гр. Стара Загора, 23.07.2018 г.
Старозагорски районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на осемнадесети юни, две хиляди и осемнадесета година в
състав:
при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното
от съдия Тенева гр.дело № 6005 по описа за 2017 г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове по чл. 344 ал. 1 т.1, 2, 3 и 4 от КТ
и по чл. 224 от КТ.
Ищецът С.Я.И. твърди, че е сключил Трудов договор № 7
от 31.10.2016 год. с „Куфферат България" ООД. Съгласно договора С.И. е
приел да изпълнява длъжността „инженер електроник, компютърен дизайн" в
офиса на дружеството-работодател, находящо се в гр. Стара Загора. Основното
месечно възнаграждение било 2600лева, което се изплащало до 15- то число на
месеца, следващ отработения месец, платимо по банков път. Срокът на договора
бил до 30.03.2017год.
С Допълнително споразумение от 01.02.2017год се променила
длъжността на работника в „мениджър, информационни технологии". С Допълнително споразумение от
30.03.2017год страните са се споразумели за мястото на работа на служителя -
офис в гр. Стара Загора,ул. Кольо Ганчев. Със същото споразумение трудовия
договор от срочен преминал в безсрочен. С
Допълнително споразумение от 01.04.2017год. страните се съгласили да се промени
трудовото възнаграждение, което станало 4 900лева. Определено било и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - 2,4% -117,60лева.
С молба за ползване на платен годишен отпуски от
31.07.2017год. С.И. е поискал да му бъде разрешен отпуск от 01.08.2017год до
22.08.2017год. Работодателя му не е разрешил отпуска с резолюция от
01.08.2017год. На 03.08.2017год работодателят е издал Предизвестие № 1 от
03.08.2017год, с което на основание чл.326 КТ, във връзка с чл.328, ал. 1, т.2
от КТ заявил, че желае да се прекрати трудовото правоотношение с работника след
изтичане на 30 календарни дни. В същото време работодателя вече е бил уведомен
за болничен лист № Е20178068942 от 03.08.2017год. Болничният лист е бил представен
на работодателя в оригинал и сканирано копие по имейл адреса. Предвид това, че
получената травма е сериозна и лицето се е нуждаело от домашен престой са
издадени последващи болнични листове с № Е20178068955 от 09.08.2017год ; №
Е20170374409 от 18.08.2017год и № Е20170374458 от 01.09.2017год. Всички
болнични листове били изпратени с куриер в оригинал до адреса на счетоводството
на дружеството-работодател - гр. Ямбол, ул. Николай Петрини № 2 /ловно
дружество/ офис 8 за гл. счетоводител Радка Пасекова. Болничния престой бил
продължен до 10.09.2017год. Междувременно
работодателят издал няколко заповеди. Първата била Заповед № 10 от 03.08.2017г.
за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за дисциплинарно
нарушение", която не била връчена на работника.
Издадена била и Заповед № 20 от 01.09.2017г. за
дисциплинарно уволнение, която била изпратена по куриер „Еконт Експрес".
По-късно отново по куриер била изпратена нова заповед
за дисциплинарно уволнение № 21 от 11.09.2017год, връчена на служителя на
19.09.2017год. С последната заповед била изпратена и трудовата книжка, на която
е оформено като дата на прекратяване - 11.09.2017год.
Не били поискани писмени обяснения на работника, не
било поискано и разрешение от Дирекция „Инспекция по труда". Заповедта за
уволнение не била мотивирана и обоснована.
Подадена била жалба до Дирекция „Инспекция по
труда" гр. Ямбол, приета с вх.№ 17290785 от 10.10.2015год. Същата била изпратена
по компетентност на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора. Към
настоящия момент се извършвала проверка, която не била приключила с констативен
протокол.
Предвид всички гореизложени факти и представени
писмени доказателства моли да се постанови решение, с което
-да се признае дисциплинарното уволнение със Заповед №
21 от 11.09.2017год за незаконосъобразно и то да бъде отменено;
-да се възстанови С.Я.И. на длъжността „мениджър ,
информационни технологии";
-да се осъди „Куфферат България" ООД, с ЕИК
********* да заплати на С.Я.И. с ЕГН ********** обезщетение по чл.224 от КТ,
както и законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на
обезщетението;
-да се осъди „Куфферат България" ООД, с ЕИК
********* да заплати на С.Я.И. с ЕГН ********** обезщетение по чл.225 от КТ в
размер на 19 600 лева, както и законната лихва от датата на исковата молба до
изплащане на обезщетението;
-да се осъди „Куфферат България" ООД, с ЕИК
********* да извърши поправка в трудовата книжка на С.Я.И.;
Претендирани са направените по
делото разноски вкл. адвокатски хонорар.
След разпореждане на съда с указания
по чл. 129 от ГПК ищецът е заявил отказ от иска за обезщетение по чл. 224 от КТ.
С допълнителна искова молба от
02.02.2018 г. ищецът е уточнил, че размерът на претенцията му по чл. 225 ал. 1
от КТ е 30 105, 60 лева за периода от 11.09.2017 г. до 11.03.2018 г.
