МОТИВИ по НОХД № 1268/2017 година по описа на СНС, XVI-ти наказателен състав
Специализираната прокуратура е
внесла в СНС обвинителен акт срещу:
И.Д.И. –
роден на *** ***, българин, български гражданин, живее на семейни начала,
реабилитиран, със средно образование, не работи, постоянен адрес:***, настоящ адрес:***,
за това, че: от
неустановена по делото дата в началото на 2014 г. до
16.09.2016 г., на територията на област В. Т., Р България, ръководил
организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение от осем лица, с цел да вършат съгласувано в
страната престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК, за които е предвидено наказание
лишаване от свобода повече от три години, в която участвали М.Т.Д., ЕГН **********,
Х.Т.С., ЕГН **********, С.И.Й., ЕГН **********, З.Г.Г., ЕГН **********, П.Д.Й.,
ЕГН **********, Д.И.И., ЕГН ********** и Г.Ц.Р., ЕГН **********, като групата е
създадена с користна цел - да извлича облаги от разпространението на
високорискови наркотични вещества-
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3,
алт. 10, т. 1 вр. с
ал. 1 НК и
за
това, че за
времето от неустановена по делото дата от началото на 2014 г. до 08,30 ч. на
16.09.2016 г., в гр. В***, държал боеприпаси за огнестрелно
оръжие, по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ)
- 18 (осемнадесет) броя пистолетни патрони калибър 9x9 мм, предназначени за
стрелба с 9 мм пистолети, годни за употреба, без да има за това надлежно
разрешение, изискуемо съгласно чл. 50, ал. 3 ЗОБВВПИ (ред., ДВ, бр. 14 от 2015 г.): „Лицата по ал. 1 и 2 могат да
придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение,
замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобИ.е, издадено
от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от
началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по
постоянния адрес на физическото лице" във вр. с
чл. 50, ал. 2 ЗОБВВПИ (ред., ДВ, бр. 14 от 2015 г.):
„Български граждани... могат да придобиват само по наследство взривни вещества
и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, след
получаване н^ разрешение за придобИ.е, издадено от директора на ГДНП на МВР или
от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по
местонахождението на обекта за съхранение" и чл. 56, ал.
1 ЗОБВВПИ (ред., ДВ, бр. 14 от 2015 г.): „Лицето по
чл. 50, ал. 1 - 3, получило разрешение за придобИ.е,
може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите
изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи
и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на
разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от
оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по
местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на
физическото лице"- престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК, както и срещу
М.Т.Д. –
роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно
образование, работи като управител на фирма, постоянен и настоящ адрес:***
за това, че от неустановена по делото дата в началото на
2014 г. до 16.09.2016 г., на територията на област В. Т., Р България, участвал
в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение от осем лица, с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления по чл. 354а, ал. 1 и
ал. 2 НК, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години, ръководена от И.Д.И., ЕГН **********, в която
участвали още Х.Т.С., ЕГН **********, С.И.Й., ЕГН **********, З.Г.Г., ЕГН **********,
П.Д.Й., ЕГН **********, Д.И.И., ЕГН ********** и Г.Ц.Р., ЕГН **********, като
групата е създадена с користна цел - да извлича облаги от разпространението на
високорискови наркотични вещества-
престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр.
ал.2 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че
поддържа изцяло повдигнатите срещу подсъдимите И.Д.И. и М.Т.Д. обвинения за посочените по-горе престъпления, като счита, че събраните в хода на съдебното
производство гласни, писмени и веществени доказателства подкрепят фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт и обвиненията са доказани по нужния несъмнен и
категоричен начин.
По отношение на наказанията прокурорът счита, че при
преценка на конкретната степен на обществена опасност на подсъдимия И.Д.И. за престъплението по чл.321 НК следва
да му бъде наложено наказание седем години лишаване от свобода, като посочва
като отегчаващи вината обстоятелства предходните осъждания, дългото време на
съществуване на групата, както и големия брой участници; прокурорът счита, че
няма смекчаващи вината обстоятелства. За престъплението по чл.339 НК прокурорът
предлага четири години лишаване от свобода предвид неголемия брой държани
боеприпаси, като счита, че е приложима
разпоредбата на чл.23 НК.
Относно подс. М.Д. за престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2
и пр. 3, алт. 10, т. 2 вр.
с ал. 2 НК прокурорът
предлага определяне на наказание лишаване от свобода в размер от около средния,
а именно-четири години лишаване от свобода, като бъдат взети предвид като
смекчаващо обстоятелство младата му възраст, а като отегчаващи отговорността му
обстоятелства предходната му съдимост, сравнително продължителния период от
време на съществуване на сдружението и сравнително големия брой участници в
него.
Адвокат Д. като защитник на подс. И.Д.И. и на подс. М.Т.Д. счита, че няма доказателства за съществуване на ОПГ изобщо;
твърди, че свидетелите не разкриват от кого подс. И.Д.И. се е снабдявал с наркотични вещества; периодът на
групата е определен, без да са налице доказателства за него; от СРС е видно, че
в разговорите на подс. И.Д.И. И М.Д. не са използвани кодовете „ани“ и други,
за които говори св. Д. в покзанията си; набляга се на противоречията в
показанията на свидетелите М., И. и С., като се твърди, че на ДП те са били
принудени да дадат такива показания и се посочва защо; посочва, се, че никой от
свидетелите, освен №204, не споменава подс. М.Д., а от изготвените по делото
експертизи е ясно, че намерените при претърсванията наркотични вещества са с
различни компонетни съставки, което противоречи на твърдението в обвинителния
акт, че участниците в групата са снабдявани с наркотични вещества от подс. И.И..
Относно престъплението по чл.339 НК
защитникът посочва, че отново са налице противоречия в доказателствата,
доколкото по делото са налице данни, че на адреса, на който са открити
боеприсите не е живял подс. И.И., което поставя въпросът дали тези боеприпаси
са негови.
Защитникът счита, че и двамата подсъдими
следва да бъдат оправдани за повдигнатите им обвинения, а ако бъде осъден подс.
И.И. за престъплението по чл.339 НК следва да му бъде наложено наказание под предвидения
законов минумум.
Подсъдимият И.Д.И. за лична защита твърди, че поддържа изложеното от
защитника си.
Подсъдимият М.Т.Д. за лична защита твърди, че поддържа изложеното от защитника
си.
При последната си дума към съда всеки
от подсъдимите моли да бъде оправдан.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобразно
вътрешното си убеждение намира за установена следната фактическа обстановка,
която почти изцяло се припокрива с тази, която е изложена в обвинителния акт, а
именно:
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На неустановена по делото
дата в началото на 2014 г.
на територията на област В. Т., Р България, била сформирана организирана
престъпна група с ръководител
подс. И.Д.И. и членове
осъдените Д.И.И., Х.Т.С., С.И.Й., З.Г.Г., П.Д.Й. и
Г.Ц.Р., спрямо
които наказателното
производство е приключило с
одобрено от съда споразумение. Групата била създадена с цел да върши
престъпления по чл.354а, ал. 1 и ал. 2 НК - без надлежно разрешително да
държи с цел разпространение и да разпространява високорискови наркотични
вещества на територията на обл. В. Т., като
членовете й се стремели да получават високи доходи от разпространението на
високорискови наркотични вещества. Дейността
на организираната престъпна група се ръководела от подс. И.Д.И..
Подсъдимият И.
снабдявал от неустановено по делото лице участниците в престъпното сдружение с
високорискови наркотични вещества - марихуана
и амфетамин на едро; организирал схемите за разпределение на високорисковите
наркотични вещества на останалите участници в сдружението, които ги съхранявали
и правели на дози, давал указания на останалите членове на престъпното
сдружение къде да съхраняват високорисковите наркотични вещества и как да ги
доставят до крайни потребители, отговарял за финансирането на дейността, като
осигурявал средствата, необходими за закупуване на наркотичните вещества на
едро, определял цените на
високорисковите наркотични вещества за продажба на крайни клиенти и разпределял
между участниците в сдружението получените от продажбата на наркотичните
вещества суми, като заделял процент и за себе си.
Подсъдимият И.И. не
участвал пряко във вторичната престъпна дейност на сдружението, като не се
занимавал с разпространение на наркотични вещества на крайни потребители, а
указвал това да става от останалите участници в сдружението.
