Решение по дело №12830/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 703
Дата: 16 март 2022 г. (в сила от 16 март 2022 г.)
Съдия: Десислава Йорданова Йорданова
Дело: 20213110112830
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 703
гр. Варна, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20213110112830 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „*** със седалище и адрес на
управление: **** срещу Р. Г. ИВ., ЕГН: **********, осъдителен и с правно основание чл.
286, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 51 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищцовото дружество сумата от 5984,84 лева с ДДС, представляваща неизплатено
комисионно възнаграждение по договор за посредничество при покупко-продажба на
недвижим имот от 05.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 02.09.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор на 05.07.2021 г., обективиран в
документ, наименован „декларация“, по силата на който последният, след като се запознал и
съгласил с условията на извършваната от ищцовото дружество посредническа дейност, се
задължил да заплати на фирма „*** възнаграждение в размер на 3% без ДДС от продажната
цена на имот, за който фирмата е съдействала при намирането. Излага се, че на 01.07.2021 г.
в разговор между Р.И. и Антоанета Тошева – брокер към агенция за недвижими имоти ***,
първият е заявил, че проявява сериозен интерес към апартамент, който Тошева му е показала
още през 2019 г., през която година ответникът за първи път се е обърнал към агенцията. В
резултат на което се твърди, че брокерът е осъществил връзка с фирмата, която тогава е
предлагала апартамента за продажба – „***т“ ООД, които от своя страна са се свързали със
собственика на имота – *** и са уговорили среща между потенциалните продавач и купувач.
Посочва се, че на 05.07.2021 г. ответникът е бил заведен на оглед на пет имота, а около
18:00 часа на същия ден се е състояла среща в офиса на ****, на която са присъствали
брокерите на двете фирми, ответникът и съпругата му, както и съпругът на продавача – ***
тъй като последната е била възпрепятствана да присъства. Излага се, че на срещата Р.И. е
заявил сериозно намерение да закупи процесния апартамент, находящ се на ул. „*** и дори
се е коментирала цена за бъдеща сделка – 86 500 евро. Твърди се, че към този момент в
жилището е имало наематели, поради което не е било удобно при извършване на огледа на
имота да присъстват всички страни, заедно с брокерите, което е довело до решението
същият да се осъществи на 10 юли, без присъствие на посредниците. Посочва се, че
ответникът се е задължил след вземане на решение за покупка на жилището, да се свърже с
ищцовото дружество за подписване на предварителен договор, както и за оказване на
съдействие за отпускане на ипотечен кредит. Твърди се, че за проведената на 05.07.2021 г.
среща двете брокерски агенции са изготвили и подписали протокол. Ищецът излага, че
1
въпреки уговорката с ответника, последният е заявил, че продължава действията по сделката
без съдействието на брокера, като е отказал да заплати възнаграждение за извършеното
посредничество. Ищецът твърди, че е узнал, че покупкопродажбата на процесното жилище,
представляващо апартамент №12, ет.4, с обща площ от 70,26 кв.м., се е осъществила на
11.08.2021 г. между страните С***– продавач и ответникът – Р. Г. ИВ. и съпругата му –
***И.а И.а, като купувачи, а продажната цена на имота възлизала на 85 000 евро, равняващи
се на 166 245,55 лева. Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който поддържа, че предявеният иск е допустим, но е неоснователен, като оспорва същия,
както по основание, така и по размер. Оспорва през 2019 г. да е имал намерение да закупува
недвижим имот, както и да е ангажирал ищцовото дружество с посредническа услуга.
Твърди, че тогава е искал само да се ориентира в цените на имотите, като неговата позната
го е насочила към ****, която му показала обяви на няколко апартамента в желания от него
район. Сочи, че една от обявите е била на процесния апартамент, като същият се е предлагал
от агенция „***“. Излага, че заедно с ***са посетили имота, като последната му споделила,
че има опит с недвижимите имоти и би могла да му съдейства, но ответникът изрично
заявил, че не иска да го закупува, както и че не би желал да се обвързва с посреднически
фирми, а иска да купи имот директно от собственик. Ответникът твърди, че е останал с
впечатление, че г-жа ***му е позната, към която може да се обърне за съдействие при
търсене на имот, а не брокер – посредник, работещ към търговско дружество. Сочи, че в
края на месец юни 2021 г. решил да закупи имот, поради което се свързал със своята позната
– г-жа ***, която предложила съдействието си, но му заявила, че работи за посредническа
агенция. Ответникът твърди, че е манифестирал нежеланието си да се обвързва с брокери,
но последната го уверила, че няма да подписват договор. Излага, че ***му е изпратила
снимки на различни имоти, които по-късно са огледали и за които се е подписал върху
протокол за оглед. Сочи, че през лятото на 2021 г. сам е открил обява в сайт за недвижими
имоти, на процесния апартамент, който е разпознал като жилището, на което е ходил на
оглед през 2019 г. и споменал за това на Тошева, като заявил, че има намерение да го купи,
ако имота все още се продава. Излага, че е споделил горното не с намерение да се ползва от
нейното съдействие, а само за нейна информация. Твърди, че Тошева го е уверила, че имотът
вече е продаден, а обявата не е актуална, и двамата са продължили да разговарят само за
имоти, които се предлагат от агенция „Г***. Ответникът сочи, че е показал обявата на
харесания от него апартамент на съпругата си – *** И.а, която на следващия ден отишла на
място и разпитала съседи за собствениците. Излага се, че последната е узнала единствено, че
собственик е ***която заедно със съпругът – ***, не живеели на адреса. Сочи се, че
ответникът и съпругата му са намерили информация за собствениците на апартамента, без
съдействието на брокерите. Излага се, че на организираната от ***на 05.07.2021 г. среща в
офиса на „***т“ ООД, ответникът и съпругата му са се срещнали с ***. Твърди се, че на
проведената среща Ивелина и Павел, установили, че се познават, и двете семейства се
разбрали за оглед на жилището без присъствието на брокерите, което не се харесало на
последните и станало повод за изготвяне на протокол. Ответникът оспорва верността на
съдържанието на представения „протокол за проведена среща между клиенти от
05.07.2021г.“. Твърди се, че подписвайки декларацията от 05.07.2021 г., Р.И. не е знаел, че
сключва договор за посредничество. Твърди, че ако дружеството е действало в качеството
на търговски посредник е следвало да фактурира договореното възнаграждение. Сочи се, че
липсват елементите на договор за посредничество, както и липсва постигнато съгласие за
сключване на такъв договор. Излага се, че в приложената към исковата молба декларация,
ответникът е обективирал волята си да води преговори с продавачи чрез „*** само за
имотите, показани му от ищцовото дружество на 05.07.2021 г. Твърди се, че доколкото
процесния имот не фигурира в подписания протокол за огледи, то ответникът не дължи
заплащане на възнаграждение на ищеца. Сочи, че ищцовото дружество не е извършило
съществени фактически действия, които влизат в предмета на договора за търговско
посредничество – свързването на страните по сделката, както и подготвителните действия
по сключване на сделката, а Р.И. и съпругата му са възнамерявали и могли да осъществят
връзка с продавачите и без посредничеството на агенцията. Твърди се, че обективираният в
представената декларация от 05.07.2021г. договор е нищожен като сключен при липса на
съгласие, евентуално, че е унищожаем, като сключен при измама. Иска се отхвърляне на
2
предявения иск и присъждане на разноски
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 51 от ТЗ. За
основателността на предявения иск ищецът при условията на пълно и главно доказване
следва да установи следните факти от фактическия състав на правото му – 1. наличие на
валидно сключен между страните договор за посредничество вкл. във връзка със закупуване
на процесния имот; 2. че ищецът е изпълнил точно задълженията си по договора, като е
предоставил на ответника информация относно закупения от него апартамент; 3. че
ответникът е сключил окончателен договор за покупко-продажба на предложения му от
ищеца апартамент, както и 4. размера на претендираното комисионно възнаграждение. В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже
релевираните в отговора на исковата молба възражения– в т.ч. за нищожност и
унищожаемост на подписаната „декларация от 05.07.2021г.“, а при установяване на горното
от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.
Заявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 51 от ТЗ, а не както
съдът е намерил с доклада по делото - иск с правно основание чл. 286 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ.
Договорите по чл. 280 ЗЗД и чл. 51 ТЗ имат различен обхват и задължения на страните по
тях. Разликата между двата договора е очертана и от практиката на ВКС / решение
37/27.04.2012 г. по т. д. 1143/2010 г. на І ТО на ВКС, в което е посочено, че договорът за
посредничество включва в предметния си обхват не само организиране на огледи на имот с
потенциални продавачи/купувачи, а и посредничество между тях и доверителя, каквито са и
наведените твърдения в исковата молба по настоящото дело респ. разграничени са договора
за търговско посредничество от този на поръчката по ЗЗД с оглед различен предмет и
задължения на страните по тях, които са и лесно установими с оглед дефинитивните норми
на чл. 49, ал. 1 от ТЗ и чл. 280 от ЗЗД. В конкретния случай неправилно дадената правна
квалификация до момента не се отразява на правата на страните вкл. да ангажират
доказателства, тъй като между страните е налице спор дали имат сключен договор за
посредничество, във връзка с който ищецът е съдействал за осъществяване на връзка между
продавача и купувача / ответника/ на недвижим имот / вкл. за провеждане на оглед/, но не се
спори, че от страна на ищеца не са извършени дейности по съдействие за сключване на
самата сделка / съдействие за осигуряване на кредитиране, подготвяне на предварителен
договор, подготовка и снабдяване с документи, необходими за извършване на нотариалното
удостоверяване на договора за покупка/, като ищецът твърди, че такива дейности не са
извършени, поради нежеланието на ответника, а ответникът – тъй като той не е имал
договор с ищцовото дружество, като всяка от страните е ангажирала доказателства за
наведените твърдения.
Според чл.49, ал.1 ТЗ търговския посредник е търговец, който по занятие посредничи
за сключване на сделки. Съобразно основните признаци на търговския посредник той се
определя като особен търговец, който извършва посредничество по сделки с вещи от
гражданския оборот по силата на възмезден договор / Коментар на търговския закон на
проф. *** част първа, л.254/. Търговския посредник осъществява дейността си въз основа на
посреднически договор, за сключването на който важат правилата на облигационното право.
Предмет на договора е преследването на определен резултат – свързване на страните и
подпомагането им да сключат договор. За сключването на договора за търговски
посредничество не се изисква спазването на определена форма, поради което е достатъчно
за неговото сключване и устна уговорка.
На първо място ищецът в условията на пълно и главно доказване следва да докаже
наличие на валидно сключен между страните договор за посредничество вкл. във връзка със
закупуване на процесния имот.
Съдът намира, че в конкретния случай е приложима забраната на чл.164, ал.1, т.3 от
ГПК за установяване със свидетелски показания на наличието на договор между страните,
тъй като се касае за стойност на договора над 5000 лв. Стойността на различните видове
договори се определя по различен начин, като най общо това е паричната оценка на
интереса от изпълнението му /Решение № 680 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1095/2008
г., III г. о., ГК/. Стойността на договора в конкретната хипотеза се определя от
възнаграждението по същия. Недопустимо е доказването на сключването на договора със
3
свидетелски показания, поради което съдът не следва да обсъжда събраните свидетелски
показания на разпитаните по делото свидетелите в тази връзка и не може да формира изводи
за наличие на облигационно правоотношение въз основа на тях.
За да формира изводи за наличието на отношение по договор за търговско
посредническо съдът взема предвид следното от фактическа страна:
От представен по делото трудов договор се установява, че лицето А**** заема при
ответника длъжността „агент недвижими имоти“ от 27.06.2008 г.
Към исковата молба е представена декларация от 05.07.2021 г., за която не се спори,
че е подписана от ответника Р. Г. ИВ.. В същата И. декларира, че е извършил на същата дата
огледи на предоставени за продажба в „*** пет имота, че И. ще извършва всеки следващ
оглед в присъствието на представител на фирмата и че ще води преговори с продавачите
само чрез посредничеството на фирмата като при постигане на съгласие за покупка на имота
и подписване на предварителен договор по чл.19 ЗЗД ще дължи възнаграждение на фирма
*** като комисионна в размер на 3% без ДДС от продажната цена.
От двете страните е представена кореспонденция в приложението „Viber”, за която не
се спори, че се е осъществила между ответника и служителя на ищцовото дружество *** /
въпреки, че кореспонденцията, представена от ответника е водена с лице вписано с имената
„****“, не се спори, че се касае за грешка в името/. Представена е кореспонденция започнала
през 2019 г. и продължила през 2020 г. и 2021 г. В кореспонденцията от 2019 г. *** ***е
изпратила на Р.И. линк към обява за продажба на апартамент, като двамата са обсъждали, че
при финансиране от банка на покупката на жилището ще са необходими 10 % собствено
финансиране. През 2020 г. ***е поръчал на **** да търси под наем апартамент в ж.к. „***
/л.68 от делото/, като ***е поела ангажимент с отговора „ама утре, че тръгвам извън града
на оглед след малко“. От кореспонденцията на л.70 от делото се установява, че **** е
предложила да покаже на *** снимки на апартамент след като той бъде сниман от нейна
колежка, за което ***се е съгласил и е продължило обсъждане на цената, до която
ответникът търси да наеме имот.
Пряко относима за настоящият спор е кореспонденцията, водена от служителя на
ищеца и ответника през 2021 г. От представената от ищеца извадка се установява, че на
29.06.2021 г. ****е писала на ***, че гледа оферти за него, но цените са се покачили, като е
посочила ценовия диапазон на офертите, които преглежда /75 000-90 000 евро, като има
много оферти за цена над 130000 евро/, а Радослав е отговорил, че 130 000 евро е прекалено
висока цена и „ок“. На същата дата Антоанета е попитала „Ще уговарям огледи за
понеделник нали“, а ****е отговорил „Да“ и „Чакам ти да предлагаш“. На 30.06.2021 г. ***е
изпратила линкове към обяви за продажба на апартаменти и са уговорени огледи за
понеделник /05.07.2021 г./. На 01.07.2021 г. ****е казал на ***, че е намерил първото
жилище, в което тя го е завела, попитал е дали обявата е активна и е казал, че ако е валидна-
го купува. *** е отговорила, че обявата не е валидна, жилището е отдадено под наем, имота
не се продава, но просто обявата не е свалена от сайта. На 02.07.2021 г. ***е написала, че
колежката й е предала предложението на продавачите и те мислят. На 04.07.2021 г. *** е
попитала дали ще ходят на огледите на апартаментите в ж.к. „Чайка“, които са панелни, а са
на същата цена като тоя на Спортна зала, както и „вечерта остава срещата с продавачите
нали“, а ***е отговорил, че всички огледи остават „а най-важно е вечерта в 18.15 ч. да се
срещнем с хората от нашия район“. По късно на същия ден *** е потвърдила среща в 17.45
ч, а ****е отговорил, че цял ден ще бъде с нея, а е важно за срещата в 17.45 ч. съпругата му
да е свободна. От кореспонденцията на 05.07.2021 г. се установява, че ****и ***са се
срещнали за първи оглед в 13.00 ч. На 07.07.2021 г. *** е попитала „…остават си уговорките
с продавача **** за оглед помежду ви на 10 юли, нали“ и *** е потвърдил.
Предоставените от ответника преписи са за кореспонденция от 30.06.2021 г. и
01.07.2021 г. /л.80-92 от делото/ и касаят оферти на апартаменти и обсъждане на цени на
имоти, различни от процесния.
Така събраните писмени доказателства следва да се ценят в съвкупност.
Кореспонденцията във Viber не е оспорена от никоя от страните, нито по съдържание, нито
по авторство. Всяка от страните е представила относимата според нея част от разменените
съобщения. Така представената кореспонденция представлявал възпроизведен на хартиен
носител препис на електронен документ, тъй като представлявал съдържание, съхранявано в
електронна форма като текстови запис (чл. 184, ал. 1 ГПК вр. чл. 3 от Закона за електронния
4
документ и електронните удостоверителни услуги вр. чл. 3, т. 35 от регламент (ЕС) №
910/2014 от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни транзакции на вътрешния пазар и за отмяна на директива 1999/93/ЕО
(OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), поради което в настоящото едностранно същата да бъде
приета като годно доказателство. Именно от тази кореспонденция съдът извежда извод за
постигане на съгласие за сключване на договор за търговско посредничество между
страните.
