№ 53
гр. Враца, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и втори
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело №
20241400900045 по описа за 2024 година
Съдебното производство е образувано по искова молба вх.№
3324/29.04.2024 г. на П. Ш. М., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез
пълномощника му адв.Я. Д., с която против "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, е предявен осъдителен
иск за сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди под формата на понесени болки и страдания, претърпени от ищеца в
качеството му на пострадало лице при ПТП на 09.01.2024 г., причинено при
управление на застрахован при ответника лек автомобил марка "Хонда",
модел "Сивик", с рег.№ СА***МТ, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 24.01.2024 г. (датата на сезиране на застрахователя на основание
чл.493, ал.1, т.5 КЗ) до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 09.01.2024 г. около 06:15 ч. на път ІІІ-
101 с посока на движение от гр.Криводол към гр.Враца се е движел описания
лек автомобил, управляван от А. В. А., който в района на км 2+100, поради
недостатъчен контрол върху управляваното МПС, е реализирал ПТП с
насрещно движещ се лек автомобил марка "Ауди", модел "А8", с рег.№
ВР***СН, управляван от И. Р. И.. Твърди се също, че при това ПТП е
пострадал ищеца П. Ш. М., в качеството си на пътник на задната седалка в лек
автомобил марка "Хонда", модел "Сивик", с рег.№ СА***МТ. Посочва се, че
местопроизшествието е посетено от дежурен екип ПТП от сектор ПП при
ОДМВР-Враца, който е съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 17 от 09.01.2024 г., където са описани причините и обстоятелствата за
настъпване на инцидента, както и участниците в същия, и по случая е
образувано и водено ДП № 24/2024 г. по описа на РУ-Враца. Ищецът счита, че
вина за настъпване на инцидента има водачът на лек автомобил марка
"Хонда", модел "Сивик", с рег.№ СА***МТ, който не е съобразил поведението
си на пътя и е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1, чл.8, ал.1, чл.15, ал.1,
1
чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП.
Според изложеното в исковата молба, непосредствено след инцидента е
пристигнал екип на ЦСМП-Враца, който е откарал ищеца в МБАЛ "Христо
Ботев" АД, гр.Враца, където е постъпил с оплаквания от силни болки в
областта на шията, главата, както и със загуба на съзнание. Твърди се, че след
извършени прегледи и консултации със специалисти му е поставена диагноза
– фрактура на тялото на шиен прешлен С-7 и фрактура на тялото на торакален
прешлен Тн-10, след което е откаран в "Аджибадем Сити Клиник МБАЛ
Токуда" ЕАД, където е хоспитализиран на 09.01.2024 г. за изследвания и
медицинско лечение. Посочва се, че след извършени прегледи са установени
следните травматични увреди: лека черепно-мозъчна травма, сътресение на
мозъка, охлузна рана на главата, подкожни хематоми в областта на главата,
контузия на раменни пояс и шията. След отпадане на нуждата от денонощно
лекарско наблюдение, ищецът е изписан от лечебното заведение за
продължаващо домашно лечение с дадени указания за спазване на ХДР,
режим на покой и прием на обезболяващи медикаменти при нужда.
Твърди се, че поради нестихващи болки в областта на лявата раменна
става, ищецът отново е потърсил медицинска помощ, като при извършения
преглед е установено, че се касае за акромиоклавикуларна луксация на лявата
раменна става и контузия на раменния пояс и мишницата, поради което му е
наложена шийна яка и е освободен за продължаващо домашно лечение.
