РЕШЕНИЕ
№ 2663
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:М. АНГ. Д.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. АНГ. Д. Административно наказателно
дело № 20211110207173 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-006026 от
29.03.2021 г., издадено от Д. Д. - началник група към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на Г.К., с ЕГН
**********, са наложени административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал.
1, т. 5 от ЗДвП - „глоба” в размер на 200 лева;
2. За нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 100 лева и наказание „лишаване
от право да управлява МПС за срок от един месец.
Недоволен от НП е останал К., който го обжалва в срок. В жалбата се
излагат доводи за допуснати процесуални грешки при издаване на НП и
АУАН, както и такива на материалния закон. Жалбоподателят сочи, че не е
извършил вмененото му нарушение. Иска да бъде отменено наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. М., която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна ОПП - СДВР е редовно призована, не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по
1
жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 04.02.2021 г. около 07:15ч. жалбоподателят управлява лек автомобил
„Опел Астра“, с рег. № СА 9720 ХР, собственост на Т. Б. с ЕГН: **********
/майка на жалб./, в гр. С., по бул. „Н. П.“, с посока на движение от ул.“Л.“ към
бул. „Ц.Б. III”, като при навлизане от лява в средна /негова дясна/ пътна лента
става причина за ПТП с лек автомобил „М. ....“ с рег. № .........., управлявана
от св. Н. П.. Вследствие на контакта между двата автомобила, по лекия
автомобил „М.“ възникнали щети, в частност по лявата част на предната
броня и халогенния фар. След възникването на ПТП, водачът и жалбоподател
в производството К., продължил движението си, като между двамата водачи
не се стигнало до разговор или спор.
След подаден сигнал от П., на място били изпратени служители на ОПП -
СДВР, които установили нарушението и съставили скица на ПТП и протокол
за последното.
Впоследствие бил установен управлявалият лек автомобил „О. А.“ и му
бил съставен АУАН № 691778/11.03.2021г. за извършени две
административни нарушения - на чл. 25, ал. 1 и на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от
ЗДВП. Същият му е връчен срещу подпис.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 21-4332-006026 от
29.03.2021 г., издадено от Даниела Дескова - началник група към СДВР, отдел
„Пътна Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на Г.К., с ЕГН
**********, са наложени административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП - „глоба” в размер на 200 лева;
2. За нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП, на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 100 лева и наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от един месец.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели, както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като същите се
подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат
противоречия помежду си и са логични и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
2
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
По отношение на НП по пункт „1“, вменената за нарушена разпоредба на
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП гласи: „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“
Съдът намира, че действително поведението на водача К. е причината за
възникване на ПТП и причинените в резултат на него щети, описани в
протокол за ПТП от 04.02.2021г., тъй като същият не е съобразил, че с
предимство е десностоящият автомобил и е следвало да го изчака да премине,
преди да предприеме маневра пристрояване в съседна на него дясна пътна
лента.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината
непредпазливост - жалбоподателят не е предвиждал общественоопасните
последици, които могат да настъпят от деянието му, но е бил длъжен и е
могъл да го стори.
Съдът намира, че съставът на нарушението е осъществен и АНО
правилно е наложил съответното наказание, посочено в разпоредбата на чл.
179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, както и, че правилно е квалифицирал
извършеното нарушение.
Относно нарушението по пункт „2“, следва да се отбележи, че нормата на
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП сочи следното: „Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания.
3
Във връзка с горепосоченото, съдът констатира, че е прекалено пестелива
формулировката на нарушението, описана от АНО. Същата не е достатъчно
пълна и ясна, което накърнява правото на защита на санкционираното лице и
е пречка за пълното разбиране на фактическите рамки на вмененото му
нарушение. Това само по себе си е пречка за съда да упражни съдебен
контрол за законност и правилност на НП в тази му част, доколкото в
съдебната фаза на производството следва да бъде установено съответствие
между твърденията, изложени в НП и обективната дейстителност и
доказатествена съвкупност.
В тази връзка, съдът констатира, че е допуснато и процесуално
нарушение изразяващо се в това, че нарушението е квалифицирано погрешно.
Рапоредбата на вменената за нарушена правна норма се прилага в хипотеза,
когато водачът е спрял, било е установено, че от ПТП са причинени
единствено имуществени вреди и между участниците в произшествието не е
било налице съгласие относно обстоятелствата свързани с него. Едва при
наличието на тези факти, възниква задължение за участниците в ПТП да не го
напускат, да уведомят контролните органи на МВР и да изпълняват дадените
им указания. Такива факти обаче не са описани нито в АУАН нито в НП,
нито се подкрепят от доказателствата по делото, а напротив – последните по
категоричен начин отричат посочения състав на нарушението по пункт „2“ да
се е осъществил. Това обуславя разлика в описаните обстоятелства и
квалифицираната за нарушена норма, което също само по себе си е от рода на
съществените процесулани нарушения, обуславящи отмяна на НП в тази му
част.
Настоящият състав не намира основания за приложение на чл. 28 от
ЗАНН и квалифициране нарушението като маловажно предвид изискванията
на ТР № 1 от 12.12.2007 год. по т.н.д.№1/2007 год., ОСНК на ВКС.
Извършеното от жалб. нарушение по пункт „1“ не попада в хипотезата на
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, когато с оглед липсата или
незначителност на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства нарушението представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение
от съответния вид.
При горните мотиви, съдът, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-4332-006026 от 29.03.2021 г., издадено от
началник сектор в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР в неговия пункт 1, с
което на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на Г. ИЛ. К., с ЕГН
4
********** е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение
на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ НП № 21-4332-006026 от 29.03.202 г., издадено от началник
сектор в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР в неговия пункт 2, с което на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на Г. ИЛ. К., с ЕГН ********** е
наложено наказание глоба в размер на 100 лева и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС” за срок от 1 месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5