№ 1350
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория М. С.а
като разгледа докладваното от Виктория М. С.а Въззивно гражданско дело
№ 20221100501539 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 11271/07.02.2023 г. на въззивницата Г. П. Б., подадена
чрез адв. Х. Л.а, с която се иска допълване по реда на чл. 250 ГПК на Решение №
88/06.01.2023 г. по в. гр. д. № 1539/2022 г. по описа на СГС, ГО, II Б въззивен състав, като
въззиваемата страна „Ч.Н.Д.Г. У.“ ООД бъде осъдена да заплати на Г. П. Б. законната лихва
върху уважената част от предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, считано от
датата на подаване на исковата молба, до окончателното погасяване.
В молбата се сочи, че искане за присъждане на законната лихва върху
претендираната сума е било последователно поддържано от ищцата пред двете инстанция,
като СРС е присъдил същата върху уважената от него част от предявения иск, но въззивният
съд е пропуснал да стори това досежно съответно уважената от него част.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна – „Ч.Н.Д.Г. У.“ ООД, но в
указания едноседмичен срок същата не е депозирала отговор.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като взе
предвид доводите на молителя, материалите по делото и закона, прие за установено
следното:
Подадената молба е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
С Решение № 20140917/17.06.2021 г., постановено по гр. д. № 34352/2020 г. по
описа на СРС, 25 състав, ответникът „Ч.Н.Д.Г. У.“ ООД е осъден да заплати на Г. П. Б., по
иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 197,90 лева – платена цена за
обучение в детска градина на Д.С. за периода 13.03.2020 г. – 26.05.2020 г., заплатени въз
основа на договор за целодневно възпитание и обучение в частна детска градина „У.“,
сключен на 20.03.2019 г., подлежащи на възстановяване поради неосъществяване на
основанието за плащането, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
1
исковата молба на 29.07.2020 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за
разликата над уважения размер от 197,90 лева до пълния предявен размер от 2 030 лева, като
недоказан в едната си част, а в частта по отношение на сума в размер на 358,24 лева – като
погасен чрез прихващане със сумата от 358,24 лева, представляваща законна лихва за забава
върху годишната такса за обучение от 4 200 евро, дължима за периода 01.04.2019 г. –
04.09.2019 г.
С Решение № 88/06.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1539/2022 г. по описа на
СГС, ГО, II Б въззивен състав, след частична отмяна на първоинстанционното решение,
въззивният съд е осъдил „Ч.Н.Д.Г. У.“ ООД да заплати на Г. П. Б., на основание чл. 55, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 89 ЗЗД разликата над 197,90 лева до 1 671,76 лева, представляваща такса за
целодневно възпитание и обучение на Д.С. в частна детска градина „У.“ за периода
13.03.2020 г. – 26.05.2020 г., платена по договор от 20.03.2019 г. Видно от диспозитива на
въззивното решение, съдът е пропуснал да осъди ответника да заплати на ищцата
своевременно поисканата още с исковата молба законна лихва върху главницата. В случая с
оглед на частичното уважаване на предявения иск законна лихва следва да се присъди в
полза на ищцата върху уважената част от иска – разликата над 197,90 лева до 1 671,76
лева, считано от датата на исковата молба – 29.07.2020 г., до окончателното погасяване.
Такава следва да се присъди, тъй като по аргумент от разпоредбата на чл. 214, ал. 2 ГПК
законната лихва е законна последица от уважаването на предявената по съдебен ред
главница за конкретно вземане, искането за присъждането на която може да бъде направено
както със самата искова молба, така и на по - късен етап, вкл. пред въззивната инстанция. В
процесния случай с исковата молба ищецът е поискал присъждане на законната лихва върху
предявената главница от завеждане на претенцията до окончателното плащане, като
искането си е поддържал и пред въззивния съд, но съдът не се е произнесъл по него.
Осъдително е решението на въззивния съд и именно той дължи произнасяне по законната
последица, каквато е лихвата.
При тези мотиви подадената молба за допълване на въззивното решение от
06.01.2023 г. се явява основателна и следва да се уважи, като решението на въззивния съд се
допълни в горепосочения смисъл.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен
състав
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение № 88/06.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1539/2022 г. по
описа на СГС, ГО, II Б въззивен състав, както следва:
ОСЪЖДА „Ч.Н.Д.Г. У.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „*******, да заплати на Г. П. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул.
******* законната лихва върху уважената сума, представляваща разликата над 197,90 лева
до 1 671,76 лева – такса за целодневно възпитание и обучение на Д.С. в частна детска
градина „У.“ за периода 13.03.2020 г. – 26.05.2020 г., платена по договор от 20.03.2019 г.,
считано от датата на предявяване на исковата претенция – 29.07.2020 г., до окончателното
плащане.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3