Въз основа на изявленията във Viber съдът прави извод, че още от 2019 г. ответникът
е знаел, че ***е брокер на недвижими имоти, без да е установено служител на кое търговско
дружество е тя. През 2020 г. ****е използвал услугите на ****, за да потърси и предложи тя
апартамент, който ответникът да ползва под наем със семейството си. От приложените
съобщения може да се направи извод, че през 2021 г. ****се е свързал с ***с цел
осъществяване от нейна страна на посредничество за закупуване на имот. Че именно такова
е съдържанието на правоотношение, съдът съди от изявленията на **** от 29.06.2021 г.,
когато **** е попитала „Ще уговарям огледи за понеделник нали“, а ***е отговорил „Да“ и
„Чакам ти да предлагаш“, както и последващата кореспонденция с изпращане на линкове с
оферти на апартаменти и поясняване на детайли за имотите. Основаното съдържанието на
договора също се установява от съобщенията, в които се изяснява цената на имота, който се
търси /75-90 000 евро/, неговата големина и разположение. Като част от съдържанието на
посредничеството ищецът е следвало да съдейства за осъществяване на оглед на имота и
подготвяне на сделката вкл. на кредитиране от банка, което се установява от обсъждането
между двамата на възможността за кредитиране и уговорките за дата и час на огледи.
Въпреки, че представената на л.11 от делото „декларация“ касае посочените в нея
пет имота, в същата ответникът е поел задължения, които произтичат от същността на
договора за посредничество вкл. дължимостта на възнаграждение в определен размер.
Наименования „декларация“ документ по същността си представлява договор за
посредничество, като в действителност в него са посочени пет имота, сред които не е
процесния, но че сключения договор се простира и за посредничеството във връзка с
процесния имот се установява от представените електронни документи. Не са ангажирани
доказателства обективираният в представената декларация от 05.07.2021г. договор да е
нищожен като сключен при липса на съгласие, евентуално, че е унищожаем, като сключен
при измама, противно на твърденията на ответника. Той излага, че не е желаел да сключва
договор за посредничество, но съдържанието на „декларацията“ е ясно и неподвеждащо,
като с подписването той е изразил съгласие с написаното, като не са събрани
доказателства да бил подведен за съдържанието на документа.
Доколкото в декларацията за извършени оглед не е посочен процесния имота, съдът
следва да изясни, че намира, че в достатъчна степен съдържанието на договора за търговско
посредничество се изяснява от електронните документи, от които може да се направи извод
за поетите задължения за всяка от страните. Съобразно търговския характер на договора за
посредничество, той е винаги възмезден и дори да не се приложи в отношенията на страните
за процесния имот, посочения в декларацията размер на възнаграждение, съгласно чл.51,
изр. 2 ТЗ ще се държи възнаграждение в обичаен размер.
По отношение на втория елемент от очертания по-горе фактически състав, а именно
изпълнението на договора от страна на ищеца съдът намира следното:
Представен е протокол за проведена среща между клиенти, съставен от
представители на „***и „***, видно от който е проведена среща между Р.И. и съпругата му
***И.а, в качеството им на кандидати за купуване на имота и от друга страна –***, като
съпруг на *** собственик на имот в гр. ****, на която е уговорено осъществяването на оглед
на имота на 10.07.2021 г. без присъствието на посредниците, за да не бъдат притеснявани
настанените в жилището наематели. Този протокол представлява частен свидетелстващ
документ, който не е подписан от ответника и не го обвързва. Същият обаче съответства на
събраните гласни доказателства по отношение обстоятелствата за провеждане на среща на
05.07.2021 г. между ответника и съпругата му от една страна и **** от друга страна, на
която са присъствали и свидетелите К*** и на която среща е обсъжда възможността ищеца
и съпругата му да закупят имота притежаван от съпругата на ***, уговорено е
осъществяването на оглед на имота, като са обсъдени ден за оглед и условията при които
той да се осъществи / ищецът да се представи за лице, което поставя комарници, за да не
5
узнаят наемателите на имота, че се провежда оглед за неговата продажба/, както и е
обсъждана продажна цена на имота в размер на чиста стойност за продавача от 85000 евро и
стойност платима от купувача от 86500 евро / като разликата е за комисионна на посредника
на продавачите/. За всички тези обстоятелства събраните показания на свид. ***, *** и И.а
са кореспондиращи си, поради което и съдът ги цени. Именно в тази част показанията на
свид. *** и *** са допустими и относими за спора и като съответстващи на останалия
доказателствен материал следва да бъдат ценени от съда.