Посочва се, че получените увреди са причинили болки и страдания,
които са били със значителен интензитет през първите няколко седмици от
възстановителния период. Сочи се също, че фрактурата на тялото на шиен
прешлен С-7, черепно-мозъчната травма и мозъчното сътресение са причина
ищецът да изпитва силни болки в областта на главата и шията, световъртеж,
гадене и отпадналост; фрактурата на тялото на торакален прешлен Тн-10 му е
причинила силна болка в областта на гръбнака и гърдите при всяко движение,
кашляне или вдишване; луксацията на лявата раменна става е причинила
затруднения, остри болки и невъзможност за движение на лявата ръка, а
поставената шийна яка допълнително е увеличила усещаните дискомфорт и
неразположение. Изтъква се, че П. Ш. е бил принуден да спазва режим на
покой, което го е поставило в трудност да посреща със собствени сили най-
обикновените битови нужди и за задоволяването им е получавал помощ от
своите близки. Ищецът счита, че възвръщането към обичайните му делнични
занимания ще коства време, търпение, болки и страдания. Твърди, че
инцидентът се е отразил силно негативно и върху емоционалното му
състояние – станал е тревожен, неспокоен и потиснат, а изживеният стрес и
душевните страдания ще го съпътстват до края на живота му.
Според изложеното в исковата молба, по отношение на лек автомобил
марка "Хонда", модел "Сивик", с рег.№ СА***МТ, е налице сключена при
ответника застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите –
полица № ВG/06/123003770858, валидна от 18.12.2023 г. до 17.12.2024 г. Ето
защо на основание чл.380 КЗ на 24.01.2024 г. ищецът е изпратил
застрахователя писмена претенция за изплащане на обезщетение, но към
настоящия момент застрахователят не се е произнесъл по същата, което
поражда правен интерес от предявяването на искова претенция пред съда.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е подаден отговор вх.№ 5305/09.07.2024 г.,
от ответника "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, чрез юрисконсулт Р. К., който
2
оспорва исковата претенция по основание и размер.
Признава, че към датата на ПТП е бил налице валиден договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
лек автомобил марка "Хонда", модел "Сивик", с рег.№ СА***МТ.
Оспорва твърдението на ищеца, че са осъществени предпоставките на
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, ангажиращи
отговорността на застрахования водач. Счита, че липсват доказателства,
установяващи по безспорен начин извършването на описания в исковата
молба механизъм на ПТП, конкретните причини и обстоятелства за
настъпването му, които са довели до настъпване на вредоносните последици.
Оспорва вида и характера на описаните в исковата молба телесни
увреждания, механизма на причиняването им и пряката им причинно-
следствена връзка със събитието. Намира, че представените медицински
документи установяват единствено наличието на травматични увреждания, но
не и по какъв начин са възникнали и дали се намират в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП.
Оспорва твърденията за наличие на силен психологически стрес и
душевни страдания, като изтъква, че липсват доказателства в подкрепа на това
твърдение.
Оспорва и размера на претенцията, като го счита за силно завишен и
несъответстващ на обичайно присъжданите суми за обезщетения. В условията
на евентуалност посочва, че предявеният размер не е редуциран с приноса на
ищеца за настъпването на процесното ПТП и получените увреждания.
Ответникът намира, че ако ищецът докаже наличието на твърдените вреди и
че същите са следствие на виновното поведение на застрахования водач, то
видът и интензитетът им в никакъв случай не могат да имат за паричен
еквивалент претендирания размер. Счита, че обезщетението трябва да е
достатъчно, но не следва да е прекомерно и ненужно да обогатява ищеца.
В условията на евентуалност се прави и възражение за съпричиняване
от страна на П. М., изразяващо се в това, че пътувайки без предпазен колан в
нарушение на чл.137а ЗДвП е допринесъл за настъпването на телесните
увреждания, което не би се случило, ако тялото му бе застопорено към
седалката.
Ответникът моли да бъде постановено решение, с което да бъде
отхвърлен предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан. В
условията на евентуалност, ако искът бъде приет за основателен, оспорва
размера на претендираното обезщетение като завишен и неотговарящ на
критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Оспорва и иска за присъждане на законна лихва, като сочи, че
неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния
такъв.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
Претендира присъждане на деловодни разноски, вкл. и на
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е подадена допълнителна искова молба
вх.№ 6040/06.08.2024 г. от П. Ш. М., чрез пълномощника му адв.Я. Д..
Ищецът поддържа изцяло всички изложени фактически твърдения
относно начина на настъпване на процесното ПТП, както и извода за
3
виновното му причиняване от страна на водача на лек автомобил марка
"Хонда", модел "Сивик", с рег.№ СА***МТ. Отново посочва, че всички
понесени телесни увреждания са резултат от ПТП. Твърди, че същите не се
намират във връзка с неговото поведение, което да е обусловило или улеснило
настъпването на тези вреди.
