РЕШЕНИЕ
№ 4158
гр. Пловдив, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. М.
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20225330108487 по описа за 2022 година
Предявени са обективно и субективносъединени искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД от А. А. Д., ЕГН **********, от гр. ******, ул. ********* № ***, чрез адв. Р.
срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет.2, Бизнес сграда „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А,
ет.2, Бизнес сграда „България“ за прогласяване нищожността на договора за кредит
******** от 18.11.2019 г. както и договор за поръчителство от 18.11.2019 сключен с „Ай
Тръст“ ЕООД и осъждане последния да заплати на ищеца сумата от 107,05 лв. недължимо
получени по договора за поръчителство, евентуално прогласяване нищожност на клаузата на
чл. 4 от договора за поръчителство ******** от 18.11.2019 г., като неравноправна,
нарушаваща императивните разпоредби на ЗПК, и осъждане „Кредисимо“ ЕАД да заплати
на ищеца сумата от 100 лв. получени без правно основание по договора за кредит.
Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 18.11.2019 г. ищецът сключил с „Кредисимо“ ЕАД
договор за кредит на 29.05.2021 г. за сума от 1700 лв., която била усвоена изцяло. на същия
ден сключил с „Ай Тръст“ ЕООД договор за поръчителство с възнаграждение от 1926,94 лв.
ГЛП е 36,50 лв., а ГПР 43,27 %. Договорът за кредит е нищожен поради противоречие с
разпоредбите на ЗПК. Приложения лихвен процент е различен от посочения в договора.
разхода за възнаграждение на поръчителя не е включен в ГПР и същия не съответства на
отразения такъв. Това е довело до заблуждаване на потребителя за действителната стойност
1
на разходите по заема. Липсва посочване на право на отказ от договора. Съдържа се клауза
за предоставяне на поръчителство. Изискването за заплащане на възнаграждение на
поръчителя навежда недействителност на договора за поръчителство.
В предоставения срок за отговор ответника „Кредисимо“ ЕАД оспорва иска. Потвърждава
сключването на договора и усвояване на заемната сума. Заявява, че задълженията са
погасени на 16.12.2019 г. Отрича твърденията за нищожност.
В предоставения срок за отговор ответника „Ай Тръст“ ЕООД оспорва исовете.
Потвърждава сключването на договора за кредит и усвояване на заемната сума. Заявява, че
липсва основание в договора за поръчителство за заплащане на възнаграждение. Заявява, че
задълженията са погасени на 16.12.2019 г. Отрича твърденията за нищожност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения договор за кредит ********/18.11.2019 г. е видно, че на същата дата между
„Кредисимо“ АД и ищцеца е постигнато споразумение за предоставяне от първия на
последния в заем на сума от 1700 лв. платима на 18 месечни вноски от по 124,04 лв. при
лихва от 36,50 % и ГПР 43,24%. Общия размер на плащанията е 2232,72 лв. Предвидено е в
чл. 4 от договора предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция или
поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице. Това се явява условие за
одобряване на кредита.
От представения договор за поръчителство от 18.11.2019 г. и приложение № 1 към него е
видно, че в деня на сключване на договора за кредит между ищцата и „Ай тръст“ ЕООД е
сключен договор за поемане на отговорност от последния пред заемодателя за изпълнение
на задълженията на заемополучателя по договора за кредит срещу възнаграждение от 107,05
лв. на месец или общо 1926,90 лв.
От представената от ответника „Кредисимо“ АД справка от 16.12.2019 г. е видно, че ищеца е
заплатил предсрочно задължиенията си по кредита и сума от 107,05 лв. по договора за
поръчителство, която е преведена на поръчителя.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни
изводи:
Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
между "Кредисимо" ЕАД и ищеца е възникнало правоотношение по повод предоставянето
на паричен заем в размер от 1700 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно
като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и
на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
2
Предвид изложеното, то с характеристики на потребителски договор е и Договорa за
предоставяне на поръчителство от 18.11.2019 г., сключен между ищеца и ответника „Ай
Тръст“ ЕООД. Следва да се посочи, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен
на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е
предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Ето защо двете
правоотношения следва да се разгледат съвместно, като се има предвид и, че "Кредисимо"
ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД т. е. кредиторът и
поръчителят са свързани лица. Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за
заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: да предостави на ответника
банкова гаранция в срок от 10 дни от сключване на договора за всички задължения по
сключения договор за кредит или одобрено от заемодателя дружество - поръчител. Прочитът
на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения
договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява
неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя
избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.
Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика
неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен
кредит в сравнително нисък размер (1700 лева). Предвид това, не само правно, но и
житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна
възможност да осигури банкова гаранция в размер от всички задължения по договора за
кредит. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от
длъжника, то кредиторът цели да го “насочи” към единствената форма на обезпечение,
която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от
одобрено от ответника "Кредисимо" ЕАД дружество. Това дружество е именно другият
ответникът в настоящия процес- „Ай Тръст“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по
договора за заем. Предвид изложеното, то разходът за потребителя по договора за
поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на
поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга - условията
за другото обезпечение е на практика невъзможно за осъществяване от длъжника.
Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към
ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
3
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид
изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР
е 43,27 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за
това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както
вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на
потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на
сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая,
акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането
на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху
обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно ( чрез изначалното му включване
в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи
договора. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му
по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от ДиректИ.
93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и
дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната
разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация
за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че
за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. С оглед приетите
по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице
несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него
компоненти, то следва да се приеме, че договорът е недействителнен на основане чл. 22
ЗПК. С оглед изложеното, исковата претенция за прогласяване на основание чл. 22 ЗПК на
договора за потребителски кредит е основателна и следа да бъде уважена.
