№ 200
гр. гр.Велинград, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. Т.А
при участието на секретаря М. АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. Т.А Гражданско дело №
20245210100018 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 344 КТ.
Образувано е по предявени от С. М. Я., ЕГН: **********, и адрес с.
***********, ул. „*******, против „Мини Марица-Изток“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. Раднево, ул. „Георги Димитров“ № 13,
представлявано от изпълнителен директор- И. Ч., искове с правна
квалификация чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и т. 3 КТ, за признаване на уволнението й,
извършено със Заповед № ЧР-02- 220/01.12.2023. на Изпълнителния Директор
на „Мини Марица-Изток“ ЕАД, за незаконно и неговата отмяна, за
възстановяването на заеманата до уволнението длъжност „главен готвач“, с
място на работа в ПС „Велинград“ към отдел „Почивно дело“ при „Мини
Марица-изток“ ЕАД – Управление и за осъждане на ответника да заплати
сумата от 1527.48 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в
резултат от незаконното уволнение, за период от шест месеца, считано от
02.01.2024г. до 14.06.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата считано
от дата на подаване на ИМ в съда – 09.01.2024 г. до окончателното изплащане
на обезщетението.
Ищцата излага, че по силата на трудов договор № 34 от 11.05.1998 г.
работила при ответника на длъжност „готвач“, като през 2018 г. с
Допълнително споразумение № 1233/28.11.2018 г. била назначена на
длъжност „главен готвач“, с място на работа в ПС „Велинград“ към отдел
„Почивно дело“ при „Мини Марица-изток“ ЕАД. Твърди, че на 14.12.2023 г.
със Заповед № ЧР-02- 2020/01.12.2023 г. на Изпълнителния Директор на
„Мини Марица-изток“ ЕАД й било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“. Поддържа, че не е извършила вменените й нарушения на
1
трудовата дисциплина, не е спазена от работодателят процедурата и
сроковете по реализирането на дисциплинарната отговорност, не е спазено
изискването за форма по чл. 195 от КТ, както и не е преодоляна защитата
предоставена й по чл. 333, ал.1, т.3 и т.4 от КТ при налагане на
дисциплинарното наказание, не е отчетена от ответника и тежестта на
поддържаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина и
обстоятелствата, при които се поддържа да са извършени нарушенията. Счита
че уволнението й е незаконосъобразно тъй като наказанието й е наложено при
недобросъвестно упражняване на права от работодателя в нарушение на
принципа за добросъвестност установен в чл. 8,ал.1 от КТ. Излага, че
основните трудови функции, които изпълнявала на длъжността „главен
готвач“ в предприятието на ответника, били подробно разписани в
длъжностна й характеристика и се свеждали до: организиране и координиране
производството на кухненската продукция, съобразно получените поръчки и
заявки; разпределение работата на готвачите за деня и следене за
изпълнението на поставените им задачи; контролиране спазването на
правилата при поднасянето на кухненската продукция в търговската зала с
цел постигане на по-добро задоволяване нуждите на клиентите и увеличаване
на продажбите. Осъществявала контрол на качеството на продуктите,
грамажа, подавала заявки за необходимите стоки и материали, кухненски
инвентар. Осъществявала контрол и по качеството на хранителните
продуктите/подправки, както и за правилното им съхранение. Твърди, че
спазвала всички необходими изисквания, за да отговаря работното й място на
санитарно-хигиенните изисквания при производство на кухненската
продукция. Поддържа, че изпълнявала съвестно и отговорно всички трудови
задължения, вменени и разписани в длъжностната й характеристика, както и
винаги е докладвала своевременно на Управителя на почивната станция (ПС),
ако се констатират нарушения, оплаквания на гостите или някаква липса на
инвентар. Сочи, че в заповедта се твърди, че е допуснала нарушения на
трудовата дисциплина, изразяващи се в неупражнен контрол върху
поверените й материални активи, като на 21.07.2023г. без разпореждането, без
знанието и съгласието на прекия й ръководител, заедно с колегата й Ц.А.,
приготвили и натоварили в личния му автомобил л.а № рег. № ВТ0605КК,
марка „Субару“ материални активи, собственост на ПС – „Марица -изток“
Велинград, както следва: „годни хранителни продукти: 4,485кг.-краставици;
5,915кг. – домати; 2,23кг. – лимони; 2,595кг. – стар лук; 7,615кг – банани;
3,260кг. – насипан хляб; опакован хляб „Бял хляб Стара Загора“ – 1 бр.; 2 бр.
препарат „Доместос“, 1 литър Течен сапун, 1 пакет полиетиленови чували за
смет с вместимост 80 литра, 1 пакет полиетиленови чували за смет с
вместимост 35 литра и метална зеленчукорезачка Frimar, модел TV
**********, сериен номер 505011“. Излага още, че в заповедта се съдържат
мотиви, че разпилявала имущество на ответника, изразяващо се в това, че
„сме натоварили в личния автомобил на А., без съгласието на прекия
ръководител, С.Д., зеленчукорезачка Frimar, модел TV **********, сериен
2
номер 505011“, както и че с горните действия е създала опасност за
настъпване на трудова злуполука поради създаден риск от неизправност в
ел.инсталацията на уреда, поради нарушение на техническите правила за
експлоатация. Оспорва всички факти и обстоятелства посочени в заповедта.