В допълнителната искова молба се сочи, че ударът за увреждащия
автомобил е кос и е настъпил в челно-дясната част на МПС със значителни
деформации по броня, преден капак и дясна предна врата. Твърди, че при
настъпването на удара тялото на пасажера най-напред е политнало по посока
на удара, т.е. странично надясно, където е контактувало с части от интериора
на МПС (прозорец и др.), получавайки описаните травми. Изтъква, че това
странично движение поначало не би било предотвратимо, т.е. дори и при
ползване на предпазен колан, това би ограничило инерционното движение на
тялото напред, но не и настрани. Навежда доводи, че настъпването на удара
при конкретния механизъм на ПТП говори, че коланът би бил напълно
неефективен, както поради значителните деформации на увреждащото МПС,
съсредоточени вдясно на автомобила, така и поради високата съвкупна
скорост на двете МПС, с която настъпва удара. Ето защо поддържа, че не е
налице обективна връзка между поведението на ищеца, който е бил
обезопасен с колан, но травмите все пак биха настъпили поради механизма на
ПТП.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор вх.№
7081/25.09.2024 г. от "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, чрез юрисконсулт Р. К.,
който поддържа изцяло отговора на исковата молба и изложените в него
аргументи.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е
АНД № 971/2024 г. по описа на РС-Враца. Допусната и изслушана е съдебно-
медицинска експертиза /СМЕ/.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи,
настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните и от представения по делото заверен
препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№
17/09.01.2024 г. се установява, че на 09.01.2024 г. около 06:15 ч. на път ІІІ-101,
в района на км.2+100 е настъпило ПТП между лек автомобил марка "Хонда",
модел "Сивик", с рег.№ СА***МТ, управляван от А. В. А., и лек автомобил
марка "Ауди", модел "А8", с рег.№ ВР***СН, управляван от И. Р. И..
Не се спори и по обстоятелството, че по случая е образувано ДП №
24/2024 г. по описа на РУ-Враца, пр.пр.№ 276/2024 г. по описа на РП-Враца.
От приложеното АНД № 971/2024 г. по описа на РС-Враца се установява, че
наказателното производство е приключило с одобряването от съда на
споразумение, по силата на което обвиняемият А. В. А. се е признал за
виновен в това, че на 09.01.2024 г., около 06:20 часа на път ІІІ-101 гр.Враца-
гр.Криводол, в района на км 2+100, при управление на МПС – лек автомобил
"Хонда Сивик", с рег.№ СА***МТ, след като е нарушил правилата за
движение, регламентирани в чл.20, ал.1 ЗДвП /"Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват"/ и
чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП /"На пътно платно с двупосочно движение на водача на
4
пътно превозно средство е забранено: 1. Когато платното за движение има две
пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение,
освен при изпреварване или заобикаляне"/, не е контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС, вследствие на което автомобилът внезапно е
навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил насрещно движещия се в
полагащата му се лента за движение лек автомобил марка "Ауди", модел "А8",
с рег.№ ВР***СН, управляван от И. Р. И., при което по непредпазливост е
причинил на П. Ш. М. средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на
лявата ключично-лопатъчна става, което му е причинила трайно затруднение
на движенията на горен ляв крайник за срок повече от един месец –
престъпление по чл.343, ал.1, б."б", вр. чл.342, ал.1 НК.
От представения с исковата молба фиш за спешна медицинска помощ е
видно, че на 09.01.2024 г., в 06:32 ч., П. Ш. М. е откаран в ЦСМП-Враца,
където е прегледан и е поставена работна диагноза "Контузия на главата,
кървене от ушите. Съмнение за счупване". При снемане на анамнезата е
посочено "ПТП между 2 коли". Отразено е, че ищецът е намерен в съзнание и
се оплаква от болки във врата, трудно подвижен.
Приложен е и лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 09.01.2024 г.,
06:53 ч., от който е видно, че при снемане на анамнезата също е посочено, че
лицето е било пътник, возещ се отзад, в лек автомобил, претърпял ПТП.
Посочено е, че е губил съзнание, има главоболие, болки в шията, може да
движи крайниците и отрича изтръпване. Като обективно състояние е отразено,
че е в задоволително общо състояние, в съзнание и е контактен, има кървене
от рана на лявото ухо, без неврологичен дефицит.
С исковата молба е представено заверено копие от разчитане на
рентгенологично изследване от 09.01.2024 г., в което е отразено, че при КТ на
шия на фона на изправената цервикална лордоза и цервикоартроза – фрактура
на тялото на С-7 без дислокация, интактен медуларен канал, а при КТ на
торако-лумбален отдел на гръбначния стълб – фрактура на тялото на Тн-10 без
дислокации, интактен медуларен канал.
Приложен е амбулаторен лист от 09.01.2024 г., 13:09 часа, от който е
видно, че е назначена консултация с неврохирург, контролна ехография на
корем и консултация с ортопед. Посочено е, че се хоспитализира в НХ.
С исковата молба е представено заверено копие от епикриза, а към ДП
№ 24/2024 г. по описа на РУ-Враца, пр.пр.№ 276/2024 г. по описа на РП-Враца
е приложено заверено копие от ИЗ № 1072/2024 г. на П. Ш. М., от които е
видно, че ищецът е бил на лечение в Неврохирургия при "Аджибадем Сити
Клиник УМБАЛ Токуда" ЕАД в периода от 09.01.2024 г. до 12.01.2024 г. Приет
е с диагноза "Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма." При
приемането е имал охлузна рана на главата и подкожни хематоми в областта
на главата. При снемане на анамнезата по данни на пациента, неговите близки
и придружаващата го медицинска документация е отразено, че сутринта
пациентът е претърпял ПТП със загуба на съзнание и няма спомен за
случилото се. В момента на прегледа има оплаквания от болки във врата и
лявото рамо. Извършен е консулт с ортопед-травматолог, от който е видно, че
при описване на обективното състояние е посочено, че има деформация и
палпаторна болезненост в областта на лявото рамо и палпаторна болезненост
в областта на дясна капачка. Дадено е заключение, че е налице изкълчване на
акромиоклавикуларна става. Назначени са му образни изследвания, като от
5
резултатите от разчитанията е видно, че при извършената рьо графия на лява
раменна става не се констатират травматични увреждания на добре видимите
кости; при извършената ехо графия на коремни органи не се виждат
травматични увреждания на паренхимни органи и без СПТ в коремната
кухина и малкия таз; при извършената рьо графия на таз – без данни за
травматични промени на обхванатите кости; от рьо графия на дясна колянна
става – без травматични увреждания на обхванатите кости. Проведено е
медикаментозно лечение по схема и е изписан с клинично подобрение и
дадени указания.
По досъдебното производство е приложена и ИЗ № 4231/2024 г. на П.
Ш. М., от които е видно, че ищецът е бил на лечение в УМБАЛ "Софиямед"
ООД в периода от 26.01.2024 г. до 30.01.2024 г. Приет е с оплаквания от болки
в гърдите, ирадиращи към акромиоклавикулартата става в ляво, датиращи
отпреди десетина дни след ПТП. Отразено е, че при приемането е в леко
увредено общо състояние, контактен, адекватен, психически ориентиран.
Извършена е КТ на гръден кош и корем, резултатите от която са подробно
описани при извършеното разчитане.
По делото са приложени още етапна епикриза от ОПЛ от 15.11.2024 г.,
етапна епикриза от специалист УНГ за периода от 25.11.2024 г. до 05.12.2024
г. и амбулаторен лист от 25.11.2024 г.
От показанията на свидетеля К. К. – приятел на ищеца, се установява,
че на 09.01.2024 г. свидетелят е пътувал заедно със своя братовчед от
гр.Криводол за гр.Мездра, когато са видели на пътя линейка и напречно
застанала кола. Свидетелят заявява, че е познал, че това е колата, с която П. М.