Предвид изложеното предявеният евентуален иск за нищожност на члаузата по чл. 4 от
договора не подлежи на разглеждане.
Основателен е също и иска за прогласяване на нищожността на договора за предоставяне на
поръчителство на основание противоречие с добрите нрави, поради нееквИ.лентност на
престациите. Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се
използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се
4
възползва от по-неблагоприятното положение на другата страна. В разглежданата хипотеза
ищеца и е сключил договор с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, като е поел задължение за
заплащане на възнаграждение, в изпълнение на неравноправна клауза по договора за кредит.
„Ай Тръст“ ЕООД от своя страна е поело задължение да сключи договор за поръчителство
със заемодателя. Съдът приема за изцяло основателни доводите, че ищца не дължи
възнаграждение по така сключения договор. Той има качеството потребител, включително и
в отношенията си с втория ответник. Основателни са развитите съображения, че за
неравноправна следва да се приеме клаузата, с която е поето задължение за заплащане на
парични суми към поръчителя, като подобна клауза не поражда облигационни задължения.
Обезпечителните договори са поначало едностранни, едната страна поема задължение да
обезпечи едно вземане. Поръчителство е договор, който се сключва между кредитора и
поръчителя. Процесният договор, случен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, не е договор за
поръчителство по см. на чл. 138 от ЗЗД. Той има правните характеристики на възмезден
договор за мандат, тъй като едната страна е поела задължение да извърши едно правно
действие - да сключи договор за поръчителство, а другата да й заплати възнаграждение за
това. Ищеца не би имал правен интерес да иска прогласяване недействителността на
договора за поръчителство, сключен между „Кредисимо” ЕАД и Ай Тръст“ ЕООД, тъй като
кредиторът би загубил учреденото в негова полза лично обезпечение, а и договорът за
поръчителство е договор, по който ищеца не е страна. Ищеца обаче има интерес да оспори
процесния договор като недействителен. Същият е нищожен, тъй като е сключен в
противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като срещу задължението за заплащане на
възнаграждение ищцата не получава нищо в замяна. Обезпечение на своето вземане
получава кредиторът по договора за заем, който е поставил изискване за сключване на
подобен договор като условие за отпускането на паричния заем. Ищеца е бил поставен в
положение, при което е принуден от икономически по-силната страна да сключи договор с
„Ай Тръст“ ЕООД, което лице е посочено и одобрено от кредитора по договора за заем. „Ай
Тръст“ ЕООД се е възползвало от по-неблагоприятното положение на другата страна, като е
било наясно за условията на договора за заем, видно от текста на сключения с ищеца
договор за предоставяне на поръчителство. Основен принцип в гражданския оборот е
забраната за неоснователно обогатяване, каквато се констатира да е налице в случая.
Договор за предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави и е нищожен.
Същият не поражда права и задължения, като следва да се подчертае, че недействителността
на този договор не би засегнала договора за поръчителство и валидността на поетото от „Ай
Тръст“ ЕООД лично обезпечение. Това са отношения между кредитора и поръчителя.
Предвид изложено, настоящият съдебен състав намира, че така сключеният договор за
предоставяне на поръчителство се явява нищожен, доколкото е сключен в противоречие с
императивни материалноправни разпоредби – чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК
Доколкото се установя от представената от ответника справка, че е платена сума от 107,05
лв. за възнаграждение на поръчителя, същата се явяват дадена без основание и подлежи на
възстановяване на ищеца. Предвид това иска по чл. 55 от ЗЗД е основателен и следва да се
уважи.
5
Уважаването на главния иск е основание за уважаване и на обективносъединения с него
акцесорен такъв по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва от завеждане на делото до
окончателното плащане.
Предвид изхода на делото на ищеца следва да се присъдят притендираните от него разноски,
съобразно списъка и доказателствата за сторени такИ. за държавна такса в размер от 116,36
лв. дължими от „Кредисимо” ЕАД и 100 лв. дължими от „Ай Тръст“ ЕООД.
Тъй като ищеца е представляван от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА на адвокат Р. следва да
се определи възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА, съобразно разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията и от 2016 г. по 300 лв. за всеки от трите иска. Съобразно с това „Кредисимо”
ЕАД дължи заплащане на сума от 300 лв., а „Ай Тръст“ ЕООД –от 600 лв.
На ответиниците разноски не се дължат.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между ищеца А. А. Д., ЕГН **********, от
гр. ******, ул. ********* № ***, и ответника „Кредисимо” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет.2, Бизнес
център „България“ договор за потребителски заем/кредит № ********/18.11.2019 г. е
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между ищеца А. А. Д., ЕГН **********, от
гр. ******, ул. ********* № *** и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет.2, Бизнес
център „България“ договор за предоставяне на поръчителство от 18.11.2019 г., е
НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради противоречието му с добрите
нрави.
ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет.2, Бизнес център „България“да заплати на А. А.
Д., ЕГН **********, от гр. ******, ул. ********* № *** сумата от 116,36 лева( сто и
шестнадесет лева и 36 ст.) – държавна такса.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет.2, Бизнес център „България“ да заплати на А. А.
Д., ЕГН **********, от гр. ******, ул. ********* № *** сумата от 100 ( сто ) лева –
държавна такса.
ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет.2, Бизнес център „България“ да заплати на
6
основание чл. 38 ЗА на адвокат Р. Н. Р. с личен № ********* сумата от 300 (триста) лева –
възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие на ищеца.
ОСЪЖДА Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет.2, Бизнес център „България“да заплати на основание чл.
38 ЗА на адвокат Р. Н. Р. с личен № ********* сумата от 600 (шестстотин) лева –
възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п./____________
7