№ 52
гр. Перник, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720104882 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 8 от Закона за
защита от домашното насилие /ЗЗДН/, подадена от С. В. П. лично и в качеството на
законен представител на М. С. П. срещу Т. О. Т., за когото се сочи, че е съжителствала
на семейни начала през 2020 г.
Конкретно се описва фактическа обстановка от 16.10.2023 г., когато ответникът
я заплашвал по телефона през деня, а вечерта около 23:15 часа я причакал след
връщане от работа, сграбчил я за якето и нанесъл два удара по главата. Паднала на
земята, след което видяла ответника, който бил придържан от негов приятел и
продължавал да отправя заплахи за живота и здравето ѝ и това на семейството ѝ.
На следващия ден сутринта – 17.10.2023 г. причаквайки я пред дома отправил
заплахи към нея и майка , която съпровождала детето М. С. П. на детска градина, като
бил във видимо нетрезво състояние.
С оглед на изложеното моли съда да уважи молбата и издаде заповед за защита
срещу ответника. С определение на съда от 18.10.2023 г. молбата за налагане на мерки
за незабавна защита е уважена.
В съдебно заседание молителите поддържат молбата по вече изложените
съображения.
Ответникът оспорва фактическите твърдения , изложени в молбата за защита от
домашното насилие като моли съда да я остави без уважение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН, която
съдът намира за процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице,
насочена към постановяване на мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН срещу лице по чл. 3
ЗЗДН, с изложени твърдения за осъществен акт на насилие спрямо пострадалите,
1
съдържаща данни за връзката им с извършителя, с приложена декларация по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН, подписана от молителя. Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 10, ал.
1 ЗЗДН, с оглед описаните конкретни актове на домашно насилие с посочената дата на
осъществяването им – 16 и 17.10.2023г.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като домашно насилие се определя всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Уважаването на процесното искане за защита е обусловено от установяване
наличието на твърдяната родствена връзка със сочения извършител на акта, както и от
наличието на осъществен от ответника акт на насилие като конкретно предприети от
него действия, свързани с посегателство върху молителя.
По делото не е спорно, че молителката е съжителствала на семейни начала с
ответника, следователно между страните съществува сочената в молбата връзка,
представляваща първото основание за уважаване на искането за защита, отправено от
молителя.
Не е спорно също, че процесните събития са се осъществили на посочените в
молбата дати, като спорни са застъпените от страните тези, излагайки диаметрални
твърдения относно фактическа обстановка.
В подкрепа на тезата на молителите е представена декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН и са събрани и устни доказателства от св. М. Горянова – майка на С. В. П..
Представено е и медицинско свидетелство.
За опровергаване на тезата на молителя, ответникът е ангажирал гласни
доказателства чрез разпит на св. *******.
Така в декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителят е изложил факти, идентични с
изложеното в молбата, като систематично описва развоя на събитията, осъществени на
посочените дати и използваните от ответника словесни изрази, вкл. действия на
посегателство.
Свидетелят М. Горянова не е възприела лично страните на 16.10.2023 г. В
показанията си сочи, че след като дъщеря се е прибрала и кратък разговор с детето е
възприела следи по лицето на С. В. П. – то е било одраскано. От молителката е
научила за твърдяното посегателство, както и че очилата ѝ били счупени. Като причина
сочи обстоятелството, че дъщеря била на кафе с друг мъж, за което знае от дъщеря си
и телефонният разговор, който е възприела лично, при който сестрата на ответника се
обадила на молителката да се извини, тъй като тя била казала на ответника за тази
среща. Пред целия ден Ответникът звънял на свидетеля като отправял обиди към
молителката, че е курва и че е свикнала с различни мъже. Отправял заплахи, че ще я
убие, защото се среща с други мъже.
На следващата сутрин (17.10.2023 г.) докато е съпровождала внучката си М. С.
П. до детска градина е била причакана от ответникът, който държал да разговаря с нея
за отношенията му с молителката. В проведения разговор до детската градина и
обратно заплахи не са отправяни. През деня е звънял на С. В. П., но свидетелят няма
спомен дали е провеждан разговор.
Представено е медицинско свидетелство, съгласно което по лицето на С. В. П. са
констатирани три охлузвания с размери от 1,5 на 0,3 см и трето с размер от 2,5 на 0,3
см., които наранявания е възможно да са получени по начина, посочен от молителката
– удари с юмруци по лицето, нанесени на 16.10.2023 г. около 23:20 часа.
Ответната страна е ангажирала доказателства чрез разпит на свидетели
2
очевидци. И двамата са категорични, че ответникът не е проявил агресия и не е удрял
молителката. Съгласно показанията им те са били ангажирани изрично от ответника
(единият като шофьор, а другият като придружител) да присъстват на срещата с
молителката. Изчакали са я да се прибере на обичайното място където бива
транспортирана от служебен автомобил. Били са в близост (не повече от 10 метра),
като са възприели срещата изчаквайки в автомобила. Долови ли са звуци от спор
(вероятно свързан с режима на лични отношения между бащата и детето), но не и
конкретни реплики тъй като в автомобила е звучала музика. Възприе ли са, че С.