Самото провеждането на среща на 05.07.2021 г. между представител на продавача /
доколкото видно от представения нотариален акт за продажба на имота, негов собственик е
била*** като няма спор, че същата е съпруга на ***/ и евентуалните към онзи момент
купувачи представлява изпълнение на договора за търговско посредничество съобразно
изложения по-горе негов характер. Ищцовото дружество, чрез неговия служител е
организирало среща, на която да представи двете страни по бъдещата сделка и на която са
обсъдени параметри за осъществяване на сделка, като нейната цена и осъществяването на
оглед на имота.
Съдът намира, че следва да цени показанията на свид. И.а по реда на чл.172 ГПК
съобразявайки съпружеската връзка с ответника и предполагаемата в най-висока степен
заинтересованост от изхода на настоящия спор и следва да им даде вяра само с частите, в
които кореспондират с други събрани доказателства. Настоящият съдебен състав не дава
вяра на показанията на И.а в частта, в която сочи, че тя и съпругът не са знаели, че
срещата им на 05.07. в 17.45 ч. е със собственика на имота на ул. ***“, както и че те са
разбрали, че такава среща ще има в същия ден. Тези показания се опровергават от
представената по делото кореспонденция във Viber, видно от която на 02.07.2021 г. **** е
казала на ****, че се очаква отговор от продавачите на предложението за среща, а на
04.07.2021 г. вече е бил уговорен точен час за същата. Макар, че в кореспонденцията не е
посочено изрично, че срещата е за процесния имот, от осъществяването именно на такава и
от силния интерес за закупуване именно на този имот, както и че ответника е посочи, че е
важно съпругата му да присъства, като е обсъждан нейния график за деня съдът съди, че
именно проведената среща е била уговорена и че ***е знаел, че ще се срещне с продавача
именно на процесния имот.
Показанията на свид. И.а следва да се кредитират в частта, в която се сочи, че е
проведен оглед на имота на 10.07.2021 г., като такъв е проведен именно като последица от
уговорките от срещата на 05.07.2021 г., с оглед което като част от задълженията за
посредничество ищцовото дружество е спомогнало за осъществяване на връзка между
страните именно по повод продадения имот.
Във връзка с изпълнението на задълженията на ищеца по договора са и показанията
на свид. И.а, които подкрепят твърденията на ищеца и показанията на свидетелите, доведени
от ищцовата страна, че **** се е съгласил на срещата след многобройни позвънявания от
брокера му ****, която логично сочи, че е търсила ***по настояване на ***, с оглед
желанията на ответника да закупи имота. Тези обстоятелства водят на извод за инициатива и
положени усилия от страна на **** да свърже двете страни.
Съдът не дава вяра на показания на свид. И.а в частта касаеща обстоятелството, че е
посетила адреса на закупения имот на 02.07. и от непознат живеещ на адреса е разбрала
имената на продавача, тъй като не са подкрепени от други доказателства по делото.
Действително се установява от показанията на всички свидетели, че свид. И.а се е познавала
с *** преди срещата на 05.07.2021 г., но също така се установява, че въпреки нейните
твърдения, че е получила телефонния му номер още на 02.07., нито тя, нито ищеца са
осъществили връзка него / /сочи, че са разговаряли по телефона на 07.07./. Неотносими за
спора са показанията на свид. ***, че тя е дала телефонния номер на ***на свид. И.а,
доколкото както бе посочено между страните по сделката връзка преди срещата на 05.07. не
е осъществена. Въпреки, че показанията на свидетелите на ищцовата страна и на свид. И.а са
противоречиви за момента на размяна на телефонните номера на ***л / дали по време или
след приключване на срещата/, всички все са в посока, че такава е осъществена на
05.07.2021 г.