е пътувал за гр.София, поради което са спрели. След като е слязъл е видял, че
товарят П. в линейка и цялото му лице е в кръв. Свидетелят посочва, че е
продължил пътуването си, но се е обадил на дъщерята и зетя на ищеца, които
са му обяснили, че П. е закаран в болницата в гр.Враца, но по-късно са му се
обадили, за да му кажат, че е откаран в болница "Токуда", гр.София.
Свидетелят заявява, че е продължил да контактува с дъщерята на ищеца,
която му е обяснила, че той е много зле, има травми на таза, на прешлените на
врата и не чува с едното ухо. Според свидетеля, ищецът е бил в болница
между 10 и 15 дни, след което се е прибрал в дома си в гр.Криводол, където К.
К. го е посещавал и е помагал на жена му да го вдига, тъй като е бил на легло
два-три месеца. Свидетелят заявява, че ищецът е бил много зле – отслабнал и
неподвижен. Дори и след като са преминали тези два-три месеца , тъй се е
оплаквал, че се чувства изтощен и продължава да го боли. Свидетелят
установява, че първоначално ищецът се е опитвал да ходи с патерици, но
впоследствие са му донесли проходилка. К. К. твърди, че и до момента ищецът
не е възстановен – има болки, не чува с едното ухо, чувства се отпаднал, не
може да работи.
В заключението на изслушаната по делото СМЕ е отразено, че
вследствие ПТП П. М. е получил: изкълчване на лявата ключично-лопатъчна
става, което му е причинило трайно затруднение на движенията на горен ляв
крайник за срок повече от един месец, както и лекостепенно мозъчно
сътресение, рана на лявото ухо, охлузване и кръвонасядане в областта на
главата, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Според отразеното в експертизата, проведеното лечение
непосредствено след ПТП е било медикаментозно – с противооточен препарат
6
и НСПВС, а след приемането му в болница Токуда лечението също е било
медикаментозно с вливания, антикоагулант и болкоуспокояващи средства.
Заключението на експерта е, че посочените увреждания са причинили болка и
страдание с интензитет, характерен за този вид травми – изкълчване на става,
с период на възстановяване 2-3 месеца. Посочено е, че тези травми подлежат
на пълно възстановяване, като прогнозата е добра. Налице е непълно
възстановяване единствено на изкълчването на ключично-лопатъчната става,
тъй като не е правено оперативно наместване, и това състояние ще остане до
живот, но няма да води до съществени нарушения на функцията на крайника.
В експертизата е отразено още, че няма данни П. М. да е бил с поставен
обезопасителен колан. С оглед установените травми вещото лице заключава,
че М. се е ударил в дясната странична вътрешна част на автомобила и
облегалката на седалката пред него. Според вещото лице, при поставен
обезопасителен колан не биха настъпили посочените увреждания.
Вещото лице посочва, че в приложената към исковата молба епикриза
няма описани травми на гръбначния стълб. При изслушването си в съдебно
заседание пояснява, че диагноза за счупвания на прешлени е поставена
единствено при направената образна диагностика в МБАЛ "Христо Ботев"
АД, гр.Враца, но впоследствие при лечението в болница "Софиямед",
гр.София има повторна КТ на гръбначния стълб и не е отразено да има
счупване на прешлени. Описани са единствено съмнения за приплъзване на
телата на два шийни прешлена и дискова патология с дегенеративни
изменения на ниво 10 гръден и 5 поясен прешлен, които обаче се дължат на
възрастови промени, а не са от травматичен характер. За да обоснове
становището си, че липсват такива счупвания вещото лице посочва, че
водещата диагноза не е такава, както и че се доверява на по-високо
специализираното здравно заведение, където е проведено и стационарното
лечение на ищеца.
Отново в съдебно заседание вещото лице посочва, че ищецът страда от
двустранна невросензорна загуба на слуха, която обаче се дължи по-скоро на
съдова патология или на увреда на периферната нервна система и не може да
бъде свързана с процесното ПТП. Разяснява, че загуба на слуха се наблюдава
обичайни при тежки черепно-мозъчни травми, свързани с увреда на
пирамидите на слепоочните кости, където се намира слуховият апарат, на
такава травма в случая няма.
Според вещото лице, изкълчването на ключично-лопатъчната става не
е възможно да се получи при такъв механизъм на ПТП и правилно поставен
предпазен колан.
