приети за писмени
доказателства извлечения от банкови сметки с титуляр „Б.Р.К.“ ЕООД открито при
„У.Б.“ АД и „Р.Б.“ ЕАД, като от същите са видни извършените от и към титуляра на
сметките платежни операции, като сред тези направени по банкова сметка с IBAN
******* се констатира извършването на 13 броя преводи в полза на дружеството –
„А.“ ЕООД, както следва : на 22.03.2019 г. превод за сума в размер на 33 000 лв. и
посочен детайл за плащането – дог.; на 25.03.2019 г. превод за сума в размер на 26 280
лв. и посочен детайл за плащането – дог.; на 15.04.2019 г. превод за сума в размер на
29 000 лв. и посочен детайл за плащането – дог.; на 16.04.2019 г. превод за сума в
размер на 10 020 лв. и посочен детайл за плащането – дог.; на 18.04.2019 г. превод за
сума в размер на 29 000 лв. и посочен детайл за плащането – дог.; на 24.04.2019 г.
превод за сума в размер на 22 900 лв. и посочен детайл за плащането – дог.; на
25.04.2019 г. превод за сума в размер на 15 020 лв. и посочен детайл за плащането –
дог.; на 30.04.2019 г. превод за сума в размер на 11 490 лв. и посочен детайл за
плащането – дог.; на 02.05.2019 г. превод за сума в размер на 42 020 лв. и посочен
детайл за плащането – дог.; на 10.05.2019 г. превод за сума в размер на 17 015 лв. и
посочен детайл за плащането – дог.; на 20.05.2019 г. превод за сума в размер на 19 010
3
лв. и посочен детайл за плащането – дог.; на 22.05.2019 г. превод за сума в размер на 17
510 лв. и посочен детайл за плащането – дог.; и на 06.06.2019 г. превод за сума в
размер на 2 010 лв. и посочен детайл за плащането –
дог.
Ангажиран от ответника и приет за писмено доказателство в производството е
договор за зареждане н горива от бензиностанции „Ромпетрол“ с карти за безналично
плащане, като съгласно същия „Б.Р.К.“ ЕООД в качеството му на доставчик-оператор
и „А.“ ЕООД в качеството му на клиент са постигнали договореност относно това, че
доставчика-оператор предоставя на клиента възможността да зарежда горива
предлагани на бензиностанции „Ромпетрол“ без плащане в брой при предоставяне на
„Ромпетрол“ дебитни карти с осигурен от страна на доставчика-оператор лимит
зареден за ползване по предоставените карти на клиента. Предвидено е, че към
момента на сключване на договора доставчикът предоставя на клиента дебитни карти
за безналично плащане с определен лимит посредством които да се осъществява
зареждането на горива по предварително установен лимит отразен в съставен нарочен
протокол. Между страните е постигната и уговорка за това, че продажбата на горива се
осъществява при условията на разсрочено плащане – чрез финансиране факторинг от
„У.Ф.“ ЕАД към доставчика, като за тази цел доставчика издава фактури към клиента
за лимита предоставен съгласно протокол по карти за зареждане със срок за заплащане
към дружеството осъществяващо факторинг услугата – 90 дни, считано от датата на
издаване на фактурата и протокола. Присъства и клауза според която доставчик-
операторът финансира в размер на 85 % стойността на всяка фактура за лимит
отложено плащане на получените от клиента на бензиностанции „Ромпетрол“ стоки,
като най-късно след 90 дни лимитът на предоставените и неползвани стоки трябва да
бъде занулен или анулиран, в случай, че няма зареждания по него и предоставен за
ползване на клиента с нова фактура за нов 90 дневен период, съгласно условието за
финансиране и цикличност на плащанията към „У.Ф.“ ЕАД до 90 дни. Според чл. 6 от
договора до 45- тия ден да извърши плащане към „У.Ф.“ ЕАД в размер на 15 % от
стойността на всяка издадена от доставчика-оператор фактура за лимит цедирана към
„У.Ф.“ ЕАД по банкова сметка изписана в нея. В чл. 7 от договора пък е уредено, че
ангажимент на клиента е до 90-тия ден – до датата на крайния пдаеж на всяка фактура
за лимит да осъществи плащане към „У.Ф.“ ЕАД до пълния размер на стойността на
всяка издадена фактура цедирана към „У.Ф.“ ЕАД по банкова сметка изписана в нея. В
клаузата на чл. 8 от договора е установено правилото, че ако 85-тия ден клиента е
заредил горива по текуща фактура за лимит цедирана към „У.Ф.“ ЕАД но не в пълен
размер, то доставчик-операторът се задължава на 86-тият ден да преведе по банкова
сметка на клиента остатъка от стойността на съответната цедирата фактура за която е
получил финансиране представляваща от стойността на незаредените горива за
закриване на 90-днвения лимит и финансирането по съответната фактура. Според чл.
10 от договора ако до 45-тия ден клиента не е заредил горива по фактура за лимит
цедирана към „У.Ф.“ ЕАД, то неговият ангажимент по чл. 6 се счита за отпаднал. По
смисъла на чл. 11 от договора е заложено, че при реализирана хипотеза на чл. 10 от
договора за доставчик-оператора възниква задължение към клиента за парично
възстановяване на лимита по отношение на който клиента е поел ангажимент за
плащане към „У.Ф.“ ЕАД по съответната цедирана фактура, то в тежест на доставчик-
оператора възниква задължението на 45-тия ден да плати по банковата сметка на
клиента 100 % от стойността на съответната цедирата фактура към „У.Ф.“ ЕАД по
която липсват зареждания на гориво, като с това действие ангажиментът на доставчик-
оператора към клиента за доставка на горива по дадената фактура отпада и лимита се
счита за анулиран. Ако в хипотезата на чл. 8 или 11 от договора и след получаване на
4
суми заплатени от доставчик-оператора в срок по банкова сметка на клиента, като
клиента се задължава да извърши погасяване към „У.Ф.“ ЕАД на текущата фактура за
лимит по банковата сметка изписана на нея най-късно до 90-тия ден, считано от датата
на издаването й.
Съгласно фактура № 10464/26.11.2018 г. с дата на падеж – 27.02.2019 г. от
доставчика „Б.Р.К.“ ЕООД е фактурирана продажба на гориво /EFIX ДИЗЕЛ –
Бензиностанции Ромпетрол – лимит/ на обща стойност от 18 240 лв., като получател на
стоката е „А.“ ЕООД, като в съдържанието й е отразена забележка, че задължението
произтичащо от тази фактура е цедирано на „У.Ф.“ ЕАД към което дружество следва
да бъде сторено плащането, като единствено то ще бъде считано за валидно.
Упомената е и конкретна банкова сметка, по която да се извърши плащането на
стойността на фактурираното гориво. С преводно нареждане за извършен кредитен
превод се установява, че на 14.03.20219 г. „А.“ ЕООД е осъществил плащане на сумата
в размер от 18 240 лв. по фактура № 10464 в полза на „У.Ф.“ ЕООД по банковата
сметка цитирана във фактурата.
Съгласно фактура № 10484/07.12.2018 г. с дата на падеж – 08.03.2019 г. от
доставчика „Б.Р.К.“ ЕООД е фактурирана продажба на гориво /EFIX ДИЗЕЛ –
Бензиностанции Ромпетрол – лимит/ на обща стойност от 21 828 лв., като получател на
стоката е „А.“ ЕООД, като в съдържанието й е отразена забележка, че задължението
произтичащо от тази фактура е цедирано на „У.Ф.“ ЕАД към което дружество следва
да бъде сторено плащането, като единствено то ще бъде считано за валидно.
Упомената е и конкретна банкова сметка, по която да се извърши плащането на
стойността на фактурираното гориво. С преводно нареждане за извършен кредитен
превод се установява, че на 18.03.2019 г. „А.“ ЕООД е осъществил плащане на сумата в
размер от 21 828 лв. по фактура № 10484 в полза на „У.Ф.“ ЕООД по банковата сметка
цитирана във фактурата.
С преводно нареждане за кредитен превод от 22.03.2019 г. „Б.Р.К.“ ЕООД е
извършил превод в полза на „А.“ ЕООД в размер на сумата от общо 33 000 лв. с
вписано в платежния документ основание за превод – DOG.
Съгласно фактура № 10485/10.12.2018 г. с дата на падеж – 11.03.2019 г. от
доставчика „Б.Р.К.“ ЕООД е фактурирана продажба на гориво /EFIX ДИЗЕЛ –
Бензиностанции Ромпетрол – лимит/ на обща стойност от 32 984 лв., като получател на
стоката е „А.“ ЕООД, като в съдържанието й е отразена забележка, че задължението
произтичащо от тази фактура е цедирано на „У.Ф.“ ЕАД към което дружество следва
да бъде сторено плащането, като единствено то ще бъде считано за валидно.
Упомената е и конкретна банкова сметка, по която да се извърши плащането на
стойността на фактурираното гориво. С два броя преводни нареждания за извършени
кредитни преводи се установява, че на 22.03.2019 г. „А.“ ЕООД е осъществил
плащания на сумата в размер от 2 984,01 лв. по фактура № 10485, съответно на сумата
в размер 29 999,99 по фактура № 10485 в полза на „У.Ф.“ ЕООД по банковата сметка
цитирана във фактурата.
С преводно нареждане за кредитен превод от 25.03.2019 г. „Б.Р.К.“ ЕООД е
извършил превод в полза на „А.“ ЕООД в размер на сумата от общо 26 280 лв. с
вписано в платежния документ основание за превод – DOG.
С преводно нареждане за кредитен превод от 24.04.2019 г. „Б.Р.К.“ ЕООД е
извършил превод в полза на „А.“ ЕООД в размер на сумата от общо 22 900 лв. с
вписано в платежния документ основание за превод – DOG.
Съгласно фактура № 10491/20.12.2018 г. с дата на падеж – 21.03.2019 г. от
доставчика „Б.Р.К.“ ЕООД е фактурирана продажба на гориво /EFIX ДИЗЕЛ –
5
Бензиностанции Ромпетрол – лимит/ на обща стойност от 26 269,50 лв., като получател
на стоката е „А.“ ЕООД, като в съдържанието й е отразена забележка, че задължението
произтичащо от тази фактура е цедирано на „У.Ф.“ ЕАД към което дружество следва
да бъде сторено плащането, като единствено то ще бъде считано за валидно.
Упомената е и конкретна банкова сметка, по която да се извърши плащането на
стойността на фактурираното гориво. С преводно нареждане за извършен кредитен
превод се установява, че на 25.03.2019 г. „А.“ ЕООД е осъществил плащане на сумата в
размер от 26 269,50 лв. по фактура № 10491 в полза на „У.Ф.“ ЕООД по банковата
сметка цитирана във фактурата.
С преводно нареждане за кредитен превод от 16.04.2019 г. „Б.Р.К.“ ЕООД е
извършил превод в полза на „А.“ ЕООД в размер на сумата от общо 29 000 лв. с
вписано в платежния документ основание за превод – ДОГ.
Съгласно фактура № 10539/25.02.2019 г. с дата на падеж – 27.05.2019 г. от
доставчика „Б.Р.К.“ ЕООД е фактурирана продажба на гориво /EFIX ДИЗЕЛ –
Бензиностанции Ромпетрол – лимит/ на обща стойност от 37 908 лв., като получател на
стоката е „А.“ ЕООД, като в съдържанието й е отразена забележка, че задължението
произтичащо от тази фактура е цедирано на „У.Ф.“ ЕАД към което дружество следва
да бъде сторено плащането, като единствено то ще бъде считано за валидно.
Упомената е и конкретна банкова сметка, по която да се извърши плащането на
стойността на фактурираното гориво. С два броя преводни нареждания за извършени
кредитни преводи се установява, че на 16.04.2019 г. „А.“ ЕООД е осъществил
плащания на сумата в размер от 28 990 лв. по фактура № 10539, съответно на сумата в
размер 8 918 по фактура № 10539 в полза на „У.Ф.“ ЕООД по банковата сметка
цитирана във фактурата.
С преводно нареждане за кредитен превод от 16.04.2019 г. „Б.Р.К.“ ЕООД е
извършил превод в полза на „А.“ ЕООД в размер на сумата от общо 10 020 лв. с
вписано в платежния документ основание за превод – DOG.
С преводно нареждане за кредитен превод от 18.04.2019 г. „Б.Р.К.“ ЕООД е
извършил превод в полза на „А.“ ЕООД в размер на сумата от общо 29 000 лв. с
вписано в платежния документ основание за превод – DOG.
Съгласно фактура № 10544/11.03.2019 г. с дата на падеж – 11.06.2019 г. от
доставчика „Б.Р.К.“ ЕООД е фактурирана продажба на гориво /EFIX ДИЗЕЛ –
Бензиностанции Ромпетрол – лимит/ на обща стойност от 49 367,50 лв., като получател
на стоката е „А.“ ЕООД, като в съдържанието й е отразена забележка, че задължението
произтичащо от тази фактура е цедирано на „У.Ф.“ ЕАД към което дружество следва
да бъде сторено плащането, като единствено то ще бъде считано за валидно.
Упомената е и конкретна банкова сметка, по която да се извърши плащането на
стойността на фактурираното гориво. С два броя преводни нареждания за извършени
кредитни преводи се установява, че на 24.04.2019 г. и 30.04.2019 г. „А.“ ЕООД е
осъществил плащания на сумата в размер от 22 900 лв. по фактура № 10544, съответно
на сумата в размер 11 477,50 по фактура № 10544 в полза на „У.Ф.“ ЕООД по
банковата сметка цитирана във фактурата.
С преводно нареждане за кредитен превод от 24.04.2019 г. „Б.Р.К.“ ЕООД е
извършил превод в полза на „А.“ ЕООД в размер на сумата от общо 22 900 лв. с
вписано в платежния документ основание за превод – DOG.
С преводно нареждане за кредитен превод от 25.04.2019 г. „Б.Р.К.“ ЕООД е
извършил превод в полза на „А.“ ЕООД в размер на сумата от общо 15 020 лв. с
вписано в платежния документ основание за превод – DOG.
Съгласно фактура № 10547/13.03.2019 г. с дата на падеж – 14.06.2019 г. от
6
доставчика „Б.Р.К.“ ЕООД е фактурирана продажба на гориво /EFIX ДИЗЕЛ –
Бензиностанции Ромпетрол – лимит/ на обща стойност от 63 948,00 лв., като получател
на стоката е „А.“ ЕООД, като в съдържанието й е отразена забележка, че задължението
произтичащо от тази фактура е цедирано на „У.Ф.“ ЕАД към което дружество следва
да бъде сторено плащането, като единствено то ще бъде считано за валидно.
Упомената е и конкретна банкова сметка, по която да се извърши плащането на
стойността на фактурираното гориво. С два броя преводни нареждания за извършени
кредитни преводи се установява, че на 03.05.2019 г. и 10.05.2019 г. „А.“ ЕООД е
осъществил плащания на сумата в размер от 29 900,00 лв. по фактура № 10547,
съответно на сумата в размер 17 000,00 лв. по фактура № 10547 в полза на „У.Ф.“
ЕООД по банковата сметка цитирана във фактурата.
С преводно нареждане за кредитен превод от 30.04.2019 г. „Б.Р.К.“ ЕООД е
извършил превод в полза на „А.“ ЕООД в размер на сумата от общо 11 490,00 лв. с
вписано в платежния документ основание за превод – DOG.
С преводно нареждане за кредитен превод от 03.05.2019 г. „Б.Р.К.“ ЕООД е
извършил превод в полза на „А.“ ЕООД в размер на сумата от общо 42 020,00 лв. с
вписано в платежния документ основание за превод – DOG.
Съгласно фактура № 10552/18.03.2019 г. с дата на падеж – 19.06.2019 г. от
доставчика „Б.Р.К.“ ЕООД е фактурирана продажба на гориво /EFIX ДИЗЕЛ –
Бензиностанции Ромпетрол – лимит/ на обща стойност от 56 244,00 лв., като получател
на стоката е „А.“ ЕООД, като в съдържанието й е отразена забележка, че задължението
произтичащо от тази фактура е цедирано на „У.Ф.“ ЕАД към което дружество следва
да бъде сторено плащането, като единствено то ще бъде считано за валидно.
Упомената е и конкретна банкова сметка, по която да се извърши плащането на
стойността на фактурираното гориво. С два броя преводни нареждания за извършени
кредитни преводи се установява, че на 20.05.2019 г. и 22.05.2019 г. „А.“ ЕООД е
осъществил плащания на сумата в размер от 19 000,00 лв. по фактура № 10552,
съответно на сумата в размер 17 500,00 лв. по фактура № 10552 в полза на „У.Ф.“
ЕООД по банковата сметка цитирана във фактурата.
С преводно нареждане за кредитен превод от 10.05.2019 г. „Б.Р.К.“ ЕООД е
извършил превод в полза на „А.“ ЕООД в размер на сумата от общо 17 015,00 лв. с
вписано в платежния документ основание за превод – DOG.
С преводно нареждане за кредитен превод от 20.05.2019 г. „Б.Р.К.“ ЕООД е
извършил превод в полза на „А.“ ЕООД в размер на сумата от общо 19 010,00 лв. с
вписано в платежния документ основание за превод – DOG.
