Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 212/19.11.2018 г.
Гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на пети ноември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Ст. Панайотова, разгледа
докладваното от Председателя адм. д. № 186 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по жалба на М.Х.Д. против Заповед за задържане на лице, издадена на
22.07.2018 г. от * Х.С.М.при РУ – Е.към ОД на МВР - Я., с която на основание
чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, оспорващата е била задържана за срок от 24 часа.
С
жалбата се иска отмяна на атакувания акт, като се излагат твърдения за
процесуалноправната и материалноправната му незаконосъобразност, оспорва се
компетентността на издателя на акта. Конкретно се твърди, че такава заповед е
следвало да издаде Началника на РУ на МВР или упълномощен от него заместник или
друго изрично упълномощено лице, което действа от името на Началника; сочи се
още, че фактът на упълномощаването следва да бъде изрично посочен в издадения
акт. По отношение на твърдените нарушения на процесуалния закон се излагат
съображения за липса на мотиви на оспорения акт, тъй като не са посочени
обстоятелствата, при които нарушението, дало основание за задържането, е
извършено, както и не са посочени потвърждаващите нарушението доказателства.
Досежно нарушенията на материалноправните разпоредби се навеждат твърдения в
следната насока: не е налице каквото и да било полицейско предупреждение, което
да подлежи на изпълнение, тъй като когато това предупреждение е в устна форма,
смисълът му следва да е разбираем за лицата, към които се отнася (чл. 64, ал.
2, ЗМВР), а в случая това не е така; изрично се сочи, че оспорващата по никакъв
начин със своите действия, а още по-малко съзнателно, не е пречила на
полицейските органи да изпълнят своите задължения по служба. На последно място
се твърди, че задържането не е съобразено и с целта на закона. Претендира се
присъждане на разноските по делото съобразно представен списък по чл. 80, ГПК.
В
съдебно заседание, оспорващата, редовно призована, се явява лично и с
процесуален представител адвокат Р. ***, редовно упълномощен, който моли съдът
да уважи жалбата по изложените в нея съображения. Излага твърдения за наличие
на процесуални нарушения, а именно: липсата на компетентност за издаването му,
тъй като не са представени никакви доказателства, че * Х.М. има правомощия или
по закон е компетентен да издава процесната заповед; поддържат се и наведените
в жалбата твърдения за липса на мотиви. Наличието на материалноправна
незаконосъобразност се обосновава и с това, че като представител на Фондация „Д.Ф.“,
вписана в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел към
Министерство на правосъдието, за осъществяване на общественополезна дейност,
жалбоподателката е следвало да бъде допусната да премине през пункта, за да
осъществи граждански контрол върху евтаназията на животните. Поддържа се и
твърдението, че задържането не е съобразено с целта на закона, тъй като в
случая не е налице никоя от изчерпателно изброените в ЗМВР хипотези, в които би
могло да бъде осъществено то. Иска се присъждане на направените по делото
разноски.
В
с.з. оспорващата М. Д. твърди, че полицаите на пункта са заявили само, че имат
нареждане да не допускат никого, както и че не е било налице никакво конкретно
полицейско разпореждане, нито пък заповедта на Директора на БАБХ ѝ е била
показана.
Ответната
страна полицейски орган * Х.С.М.при РУ - Елхово към ОД на МВР - Я., редовно призован,
се явява лично с * А., редовно упълномощена, която моли съдът да остави жалбата
без уважение, тъй като счита оспорената заповед за законосъобразна, като
издадена при спазване на всички нормативни изисквания за това. Конкретно излага
твърдения, че издателят на акта е оправомощен по силата на закона да издава
заповеди за задържане в качеството си на полицейски орган; сочи, че заповедта е
в достатъчна степен мотивирана и в нея са изложени всички основания за
издаването ѝ; твърди, че са налице материалноправните предпоставки за постановяване
на процесната заповед за задържане, както и че са спазени процесуалните
изисквания за издаването ѝ. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По
делото са събрани писмени доказателства. Приложена е и административната
преписка по издаване на оспорения акт; приобщено е адм. д. № 187/2018 г. по
описа на ЯАС, както и заповед № РД 11-1392/21.07.2018 г. на Изпълнителния
директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). Разпитани са
свидетелите И.Я.И. и Р.М.Д., (посочени от оспорващата), както и свидетелите Д.П.П.
