РЕШЕНИЕ
Номер 261857 28.12.2020 година Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
IV брачен състав
В публично заседание на седемнадесети ноември две
хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател: ДИАНА КОСТАДИНОВА
Секретар: София
Чаушева
като разгледа докладваното от съдията дело номер 8018 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.
Производството по делото е образувано
по иск по чл. 150 от СК предявен от М.С.Д. ЕГН
********** лично и със съгласието
на майка й А.М.Д. ЕГН
********** и двете с адрес *** СРЕЩУ С.Д.Д. ЕГН ********** с адрес *******
С влязло в сила Решение № 1891/06.06.2016г.
по гр. дело № 3699/2016г., на ПРС IV бр. състав
е прекратен бракът между родителите на
ищцата, продължил от **** до ******.
Със същото решение родителските права по
отношение на ищцата, са предоставени за упражняване на майката А.М.Д..
Ответникът С.Д.Д. е осъден да заплаща на ищцата чрез майка й, месечна издръжка в
размер на 200 (двеста) лева. Извън тази сума, която плащал редовно, ответникът
не участвал в други разходи за ищцата. Посочената сума била крайно недостатъчна
за нуждите на ищцата, тъй като от 2014г.
тренирала художествена гимнастика в *******
при Българска Федерация Художествена Гимнастика, а от 5 години била картотекиран състезател най-висока категория - Елит
А - за участие в държавния спортен календар (участвала на всички големи
състезания и държавни състезания, организирани от Българската федерация по
художествена гимнастика). Заплащала членски внос - 70 лв. месечно, трика,
уреди, пособия, екипи, разходи по самите състезания). Екипи, пособия, уреди се
купували всяка година, а трика между 2 и 3 пъти годишно, предвид, че била както
индивидуален, така и ансамблов състезател. Цената на едно трико била средно 250
лева (т.е поне 500 лева били разходи за две трика годишно), екипите и пособията
също били средно около 200 лева за година; уредите, които ползвала били
професионални, и зависели от височината и възрастта, средно се подменяли по два
уреда годишно, също около 300 лева. Участвала в 10-15 състезания в България
всяка състезателна година, като таксата за участие си определял всеки клуб и
варирала между 30 и 40 лева на състезание, пътните и другите разходи също се
поемали от родителите на участниците (повечето състезания били в С.) и това били около 150 лева за всяко. В някои случаи
се налагало да се преспива, защото състезанието било два или повече дни или пък
подиумната тренировка на детето е посочена да е предния ден, в такъв случай
сумата скачала на 250 лева (нощувка+пътни+изхранване само за детето). Ищцата имала участия в състезания извън България,
всяко от които било с разходи само за нея около 400-500 лева. В миналата година
напр. имала 1 международно състезание в С. с
призово място и медал, в България -14,
предимно в С., по едно в Б. и във В. Т.. Във В. Т. и Б.,
както и едно в С. били с по две нощувки. На всички
състезания се класирала в призовите места, а в доста - и в първата тройка. Т.е
само за тренировки с месечната такса от 70 лева - за една година разходите й
били около 4000 лева. Допълнително
разходите нарастнали за около 2 месеца през зимата, тъй като ищцата се явявила
на селекция за националния отбор на България по художествена гимнастика, била
одобрена и тренирала интензивно до 10.02. т.г. Мероприятието било изцяло в С., където пребивавала почти 2 месеца като пътните и
дневните били отново за сметка на майка й. Поради заетостта и честите
тренировки от 2016 год. били ученичка в ******
гр. П., като тази година завършила с отличие **** клас.
Честите състезания и спортни ангажименти
налагали да се обучава самостоятелно и извънкласно, и понастоящем вземала
частни уроци по математика веднъж седмично, по 15 лв. за урок, както и уроци по
английски език, веднъж седмично, които в момента били онлайн и били по 20 лв.
всеки, т.е. в месеца били 80 лева за уроци по английски език и 60 лева за тези
по математика.
Също така, за да поддържа състезателна
форма, имала задължителен специфичен
хранителен режим, което също били разходи.
Относно другите обичайни лични и битови
разходи, както и такива, свързани с училището - като подрастващ всеки сезон се
налагало да й се купуват нови дрехи и обувки, тъй като растяла бързо; отделно
учебници, пособия, помагала и др., и това били още около 3500 лв за година.
От гореизложеното се виждало, че е налице
съществено и трайно изменение на обстоятелствата и се налагало необходимостта
от увеличаване на дължимата от страна на ответника С.Д. издръжка в адекватен
размер.
С.Д. работил вече дълги години като *****
на ***** в *****,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ***** и получавал отлично възнаграждение, като не би бил
затруднен да плаща по-висока издръжка.
От своя страна майка й А.Д. работила като *****
в ******, *****, но
от дълго време ползвала отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете и
към момента получавала минимално парично обезщетение от 380 лв,
Направено е искане съдът да постанови решение с което
да осъди отвеникът С.Д.Д. да заплаща на М.С.Д.,
чрез майка й А.М.Д., месечна издръжка в размер на 500 (петстотин) лева вместо
досега дължимите 200 лв, начиная от завеждане на делото в съда – 10.07.2020г.,
ведно със законната лихва върху всяка сума, както да заплати направените по
делото разноски.
В срока за
отговор по чл. 131 от ГПК е
депозиран такъв от ответника .
Оспорва иска по размер. Изложените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства не обосновавали нужда от издръжка в
толкова голям размер. Не било вярно изложеното в исковата молба, че грижите на
бащата се изчерпвали с изплащането на присъдената с влязлото в сила Решение №
1891/06.06.2016г. по гр.д.№ 3699/2016г., по описа на ПРС, IV бр.състав,
издръжка от по 200 лева месечно. Веднага следвало да посочи, че още при
първоначалното й определяне, а и понастоящем, този размер надвишавал
минималният такъв, определен в нормата на чл.142 от СК. Обосноваването от
страна на ищцата на повече средства, свързани с участията й в мероприятия, организирани
от спортния клуб по художествена гимнастика *****,
който се посещава от М., НЕ било ново обстоятелство. Осъществяваният от М.
спорт по художествена гимнастика датирало още от 2014г. по собствените
твърдения на самата нея. Следователно, това обстоятелство е било отчетено при
определяне на първоначалния размер на издръжката, който съгласно цитираното по-
горе решение възлизал на 200 лева месечно.
Не било вярно също, че всички разходи за
покупката на спортни уреди и екипировка, са били поети от А.. Напротив, в
периода 2016г. - 2019г., бащата е закупил на М. топка, бухалки и лента, като
подарък от него за коледните празници през посочения период. Според думите на ответника,
държавните състезания, организирани от Българската федерация по художествена
гимнастика били два път годишно и те се провеждали в гр.С. Разходите за тези
две участия никога не са били финансирани само и единствено от майката на ищцата. Постоянна била практиката, възприета
от родителите на децата, трениращи в клуба, един от тях да превози децата от П. до С., като пътните разходи се
поделяли между родителите, според броя на момичетата. По-често, не А., а друга
майка е извозвала гимнастичките до С. Един или два пъти били случаите, когато това
е било сторено от майката на ищцата. Престоят на децата в гр.С. тогава, когато
се касаело за тези две участия /държавни състезания/, било за сметка на
Федерацията, която, освен всичко друго, им осигурявала безплатно необходимото
оборудване. Това били утвърдените правила за участие. Що се касае до престоя на
М. в столицата за зимния период м.01.2020г. - 10.02.2020г., категорично оспорва
твърдението, че М. е била на самоиздръжка, която е била поета изцяло от нейната
майка. На 03.01.2020г., лично ответникът в присъствието на А. и М., е закарал детето в С.,
за да бъде записано за подготовката в националния отбор по художествена
гимнастика. Целият престой на М. в С. е бил поет от Федерацията, като в
съботните и неделните дни, когато не се организират тренировки, М. е посещавала
близки и познати на А. и не се е прибирала обратно до П. А когато това се е
случвало, отново друг родител, но не А., е поемал ангажимента да транспортира
няколко деца от С. до П. при посоченото
по-горе разпределяне на разходите за транспорт.
Средствата за постигане на целите на ***** - спортен клуб по художествена гимнастика",
което по ЗЮЛНЦ е определено като организация/сдружение за осъществяване на
общественополезна дейност, били посочени в чл.8 от Устава на сдружението. В посочената разпоредба, много ясно било записано, че сдружението е подпомагано от средства,
предоставени от държавата, общините, Държавния фонд за подпомагане на
физическото възпитание и спорта, отчисления от Българския спортен тотализатор,
спонсори, дарения, приходи от спортни прояви, трансфер на състезатели и др.
Международните участия за изминалия почти
осемгодишен период били общо 4 на брой, независимо, че ищцовата страна се
опитвала да насади на съда различно убеждение. Извън страната, М. била пътувала
до С., Г. и гр.Н.
Престоят на детето в С. не бил генерирал
почти никакви разходи на майката, защото М. била заминала поради единствената
причина, че едно от момичетата, непосредствено преди датата на заминаване, е
било контузено /било е със счупен крайник/, което я е възпрепятствало. Затова
треньорите на М., решили тя да я замести в състезанието. Така или иначе,
самолетните билети и нощувката са били платени от родителите на пострадалото
дете. Всички тези подробности, ответникът научил от майката на ищцата, която се свързала със С. за да му
поиска пари, твърдейки, че нямала еврова валута. Разбира се, както винаги, С.
не отказал на призива, и дал на М. 35 евро джобни.
За рождения ден на ищцата -*****, С.
закупил дрехи и парфюм на М.. Изборът им бил направен от майката. С. дал на
детето си допълнително към подаръка 50 лева, за да се почерпи с приятели.
Бабата и дядото на М. по бащина линия били силно привързани към своята внучка и
винаги, когато имали финансовата възможност, я подпомагали допълнително.
Много често С. прекарвал свободното си
време с М., като я водил на тренировки в П., а
след като те приключат, я прибирал вкъщи. Той знаел, че едно от любимите й
места за хранене в града е ресторант *****, където те двамата често отсядали. След
развода на страните, на два пъти С. бил правел резервации за почивки на море в
България, но и двата пъти майката е препятствала възможността М. да летува с
баща си. Винаги е измисляла причина това да не се случи. Първият път, му
заявила непредвидено участие в състезания, а вторият, че детето ще ходи на
море, но не с баща си, а с майка си. Резервациите обаче вече били факт и С. е
правел разходи за това, независимо от нежеланието на майката, детето да прекара
известно време с баща си.
М. била достатъчно голяма, за да каже на
баща си от какво има нужда. Именно поради тази причина, не било имало случай, в
който детето да сподели на баща си някакви конкретни нужди от облекло или други
принадлежности и той да й е отказал. В свободното си време, многократно заедно били
ходили на екскурзии, еко пътеки и т.н., като всички разходи са били поети
изцяло от С..
Не било вярно, че подмяната на трика
ставало два - три пъти годишно, както и че независимо от цената им, А. е
поемала този разход. Облеклото се избирало от председателя на клуба или
федерацията и то било едно и също за всички участници от дадена група. Когато
се правил избор за нови трика, се вземала предварителна поръчка от клуба и се възлагала на определена фирма, да
ги ушие. Това отнемало известно време. След изпълнението на поръчката, по
предложение на председателя на клуба, родителите на подрастващите участнички,
препродавали старите трика на по- малките, като по този начин съдействали на
други родители да не влагат първоначално средства, които може да се окажат
неоправдани.
Независимо, че първоначално определеният
размер на издръжката съответствал както на нуждите на детето, така и на
възможностите на ответника, с настоящия отговор заявява, че С. е съгласен да
изплаща месечна издръжка в размер на 250 лева месечно, като за разликата над
тази сума, до претендирания такъв - 500 лева, исковата претенция се явява
напълно неоснователна.
Видно от представеното с ОИМ Удостоверение
Изх.№ 347 от 31.07.2020г., издадено от фирма *****, полученото от него средномесечно брутно трудово възнаграждение за
периода м.Август 2019г. до м.Юли 2020г., включително, възлиза на 615, 52 лева, което не се различава съществено от това на майката, видно от
представеното с ИМ удостоверение №15- 00114362/19.05.2020г. на ТП на НОИ.
Ответникът също имал нужда от средства за
собствената си издръжка. Възможностите му обаче не били големи, като след
изплащане на месечната издръжка - 200 лева и вноската по кредита - почти 300
лева, той трябвало да се издържа с около 150 лева месечно. Това било под
екзистенц минимума. Освен месечното си трудово възнаграждение, ответникът нямал
други доходи /наеми, ренти, аренди и др./. След присъждане на издръжката от 200
лева, материалното му състояние не се било променило, в смисъл подобрило.
Липсвали доказателства за извънредни
разходи, свързани с училището, както и за покупка на нови дрехи, обувки и т.н.
Твърдението, че годишно се плащат от майката около 3500 лева за тях, звучало,
меко казано, абсурдно. Още повече, че ответникът активно участвал при покриването на всякакви разходи на детето,
включително и при покупката на дрехи и обувки.
Претендира
и направените разноски по делото в настоящата инстанция.
Пловдивският районен съд,
като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Между страните не се спори, че М.С. Д. ЕГН ********** е дете на А.М.Д., ЕГН ********** и С.Д.Д., ЕГН **********
Видно от представеното Решение № 1891/06.06.2016г. на Районен съд – П., ІV брачен състав, постановено по гр.д. № 3699/2016г., влязло в законна сила на 06.06.2016г. С.Д.Д.,
ЕГН ********** бил осъден да изплаща на детето си М.С. Д. ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител А.М.Д., ЕГН **********
ежемесечна издръжка в размер на 200 лева.
От
разпита на допуснатия свидетел на
ищцовата страна А. М. П., л. на ищцата
става ясно, че с. й полага основни
грижи за детето. Изцяло тя се грижила за М.. Разходите по
художествената гимнастика били поети изцяло от родителите на децата. Тази година
състезанията били по-нарядко, предвид ситуацията, може би били 3-4
състезанията, но в предните години били доста чести клубни,
държавни, международни състезания. Във всичко, което е организирано от
Българската федерация, участвало детето. Разходите се поемали от родителите,
пътните, когато е надалече, преспиванията. Доколкото е запозната самото
участие варирало от 25 до 30 лв. Това било за участие,
записването за самото участие на детето. Отделно се плащали пътните
и разходите за хотел на децата. Детето се виждало с баща си
когато той е в България. Той я взимал след тренировки или я карал на тренировки.
Виждали
се в порядъка на час, час и половина, може би два, в много редки случаи. Това били вижданията с бащата. С бабата и дядото по бащина линия твърди, че доста
отдавна не са се виждали. А. не пречила по никакъв начин на
вижданията на детето с роднините му по бащина линия и със самия баща. Освен стандартната
издръжка, която е наложена, бащата по друг начин не участвал в отглеждането
на детето. Това на първо място го знаела от п. си, тя й го
била
споделяла. Случвало се било бащата да купува дрехи, обувки, но
не твърди, че се ангажира със закупуването изцяло. От повече от 10 години М.
тренирала художествена гимнастика.
От
разпита на свидетеля на ответната страна
Г.
С. И., живуща на семейни начала с ответника, става ясно, че познава С. от дъщеря му, тъй като нейната и неговата
дъщеря тренирали художествена гимнастика в един отбор в спортен клуб
*****. От тогава го познавала като родител на детето, но
по-лични отношения с него имала от близо три годни, може би година след развода му
с бившата му съпруга. В момента живеели заедно в апартамент на свидетелката с нейната дъщеря и с баща й на адрес гр. П., *****. С. нямал други деца,
освен М.. Грижите, които той полагал за нея, освен месечната
издръжка, били постоянни контакти, може би не ежедневно, с оглед работата
му, но през ден се чували и през дните когато бил в България се
виждали,
ходели
заедно да обядват, в зависимост от времето, с което разполага детето, защото и
при него било натоварено с тренировки, училище. Когато в събота и неделя С.