Осъдените Д.И.И., Х.Т.С., С.И.Й., З.Г.Г., П.Д.Й. и Г.Ц.Р. участвали в
организираната престъпна група, като всеки от тях знаел своето място и роля в
групата и изпълнявал дадените му указания и нареждания във връзка с разпространението
на наркотичните вещества
на територията на обл. В. Т., чрез което целели да извличат значителни
неправомерни доходи.
Едни от
най-приближените до ръководителя на сдружението били осъдените Д.И.
(син на подс. И.И.) и З.Г..
Те били натоварени от подс. И.Д.И.
да разпределят високорисковите наркотични вещества измежду останалите участници
в сдружението, които изпълнявали функциите на дилъри, като ги снабдяват с
наркотични вещества на дози, готови за разпространение на крайни клиенти, да
упражняват контрол над организацията по пласмента на наркотичните вещества и
върху дилърската мрежа, както и да събират получените срещу наркотичните
вещества парични средства от дилърите и да ги отчитат на подс.
И.И..
В изпълнение на указанията на подс. И.Д.И. осъдените Д.И. и З.Г. (по прякор „Гъбата")
изпълнявали и функциите на дилъри, като продавали на крайни клиенти
високорискови наркотични вещества - марихуана
и амфетамини. Така, от осъдения Г. закупували
наркотични вещества свидетелите Т.Г., Т.П., Б.Г., Л.Б., Д. Е., С.Я.и Б.К..
Осъдените
Х.Т.С., С.И.Й., П.Д.Й. и Г.Ц.Р. изпълнявали
функциите на дилъри на високорисковите наркотични вещества, като продавали
наркотичните вещества, с които обв. И.И. снабдявал
членовете на сдружението, на крайни клиенти, на цени, определени от обв. И.И.. Така например, от осъденият Г.Р. закупували наркотични вещества
св. Г. Д., С.Г.и А.К., а от осъдения С.Й. (по прякор „Йорги") закупували наркотични
вещества св. В.А.. М. П., С.А.и Р. Г..
За да поддържа връзка с участниците в групата, подс. И.Д.И.
ползвал различни телефонни номера, като прави впечателние, че подсъдмият е бил
изключително внимателен при контактите с останалите участници. Във водените
разговори с осъдените Х.С., Д.И. и със З.Г. подс. И.Д.И. не говорел открито и
пряко за наркотични вещества, като почти всички провеждани разговори целели
провеждането на срещи, при които на място подс. И.И. давал указанията и
нарежданията към останалите участници.
Самите участниците в сдружението,
които разпространявали наркотични
вещества сред крайни клиенти - Д.И.З.Г., Х.Т.С.,
С.И.Й., П.Д.Й.
и Г.Ц.Р. ползвали
телефонни номера, на които желаещите да закупят наркотични вещества се
обаждали, за да поръчат съответното количество и да установят мястото за среща,
на която да закупят наркотичното вещество. Имало и случаи, в които членовете на
сдружението „черпели" с наркотични вещества свои познати, за да се рекламират
като дилъри и за да развиват зависимост у повече лица, които по-късно да
снабдяват с наркотични вещества.
Самите наркотични вещества, които участниците в
сдружението получавали от подс. И.И.,
били съхранявани в домовете или в
жилищата на познати или в авотомобилите, ползвани от Д.И., З.Г., Х.Т.С.,
С.И.Й., П.Д.Й.
и Г.Ц.Р.. В хода на разследването при извършените претърсвания и изземвания у осъдените Г.,
Й., Й. и Р. са установени значителни количества високорискови наркотични
вещества, предназначени за продажба, а у осъдения Г.
- и
марихуана, предназначена за разпределение на дози.
Подсъдимият
И.Д.И. като ръководител на групата упражнявал сторг контрол не само върху
дейността на останалите участници от групата във връзка с разпространението на
високрискови наркотчини вещества, но е по отношение на недопускането на други
дилъри /самостоятелни или от други ОПГ/, които да разпространяват наркотични
вещества на територията на групата. В тази връзка подс. И.Д.И. провеждал срещи
с лица, разпространяващи наркотични вещества, които не са получени или закупени
от него или от участниците в групата, като ги заплашвал, за да престанат да
бъдат „конкуренция“ на неговата група. Вторият подход, които подс. И. имал към
тези лица, е отправяне на предложения към тях да „работят“ за него и неговата
група.
В тази
връзка през лятото на 2015г. свидетелят Г.М.И. взел марихуана от св. С.И. С. и
казал на познатите си, че ако искат да си купят марихуана от него да му се
обадят. През м. август 2015г. на св. И. му се обадил негов познат „Е.“ и му
казал, че иска да си купи марихуана, за което двамата си договорили среща в
местността „Ч.“ до гр. Г.О.. На срещата „Е.“ дошъл с „Б.“ /св. Д.Б./ и „Гъзето“
и всички седнали на маса в заведението. На масата „Б.“ взел една солница и
започнал да удря св. И. по главата и да го пита „От къде взе марихуаната?“.
Докато ударите продължавали на масата дошъл „Ф.“ /осъденият Х.С./. При идването
си „Ф.“ ударил св. И. силно в лицето с юмрук, разбил му носа и му опрял нож в
крака със заплахата, че ще го забие, ако И. не отговори откъде е взел
марихуаната. Тогава дошъл и подс. И.Д.И. и като седнал срещу св. И. му се
представил и го попитал същото-от къде е взел марихуаната. Тъй като бил много
изплашен, св. И. веднага отговорил, че я е взел от „С.“-св. С.И.С.. Осъденият Х.С.
пребъркал св.И., взел му парите, личната карта, телефона и табакерата и я
счупил в главата на св. И.. Тогава подс. И.Д.И. започнал да нанася удари на
свидетеля с лакът в ухото и го накарал да се обади на св. С. да дойде под
претекст да донесе още марихуана. Тъй като св. И. бил много изплашен и пребит,
се обадил на св. С. и му казал да дойде в посоченото заведение. Св. С. пристигнал
пред заведението с автомобил, управляван от майка му и забелязал л.а. „С.“, от
който излезли осъденият Х.С. и още двама човека-„Б.“ /св. Д.Б./ и подс. И.Д.И..
Св. С. казал на майка си да тръгва и след като тя се отдалечила с автомобила,
към св. С. дошли още няколко човека, които го вкарали в автомобила „С.“. На
задната седалка в посоченото МПС св. С. се оказал между Х.С. и „Б.“, които
започнали да го бият и да го питат откъде е взел марихуаната. След като св. С.
им казал името на човека, който му е дал марихуаната и го извикал по тяхно
нареждане, подс. И.Д.И. казал на С., че му налага „глоба“ 1000 лева „заради
неприятностите, които им е направил“. Св. С. нямал толкова пари в себе си и
заради това подсъдимият И. и останалите му казали да си ходи и че ще му се
обадят за парите. След като св. С. си тръгнал пеша, подс. И.Д.И. и останалите
лица се върнали в заведението, като си говорили, че С. е дошъл с майка си.
Тогава Х.С. върнал личната карта и телефона на св. И., а подс. И.Д.И. заплашил
свидетеля, че ако не им съдейства да се приготви за „анални приключения“. Св. И.
си тръгнал пеша, защото му взели парите и си поръчали водка с тях в
заведението.
Няколко
дни по-късно, осъденият Х.С. се обадил на св. С. по телефона и му казал, че го
чакат в заведение „Римини“ в гр. Г.О.. Когато свидетелят отишъл там той заварил
„Ф.“- Х.С. и подс. И.Д.И.. Х.С. започнал да говори на св. С., че „ако иска да продава наркотици-хора сме, ще се
разеберм, ще се уредят нещата и няма да има проблем“.
В началото
на лятото през 2016г. св. И.Л. М. отишъл в заведението „Австрийската къща“ до
гр. Г.О.и се срещнал с подс. И.Д.И., „Ц.“-св. Ц.Ц.Н., мъж с прякор „Б.“-св. Д.Б.
и още един човек. Подс. И.И. казал на св. И.М., че е чул, че свидетелят продава
наркотици в града и въпреки, че М. отрекъл, подс. И.Д.И. му казал, че „ще яде
дървото“. Подсъдимият И.Д.И. казал на свидетеля М., че вече ще продава от
„техния наркотик“ и че „в града може да се продава само от техния наркотик“ и
ако откаже, че може да му се случат много лоши неща-ще има глоби, ще му счупят
пръстите. Подсъдимият И. казал, че на следваща среща ще се уточни със свидетеля
М. от кого ще взема наркотиците и на кого и как ще се отчита. Тъй като св. М.