Твърди, че не са й искани обяснения по реда на чл. 193 от КТ и съответно не е
давала такива, а ако са й били искани, то искането е било неясно и не е
разбрала за кои точно нарушения са й искани обяснения. Твърди, че в
заповедта е описано, че поради неразпознавенето на годни от негодни
хранителни продукти и неспазването на правилата за притовянето на ястия и
др.,подробно описани на стр. 8 абз.7-ми от заповедта е създала и опасност за
здравето на посетителите в ресторанта на ПС, за което нарушение също не са
й искани писмени обяснения и не знае дали с оспорената заповед е
санкционирана за това нейно поведение. Поддържа, че за нея е неясно, освен
за неосъществения контрол върху поведението на колегата А. при товарене на
негодните хранителни продукти в лекия му автомобил, почистващи
препарати и зеленчукорезачка, за какви други нарушения е наказана и с кое
нейно конкретно поведение и действие, конкретизирани по време и място в
заповедта, е създала опасност за здравето на посетителите на ресторанта в ПС
и е санкционирана, за да може съдът да осъществи контрол и относно
сроковете по чл. 194 от КТ досежно реализиране на дисциплинарната
отговорност. Твърди, че Заповедта, с която й е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ не отговаря на законовите изисквания на чл. 195, ал. 1
от КТ. Твърди, че е упражнила контрол върху поверените й материални
активи, изпълнявала е задълженията си точно и добросъвестно, изпълнила е
законните нареждания на ответника, пазила е грижливо имуществото, което й
е поверено, не е злоупотребила с доверието му и винаги е била лоялна към
работодателя й, спазвала е всички вътрешни правила и норми. Твърди, че
мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарното й наказание
„уволнение“ се базират на Доклад с вх. № 6989/25.07.2023г. от С. К., раб. №
1415 – Р-л отдел „Сигурност“ в „Мини Марица- изток“ ЕАД – Управление,
който доклад не й е връчван за запознаване преди налагане на наказанието,
Доклад с вх. № 6956/25.07.2023г. от М. Р. Д., раб. № 1126- Управител на ПС
„Марица – изток“ – гр. Велинград, с който доклад също не е запозната и
Приемо-предавателен протокол от 21.07.2023г. между инсп. М. Б. – ст.
Разследващ полицай в РУ – Велинград, отдел „Разследване: при ОД на МВР –
Пазарджик и нея за приемане на вещи, без забележка по съС.ието им. Излага,
че е положила усилия да изпълни трудовите си задължения, като седмица
преди 21.07.2023г., когато се е развалил хладилника, в който се съхраняват
плодовете и зеленчуците незабавно уведомила управителя М. Д., за
възникналия проблем, за опасността продуктите да се развалят, но действия
от страна на г-н Д. не са предприети и се наложило, именно заради това, че
следва да упражнява контрол върху поверените й материални активи, да
извърши проверка, сортиране и разделяне на годната от негодната стока
/развалената/. Твърди, че липсата на работещ хладилник и неотстраняването
3
на повредата, обусловило нуждата да се приберат годните плодове и
зеленчуци в хладилника за млечни продукти. Оспорва твърденията в
заповедта, че с Приемо-предавателен протокол от 21.07.2023г. между инсп.
М. Б. – ст. Разследващ полицай в РУ – Велинград, отдел „Разследване: при
ОД на МВР – Пазарджик и нея се доказва, че плодовете и зеленчуците са
годни за употреба. Поддържа, че не е нарушила и разпоредбата на чл. 187, т.
10 от КТ. Спазила е всички изисквания, поставени по длъжностна
характеристика и нормативни актове. Доколкото изрично била убедена, че
всички тези действия които извършва, а именно почистване на склад,
опаковане на негодните продукти в чували, изнасяне и натоварване в лек
автомобил с рег. № ВТ 0605КК, марка „Субару“, предаване на временно
ползване на зеленчукорезачка на колегата Цанко Манушев А. е със знанието и
съгласието на С.Д., която замествала Управителя ПС „Марица – изток“ – гр.
Велинград. Оспорва твърденията в заповедта, че почистващите препарати:
„Доместос“ – 2 броя, течен сапун – 1 бр. 1 литър, и бр. пакет полиетиленови
чували с вместимост – 80литра, 1 бр. пакет полиетиленови чували с
вместимост 35 литра са собственост на ответника, като твърди, че същите са
собственост на кухненския персонал и са закупувани със собствени средства.
