О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1565
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на единадесети юни
през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 473 по описа
за 2020 година.
С Решение № 3399 от 05.12.2019г., постановено по гр. дело № 5848/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР да заплати на Г.Д.Д. сума в размер от 1 691, 47 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен на 248, 25 часа извънреден труд за периода от 22.07.2016г. до 22.07.2019г. по възникнало между страните служебно правоотношение, сумата от 214, 38 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от датата на изискуемост на всяка сума до 22.07.2019г., ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 22.07.2019г. до окончателното изплащане.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция
„Национална полиция“ – МВР, представлявана от Директор – Христо Терзийски чрез
процесуалния представител юрисконсулт Адриана Каракашева, с адрес за
призоваване – гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1, с която се посочва, че
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно и се претендира да
бъде отменено изцяло и да бъде постановено ново решение по съществото на спора,
с което са бъде отхвърлена депозираната искова молба. В жалбата се посочва, че
съдът неправилно е приел, че с оглед на факта, че не се съдържа законова
регламентация, субсидиарно приложение следва да намери Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата. В жалбата се посочва, че със ЗМВР се
урежда статутът на държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението, статутът на държавните служители се урежда
със ЗДСл, а статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение се урежда
при условията и по реда на КТ и на ЗМВР и ясно, законодателят е направил ясна
диференциация на трите категории служители, както и при какви условия и по
какъв ред е урежда техния статут. В жалбата се сочи, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работното време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място или този коефициент е равен на 1, 143, но по
отношение на държавните служители в МВР подобна разпоредба през процесния
период не съществува. Посочва се, че за приложението на чл. 9 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата е необходимо да бъдат
изпълнени кумулативно четири предпоставки – подневно отчитане на работното
време, работа на смени, продължителност на нощно работно време по-малка от
продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови
норми, а от посочените предпоставки две не са налице, тъй като съгласно чл.
187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща
продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми за определяне
на трудовото възнаграждение по КТ. В жалбата се посочва, че тази категория
служители на МВР не са поставени в по-неблагоприятно положение от другите
държавни служители и от лицата, работещи по трудово правоотношение, по
отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, нито е налице празнота
в закона.
Не
се отправят искания за представяне на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
Депозираната
въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване,
депозирана е от лице, което има правен интерес да го атакува и лицето,
депозирало жалбата разполага с валидна представителна власт за това. Жалбата е
постъпила в рамките преклузивния срок за атакуване на съдебното решение и
дължимата държавна такса е внесена.
Ответната
страна по въззивната жалба – Г.Д.Д. не депозира по делото писмен отговор и не
изразява конкретно становище по основателността на жалбата.
Не
се отправят искания за представяне на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
Предявени са два обективно съединени иска от Г.Д.Д. против Главна дирекция „Национална полиция“ МВР, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да плати на ищеца сумата 828 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 123 часа за периода от 22.07.2016г. до 22.07.2019г., сумата 90 лева, представляваща общ размер на лихви до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
В хода на производството ищецът е направил изменение на претенцията си, като я е увеличил от сума в размер 738 лева на сума в размер на 1 691, 47 лева, представляваща претендирано допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и е увеличил и претендираното обезщетение за заплащане на обезщетение за забавено плащане от сума в размер на 90 лева на сума в размер от 214, 38 лева и на основание чл. 214 от ГПК, съдът е приел направеното изменение на претенцията.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 59489 от 31.12.2019г. по описа на Районен съд – Бургас против Решение № 3399 от 05.12.2019г., постановено по гр. дело № 5848/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.