бил много изплашен и искал да се „махне от там“ и да си тръгне, казал, че ще си
помисли малко и си тръгнал.
Няколко
дни по-късно св. М. отишъл на втора среща с подс. И.Д.И., „Ц.“- св. Ц.Ц.Н., „Б.“
-св. Д.Б. и още един човек, който свидетелят и друг път е виждал с подс. И.И..
На тази среща подс. И.И. казал на св. М., че ще се отчита на Х.С.-„Ф.“, но св. М.
отказал да продава наркотични вещества. При отказа свидетелят бил толкова
изплашен от подс. И.И., че чак му били заглъхнали ушите. След отказа на
свидетеля, подс. И.И. се съгласил, но го е заплашил, че ако го хванат да
продава наркотици, които не са от тяхната групировка, ще го пребият, глобят,
„ножки в задника“ и още много заплашителни неща.
През месец
август 2016г. в с. св. Д.П. и св. С.М. се срещнали с подс. И.Д.И. и още едно
лице, при което Д., св. М. и мъжът, придружаващ И.Д.И., се дръпнали настрани. В
разговора между тримата подс. Д. и другият придружаващ го мъж започнали да
питат св. М. дали има още хапчета, от къде ги е взел и кой е той. Св. М.
отговорил, че се казва „Ч.“ и, че е взел хапчетата от едно момче от В. Т., при
което подс. И.Д.И. започнал да се смее и казал „Ааа, ти ли си Ч.…“, след което
провел телефонен раговор и казал „Станало е грешка, давай да си тръгваме“. След
тази среща св. М. се свързал с Д.И. и го попитал защо след като си купува
наркотични вещества от него, баща му-подс. И.Д.И. „го гърби“.
Групата просъществувала до 16.09.2016 г., когато участниците й
били установени и задържани.
На
16.09.2016г. били извършени множество претърсвания, при които в жилищата на
горепосочените участници от групата били намерени и иззети наркотични вещества.
На 16.09.2016 г., в 08,30 ч., било предприето
претърсване в жилището, обитавано от подсъдимия И.Д.И.,***, продължило до 10,44 ч. Претърсването било
предприето въз основа на разрешение на съответния първоинстанционен съд - Специализирания наказателен
съд, дадено с определение от 15.09.2016 г.
по НЧД № 2362/2016 г. по описа на СпНС, VIII- ми състав.
В хода на претърсването, в
помещение вдясно от входната врата на апартамента, пригодено за кухня и
всекидневна, зад микровълнова печка, била установена и иззета 1 брой червена правоъгълна кутия
с надпис „9 mm LUGER", в
която се съхранявали боеприпаси - 18
(осемнадесет)
броя пистолетни патрони калибър 9x9 мм.
Боеприпасите били съхранявани там от подс. И.И.
за времето от неустановена по делото дата от началото на 2014 г. до 08,30 ч. на 16.09.2016 г.
Резултатите от извършеното
претърсване и изземване били обективирани в протокол от 16.09.2016 г. и фотоалбум към него.
Видно от заключението на
назначената и изготвена балистична експертиза - протокол №
189/03.10.2016 г., иззетите от дома на обвиняемия 18 броя пистолетни патрони,
представляват боеприпаси (по смисъла на чл. 7
от ЗОБВВПИ) за късоцевни огнестрелни оръжия, а именно пистолетни патрони
калибър 9x19 мм или известни още като 9 мм Parabellum, 9 мм Luger и др., стандартно заводско
производство; същите са предназначени за стрелба с 9- милиметрови пистолети и са
годни за стрелба по предназначение.
Към 16.09.2016 г. били в сила разпоредбите
на чл. 50, ал.
3 ЗОБВВПИ (ред.,
ДВ, бр. 14 от 2015 г.): „Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях
чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на
разрешение за придобИ.е, издадено от директора на ГДНП на МВР или от
оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението
на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице" във
вр. с чл. 50, ал.
2 ЗОБВВПИ (ред., ДВ, бр. 14 от 2015 г.): „Български граждани...
могат да придобиват само по наследство взривни вещества и пиротехнически
изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, след получаване на разрешение за придобИ.е,
издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно
лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за
съхранение" и чл. 56, ал.
1 ЗОБВВПИ (ред.,
ДВ, бр. 14 от 2015 г.): „Лицето по чл. 50, ал.
1 - 3, получило разрешение за
придобИ.е, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и
пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или
употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение
за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него
длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта
за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице".
По делото не се установява подсъдимият И.Д.И. да е имал надлежно
разрешително по смисъла на чл. 50, ал. 3 вр.
с ал. 2 и
чл. 56, ал.
1 ЗОБВВПИ
за придобИ.е и държане на инкриминираното количество боеприпаси, поради което
следва да се приеме, че е държал същите без надлежно разрешително.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа
на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдържащи се в:
1.
показанията на свидетелите:
Съдебното производство е
проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.1 НПК, при което
по искане на защитата и подсъдимите в хода на съдебното следствие са разпитани
свидетелите: К.Н.К., Д.В.Д., Т.И.Г.,
И.Л.М., Д.Е.П., С.Ф.М., Г.М.И., С.И.С. и свидетел с тайна самоличност №204. За една част от тях, поради липса на
спомен у свидетелите или поради налчие на противоречия с показанията им от ДП,
съдът е направил опит да ги изясни като е приложил нормата на чл.281 НПК за
прочитане на показанията от ДП.
В хода на съдебното следствие по искане на защитата са разпитани и
свидетелите Д.Б., Ц. З. Н., Т.Г.К., Д.И.И., Х.Т.С., С.И. Й., З.Г.Г., П.Д.Й., Г.
С.Р..
При постановяване на присъдъта си
съдът се е съобразил с разпоредбата на чл. 371 т.1 НПК, изр.1 НПК, даваща
възможност на съда в случаите, когато подсъдимите и защитника им са дали
съгласие да не се провежда разпит на всички или някои свидетели, при
постановяне на присъдата съдът непосредствено да ползва съдържанието на съответните
протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. С оглед изявеното
съгласие на подсъдимите И.И. и М.Д. и защитника им-адвокат Д.Д., съдът е разгледал всички показания на
свидетелите от ДП, както следва:
Показанията на св. М.Д.Л. от 7.03.2016г., дадени пред
разследващ полиций на ДП, съдът преценява като пряко несъотносими към
обвиненията на подс. И.И. и подс. М.Д., тъй като св. Л. в показанията си говори
за организирана престъпна група, чиято дейност е разпространение на наркотични
вещества в района на гр. Г.О., но не споменава подс. И.И. и подс. М.Д.. Отделно
от това, следва да се отбележи, че свидетелят е заявил, че данните, които
излага в показанията си е придобил от „явни и негласни източници“ и в тази част
показанията му не следва да бъдат кредитирани.
По същия начин са преценени и
показанията на св. Д.Г.Й. от
25.03.2016г. на ДП-като пряко несъотносими, тъй като не споменава двамата
подсъдими, от една страна, а от друга- в началото на разпита си свидетелят е
заявил, че е придобил информацията си от „източници“, за които не става ясно
кои са. Доколкото не може да бъде поверен източника на информацията, отразена в
протокола за разпит, тези показания
следва да бъдат изключени.
Показанията
на св. К.Н.К. от 8.08.2016г. и от
08.09.2016г. съдът преценява внимателно,
тъй като свидетелят е заявил, че „от проведените ОИМ се придобиха данни“, като
след това разказва подробно участието на подс. И.И. и М.Д. в организирана
престъпна група, занимаваща се с разпространение на наркотични вещества. Доколкото
цялата информация в показанията на свидетеля К. се основава на данни /“налични
са данни“, „данните сочат“, „през периода на придобИ.е на информация“, „по
отношение на М.Д. е установено“, „от анализа на информацията е установено“, „според
наличните данни може да се предположи, че“, „придобитите данни сочат, че…“,
„придобита е информация, че…“ и други/, чийто източник не може да бъде проверен, показанията на св. К. от ДП не могат да бъдат
ползвани при постановяване на присъдата, въпреки, че тяхното съдържание е
относимо към повдигнатите обвинения и за двамата подсъдими. Съдът е направил опит да изясни източника на
данните, които свидетелят К. излага в показанията си като го е разпитал в
съдебно заседание на 10.10.2017г. Дадените в съдебно заседание показания обаче
съдържат същите формулировки като на ДП, а именно: „в процеса на работа по
делото аз и останалите служители от сектора придобихме данни, че …“,
„придобиваха се оперативно данни, че“, „за него ми е известно, че…“, „от
източници също съм установил, че…“, „тези мои данни се потвърдиха и от използваните СРС…“, „при осъщестяване на
правомощията ни по ЗМВР съм установил това, което казах по-горе“, „аз имах
оперативна информация“, „при използване на подслушвателни разузнавателни
средства не съм чул пряко да се говори…“, „източници на информация са ни
най-често лицата, които впоследствие или са станали свидетели, или са така
наречени сътрудници на МВР, защото с почти всеки един разпитан по това дело, аз
съм провеждал беседи с него“, „получавал съм инфомация от къде се снабдява И.И.