С проекта за доклад по делото, обективиран в постановеното по реда на
чл.374 ГПК Определение № 320/02.10.2024 г. и обявен за окончателен в
открито съдебно заседание на 14.11.2024 г., съдът е отделил като безспорно в
отношенията между страните обстоятелството, че към датата на събитието за
автомобил марка "Хонда", модел "Сивик", с рег.№ СА***МТ е било налице
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите с ответника"ДЗИ-Общо
застраховане" ЕАД Безспорно е и обстоятелството, че ищецът П. Ш. М. е
отправил до "ДЗИ-Общо застраховане" АД писмена застрахователна
претенция на основание чл.380 КЗ, която е заведена при ответника с вх.№ 94-
Я-28/24.01.2024 г. Няма данни и твърдения от ответника по същата да е
7
определено и изплатено обезщетение.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
По иска за неимуществени вреди:
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр.с чл.45 вр.
чл.52 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността по чл.432, ал.1 КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това трябва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно:
извършено виновно противоправно деяние от делинквента, от което в
причинно-следствена връзка да са настъпили вреди за пострадалия от сочения
вид и в търсения размер. Тежестта за установяване на тези обстоятелства се
носи от ищеца, като единствено за наличието на вина законът въвежда
оборима презумпция с разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД.
Нормата на чл.429, ал.1 КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя. За
да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата
на чл.380 КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по
риска "ГО" и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл.496, ал.1 КЗ – 3 месечен срок,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
Както бе посочено, в настоящото производство не се спори, а са
ангажирани и доказателства, че към датата на събитието за автомобил марка
"Хонда", модел "Сивик", с рег.№ СА***МТ е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите с ответника"ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД.
Безспорно е и обстоятелството, че е заявена писмена претенция пред
застрахователя–ответник на 24.01.2024 г., като предвиденият тримесечен срок
е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда и в рамките на
същия не е изплатено застрахователно обезщетение, поради което настоящият
съдебен състав намира предявеният иск за допустим.
Съгласно чл.300 ГПК и чл.413, ал.3, вр. ал.2 НПК актът на районния
съд за одобряване на споразумението по АНД № 971/2024 г. по описа на РС-
Враца е задължителен за гражданския съд относно факта на извършеното от
водача на застрахования автомобил деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка
между деянието и неимуществени вреди, се установяват от приложените по
8
делото медицински документи, събраните свидетелски показания и
изслушаната по делото СМЕ. Съвкупният анализ на събраните доказателства
води до извод за доказаност на причинно-следствената връзка.
С оглед на изложеното, съдът приема, че са налице всички посочени
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за причинените
вреди на ищеца вследствие виновното и неправомерно поведение на
застрахованото лице.
Спорен е размерът на справедливото обезщетение за неимуществените
вреди от ПТП, като включително в тази връзка се поддържа направено от
ответника възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост – чл.52 ЗЗД. Според приетото в ППВС № 4/23.12.1968
г., понятието "справедливост" по смисъла на посочената законова разпоредба
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са: характерът и степента на уврежданията, интензитетът и
продължителността на претърпените физически болки и страдания, брой на
телесните повреди, протичане на оздравителния процес - продължителност и
брой на престои в болнични заведения, извършени операции, проведени
процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции, период на
оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно възстановяване
от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на
уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни
негативни последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване,
необходимост от спазване на специален режим на живот и др., общо
физическо състояние на пострадалия към момента на увреждането и
установените предходни заболявания, наличие и процент на временна или
трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия
да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава, професия на
пострадалото лице и възможност след събитието отново да работи по
професията си, начина на живот на пострадалия преди и след ПТП,
причинените морални и психически страдания, съдебната практика при
подобни случаи. При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и
от икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
При събраните доказателства, съдът намира, че размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен
при съобразяване на следното:
От процесното ПТП ищецът е получил няколко телесни увреждания
изразяващи се в изкълчване на лявата ключично-лопатъчна става, което му е
причинило трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник за срок
повече от един месец, както и лекостепенно мозъчно сътресение, рана на
лявото ухо, охлузване и кръвонасядане в областта на главата, които са му
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От
събраните писмени доказателства и заключението на СМЕ се установи, че е
9
проведено единствено медикаментозно лечение. Определеният от вещото
лице възстановителен период по отношение на изкълчването е около 2-3
месеца. В заключението е посочено, че посочените травми подлежат на
пълно възстановяване, като прогнозата е добра. Налице е непълно
възстановяване единствено на изкълчването на ключично-лопатъчната става,
тъй като не е правено оперативно наместване, и това състояние ще остане до
живот, но няма да води до съществени нарушения на функцията на крайника.
Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият. При определяне на
справедливия размер за заплащане на заместващо обезщетение съдът взема
предвид установения брой на телесните повреди, в т.ч. вида на същите и по-
конкретно наличието на средна телесна повреда; по-продължителният
възстановителен период за едно от уврежданията – в рамките на 2-3 месеца;
неблагоприятната прогнозата за възстановяване на ищеца по отношение на
пълния обем активни движения на горния ляв крайник вследствие
изкълчването. При определяне размера на обезщетението следва да бъдат
взети предвид и изпитваните след произшествието силни болки, както и
зависимостта на ищеца от чужди грижи първоначално след ПТП. При
преценката следва да бъдат отчетени и претърпените множество негативни
психически изживявания. Не на последно място следва да се имат предвид
настъпилата промяна в начина му на живот, а именно – невъзможност да
работи и да осигурява средства за прехрана на семейството си. При тези
факти, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение
за преживените от ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП
възлиза на сумата от общо 20 000 лв. Съдът отчита и практиката на
касационната инстанция по сходни казуси – напр. Определение № 1669 от
19.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 2161/2023 г., II т. о., ТК; Определение № 4725
от 21.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 506/2024 г., III г. о., ГК; Определение №
697 от 4.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1584/2024 г., I т. о., ТК като съобразява и
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване
на процесното застрахователно събитие.
За да не уважи претенцията в пълния предявен размер от 60 000 лв.
съдът взема предвид, че по делото не се доказаха твърденията за фрактури на
тялото на шиен прешлен С-7 и на торакален прешлен Тн-10. В тази насока е
заключението на изслушаната СМЕ, като същото се подкрепя и от факта, че
при сключването на споразумението в наказателното производство е
отбелязано причиняването само на една средна телесна повреда - изкълчване
на лявата ключично-лопатъчна става. Взема предвид и обстоятелството, че е
проведено единствено медикаментозно лечение. Отчита също така, че няма
данни в бъдеще да се налага ново лечение на настъпилите увреждания; да
съществува риск от влошаване на състоянието на ищеца; да продължава
описаната в исковата молба зависимост от помощта на други лица; да са
останали белези, загрозявания или осакатявания; да му е призната
инвалидност вследствие получените увреждания. Взема предвид и това, че
макар и да е налице непълно възстановяване на изкълчването на ключично-
лопатъчната става, това състояние не води до съществени нарушения на
функцията на крайника. Не са доказани и описаните в исковата молба
продължаващи до момента емоционални и психологически нарушения.
10
По възражението за съпричиняване:
Правното основание на възражението е чл.51, ал.2 ЗЗД, като в тежест
на ответника е да установи, че увреденият ищец е допринесъл за настъпването
на вредите.
За да е налице съпричиняване пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение
на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите.
Съпричиняването подлежи на пълно и главно доказване от страна на
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД, цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия с твърдения, че ищецът е пътувал без правилно поставен
предпазен колан.
Съдът намира възражението за основателно. От СМЕ се установи, че
от медицинските данни по делото не може да бъде направен извод, че П. М. е
бил с поставен предпазен колан. Заключението на вещото лице е категорично,
че при поставен обезопасителен колан не биха настъпили посочените
увреждания. При тези данни съдът намира, че ответникът е доказал конкретно
бездействие на пострадалия, с което той обективно е способствал за
настъпването на вредоносния резултат, т.е. налице е съпричиняване, което с
оглед конкретния принос следва да бъде определено в размер на 30%. При
това положение определеният като справедлив размер на обезщетението
следва да бъде намален до размер от 14 000 лв.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск с правно основание чл.432 КЗ следва да бъде уважен до
размер от 14 000 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 60
000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По претенцията за лихва:
С оглед частичната основателност на главния иск, основателна се
явява и претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2, вр. ал.3 КЗ в
застрахователното обезщетение, дължимо по застраховката "Гражданска
отговорност", се включват в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност) и лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред
увреденото лице, считано от най-ранната дата на уведомяване на
11
застрахователя за настъпването на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увредения, вкл. и чрез предявяване от последния на
застрахователна претенция. Съгласно разпоредбата на чл.493, ал.1, т.5 КЗ
застрахователното покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите включва и лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ.
Не е спорно между страните, а и от представената застрахователна
претенция по смисъла на чл.106, ал.1 КЗ, във вр. чл.380 КЗ, адресирана от
пълномощника на ищеца до ответника, се установява, че ищецът е уведомил
застрахователя, който обезпечава деликтната отговорност на водача на МПС,
причинил процесното застрахователно събитие, на 24.01.2024 г., поради което
от този момент ответното дружество отговаря за причинените на пострадалия
имуществени вреди поради неизпълнение в темпорално отношение на
извъндоговорното задължение на застрахования-делинквент за заплащане
заместващо обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди.
Следователно, искането за заплащане на законна лихва върху дължимото от
ответното застрахователно дружество главно парично вземане следва да се
присъди от посочената дата до окончателното му заплащане.
По разноските:
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски, поради което не му
се дължи присъждане на такива, съразмерно с уважената част от исковата
претенция.
С оглед изхода на делото на основание чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Я.
Д. сумата от 1660 лв., представляваща адвокатско възнаграждение,
определено съобразно уважената част от иска за неимуществени вреди и
действащата към момента на приключване на устните състезания разпоредба
на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.97.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа. Макар и тази Наредба да не е обвързваща за съда, определените в нея
размери имат ориентировъчен характер за справедливо възнаграждение. В
случая този размер е съобразен и с фактическата и правна сложност на делото
и обема на извършената от адвоката работа.
По аргумент от чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на
разноски с оглед частичното отхвърляне на иска. Ответникът е направил
разноски в размер на 400,00 лв. – внесен и изплатен депозит за СМЕ. От тази
сума ищецът следва да бъде осъден да му заплати 306,67 лв., съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Съдът намира, че на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП на
ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената защита
от юрисконсулт. С оглед обема на защита, съдът определя възнаграждение в
размер на 300,00 лв., съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. От така определеното възнаграждение на ответника следва
да бъде присъдена сумата 230,00 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса на основание
чл.83, ал.2 ГПК, поради което и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС-Враца държавна такса върху уважената част от иска в размер на
560,00 лв., както и направените разноски за експертиза от бюджета на съда в
размер на 300,00 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
12
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на П. Ш. М., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.429 КЗ сумата 14
000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди – физически и психически болки и страдания от телесни увреждания,
претърпени вследствие пътно-транспортно произшествие, настъпило на
09.01.2024 г., причинено от водача на лек автомобил марка "Хонда", модел
"Сивик", с рег.№ СА***МТ, който автомобил към датата на застрахователното
събитие е имал валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност",
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2024 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 60 000 лв. като неоснователен.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.236, ал.1, т.7 ГПК присъдените
суми да се преведат по посочената в исковата молба банкова сметка: BIC:***,
IBAN: BG 83 BUIN ***, разкрита при „Алианц Банк България“ АД, с титуляр
адв.Я. Д. Д..
ОСЪЖДА на основани чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА "ДЗИ-Общо
застраховане" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на адв.Я. Д. Д., ЕГН **********, сумата 1 660,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК П. Ш. М., ЕГН
**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 306,67 лв.,
представляваща направени разноски за експертиза, както и сумата 230,00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна
инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК "ДЗИ-Общо застраховане"
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Враца
държавна такса в размер на 560,00 лв. върху уважената част от иска, както и
направените разноски за експертиза от бюджета на съда в размер на 300,00 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
13