Поддържа, че не е преодоляна закрила от страна на ответника с която се
ползва, към дата на налагане на дисциплинарното наказание - 14.12.2023г, по
чл. 333, ал.1,т.3 и т.4 от КТ. Твърди, че ответникът не е спазил срока на
разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ, тъй като към датата на връчване на
заповедта – 14.12.2023г., с която й налага дисциплинарно наказание
„уволнение“ същият е изтекъл, а извършеното нарушение, което й е вменил е
от дата 21.07.2023 г.. Сочи, че към 14.12.2023 г., дата на налагане на
дисциплинарното наказание, съгласно чл. 195, ал.3 от КТ, била в разрешен от
компетентните органи по чл. 162 от КТ отпуск поради временна
нетрудоспособност с издаден болничен лист № Е20233583583, с диагноза по
МКБ I 50-1 лявокамерна недостатъчност за срок от 30 дни. Твърди, че се
ползва и от закрила при уволнение предвидена по чл. 333,ал.1,т. 3 от КТ, тъй
като страда от исхемична болест на сърцето (стенокардия), която болест е
предвидена в чл. 1, т.1 от Наредба № 5 за болестите при които работниците,
боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал.1 от КТ,
издадена от министъра на народното здраве, Обн. ДВ. бр.33 от 28 Април
1987г., за което е запознат работодателят й, тъй като освен че в
предоставената й декларация отбелязала този факт, то работодателят е
уведомен и по-рано чрез предоставените от нея болнични листа и епикризи.
Излага, че до настоящия момент не е била наказвана и не й е било налагано
дисциплинарно наказание. Винаги е била съвестна и е оправдавала доверието
на работодателя, не е допускала злоупотреба с доверие, не е нарушавала
трудова дисциплина или Правилника за вътрешния трудов ред в „Мини
Марица-изток“ ЕАД гр. Раднево. Предвид изложеното моли исковете й да
бъдат уважени. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В едномесечния срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
4
ответното дружество, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че
Заповедта е редовна от външна страна, съдържа изискуемите от закона
реквизити, посочено е нарушението, кога е извършено, на кой текст от КТ
съставлява нарушение на трудовата дисциплина, подписана е от носителя на
дисциплинарна власт, съставена е в изискуемата от закона писмена форма и е
посочен като нарушител ищеца /чл. 195 КТ/. В оспорената заповед са
изложени достатъчно обстоятелства относно вменените на ищцата нарушения
на трудовата дисциплина. Твърди се, че с писмо (изх. № ЧР-01-362/10.08.2023
г.) на ищцата са поискани обяснения за всички факти и обстоятелства, във
връзка със събитието на 21.07.2023 г. Обясненията (вх. №7797/17.08.2023 г.)
на ищцата са взети под внимание от работодателя, който ги е съпоставил с
други документи, изготвени в хода на дисциплинарната проверка и посочени
в процесната заповед. Оспорва се твърдението, че към момента на налагане на
дисциплинарното наказание ищцата е страдала от „исхемична болест на
сърцето“. Поддържа се, че с действията си по натоварване на стоково-
материални ценности, собственост на ответника, заедно с колегата си А.,
ищцата е нарушила грубо Заповед № РД-09-005/03.10.2020, с която е
запозната срещу подпис, съгласно която е забранено изнасянето на стоково-
материални ценности от територията на Дружеството, в която територия са
включени и почивните му станции, което съгласно т. 4 от Заповедта се счита
за тежко нарушение на трудовата дисциплина. Оспорва се твърдението, че
поверените на ищцата хранителни продукти са или развалени, което се
доказвало и от премо- предавателен протокол за връщането им и изгщотвен
фотоалбум във връзка с образувано ДП № 3898/2023, по описа на РП
Пазарджик, ТО Велинград. Оспорва се твърдението, че срокът за налагане на
дисциплинарното наказание е изтекъл към датата на връчване на заповедта,
тъй като считано от 20.09.2023 г. до прекратяване на трудовото
правоотношение ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност. Оспорва се твърдението, че към момента на налагане на
дисциплинарното наказание ищцата е страдала от исхемична болест на
сърцето и правоотношението е прекратено при ползване на платен отпуск.
Сочи се, че едва при връчването на заповедта ищцата е попълнила
декларация, в която е посочила, че страда от исхемична болест на сърцето,
като не е представила надлежни доказателства за това пред работодателя.
Въпреки това са получени предварителни разрешения № 23097574 и №
23099552, от Инспекцията по труда, с които е преодоляна закрилата по чл. 33,
ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ. Поддържа се, че нарушението на трудовата дисциплина от
страна на ищцата е тежко, като включително е наложило извършването на
следствено- процесуални действия за дълъг период от деня, когато в
почивната станция е имало настанени гости, които са станали свидетели и с
което е уязвен работодателя, а доверието в ищцата е тежко компрометирано.
Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени
5
поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията,
възраженията и доводите на страните, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение № 254 от 16.04.2024 г., съдът е допуснал на
основание чл. 214 ГПК изменение на предявения иск с правно основание по
чл. 344, ал.1, т. 3 във връзка с чл.225 КТ, чрез намаляване размерът му от
17048,71, на сумата от 1527.48 лева и е прекратил на основание чл. 233 ГПК
производството в частта, с която е предявен иск с правно основание по чл.
