№ 265 /14.4.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на
девети март през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Антоанета Метанова, като разгледа административно дело № 77 по описа
на съда за 2020 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по жалба на
И.П.Б. против Акт за установяване на задължения №
АУ002800/02.12.2019 г., издаден от старши инспектор в сектор „Контрол“ към
отдел „МДТ“ при община Пазарджик, с който на жалбоподателя са определени
задължения за данък върху превозни средства
за собствения му лек автомобил марка „****“, модел „*****“ с
регистрационен номер **** за 2018 и 2019 година в общ размер на 938 лв. и
108,09 лв. лихва.
Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваният акт и
преписката да бъде върната на ответника за правилното прилагане на закона.
Излага съображения за незаконосъобразност на административния акт. Поддържа жалбата си чрез процесуалния си
представител в проведеното съдебно заседание.
Претендира разноски.
Ответникът -
началник на отдел „Местни данъци и такси“ при община Пазарджик - оспорва жалбата също чрез процесуален
представител в проведеното съдебно заседание, както и в представен преди него
писмен отговор. Излага съображения за
законосъобразността на обжалвания административен акт. На свой ред претендира присъждане на разноски
и възразява за прекомерност на насрещната претенция.
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресата на
оспорения АУЗ, в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, след изчерпване на
задължителното административно обжалване и е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна:
Обжалваният акт за установяване на общински публични
вземания е издаден въз основа на
предоставена информация с писма от 29-ти
октомври 2019 година и от 19 ноември 2019 година от сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР - Пазарджик във връзка с параметрите имащи значение за определяне
размера на данък МПС на процесния
товарен автомобил собственост на жалбоподателя.
По данни от Министерството на финансите автомобилът е отписан към 13
септември 2019 година поради разкомплектоване. Също така е прието, че за
периода 2018 - 2019 година жалбоподателят дължи данък върху превозните средства
съгласно Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на
община Пазарджик. Недоволен от така
определените му задължения И.Б. е подал жалба по административен ред пред
началника на отдел „МДТ“ при община Пазарджик.
С Решение № 13-1098-001/09.01.2020 г. на този началник актът е
потвърден. В мотивите на същото се
отхвърля становището на жалбоподателя, че разпоредбата на член 58, алинея 5 от
ЗМДТ е неприложима в настоящия казус и
че прилагането ѝ би довело до ретроградно действие на материалния закон.
По делото са
безспорно установени следните обстоятелства, за които няма спор между
страните: Процесният автомобил е
собственост на жалбоподателя и е
регистриран за първи път на осми юли 1996 година. Автомобилът е със служебно прекратена
регистрация от първи октомври 2006 година,
на основание параграф 3, алинея 3 от Наредба № I – 45/2000 г., тъй като е бил с
табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на
българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591.
На 13 септември 2019 година регистрацията на превозното средство е
прекратена с услуга "разкомплектоване".
При тази установена фактическа обстановка съдът намира
следното относно материалната законосъобразност
на обжалвания акт:
Съгласно чл. 162, ал. 1, т. 1 ДОПК и чл. 1, ал. 1, т.
1 ЗМДТ вземанията за данък превозно средство са публични общински вземания. С
данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за
движение по пътната мрежа в Република България - чл. 52, т. 1 ЗМДТ, като
данъкът се дължи от собствениците на превозни средства - чл. 53 ЗМДТ.
Установяването на този данък се извършва по реда на ДОПК от служители на
общинската администрация, определени със заповед на кмета, като в случая
установяването е по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, във връзка с чл. 166, ал. 1 ДОПК и чл. 4, ал. 1 ЗМДТ - с издаването на акт за установяване на публични
общински задължения.
Законодателят е обвързал дължимостта на данък върху ПС
до прекратяване на регистрацията - чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Следователно, правото на
собственост върху превозното средство, попадащо в обхвата на чл. 52 ЗМДТ и
регистрацията му за движение по пътищата, е правопораждащият юридически факт за
дължимостта на данъка, поради което легитимирайки се като негов собственик до
прекратяване на регистрацията, за данъчно задълженото лице по смисъла на чл. 53 ЗМДТ възниква задължението за заплащане
в законоустновения срок (чл. 60 ЗМДТ) на ДПС. Създадената нова ал. 5 на чл. 58 ЗМДТ (в сила от 01.01.2018г.) установява дължимост на данък върху превозното
средство, противно на правилото по чл. 58 ал. 4 ЗМДТ, само в случаите при
служебно прекратена регистрация поради това, че е с табели с регистрационен
номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти –
БДС 15980 и БДС ISO 7591 и на служебно прекратена регистрация при несключена
задължителна застраховка ГО (чл.143 ал.10 ЗДвП). Новелата на ал. 5 в чл. 58 ЗМДТ по правило, поема под своето действие бъдещите юридически факти и
юридическите факти, които той заварва, но не са се реализирали изцяло.
Тази правна норма е материалноправна и
нейното действие е ex nunc (действие за напред), а не ex tunc (обратно действие).
Не само това - изрично в § 56 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на
Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 97 от 2017 г.), е
отбелязано, че § 52 от ПЗР на ЗИД, именно с който е създадена разпоредбата
на чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ, влиза в сила
от 1 януари 2018 г. Недопустимо е скрито ретроградно действие на данъчен закон,
при положение, че вече са уредени данъчните отношения /недължимост на данък ПС/
за превозни средства с прекратена регистрация, включително и служебна
независимо от основанията, включително и поради несъответствие на табелите с
изискванията на българските стандарти.
Съдът на ЕС също изрично приема, че обратно действие
има само когато даден акт изисква приложение от минал момент, а не когато
преурежда съществуващи правоотношения за в бъдеще, но които не са се
осъществили изцяло.
В тази връзка следва да се посочи, че нормите на
Наредба I-45/2000 г. – чл. 21, във връзка с чл. 14-17, във връзка с чл.18,
ал.1, т.1, във връзка с ал.5 визират и възможност за възстановяване на
прекратена регистрация, дори и при табели с регистрационни номера, които не
отговарят на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591, но едва след
извършването на процедурата и от възстановяването на регистрацията за движение
по пътищата за собственика ще възникне и данъчно задължение за данък ПС.
Видно от мотивите към проекта за ЗИД на ЗМВР и
най-вече за § 56 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР, с което е въведена ал. 5 на чл. 58 ЗМДТ предложените със законопроекта в § 37/ 36/ от Преходни и заключителни
разпоредби на проекта на ЗИДЗМВР промени в разпоредбата на чл. 58, ал. 5 от
Закона за местните данъци и такси се отнасят до това, че „регистрацията е
административно разрешение за превозно средство да участва в пътното движение,
включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен
номер. При прекратяване на регистрацията на МПС, регистрационните табели се
връщат или се уведомява компетентентният орган, че табелите са иззети и
унищожени, или се потвърждава от компетентен орган, че табелите са унищожени
при пожар или природно бедствие, или че МПС и табелите са отнети в полза на
държавата. Във всички тези случаи се гарантира, че ПС не може да се използва с
издадените при регистрацията в Република България регистрационни табели.
Текстът на предложението се отнася за служебно прекратени ПС, на които не са
отнети регистрационните табели и свидетелствата за регистрация, поради което те
реално биха могли да се ползват за движение по пътищата“.
При съобразяване на тези мотиви, съдът приема, че чл.
58 ал. 5 ЗМДТ следва да се прилага за задължения, възникващи след тази дата при
едновременно изпълнени условия – служебно прекратяване на регистрацията на ПС
поради това, че е с табели с регистрационен номер, които не отговарят на
изискванията на българските стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591 след
01.01.2018г., и които табели не са върнати/отнети/ при условията на чл. 18а,
ал.5 от наредбата, но не и при вече настъпилото еднократно действие на § 3, ал.
3 от Наредба І-45/2000 г., какъвто е настоящия случай, и при липса на
доказателства /дори и твърдения за противното/, че старите регистрационни
табели, съответни на отменения стандарт от 1999г. не са върнати, загубени или
унищожени/. За последното, по силата на
чл. 19 ал. 3 от Наредба І-45/2000г., (в
приложимата ѝ редакция след 2009 г.) е необходима само декларация, т.е не
се изисква и връщане на несъответните на стандартите регистрационни табели.
Следва да се отчете и обстоятелството за липса на каквито и да било твърдения и
доказателства в тяхна подкрепа, че превозното средство е могло да бъде ползвано
за движение по пътищата. Съдът счита, че настоящият случай попада именно в това
изключение с оглед на мотивите към законопроекта, като по отношение на
жалбоподателя юридическите факти, които
чл. 58, ал. 5 ЗМДТ заварва, са се реализирали изцяло в предходен момент.
При тези съображения съдът намира, че актът е издаден
при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде
отменен.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията за
разноски на жалбоподателя. Следва да му се присъдят 10 лв. платена държавна
такса и 300 лв., платени за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
Отменя Акт за установяване на задължения №
АУ002800/02.12.2019 г., издаден от старши инспектор в сектор „Контрол“ към
отдел „МДТ“ при община Пазарджик, с който на жалбоподателя са определени
задължения за данък върху превозни средства
за собствения му лек автомобил марка ****“, модел **** с регистрационен
номер**** за 2018 и 2019 година в общ размер на 938 лв. и 108,09 лв. лихва.
Осъжда отдел „МДТ“ при община Пазарджик да заплати на
И.П.Б. разноски по делото в размер на
510 лв. /петстотин и десет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с
касационна жалба, подадена чрез настоящия съд.
Съдия:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 15154 от 08.12.2020 г. по адм. дело № 6427/ 2020 г. на ВАС- Осмо отделение:
ОТМЕНЯ решение №
265/14.04.2020 г. по адм. дело № 77/2020 г. на Административен съд – Пазарджик
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. П. Б. против акт за установяване на задължения №
АУ002800/02.12.2019 г. издаден от орган по приходите в сектор „Контрол“ на
отдел „Местни данъци и такси“ при Община Пазарджик.
ОСЪЖДА И. П. Б. да заплати на Община Пазарджик - Дирекция „Местни данъци и
такси“ 413,92лв разноски по делото за двете инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.