С Определение от 15.02.2018 г. производството по иска
за поправка на основанието за уволнение в трудовата книжка е прекратено като
недопустимо. Определението е влязло в сила на 13.03.2018 г.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е
депозиран писмен отговор.
Ответникът счита, че исковата молба
е недопустима и неоснователна.
На 01.08.2017 г. на С.И. било
предложено допълнително споразумение към трудов договор, а именно № 7/31.10.2016г.
за смяна на длъжността от „Мениджър информационни технологии“ на „Търговски
представител“ и основното трудово възнаграждение в размер на 2600лв, както и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит -
2,4%-62,40лв. поради закриване на щата на длъжността, която той е заемал до
този момент.
След отказа му пред организатора на
фирмата Николета Тодорова, а също и чрез имейл по-късно на същия ден С.И.
изпратил също по имейл молба за платен годишен отпуск, считано от 01.08.до
22.08. в размер на 16 дни, за което не е получил разрешение от Работодателя и
по свое усмотрение е започнал упражняването му. В същия този имейл от ищеца,
той заявил, че няма нищо против да бъде освободен от работа поради закриване на
позицията, която заема на основание чл. 328, ал.1, т.3 от КТ.
Тъй като ищецът е бил в отпуск от
20.07. до 31.07. вкл., за който е получил разрешение от работодателя, следващата
молба за отпуск не е уважена от Работодателя, поради работните ангажименти и
изтичащите срокове, за които Служителят също носи отговорност. В периода
01.08.2017 - 03.08. 2017г. служителят е ползвал неразрешения годишен отпуск,
като съответно не се е явявал на работното си място.
След като е установено, че ищецът не е бил на
работното си място, работодателят е съставил Заповед No.10/03.08.2017г. за
налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за дисциплинарно
уволнение". След многократни опити да бъде осъществен контакт с И., същият
е намерен и поканен по телефона да се яви в офиса на фирмата, за да даде
обяснения преди заповедта да му бъде връчена. И. отказал, заявявайки, че няма
да подписва никакви документи и не желае да контактува с работодателя
От този момент нататък с ищеца работодателят нямал
никакъв контакт. И. не отговарял на телефонните обаждания, търсен бил
многократно от работодателя и на постоянния му адрес, но без резултат. Заповед
No.l0/03.08.2017 за налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за
дисциплинарно уволнение", както и Предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение по инициатива на Работодателя са изпратени по и-мейл
на 03.08.2017 на И., за да се запознае със съдържаниято им след отказа на
служителя да се яви лично. Оригиналите на същите документи били изпратени и
чрез куриер Еконт на 03.08.2017г. на постоянния адрес на служителя: с.Хлябово
ул. "Св.Св. Кирил и Методий" 22, като същите били върнати от куриера
поради неустановен контакт с получател.
След изпращането на документите по и-мейл,
работодателят получил Болничен лист №.Е20178068942, както и обяснителна записка
в отговор на Заповед No.10/03.08.2017 за налагане на дисциплинарно наказание
„Предупреждение за дисциплинарно уволнение", и Предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на Работодателя.
Служителят твърдял, че след като е бил в Платен годишен отпуск от 01.08.2017г.
до 22.08.2017г., същият е бил и на работното си място на 01.08.2017г. и
02.08.2017г., където очевидно според обяснителната записка не е извършвал
задълженията си на Мениджър информационни технологии, а е правил опити да вдига
тежки предмети -местил мебели, което е в разрез с неговите задължения съгласно
трудовия му договор (прилагаме писмена кореспонденция,както и обяснителна
записка), от което е получил остра болка и това е наложило спешното му домашно
лечение.
Последвал втори,трети и четвърти болнични листове,като
за периода между втори и третия служителят отново не е уведомил по никакъв начин
работодателят в продължение на 5 дни какво е неговото състояние и дали ще
продължи лечението му или не. На 18.08.2017г. в офиса на фирмата находящ се в
гр.Стара Загора ул."Кольо Ганчев"33 е проведено събрание със
служителите от RD отдел относно дневния ред и други вътрешни разпоредби, като
при съставения протокол е отбелязано, че С.Я.И.(Мениджър Информационни
Технологии) отсъства и не е на работното си място, за което прилагат протокол
от събранието Служителят изпратил болничен лист No.E20170374409/18.08.2017 едва
на 22.08.2017 в 13:30 не в седалището и адреса на фирмата, а в офиса на
счетоводството на фирмата, като не давал никакво обяснение за липсата му от
17.08. до 22.08.2017.
Нещо повече, на всички болнични листове било
отбелязано, че те се издават за повече от един работодател, което противоречало
на разпоредбата на чл.3.2.6 от Трудов договор №7/31.10.2016г, която въвеждала
забрана на работника да сключва други трудови и граждански договори с трети
лица без изричното и предварително съгласие на работодателя. Освен тази писмена
договорка И. има и устна такава с Работодателя. От приложените болнични листове
било видно, че И. неправомерно е полагал труд за втори работодател. При
извършването на проверка от Инспекцията по труда разбрали, че И. има трудов
договор и с друга фирма „Изот Сервиз“. Отделно по време на кореспонденцията по
ел. поща се вижда , че ищецът има и друг фирмен имейл именно към тази фирма,
ясно личало от приложените към отговора ни доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 3.2.8
от трудовия му договор И. следвало да уведоми незабавно работодателя си при
невъзможност да се яви на работа , като посочи причината за отсъствието си и
срока, за който ще отсъства , а ползването на платения годишен отпуск става едва
след предварително 14- дневно съгласуване с работодателя на база подадена молба
от работника , както изрично посочва чл. 4.4 от трудовия му договор. Нито една
от тези разпоредби на трудовия договор не била спазена в случая.
Третият болничен лист с №Е20170374409/18.08.2017 е с
период 17.08.2017г. - 31.08.2017г. От 31.08.2017г. до 04.09.2017г. отново
нямало никакъв опит за контакт от страна на Служителя, поради което била
съставена Заповед за дисциплинарно уволнение №20/01.09.2017, която е изпратена
с куриер Еконт експрес с товарителница N ********* на 04.09.2017г. в 10:12ч. Но
по - късно след като на 04.09.2017 в офиса на счетоводството се получил
Болничния лист с №Е20170374458/ 01.09.2017г. Работодателят веднага заличавал
дисциплинарното уволнение на Служителя. Последвали болничен 01.09.2017г. до
10.09.2017г.
На 11.09.2017 била издадена Заповед №21/11,09.2017г.
"Дисциплинарно уволнение" с мотивите, че не уведомил своевременно
Работодателя за отсъствията си от работа, с което създава непреодолими
препятствия за изпълнението на срочна задача „Разработка на софтуер и
хардуер" ,както и „Изработка на тестер" по международен договор за
изпълнение.
В Заповедта изрично било записано,че на Служителя
следва да бъде изплатен полагаемия платен годишен отпуск за 2017г. - 9 работни
дни в размер на 2376,76лв. Във връзка с предприетата процедура по налагане на
дисциплинарното наказание работодателят правил многократно опити да осъществи
контакт с И.. Същият отново е търсен на постоянния му адрес, който адрес е
оставен и като такъв за кореспонденция с него. Но нито е отговарял на
повикванията на работодателя, нито е отварял вратата, когато е търсен на адреса
му, нито получавал изпратената до него кореспонденция. Многократно Николета
Тодорова -служител във фирмата е посещавала адреса с цел да го открие , но без
резултат. Съгласно чл.9.2. от трудовия договор при промяна на адреса си, И. бил
длъжен да извести незабавно работодателя с писмено уведомление. До получаване
на уведомлението всякаква кореспонденция, изпратена до него на посочения в
договора адрес, се считала за получена от него.
И. бил информиран своевременно за започналото
дисциплинарно производство срещу него. Причината да бъдат издадени няколко
заповеди е единствено тази , че лицето правило няколко еднакви нарушения,
отсъствало на няколко пъти от работното си място , без да уведомява
работодателя за това.
Възражението, че не била уведомена Инспекцията по
труда за предстоящото дисциплинарно уволнение и не било поискано разрешение от
нея е ирелевантно за спора. Такова задължение не съществувало за работодателя.
Наредба № 5 от 20.02.1987 г. е нормативният акт, изброяващ болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от
Кодекса на труда, но съгласно приложените болнични листи и описаната в тях
диагноза работникът не попадал в изброените в наредбата диагнози. Само в
определени случаи налагането на дисциплинарно наказание уволнение предпоставяла
допълнителни процедурни действия от страна на работодателя, какъвто не е
настоящия случай.
Възражението , че не са поискани обяснения от
работника също не отговаряло на истината. Работникът е този , по чиято вина не
бил осъществен контакт с него.
Типична проявна форма на пълното неизпълнение на това
задължение е неявяването на работа. На практика в настоящия случай било налице
пълно неизпълнение , тъй като работникът отсъствал от работа през целия работен
ден.
Друг важен момент бил, че при издаването на заповедта
за налагането на дисциплинарното уволнение и след това, работникът не е останал
без работа. В противоречие със сключеният от него трудов договор той е имал и
второ трудово правоотношение.
Така наложеното наказание е наложено при спазване на
законовата процедура и напълно съответства на тежестта на извършеното нарушение
и на поведението на работника . Неявяването на работа в случая продължава
повече от един работен ден и и трае най-малко два работни дни.
Работникът е изслушан още при извършване на първото си
нарушение. Дал е писмени обяснения Така издадената заповед била изцяло законосъобразна,
спазена е и процедурата по издаването й. Предвид горното е спазена процедурата
по издаване обжалваната заповед и следва да бъде разгледана по същество.
По отношение на иска по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ,
доколкото той също е обусловен от главния иск, също считат за изцяло
неоснователен. Ищецът не бил посочил данни, от които да стане видно да е
претърпял вреди в причинна връзка с незаконното му уволнение.