344, ал.1, т. 3 във връзка с чл.225 КТ, за разликата над първоначално
предявения размер от 17048,71, до така намаления от 1527.48 лева.
По иска с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
В тежест на ищцата е да докаже пълно и главно наличие на трудово
правоотношение между страните към датата на уволнението.
В тежест на ответника е да докаже, че: 1. надлежно е упражнил
потестативно си право на уволнение, като за деянията, за които е наложено
наказание, са изискани обяснения от ищцата по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ;
наказанието е наложено в рамките на преклузивния срок по чл.194 КТ, при
спазване на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ относно формата и
съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание и при спазване на
критериите за определяне на дисциплинарното наказание, предвидени в чл.
189 от КТ; деянието, за което е наложено наказанието на ищцата, е
извършено от нея и представлява дисциплинарно нарушение, респективно
извършеното е злепоставило отношенията на доверие между нея и
работодателя, респективно с действията си е нарушила разпоредбите на чл.
126, т.1, т. 7, т. 8, пр. 1-во и 2- ро, т. 9, пр. 1-во и 2- ро, т.10 пр. 1- во и т. 13,
2- ро, 3- то и 4- то.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че
между страните е било налице валидно трудово правоотношение, по силата
на трудов договор № 34 от 11.05.1998 г., по силата на който ищцата е
работила при ответника на длъжност „готвач“, изменено с Допълнително
споразумение № 1233/28.11.2018 г., с което е назначена на длъжност „главен
готвач“, с място на работа в ПС „Велинград“ към отдел „Почивно дело“ при
„Мини Марица-изток“ ЕАД, като на 14.12.2023 г. със Заповед № ЧР-02-
2020/01.12.2023 г. на Изпълнителния Директор на „Мини Марица-изток“ ЕАД
й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Изложеното се
установява и от приетите по делото писмени доказателства.
От представеното и прието по делото Писмо изх. № ЧР-01-
362/10.08.2023 г. се установява, че ответното дружество е спазило
изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ, като е изискало от ищцата обяснения,
досежно обстоятелствата и фактите, подробно посочени в писмото по т. 1 до
т. 4 включително /л. 72/, които тя представила на ответното дружество с
Писмени обяснение вх. № 7797/17.08.2023 г. до изп. Директор на
предприятието. Видно от писмо изх. № ЧР-01-362/10.08.2023 г. на ищцата са
поискани обяснения именно във връзка с деянията, за които впоследствие й е
наложено дисциплинарно наказание уволнение, при съобразяване процесната
6
заповед за уволнение. От представеното по делото искане за обяснение се
установява, че фактите, които работодателят твърди, че представляват
нарушение на трудовата дисциплина, са изложени по достатъчно разбираем и
ясен начин – посочени са същността на нарушението, мястото и датата на
извършването му, както и повода, при който това нарушение е установено.
Ето защо съдът не споделя тезата на ищцата, че правото й на защита в
дисциплинарното производство е било нарушено поради наличие на неясни
текстове и изопачени констатации и
счита, че възражения на ищцата за неспазена процедурата по чл. 193 КТ са
неоснователни.
От приетите по делото писмени доказателства- докладна записка от М.
Д.- управител на ПС „Марица изток“ Велинград с вх. № 6956 от 25.07.2023 г.
и докладна записка от С. К.- ръководител отдел „Сигурност“ с вх. № 6989 от
25.07.2023 г., до изп. Директор на предприятието, се установява, че ответното
дружество е било уведомено за случилото се на 21.07.2023 г., най- рано от
датата на получаването им- 25.07.2023 г..
Съгласно чл. 194, ал. 1 и ал. 3 КТ дисциплинарното наказание се налага
не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1
година от извършването му, които срокове не текат, когато работникът или
служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. Вложеният в
закона смисъл „откриване на нарушението" означава узнаване от субекта на
дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина,
установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето
и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци
на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като
нарушение. Само получаването на достатъчно данни, позволяващи
установяването на всички негови съществени признаци и квалифицирането
му като дисциплинарно нарушение, може да бъде определено като откриване
/в този смисъл решение № 14 от 04.02.2020 г. по гр. д. № 2590/2019 г., г. к., ІV
г. о. на ВКС, решение № 547 от 03.01.2013 г. по гр. д. № 918/2012 г., г. к., ІV г.
о. на ВКС, решение № 256 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г., г. к., ІV г.
о. на ВКС/. Не е необходимо обаче да има специално откриване на процедура
на дисциплинарното производство с уведомяване на работника или
служителя, че предстои дисциплинарното му наказване. Достатъчно е
работодателят да уведоми работника или служителя, че ще го изслуша за
извършеното от него дисциплинарно нарушение или ще приеме в разумен
срок писмените му обяснения, а ако такива не са дадени по вина на работника
или служителя, работодателят е изправна страна /решение № 493 от
21.01.2013 г. по гр. д. № 1771/2011 г., г. к., ІV г. о. на ВКС/.
В настоящият случай, съдът намира, че и двете докладни са съдържали
в себе си всички необходими данни за извършеното дисциплинарно
нарушение от ищцата, за да се приеме, че с получаването им, то е било
открито. Ето защо с получаването на докладните с вх. № 6956 и № 6989 от
изп. Директор на предприятието, на 25.07.2023 г., започва да тече срокът по
чл. 194 КТ.
7
Съгласно чл. 194, ал. 3 КТ този срок не тече, когато работникът или
служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. От
представените по делото писмени доказателства, а именно: Болничен лист №
Е20232790733, № Е20231917999, № Е20232791602 и № Е20233583583 се
установява, че ищцата е ползвала отпуск поради времена нетрудоспособност
в периода от 20.09.2023 г. до 01.01.2024 г.. Като се вземе в предвид, датата на
откриване на нарушението – 25.07.2023 г., датата на връчване на Заповед №
ЧР-02- 2020/01.12.2023 г., а именно- 14.12.2023 г., която съгласно чл. 195, ал.
3 КТ се смята за дата на налагане на дисциплинарно наказание и факта, че от
20.09.2023 г. до датата на връчване на процесната заповед, а и след това
ищцата е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност, по което
време срокът за налагане на дисциплинарното наказание е спрял да тече, то
съдът намира, че наказанието е наложено в рамките на преклузивния срок по
чл.194 КТ и възражението на ищцата в тази насока следва да бъде
отхвърлено, като неоснователно.
Задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за
уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за
еднократност на наказанието, с цел съобразяване на сроковете по чл. 194 от
КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното
производство. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване
на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 от КТ /решение № 676
от 12.10.2010 г. по гр. д. № 999 по описа за 2009 г. на IV ГО на ВКС/. Целите
на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ са постигнати, когато нарушението на
трудовата дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание по разбираем за работника или служителя начин/решение № 722 от
3.1.2011 г. по гр. д. № 518 по описа за 2009 г. на IV ГО на ВКС/, като няма
пречка дисциплинарните нарушения да бъдат индивидуализирани и в друг
документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е
станало доС.ие на наказания работник /решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр.
д. № 410 по описа за 2009 г. на IV ГО на ВКС и решение № 629 от 1.11.2010
г. по гр. д. № 279 по описа за 2009 г. на IV ГО на ВКС/
Съдът намира, че процесната заповед за уволнение е издадена при
спазване на изискванията на чл. 195 КТ за форма и съдържание. Същата е в
законоустановената писмена форма и има необходимото съдържание, за да се
индивидуализира субектът на дисциплинарна отговорност и извършеното
нарушение. По ясен и разбираем начин са посочени фактите и
обстоятелствата, послужили като основание за издаването й. Посочено е
времето и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено и действията на работника при и по време на изпълнение
на трудовите му задължения. Нито в искането на обяснения, нито в заповедта
за налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи
всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и
часа на осъществяването им, нито да посочи кои факти е приел за установени,
кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно
нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. /Решение № 55
от 30.05.2022 г. по гр. д. № 2161/2021 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС/. При
8
съобразяване всичко изложено съдът счита, че заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е в достатъчна степен мотивирана, съобразно
изискването, предвидено в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, както и
изискването за детайлно описание на вменените нарушения на трудовата
дисциплина от обективна и субективна страна, целта на което е осигуряване
на възможността на уволнения служител да узнае за какви нарушения е
наказан, за да може да се защити пълноценно при оспорване на наложеното
му наказание. Съдът счита, че изложените мотиви позволяват на работника да
проведе пълноценно защитата си и да оспори законосъобразността й, поради
което възраженията в тази насока са неоснователни.
По отношение възражението на ищцата относно непреодоляване от
страна на работодателя на закрилата, с която се ползва тя на основание чл.
333, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ, съдът го намира за неоснователно по следните
съображения. Видно от приетите като писмени доказателства по делото
Писмо вх. № 11094/28.11.2023 г. и Писмо вх. № 1/476/12.12.2023 г. от
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Пазарджик, до ответното дружество, е че на основание чл. 333,
ал. 1 КТ, във връзка с постъпили от страна на предприятието искане изх. №
ЧР-01-482/24.11.2023 г. и изх. № ЧР-01-535/06.12.2023 г., директорът на
дирекцията е дал предварително разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение между ищцата и ответното дружество. От посочените
писмени доказателства следва, че работодателя е спазил изискванията на чл.
333 КТ, поради което това възражение на ищцата следва да бъде отхвърлено.
За пълнота следва да се отбележи, че съгласно приетата по делото съдебно-
медицинска експертиза, ищцата не страда от исхемична болест на сърцето
или друг вид заболявания, включени в Наредба № 5 за болестите при които
работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1,
т. 3 КТ, поради което следва да се приеме, че на изследване подлежи
единствено въпросът отпаднала ли е по отношение на нея защитата, с която се
ползва по реда на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Видно от писмо вх. №
1/476/12.12.2023 г. от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пазарджик /л.130/ ответното дружество
е получило надлежно разрешение за уволнение на ищцата преди
извършването му предвид датата на връчване на Заповед № ЧР-02-
2020/01.12.2023 г., а именно- 14.12.2023 г. и датата на получаване на
разрешението.