с наркотични вещества, но такава информация не съм я потвърдил“. Именно предвид
изложените по-горе съображения съдът не кредитира показанията на свидетеля от съдебното
заседание.
Същите изводи съдът е направил и
относно показанията на св. Д.В.Д. от
8.08.2016г. от ДП. Съдът ги преценява като съотносими към повдигнатите
обвинения и за двамата подсъдими, доколкото свидетелят излага факти и
обстоятелства относно дейността на подс. И.И. и подс. М.Д. като ръководител,
респ.-като участник в организирана престъпна група. Липсата на яснота относно
източника на информация и невъзможността същия да бъде проверен, води на
извода, че и тези показания следва да бъдат изключени от доказателствената маса
по делото. В съдебно заседание на
10.10.2017г. свидетелят е разпитан като е посочил, че „основният поток от
информация е от лица, които изпитват голям страх от поведението на г-н И.И.“,
„през Г. изтичаше информация“, „част от информацията впоследствие се
потвърждаваше от СРС-може би по-голяма част от нея“, „знам от обсъджане от
екипа по работа кой е снабдявал групата с наркотични вещества и всичко свързано
с разпространението и съхраняването им“, „наши източници на информация са лица
от тяхното обкръжение, които казват защото ме познават и ми имат много трудно,
не биха потвърдили думите от страх, аз го казвам като съм беседвал с хора, тези
лица са от средите на употребяващи наркотични вещества“; „аз лично съм
извършвал наблюдение над М.Д. около 6 месеца известен перод преди изготвените
искания за СРС“. Доколкото не е налице законово основание за допускане на
доказателства, придобити по начини, извън установените в НПК способи за
доказаване, съдът не кредитира показанията на св. Д.Д. от съдебно заседание. Съдът
обаче кредитира изявлението на св. Д.Д. в частта, че лицата, от които е
придобил изложените в показанията му данни са от обкръжението на подсъдимите и
че тези лица са изпитвали страх от тях, тъй като това обстоятелство е лично
възприятие на свидетеля.
Св. С.Й.С. е заличен от списъка на свидетелите в съдебно
заседание на 9.11.2017г., поради и което неговите показания от ДП се изключват
от доказателствената маса по делото.
Показанията на свидетелите Д.Г.Г.
от 20.09.2016г., на св. Е.Д.И. от 20.09.2016г., на св. К.Г.А.от 19.09.2016г.,
на св. З.А.Б. о 19.09.2016г., на св. Н. С.Н. от 19.09.2016г., на св. Г. В. г.
от 20.09.2016г., на св. В.Г.Д.от 19.09.2016г., на св. Н. М.П.от 16.09.2016г.,
на св. П.Т.П.от 16.09.2016г., на св. А.Х.И.от 16.09.2016г., на св. П. Т.Т. от
16.09.2016г., на св. Р. Г.Г. от 16.09.2016г., на св. Т.Г.П.от 16.09.2016г., на
св. Б.И.Г.от 16.09.2016г., на св. Л.Я.Б.от 1609.2016г., на св. С.З.А.от същата
дата, на св. Д. Е.Е. от същата дата, на св. С.Н.Я., на св. С.Н.Я. от
20.09.2016г., на св. Г. Б. Д. от 30.09.2016г., на св. С.Р.Г.от същата дата, на
св. А.З.К.от 29.09.2016г., на св. Б.Г.К.от същата дата, на св. В.П.Б.от
29.09.2016г., св. М.М. П. от 28.09.2016г., св. В.В.А.от същата дата, св. С. В.П.от
5.12.2016г., св. А.Л.С.от 20.02.2017г., св. И.Е. ГЕ.от 8.02.2017г., съдът
преценява като съотносими единствено за дейността на групата, но никой от
изброените свидетели не споменава двамата подсъдими. Въпреки, че голяма част от
показанията на изброените по-горе свидетели се отнасят до престъпна дейност на
останалите участници в организираната престъпна група /осъдените Х.Т.С.,
С.И.Й., З.Г.Г., П.Д.Й., Д.И.И. и Г.Ц.Р./ в посочените показания подс. И.Д.И. и подс. М.Д. не се споменават изобщо.
В показанията на св. Д.И.Т. се говори за „Д.“ , който е бил с „Ф., С., Й. и още
едни друг“, но се посочва само, че Д. е стоял встрани и не е реагирал, поради
което съдът преценява показанията и на този свидетел като несъотносими към
обвиненията на подс. И.Д.И..
Показанията на св. Н. Петков С. и
св. С. Д., св. И.М.И., св. С. Г. М., св. М.Н.К., св. Я.П.М., св. П. Р. П., св. Й.К.К.-
поемни лица при извършените претърсвания
също не се отнасят за подс. И.И. или подс. М.Д.. Единствено показанията на св. Р.П.И.ова,
св. М.Н.К.като поемни лица касаят претърсване в подс. И.Д.И..
Показанията на свидетелите Т.И.Г.,
Д.И.Т., И.Л.М., Д.П., С.Ф.М., Г.М.И., С.И.С. и свидетели с тайна самоличност
№204 и №216 съдът намира за относими към обвиненията на подсъдимите по делото,
тъй като изброените свидетели говорят за подсъдимия И.Д.И., а някои от тях и за
М.Д..
В разпита от 16.09.2016г. на св. Т.И.Г. се съдържат твърдения, че в
гр. Г.О.„Знам само, че З. ***, а първият е Д.. З. Работи за Д.. Й. също работи
за Д.. Й. продава предимно амфети, З. продава и марихуана и амфети“. От
показанията на свидетеля на ДП не става ясно от къде знае изложените
обстоятелства и кой е източника за тези данни. Свидетелят Т.Г. е разпитан и в
хода на съдебното следствие, при което е заявил, че по време на разпита на ДП
не е бил адекватен, тъй като е бил употребил твърд концентрат. Дори и да се
игнорира това твърдение като неподкрепено с доказателства, следва да се има
предвид, че и в съдебно заседание св. Г. е използвал подобна на ДП формулировка
като е заявил, че „чувал съм само, че подсъдимите се занимават с
разпространение на наркотици“. В отговор на поставения въпрос от кого е
„чувал“, свидетелят е отговорил, че „така ми е разказал човек, който не е в
залата“, но не е посочил кой е той. Въпреки че няма пречка да се приемат и
косвени доказателства по делото, съдът в случая не кредитира показанията на св.
Г., тъй като е в невъзможност да провери източника на показанията му и неговата
достоверност. В подкрепа на това е изложеното от свидетеля, че не познава лично
подсъдимите и не знае кой от двамата кой е.
Свидетелят Д.Е.П. е разпитван на ДП на 6.12.2016г.
и неговите показания от ДП са приобщени към доказателствената маса по делото
чрез тяхното прочитане в цялост на основание чл.281 ал.4, вр. ал.1 т.1 НПК в
съдебно заседание от 21.11.2017г. В показанията си на ДП свидетелят говори за
подс. И.Д. /не и за подс. М.Д./ във връзка с проведена среща през м. август
2016г., на която е присъствал и подсъдимия и е провел разговор с „Ч.“-св. С.М..
В съдебно заседание твърди, че е вземал наркотични вещества от „Ч.“ и нямал
спомен дали И.Д. е бил на въпросната среща, като излага твърдения, че не е чел
разпита от ДП и не може да гарантира, че разпитът от ДП е верен, тъй като
тогава имал проблем с наркотиците. Съдът игнорира твърденията на свидетеля,
опорочаващи разпита от ДП и кредитира показанията на св. П. от ДП, тъй като
хронологически той е по-бликък до времето на описаните събития, от една страна.
От друга страна, съдът отчита, че в присъствието на подс. И.Д.И. при разпита на
свидетеля той е изпитва страх, така както е заявил в разпита си на ДП- „Аз се изплаших още повече, защото съм чел в интернет,
че това е опасен човек“ /за И.Д.И./.