се паднело да бъде тук почти винаги били заедно и с М.. Бащата питал М. от какво има нужда,
има ли нужда от нещо да се вземе. Детето си казвало от какво има нужда. Лично свидетелката
била
присъствала, когато били купували якета, дънки,
маратонки. Основно подаръците, които детето искало и били коментирали за
рождени дни, за Нова години, всичко е било свързано с гимнастиката, тъй като
това ѝ е било необходимо и си е казвала: „Тате, имам нужда от топка, от
бухалки“, но тъй като тези уреди се закупуват навън през
сайтове, се правили общи поръчки, не лично бащата да ги е
поръчвал, а се поръчвали няколко уреда за клуба и се разделяли разходите от
няколко родители за доставка, тъй като те пристигали от Г. и А. Детето
на свидетелката от **** клас не тренирало, не били заедно с М..
Твърди, че С. също е ходил на състезанията, когато може и е тук да присъства на
състезания. Последно си спомня, че заедно с майката бил закарал ищцата в С., когато тя била избрана като
резерва за националния отбор и заедно с майката отишли, настанили
детето,
за да
видят къде ще е. Престоят тогава се предполагало да бъде
по-голям, в по-дълъг период и ответникът трябвало да знае къде е
детето, да ходят да я посещават през почивните дни и
съответно прибирането в П. Там по принцип било на издръжка на Федерацията,
тъй като М. се водила като резерва на националния отбор. Осигурена била база, в която се
хранят, всичко това било към Федерацията по художествена гимнастика. Никакви
лични разходи нямало, освен джобни пари. Почти всеки път
като се видят С. питал детето дали
има нужда от нещо и ѝ давал някакви джобни. По
10-20 лева давал на детето.
По принцип
триката, с които участвали децата се закупували от родителите,
но тъй като децата растат, макар и не толкова често, защото били гимнастички и
поддържали една форма, тези облекла не се заменяли толкова често.
Когато умалеят клубът ги изкупувал и след това се закупували други. Това била обичайната практика. За
уредите било по същия начин, пак се закупуват, но не толкова
често. Дори и самият клуб разполагал с резерв като уреди и ги
давал
на децата.
М. била пътувала извън
България, Последния път било до С., където била отишла по заместване на
едно дете. Бил станал инцидент, тъй като другото
дете
се било
разболяло, а били платени всички разходи за самолетните
билети, престоя, всичко било платено от другите родители и тъй като детето имало някаква травма,
клубът преценил, че ще прати друго дете, за да не се загубят тези
разходи. За съжаление М. не я приели в националния отбор и много
бързо се върнала. По принцип били казали, че поне 6 месеца ще
бъде престоят, за да ги одобрят, но някъде след първия месец я върнали към клуба, в
който в момента тренира в П.
С. помагал
със средства в домакинството
на свидетелката, но с оглед на ситуацията в
момента, тъй като изплащали кредит, плащал си издръжката за М. и
оставали много малко пари, с които все пак успявали.
Твърди
се от свидетелката, че С. купувал на детето дрехи поне
7 пъти в годината- за поне четири празника и поне
още три пъти без повод, когато детето си поиска нещо. Ходили били заедно на почивки.
По принцип лятото, когато били резервирали нещо, детето не било присъствало, защото
е имало някакви ангажименти към клуба и в повечето случаи в последния момент
отказвало, въпреки че били резервирали и платили и за
нея. Последно били за Великден заедно на ваканция в ****. Там било с нощувка, с
преспиване. М. винаги била канена, където били ходили да присъства с баща си
и свидетелката, но не винаги била успявала да отиде предвид ангажиментите
ѝ. Събота и неделя, в повечето
случаи в рамките на ден ходили някъде – по екскурзии, по
екопътеки. По принцип знае, че билетите за С. са платени от родителите на
другото дете. Не знае дали след това е имало някакво уреждане на сметки
между тях.
Съдът
кредитира показаниятана разпитаните в производството свидетели на ищцовота и
ответната страна, тъй като същите пресъздават непосредствените си
впечатления от отношенията на страните,
не си противоречат и съответстват на събрания доказателствен матиреал поделото.
От изготвения социален доклад от ДСП – П.,
относно ищеца в
производството става ясно, че по информация от г-жа Д. и г-н Д. двамата
сключват граждански брак през ***** година. М. е
единствено дете за бащата, майката има още едно по-малко дете ***** от друга връзка. По време
на брака си двамата купуват апартамент. Родителите споделят, че се развеждат
през ****г. Г-жа Д. казва, че съпругът й я обвинил,
че има извънбрачна връзка. Г-н Д. разказва, че се развеждат поради изневяра от
страна па майката. Първоначално майката и детето отиват да живеят под наем, а бащата остава в семейния им апартамент. По-късно тя
завежда дело, съдът присъжда 95 процента от жилището на
бащата и 5 процента на майката като тя има възможност да изплати частта на г- н
Д.. Г-жа Д.. разказва, че тя и новия й
партньор теглят кредит с месечна вноска от 520 лв. и закупуват апартамента. От развода до настоящия момент грижите за М.
са поети от майката, а на бащата е определен режим на лични контакти, който
предвид, това че той работи като ***** не се спазва. По данни на г-жа Д. бащата
търси контакт с дъщеря си и тя не го възпрепятства. Двамата родители посочват,
че до настоящия момент г-н Д. изплаща пари за
издръжката на дъщеря им месечно по 200 лв. Бащата заявява, че допълнително
купува спортни материали и дрехи за М., която тренира художествена гимнастика. По данни и на двамата родители към настоящия момент,
основни грижи за непълнолетната М. се полагат от майката, като момичето
поддържа контакт с баща си. Основните базови потребности от подслон, подходяща
храна, дрехи и развлечения за детето, към момента се посрещат от г-жа Д.. Личен
лекар на непълнолетната е д-р *****. По информация от майката, на детето са извършени всички
задължителни имунизации и профилактични прегледи за възрастта. Непълнолетната получава обич и внимание от двамата си
родители. Г-жа Д.. новият й
партньор, М., и по-малкото им дете живеят в семейното
жилище, което е купено с ипотечен кредит, за
който плаща месечно 520 лв. Състои от две спални, хол, кухня и санитарен възел. За момичето има обособена
детска стая с кът за спане и учене. Жилището е обзаведено с всички мебели и уреди за домакинството. Г-н Д. живее в апартамента на партньорката
си заедно с нейното дете. Състои се от хол, кухия,
спалня и санитарен възел. Обзаведено е с всички необходими мебели и уреди за
домакинството. Бащата разказва, че предстои да се премести в собствен
апартамент, който е купен с ипотечен кредит, за който изплаща месечно от 300
лв. и в момента е в ремонт. Г-жа Д.
работи във фирма *****", с. В. като *****, с работно време от
8,30 ч. до 17.00 ч. и с трудово възнаграждение от 1000 лв. Г-н Д. работи като *****.
Той казва, че получава месечно 630 лв. Детето
общува с близките си по майчина и по бащина линия. Има изграден приятелски кръг
от деца, с които общува в училище. През
учебната 2020/2021г. М. е ученичка в *****
клас в СУ *****. Според майката дъщеря й е спокойна и
изпълнителна. Момичето споделя, че й харесва да посещава училище и няма
затруднения при усвояване па учебния материал. Непълнолетната тренира
художествена гимнастика, която струва месечно 70 лв. и посещава уроци по английски език,
които струват 80 лв. месечно. Наблюдава
се емоционална привързаност на детето към майка му. В нейно присъствие момичето
е спокойно. Непълнолетната поддържа контакт с роднините по майчина и по бащина
линия. Към настоящия момент М. осъществява контакт с баща си. Среща между
бащата и детето не е наблюдавана от социален работник. Момичето споделя, че при необходимост търси помощ и
подкрепа и от двамата си родители. М. казва, че майка й и "Т."- новия партньор на майка
й много й помагат. С него говорят за спорт, гледат тенис заедно. Непълнолетната
казва, че с баща й и
новата му партньорка и нейното дете "В." също се вижда. С В. заедно са тренирали художествена гимнастика. По информация от г-жа Д. и г-н Д., двамата
общуват и обсъждат съвместно въпроси, свързани с бъдещото отглеждане и
възпитание на М.. Двамата родители
сътрудничат на социалните работници от ОЗД.
За бащата на детето съобразно
приетата по делото справка от НАП
– П. става ясно, че за лицето С.Д.Д.
ЕГН **********: Няма регистрация като едноличен търговец; Няма регистрация
като самоосигуряващо се лице; Няма участие в търговски дружества; Няма данни за
подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2018 г. и 2019 г.; Съгласно данните,
подадени със Справки за изплатени доходи по чл. 73 от ЗДДФЛ по ЕГН. за лицето
няма данни за изплатени доходи, различни от трудови за 2018г. и 2019г. Собственик е на недвижим имот в гр. П. на идеална част от недвижим
имот с в с. З., както и на
едно МПС. Същият получава средно месечно трудово възнаграждение /нетно, след приспадане
на данъци и осигуровки /съгласно удостоверение от работодателя на лицето /л.138
от делото/ в размер на около 2400 лева
/командировъчни плюс трудово
възнаграждение/.
За майката на ищеца
– А.М.Д.
ЕГН **********: Няма регистрация като едноличен търговец. Няма
регистрация като самоосигуряващо се лице. Няма участие в търговски дружества. Няма данни за подадени ГДЦ по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2018 г. и 2019 г.; Съгласно
данните, подадени със Справки за изплатени доходи по чл. 73 от ЗДДФЛ по ЕГН. за
лицето няма данни за изплатени доходи, различни от трудови за 2018 г. и 2019 г.Притежава апартамент в П. в жк *****, както и 1/4 ид.
части от недвижим имот в с. З. През последната година е ползвала отпуск по
майчинство, доколкото има родено още
едно малолетно дете от друга връзка, а през месец август 2020 година е получила
общ доход от трудовото си правоотношение в размер на 1 038 лева.
При
така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни
изводи:
Задължението за издържане на детето
до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на
детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за осъждане на
ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер
на детето си, следва да се установи
промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на
издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
По отношение на първата група
обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът намира от
една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали
първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка. Същата е присъдена
преди повече от 4 години. За изминалия
период от време е налице промяна в нуждите на детето. Освен това съществува
промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е трудно дете
на тази възраст да бъде издържано с определените преди 4 години средства
от 200 лева- издръжката, която
ответникът е осъден да плаща. Освен
това трябва да се има пред вид, че майката осъществява и фактическото
отглеждане на детето. От друга страна
няма информация и доказателства бащата на детето да полага грижи за други лица
или да има задължения за издръжка на друго малолетно или непълнолетно дете. Бащата на детето е млад, здрав и в
трудоспособна възраст и реализира месечен доход
доста над размера на
средния за страната такъв. Следва да се има
предвид, че бащата участва и по друг
начин в отглеждането и възпитанието на детето- при възможност той взема детето със себе си, води
го на екскурзии и почивки, закупува
му неща
от които има нужда. Бащата не се
е ограничил единствено с плащането
на издръжката на дъщеря си и участва и по друг начин в нейното отглеждане. Следва да се има предвид, че и при предходното определяне
на издръжката детето е тренирало художествена
гимнастика и тогава е правило
разходи за екипи, трика, уреди
и тренировки. В момента обаче нуждите на детето са
завишени с оглед факта, че
тренира интензивно, учи в спортно училище и
това налага вземането на допълнителни
частни уроци за които майката
заплаща всеки месец. Освен това детето
очевидно е в много добра спортна форма и
участва във всички организирани
от Българската федерация по художествена
гимнастика състежания в България,
а нерядко и в чужбина. Изключение прави
последната година поради обявената
епидемиологична обстановка от Ковид-19 в целия свят, не само в България.
При преценка какъв е подходящият размер на
издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето и на
доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени
и гласни доказателства, че детето има нужда да получава, а двамата родители са
задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на около 500 лв - за храна, дрехи, ток, вода,
интернет, за развлечения, подходящи за дете на неговата възраст, за
училищни пособия и материалии, и
задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, необходими за
правилното интелектуално и физическо
развитие, както и за задоволяване на здравословните проблеми и необходимите за
това лекарства. На ищцата са необходими средства свързани с
основното й занимание по
художествена гимнастика , както и такива за частни уроци по
английски и математика. При
разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи
за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 300
лева месечна издръжка за детето си, а останалите 200 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото
отглеждане на детето.
Ето защо искът за увеличение на
издръжката се явява основателен за
сумата в размер на 300 лева месечно за детето М., начиная от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 10.07.2020г, до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и
следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че предвид факта, че бащата се намира в работоспособна
възраст, млад и здрав е, няма задължения
към други непълнолетни лица, ще може да заплаща издръжка в този
размер.
За сумата над
уважения до пълния претендиран размер
от 500 лева искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен. Не
се доказа детето М. да има
други, различни от неговите връстници
разходи средномесечно /с изключение на тези, които се правят за заниманията на
детето по художествена гимнастика, както и за платените
уроци по математика и английски
език, които съдът има предвид при
определяне на размера на
издръжката/.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, ответникът дължи окончателна държавна
такса по предявения иск върху размера на присъдената /увеличена/ издръжка,
която възлиза на сумата от 144 лева
(сто, четиридесет и четири лева)– държавна такса върху увеличения размер на
издръжката /100 лв. х 36 месеца х 4%/.
С оглед изхода на спора ищецът има право на
присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а ответника –
съразмерно с отхвърлената част. Ищецът претендира разноски в настоящето производство, а и има доказателства за
направени такива. Представен е списък с
разноски, видно от който направените в
производството разноски от страна
на ищеца
са в размер на 300 лева. Така разноските, които ответникът дължи на ищцовата страна са в размер на 100 лева /сто
лева/, съобразно с уважената част
от иска. Предвид изхода на спора, ответникът, който е претендирал присъждане на разноски
в настоящото производство, има право да получи заплащане на сторените от
него такива съразмерно на неуважената /отхърлена/ част от иска. Такива съдът констатира да
са направени от ответната
страна и те да са в размер на 600 лева – заплатен адвокатски хонорар за един
адвокат. Предвид направеното възражение за
прекомерност на адвокатския
хонорар, съдът следва да посочи, че
минималното възнаграждение за адвокат,
повереник на ответника в дела за издръжка
е в размер на 300 лева. По делото са проведени две
заседания като за всяко от тях се
дължи хонорар в размер на по 100 лева.
Така следва да се приеме, че хонорара на
адвоката на ответника е в размер
на 500 лева. Следва ищецът да
бъде осъден да заплати сумата от 333.33 лева /триста, тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ на ответника,
направени от последния разноски
съобразно с отхвърлената част от
иска.
На
основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане
на издръжка следва да допусне предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 1891/06.06.2016г. на Районен съд П., 4 брачен състав, постановено по гр.д. № 3699/2016г., влязло в законна сила на 06.06.2016г., месечна издръжка, дължима от С.Д.Д., ЕГН ********** на непълнолетното
дете М.С. Д. ЕГН ********** чрез
неговата майка А.М.Д., ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА
същата от 200 лева /двеста лева/ на 300 лева (триста лева) месечно, считано
от 10.07.2020г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 300 лева до пълния
претендиран от 500 лева.
ОСЪЖДА С.Д.Д., ЕГН ********** да заплати по сметка
на Районен съд- Пловдив сумата от 144 лева
(сто, четиридесет и четири)– държавна такса върху увеличения размер на издръжката
/100 лв. х 36 месеца х 4%/.
ОСЪЖДА С.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на М.С. Д. ЕГН ********** чрез неговата майка А.М.Д., ЕГН ********** сумата
от 100 лева /сто лева/- направени разноски в производството от
ищцовата страна за хонорар на
един адвокат, съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.С. Д. ЕГН ********** чрез неговата майка А.М.Д., ЕГН ********** да
заплати на С.Д.Д., ЕГН ********** направените
от последния разноски в производството в размер на 333.33 лева /триста,
тридесет и три лева и тридесет и три
стотинки/ - заплатено
възнаграждение за един адвокат, съобразно с отхвърлената част от иска.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително изпълнение на
решението.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала
С.Ч.