и А.Т.А., (посочени от ответната страна). В проведени по делото съдебни заседания в присъствието на страните и
техните процесуални представители е възпроизведено съдържанието на дискове,
представени по делото, както следва: с писмо изх. № 900/10.09.2018 г. от „Нова
Броудкастинг Груп“ АД - 1 брой DVD-R, съдържащ репортаж с название „Изведоха
всички външни хора от Ш.“ на * В.С., излъчен на 22.07.2018 г. в Централна емисия „Новини“ в
ефира на програма Нова ТВ; с писмо изх. № 340/27.09.2018 г. от „Диана кабел ТВ“
ООД - 2 броя DVD-R, съдържащи видеоматериали, излъчени в новините на 23.07.2018
г. по ТВ „Диана“ по темата „Чума по дребните преживни животни в община Б., евтаназии и т.н.“; с писмо изх. № 346/31.10.2018 г. от „Диана кабел
ТВ“ ООД – 1 бр. DVD-R, съдържащ необработени кадри, заснети във връзка със
събитията в с. Ш. на 22.07.2018 г., в 8 видеофайла, както следва: 00010.MTS от 22.07.2018 г. в 10:21 часа с
продължителност 3 минути и 32 секунди; файл 00011.MTS от 22.07.2018 г. в 10:21
часа с продължителност 10 секунди; файл 00012.MTS от 22.07.2018 г. в 10:22 часа
с продължителност 1 секунда; файл 00013.MTS от 22.07.2018 г. в 10:22 часа с
продължителност 2 секунди; файл 00014.MTS от 22.07.2018 г. в 10:22 часа с
продължителност 2 секунди; файл 00015.MTS от 22.07.2018 г. в 10:23 часа с
продължителност 2 секунди; файл 00016.MTS от 22.07.2018 г. в 10:24 часа с
продължителност 4 секунди; файл 00017.MTS от 22.07.2018 г. в 10:29 часа с
продължителност 4:42 секунди. Всички дискове, съдържащи посочените
видеоматериали, са приобщени към доказателствения материал по делото, предявени
са на страните в проведените по делото публични заседания чрез възпроизвеждане
на компютъра в заседателната зала на съда, като страните изрично са заявили, че
са запознати със съдържащите се на дисковете видеоматериали.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед № РД 11-1392/21.07.2018 г. на
Изпълнителния директор на БАБХ, на основание чл. 47, ал. 2, вр. с ал. 1 и ал. 6
и чл. 117, ал. 1, т. 1, 2, 8, 9 и 12 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност (ЗВМД), заповед № РД
09-641/06.07.2006 г. на Министъра на земеделието и горите и докладна записка
вх. № 10414/20.07.2018 г. на Директора на ОБДХ-Ямбол, и във връзка с
ограничаване разпространението на болестта „чума“ по дребните преживни животни,
установена в животновъдни обекти, намиращи се на територията на с. Ш. и град Б.,
община Б., област Я., е разпоредено следното: забранен е достъпът на лица и
превозни средства до територията на три километровите предпазни зони,
определени съответно в т. IV, т. 1 от заповед №
11-1245/10.07.2018 г. и т. IV, т. 1 от заповед №
РД 11-1349/18.07.2018 г. на ИД на БАБХ, с изключение на лицата, изчерпателно
изброени в осемте точки на цитираната заповед от 21.07.2018 г., (в
които изключения попадат и лицата с постоянен и настоящ адрес в населените
места, включени в територията на предпазните зони);
при необходимост органите на МВР да оказват съдействие на служителите на БАБХ
за ограничаване на движението на лица и превозни средства на територията на
предпазните зони; органите на МВР да предприемат действия по осигуряване на
обществения ред при прилагане на мерките за ограничаване и ликвидиране на
болестта, в т.ч. и осигуряване на достъп на лицата по т. I,
т. 2 и 3 от заповедта до всички животновъдни обекти на територията на с. Ш. и
гр. Б., община Б., област Я.. Изпълнението на посочената заповед от 21.07.2018
г. е възложено на Директора на ОБДХ - Ямбол със съдействието на органите на