крещи и бута ответника, след като той се е опитал да я прегърне. И двамата свидетели
са категорични, че срещата е протекла за около пет минути. Свидетелстват, че
ответникът е бил употребил алкохол, но не е бил пиян.
При така изложената фактическа обстановка съдът прецени данните, внесени в
процеса с представената и подписана от молителя под страх от наказателна
отговорност декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т.
3 ЗЗДН последната представлява доказателствено средство и е допустимо, при липса
на други доказателства, заповед за защита да се издаде само въз основа на нея – арг.
чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. В настоящата хипотеза, в декларацията си молителят е изложил
факти, идентични с изложеното в молбата, като систематично описва развоя на
събитията. Тези данни обаче не се подкрепят от други преки доказателства, а напротив
– бяха оборени от показанията на свидетелите на ответника, които са очевидци.
Молителката е твърдяла, че св. ******** се е намесил и е задържал ответника за да не ѝ
нанася повече удари, но той категорично отрече да е слизал от автомобила, от който е
наблюдавал, както и да е имало посегателство.
При тези данни съдът не намира основание да не кредитира показанията на св.
********, които се подкрепят и от тези на св. Делян Александров Миланов. За да даде
вяра на тези показания съдът съобрази, че те боравят с ясни термини като разказът им
смислово се припокрива, но и разкрива аспекти от речта, характерни за всеки отделен
индивид при разказ на едни и същи пряко възприети събития.
С. В. П. е заявила, че на инцидента е присъствала и нейна колежка, в чийто
автомобил се е скрила, но в съдебно заседание се отказва от разпита на този свидетел,
както и отказва да посочи имената му за да бъде призован. При липса на преки
доказателства (освен декларацията) и проведеното пълно насрещно доказване, за съдът
не остава възможност освен да отхвърли молбата като неоснователна. Това важи както
за акта от 16.10, така и за този от 17.10.2023 г., тъй като за втората дата и свидетелят на
молителя не излага данни за осъществен акт на домашно насилие. Вярно е, че св. М.
Горянова е възприела обиди към дъщеря , но те са отправени не пряко към
молителката, а при тел. разговор, проведен между свидетеля и ответника. Също така по
отношение на това деяние молба за защита не е отправяна и те остават извън предмета
на делото. Извън този предмет е и акта за който се съдържат индиции в
постановлението на Районна прокуратура Перник, с което отказва да образува
досъдебно производство, приложен към молбата за защита.
Независимо от горното, съдът намира, че препис от молбата, ведно с
декларацията, протоколът от съдебно заседание, удостоверяващ показанията на
свидетелите на ответника и твърденията на молителката, че св. ******** се е намесил и
е задържал Т. Ташев да не нанася повече удари следва да се изпрати на Районна
прокуратура Перник за преценка на показанията на този свидетел , доколкото това е
органа, който разполага с правомощията да установи другия свидетел на молителката,
от чиито показания тя се отказа да бъдат събрани в това производство.
По тези съображения съдът приема, че подадената молба за защита от домашно
насилие е неоснователна и следва да се отхвърли.
3
По разноските:
При този изход на делото молителят следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Районен съд Перник държавна такса за производството в размер на сумата от 25,00
лева, определен в съответствие със задължителните за съда разяснения, дадени в т. 22
от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на
ВКС.
Ответникът има право на разноски и е претендирал такива в размер на 600,00
лева „съгласно представения договор за правна помощ“. Такъв действително е
представен и приложен по делото – л. 27, но в него не е удостоверено плащане, поради
което не следва да бъдат присъждани съгласно приетото в т. 1 на ТР 6/2012 г. от 6
ноември 2013 г.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 21477/18.10.2023 г. по чл. 8, ал. 1
ЗЗДН, депозирана от С. В. П., ЕГН ********** лично и в качеството на законен
представител на М. С. П., ЕГН ********** за издаване на заповед за съдебна защита
срещу Т. О. Т., ЕГН ********** по повод твърдени актове на домашно насилие,
осъществени на 16.10.2023 г. и на 17.10.202321 г., като неоснователна, като
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА по реда на
Закона за защита от домашно насилие.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН С. В. П. да заплати по сметка на
Районен съд Перник държавна такса в размер на 25,00 лева, както и 5,00 лева в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Перник в
седемдневен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от молбата за защита от домашно насилие, ведно с декларацията,
протоколът от съдебно заседание (28.12.2023 г.), удостоверяващ показанията на
свидетелите на ответника и твърденията на молителката, че св. ******** се е намесил и
е задържал Т. Ташев да не нанася повече удари да се изпрати на Районна
прокуратура Перник за преценка на показанията на този свидетел.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4