Съгласно фактура № 10559/25.03.2019 г. с дата на падеж – 26.06.2019 г. от
доставчика „Б.Р.К.“ ЕООД е фактурирана продажба на гориво /EFIX ДИЗЕЛ –
Бензиностанции Ромпетрол – лимит/ на обща стойност от 17 265,60 лв., като получател
на стоката е „А.“ ЕООД, като в съдържанието й е отразена забележка, че задължението
произтичащо от тази фактура е цедирано на „У.Ф.“ ЕАД към което дружество следва
да бъде сторено плащането, като единствено то ще бъде считано за валидно.
Упомената е и конкретна банкова сметка, по която да се извърши плащането на
стойността на фактурираното гориво. С два броя вътрешнобанкови превода от
приложеното извлечение от сметка поддържана от „А.“ ЕООД в „У.Б.“ АД се
установява, че на датата 23.05.2019 г. „А.“ ЕООД е осъществил плащания на сумата в
размер от 1 744,00 лв. по фактура № 10559, съответно на сумата в размер 17
265,60 лв. по фактура № 10559 в полза на „У.Ф.“ ЕООД по банковата сметка цитирана
във фактурата.
С преводно нареждане за кредитен превод от 22.05.2019 г. „Б.Р.К.“ ЕООД е
7
извършил превод в полза на „А.“ ЕООД в размер на сумата от общо 17 510,00 лв. с
вписано в платежния документ основание за превод – DOG.
С преводно нареждане за кредитен превод от 06.06.2019 г. „Б.Р.К.“ ЕООД е
извършил превод в полза на „А.“ ЕООД в размер на сумата от общо 2 010,00 лв. с
вписано в платежния документ основание за превод – DOG.
Сред приобщените по делото писмени доказателства е и Извлечение по банкова
сметка с IBAN *******, която има за титуляр „Б.Р.К.“ ЕООД и показва извършените по
нея банкови операции в периода от 22.03.2019 г. до 06.06.2019 г. От нея са видни
извършени преводи от дружеството в полза на „А.“ ЕООД, както следва : на 22.03.2019
г. – сумата в размер от 33 000 лв. при вписан детайл за плащането – ДОГ.; на
25.03.2019 г. – сумата в размер от 26 280 лв. при вписан детайл за плащането – ДОГ.;
на 15.04.2019 г. – сумата в размер от 29 000 лв. при вписан детайл за плащането –
ДОГ.; на 16.04.2019 г. – сумата в размер от 10 020 лв. при вписан детайл за плащането
– ДОГ.; на 18.04.2019 г. – сумата в размер от 29 000 лв. при вписан детайл за
плащането – ДОГ.; на 24.04.2019 г. – сумата в размер от 22 900 лв. при вписан детайл
за плащането – ДОГ.; на 25.04.2019 г. – сумата в размер от 15 020 лв. при вписан
детайл за плащането – ДОГ.; на 30.04.2019 г. – сумата в размер от 11 490 лв. при
вписан детайл за плащането – ДОГ.; на 02.05.2019 г. – сумата в размер от 42 020 лв.
при вписан детайл за плащането – ДОГ.; на 10.05.2019 г. – сумата в размер от 17 015
лв. при вписан детайл за плащането – ДОГ.; на 20.05.2019 г. – сумата в размер от 19
010 лв. при вписан детайл за плащането – ДОГ.; на 22.05.2019 г. – сумата в размер от
17 510 лв. при вписан детайл за плащането – ДОГ.; и на 06.06.2019 г. – сумата в размер
от 2 010 лв. при вписан детайл за плащането – ДОГ.
Приета за писмено доказателство по делото е и справка относно карти издадени
в полза на „Б.Р.К.“ ЕООД отнасяща се до количествата гориво заредени чрез
ползването им в бензиностанции „РОМПЕТРОЛ“ за периода от 01.03.2019 г. до
30.06.2019 г., в т.ч. вид и стойност на зареденото гориво.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, по която е изготвено
заключение, което е изслушано и прието в съдебно заседание провело се на 15.07.2022
г., като съобразявайки обективността и компетентността на направените изводи от
вещото лице, настоящия състав изцяло кредитира извършените със заключението
констатации, а именно : Сочените от ищеца в ИМ общо 16 броя плащания на суми от
него в полза на ответника - „А.“ ЕООД са осъществени от две банкови сметки, а
именно – три от плащанията са реализирани през банкова сметка открита в „У.Б.“ АД
/станали са в периода 23-26.03.2019 г./ и имат основание – възстановяване на
надвнесена сума, респективно останалите 13 броя плащания са осъществени през
сметка открита в Р.“ /станали са в периода от 22.03.2019 г. до 06.06.2019 г./ и имат
основание – дог. При проверка в счетоводните записи направени при ответника - „А.“
ЕООД по контрагент „Б.Р.К.“ ЕООД, която е обхванала периода от 01.03.2019 г. до
31.07.2019 г. от вещото лице е локализирано осчетоводяването на 16 кредитни
операции осъществили се за периода от 22.03.2019 г. до 06.06.2019 г. и възлизащи на
обща стойност от 276 565 лв., като основанията за извършените осчетоводявания по
четиринадесет от операциите са отразени, като задължения по договор от 11.08.2017 г.,
а по две от операциите, като лимит по договор от 11.08.2017 г. Що се касае до проверка
в счетоводните записи на „Б.Р.К.“ ЕООД такава не е могла да бъде осъществена от
вещото лице по причина, че след откриване на производство по несъстоятелност
счетоводните книги не са били предадени от дружеството на назначения синдик. На
следващо място е даден отговор, че при проверка в счетоводните записи на „А.“ ЕООД
по сметка 401 – Клиенти по контрагент „У.Ф.“ обхванала периода от 01.03.2019 г. до
31.07.2019 г. е локализирано завеждането на дебитни операции за сумата от общо
8
291 064,60 лв. Така извършените осчетоводявания са съпоставени с приложените по
делото копия от платежни нареждания, като позицията на вещото лице е, че се
наблюдава пълно съответствие в данните. Що се касае до произхода на средствата, с
който „А.“ ЕООД е правело плащания в полза на „У.Ф.“ от вещото лице е направен
анализ на движенията по банковата сметка на „А.“ ЕООД открита в „Ю.Б.“ за периода
от 01.03.2019 г. до 31.07.2019 г., като на база тези записвания е формиран извод, че
всички дванадесет плащания направени в този период към „У.Ф.“ са били
реализирани чрез използването на парични средства получени преди това от „Б.Р.К.“
ЕООД. Уточнено е, че плащанията извършени в полза на „У.Ф.“ посредством
банковата сметка на „А.“ ЕООД открита в „Ю.Б.“ възлизат на сумата от общо 229 929
лв., съответно от друга сметка, с която „А.“ ЕООД е разполагал в „У.Б.“ са извършени
още три плащания в полза на „У.Ф.“ възлизащи на сумите от 17 048 лв., 17 265лв. и
1 744 лв., но тук средствата послужили за направата на тези плащания имат различен
източник, а именно предшестващи преводи получени от дружество „Г.Г.“ ЕООД.
Допълнено е и това, че от сметката, с която „А.“ ЕООД разполага в „У.Б.“ е открито
още едно плащане в полза на „У.Ф.“ възлизащо в размер на 18 000 лв., но е пояснено,
че за него не е установено осчетоводяване при дружеството, което го е наредило, но е
отбелязано, че и тези средства имат за източник предходен превод извършен от „Г.Г.“
ЕООД.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените в процеса искове по чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 3 ТЗ са такива за
попълване масата на несъстоятелността и същите са допустими, тъй като
производството по несъстоятелност на „Б.Р.К.“ ЕООД е висящо към настоящия
момент. Срокът разписан в чл. 649, ал. 1 ТЗ за предявяване на тези искове е спазен от
синдика, доколкото същият е започнал да тече, считано от 24.11.2020 г. /датата на
обявяване на решението за възобновяване на производството по несъстоятелност
открито спрямо „Б.Р.К.“ ЕООД в търговския регистър/, като последния възможен ден,
а именно на 24.11.2021 г. синдикът на дружеството е депозирал по пощата искова
молба, с която е предявил за разглеждане очертаните по горе преферентни искове. Не
може да се възприеме довода на ответника, че исковете са недопустими, доколкото
срокът за тяхното предявяване бил започнал да тече, считано от 04.11.2020 г. и това е
така, защото с постановяване на решението за откриване на производство по
несъстоятелност на дружеството на последното не е бил назначен временен синдик,
като производството директно е било спряно с постановяване на решение по реда на
чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Предмет на атакуване от синдика на „Б.Р.К.“ ЕООД са плащания, осъществени
от длъжника в полза на дружеството - „А.“ ЕООД чрез предявен главен иск по чл. 646,
ал. 2, т. 1 ТЗ и евентуален иск по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ. Спазено е изискването
преферентната защита по цитираните разпоредби да е упражнена за правни действия,
извършени след началната дата на неплатежоспособността, която в случая е 20.03.2019
г.
1/ По предявените главни искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и чл.
649, ал. 2 ТЗ, съдът намира следното:
В чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ е предвидено, че могат да бъдат обявени за
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия
и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността,
съответно свръхзадължеността, в посочените в т. 1 - 3 срокове преди подаване на
молбата по чл. 625: изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от
начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок. Няма спор между страните,
9
че плащанията извършени в периода от 22.03.2019 г. до 06.06.2019 г. са извършени
доброволно от длъжника в полза на дружеството - „А.“ ЕООД. Сочените плащания
попадат в обхвата на 1-годишния срок визиран в текста на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, като
същият се разпростира в периода от 04.12.2018 г. до 04.12.2019 г. Ищецът доказва в
пределите на развилото се исково производство чрез използването на годни
доказателствени средства – писмени доказателства и експертно заключение по
назначена и приета без оспорване счетоводна експертиза, че за времето от 22.03.2019
г. до 06.06.2019 г. /подозрителен период/ от страна на „Б.Р.К.“ ЕООД са извършени
общо 16 банкови превода на стойност равняваща се на сумата от 276 565,00 лв., като
същите са адресирани и получени от ответното дружество - „А.“ ЕООД. В този
контекст въведеното от ответника възражение, че от ищеца липсват ангажирани
доказателства в подкрепа на твърденията за извършване на подобни плащания
оспорени по реда на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ се явява неоснователно.
Основното обстоятелство по което страните имат съществени противоречия в
твърденията си е свързано с това, дали „А.“ ЕООД е разполагал с валидно основание
да получи всяко едно от оспорените плащания на парични суми. Съображенията на
ищеца са, че такива основания отсъстват, а на ответника - „А.“ ЕООД са, че основание
съществува и то има за източник договор от 11.08.2017 г. за зареждане на горива от
бензиностанции „Ромпетрол“. Тук е мястото да се посочи, че съдът не споделя
възражението на ищеца развито нееднократно в пределите на участието му в
производството, че доказателствата представени от ответника в рамките на първото по
делото съдебно заседание, които са насочени към установяването на основание за
получаване на атакуваните плащания не е следвало да бъдат допускани, защото е
пропуснат възможният процесуален срок за тяхното надлежно събиране по делото.
Още с отговорът на исковата молба подаден от ответника, същият е заявил, че исковете
предявени от ищеца са неоснователни, като е посочено, че към исковата молба липсват
доказателства за извършените плащания в рамките на очертания период, което
препятства провеждането на адекватна защита от ответника, защото същият не може да
прецени основни обстоятелства свързани с размера и момента на плащанията които му
се приписват от ищеца да е получил. Действително след извършена от съда проверка
по повод на това възражение се констатира, че към ИМ на синдика не е било
приложено соченото в самата нея извлечение от банкова сметка, като с определението
за насрочване на делото на тази страна е дадено ясно и конкретно указание, че ако
желае да се ползва от така посоченото, но непредставено към исковата молба подадена
по делото писмено доказателство разполага с възможността да го стори в срок до
датата на насроченото открито съдебно заседание. Това е направено от адвокат –
Попова в съдебно заседание провело се на 15.04.2022 г., като пак тогава от
представителя на ответника – адвокат К. са представени писмени доказателства и е
въведено възражение, че плащанията сочени в това извлечение са сторени на валидно
правно основание, а именно сключен и действащ между страните договор от 11.08.2017
г., като са представени доказателства в подкрепа на същото. При тези обстоятелства не
може да се приеме, че ответната страна е действала несвоевременно при въвеждане на
това свое възражение, респективно ангажирането на доказателства в негова подкрепа.
Още повече, че в първото съдебно заседание съдът е приел за окончателен проекта си
за доклад по делото, където ясно е разпределил в тежест на ответника, че негово е
процесуалното задължение да докаже, че всяка от сумите, за които се установи да е
получил плащане съставлява изискуемо негово парично вземане – тоест да установи,
че разполага с валидно основание да получи плащане на посочените от ищеца суми, в
т.ч., че към момента на извършването на съответното плащане, то е било с настъпил
падеж за изпълнение.
Ответникът - „А.“ ЕООД извежда легитимацията си на носител на изискуемо
10
вземане, което е подлежащо на плащане от „Б.Р.К.“ ЕООД позовавайки се на
договорно задължение обвързващо страните съгласно чл. 11 и чл. 12 от приложения по
делото за доказателство договор за зареждане на горива датиращ от 11.08.2017 г.
Представеният по делото договор от 11.08.2017 г. действително издава учредяването
на договорна връзка между „Б.Р.К.“ ЕООД, като доставчик и „А.“ ЕООД, като клиент
за зареждането от последния на горива предлагани на бензиностанции „Ромпетрол“ без
съответните количества да бъдат заплащани в брой, а чрез ползването на дебитни карти
за безналично плащане с определен лимит. Схемата за плащане на заредените
количества от клиента е замислена при условията на разсрочено плащане, чрез
използването на инструмента на финансиране чрез факторинг, която функция е прието
да се изпълнява от дружеството - „У.Ф.“ ЕАД. В чл. 11 от договора е постигнато
съгласие между страните, че ако до 45-тия ден клиента не е заредил горива по фактура
за лимит, която е цедирана на „У.Ф.“ ЕАД, то за доставчика „Б.Р.К.“ ЕООД се поражда
задължението да възстанови в полза на клиента – „А.“ ЕООД лимита, за който клиента
е поел ангажимент за плащане към „У.Ф.“ ЕАД по съответната цедирана фактура в
размер на 100 % от стойността й. В клаузата на чл. 12 от договора пък е налице
уговорка, че при реализиране на горната хипотеза след получаването на сумите
платени от доставчика по сметката на клиента, то клиента се задължава да извърши
погасяване към „У.Ф.“ ЕАД на задълженията по текущата фактура за лимит най-късно
до 90-тия ден на нейното издаване. Това задължение трябва да се разграничава от
задълженията поети от клиента към „У.Ф.“ ЕАД в хипотезата, когато гориво е било
заредено в рамките на съответния допустим лимит и същия отговаря пред
факторинговото дружество в пълен размер за стойността на горивото по всяка издадена
от доставчика фактура –така чл. 7 от договора. Следователно за да възникне вземане в
полза на клиента на стоките – горива по смисъла на чл. 11 от договора за зареждане от
11.08.2017 г. е необходимо определените по предвидения в договора ред количества
/лимити/ горива в пределите на 45 дни, считано от издаване на съответната фактура да
не са били заредени чрез използването на предоставените от доставчика на клиента
карти за безналично плащане. Няма проведено доказване обаче какви са установените
по договора месечни лимити за зареждане на горива от клиента - „А.“ ЕООД, което
прави невъзможно съпоставката между стойностите на допустимите лимити и тези,
които са били реално заредени посредством използването на карти за безналично
плащане. Очевидно е, че такива карти са били предоставени и ползвани от служители
на клиента - „А.“ ЕООД, като за този факт свидетелства предоставената от третото
неучастващо по делото лице – „Р.Б.“ ЕАД справка по карти на „Б.Р.К.“ ЕООД, като
относно една част от тези карти се установява отразяване да са ползвани от клиента -
„А.“ ЕООД, като в периода март 2019 г. – юни 2019 г. е било зареждано дизелово
гориво на различна стойност от бензиностанции „Ромпетрол“. Това внася сериозно
съмнение в поддържаното от ответника основание за пораждане на вземания по
смисъла на чл. 11 от договора сключен на 11.03.2017 г. към „Б.Р.К.“ ЕООД за
възстановяване на суми за стойност на гориво, което не е било заредено в съответния
период след неговото фактуриране. Разкритото по делото обстоятелство, че определена
част от сумите платени от „Б.Р.К.“ ЕООД в полза на „А.“ ЕООД впоследствие са
послужили, като източник на средства за извършване на преводи в полза на „У.Ф.“
ЕАД не променя извода, че няма осъществено доказване на валидно възникнал и
съществуващ дълг, който да е провокирал извършените плащания, които са предмет на
предявения преферентен иск по чл. чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, още по-малко има доказване
за настъпила изискуемост на такъв дълг, която да предшества извършените плащания.
Съгласно чл. 7 от ангажирания по делото договор за клиента възниква задължение за
плащане към факторинговото дружество /„У.Ф.“ ЕАД/ до пълния размер на всяка
издадена от доставчика – фактура. От анализа на приложените по делото платежни
11
документи е видно, че плащанията предприети от „А.“ ЕООД в полза на „У.Ф.“ ЕАД
имат за отразено основание съответната издадена фактура за количества горива, което
означава, че те са извършвани по повод изпълнение на поетото от клиента задължение
по смисъла на чл. 7 от договора, а не на основание чл. 12 от същия. Отразяването на
основанията за тези плащания направено в счетоводството на „А.“ ЕООД не може да
промени горните изводи, доколкото съществена част от плащанията сторени от
„Б.Р.К.“ ЕООД към „А.“ ЕООД са осчетоводени изключително общо – изпълнение на
задължение по договор от 11.08.2017 г., а две са посочени с основание – лимит по
договор от 11.08.2017 г. Наред с това поради невъзможен достъп до счетоводните
книги на „Б.Р.К.“ ЕООД не е извършена проверка на записите по тях, което лишава
съда от възможността да съобрази, какви са основанията отразени при дружеството-
платец на сумите. Следователно тълкувани съвкупно с останалите по делото
доказателства счетоводните записи извършени при ответника не могат да формират
извод, че е налице успешно доказване на валидно възникнал, съществуващ и изискуем
дълг на „Б.Р.К.“ ЕООД към „А.“ ЕООД. Същественото в случая, когато е предприета
защита от синдика по чл. 646, ал. 1, т. 1 и т. 3 ТЗ е да се разкрие чрез способите на
доказване наличието на валиден дълг, като основание за плащане, доколкото целта на
защитата уредена в посочените текстове е да не се позволи по благоприятното
третиране на даден кредитор спрямо останалите кредитори в производството по
несъстоятелност що се отнася до предприето изпълнение в пределите на
подозрителния период на неизискуем, но валидно възникнал паричен дълг. Ако
престираното от несъстоятелния длъжник е били извършено без да е имало причина за
това /без основание/, то тогава същото попада в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като
реституцията на даденото може да се осъществи чрез предявяването на осъдителна
претенция по общия ред, но не и чрез преферентен иск, защото те намират приложение
само тогава когато е налице валидно възникнал и съществуващ дълг към момента на
осъщественото плащане. Нееднократно в изложението на настоящото решение съдът
констатира, че подобна материална предпоставка не се разкрива да е налична. Тоест
предявените главни обуславящи искове по чл. 646, ал. 2,. т. 1 ТЗ за обявяване
относителна недействителност на действията – 16 броя плащания извършени в периода
от 22.03.2019 г. до 06.06.2019 г. са неоснователни и като такива подлежат на
отхвърляне.
По същите съображения неоснователен се явява и предявения иск чл. 646, ал. 2,
т. 3 ТЗ за обявяване относителна недействителност на плащането извършено на
06.06.2019 г. в размер на сумата от 2 010,00 лв., доколкото и при този фактически
състав на уредена преферентна защита основна предпоставка за възникване на правото
да се иска обявяването на относителна недействителност на предприетото плащане е то
да е било последица от наличието на валидно възникнал и съществуващ дълг за
длъжника в рамките на подозрителния период, които да е бил изискуем. Доказателства
за възникването и съществуването на подобно задължение в размер на 2 010 лв. не са
налице, предвид което и предявения при условията на евентуалност иск имащ
квалификацията на чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ се явява неоснователен и като такъв подлежи
на отхвърляне.
Предвид очертаната неоснователност на главните и евентуалния обуславящи
искове по 647, ал. 2, т.1 и т.3 ТЗ, то неоснователни се явяват и предявените за
разглеждане главен и евентуален обусловени иск по чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД за осъждане
на ответника – А.“ ЕООД да върнат в масата на несъстоятелността сумите в размер на
276 565 лв., съответно сумата от 2 010 лв. Основна предпоставка за да възникне
основание за реституция по тези искове е да е налице позитивно решение по
предявения обуславящ иск за обявяване относителна недействителност на даденото
правно действие – плащане, която в случая с оглед неоснователност на заявените за
12
разглеждане преферентни искове не е осъществена. Тук е мястото да се направи
разграничение между защитата, която е възможна при съединяване за разглеждане на
обусловен иск за възстановяване на настъпило имуществено разместване между
страните с участието на длъжник спрямо когото е открито производство по
несъстоятелност, която винаги се предшества с необходимост от успешно осъществена
преферентна защита и има своето правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и
защитата по общия иск за реституция на даденото, чието основание е това по чл. 55, ал.
1, т. 1 ЗЗД, която в случая не е заявена за разглеждане в настоящото производство, като
активно легитимиран да я упражни не е синдика, дружеството в несъстоятелност, чрез
назначения му синдик.
По разноските:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника – „А.“ ЕООД,
чрез процесуалния му представител – адвокат К. е заявено своевременно искане по чл.
81 ГПК /с отговора на ИМ/ за присъждане на направените по делото разноски,
съответно съобразявайки, че от същия при участието му в настоящото производство
реално са извършени такива за заплащане възнаграждение на вещо лице – 700,00 лв.,
както и за заплащане на адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие сключен на 21.12.2021 г. в размер на 6 950 лв., то на основание чл. 78, ал. 3
ГПК тази страна има право да получи присъждане под формата на разноски на сумата в
общ размер от 7 650 лв. Същевременно неблагоприятният изход на делото за ищеца
изключва правото му да получи разноски направени за водене на делото пред
настоящата инстанция.
Предвид правилото на чл. 649, ал. 6 ТЗ държавната такса за разгледаните искове
не се събира предварително, като в зависимост от изхода на спора се събира или от
осъдената страна, в случай, че иска е уважен, респективно от масата на
несъстоятелността ако искът бъде отхвърлен. В случая извода е за отхвърляне на
исковете, поради което следващата се държавна такса за тяхното разглеждане подлежи
на понасяне от масата на несъстоятелността. Изчисляването на таксата следва да се
базира на материалния интерес на разгледаните искове обуславящ и обусловен
/същите са предявени за разглеждане при кумулативно съединяване/. Така размерът на
таксата съдът определя на сумата от 5 531,30 лв., като същата следва да се присъди в
полза на бюджета на съда, респективно да се събере от масата на несъстоятелността на
„Б.Р.К.“ ЕООД – в несъстоятелност.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. ИВ. Т., в качеството му на назначен постоянен
синдик на „Б.Р.К.“ ЕООД –в несъстоятелност, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „******* срещу „А.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление - гр. Бургас, ул. „*******“ № ******* и „Б.Р.К.“ ЕООД –в
несъстоятелност, с ЕИК *******, със седалище – гр. София, ул. „******* обуславящи
главни искове с правно основание по чл. чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ за обявяване
относителна недействителност по отношение кредиторите на „Б.Р.К.“ ЕООД – в
несъстоятелност, с ЕИК ******* на следните действия осъществени в 1-годишнен срок
преди момента на подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност на длъжника и след определената начална дата на
неплатежоспособността : извършени от открита в „У.Б.“ АД сметка с IBAN *******
безкасови плащания от „Б.Р.К.“ ЕООД –в несъстоятелност, с ЕИК ******* в полза на
13
„А.“ ЕООД, с ЕИК *******, както следва : 250,00 лв. на 25.03.2019 г. с посочено
основание – възст. на надвнесена сума; 40,00 лв. на 23.03.2019 г. с посочено основание
– възст. на надвнесена сума; 2000,00 лв. на 26.03.2019 г. с посочено основание – възст.
на надвнесена сума; съответно извършени от открита в „Р.Б.“ АД сметка с IBAN
******* безкасови плащания от „Б.Р.К.“ ЕООД –в несъстоятелност, с ЕИК ******* в
полза на „А.“ ЕООД, с ЕИК *******, както следва : 33 000,00 лв. на 22.03.2019 г. с
посочено основание – дог.; 26 280,00 лв. на 25.03.2019 г. с посочено основание – дог.;
29 000,00 лв. на 15.04.2019 г. с посочено основание – дог.; 10 020,00 лв. на 16.04.2019 г.
с посочено основание – дог.; 29 000,00 лв. на 18.04.2019 г. с посочено основание – дог.;
22 900,00 лв. на 24.04.2019 г. с посочено основание – дог.; 15 020,00 лв. на 25.04.2019 г.
с посочено основание – дог.; 11 490,00 лв. на 30.04.2019 г. с посочено основание – дог.;
42 020,00 лв. на 02.05.2019 г. с посочено основание – дог.; 17 015,00 лв. на 10.05.2019 г.
с посочено основание – дог.; 19 010,00 лв. на 20.05.2019 г. с посочено основание – дог.;
17 510,00 лв. на 22.05.2019 г. с посочено основание – дог.; и 2 010,00 лв. на 06.06.2019
г. с посочено основание – дог.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. ИВ. Т., в качеството му на назначен постоянен
синдик на „Б.Р.К.“ ЕООД –в несъстоятелност, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „******* срещу „А.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление - гр. Бургас, ул. ******* и „Б.Р.К.“ ЕООД –в несъстоятелност, с
ЕИК *******, със седалище – гр. София, ул. „******* обуславящ евентуален иск с
правно основание по чл. чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ за обявяване относителна
недействителност по отношение кредиторите на „Б.Р.К.“ ЕООД – в несъстоятелност, с
ЕИК ******* на осъщественото в 6-месечен срок преди момента на подаване на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника и след
определената начална дата на неплатежоспособността извършено от открита в „У.Б.“
АД сметка с IBAN ******* безкасови плащания от „Б.Р.К.“ ЕООД –в несъстоятелност,
с ЕИК ******* в полза на „А.“ ЕООД, с ЕИК ******* за сумата в размер от 2 010,00
лв. на 06.06.2019 г. с посочено основание – дог.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. ИВ. Т., в качеството му на назначен постоянен
синдик на „Б.Р.К.“ ЕООД –в несъстоятелност, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „******* срещу „А.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление - гр. Бургас, ул. ******* обусловени главни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, във връзка с чл. 649, ал. 2 ТЗ за осъждане на „А.“
ЕООД, с ЕИК ******* да върне в масата на несъстоятелността на „Б.Р.К.“ ЕООД – в
несъстоятелност, с ЕИК ******* сумата в размер от общо 276 565,00 лв., съставляващи
заплатени на отпаднало основание парични суми в периода от 22.03.2019 г. до
06.06.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. ИВ. Т., в качеството му на назначен постоянен
синдик на „Б.Р.К.“ ЕООД –в несъстоятелност, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „******* срещу „А.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление - гр. Бургас, ул. ******* обусловен евентуален иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, във връзка с чл. 649, ал. 2 ТЗ за осъждане на „А.“
ЕООД, с ЕИК ******* да върне в масата на несъстоятелността на „Б.Р.К.“ ЕООД – в
несъстоятелност, с ЕИК ******* сумата в размер от 2 010,00 лв., съставляваща
заплатена на отпаднало основание парична сума на 06.06.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 620, ал. 7 ТЗ
„Б.Р.К.“ ЕООД –в несъстоятелност, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „*******, да заплати на „А.“ ЕООД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление - гр. Бургас, ул. *******, сума в размер на 7 650,00 лв.,
представляваща направени разноски по делото, които следва да се съберат от масата на
14
несъстоятелността на „Б.Р.К.“ ЕООД –в несъстоятелност, с ЕИК *******.
ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ „Б.Р.К.“ ЕООД –в несъстоятелност, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „*******, да
заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата в размер от 5 531,30 лв.,
представляваща дължима държавна такса за разглеждане на иска, която сума следва да
се събере от масата на несъстоятелността на „Б.Р.К.“ ЕООД –в несъстоятелност, с ЕИК
*******
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15