Относно св. С.Ф.М.: съдът поради противоречия между показанията му в съдебно
заседание на 9.11.2017г. /в които заявява, че не е е виждал лично И.Д./ и тези
от ДП на 6.12.2016г. /в които разказва за среща и разговор с И.Д.И./ е прочел
показанията на свидетеля от ДП на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК. Съдът
не кредитира изявленията на свидетеля от съдебно заседание, че по време на
разпита на ДП не е бил адекватен, тъй като в този перод е употребявал наркотици
и тогава е бил „почерпен“. Аргументи в тази насока са, че на свидетеля е
предявен протокола за разпит от ДП и свидетелят е заявил, че подписите са негови.
Отделно от това, следва да се има предвид, че показанията на св. М. в съдебна
фаза са дадени в присъствието на подс. И.Д.И., който според разпита на ДП се е
държал агресивно със св. М. и с оглед това му изявление е обяснимо констатираното
противоречие в показанията на св. М.. Трети аргумент е, че разпитът на ДП е
проведен на 6.12.2016г., което го поставя много по-близко до датата на
описаните в него събития в сравнение с разпита от съдебно заседание, проведен почти
година след разпита на ДП.
Свидетелят И.Л.М. е разпитван на ДП на 5.12.2016г. /в които твърди за две
проведени срещи с подс. И.Д.И. и други лица/ и поради противоречия с
показанията му от съдебно заседание от 13.12.2017г. /в които отрича да се е
срещал с подс. И.Д./ на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1 т.1 НПК съдът е прочел
показанията му от ДП. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля от ДП,
тъй като във времево отношение те са много по-близки до изложените във
фактическата обстановка събития. Отделно от това, показанията на свидетеля в
съдебно заседание са дадени в присъствието на подсъдимите, което според
настоящия съдебен състав е провокирало отново страха от подс. И.И., за който
свидетелят говори в показанията си от ДП. Като допълнителен аргумент следва да
бъде посочено, че на св. М. е предявен протокола за разпит от ДП и той е
заявил, че положеният подпис е негов.
Свидетелите С.И.С. и Г.М.И. са разпитвани на ДП на 27.01.2017г. В посочените
разпити и двамата разказват за проведени разговори и срещи с подс. И.Д. ИгИ.по
повод разпространение на наркотичини вещества и отправени заплахи и побой от
негова страна. В хода на съдебното
следствие в съдебно заседание от 9.11.2017г. и двамата свидетели се отричат от
показанията си на ДП, поради което съдът на основание чл.281 ал.4, вр.ал.1 т.1 НПК е прочел показанията им от ДП. Съдът
кредитира показанията на двамата свидетели от ДП по изложените по-горе
причини-хронологичната им близост във времето до описаните събития,
предявяването на показанията, при което са заявили, че подписите са техни и
страхът, който и двамата свидетели имат от подс. И.Д.И..
При постановяване на присъда съдът е взел предвид
разпоребата на чл. 281 ал.8 НПК, че осъдителна присъда не може да се основава само на
показанията, прочетени по реда на ал.4.
Съдът е разпитал свидетел с тайна
самоличност №204 в съдебно заседание от 9.11.2017г., които съдът кредитира
изцяло, като взема под внимание разпоредбата на чл.124, вр. чл.141 НПК.
В хода на съдебното следствие са
разпитани св. Ц. Ц. Н., чийто разпит
от съдебно заседание от 21.11.2017г. съдът кредитира частично в частта
нанаправените изявления дали познава двамата подсъдими, както и за това, че е
имало проведена среща в „Австрийската къща“, на която е присъствал той, „Х.“, Д.Б.,
И.М. „З.“ и подс. И.Д.И.. В тази част показанията на свидетеля съотвестват на
показанията на другите свидетели-св. И.М.. Съдът не кредитира показанията на
св. Ц.Н. в частта, че по време на тази среща не е имало разговор между И.Д. и
св. И.М., тъй като св. Н. е от обкръжението на подс. И.Д. и съответно неговите
показания в тази им част са в полза на подс. И.Д.И..
По същия начин съдът преценява и
показанията на разпитания в съдебно заседание от 21.11.2017г. свидетел Д.М.Б. с прякор „Б.“. В показанията си
свидетелят твърди, че е имало среща в „Австрийската къща“ между И.М. и „Ц.“ –
св. Ц.Н. и „Ф.“-осъдения Х.С., на която той и подс. И.Д. не са присъствали, а
са стояли отстрани. В частта за проведена среща, на която са били изборените от
него лица, съдът кредитира показанията на св. Б. изцяло. Не се дава вяра на
показанията в частта им, че св. Б. и подс. И.Д. не са водили разговори със св. И.М.,
както и че не е имало друга среща, тъй като св. Д.Б. е от обкръжението на подс.
И.Д.И. и е обяснимо неговите показания да са в интерес на подсъдимия.
Показанията на св. Х.С. съдът не кредитира, тъй като самият свидетел е заявил в
разпита си, че е приятел с подс. И.Д.И..
Св. С.Й. твърди, че не познава подсъдимите, което твърдение
противоречи на СРС, в които подс. И.Д. многократно в проведените разговори
говори и за св. С.Й., използвайки наименования като „Й.“, „Т.“ и други.
Св. З.Г. в разпита си от 13.12.2017г. твърди, че от подсъдимите познава
само подс. М.Д., но не и подс. И.Д.И.. Съдът изключва от доказателствата
последното изявление, тъй като същото противоречи на показанията на св. 204,
чийто показания съдът кредитира като обективни и достоверни. Твръдението на св.
З. Г., че не познава подс. И.Д. противоречи и на СРС, видно от които между
двамата е проведен разговор на 18.08.2016г.
Съдът кредитира показанията на
св. П.Й. за това, че познава само
пос. М.Д., но не и подс. И.Д.И./, тъй като не противоречат на доказатествата по
делото в другите доказателствени
средства. От ВДС за СРС е видно,
че са налице разговори между свидетеля и подс. М.Д., но не и между подс. И.И. и
св. Й..
Свидетелят Г.Р. в съдебно заседание от
29.01.2018г. твърди, че е сключил споразумение за притежание на наркотици,
защото е бил задържан, като отрича да се е познавал с подсъдимите и твърди, че
е познавал само З.Г.. Неговите показания в частта за наличие на ОПГ противоречат
на прочетените показания на св. 204 и св. 216 от ДП, дадени пред съдия, поради
и което съдът не ги кредитира в тази част.
Съдът е указал на СП в няколко
съдебни заседания да осигури свидетел с
тайна самоличност №216, като в съдебно заседание от 16.02.2018г. прокурорът
е представил докладна записка, видно от която св. №216 не може да бъде намерен,
тъй като е в чужбина. Това е дало основание на съда за прочитане на показанията
на свидетеля от 4.11.2016г. от ДП, дадени по реда на чл.223 НПК на основание
чл.281 ал.1 т.4 НПК. Тези показания от ДП съдът кредитира изцяло, доколкото е
спазена процедурата за провеждане на разпит пред съдия, като взема под внимание
разпоредбата на чл. 124, вр. чл.141 НПК.
2.
обясненията от страна на подсъдимите, дадени по реда на НПК, съдът преценява
внимателно, като се отчита факта, че
обясненията освен доказателствено средство по делото са свързани и с
упражняване на правото на защита на подсъдимите;
3.
съдът взе предвид и изготвения в хода на разследването
протокол за оглед на местопроизшествието;
4.
Всички протоколи
за претърсване и изземване и за обиск по реда на чл.161 и чл.164 НПК
отговарят на изискванията на НПК и за всеки един от тях е налице съдебен
контрол, видно от приложените по делото определения на СНС, поради което следва
да се кредитират изцяло;
6. експретизите по делото са извършени по правилата на
НПК, приети са без възражения от в хода на съдебното следствие и следва да
бъдат кредитирани изцяло:
- ФИЗИКО-ХИМИЧНИ ЕКСПЕРТИЗИ
- ДАКТИЛОСКОПНА ЕКСПЕРТИЗА,
- ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА,
- БАЛИСТИЧНИ ЕКСПЕРТИЗИ
- СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА
7. По делото са приложени ВДС от
експлоатирани СРС: Относно веществените доказателства средства в резултат
на прилагане на специални разузнавателни средства съдът намира, че съдържащите
се секретни материали по делото са изготвени
въз основа на получено разрешение за това от компетентния за това орган,
поради което същите притежават годна доказателствена сила.
