Присъда по дело №942/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта:	67
Дата:	17 май 2022 г. (в сила от 2 юни 2022 г.)
Съдия:	Мартин Рачков Баев

Дело:	20222120200942
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 67
гр. Бургас, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
и прокурора Ад. Ж. Х.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20222120200942 по описа за 2022 година
, въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
I. ПРИЗНАВА подсъдимия Г. В. М. с ЕГН: **********, роден на * г., в гр. Бургас,
българин, български гражданин, неженен, средно образование, безработен, осъждан, с адрес
гр.Бургас, *, за ВИНОВЕН в това, че:
На 29.10.2020 г., в град Бургас, ул. „Климент Охридски“ в района на СОУ „Княз
Борис I“, без надлежно разрешително, изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 и
чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, чл. 1 и
сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от
ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП, държал: високорисково наркотично вещество по смисъла на
чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП, вр. чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/ и Приложение № 1 - Списък I -
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина” от
същата Наредба, а именно: обект № 1 - смес от хранителна добавка
„Метилсулфонилметан“ и метамфетамин с общо тегло 0,675 (нула цяло шестстотин
седемдесет и пет) грама, със съдържание на активно действащо вещество метамфетамин -
39,80 %, на стойност 16.88 лева /шестнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/, определена
съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен,
1

поради което и на основание чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, вр. с чл. 54 НК му
НАЛАГА наказание „Глоба“ в размер на 900 /деветстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Г. В. М. с ЕГН: **********
да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Бургас сумата от 64,08 лв.
(шестдесет и четири лева и осем стотинки), представляващи разноски сторени в хода на
досъдебното производство, а на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по сметка на
Районен съд - Бургас и сумата от 5,00 /пет/ лева - държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването на такъв.
ОТНЕМА в полза на държавата веществените доказателства по делото, както следва:
- на основание чл.354а, ал. 6 от НК, наркотичните вещества, остатъкът от които е
изпратен на съхранение в Агенция „Митници”, ЦМУ София, като ПОСТАНОВЯВА същите
да бъдат унищожени.

- опаковки, които да бъдат унищожени като вещи без стойност.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 67/17.05.2022 г. по НОХД 942/2022 г. по описа на РС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу Г. В. М. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че на 29.10.2020 г., в
град Бургас, ул. „Климент Охридски“ в района на СОУ „Княз Борис I“, без надлежно
разрешително, изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, чл. 1 и сл. от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от
ЗКНВП, държал: високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2
от ЗКНВП, вр. чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични /НРКРВН/ и Приложение № 1 - Списък I - „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина” от същата Наредба, а
именно: обект № 1 - смес от хранителна добавка „Метилсулфонилметан“ и метамфетамин
с общо тегло 0,675 (нула цяло шестстотин седемдесет и пет) грама, със съдържание на
активно действащо вещество метамфетамин - 39,80 %, на стойност 16.88 лева /шестнадесет
лева и осемдесет и осем стотинки/, определена съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал.
3, т. 1 от НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият М. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания.
Акцентирайки върху отегчаващите отговорността обстоятелства счита, че на подсъдимия
следва да се наложи наказание „Глоба“ в максималния размер от 1000 лева.
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Б.Я. – БАК счита, че обвинението е
неправилно, като акцентира че се касае за смес от две вещества, при което чистото
съдържание на метаамфетамин в сместа е само 0.269 грама. В тази връзка и отчитайки
неголямото засягане на защитения обект на престъплението, счита че поведението на
неговия доверител следва да се квалифицира като малозначително и по силата на чл. 9, ал. 2
НК подсъдимият следва да бъде оправдан.
Подсъдимият М. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като в
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че няма какво да добави.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Г. В. М. с ЕГН: ********** е роден на * г., в гр. Бургас. Той е
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен.
До датата на инкриминираното деяние М. е бил осъждан два пъти все за
престъпления свързани с наркотични вещества. По НОХД № 2917/2019 г. на РС-Бургас , в
сила от 16.07.2019 г. на М. е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5
1

месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 3 години и „Глоба“ в
размер на 1000 лева. По НОХД № 4837/2019 г. на РС-Бургас на подсъдимия е било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е било
отложено с изпитателен срок от 3 години и наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. С
Определение от 17.01.2020 г. по НЧД № 5022/2019 г. на РС-Бургас, в сила от 04.02.2020 г.
на М. е било наложено едно общо най-тежко наказание измежду изброените по горе, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е било отложено с
изпитателен срок от 3 години и наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
След датата на инкриминираното деяние М. е бил осъждан още 4 пъти отново за
престъпления, свързани с наркотични вещества, като част от деянията по тези осъждания са
били извършени преди датата на настоящето престъпление.
На 29.10.2020 г., свидетелите * и * – полицейски служители към 01 РУ-Бургас,
извършили проверка на подс. Г. В. М. в гр. Бургас, ул. „Климент Охридски“, в района на ОУ
„Княз Борис I“. При проверката, подсъдимият заявил, че държи в себе си плик, съдържащ
метамфетамин, за лична употреба. С надлежно съставен протокол за доброволно предаване
подс. М. предал на полицейските служители полиетиленов плик, тип „джъмпер“ с
кристалообразно вещество. При направения полеви тест, веществото реагирало на
метамфетамин.
Първоначално по материалите била образувана преписка, резултатите от която били
докладвани в РП-Бургас. Наблюдаващият прокурор образувал досъдебно производство, в
хода на което, била назначена и изготвена физико-химическа експертиза, като видно от
заключението на вещото лице, кристалното вещество е смес от хранителна добавка
„Метилсулфонилметан“ и метамфетамин с общо тегло 0,675 (нула цяло шестстотин
седемдесет и пет) грама, със съдържание на активно действащо вещество метамфетамин -
39,80 %.
С постановление от 06.12.2021 г. М. бил привлечен в качеството на обвиняем, като в
последвалия разпит заявил, че се възползва от правото си да не дава обяснения.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното
от подсъдимия М. самопризнание, което се подкрепя от събраните в производство
доказателствени материали, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите * (л. 52 от ДП) и
Георги Георгиев (л. 53 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 11-13 от съдебното
производство); протокол за доброволно предаване (л. 72 от ДП) и писмо и протокол до ЦМУ
(л. 17-18 от ДП).
От експертизите: съдебно физико-химична експертиза (л. 57-58 от ДП).
От веществените доказателства: плик с опаковки на л. 44 от ДП.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия М. се подкрепят от гореизброените доказателствени
източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в
2

лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.
373, ал. 3 НПК първоинстанционният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
В случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
С оглед прецизност съдът отбелязва, че не кредитира показанията на полицейските
служители само в частите, в които пресъздават информация получена при т.нар,
„разузнавателна беседа” с подсъдимия. Съдът счита, че независимо от начина, по който са
включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски
служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени средства, получени
чрез СРС), по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано
лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите
полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално
качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за установяване
на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на следствени
версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем
от права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го
информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната беседа
има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната
доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство. В този
смисъл, освен е и актуалната практика на ВКС, въплътена в Решение № 247/12.12.2016г. по
дело № 895/2016г. на II н.о., както и практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs.
Bulgaria”). Настоящето уточнение се прави с оглед прецизност и по никакъв начин не се
отразява на доказателствената годност на показанията като цяло или на останалите
доказателствени материали.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъпното държане на
наркотични вещества в маловажен случай.
На първо място от обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното
деяние на престъплението, вменено във вина на М., се изразява в „държане” на наркотично
вещество. Съдът счита, че от показанията на разпитаните полицейски служители
безпротиворечиво се установява, че към момента на извършване на проверката
наркотичното вещество – „метаамфетамин” се е намирало във владение на подсъдимия,
който при надлежна покана, го е извадил от джоба си и в последствие го е предал на
длъжностните лица, за което е бил съставен протокол за доброволно предаване. Това е
напълно достатъчно за настоящия състав да приеме, че подсъдимият е упражнявал
фактическата власт над веществото, което обосновава извод, че с поведението си той е
„държал” наркотичното вещество, осъществявайки горепосочената форма на
изпълнителното деяние. Следва да се отбележи, че безпротиворечиво възприето е в
съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги непосредствен физически
контакт между дееца и предмета на престъплението, а е достатъчно извършителят във всеки
един момент да може да осъществява контрол върху него, включително и да се разпореди с
този предмет (Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на ВКС, III н.о.).
На следващо място от обективна страна, видно от заключението на приобщената
3

СФХЕ процесното вещество е смес от хранителна добавка „Метилсулфонилметан“ и
метамфетамин с общо тегло 0,675 (нула цяло шестстотин седемдесет и пет) грама, със
съдържание на активно действащо вещество метамфетамин - 39,80 %. Метаамфетаминът
няма легално производство и употреба и подлежи на контрол съгласно Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите. Това вещество е включено в Списък № I към
Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, поради което и се явява високорисково наркотично вещество по смисъла на
ЗКНВП.
Подсъдимият М. не е имал разрешително за държането на въпросното вещество,
изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това -
поведението му се квалифицира като престъпление.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
„пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като М. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведението. Интелектуалната страна на
умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че държейки в себе си, същият упражнява
фактическа власт върху високорисковото наркотично вещество, без да има разрешително за
това, като от волева страна М. е искал именно това упражняване на фактическа власт.
Съдът счита, че деянието на М. правилно е квалифицирано като „маловажен случай“.
В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е
маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния
вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не
само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от
размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства
(в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно
деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по
конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II НО, Решение № 69/2010 г. на II
НО, Решение № 306/2009 г. на III НО). В настоящия случай количеството наркотично
вещество не е голямо (малко над половин грам) и е на стойност много под минималната
работна заплата в страната. Количеството, качеството и стойността на предмета на деянието
несъмнено е съществен белег при преценката на маловажността на случая, като не следва да
се пренебрегват и останалите факти по делото, свързани както с деянието, така и с
личността на дееца. В тази връзка, от значение за преценка на степента на обществена
опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на високорискови
наркотични вещества за лична употреба, което сочи на неголяма степен на засягане на
правнозащитения обект - обществените отношения, свързани с опазване на здравето на
гражданите.
Поради изложените съображения, престъплението следва да се квалифицира като
маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 от НК, както правилно е приела и прокуратурата.
Същевременно съдът счита, че в случая не може да намери приложение разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК, както настоява защитата. Деянието извършено от М. не може да бъде
4