МВР, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗВМД, а контролът по изпълнението ѝ – на
Директора на ОБДХ- Ямбол. В изпълнение на така разпореденото със заповедта,
свидетелите А. (* при ЗЖУ-Варна)
и П. ***), заедно с други свои колеги - полицейски служители (*
И.С. и Д.Д. – и двамата служители от ЗЖУ-Варна, и * при РУ-Елхово Х.М. ),
са назначени на КПП с. М.Ш. – изход посока с. Ш., да осъществяват пропускателен
режим във връзка с ограничаване периметъра на зараза за времето от 07:30 часа
до 20:00 часа на 22.07.2018 г. Приблизително около 11:20 часа на същата дата, на
мястото на изграденото за целта КПП, оспорващата Д. пристига с автомобил,
придружавана от други хора, в т. ч. и свидетелите И. и Д.. Автомобилът е спрян
за проверка на документите за самоличност на пътниците и на тези на автомобила. Вследствие на извършената проверка е установено, че
пътуващите,
в т.ч. и оспорващата, не са жители на
селото, поради което им е разяснено, че съгласно заповедта на ИД на БАБХ нямат
право да преминат през КПП-то, за да влязат в населеното място и не били
допуснати. Предвид това, че оспорващата претендирала, че като представител на
Фондация „Д.Ф.“ има право да влезе зад линията на КПП-то, за което (към момента на
проверката на автомобила и пътниците в него)
представила удостоверение, (видно
от което е единствено, че Фондация „Д.Ф.“ е вписана в Централния регистър на
юридическите лица с нестопанска цел към Министерство на правосъдието, за
осъществяване на общественополезна дейност),
от извършващите проверката полицаи ѝ била показана
въпросната заповед от 21.07.2018 г. (също към момента на
проверката). Било разяснено, че достъпът на външни за населеното
място лица е забранен, както и че актът е публикуван на интернетстраницата на
БАБХ и при желание оспорващата би могла да се информира по-подробно с нейното
съдържание. Въпреки отправените ѝ неколкократни предупреждения да се
отдръпне настрани, да не прави опити да навлиза зад линията на КПП-то, с което
си действие пречи на изпълнението на служебните задължения на полицейските
органи, (произтичащи от разпореденото със заповед № РД
11-1392/21.07.2018 г. на Изпълнителния директор на БАБХ),
поради което и ще бъде задържана, Д., отново твърдейки, че като Председател на
посочената фондация има право да влезе в селото, за да извърши обществен
контрол на начина на извършване на евтаназията на животните, отказва да изпълни
отправените ѝ устни полицейски разпореждания и се опитва да премине. При
поредния опит за преминаване от нейна страна и след запитване от свидетеля П.
отказва ли да изпълни отправеното ѝ устно полицейско разпореждане, и
утвърдителен отговор за отказ да се изпълни разпореждането да се отдръпне и да
не пречи на изпълнението на служебните задължения на полицейските служители,
оспорващата е задържана, като са ѝ поставени белезници на ръцете в
позиция зад гърба и съответно е конвоирана до РУ-Елхово. За задържането е
издадена заповед с рег. № 261-63/Екз. 1/ 22.07.2018 г. от полицейски орган *
Х.С.М. при РУ-Елхово. С тази заповед, на
основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, е разпоредено задържането на оспорващата
за срок от 24 часа, за нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, а именно: за това,
че на 22.07.2018 г. около 11:25 часа в с. М. Ш., община Б., област Я., същата,
след надлежно устно полицейско предупреждение и устно разпореждане да не прави
опити за преминаване през изграденото КПП в с. М. Ш. на разклон за с. Ш. и да
освободи платното за движение във връзка със заповед № РД 11-1392/21.07.2018 г.
на ИД на БАБХ, лицето категорично отказва и със своите действия съзнателно
пречи на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба. При задържането
на лицето са разяснени правата му по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и по чл. 73 от ЗМВР. Заповедта е връчена на Д. на същата дата, като тя е освободена в 16:30
часа на 22.07.2018 г. За извършеното на 22.07.2018 г. конвоиране на Д. е
издадена заповед за конвоиране на лице с рег. № 261р-14400/26.07.2018 г. на
Началника на РУ-Елхово при ОД на МВР-Ямбол, в която изрично е посочено, че
лицето е конвоирано директно от с. Ш., обл. Я. до РУ-Елхово в 13:00 часа на
22.07.2018 г. Съобразно нормативните изисквания са съставени още: протокол за
обиск на лице с дата 22.07.2018 г. - от В.С.М., * при РУ-Елхово, разписка за приети вещи и пари
на задържаното лице – от И.И.С.– * при РУ-Елхово – и двата документа са
подписани от оспорващата; към административната преписка са приложени също и
подписани от Д. декларация съгласно приложение № 1 към чл. 15, ал. 2 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за
реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване
на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи,
декларация във връзка с чл. 46, ал. 3 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г.
и разписка за върнати вещи и пари. Задържаното лице е освободено в 16:30 часа
на 22.07.2018 г.
Срещу заповед за задържане на лице с рег. №
261-63/Екз. 1 от 22.07.2018 г., издадена от * Х.С.М. при РУ – Е.към ОД на МВР -
Я., са подадени две жалби: веднъж директно пред съда, заведена във входящия
регистър на ЯАС под вх. № 1611/25.07.2018 г., като е образувано адм. д. №
186/2018 г. по описа на ЯАС; веднъж чрез административния орган, заведена във
входящия регистър на РУ - Елхово под вх. № 261000-3998/26.07.2018 г., по която
е образувано адм. д. № 187/2018 г. по описа на ЯАС, прекратено с определение №
316/30.07.2018 г., с което същото е изпратено за присъединяване към адм. д.
186/2018 г. по описа на ЯАС.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събрания по
делото доказателствен материал. Съдът изцяло кредитира събраните по делото
писмени и веществени доказателства, като неоспорени от страните и
кореспондиращи помежду си. ЯАС изцяло дава вяра и на показанията на свидетелите
П. и А., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, кореспондиращи
помежду си, както и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен
материал. Същевремнно съдът не кредитира показанията на свидетелите И. и Д.,
тъй като съпоставени с цялостно изяснената фактическа обстановка по делото,
показанията са изолирани, неподкрепени с други данни и противоречащи на
останалите доказателства, поради което съдът не може да ги ползва при
постановяване на решението. Твърденията на свидетелите, че не са били запознати
със съдържанието на заповедта, въз основа на която полицейските служители
осъществяват пропускателен режим на изграденото КПП, че тя не им е била
представена и не им е разяснено от кой орган изхожда, както и че липсва
отправено към оспорващата полицейско разпореждане, не кореспондират нито със
събраните други гласни доказателства по делото, нито с веществените такива.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, насочена е против
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
съдът я намира за процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, предвид следното:
Предмет
на оспорване в настоящото производство е заповед за задържане на лице с рег. №
261-63/Екз. 1 от 22.07.2018 г., издадена от * Х.С.М.при РУ – Е. към ОД на МВР -
Я., с която, на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, е разпоредено задържане
за срок от 24 часа на М.Х.Д. ***.
Съгласно
чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лица въз основа на
някое от предвидените в разпоредбата основания, като издадат съответната
заповед за задържане. В т. 2 от цитирания текст е предвидено, че може да бъде
задържано лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на
полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Съгласно разпоредбата на
чл. 57, ал. 1 от ЗМВР полицейски органи са органите на Главна дирекция
„Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“,
Главна дирекция „Гранична полиция“, областните дирекции, дирекция „Миграция“,
дирекция „Вътрешна сигурност“, дирекция „Международно оперативно
сътрудничество“, Специализирания отряд за борба с тероризма и звената „Общинска
полиция“, които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 7 и 8. Съгласно чл.
42, ал. 3 и ал. 5 от ЗМВР, към областните дирекции на МВР могат да се създават
звена с по-нисък ранг, като районните управления, (чиито
райони на действие се определят със заповед на министъра на вътрешните работи
според състоянието на престъпността и на обществения ред).
При приложимата законодателна уредба, съдът приема, че оспорената заповед за
задържане е издадена от полицейски орган по смисъла на закона, т.е. издалият
заповед за задържане на лице с рег. № 261-63/Екз. 1 от 22.07.2018 г. на длъжност
* при РУ - Елхово към ОД на МВР - Я., е
компетентният за издаването ѝ орган. Съдът приема, че оспорената заповед
е издадена и в съответствие с териториалната компетентност на органа - * при РУ
- Елхово към ОД на МВР - Я. Х.С.М. действа на територията на РУ - Елхово при ОД
на МВР - Я., в чийто район лицето, след надлежно предупреждение, съзнателно е
пречило на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба. В този
смисъл наведеното в жалбата твърдение, че процесната заповед е незаконосъобразна,
като постановена от некомпетентен орган, тъй като е следвало да бъде издадена
от Началника на РУ - Елхово, е неоснователно.
Съдът
не намери допуснати в хода на административното производство при издаване на
оспорената заповед съществени нарушения на процесуалните правила, както твърди
оспорващата. Заповед за задържане на лице с рег. № 261-63/Екз. 1 от 22.07.2018,
представлява индивидуален административен акт от категорията на принудителните
административни мерки (ПАМ). Той е издаден на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за това, че „на 22.07.2018 г. около 11:25 часа в с. М. Ш., община Б.,
област Я., лицето М.Х.Д., след надлежно устно полицейско предупреждение
и устно разпореждане да не прави опити за преминаване през изграденото КПП в с.
М. Ш. на разклон за с. Ш. и да освободи платното за движение във връзка със
заповед № РД 11-1392/21.07.2018 г. на ИД на БАБХ, лицето категорично отказа и
със своите действия съзнателно пречи на полицейските органи да изпълнят
задълженията си по служба“, т.е. в него ясно са посочени както фактическите,
така и правните основания за издаването му. Въз основа на изготвените документи,
приложени към административната преписка, (намиращи
се от лист 63 до лист 69 в кориците на делото),
съдът приема, че на оспорващата са разяснени правата ѝ по чл. 72, чл. 73
и чл. 74, ал. 3-5, от ЗМВР. Съдът съобрази също, че задържането е продължило и
в предвиденото от закона време – по-малко от допустимите 24 часа, доколкото се
установи, че лицето е задържано на 22.07.2018 г. в 11:25 часа, а е освободено
на същата дата в 16:30 часа. От горното се налага извод, че атакуваната заповед
е издадена в предвидената в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма, тя съдържа
визираните в ал. 2 на същата разпоредба изискуеми реквизити, в това число и фактическите
и правни основания за издаването ѝ. Ето защо съдът не споделя твърденията
на оспорващата, че актът е незаконосъобразен като постановен в нарушение на
административнопроизводствените правила.
Неоснователни
са и възраженията за неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да
задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на
полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Следователно, за да бъде
задържано лице на това основание, е необходимо да са изпълнени две
предпоставки: първата - полицейският орган да изпълнява свое задължение по
служба, и втората - лицето, въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да
пречи на органа да изпълни служебните си функции. В случая наличието на
посочените предпоставки е доказано. От доказателствата по делото безспорно се
установява, че към оспорващата са отправени неколкократни предупреждения да се
отдръпне настрани, да не прави опити да навлиза зад линията на КПП-то, разяснено
ѝ е, че с това си действие пречи на изпълнението на служебните задължения
на полицейските органи, (произтичащи от
разпореденото със заповед № РД 11-1392/21.07.2018 г. на Изпълнителния директор
на БАБХ), поради което и ще бъде задържана. Ооспорващата,
твърдейки, че като Председател на Фондация „Д.Ф.“ имала право да влезе в
селото, за да извърши обществен контрол на начина на извършване на евтаназията
на животните, отказала да изпълни отправените ѝ устни полицейски
разпореждания и се опитала да премине, като при поредния опит за преминаване от
нейна страна и след запитване от свидетеля П. отказва ли да изпълни отправеното
ѝ устно полицейско разпореждане, и утвърдителен отговор за отказ да се
изпълни разпореждането да се отдръпне и да не пречи на изпълнението на
служебните задължения на полицейските служители, Д. била задържана, като са ѝ
поставени белезници на ръцете и съответно е конвоирана до РУ - Елхово. В
случая, с оглед установените факти, е очевидна невъзможността за даване на
писмено разпореждане, поради което то е отправено устно, при това в
съответствие с нормата на чл. 64, ал. 2, ЗМВР - смисълът му е бил напълно
разбираем за жалбоподателката, като тя категорично е отказала да изпълни
разпореждането (видно от необработените кадри на
представените и приети като доказателства по делото видеоматериали, заснети от
оператор на Телевизия „Диана“ - файл 00017.MTS от 22.07.2018 г. от 10:29 часа с
продължителност 4:42 секунди). С други думи, доказателствата
по делото установяват както факта, че на 22.07.2018 г. полицейските служители
са осъществявали служебни функции, така и факта, че на същата дата задържаната съзнателно
и директно е препятствала полицейските органи да изпълнят задължението си по
служба, произтичащо от разпореденото със заповедта на ИД на БАБХ. С оглед на
установените обстоятелства, съдът приема, че при издаване на оспорения акт органът
е съобразил относимите за казуса факти, поради което твърдението за
постановяване на заповедта в нарушение на материалния закон се явява недоказано.
В допълнение към казаното съдът намира за необходимо да отбележи още, че от
удостоверението, въз основа на което оспорващата претендира че е следвало да
бъде допусната да премине зад линията на КПП-то, е видно единствено, че
Фондация „Д.Ф.“ е вписана в Централния регистър на юридическите лица с
нестопанска цел към Министерство на правосъдието, за осъществяване на
общественополезна дейност. От него по никакъв начин не се установява на
оспорващата да са възложени функции по представителство на фондацията, но дори
и да се приеме, че както тя посочва в жалбата си, е председател на фондацията и
че заради този факт има право да влезе в селото, твърдението ѝ, че заповедта от 21.07.2018 г. на ИД на БАБАХ е
„незаконна“ не ѝ осигурява законова възможност да осъществява действия, с
които да пречи на полицейските органи да изпълнят разпореденото с тази заповед,
тъй като нейната законосъобразност е предмет на друго производство, а не
настоящото, още повече, че в самата заповед изрично е посочено, че на основание
чл. 47, ал. 6 от ЗВМД тя не подлежи на оспорване.
Недоказано
остава и твърдението, че задържането не е съобразено с целта на закона. Разпоредбата
на чл. 72 от ЗМВР регламентира мерки за административна, в случая полицейска
принуда, с оглед обезпечаване дейността на тези органи, подсигуряване на
своевременното протичане на мероприятия по установяване на самоличността на
проверявани лица, както и по опазване на обществения ред. Тези разпоредби нямат
характер на мерки за наказание и назидание на лицата, за осъществено от тях
поведение в разрез с установените обществени правила, нито на принудителни
мерки по НПК. Това задържане не е санкция за поведение, с което се накърнява
обществения ред, а е инструмент за преустановяване на недопустимо поведение,
каквото поведение от страна на оспорващата по делото безспорно се доказа.
По
изложените съображения ЯАС приема, че не са налице основания оспореният акт да
бъде отменен, тъй като безспорно се констатира, че същият е издаден от
компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и материалния закон, както и в
съответствие с целта на закона. Ето защо съдът счита, че жалбата срещу този акт
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната страна следва да бъдат присъдени
сторените в производството разноски в общ размер на 180 лв., от който 100 лева
– за юрисконсултско възнаграждение, и 80 лева - разноски за призоваване на
двама свидетели. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен на
основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, първи
административен състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Х.Д.,***,
против заповед за задържане на лице, издадена на 22.07.2018 г. от * Х.С.М. при РУ
– Елхово към ОД на МВР - Ямбол.
ОСЪЖДА М.Х.Д.,***, с посочен съдебен
адрес:***, **, адвокат Д.Р. ***, да заплати на ОД на МВР - Ямбол, сумата от 180
(сто и осемдесет) лева, съставляваща сторени в настоящото производство разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не
се чете