При постановяване на присъда съдът е взел предвид
разпоребата на чл.177, ал.1 НПК, съгласно който обвинението и просъдата не
могат да се основават само на данните от СРС.;
8. фактическата обстановка, изложена по-горе се установява и от свидетелства за съдимост на подсъдимите и останалите писмени доказателства и доказателствени средства, както и от приложените по делото веществени
доказателства.
Следва да се отбележи, че съдът
намира за доказано обвинението по чл.321 ал.3, 1 вр. ал.1 НК по отношение на
подс. И.Д.И., като доказателства в тази насока се съдържат в показанията на
свидетелите И.Л. М., св. Д.П., св. Г.М.И. и св. С.И.С., прочетени по реда на
чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и/или т.2 от НПК, както и въз основа на доказателствата
в показанията на свидетелите с тайна самоличност №204 и св.216, както и
доказателствата във от ВДС
за СРС по делото.
Вярно, че НПК поставя забрана
обвинението, респ. присъдата да се основава само на доказателства, съдържащи се
в прочетени показания по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1 НПК, както и само въз
основа на свидетели с тайна самоличност или на СРС по делото. В случая обаче е
налице „натрупване“ на еднопосочни доказателства, събрани по посочения по-горе
ред, което води на извода, че преценени съвкупно те не могат и не следва да
бъдат игнорирани, тъй като забраните в чл.124, вр. чл.141, чл. 177, ал.1 и
чл.281 ал.8 НПК са самостоятелни и са в сила само, ако доказателствата в
подкрепа на обвинението се съдържат само в някои от посочените доказателствени
средства. По този начин е и формулировката на чл.177 ал.1 НПК, съгласно която
„обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от специалните разузнавателни средства.“ По същия
начин е и използваната формулировка в текста на чл.124, ал.1 НПК: „Обвинението
и присъдата не мога да се основават само на
показанията на свидетели, дадени по реда на чл.141 или 141а“. И по същият начин
е и формулировката в чл.281 ал.8 НПК, съгласно което „Осъдителна присъда не
може да се основава само на показания,
прочетени по реда на ал.4“. В случая съдът приема, че доказателствата,
съдържащи се в прочетените показания от ДП, във ВДС за СРС и в показанията на
свидетелите с тайна самоличност, като цяло, преценени съвкупно помежду си,
изключват забраните, установени в НПК, тъй като всяко едно от посочените
ограничения се отнася само до доказателства, съдържащи се в посоченото
доказателствено средство.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от
ПРАВНА СТРАНА:
I.
ОТНОСНО И.Д.И.
1. ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО СПРЯМО ПОДС. И.Д.И. ПО ЧЛ.321,
АЛ.3, Т.1, ВР. АЛ.1 НК
1. Съдът е признал подсъдимият И.Д.И. за виновен за това, че от неустановена по делото
дата в началото на 2014 г. до 16.09.2016 г., на
територията на област В. Т., Р България, ръководил организирана престъпна група
- структурирано трайно сдружение от
осем лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години, в която участвали Х.Т.С., ЕГН **********, С.И.Й., ЕГН **********,
З.Г.Г., ЕГН **********, П.Д.Й., ЕГН **********, Д.И.И., ЕГН ********** и Г.Ц.Р.,
ЕГН **********, като групата е създадена с користна цел - да извлича облаги от
разпространението на високорискови наркотични вещества, поради което го е осъдил за престъпление по 321,
ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 1 вр. с ал. 1 НК,
като го е признал за невинен за това в организираната
престъпна група да е участвал М.Т.Д.,
ЕГН **********, поради което го е
оправдал в тази част на така повдигнатото му обвинение.
Разпоредбата на чл. 93 т.20 НК
дава легално определение на понятието „организирана престъпна група“ /ОПГ/,
съгласно което ОПГ е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с
цел да вършат съгласувана в страната или чужбина престъпления, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Сдружението е структурирано
и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност
на участието или развита структура.
По делото безспорно е налице един
от основните признаци на така регламентираното понятие- численият израз- в хода
на разследването по ДП са повдигнати
обвинения на осем лица, шест от които са осъдени с определение на съда за
одобряване на споразумения за всеки от тях. Наличието на три или повече лица,
поддържащи отношения, обаче, не е достатъчно само по себе си като факт за
извода за наличие на ОПГ.
Безспорно по делото е установено,
че подсъдимият И.Д.И. се е познавал и е поддържал отношения с Д.И. /който му е
син/, с Х.С., със З.Г., с М.Д. /също в роднински отношения/ и с С.Й.. В
подкрепа на този извод са, както ВДС –те за експлоатираните по делото СРС, така
и показанията на свидетелите №204 и №216 и свидетелите И. Л.М., св. Д.П. и св. Г.М.И.
и св. С.И.С.. Свидетелите с тайна самоличност подробно и ясно обясняват за
връзките и отношенията между подс. И. Д.И. и участниците в групата. Видно от
техните показания, най-близки до подс. И. е З.Г., който „работи за И.Д.“, а „И.като
вземе наркотиците, ги дава на З. и той вече ги разпределя между останалите
участници“, „Г. работи за З.“, „З. се отчита на И.“, като „И.дава нареждания на
останалите във връзка с продажбата на наркотици“. В показанията на св. №204
същият ясно е заявил, че „ако някой не продава наркотици за И., ще яде бой и
ако някой друг продава наркотици в района, без да е заредил от И.-пак същата
работа-ще яде бой“. Тези доказателства от показанията на св. №204 напълно
кореспондират с доказателствата, съдържащи се в показанията на свидетелите И.Л.
М., св. Д.П. и св. Г.М.И. и св. С.И.С., които подробно разказват за проведени
срещи с подс. И.Д., при които са били заплашвани от него и от придружаващите
го, били са пребити и „глобени“. Подсъдимият И.Д. е оправил заплахи към св. И.М.
като му е казал, че на следваща среща ще се уточнят от кого да взема наркотици,
но кого и как ще се отчита, а по-късно му е наредил, че трябва да отчита парите
от продажбата на наркотични вещества на „Ф.“-осъдения Х.С.. По същия начин и в
показанията на св. Д.П. свидетелят е завявил, че е бил заплашван от подс. И.Д.И.
и последният, след като се е обадил на сина си-Д.И. и е уточнил, че наркотичните
вещества са получени от него, е „освободил“ св. П.. Показанията на св. П.
напълно кореспондират на доказателствата, съдържащи се във ВДС за СРС за
разговори между подс. И.И. и Д.И.. Тези доказателства, от своя страна,
съотвестват на доказателставата в покзанията на св. №216, който както и св.
№204 подробно обяснява за връзките между подс. И.Д.И. и останалите участници в
групата.
Периодите от време в показанията
на посочените по-горе свидетели напълно съответстват на периода на време на
съществуване на групата според повдигнатото обвинение, поради което и съдът е
осъдил подс. И., че е ръководил ОПГ за периода от неустановена дата неустановена
по делото дата в началото на 2014 г. до 16.09.2016 г. В тази връзка не се кредитират възраженията на защитата
за липса на доказателства относно периода на съществуване на групата.
В показанията на свидетеля №204
от 9.11.2017г. същият говори за „две-три години“ назад, като за подс. И.Д. даже
е разширил периода -„не знам точно, но
от доста повече време“. По същия начин периодът е конкретизиран в показанията
на св. №216 „от десетина години“. Твърде дългият период, който очертават двамата
свидетели с тайна самоличност е потвърден от доказателствата, съдържащи се в
показанията на свидетелите И.Л.М., св. Д.П., св. Г.М.И. и св. С.И.С., които
говорят за лятото на 2015, лятото 2016 и през месец август 2016 година. По този
начин съдът приема за безспорно доказано, че периодът на съществуване на ОПГ,
чийто ръководител е бил подс. И.Д.И. е от неустановена по делото дата
в началото на 2014 г. до 16.09.2016 г. По този начин се доказва и другото изискване за трайност
на ОПГ, не само във времево отношение, но и с оглед поддържаните връзки и
контакти между ръководителя и участниците в групата.
Съдът приема, че е доказано и мястото на съществуване на групата според обвинителния акт, а
именно- на територията на област В. Т., Р
България. В подкрепа на този
извод са показанията на св. №204, св.216 и св.И.Л. М., св. Д.П. и св. Г.М.И. и
св. С.И.С.,***, А. и В. Т..
Вярно е, че по делото не са
доказани преки връзки между подс. И.Д.И. и част от участниците в групата като П.Й.