преценено като „малозначително“. Малозначителността на деянието представлява
конкретно негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на
обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху
обществените отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава
реално тези отношения. В настоящия случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо
малък паричен еквивалент на предмета на престъплението, нито за несъществена степен на
засягане на обекта на посегателство. Количеството и стойността на високорисковото
наркотично вещество, държано от подсъдимия сочат на извод за достатъчна степен на
обществената опасност на деянието, за да бъде то третирано като престъпление, макар тази
степен на обществена опасност да обосновава приложението на „маловажния случай” по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. В тази връзка съдът отчита и че подсъдимият вече два пъти е
бил осъждан за престъпления свързани с наркотични вещества и дори се е намирал в
изпитателния срок на предходно условно осъждане. Видно от справката му за съдимост –
след инкриминираната дата подсъдимият е продължил да извършва престъпления от този
вид. Поради това деянието не разкрива признаци на малозначителност. Изрично в този
смисъл е и актуалната практика на ВКС по сходни случаи - Решение № 34 от 8.04.2015 г. на
ВКС по н. д. № 1914/2014 г., III н. о. НК.
Настоящият състав на съда не споделя доводите на защитата, че понеже се касае за
смес от наркотично и ненаркотично вещество, то и масата на наркотичното вещество следва
да се определи при математическо изчисление на процентна концентрация от 100 % (чист
метамфетамин). Действително процесното количество вещество е смес между две вещества,
но това не променя обстоятелството, че след смесването им – цялото количество вещество
придобива характеристиките на наркотично, доколкото в него (в сместа) вече се наблюдава
и наркотично вещество. Казано по друг начин – след сместването на метамфетамина с
хранителната добавка се е получило ново вещество (смес от двете), което е с по-голяма маса
и с по-ниско съдържание на активнодействащия компонент. При всички случаи обаче в
целия обем на сместа вече се наблюдава наличие на метамафетамин, поради което и
правилно РП-Бургас е инкриминирала цялото вещество. Това че то е било с по-нисък
процент на активната съставка е отчетено от съда при квалифициране на деянието и при
индивидуализацията на наказанието, като неправилно би било отговорността на М. да се
определя от това колко би бил грамажът на веществото, ако математически процентното
съдържание на активния компонент се изравни на 100 %. На съвсем отделен коментар
подлежи обстоятелството, че на настоящия състав не е известно в практиката да съществува
метамфетамин с чистота от 100 %.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Глоба” до 1000 лева.

В случая съдът намира, че не са налице предпоставките за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е
така доколкото към датата на деянието М. е бил осъждан, поради което и е налице
абсолютна процесуална пречка за прилагане на института по чл. 78а НК.
5

С оглед горното при индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери,
че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да водят до приложението на чл. 55 НК.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия М. обстоятелство, съдът отчете
обстоятелството, че настоящето деяние е извършено в изпитателния срок на предходно
осъждане за държане на наркотични вещества. В негативен план за подсъдимия съдът
отчита и сравнително високия процент на активно-действащия компонент, както и фактът,
че подсъдимият нито учи, нито работи.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете
сравнително младата му възраст, фактът, че е оказал съдействие на органите на полицията,
както и неголямото количество на наркотичното вещество.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието малко под максималния
размер, а именно Глоба в размер на 900 лева.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на М. и наред с това ще му въздейства предупредително. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната
превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай в
досъдебната фаза са сторени разноски в размер на 64,08 лева, поради което и подсъдимият
следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас. На основание чл. 190,
ал. 2 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати и сумата от 5,00 лева по сметка на РС-Бургас,
представляваща държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист, ако
се пристъпи към издаването на такъв.

По веществените доказателства:

По делото има приобщени веществени доказателства - остатък от наркотично
вещество, предаден в ЦМУ, който на основание чл. 354а, ал. 6 НК, вр. с чл. 112, ал. 2 НПК
следва да бъде отнет в полза на Държавата и унищожен след влизане в сила на настоящата
присъда.
По делото има приложени и веществени доказателства – опаковки (л. 44 от ДП), в
които са били намерени наркотичните вещества, които като вещи без стойност следва да се
унищожат по предвидения в ПАС ред.

6

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Съобщи за изтекли лични данни