Съгласно приетата по делото длъжностна характеристика на ищцата са
вменени задълженията да: контролира качеството на хранителните продукти
и подправки и тяхното правилно съхраняване; при повреда на оборудването и
други технически проблеми да уведомява организатор- хранителен блок; да
участва в инвентаризациите на материалните активи и запаси и отговаря за
съхранението им; да докладва на управителя за констатирани нарушения,
оплаквания на гости и липса на инвентар; да познава всички приети в хотела
стандарти за качество на работа, технологии, длъжностни характеристики,
функционален правилник и други вътрешни разпоредби.
От Правилник за вътрешния трудов ред се установява, че за нарушения
9
на трудовата дисциплина се смята: неизпълнение на законните нареждания
на работодателя; злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
дружеството; увреждане на имуществото и разпиляване на материали,
суровини, енергия и други средства; неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в ПВТР, в КТД
или определени при възникване на ТПО.
От Заповед № РД-09-005/03.01.2020 г. се установява, че се забранява по
какъвто и да е начин пренасянето/превозването на гориво- смазочни
материали и/или стоково материални ценности без надлежен документ; при
откриване или намиране им се запазва мястото на откритите материали без да
се нарушава физическата им цялост и местоположение и се уведомяват
служители от отдел Сигурност, а когато са намерени извън територията на
Мини Марица- изток ЕАД, включваща рудници, урбанизирани територии,
поземлени имоти и пътни артерии задължително се изчаква и пристигането на
служители на МВР. В т. 4 от заповедта е посочено изрично, че неспазването й
ще се счита за тежко нарушение на трудовата дисциплина. Видно от
отбелязване върху списък на лицата, които са запознати със съдържанието й
ищцата е запозната със същата на 006.01.2020 г. срещу подпис.
От процесната заповед е видно, че на ищцата е наложено наказание
дисциплинарно уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ- поради
злоупотреба с доверието на работодателя и на основание чл. 190, ал. 1, т. 7
КТ- поради допуснати други тежки нарушения на трудовата дисциплина. В
заповедта е посочено още, че ищцата е нарушила извършила дисциплинарни
нарушения по смисъла на разпоредбите на чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 КТ.
Посочено е, че е нарушила задълженията си по чл. 126, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10 и т.
13 КТ, като въпреки, че е била длъжна не е: изпълнила законните нареждания
на работодателя; пазила грижливо имуществото, което й е поверено или с
което е в досег при изпълнение на възложената му работа; пестила
суровините, материалите, енергията, паричните и другите средства, които са
й се предоставили за изпълнение на трудовите й задължения; лоялна към
работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие; не е пазила доброто
име на предприятието; спазила вътрешните правила, приети в предприятието;
спазила задълженията си, които произтичат от трудовия договор и от
характера на работата.
Съгласно константната и задължителна практика на ВКС (Решение №
108 от 21.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5516/2014 г., III г. о., ГК, ,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, решение № 86/25.05.11 г. по г. д. №
1734/09 г., IV ГО на ВКС, решение № 513/14.01.13 г. по г. д. № 1559/11 г., IV
ГО на ВКС, реш. № 201/13.10.2014 г. по г. д. № 7329/13, III ГО на ВКС)
злоупотреба с доверие на работодателя е налице и в случаите, когато без да е
извлечена имотна облага, работникът с действията си е злепоставил
работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени
умишлено.
Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя
съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 4 КТ - злоупотреба с
доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността.
10
Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща
характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и
работодател. Касае се за хипотези, в които работникът, възползвайки се от
служебното си положение, е извършил действия, компрометиращи оказаното
му доверие и злепоставящи работодателя пред трети лица - независимо от
това, дали действията са извършени при пряк умисъл с цел извличане на
имотна облага. Предвид изложеното следва да се приеме, че злоупотреба с
доверието на работодателя е налице когато работникът, възползвайки се от
служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел
извличане на имотна облага; когато, без да е извлечена имотна облага, е
извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с
действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали
действията са извършени умишлено.
Когато работникът или служителят е натоварен с контролни функции,
то изискванията за лоялност към работодателя са свързани и с проявата на
поведение, което пази и укрепва престижа на работодателя. Възлагането на
контролни функции предпоставя една по-висока степен на оказано от
работодателя доверие, поради което изпълняващия ги работник или служител
е длъжен да се въздържа от действия, които биха злепоставили работодателя
както пред външни за предприятието лица, така и пред работниците и
служителите на предприятието. Когато служителят, натоварен с контролни
функции, възползвайки се от служебното си положение, допуска действия в
разрез със задължението за лоялност, то извършеното съставлява тежко
дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда налагане на
наказание дисциплинарно уволнение. В този смисъл решение № 86/25.05.11 г.
по г. д. № 1734/09 г., IV ГО на ВКС.
От представените по делото писмени доказателства и събраните гласни
такива безспорно се установи, че ищцата е нарушила вменените й с
длъжностна характеристика задължения посочени подробно по- горе, а
именно по Раздел 1- Основни функции и задължения и Раздел 4-
Отговорности, като не е контролирала качеството на хранителните продукти
и подправки и тяхното правилно съхраняване; при повреда на оборудването и
други технически проблеми не е уведомила организатор- хранителен блок; не
е изпълнила задължението си да съхранява поверените й материални активи и
не се е съобразила със задълженията, вменени й с длъжностна
характеристика, правилник и други вътрешни разпоредби- в частност Заповед
№ РД-09-005/03.01.2020 г..
На следващо място с поведението същата е нарушила задълженията,
вменени й с Правилника за вътрешния трудов ред в „Мини Марица – изток“
ЕАД, като не е спазила законните нареждания на работодателя, разпилява е
материали и не е спазила други свои задължения, вменени и при възникване
на ТПО.
От всички събрани писмени доказателства- докладна записка от М. Д.-
управител на ПС „Марица изток“ Велинград с вх. № 6956 от 25.07.2023 г.,
докладна записка от С. К.- ръководител отдел „Сигурност“ с вх. № 6989 от
25.07.2023 г., до изп. Директор на предприятието, приемо предавателен
11
протокол /л.82/, приемо- предавателне протокол от 21.07.2023 г., изготвен по
ДП ЗМ № 360/21.07.2023 г. и фото- албум към него, доклад вх. №
8307/01.09.2023 г. на М. К., обяснения от М. Д. вх. № 7760/16.08.2023 г.,
обяснение от С.А.Д. вх. № 7761/16.08.2023 г., както и от гласните
доказателства събрани, чрез разпита на свидетеля М. Р. Д., който е очевидец,
показанията на М. В..а Б., М. К.Н., Б.Ц.К. и частично от тези на св. Ц.М. А.
безспорно се установява, че в качеството й на материално отговорно лице, на
склада, в който се съхраняват хранителни продукти, не е упражнила контрол
върху поверените й материални активи, като на 21.07.2023 г. самоволно
заедно с Ц.А. е приготвила за натоварване в личния автомобил на последния с
намерението да изнесе извън територията на предприятието, материални
активи, собственост на предприятието- годни хранителни продукти, перилни
препарати, чували за смет и зеленчукорезачка. В подкрепа на този извод са
свидетелските показания на М. В..а Б., която у категорична, че зеленчуците
били годни за ядене, както и тези на св. М. К.Н., която сочи, че изхвърлят
негодните продукти в кофите за помиите и в контейнера. Показанията на
свидетеля М. Р. Д., който твърди, че зеленчуците били сортирани така, че по
нищо не личало, че са аз изхвърляне. Този свидетел е присъствал и в момента,
когато продуктите били върнати обратно в кухнята и видял, че са абсолютно
годни. В тази насока са и показанията на свидетеля Ц.М. А., който твърди, че
това, което е тръгнало да се разваля го изхвърлят в контейнера или в помията.
Обясненията на ищцата относно качеството на изнесените хранителни
продукти, поради повреда в една от хладилните камери на предприятието се
опровергават от показанията на св. М. К.Н., която сочи, че повреда е имало
през м.август, а през м.юли, не е работела минусовата камера. Свидетелката
сочи, че в минусовата камера поставят само меса, а зеленчуците ги слагат в
плюсовата камера. При това положение и при съобразяване събраните
писмени доказателства- приемо предавателен протокол /л.82/, приемо-
предавателне протокол от 21.07.2023 г., изготвен по ДП ЗМ № 360/21.07.2023
г. и фото- албум към него, доклад вх. № 8307/01.09.2023 г. на М. К.,
обяснения от М. Д. вх. № 7760/16.08.2023 г., обяснение от С.А.Д. вх. №
7761/16.08.2023 г., както и от гласните доказателства събрани, чрез разпита на
свидетеля М. Р. Д., който е очевидец, следва извод за недоказаност
твърдението на ищцата, че посочените в заповедта продукти са били негодни.
По отношение твърдението на ищцата относно собствеността върху
почистващите препарати и торбички за смет, описани в заповедта, съдът го
намира за недоказано. В тази насока съдът съобрази събраните гласни
доказателства, чрез разпита на св. М. К.Н., която сочи, че преди са взимали
консумативи за почистване на кухнята, но вече ползват препарати за
дезинфекция, които им се осигуряват- Доместос, течен сапун и сода каустик,
тест-гел и чували за смет. Тези свидетелски показания кореспондират и с тези
на свидетеля Б.Ц.К., който заявява, че дори при излизането му в отпуски
предварително се е погрижил да раздаде на персонала необходимите им за
работа почистващи препарати и средства. Показанията на тези свидетели
кореспондират и с приетите като писмени доказателства по делото справки за
наличност в склада на ПС Марица- изток Велинград на продукти към
12
01.07.2023 г. и към 01.08.2023 г.. Отделно от това нито в хода на
дисциплинарното производство, нито в хода на настоящото производство от
страна на ищцата бяха ангажирани доказателства, от които да следва
единствен извод, че изнесените в чували почистващите препарати и торбички
за смет, описани в процесната заповед са собственост на ищцата или колегата
й Ц.М. А.. Ето защо съдът счита и тези твърдения на ищцата за недоказани.
На последно място следва да се посочи, че в хода на производството не
бе доказано и твърдението на ищцата за налагане на процесното наказание от
работодателя при недобросъвестно упражняване на права му. В тази насока
съдът съобрази писмените й обяснения, в които сочи, че „в следствие на
подмолни опити от хора, близки до ръководството да бъде саботирана
кухнята и персонала в нея се е стигнало до там да се страхува относно
качеството и годността на храната“, както и представената по делото жалба,
които съдът намира, че по никакъв начин не доказват твърденията й.
Напротив в кориците на делото се съдържа и е приет като писмено
доказателство доклад от Никола Георгиев- експерт сигурност в отдел
Сигурност, с вх. № 6796/19.07.2023 г., в който е посочено, че по време на
престоя му в периода от 10.06-14.06.2023 г. в ПС Велинград е забелязал
автомобил марка „Субару“, с рег. № ВТ0605КК, в чиито багажник служител
на станцията, оставил пакети с хранителни продукти и други вещи, които
най- вероятно бил присвоил, като поведението му било нетрадиционно,
оглеждал се, което породило съмнение че вещите са придобити по
нерегламентиран начин. От този доклад може да се направи обоснован
извод,че дори и персоналът в кухнята да е бил държан под по- строг контрол
в последно време това е било по причина самото поведение на този кухненски
персонал, а не целенасочено и злонамерено поведение от страна на
работодателя с цел злепоставянето му.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира, че се установиха безспорно описаните в
уволнителната заповед дисциплинарни нарушения и тяхното авторство.
Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед
настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника/служителя към конкретното
неизпълнение. При преценката на тежестта на нарушението следва да се
съобрази и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни
последици за работодателя.
Съдът счита, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание
съответства на тежестта на извършеното от нея нарушение на трудовата
дисциплина съгласно нормативните изисквания, предписани в правната
норма на чл. 189, ал.1 от КТ. По делото не се доказа на ищцата да е налагано
друго дисциплинарно наказание, което да не е заличено съгласно чл. 197 от
13
КТ, но негативните последици, произтекли от поведението за работодателя,
при съобразяване длъжността , съответно възложените трудови функции,
както и нарушението, за което е наложено дисциплинарно наказание,
мотивират съдът да приеме, че нарушението на трудовите задължения
съответства на наложеното дисциплинарно наказание. По тези съображения,
съдът приема, че наложеното на ищцата с процесната заповед дисциплинарно
наказание е съразмерно с тежестта на извършеното от нея дисциплинарно
нарушение, като работодателят го е съобразил с критериите за неговото
определяне по чл. 189, ал.1 от КТ и обосновава налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание "уволнение".
По исковете с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр.
чл. 225, ал. 1 КТ
Предвид изхода на спора по обуславящия иск с правна квалификация
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който е неоснователен, като неоснователни следва да се
отхвърлят и конститутивният иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ и осъдителният иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
По разноските
С оглед изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответното
дружество следва да се присъди сумата в размер на 400 лв., представляваща
възнаграждение за вещо, съобразно представения по делото списък по чл. 80
ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. М. Я., ЕГН: **********, и адрес с.
***********, ул. „*******, против „Мини Марица-Изток“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. Раднево, ул. „Георги Димитров“ № 13,
представлявано от изпълнителен директор- И. Ч., искове с правна
квалификация чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и т. 3 КТ, за признаване на уволнението й,
извършено със Заповед № ЧР-02- 220/01.12.2023. на Изпълнителния Директор
на „Мини Марица-Изток“ ЕАД, за незаконно и неговата отмяна, за
възстановяването на заеманата до уволнението длъжност „главен готвач“, с
място на работа в ПС „Велинград“ към отдел „Почивно дело“ при „Мини
Марица-изток“ ЕАД – Управление и за осъждане на ответника да заплати
сумата от 1527.48 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в
резултат от незаконното уволнение, за период от шест месеца, считано от
02.01.2024г. до 14.06.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата
считано от дата на подаване на исковата молба в съда – 09.01.2024 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА С. М. Я., ЕГН: **********, и адрес с. ***********, ул.
„*******, ДА ЗАПЛАТИ НА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Мини
Марица-Изток“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Раднево, ул.
„Георги Димитров“ № 13, представлявано от изпълнителен директор- И. Ч.,
14
сумата в размер на 400 лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва, с въззивна жалба пред Пазарджишки
окръжен съд, в двуседмичен срок от 28.05.2024 г..
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
15