и Г. Р.. Съдът приема, че в случая не е необходима пряка вързка помежду им, тъй
като от доказателствата по делото се установява, че подс. И.И. е давал указания
на другите участници по делото-З.Г., който ги е свеждал до знанието на
останалите. Същото се отнася и до снабдяването с наркотичните вещества от подс.
И.И. към останалите участници. За повдигнатото обвинение е без значение от къде
подс. И. се е снабдявал с наркотични вещества, поради което съдът не кредитира
направените възражения в тази насока. Всички участници в групата обче са имали
съзнанието за обща принадлежност към група, чиято дейност е разпространение на
наркотични вещества с оглед извличане на печалби от това.
Другото изискване на чл. 93 т.20 НК е по отношение
„структурираността“ на сдружението-
такава се открива и доказва по делото от показанията на св. №204 и св.
№216, както и на св. И. Л. М., св. Д.П. и св. Г.М.И. и св. С.И.С., които обясняват за ролите на
всеки един от участниците в групата, вкл. и на подс. И.Д.И. като ръководител-че
той е отговарял за осигуряването на наркотичните вещества, които впоследствие
се разпределят между участниците в групата и посочват функциите и действията на
всеки. Ръководната роля на подс. И.И. се вижда в показанията на св. С.С. и св. Д.П.,
както и на св. И.М., които разказват подробно
за поведението на подс. И.И. и съобразяването на останалите с него.
На следващо място-в обвинението е посочено, че групата е
създадена, за да извършва престъпления по чл.354а НК. В тази насока са
показанията на двамата тайни свидетели и свидетелите И.Л. М., св. Д.П., св. Г.М.И.
и св. С.И.С., които обясняват за оказан натиск от страна на подс. И.Д.И. по
повод разпространението на наркотични вещества и отчитането на печалбата от
тази дейност на участниците в групата и на него.
За съставомерността на престъплението по чл.321 НК е
необходимо извършителят му да съзнава,
че принадлежи към организирана престъпна група, и да знае, че членовете й действат синхронизирано и
дейността им е насочена към осъществяването
на други престъпления. В настоящото
производство се събраха доказателства, че подс. И.Д.И. съзнавал, че е ръководител
на ОПГ, както, че той и останалите подсъдими действат синхронизирано за
постигане на общите цели на групата. В подкрепа на този извод са
доказателствата, съдържащи се показанията на свидетелите с тайна самоличност,
на посочените по-горе св. И.Л. М., св. Д.П., св. Г.М.И. и св. С.И.С. и тези от ВДС за СРС по делото.
Користната цел, посочена в
обвинението също се доказва- по делото са доказателства за разпределение на
печалби от престъпленията по чл.354а НК, между участниците в групата. В тази насока са
показанията на св. №204 и св.216, които твърдят, че участниците от групата са
отчитали печалбата от продажбата на наркотичните вещества на подс. И.Д.И.. Тези
доказателства се подкрепят и от доказателствата в показанията на св. И.М., на
когото подс. И.Д. му е казал, че трябва да се „отчита на Ф.“ /осъдения Х.С./,
както и в показанията на св. С.Илков С..
Съдът е оправдал подс. И.Д.И. за
това, че в ръководената от него група е участвал подс. М.Т.Д., като съображения
в тази насока съдът ще изложи в частта на мотивите относно М.Д..
Предвид изложените съображения съдът е признал
подс. И.Д.И. за виновен за престъплението по чл.
321,ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК.
2. ОТНОСНО ОБВИНЕНИЕТО СПРЯМО ПОДС. И.Д.И. ПО ЧЛ.339,
АЛ.1 НК
Съдът е признал подс. И.Д.И. за виновен за това, че на
16.09.2016 г., в гр. В. Т., ул. „Гео
Милев" № 43а,
вх. А ет. 3, ап.т 9, държал
боеприпаси за огнестрелно оръжие, по смисъла на чл. 7, ал.
1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) - 18 (осемнадесет) броя
пистолетни патрони калибър 9x9 мм,
предназначени за стрелба с 9 мм
пистолети, годни за употреба, без да има за това надлежно разрешение, поради и което го е
осъдил за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК.
Съдът
намира, че по делото са налице
достатъчни доказателства за това, че подсъдимият И.Д.И. е осъществил състава на престъплението, в което е
обвинен. Изпълнителното деяние съгласно чл. 339, ал.1 от НК се изразява в няколко
форми – придобИ.е- по какъвто и да е начин; държане или предаване
другиму на взривове, огнестрелно оръжие или боеприпаси, без да има за това
надлежно разрешение. За съставомерността е достатъчна само една от посочените
изпълнителни форми. В конкретния случай спрямо подсъдимия И.Д.И. е
повдигнато обвинение за държане на боеприпаси. Съставомерно по чл. 339, ал.1 от НК "държане" ще е
налице винаги, когато за огнестрелното оръжие, съответно боеприпасите,
няма надлежно разрешение, и оръжието и боеприпасите обективно се намират във
фактическа власт на дееца без оглед на продължителността - часове, дни или
повече. В този смисъл е Решение №588/11.04.2014г. на ВКС по нд №1971/2013г. Фактът на държането на посочените, поставени под специален контрол
вещи, е достатъчен и за съставомерността му е без значение начина на възникване
на държането. В този смисъл е Решение №513 от
17.12.2009г. но нд №547/2009 на ВКС.
Съдът счита, че
от обективна страна по делото е доказано такова държане, по смисъла, който е заложил
законодателя, за да е налице състава на престъплението по чл. 339, ал.1 от НК, тъй като на посочената дата-16.09.2016г.
подсъдимият И.Д.И. не е притежавал надлежно разрешение за държане на 18 (осемнадесет) броя
пистолетни патрони калибър 9x9 мм,
предназначени за стрелба с 9 мм
пистолети, годни за употреба,
представляващи боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. В тази
връзка съдът намира за нужно да отбележи, че намирането у някого на огнестрелно
оръжие, съответно на боеприпаси, както в процесния случай, за които няма
надлежно разрешение, поначало е достатъчно, за да възникне наказателна
отговорност за "държане" на това оръжие и боеприпаси по смисъла
на чл. 339, ал. 1 НК. От субективна страна подсъдимият И.Д.И. е
извършил деянието по чл. 339, ал.1 от НК
с ясно съзнание за обществено-опасния характер на извършеното и неговите
последици, като искал настъпването им. За придобИ.ето и държането на боеприпаси
е предвиден специален разрешителен режим, а подсъдимият И.Д.И. не
е притежавал законоизискуемото
разрешително. При така
установеното съдът прие, че деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл
като форма на вината.
Ето защо съдът намира, че са налице, както
обективните, така и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 339, ал.1 НК.
Съдът е
признал подсъдимия И.Д.И. за НЕВИНЕН
за държането на посочените боеприпаси за периода от от неустановена по делото
дата от началото на 2014 г.
до 15.09.2016 г. вкл., поради което на
основание чл.304 от НПК го е ОПРАДАВАЛ
в тази част на така повдигнатото му обвинение, тъй като
по делото не са налице доказателства за държането в посочения период.
Посочените по-горе доказателства се от отнасят до държането на боеприпасите на
16.09.2016г. и доколкото чрез способите на НПК не може да бъде установен
посочения времеви период-
от началото на 2014
г.
до 15.09.2016 г. вкл., съдът е оправдал подс. И.И. за държането в този
период и го е осъдил само за държането на 16.09.2016г.
II. ОТНОСНО
М.Т.Д.
Съдът е признал за НЕВИНЕН подсъдимия М.Т.Д. за престъпление по чл. 321, ал.З, т.2,
вр. ал.2 НК за това,
че за това, че от
неустановена по делото дата в началото на 2014 г. до 16.09.2016 г., на
територията на област В. Т., Р България, участвал в организирана престъпна
група - структурирано трайно сдружение осем лица, с цел да вършат съгласувано в
страната престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години, ръководена от И.Д.И., ЕГН **********, в която
участвали още Х.Т.С., ЕГН **********, С.И.Й., ЕГН **********, З.Г.Г., ЕГН **********,
П.Д.Й., ЕГН **********, Д.И.И., ЕГН ********** и Г.Ц.Р., ЕГН **********, като
групата е създадена с користна цел - да извлича облаги от разпространението на
високорискови наркотични вещества,
поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВАЛ по обвинението за така посоченото престъпление.