Вредите
за работника или служителя се изразявали в липсата на трудово възнаграждение,
каквото в настоящия случай не било налице. Забавата започва да тече от деня на
поканата на работника или служителя към работодателя, а ако такава покана не е
била отправена -
Относно искането на ищеца да бъде възстановен на
работното си място, прилагат справка за приети уведомления по чл. 62 от КТ - 2
броя, от които е видно, че служителите са преназначени и в тази връзка са
подписали допълнителни споразумениия към трудовите си договори, в които се
посочва , че работно място се премества от Стара Загора - в офис Елхово. Това
води несъмнено до извода, че на практика И. не би могъл да бъде възстановен на
същата длъжност поради закриване на щата.
Предвид гореизложеното, считат за
безспорно установено и доказано, че ищецът е извършил нарушение на трудовата
дисциплина, като е извършил визираните в процесната заповед нарушения на
трудовата дисциплина, без основателна причина не се е явявал на работното си
място за изпълнение на възложените му трудови задължения, нарушил е трудовия си
договор и с поведението си е довел до големи загуби и вреди на дружеството
работодател. Предвид гореизложените съображения, считат обжалваната заповед за
законосъобразна. Предявения иск за признаване уволнението за незаконно и
неговата отмяна е неоснователен, поради което моли да се отхвърлят исковете.
Претендирани са направените по делото разноски.
След
приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства
съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По отношение на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ във вр. с чл. 195 ал. 1 от КТ.
За основателността на този
иск ищецът е необходимо да докаже наличие на трудово правоотношение с
ответника, както и неговото прекратяване.
В тежест на ответника е да
докаже законността на основанието за уволнението, в конкретния случай – че
дисциплинарното наказание "уволнение" се наложено при виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното
наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към
процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на
служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове и
получаване на разрешение/мнение от компетентни органи, когато са налице
предпоставките за това.
Видно от представения Трудов договр
№ 7 от 31.10.2016 г. ищецът е бил назначен на длъжност „инженер електроник,
компютърен дизайн“ със срок до 30.03.2017 г. и месечно основно трудово
възнаграждение в размер на 2 600 лева.
С непрецизно оформено Допълнително
споразумение от 01.02.2017 г. С.Я.И. е назначен на длъжност „мениджър
информационни технологии“, като е посочен изпитателен срок до 01.04.2017 г. за
новата длъжност. С второ Допълнително споразумение от 30.03.2017 г. е
определено място на работа офис в гр. Стара Загора и Трудовият договор е
трансформиран от срочен в безсрочен. До изтичане на срока за изпитване
договорът не е прекратен. С трето Допълнително споразумение е увеличена
работната заплата на 4 900 лева основно месечно трудово възнаграждение и
117, 60 лева за придобит стаж и професионален опит.
От всичко гореизложено може да се
направи извод, че ищецът е бил в трудови правоотношения с ответното дружество
по безсрочен трудов договор на длъжност „мениджър информационни технологии“ с
място на работа в гр. Стара Загора и брутно трудово възнаграждение в размер на
5017, 60 лева.
По признание на самия ответник в
отговора на исковата молба на 01.08.2017 г. на ищеца било предложено ново
Допълнително споразумение, с което се намалява заплатата му и се променя
длъжността му на търговски представител поради съкращаване в щата на неговата
длъжност. С.Я. не е подписвал така предложеното му споразумение. Изпращани са
документи и е разменена кореспонденция по мейл. По отношение на тази
кореспонденция за съда остава неясно какви точно документи са били изпращани
между страните, доколкото това не е видно от електронната кореспонденция, която
беше представена само в хартиен вариант.
В периода от 03.08.2017 г. до
10.09.2017 г. ищецът е бил в платен отпуск поради временна неработоспособност,
за което е уведомил своевременно работодателя си, който признава в отговора на
исковата молба получените болнични листи.
На 03.08.2017 г. работодателят е
издал Предизвестие на основание чл. 326 във вр. с чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, с
което предизвестява ищеца, че след изтичане на 30 дневния срок ще счита
трудовото правоотношение за прекратено на основание съкращаване в щата. Съгласно
чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ – в случаите, когато трудовият договор се прекратява
с предизвестие, конститутивното действие по прекратяване на съществуващото
трудово правоотношение настъпва с изтичането на срока на предизвестието.
Искът за отмяна на уволнението е
конститутивен и предполага упражняване на съществуващо в полза на ищеца
потестативно право – право на отмяна на заповедта за уволнение. За да възникне
такова право, е необходимо на първо място да е налице заповед за уволнение,
която да е породила своя правен ефект – да е прекратила съществуващо трудово
правоотношение. В случай, че заповедта за уволнение, чиято отмяна се иска, е
издадена след прекратяване на трудовото правоотношение /независимо от причината
за това/, то в полза на ищеца не възниква право на отмяна на заповедта, тъй
като тя не е породила своя прекратителен ефект.
Ето защо е релевантно да се разгледа въпроса, дали към
момента на връчване на процесната уволнителната заповед между страните е
съществувало трудово правоотношение.
Няма категорични доказателства за
това дали и кога е изпратено предизвестието по чл. 326 от КТ по мейл на ищеца.