При изложеното, съдът намира, че ищецът е изпълнил договора за посредничество,
като е осъществил първата среща между бъдещите страни по прехвърлителната сделка,
както и спомогнал за уговарянето на оглед, на който не е присъствал негов представител,
6
поради обитаването на имота от наематели / за което обстоятелство не се спори между
страните/. Търговския посредник е бил възпрепятстван да укаже необходимото последващо
сътрудническо за сключване на сделката / съдействие при сключване на предварителния
договор и нотариалния акт/, тъй като ответникът неоснователно се е отказал от сделката и е
преустановил контакта си с дружеството. При изводите за наличие на облигационно
правоотношение, което е било изпълнено от посредника, за насрещната страна не
съществува законово основание да не предостави необходимото последващо съдействие на
кредитора, за да изпълни той в цялост задълженията си, поради което и при установява на
останалите предпоставки от фактически състав на претенцията, ответникът дължи изцяло
възнаграждението на посредника.
С определението по чл.140 ГПК от 14.11.2021 г. като безспорни обстоятелства и
такива, които не се нуждаят от доказване са отделени, че между ответника Р.И. и съпругата
му – ***И.а, от една страна като купувачи и *** от друга страна като продавач, се е сключил
договор за покупко - продажба на недвижим имот, находящ се в *** и представляващ
апартамент №12, ет.4, с обща площ от 70,26 кв.м. /.т.е. установена е третия елемент от
фактическия състав, осъществяването на който е необходим за уважаване на иска/.
При установяване на първите три посочени елемента, необходими за да възникне
правото на ищеца на възнаграждение, съдът следва да разгледа въпроса за неговия размер.
Търговския посредник има право на възнаграждение, като това право се поражда със
сключването на сделката, за която е посредничил. Търговския представител има право на
възнаграждение във всички случаи, стига да е осъществил резултата. Задължението за
заплащане на възнаграждение тежи върху двете страни, като презумпцията на чл. 51, изр. 1
ТЗ е, че те дължат поравно, като тази норма е диспозитивна. В конкретния случай, съдът
намира, че възнаграждение се дължи само от ответника, с оглед съдържанието на тяхното
правоотношението и възлагането на дейността по търсене на подходящ имот само от негова
страна. От представената деклатация от 05.07.2021 г. може се направи извод, че уговореното
възнаграждение в размер на 3% от продажната цена, а дори и да не се възприеме, че
декларацията е относима извън посочените в нея 5 недвижима имота, 3% се от продажната
цена явява обичайна цена, която следва да се заплати съобразно чл. 51, изр. 2 ТЗ, съгласно
което дори да не е уговорено възнаграждение, то се дължи в обичайния му размер.
Претендирания размер на възнаграждение от 4987,37 лв. е в размер на 3% от
продажната цена от 85000 евро, посочена в представения по делото договор за продажба,
обективиран в нотариален акт от 11.08.2021 г. По делото не е спорно, че ищецът е
регистриран по ЗДДС / наведените са възражения, че не е издадена фактура, което
обстоятелства не е относимо за спора/, поради което и възнаграждението следва да се
присъди с ДДС, като данъкът се дължи от крайния потребител. ДДС в случая е в размер на
20% от стойността, а именно 997,47 лв.
При изложените мотиви, исковата претенция следва да се уважи изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, право на разноски има
ищецът. Същият е доказал заплащането на 239,40 лв. – държавна такса, която следва да му
бъде заплатена от ответника.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Г. ИВ., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. **** да заплати на ***със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „*** на основание чл. 79, ал. 1 ГПК вр. чл.51
ТЗ, сумата от 5984,84 лв. с ДДС, представляваща неизплатено комисионно възнаграждение
по договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот находящ се в гр.
*** от 05.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 02.09.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Р. Г. ИВ., ЕГН: **********, съдебен
адрес: гр. **** да заплати на *** със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от
239,40 лв. - съдебни разноски за държавна такса в настоящото производство
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Варна в двуседмичен срок от
7
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8