Съдът приема, че по
изложените по-горе съображения по делото безспорно е доказано съществуването на
ОПГ с ръководител И.Д.И., но не счита, че в групата е участвал подсъдимия М.Т.Д..
Този извод съдът прави, тъй като доказателства за участието на подс. М.Д. в
посочената по-горе ОПГ се съдържат единствено в показанията на свидетелите с
тайна самоличност №204 и св.№216. Нито един от останалите свидетели по делото,
нито на ДП, нито в съдебна фаза, не сочи подс. М.Д.. От ВДС-те за СРС по делото
се вижда, че е налице комуникация между подс. И.Д.И. и подс. М.Д., но същото е
обяснимо с факта, че същите са се познавали, нещо повече-те са в родствени
отношения. Съдържанието на водените разговори, които са възпроизведени, също не
води на извода за отношения помежду им по повод разпространение на наркотични
вещества, като в случая съдът отчита конспиративността и предпазливостта от
страна на подс. И.Д.И. при водените от него разговори. От ВДС за СРС е видно,
че подс. М.Т.Д. е поддържал контакти и с други участници от групата- със З.Г.,
с Х.С. и с П.Й., но тяхното съдържание не е в подкрепа на повдигнатото
обвинение по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК на подс. М.Д..
В писмените
доказателствени средства също не се съдържат доказателства за участие на подс. М.Д.
в ОПГ. При извършеното претърсване и изземване от 16.09.2016г. в снек-бар в с. К.,
собственост на „Р.“ ЕООД с едноличен собственик на капитала М.Д., не са
намерени вещи и предмети от значение за разследването. Със същия резултат е
приключило претърсването от същата дата в лек автомобил ***, ползван от М.Д.,
при което също не са намерени вещи и предмети от значение за разследването. При
претърсването от 16.09.2016г. в апартамент във В. Т., ул. ***също не са
намерени вещи и предмети от значение за разследването, а при претърсването от
същата дата в имот в с. К., ***, обитаван от подс. М.Д. са иззети само два мобилни
телефона.
Доколкото доказателства за участие на подс. М.Д. се
съдържат само в показанията на свидетелите с тайна самоличост и предвид
забраната в чл.124 вр. чл.141 НПК съдът счита, че обвинението спрямо подс. М.Д.
не е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването по чл.303 НПК, поради и
което е оправдал подсъдимия за повдигнатото му обвинение по. чл. 321, ал.З, т.2, вр.
ал.2 НК
ПО НАКАЗАНИЯТА:
Относно наказанията спрямо подсъдимия И.Д.И..
За престъплението по чл.321, ал.3, т.1, вр. ал.1 НК
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет
години.
Съдът е определил наказание лишаване от свобода в
размер на СЕДЕМ ГОДИНИ при условията на чл.54 от НК като е съобразил
предвидената законодателна санкция, обществената
опасност на извършеното деяние и дееца, подбудите за извършване на деянията, както и конкретното участие на всеки от подсъдимите в
престъпното деяние, останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, при което определи вида и размера наказанията около средния размер на предвиденото наказание.
В случая съдът приема, че е налице
висока обществена опасност, както на деянието, така и на дееца.
Високата степен на обществената опасност на
деянието следва от продължителния период от време на действие на групата,
методите, които са използвани от ръководителя и-подс. И.Д. и другите участници
в нея, високата степен на конспиративността им във връзка с разпространението
на наркотични вещества.
Начинът на извършване на деянието от страна на
подс. И.Д.И. води на извода за висока степен на обществена опасност на дееца,
като в случая се отчитат конспиративността на действията му, предпазливостта с
която е действал при водените разговорите по телефоните, като съдът взема
предвид и заплахите, които отправял към свидетели по делото, за да ги мотивира
да работят за него и за да ги възпре да разпространяват наркотични вещества,
които не са получени от ръководената от него ОПГ.
Като отегчаващи обстоятелства за
подс. И. Д.И. съдът е взел предвид предходните осъждания –видно от приложената
по делото справка за съдимост И. И. е осъждан няколкократно, като деянието по
чл.321 НК е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане. Следва да бъде
взета предвид и отрицателната характеристична справка, приложена в т.6 от ДП,
видно от която И. Д.И. е многократно криминално регистриран. Съдът отчита
презумпцията за невиновност относно изброените криминални регистрации на
лицето, но същите следва да бъдат взети предвид като отрицателни характеристични
данни за И. И.. В допълнение следва да бъде отбелязно, че подс. И. Д.И. е бил
обяваван за общодържавно издирване, макар и по друго наказателно дело.
Като смекчаващи обстоятелества съдът
е взел предвид семейното положение на подс. И. Д.И..
По изложените по-горе аргументи съдът е определил
за престъплението по чл.321, ал.3, т.1, вр. ал.1 НК спрямо подс. И. Д.И. наказание в
размер- СЕДЕМ години лишаване от свобода,
което е около средния размер от предвиденото от законодателя наказание.
За престъплението по чл.339 ал.1 НК законодателят е предвид
наказание лишаване от свобода от две до осем години.
Съдът е определил наказание лишаване от свобода в
размер на ДВЕ ГОДИНИ при условията
на чл.54 от НК като е съобразил предвидената законодателна санкция, обществената опасност на извършеното деяние и дееца, подбудите за извършване на деянията, както и
конкретното участие на всеки от подсъдимите в престъпното деяние,
останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, при което определи вида и размера наказанията около средния размер на предвиденото наказание.
В случая съдът приема, че е налице
висока обществена опасност, както на деянието, така и на дееца. Изложените
по-горе аргументи за високата степен на обществена опасност на дееца, както и
за отегчаващите обстоятелства следва да бъдат споделени и тук.
В случая обаче съдът приема, че са
налице смекчаващи обстоятелства, които повлияват върху извода на съда при
определяне на размера на наказанието, а именно-малкият брой на намерените и
иззети боеприпаси
за огнестрелно оръжие- 18
(осемнадесет) броя пистолетни патрони калибър 9x9 мм, предназначени за стрелба
с 9 мм пистолети, годни за употреба,
поради и което съдът е определил наказанието в най-ниския предел на
законовопредвидената санкция.
Тъй
като подсъдимият И. И.ОВ е
извършил няколко отделни престъпления преди да е имало влязла в сила присъда,
за която и да било от тях, съдът на основание чл. 23
ал.1 от НК е
определил, че следва да бъде
определено едно общо най-тежко наказание от тях, а именно- СЕДЕМ ГОДИНИ
лишаване от свобода.
В
така определения размер съдът е намерил, че наложеното наказание ще бъде
достатъчно за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия И. Д.И.,
така и за оказване на предупредително въздействие върху
останалите членове на обществото и в този смисъл отговаря на тежестта на
извършеното престъпление, личността на дееца и целите по чл.36 от НК.
На основание чл.57,
ал.1, т.2 от ЗИНЗС съдът е определил така наложеното наказание на подсъдимия И.
Д.И. да се изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим, тъй като в случая става
въпрос за умишлено престъпление и определеното наказание е над пет години
лишаване от свобода. В случая съдът приема, че подсъдимият И. Д.И. е с висока
степен на обществена опасност, поради и което не следва да се приложи
изключението по чл.57 ал.3 ЗИНЗС и съответно-не може да бъде определен
първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието.
На осн. чл.59, ал.1, т.1 и т.2 от НК съдът е приспаднал
от размера на така определеното наказание „Лишаване от свобода“, времето през
което подсъдимият И. Д.И. е задържан като един ден задържане се зачита за един
ден лишаване от свобода.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът е отнел на основание чл.53 ал.2 б.А от НК намерените
на
16.09.2016 г., в гр. В. Т., ул. *** боеприпаси- 18 (осемнадесет) броя
пистолетни патрони калибър 9x9 мм, предназначени за стрелба с 9 мм пистолети,
годни за употреба.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото подсъдимият И. Д.И., който е признат
за виновен, следва да понесе и направените
по делото разноски, поради което на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът го е осъдил
да заплати разноски в размер на 418,82
лв. /четиристотин и осемнадесет лева и осемдесет и две стотинки/. Така
посочената сума се равнява на една седма от направените по делото общи разноски
в размер на 2931.76 лв. /две хиляди деветстотин тридесет и един лева и
седемдесет и шест стотинки/ по наказателното производство, разделени между седемте
подсъдими-И. Д.И. И Х.С., С.Й.В, З.Г., П.Й., Д.И, Г.Р. от тях- осъдени с
определение, с което съдът е одобрил споразумение за тях.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
СЪДИЯ: