№ 575
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100506682 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.01.2021 г. по гр.д. № 20826/19 г., СРС, I ГО, 26 с-в е
признал за установено на основание чл.422 ГПК, че А. И. К., ЕГН
********** дължи на „А.ЗА С.НА В." ЕАД, ЕИК ******* сумата от 1000 лв.,
представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем от
29.01.2015 г., сключен с „И.А.М.“ АД, сумата от 34,96 лв. представляваща
договорна лихва за периода 05.02.2015 г. - 26.03.2015 г., ведно със законната
лихва върху тях, считано от 28.06.2018 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 345,44 лв. законна лихва за забава за периода 06.02.2015 г.-
27.06.2018 г., като е отхвърлил исковете за неустойка по чл. 4 от договора в
размер на 212,48 лева и за заплащане на такса разходи в размер на 45 лева. Осъдил
е А.И. К., ЕГН ********** да заплати на „А.ЗА С.НА В." ЕАД ЕИК *******
сумата от 602,97 лв. разноски в заповедното и настоящото производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника А.И. К., ЕГН
**********, чрез назначения му особен представител адвокат В.Р. Й. от
САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, партер, офис 3 само в частта
на присъдената главница по договор за заем сключен с „И.А.М.“ АД, ведно
1
със законната лихва, както и в частта на присъдените разноски
с мотиви, касаещи единствено извършената цесия от 16.11.2010 г. между
„И.А.М.“ АД и „А.ЗА С.НА В.“ ООД /понастоящем „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД.
Сочи се, че искът е подаден от лице, което няма валидна правна легитимация
на ищец, тъй като на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземане
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. В настоящият случай
длъжникът все още не е уведомен надлежно от кредитора, с който е сключил
договора за заем, а именно „И.А.М.“ АД и който се явява старият кредитор и
прехвърлител по извършената цесия. Ищецът/цесионер твърди, че е бил
упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането. Законът изрично е посочил, че уведомяването трябва да бъде
извършено от стария кредитор/цедента, а не от новия кредитор, какъвто е
настоящият случай. С извършеното уведомяване в противоречие на закона са
застрашени интересите на длъжника относно правилно плащане. Сочи се още,
че видно от представеното уведомително писмо, разписка от Български пощи
и пълномощно от цедента към цесионера за уведомяване за извършените
цесии, към момента на съставяне на уведомителното писмо и към момента на
доставяне на писмото на адреса на длъжника, ищецът не е имал валидна
представителна власт, тъй като пълномощното е в обикновена писмена форма
и не е налице валидно упълномощаване, а валидно такова би било само с
нотариална заверка на подписа на упълномощителя, за да се удостовери
действителната воля на цедента и да докаже на длъжника действителната воля
на неговия кредитор. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното в частта, в която съдът е признал за установено, че длъжникът
дължи на „АСВ“ ЕАД сума, представляваща главница по договор за заем,
сключен с „И.А.М.“ АД, ведно със законната лихва и да бъде отхвърлени
предявените искове от „АСВ“ ЕАД.
Въззиваемото дружество „А.ЗА С.НА В." ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, СО, район „Л.“, бул.“*******,
офис сграда ******* представлявано от Изпълнителния директор Д.Б., чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Г.Г. оспорва въззивната жалба.
Претендира разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение от
50 лв. и внесеното възнаграждение за особения представител на
2
въззивника/ответник.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно,
не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията
за валидност на решенията-постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание,
от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се
произнесе по неговата правилност.
Съдът констатира следното от фактическа страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 99, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 9,
ал. 1 ЗПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в общ размер на
1637,88 лв, от които: главница- 1000 лв., договорна възнаградителна лихва-34,96
лева, неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение-212,48лв., обезщетение за забава в размер на 345,44 лв. и такса
разходи в размер на 45 лв., за които вземания в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 42679/2018г. по описа на
СРС, 26 с-в.
Ищецът „А.ЗА С.НА В.та“ ЕАД твърди, че между „И.А.М.“ АД и
ответника А.И. К. бил сключен Договор за паричен заем от 29.01.2015 г., с
който на ответника била предоставена сумата от 1000 лв. Съгласно
разпоредбите на Договора за паричен заем, заемателят се е задължил да върне
кредита на 8 равни седмични погасителни вноски, в размер на 129,37 лева
всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 05.02.2015 г., а падежът
на последната погасителна вноска е 26.03.2015 г. На основание чл. 8 от
договора, в случай, че Заемателят забави заплащането на падеж на
погасителна вноска, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя
3
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични
посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв.
Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен
период през, който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането
на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателя не
могат да надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби
на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на
45 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се е
задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две
физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на
трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М."
АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма
задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитна му история в ЦКР към БНБ една година назада да е със статус не по-
лош от 401 „Редовен", като поръчителите попдипсват договор за
поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора за заем. Поради неизпълнение на
цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното от
страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на същия е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 212,48 която е разсрочена на равни вноски, всяка в
размер на 26,56 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните
вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да
заплаща Заемателя е в размер на 155,93 лева. На длъжника е начислена лихва за
забава в размер на действащата законна лихва за периода от 06.02.2015 г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената
лихва е 345,44 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за
всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Срокът на договора
4
е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска и не е обявяван за
предсрочно изискуем. Длъжникът не е извършил плащания по договора за
паричен заем.
На 01.08.2015 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между
„И.А.М." АД и „А.ЗА С.НА В." ООД, по силата на което вземането на
„И.А.М." АД, произтичащо от договор за паричен заем е прехвърлено, ведно с
всички привилегии и обезпечения. Договора за заем съдържа изрична клауза,
която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение на осн. чл. 410 ГПК, по което заявление е образувано
ч.гр.д. и е издадена заповед за изпълнение като за нея ответникът е уведомен
и в законоустановения срок подал възражение срещу нея.
С оглед на тези обстоятелства ищецът в срока по чл. 422 ГПК, предявил
своя иск, чрез който отправя искане към съда да бъде поставеното решение, с
което спрямо ответника да бъде прието за установено вземането на ищеца.
Ответникът А.И. К. в срока по чл.131 ГПК чрез назначения му по делото
особен представител е подал писмен отговор, в който е оспорил исковете.
Съдът констатира следното:
От представения договор за паричен заем № 2236915/29.01.2015г. се
установява, че между А.И. К. и „И.А.М.”АД бил сключен договор за
паричен заем, по силата на който дружеството предоставило в заем на
ответника сумата от 1000 лева, който той следвало да върне в срок от 8
седмици на равни погасителни вноски в размер на 129,37 лв. всяка, като
падежът на първата погасителна вноска е 05.02.2015 г., а падежът на
последната погасителна вноска е 26.03.2015 г.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че по
силата на сключен на 16.11.2010 г. рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) кредиторът на ответника „И.А.М.“ АД е прехвърлил
вземанията си към А.И. К., изрично индивидуализирани в приложение №
1/01.08.2015 г. към договора с посочване на размер на сумите, основание на
вземанията и номер и дата на сключване на договора за заем, три имена и
ЕГН на длъжника) на „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД, като правото на кредитора да
цедира вземанията си на трето лице е изрично предвидено в договора за заем
(чл. 10) в изпълнение на изискването на чл. 26, ал. 1 ЗПК. По делото е прието
извършеното потвърждаване на цесията, като към него фигурира и
процесния договор. Установява се още, че с писмо изх.№ УПЦ-П-
ИАМ/2236915 от 06.08.2015 г. и писмо изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2236815 на
21.03.2019 г., цедентът „И.А.М.“ АД чрез „АСВ“ ЕАД е направил два опита за
уведоми ответника за извършената цесия, но писмата са се върнали с
отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя, а за втората, че
5
получателят отказва да получи пратката.
От правна страна:
Основният довод във въззивната жалба е свързан с обстоятелството
дали длъжникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия, за да породи
същата действие спрямо него.
Прехвърлянето на вземания и задължения е уредено в нормите на чл.
99-чл. 102 ЗЗД. Общото между тази правни институти е промяната в
субектите на облигационното отношение. Правната доктрина допуска
прехвърляне не само на вземания, но и на права по договор чрез цесия, както
и прехвърляне на правоотношение, при което се съчетават правилата на
цесията и на заместването в дълг.
Съответно цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане-
цедент, го прехвърля на трето лице-цесионер, като последният разполага с
правото да го събере от длъжника. Предмет на същата несъмнено могат да
бъдат вземания /действителни/, които имат имуществен характер /каквито са
и процесните/. Длъжникът по вземането не е страна по цесията. В закона
липсва изискване за форма за действителност на цесията. Цесионерът
придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на
сключването на договора. Заедно с вземането върху цесионера по силата на
закона преминават и всички акцесорни права /освен ако е уговорено
противното/. Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните
по договора, така и на трето лице- длъжника, налага извършването на
допълнително действие- съобщаване на длъжника за цесията съгласно чл. 99,
ал. 3 и 4 ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се
известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор.
То е неформално и за да породи действие трябва да бъде извършено от стария
кредитор /цедента/-чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Само това уведомяване ще създаде
достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1
ЗЗД, като по силата на принципа на свободата на договарянето /чл. 9 ЗЗД/
няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване
на уведомлението за цесията-това упълномощаване не противоречи на целта
на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД.
6
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента-
на длъжника, има за цел длъжникът да бъде известен за кредитора, на който
следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено
изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде
гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения
кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да
бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на
уведомлението няма характер на лично и незаместимо действие, поради което
е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед
константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да
упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши
предвиденото в чл.99, ал.3 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената
цесия, както е направено и в конкретната хипотеза на база гореописаното
пълномощно за учредена представителна власт в полза на цесионера.
Установено е, че между „И.А.М.“ АД и ищцовото дружество „А.ЗА С.НА В.“
ООД /сега ЕАД/ е бил сключен на 16.11.2010 г. рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/, по силата на който „И.А.М.“ АД, в
качеството му на цедент, е прехвърлил на „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД, в качеството
му на цесионер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от
продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях. От
представеното по делото пълномощно е видно, че цедентът е упълномощил
цесионера да уведоми от негово име длъжниците на вземанията, предмет на
извършеното прехвърляне
Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по
конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. В
практиката си ВКС на РБ приема, че прехвърлянето на вземането поражда
действие спрямо длъжника, ако последният е уведомен за цесията с
нотариална покана, с изходящо от цедента и приложено към исковата молба
на цесионера уведомление, достигнало до него и т.н.
Предвид гореизложеното, СГС намира, че е налице валидно
упълномощаване от стария кредитор/цедента/ на новия кредитор /цесионира/,
но и дори такова да не е налице, получаването от длъжника на уведомлението
за извършената цесия в хода на исковото производство е факт, който е от
7
значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК
/виж Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954, г., ОСГК, както и
Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ТК,
Решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ІІІ г. о., ГК,
Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. №2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и
Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. №2352/2013 г., ІІ т. о., ТК,
постановени по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна съдебна
практика/. Налице е редовно връчване на съобщението за цесия чрез особения
представител, чрез който ответникът извършва процесуални действия по
делото. На основание чл.47, ал.6 от ГПК с оглед охрана на интересите на
ответника, на последния е назначен особен представител. Връчването на
всички книжа по делото е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици. Ако връчването на съобщението за цесия беше извършено
чрез нотариална покана, в т.ч. и чрез проведена процедура по чл.50 ЗННД вр.
чл.47, ал.1-5 ГПК, отсъствието от адреса по чл.47 ГПК би се удостоверило от
длъжностното лице. В този случай съобщението се счита връчено и без да е
необходимо назначаването на особен представител в нотариалното
производство. Поради това следва да се приеме, че в исковото производство,
връчването на съобщение за извършена цесия чрез особен представител на
длъжника, представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. В този
смисъл е и по-новата практика на ВКС-решение 198/18.01.2019 г. по т.д. №
193/2018 г., ТК, I ТО, в което е прието, че и изявления пораждащи
материално-правни последици за ответника, като уведомление за обявена
предсрочна изискуемост на договор за банков кредит, могат да бъдат
отправяни до него чрез особения му представител по чл.47, ал.6 от ГПК.
Изводът е, че сключеният договор за цесия има действие спрямо
длъжника и надлежен кредитор на вземанията по процесния договор за
паричен заем към настоящия момент е ищцовото дружество.
Обжалването е само досежно присъдената главница, ведно със
законната лихва и разноските. Решението следва да бъде потвърдено в
обжалваната част. В необжалваната част, същото е влязло в сила.
Предвид изхода на делото и предявената претенция,
8
въззивникът/ответник следва да заплати на въззиваемия/ищец направените от
него разноски за настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение
от 50 лв. и за депозит за назначения особен представител на ответника в
размер на 172,32 лв., или общо сумата от 222,32 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.01.2021 г. по гр.д. № 20826/19 г. на
СРС, I ГО, 26 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА А.И. К., ЕГН **********, чрез назначения му особен
представител адвокат В.Р. Й. от САК, със съдебен адрес: гр.София,
ул.“*******, партер, офис 3 да заплати на „А.ЗА С.НА В." ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, СО, район „Л.“,
бул.“*******, офис сграда ******* представлявано от Изпълнителния
директор Д.Б., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Г.Г. направените
от него разноски за настоящата инстанция в размер общо на 222,32 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9