Документите са изпратени в оригинал по куриер съгласно отговора на исковата
молба и представените доказателства (вж. л. 71 от делото). Няма доказателства
за получаването им, напротив в отговора се признава, че същите са върнати от
куриер като неполучени. Дори и да се приеме, че предизвестието е получено по
мейл на 03.08.2017 г., както се твърди от ответното дружество, то същото е
изтекло на 03.09.2017 г. докато служителят е бил в отпуск поради временна
неработоспособност и същият се ползва от закрилата по чл. 333 ал. 1 т. 4 от КТ.
Съгласно Решение № 63/31.03.2011г. по г.д. №1728/2009г. IV ГО на ВКС закрилата
по чл. 333, ал. 1, т.4 има обективен характер и важи винаги когато работникът е
започнал ползването на разрешения му отпуск. Тя се прилага винаги, когато
работникът или служителят е започнал ползването на разрешения му отпуск /без
значение точно какъв – платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна
неработоспособност и др./.
Не е издавана Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ преди изтичане на
предизвестието и не е заплатено полагаемото се обезщетение.
Водим от всичко гореизложено съдът намира, че това
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в
щата не е произвело действие.
Страните не спорят, че е издадена Заповед за
дисциплинарно уволнение от 11.09.2017 г., както и че същата е получена от ищеца
на 19.09.2017 г. и от тази дата трудовото отношение се счита за прекратено
съласно правилото на чл. 335 ал. 2 т. 3 от КТ. Този факт беше отделен като
безспорен с доклада по делото и по отношение на него страните не възразиха. По
делото са представени няколко обратни разписки за кореспонденция по куриер,
като само една от тях удостоверява връчване с дата 26.09.2017 г. Доколкото
обаче от същата не се разбира какви документи са доставени и предвид отделените
като безспорни факти по делото, съдът намира, че действително от дата
19.09.2017 г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца.
С оглед на изложеното процесната заповед, с която на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание, е породила правен ефект и следва да
бъдат разгледан въпросът, законосъобразно ли е упражнено правото на уволнение.
Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага,
когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта
на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на
служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя
изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, включително
изслушване на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове.
Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя.
Дисциплинарната отговорност на ищеца е ангажирана най-напред
със Заповед от 01.09.2017 г., която обаче не е произвела действие. По признание
на самия работодател в отговора на исковата молба същата е изпратена на
04.09.2017 г. с куриер, като не се спори, че се е върнала неполучена. На същата
дата (04.09.2017 г.) е получен последният болничен лист на ищеца за временна
неработоспособност от 01.09.2017 г. до 10.09.2017 г. – същият е уведомил в
определения в Наредбата за медицинската експертиза срок от два работни дни за
издадения болничен и се ползва от закрилата на чл. 333 ал. 1 т. 4 от КТ, поради
което и с тази Заповед не е прекратено трудовото правоотношение.
С втората Заповед от 11.09.2017 г. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” със следните мотиви: неявяване на работа,
без да са посочени дати или период; работа при втори работодател без знанието
на работодателя; нарушение на трудовата дисциплина, само бланкетно посочено
като израз; както и общо твърдение, че не спазва задълженията си според
трудовия договор и с действия пречи за изпълнение на срочни задачи, с което
можело да доведе до големи щети за работодателя.
Дисциплинарното наказание се налага винаги с мотивирана
заповед, която трябва да съдържа описание на нарушението с обективните и
субективни признаци, времето на извършването му, вида на наказанието и правното
основание /законовия текст/ - чл. 195, ал. 1 КТ. Неспазването на предписаната
от закона форма и съдържание на заповедта води до незаконосъобразност на
уволнението. Съдът следи служебно за спазването на чл. 195 ал.1 от КТ, тъй като
разпоредбата е императивна.
От така представената Заповед за уволнение от
11.09.2017 г. съдът намира, че същата е изцяло немотивирана, поради което е и
незаконосъобразна.
Не е посочено на кои дати се твърди, че отсъства от
работа, за да се прецени дали вече не е наложено наказание за това нарушение –
напр. със Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от 03.08.2017 г.
Освен това дружеството работодател е формирало като основание за прекратяване
на трудовия договор не просто отсъствието от работа, а защото същото се случва,
без да се информира „Куфферат България“ ЕООД своевременно за това. Кои
отсъствия визира ответникът в тази заповед и какво означава „несвоевременно“
предупреждение не може да стане ясно, още повече че така формирано нарушението
не може да се счете, че е въобще сред посочените в чл. 190 от КТ основания. На
следващо място е посочено, че ищецът е работил при втори работодател без
знанието на управителя на дружеството. Не е ясно кога е узнал за това нарушение
работодателя с оглед преценка дали са спазени преклузивните срокове по чл. 194
ал. 1 от КТ и кой друг работодател визира. Още повече, че твърденията на
работника са, че същият действително е работил допълнително при втори
работодател за два часа работно време и управителят на ответното дружество е
знаел за този факт. Самият И.Т. – законен представител на „Куфферат България“
ООД обяснява в първото по делото заседание с оглед отделянето на спорното от
безспорното по делото, че е знаел, че ищецът Я. е работил в Изотсервиз гр.
