№ 2 / 2.1.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
/неприсъствено/
гр. Монтана 02.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 03.12.2019 г. в състав:
Председател: Евгения Петкова
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№ 1770 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за установяване вземане на Заявител в заповедно производство, с пр. осн. чл.422, ал.1, вр.чл.415 ал.1 и чл. 410 ГПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът “Б. П. П. Ф. С.А., П. р. 5. чрез Б. П. П. Ф. С.А., клон България, ЕИК: xxxx ”, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1., жк М. 4. Б. п. С. с. 1.. представлявано от Д. Д.- Заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Ц. Хр. Седянкова, е предявил иск против М.К.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, за положително установяване задължение за сумите: 928.02 лв. главница по сключен Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX - xxxx ; 185.77 лв. възнаградителна лихва за периода 01.03.2018 г. до 06.08.2018 г.; 48.92 лв. мораторна лихва за периода от 06.08.2018 г. до 11.02.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2019 година до окончателното изплащане на вземането, за които в заповедно производство по ч.гр.д.№ 444/2019г. на РС- Монтана е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 286 / 22.2.2019 г.
Ищецът се позовава на образувано в РС-гр. Монтана ч. гр. д.. № 444 / 2019г., в което заповедно производство е Заявител, а ответникът- длъжник и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за горепосочените суми, както и за 25.00 лв- държавна такса и 50.00 – юрисконсултско възнаграждение. В заявлението и заповедта за изпълнение е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: При сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX - xxxx , М.К.В. е дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта МаsteгСаrd. На 05.07.2016 В. е активирала предоставената кредитна карта с максимален кредитен лимит в размер на 1 000.00 лв. Въз основа на това, за кредитополучателя възникна залължението да погасява в срок минимална месечна вноска, размерът на който, според Общите условия. зависи от усвоената сума.
Към датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК и към настоящия момент/подаване на ИМ/ задълженията на отв. М.К.В. по револвиращия кредит / кредитната карта/ са в размер общо на 1 113.79 лв.
Тъй като кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на кредита, съгласно Общите условия по заема кредиторът е блокирал използването на кредитнат акарта за в бъдеще. Въпреки многократните опити да поканят длъжникът да покрие доброволно задължението си по револвиращия кредит, същият продължава виновно да не изпълнява.
Потребителят не е изплатил задълженията си по него.
Вземането е изискуемо и ликвидно.
Посочените обстоятелства са факти, изложени като основание и в исковата молба. При условията на евентуалност ищецът предявява осъдителен иск. Счита, че същият осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от исковата молба на ответната страна. Моли съдът да постанови решение, с което „да осъдите същия да заплати на представляваното от мен дружество горепосочените суми, ведно с направените разноски”.
Ищецът счита, че има правен интерес да предяви установителния иск по чл.422 ГПК в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, тъй като е получил съобщение от съда за връчване Заповедта за изпълнение на длъжникапри усл. на чл.47, ал.5 от ГПК. С оглед на това предявява по исков път претенция да бъде признато за установено съществуването на вземането по Заповедта за изпълнение по горепосоченото ч.гр.дело , за сумите по същата. Претендира за присъждане на разноските по настоящето дело и в заповедното производство /с приложен списък на разноските по чл.80 ГПК/.
От ищеца е заявено искане за произнасяне на неприсъствено решение при условията на чл.238 от ГПК/молба от ищеца чрез юриск. Петко Палазов на л.59 от делото/, което съдът намира за допустимо и приема като основателно.
От ответника М.К.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, не е подаден писмен отговор в рамките на указания едномесечен срок със съобщение по чл.131 ал.1 от ГПК. Няма изразено становище по исковата молба и претенциите на ищеца, не се явява лично или чрез упълномощен процесуален представител в открито съдебно заседание.
Доказателствата са писмени. Изслушано е заключение на съдебно- счетоводна експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становището на ищеца и съобр.чл.235 , чл.239 във вр.чл.238 от ГПК приема следното:
На страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК. Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото открито заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Ищецът изрично е заявил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Наред с това предявеният установителен иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея доказателства. Твърденията на ищеца се подкрепят от приложените като писмени доказателства документи, както и от заключението на съдебно- счетоводна експертиза, изпълнена от в.лице Л.З., което съдът приема като обективно и безпристрастно. Тези доказателства не са оспорени от ответника и съдът въз основа на тях намира, че искът е вероятно основателен.
С оглед на изложеното съдът приема, че са налице изискванията, съдържащи се в разпоредбата на чл.239 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, при които предпоставки следва да се произнесе с постановяване на неприсъствено решение. Следва да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца по Заповедта за изпълнение по приложеното ч.гр.д. № 444/ 2019 г. на РС-Монтана в рамките на заявения в петитума размер, ведно със законната лихва и разноските в това производство.
Съобр. чл. 78 ал. 1 и ал.8 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по водене на настоящето дело разноски в размер на сумите: 125.00 лв- държ.такса, 100.00 лв- юриск. възнаграждение и 170 лв- възнаграждение за вещо лице. Наред с това на ищецът следва да бъдат присъдени и разноските в заповедното производство по издадената и посочена по-горе заповед за изпълнение в размер на: 25.00 лв- държ. такса и 50.00 лв- юриск.възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника- М.К.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че съществува нейно задължение към ищеца- “Б. П. П. Ф. С.А., П. р. 5. чрез „Б. П. П. Ф. С.А., клон България”, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: гр. С. 1., жк М. 4. Б. п. С. с. 1.. представлявано от Д. Д.- Заместник управител, в размер на СУМИТЕ: 928.02 лв. главница по револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта МаsteгСаrd по сключен Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX - xxxx / 07.12.2015 год.; 185.77 лв. възнаградителна лихва за периода 01.03.2018 г. до 06.08.2018 г.; 48.92 лв. мораторна лихва за периода от 06.08.2018 г. до 11.02.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2019 година до окончателното изплащане на вземането, за които в заповедно производство по ч.гр.д.№ 444/2019г. на РС- Монтана е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 286 / 22.2.2019 г.
Осъжда М.К.В. /адрес и ЕГН по-горе/ да заплати на “Б. П. П. Ф. С.А., клон България”, ЕИК: xxxx сумата 395,00 лв, представляващи разноски в исковото производство, както и сумата 75,00 лв, представляващи разноски в заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи неприсъственото решение на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :