№ 674
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА Административно
наказателно дело № 20211110210602 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „В.Д.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Б.Н., срещу наказателно постановление № 22-006832 от 27.07.2020 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно. Сочи се, че трудовото възнаграждение на служителя И.П. е
изплатено на 14.02.2020 г. в офиса на дружеството в присъствието на двамата
свидетели.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, представлява се от адв. Д.,
който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Сочи, че пред контролните
органи на Инспекцията по труда са представени доказателства за изплащане на
трудовото възнаграждение още при извършване на първата проверка.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. Ст., моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. Поддържа, че от показанията на
свидетеля П. се установява, че на 14.02.2020 г. не е получавал парични суми. Сочи, че
даденото предписание не е било изпълнено, поради което и е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
В периода 06.03.2020 г. - 26.03.2020 г. инспектори от Дирекция "Инспекция по
труда" - София извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на
„В.Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.
„Банишора“, ул. „Опълченска“, бл. 53, вх. Б, ет. 4, ап. 28, за което бил съставен
протокол от проверка № ПР2006820/26.03.2020 г. Проверяващите установили, че са
налице нарушения на трудовото законодателство, едно от които било, че „В.Д.“ ЕООД,
1
в качеството си на работодател, е начислил, но не е изплатил на ИВ. П. П. дневни пари
за периода на командироването му със заповед № 002/24.01.2020 г.
Със същия протокол, в т. 6, на дружеството било дадено предписание, на
основание чл. 404, ал. 1 КТ, да изплати на ИВ. П. П. дневни пари за периода на
командироването му със заповед № 002/24.01.2020 г., със срок за изпълнение на
предписанието до 22.04.2020 г.
От 21.04.2020 г. до 09.06.2020 г. инспектори от Дирекция "Инспекция по труда"
- София извършили последваща проверка на дружеството по спазване на трудовото
законодателство, резултатът от която оформили в протокол № ПР2010247/09.06.2020 г.
В протокола било посочено, че работодателят не е изпълнил предписанието по т. 6 от
протокола от 26.03.2020 г., като не е представил документи, удостоверяващи плащане
на дневни пари на ИВ. П. П. за периода на командироването му със заповед №
002/24.01.2020 г., с което е нарушен чл. 415, ал. 1 КТ.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение на 09.06.2020
г. от АС. Н. Н. - „главен инспектор“ при Дирекция "Инспекция по труда" - София за
нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ. В акта било отразено, че „В.Д.“ ЕООД, в качеството си
на работодател, не е изпълнил дадено му предписание да изплати на ИВ. П. П. дневни
пари за периода на командироването му със заповед № 002/24.01.2020 г. В АУАН било
прието, че нарушението е извършено на 23.04.2020 г. в предприятието на работодателя
- датата, следваща датата, на която изтича срокът за изпълнение на предписанието.
Деянието било квалифицирано като нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ. АУАН бил
съставен в присъствието на двама свидетели и управителя на дружеството. Актът бил
връчен срещу подпис на управителя на дружеството на 09.06.2020 г.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление № 22-006832 от 27.07.2020 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ - София, при пълна идентичност на описаното нарушение и приетата правна
квалификация, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на
труда, на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда
и петстотин/ лева за нарушение на чл. 415 ал. 1 от Кодекса на труда.
По делото е представен протокол от 14.02.2020 г., съставен от управителя на
дружеството - жалбоподател, в присъствието на свидетелите В.М.М. и Н.А.А.,
съгласно който на 14.02.2020 г., в офиса на дружеството - жалбоподател, на лицето ИВ.
П. П. е връчена заповед за прекратяване на трудов договор № 22/14.02.2020 г., която
лицето е отказало да подпише. Съгласно протокола, на П. са изплатени всички
дължащи му се пари до този момент, вкл. дневни пари за периода на командироването
му със заповед № 002/24.01.2020 г. Протоколът е подписан от управителя на
дружеството - жалбоподател и свидетелите В.М.М. и Н.А.А..
По делото е представено и известие от 14.02.2020 г. до И.П., в което се съдържа
искане за явяването му в офиса на дружеството - жалбоподател, с цел подписване на
различни документи, вкл. ордери за сумите, които е получил на 14.02.2020 г. Видно от
известие за доставяне от Български пощи пратката е отказана от И.П..
От извлечение от имейл кореспонденция между управителя на дружеството -
жалбоподател и служител на Дирекция "Инспекция по труда" - София се установява,
че на 11.03.2020 г. е изпратен протокола от 14.02.2020 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите АС. Н. Н., ИВ. П. П. и Н.А.А..
Свидетелят Н. поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като
подробно обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на какви
доказателства е направила извод за извършено нарушение на трудовото
законодателство. В показанията си твърди, че е съставила посочения по-горе АУАН за
установеното от нея нарушение. Сочи, че протоколът за изплащане на суми на И.П. от
14.02.2020 г. е бил представен в Дирекция "Инспекция по труда" - София, но е прието,
2
че същият не удостоверява извършено плащане.
Свидетелят П. сочи, че е работил в дружеството - жалбоподател през 2019 г. и
2020 г. Твърди, че не му е връчвана заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, както и че на 14.02.2020 г. не е бил в офиса на дружеството, респ. не
са му изплащани 1 949, 42 лв. Сочи, че не е бил канен да получи сумата и не се е
подписвал никъде.
Свидетелят А. сочи, че е работил в дружеството - жалбоподател през 2019 г. и
2020 г. като шофьор, вкл. и към настоящия момент. Твърди, че трудовото
правоотношение на И.П. е било прекратено на 14.02.2020 г., като на тази дата А. и
колегата му В. са били свидетели на отказа на П. да подпише заповедта за
прекратяване, както и ведомостта за получаване на заплатата си. Излага, че е видял П.
да взима сумата около 2 000 лв., представляваща командировъчни и възнаграждение за
курса, който е извършил.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите АС. Н. Н., ИВ. П. П.
/частично/ и Н.А.А. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния
процесуален ред - протокол от проверка № ПР2006820/26.03.2020 г., протокол №
ПР2010247/09.06.2020 г., протокол от 14.02.2020 г., известие, заповед за прекратяване
на трудов договор, известие от Български пощи, заповед № 3-0058/11.02.2014 г.,
заповед № ЧР-1172/17.11.2017 г., длъжностни характеристики, писмено сведение,
констативен протокол, справка от Търговски регистър, възражение, заповед № ЧР-
977/21.08.2017 г. и извлечение от имейл кореспонденция.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото
на защита на нарушителя.
Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно,
при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН,
визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване
и подписан от валидно упълномощен представител на дружеството-жалбоподател, като
в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от АС. Н. Н. - „главен инспектор“ при Дирекция
"Инспекция по труда" - София. Съгласно длъжностната й характеристика има
правомощието да съставя актове за установяване на административни нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 КТ наказателните постановления следва да се
издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 КТ, или от
оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на
актосъставителите. В настоящия случай НП е съставено от Д.Г.И., който работи на
длъжност „директор“ на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, като със заповед №
3-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ е
оправомощен да издава НП.
Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в
акта и НП правна квалификация на същото.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото
връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в
3
присъствието на двама свидетели и на представител на дружеството - жалбоподател, на
когото екземпляр от акта е бил връчен.
Следователно съдът следва да разгледа спора по същество:
Нормата на чл. 404, ал. 1 КТ урежда възможност за налагане на принудителни
административни мерки (ПАМ) с цел предотвратяване и преустановяване на
нарушения на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване
на вредните последици от тях. Конкретната хипотеза на т. 6 от протокола касае даване
на задължително предписание на работодателя за изплащане на дневни пари за периода
на командироването на ИВ. П. П. със заповед № 002/24.01.2020 г.
Според настоящия съдебен състав от събраните доказателства, както от АНО,
така и в хода на съдебното следствие, остана недоказано по категоричен и несъмнен
начин дружеството - жалбоподател да е извършило нарушението, което му е вменено в
отговорност. Задължение на наказващия орган е не само да направи констатации за
наличието на обстоятелства, от значение за ангажиране отговорността на дружеството-
жалбоподател, но и да докаже същите с допустимите доказателствени средства и то по
един категоричен и несъмнен начин. Фактическите констатации, отразени в АУАН,
бяха оборени в настоящото производство. В тази връзка събраните доказателства са
противоречиви, като от една страна са показанията на свидетеля П., а от друга тези на
свидетеля А. и изготвения протокол от 14.02.2020 г.
За да достигне до извод, че дружеството - жалбоподател е изплатило на ИВ. П.
П. дневните пари за периода на командироването му със заповед № 002/24.01.2020 г.,
съдът съобрази приетия като писмено доказателство по делото протокол от 14.02.2020
г., от който се установява, че на 14.02.2020 г., в офиса на дружеството - жалбоподател,
на лицето ИВ. П. П. е връчена заповед за прекратяване на трудов договор №
22/14.02.2020 г. и са му изплатени всички дължащи му се пари до този момент, вкл.
дневни пари за периода на командироването му със заповед № 002/24.01.2020 г.
Удостовереното в протокола изявление на управителя на дружеството - жалбоподател
е потвърдено чрез подписите на двама свидетели В.М.М. и Н.А.А.. Разпитаният в
съдебно заседание Н.А.А. потвърждава изложеното в протокола, като съдът не намира
основание да не кредитира показанията му. Същите са непротиворечиви и
последователни, съответстващи на протокола от 14.02.2020 г., поради което и ги
кредитира с доверие.
От друга страна съдът не дава пълна вяра на показанията на свидетеля П., като
съобрази изложеното от него, че не е бил канен да получи дължимата му се сума и не
се е подписвал никъде, което обстоятелство се опровергава от изпратеното до него
известие чрез Български пощи. Това негово изявление, съпоставено с протокола от
14.02.2020 г. и гласните доказателства на свидетеля А., мотивира настоящия състав да
не кредитира показанията му в частта, в която заявява, че не са му изплащани никакви
парични суми.
Приетото като писмено доказателство по делото писмено сведение от
управителя на дружеството - жалбоподател не влиза в противовес с извода на съда.
Управителят е декларирал, че след извършената проверка от органите на Дирекция
"Инспекция по труда" - София не е изплащал парични суми на И.П., каквото твърдение
се излага и пред настоящия състав, именно защото същите вече са били изплатени.
По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-006832 от 27.07.2020 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на „В.Д.“ ЕООД, ЕИК
*********, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5