Стара Загора, както и на други места, без да уточни кои. По – нататък Заповедта
за уволнение също съдържа само бланкетни изрази.
Отделно от гореизложеното съдът намира, че не е
спазена процедурата по чл. 193 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ, преди
налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша
работника или да приеме писмените му обяснения. Целта на разпоредбата е да
осигури протичане при условията на обективност на дисциплинарното производство,
което от своя страна е предпоставка за вземане на решение от органа,
осъществяващ дисциплинарната власт, дали да наложи дисциплинарно наказание и
ако да – какъв да бъде неговият вид. Ето защо изслушването на обясненията на
работника предпоставя на първо място обясненията да са изискани в рамките на
дисциплинарното производство, да за изискани обяснения за извършването на
конкретизирани по всички обективни признаци /време, място на извършване и т.н./
вменени нарушения, да е даден подходящ срок за депозиране на обяснения, както и
същите /ако са дадени/ да са достигнали до знанието на работодателя преди
връчване на уволнителната заповед. Когато дисциплинарната отговорност е
ангажирана за повече от едно нарушение, изискването на обяснения следва да
обхваща всяко от тях.
В настоящия случай по делото не се
събраха доказателства да са искани обяснения на ищеца за сочените в Заповедта
от 11.09.2017 г. нарушения. Единствено са постъпили обяснения по наложеното
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, които обаче не могат да
бъдат взети предвид поради правилото на чл.189 ал. 2 от КТ за еднократност на
наказанието.
В отговора на исковата молба се
твърди, че преди да му бъде наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ ищецът
бил многократно търсен на посочения в трудовия му договор постоянен адресн и по
телефона, като бил търсен както лично на адреса, така и била изпращана
кореспонденция.
Всъщност тези твърдения, че са искани обяснения от
ищеца преди изпращане на Заповедта от 11.09.2017г. не са подкрепени от
достоверни доказателства. От приложените и неполучени куриерски пратки (две на
брой) въобще не може да се установи какво е изпращано, още повече че и самият
работодател твърди в отоговра на исковата молба, че е изпращал други документи
с тях (предизвестие за уволнение поради съкращаване в щата и заповед за
дисциплинарно уволнение от 01.09.2017 г.) Единствено свидетелката Николета
Тодорова – съпруга на управителя на „Куфферат България“ ООД твърди, че са
звънели по телефона на С.Я., за да му поискат обяснения. Нейните показания
следва да се ценят с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК и съдът намира, че
същите са заинтересовани и не се подкрепят от други доказателствени средства по
делото. Основното възражение на ответното дружество е, че по вина на работника
не са дадени обяснения, тъй като същият се е укривал и процедурата била
спазена.
Всъщност непоискването на обяснения е основание за
отмяна на заповедта за уволнение, без да се разглежда спорът по същество - чл.
193, ал. 2 КТ. Изразът “по негова вина” не е употребен правилно. Не е
необходимо виновно поведение. Достатъчен е фактът, че работникът не е дал
обяснения след като са били поискани. Субективното му отношение е без значение.
По делото не се събраха доказателства именно за това да са искани обяснения от
работника, като в същото време ответникът е разполагал с мейл, телефон,
постоянен адрес на служителя и очевидно твърди да е знаел за друг работодател
респективно за негово седалище и адрес. Въпреки това по делото не се
представиха доказателства в тази насока, а се подчертаваше, че ищецът умишлено
се укривал и работодателят нямало какво да направи. Всъщност доказателства за
изпращане на искане за обяснения до адреса, посочен за кореспонденция в
трудовия договор, макар и да не е получено, са достатъчни да обосноват спазване
на процедурата, а такива не се представиха. Следва да се отбележи, че в този
случай следва да се разгледа мотивираността на Заповедта за уволнение и
уволнението пак би било незаконно на друго основание, както беше изложено по
–горе.
Водим от всичко гореизложено съдът намира, че уволнението
е незаконно и заповедта следва да бъде отменена поради факта, че не е спазена
процедурата по чл. 193 от КТ. Всички останали възражения и доказателства са
ирелевантни и не следва да се обсъждат с оглед решаване на спора.
По
отношение на иска по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ.
Искът по чл.344 ал.1 т.2 от КТ има конститутивен
характер и е обусловен от изхода на спора по иска за незаконно уволнение, като
предпоставките за уважаването му са съответно - признаване на уволнението за
незаконно и наличие на трудово правоотношение, което би съществувало, ако не
беше незаконно прекратено.
Незаконно уволненият работник или
служител се възстановява от съда на заеманата преди уволнението работа
независимо от това, дали към момента на постановяване на решението длъжността
съществува.
