Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 500
град Плевен, 03.11.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 785/2023г.
по описа на Административен съд Плевен, на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение № 32 от 26.07.2023г., постановено по а.н.д.
№ 64/2023г., Районен съд Никопол, първи наказателен състав е отменил Наказателно
постановление (НП) № 780/14.02.2020г. на Директора на РДГ Ловеч, с което на С.С.Ю.
с ЕГН ********** и адрес ***, на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закон за горите
(ЗГ) и на основание чл.266, ал.1 от ЗГ са наложени две административни
наказания – глоби в размер от по 50,00 лв. за извършено нарушение на чл.213,
ал.1, предл. седем, т.1 и т.2 от ЗГ.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – Директора на РДГ Ловеч, страна по а.н.д.
№ 64/2023г. по описа на РС Никопол.
В жалбата се излагат възражения за незаконосъобразност
и неправилност на съдебния акт, водещи до неговата отмяна. Твърди се, че съдът неправилно
е приел, че е ангажирана административнонаказателна отговорност на Ю. за
извършено нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ, тъй като никъде в съставения Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) не е вменявана отговорност за
извършено нарушение на тази правна норма. В съставения на лицето АУАН е
ангажирана отговорността му по чл.213, ал.1, предл. седмо, т.1 и т.2 от ЗГ, а
именно за съхраняване на дървесина, без същата да е маркирана по съответния ред
и без необходимия документ, доказващ законния й произход – превозен билет. На
следващо място се излагат подробни съображения и се цитират правни норми от
Закона за опазване на селскостопанското имущество, Закона за горите, Правилника
за прилагане на Закона за горите и Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии, уреждащи реда за съхраняване на дървесина,
добита извън горските територии, законовото задължение за маркирането й с
марка, собственост на общината и транспортирането й с превозен билет, издадено
от длъжностно лице, определено от кмета на общината. Подчертава се, че
изпълнителното деяние в случая е „съхранение“, а не добив и др., предвид на
което Закона за горите е специален, и като такъв той въвежда редица режими, в
това число и относно съхраняването на дървесината, добита, както от горски
територии, така и от урбанизирани такива и от земеделски земи. Акцентира се и
на дървесината, представляваща орех и законовите текстове по отношение на нея, третиращи
я като представляваща особена ценност и намираща се под режим на особена
закрила. На последно място се излага, че АУАН и НП отговарят на всички
изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, направено е пълно и точно описание на
нарушението, правилна е праната квалификация на нарушението, липсва
противоречие между установеното в АУАН и НП, а санкцията е наложена в законовия
й минимум. Иска се отмяна на решението на Районен съд Никопол и потвърждаване
на НП, респективно, при наличие на такава необходимост, делото да бъде върнато
на Районен съд Никопол за ново разглеждане.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез
упълномощен юрисконсулт поддържа жалбата по подробно изложени доводи и моли да
бъде отменено оспореното решение и да се потвърди НП, а при необходимост делото
да бъде върнато за ново разглеждане.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание се
явява лично, като ангажира становище за неоснователност на жалбата и правилност
на първоинстанционното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и
провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната
жалба за основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.
По жалба на С.С.Ю. против НП № 780/14.02.2020г. на Директора
на РДГ Ловеч първоначално в Районен съд Никопол е било образувано а.н.д. №33/2022г.
по описа на този съд. С Решение №48/25.11.2022г., съдът е отменил НП №
780/14.02.2020г. на Директора на РДГ Ловеч, с което на С.С.Ю. с ЕГН **********
и адрес ***, на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закон за горите (ЗГ) и на
основание чл.266, ал.1 от ЗГ са наложени две административни наказания – глоби
в размер от по 50,00 лв. за извършено нарушение на чл.213, ал.1, предл. седем,
т.1 и т.2 от ЗГ. Решението на Районен съд Никопол е било обжалвано от Директора
на РДГ Ловеч пред Административен съд Плевен, където е било образувано к.а.н.д.
№26/2023г. по описа на този съд. С Решение №103/02.03.2023г. касационната
инстанция е обезсилила решението на Районен съд Никопол, тъй като делото е било
разгледано с участието на ненадлежна страна, и е върнала делото за ново
разглеждане от друг състав.
Решението на Районен съд Никопол е нищожно по следните
съображения:
С обжалваното пред РС Никопол наказателно постановление
е била реализирана административнонаказателната отговорност на С.С.Ю. за това,
че на 27.11.2021г. в гр. Никопол, на ул. „Шипка“ №8, съхранява в дома си, 1 пр.куб.м. дърва за огрев от акация, орех и
айлант, нарязани и нацепени на дължина от 0,25 см – 0,30 см, без да са маркирани с контролна горска марка,
общинска марка и производствена марка и без необходимия документ, доказващ законния произход на дървата – превозен билет. Като
нарушена е посочена разпоредбата на чл.213, ал.1, предл. седмо, т.1 и т.2 от ЗГ
и на Ю. на основание чл.266, ал.1, предл. седмо, вр. чл.213, ал.1, предл.
седмо, т.1 от ЗГ и на основание чл.266, ал.1, предл. седмо, вр. чл.213, ал.1,
предл. седмо, т.2 от ЗГ са му наложени две административни наказания – глоби от
по 50 (петдесет) лева.
При новото разглеждане на делото, съдебният състав е
преповторил дословно фактическите констатации и правните изводи на съдебния
състав, постановил решението по а.н.д. №33/2022г. и е преписал изцяло и
диспозитива на това съдебно решение. Макар привидно да има съдебен акт, то той
изцяло преповтаря решение № 48/25.11.2022г. по а.н.д. №33/2022г. на РС Никопол,
постановено при първоначалното разглеждане на делото. Поради констатираната от
тази инстанция идентичност на мотивите и диспозитива на двете съдебни решения,
не може да се приеме, че след връщането на делото за ново разглеждане, е бил
постановен нов съдебен акт. Настоящият състав намира, че механичното пренасяне
на фактическите констатации и правните изводи на състава, който се е произнесъл
с решението от 25.11.2022г., води до заключението, че новият съдебен състав не
е формирал воля по начина, който изискват процесуалните правила. Съдията не е
изградил вътрешно убеждение, основано на собствена преценка на доказателствата по
делото и доводите на страните, която да е изразил в съдържанието на решението. Нещо
повече – при повторното постановяване на съдебния акт, съдът механично е
пренесъл в мотивите правните изводи на предходния състав досежно несъществуващо
и непосочено в НП административно нарушение, а в диспозитива, с който се отменя
НП е посочена правна норма, въз основа на която е наложено административното
наказание, също несъществуваща в НП (посочената като основание за налагане на
глобата правна норма определя лицата, които могат да издават НП). Произнасянето
по несъществуващо в НП нарушение, съответно непроизнасянето по нарушенията,
вменени на жалбоподателя, води до липса на формирана воля на съда по предмета
на спора и произнасяне по несъществуващ предмет. Липсата на изложени собствени
мотиви от състава на първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото е
равнозначно на липса на мотиви и е съществено процесуално нарушение на
изискванията на чл.172а, ал.2 от АПК, засягащо формираната воля на съда при постановяване на решението, което влече неговата
нищожност.
По тези съображения съдебното решение не подлежи на
отмяна в хипотезата на чл.227 от АПК и решаване на спора по същество от касационната
инстанция, защото би лишило страните от разглеждане на спора на две съдебни
инстанции, а следва да се обяви нищожността му на основание чл.221, ал.5 от АПК
и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия
първоинстанционен съд, който да се произнесе по съставомерността на конкретно посочените
в НП две административни нарушения. При новото разглеждане съдът следва да
извърши собствен анализ на събраните по делото доказателства (писмени и гласни)
и да изложи собствени мотиви по възраженията на оспорващия и по валидността и
законосъобразността на оспореното НП. Следва да се анализира и приложението на
нормите на Закона за горите и правилника за прилагането му спрямо посочените в
НП нарушения в контекста на разпоредбите на чл.207 и чл.211, ал.4 от ЗГ, както
и чл.131б, ал.1 и ал.2 от ППЗГ, въвеждащи изискванията към дървесина, добита
извън горския фонд; приложението на чл.196, ал.1 от ЗГ, регламентиращ
правомощията за контрол на ИАГ и нейните структури, и дали контролът на
дейностите по съхранение на дървесина се отнася само за такава, добита в горски
територии, или и за дървесина, добита от урбанизирани територии и земеделски
земи.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното
решение следва да се обяви за нищожно и делото да се върне за постановяване на
ново решение от друг състав на въззивния съд, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във
връзка с чл.221, ал.5 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Плевенски административен
съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № 32/26.07.2023г.,
постановено по а.н.д. № 64/2023г. по описа на Районен съд Никопол.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Никопол, при съобразяване със
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2.
/п/