Както беше посочено по-горе
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение поради скъкращаване
в щата не е произвело действие, защото не е доказано, че същото е достигнало до
ищеца, а ако се предположи, че е достигнало, то срокът му не е изтекъл преди
изтичане на закрилата по чл. 333 ал. 1 т. 4 от КТ и преди налагането на
дисциплинарно наказание и прекратяване на това на основание на трудовото
правоотношение. В настоящия случай не е приложима разгледаната хипотеза в ТР №
2/23.10.2012г. по т.д. № 2/2012г. ОСГК на ВКС. Не са налице две насрещни
конкуриращи се изявления за прекратяване на трудовото правоотношение. За да
настъпи прекратителния ефект на предизвеститето за уволнение поради съкращаване
в щата, следва преди всичко да е налице действително такова съкращаване, а не
просто голословно изявление на работодателя. Не бяха изложени никакви аргументи
или представени доказателства в тази насока от работодателя, поради което и
предвид действията, извършени след това изявление, а именно дисциплинарно
уволнение на работника от длъжността „мениджър информационни технологии“ съдът
намира, че дружеството не поддържа твърденията си да е съкращавал щата на тази
длъжност в предприятието. Единствените аргументи за промени и преустройства в
„Куфферат България“ ЕООД са, че работното място е преместено от Стара Загора в Елхово
и са преназначени двама служители там, за което били подадени уведомления по
чл. 62 от КСО. Между преместването на работното място и съкращаване в щата не
може да бъде сложен знак за равенство, а представените уведомления по чл. 62 от КСО не носят никаква информация, релевантна за спора.
Поради гореизложеното, както и поради факта, че
прекратеното трудово правоотношение е с безсрочен характер, то и обусловеният
от изхода на делото по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, иск за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност също е основателен. Той
следва да бъде уважен, като ищецът бъде възстановен на заеманата до уволнението
длъжност.
По отношение на иска по чл. 344, т. 3 КТ във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ.
Доказателствената тежест по този иск е на ищеца – той
следва да установи оставането си без работа поради уволнението, неговата
продължителност, причинната връзка с уволнението и размера на последното
месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението.
Искът за обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа вследствие на уволнението беше изменен едновременно по
основание и петитум с нов период и размер след подаване на исковата молба.
Изменението е допустимо доколкото 6- месечният период след уволнението изтича
винаги след двумесечния срок по чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ за предявяване на иска
за отмяна на уволнението – Решение № 215 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 166 от
2009 г. на IV ГО на ВКС.
В настоящия случай периодът на претенцията е от 11.09.2017
г. до 11.03.2018 г. и е в размер на 30 105, 60 лева. По делото бяха
представени служебна бележка на С.Я.И. за регистрирано безработно лице с
начална дата на регистрацията февруари 2018 г. два броя удостоверения от ТД на
НАП Пловдив, от които е видно, че след септември 2017 г. ищецът не е сключвал
нов трудов договор. Допълнителното трудово правоотношение с посочени 2 часа
работа на ден със Изотсервиз, което е съществувало към момента на започване на
работа при ответника, е продължило до януари 2018 г. По делото бяха предствени
и копия на трудовата книжка, както и беше направен оглед на същата в съдебно
заседание, от което може да се направи заключение, че след прекратяване на
трудовото правоотношение с „Куфферат България“ ЕООД ищецът не е сключвал нов
трудов договор за целия посочен период до 11.03.2018 г.
От разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ следва, че при
отмяна на уволнение поради несъобразяването му с изискванията на закона
/КТ/ работникът респ. служителят има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради незаконното
уволнение, за период до 6 месеца. Съгласно чл.225, ал.2 от КТ, когато през този
период работникът/служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право
на разликата в заплатите.
От друга страна в раздел ІХ на КТ е регламенирана
правната възможност на работника/служителя да полага допълнителен труд по
трудов договор. За положения труд при външно съвместителство работникът или служителя,
получава пълния размер на трудовото възнаграждение за основната работа, както и
възнаграждение за работата по външно съвместителство, според уговореното между
страните- чл.260 от КТ. Следователно, при незаконно уволнение по някой от
трудовите договори, налице е увреждане, съизмеримо с пропуснатото брутно
трудово възнаграждение по прекратения трудов договор като без значение е, че
останалите трудови правоотношения са се запазили и по тях работникът или
служителят е получавал трудово възнаграждение, както и неговия размер.
Осъществено е основание за търсене на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение и неговият размер следва да се определи по правилата на
чл.225, ал.1 от КТ, а когато прекратеното трудово правоотношение е заместено с
ново /след уволнението/, то незаконно уволненият работник или служител също има
право на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ при положение, че полученото
брутно трудово възнаграждение по нововъзникналото правоотношение е по-ниско от
това, което е получавал за длъжността по прекратения трудов договор. Размерът
на вредата се определя по правилата на чл.225, ал.2 от КТ -/ Решение
№479/08.07.2010 г. по гр.д.№965/2009 г. на ВКС,
IV г. о., Решение №161/30.07.2010 г. по гр.д.№86/2009 г. на ВКС, Решение
№43/03.02.2012 г. по гр.д.№281/2011 г. на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК/.
Целта на обезщетението за оставане без работа поради
незаконно уволнение е възмездяване на вредите от оставането без работа,
изразяващи се в пропуснати ползи от неполучаването на трудово възнаграждение, а
приложимостта на правилата по този вид обезщетение се определя от съда с оглед
на изложените от ищеца обстоятелства. За да се ангажира отговорността на
работодателя за заплащане на обезщетението за оставане без работа поради незаконно
уволнение следва да са налице следните кумулативни предпоставки: неправомерно
прекратяване на трудовото правоотношение, установено по съответния ред,
работникът да е претърпял имуществена вреда /пропусната полза/ като пряка и
непосредствена последица от уволнението и вредата да се съизмерява с пропуснато
трудово възнаграждение или с разлика във възнагражденията за предвидения от
закона максимален срок от шест месеца като тежестта за доказване е на ищеца.
Причинната връзка между претърпените вреди и уволнението не е необходимо да се
установява, тъй като тя се предполага.
Предвид събраните по делото доказателства и
установените обстоятелства съдът намира, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение на ищеца
по чл. 225, ал.1 КТ.
Не се спори, а и от представените доказателства се
установява, че както преди, така и след процесното уволнение, ищецът е полагал
допълнителен труд по трудов договор с един и същ друг работодател- Изотсервиз
гр. Стара Загора, като от датата на уволнението 19.09.2017 г. до 11.03.2018 г.
вкл. той не е започнал нова работа по основен трудов договор. Следователно
размерът на вредата подлежаща на обезщетение от ответника се измерва с
пропуснатото брутно трудово възнаграждение на ищеца за времето след
уволнението, но за не повече от шест месеца.
Последното получено от ищеца преди уволнението брутно
трудово възнаграждение в Куфферат България е 5017, 60 лв. По делото са
изготвени две съдебно – счетоводни експертизи, като в първата обезщетението е
изчислено, без да се взема предвид трудовото възнаграждение по допълнителния
договор с Изотсервиз, което настоящия състав счита, че е правилно и следва да
го кредитира. Според вещото лице за база за изчисление на обезщетението по чл.
225 ал. 1 от КТ и съгласно правилото на чл. 177 от КТ и чл. 228 от КТ следва да
се вземе предвид възнагражднието, получавано през юли 2017 г. Изчислено е, че
среднодневното брутно възнагараждение е в размер на 238, 93 лева. За периода от
11.09.2017 г. до 11.03.2018 г. обезщетението се равнява на 30 105, 60 лева
преди облагане с данък.
Ответникът
дължи и следва да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа поради
признатото за незаконно уволнение, за времето от 19.09.2017 г. до 11.03.2018 г.
в размер по-малък от претендирания предвид периода, а именно с 8 дни по малко
(8×238.93
лева = 1911. 44 лева) или от 30 105,
60 следва да се извади 1911. 44 лева и да се присъди обезщетение в брутен
размер на 28 194. 16 лева. Искът е основателен и следва да бъде уважен в
тази част и да се отхвърли за размера над 28 194. 16 лева до
30 105.60 лева.
По разноските.
Ищецът е сторил разноски в размер на 2 530 лева
за адвокатски хонорар.
Ответникът е сторил разноски в размер на 1878 лева
адвокатски хонорар, платен за исковото производство, както и 80 лева за вещо
лице.
Дължимата държавна такса е в размер на 60 лева за
двата неоценяеми иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ и 1204, 22 лева по иска
за обезщетение.
По делото е изготвена една съдебно – счетоводна
експертиза за сметка на бюджета на съда и е присъдено възнаграждение в размер
на 130 лева.
Предвид крайния изход на делото следва да се присъдят
разноски в размер на 2480 лева в полза на ищеца, както и 120 лева в полза на
ответника.
Ответникът следва да заплати 60 лева държавна такса по
исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ, както и 1127. 76 лева държавна такса
по иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ, както и 120 лева възнаграждение за вещо
лице по бюджета на съда.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по отношение на иска по чл. 224 от КТ поради отказ от същия на основание чл.
233 от ГПК.
ПРИЗНАВА
УВОЛНЕНИЕТО на С.Я.И., с ЕГН **********, с адрес ***, ЗА НЕЗАКОННО и
ОТМЕНЯ заповед № 21/11.09.2018 г. на „Куфферат България“ ООД, с ЕИК *********, с управител И.Т., с която
същото е извършено на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.Я.И., с ЕГН **********,
с адрес *** на
заеманата преди това незаконно уволнение работа при „Куфферат България“ ООД, с
ЕИК *********, с управител И.Т.,
а именно „мениджър информационни технологии“.
ОСЪЖДА „Куфферат
България“ ООД, с ЕИК *********, с Управител И.Т. да заплати на С.Я.И., с ЕГН **********, с
адрес *** обезщетение
в размер на 28 194. 16 лева брутен размер по чл.
225 ал. 1 от КТ за оставането му без работа поради незаконно уволнение за
периода от 19.09.2017 г. до 11.03.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над 28 194. 16 лева до 30 105.60 лева за периода от 11.09.2017 г. до
18.09.2017 г. включително.
ОСЪЖДА „Куфферат
България“ ООД, с ЕИК ********* да заплати на С.Я.И., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2 480 лева разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Куфферат
България“ ООД, с ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Старозагорския районен съд, сумата 60 лева държавна такса по исковете
по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ, както и 1127. 76 лева държавна такса по иска
по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ, както и 120 лева възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА С.Я.И., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Куфферат
България“ ООД, с ЕИК ********* сумата от 120 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: