О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 2529 23.12.2019 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесет и трети декември две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело №1849 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.220 във вр. с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.
В Бургаския районен съд е образувано гр.д.№9370/2018г. по предявен от „ВиК“ ЕАД гр.Бургас, чрез пълномощника юрисконсулт Златева установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК против Ж.П. ***, за установяване между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 257,92 лв., представляващо задължение по фактури в периода от 25.08.2016г. до 25.09.2018г., задълженията по които произтичат от потребени ВиК услуги- доставена, отведена и пречистена вода, през отчете период от 7.07.2016г.- 30.08.2018г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер 49,05 лв. за периода от 26.09.2016г. до 26.10.2018г., както и лихвата за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Ангажирани са доказателства, претендират се разноски.
Твърди се, че ответникът е клиент на ищцовото дружество по силата на възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги. Същият притежавал качеството потребител на основание чл.3 от Наредба №4/14.09.2004г. по отношение на ищцовото дружество. Ищецът осъществявал непрекъснато водоснабдяване до обекта на ответника- апартамент в гр.Б., ж.к. “З.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*. За надлежното водене и остойностяване на потреблението била открита партида с абонатен номер **19. Доставяните услуги били отчитани по електронен път, като били взети предвид показанията на измервателните средства- два водомера. Твърди се също, че през процесния период не бири постъпвали молби за откриване, прехвърляне или закриване на партидата на водоснабдения имот. Ответникът не изпълнил процесните задължения, поради което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за същите против ответника. Предвид депозираното възражение за ищецът възникнал правен интерес да установи задълженията си по заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№7776/18г. на БРС.
Ответникът Ж.П., чрез пълномощника си адв.Иван Илиев е представил писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете по основание и размер. Твърди, че не е потребител на ВиК услуги за процесния водоснабден обект и не дължи процесните суми на ищеца. Моли иска да бъде отхвърлен. Ангажира доказателства.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е депозирал молба за привличане на трето лице- помагач Т. К. П. от гр.Б.и е предявил обратен иск срещу него. В молбата за привличане на третото лице се сочи, че Т. П. е действителният ползвател на услугите, чието заплащане се претендира от ищцовото дружество. Правният си интерес от привличането ответникът /сега жалбоподател/ е обосновал с обвързването на П. със задължителната сила на мотивите на решението, за да може ответникът П. да осъществи вземанията си против третото лице- П., в случай, че бъде уважен установителния иск за задължение, което не е заплатено от действителния ползвател на предоставените услуги.
В обстоятелствената част на исковата молба, с която е предявен обратния иск против П. се сочи, че П. е действителния ползвател на предоставените от ВиК ЕАД услуги относно процесния апартамент, поради което следва да заплати на П. присъдените срещу него суми за услуги и разноските за установяването им. Моли, при условие, че бъде прието за установено, че П. дължи на ВиК ЕАД претендираните суми, то Т. П. да бъде осъден да заплати на Ж.П. сумата, която последният би бил осъден да заплати, ведно с разноските по основното исково производство и заповедното такова, ведно със законната лихва за забава, както и разноските по обратния иск.
С разпореждане от 30.05.2019г. съдът е указал на ответника П. да уточни правния си интерес от привличането на третото лице- помагач, като посочи на какво основание П. се явява реалния ползвател на услугите на ищеца.
В дадения му срок П. е представил молба- уточнение /л.50/, с която е заявил, че правния му интерес се състои в обвързването на третото лице с мотивите на решението по установителния иск против ответника. Сочи се, че основанието, на което П. се явява реалния ползвател на услугите на ищеца ВиК ЕАД, е това, че същият ползва и обитава посочения водоснабден обект.
С второ разпореждане от 4.07.2019г. районният съд отново е дал указания на ответника Ж.П. да уточни правния си интерес от привличането на третото лице- помагач.
В предоставения му срок П. е заявил, че не счита, че може да доуточни правния си интерес от привличането на третото лице, като е преповторил изложеното в предходната молба. В допълнение е посочено, че след като П. е предявил в условията на евентуалност обратен иск против П. и е платил държавна такса по него, то той би следвало да понесе и неблагоприятните последици от евентуалното отхвърляне на обратния иск, поради което намира, че допълнително обосноваване на правния интерес не е необходимо.
След смяна на докладчика по делото, с разпореждане от 13.09.2019г. районният съд е оставил без движение исковата молба и е указал на „ВиК“ ЕАД да отстрани констатираната нередовност на исковата молба, а именно- да уточни фактическото основание по чл.3 от Наредба №4/14.09.2014г., на което счита, че ответникът е потребител на предоставяните от дружеството услуги.
В законния срок ищецът по делото е представил молба /л.56/, с
която е конкретизирал, че ищецът по делото е потребител на услугите на
дружеството на основание чл.3, ал.1 от наредбата, тъй като е собственик на водоснабдявания обект.
В тази връзка районният съд, с разпореждане от 14.01.2019г. /л.57/ за трети път е оставил без движение искането на ответника за конституиране на трето лице- помагач, а така също е оставил без движение и обратния иск. Дал е на ответника изключително изчерпателни указания за отстраняване нередовностите: да посочи какви са материално-правните му отношения с третото лице, по силата на което то ползва имота- учредено вещно право на ползване, облигационно правоотношение, неоснователно обогатяване и др., като индивидуализира това правоотношение с момент на възникване, съдържание и пр.; да формулира конкретно искане до съда по обратния иск като уточни по основание и размер осъдителните си претенции; да представи доказателства за платена държавна такса от 4%, но не по-малко от 50 лв. по всеки иск. На П. е указано, че при неизпълнение на разпореждането искането за конституиране няма да бъде уважено, а обратният иск няма да бъде приет.
Указанията са връчени на пълномощника на П. на 21.10.2019г., а в законния срок- на 28.10.2019г. е постъпила трета молба- уточнение от Ж.П.П.. Заявява, че не следва да дава правна квалификация на отношенията си с третото лице- помагач, още по-малко да го индивидуализира според изискванията на районния съд. Преповторил е твърденията си в предходните молби и обратен иск, че третото лице е действителния ползвател на предоставените от ищеца по делото услуги, поради което счита, че след като ВиК ЕАД основава исковете са на това твърдение, за защитата му е достатъчно да посочи същото твърдение спрямо третото лице и ответник по обратния иск. Акцентира, че ако неговата претенция е нередовна, то нередовна била и исковата претенция на ищеца ВиК ЕАД /без да държи сметка, че нередовността на последната вече е била отстранена, макар, че препис от същата му е бил връчен- така отразяването в съобщението на л.58, както и признанието в третата молба- уточнение от 28.10.2019г./. Намира, че независимо от уточнението на исковата молба на ВиК ЕАД, то исковата претенция на дружеството все още се основавала на твърдение за предоставени, ползвани и незаплатени ВиК-услуги, каквато била и претенцията на П. срещу П., независимо в какво качество последният ползвал услугите. Намира, че за отношенията между страните по обратния иск е достатъчно да се докаже кой е действителния ползвател на услугите. Отново се твърди, че П. е ползвал и продължава да ползва водоснабдения имот. Не е формулиран ясен петитум на обратния иск, в който да посочи каква е претендираната сума от П. спрямо П., като се преповтарят предходните, нуждаещи се от уточнения негови изявления. Преповторени са сумите, които са посочени от ищеца ВиК ЕАД в петитума на основната искова молба, като се заявява, че претенцията на П. е същата, предявен е един иск, състоящ се от отделни пера. Посочена е цена на иска от 400 лв. Представена е квитанция за внесена такса в размер на 50 лв.
С обжалваното определение №8984 от 29.10.2019г. по гр.д.№9370/18г. на БРС, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за конституиране на трето лице- помагач и не е приел за разглеждане предявения обратен иск. Приел е, че макар да е представил три уточняващи молби, по същество П. е отказал да уточни искането си съобразно указанията на съда. Посочил е, че при липсата на конкретно заявено материално-правоотношение между ответника, като собственик на водоснабдения имот и третото лице, посочено като реален ползвател, не е възможно да се обоснове наличие на интерес за това лице решението по настоящия спор да бъде постановено в полза на ответника. Акцентирал е на това, че всяко материално правоотношение има различно съдържание, което определя правата и задълженията на страните по него, поради което от съществено значение за правния интерес от исканото привличане и за обема на търсената защита е как е било отстъпено ползването на имота- чрез учредяване на вещно право, чрез определено облигационно правоотношение с насрещни права и задължения или поради наличие на неоснователно обогатяване. След като П. отказал да посочи конкретни факти относно общото си твърдение, че имота се ползва от други лице, не било възможно да се определи обема на търсената от него защита, поради което исканията му за конституиране на трето лице- помагач и за приемане на обратен иск не можело да бъдат уважени.
Против това определение е подадена частна жалба от Ж.П.П., чрез пълномощника адв.Илиев. Изложени са оплаквания, че определението е неправилно и погрешно мотивирано, при очевадно неразбиране на процесуалните правила на ответника във всяко производство. Не било обсъдено подробното му изложение относно необходимостта от привличане на трето лице помагач. На следващо място са развити доводи, че от приложеното ч.гр.д.№7777/18г. на БРС, образувано от ВиК ЕАД срещу П. било видно, че до един момент дружеството фактурирало услугите на третото лице, а впоследствие- на жалбоподателя, без да са налице доказателства за връзката на привлеченото лице към обекта и услугите, които се претендират. Сочи се още, че третото лице заплатило тези услуги в производството по ч.гр.д.№7777/18г. на БРС. Затова жалбоподателят намира, че не е необходимо да въвежда каквито и да било други твърдения освен вече направените, че привлеченото лице е действителния ползвател на услугите. Акцентира, че правото на иск не може да бъде ограничено от становището на съда, че ищецът не е правноквалифицирал отношенията си с лицето, което иска да съди. Цитира една от уточняващите си молби, според която претенцията му към третото лице е абсолютно същата като тази на ВиК ЕАД. Уточнява, че разликата е, че дружеството има право и задължение едностранно да съставя фактури, а адресатите на фактурите нямат това право спрямо действителните ползватели. Отново сочи, че основанията по основния и обратния иск са идентични, като рискът от отхвърляне на обратния иск се носи от ищеца по него. Правопораждащият факт бил един и същ и при двата иска- твърдения за ползване и незаплащане на услуги. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като вместо него се постанови привличане на третото лице- помагач и разглеждане на предявения и прецизиран иск.
Ищецът по делото- ВиК ЕАД е представил отговор на жалбата, с която я оспорва като неоснователна. Изложени са съображения, че в случая е неотносимо кой е действителния ползвател на имота. Моли жалбата да се остави без уважение.
Бургаският окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима. Същата е подадена от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването в преклузивния срок, определен с разпоредбата на чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
След като се запозна с доводите на страните, за да се произнесе по основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
Привличането на трето лице – помагач на някоя от страните в исковия процес е уредено в чл.219 от ГПК. В цитираната разпоредба изрично е упоменато, че това може да бъде сторено при наличие на три предпоставки, които следва да са едновременно налице: искането за привличане да е направено в първото по делото заседание, респективно с отговора на исковата молба, в зависимост от това коя процесуална страна упражнява правото си да привлече помагач; привличаното лице да има постоянен адрес в Република България и да не живее в чужбина; третото лице – помагач да има право да встъпи, за да помага.
Правен интерес от встъпване, а оттам и право да бъде привлечена подпомагаща страна е налице, когато неблагоприятното решение спрямо подпомагания ищец може да послужи като повод последния да заяви обратен иск срещу помагача. Връзката между двата иска – главен и обратен следва да бъде нормативна или причинна (фактическа), т.е. обратният иск да зависи от главния било по силата на изрична правна норма, било по силата на факти, послужили за отхвърляне, респ. уважаване на главния иск срещу подпомаганата страна.
Жалбоподателят обосновава интерес от привличане като твърди, че третото лице е действителния потребител на услугите. Предявил е обратен осъдителен иск спрямо третото лице, без да конкретизира в достатъчна степен фактите, от които произтича задължението по обратния иск на третото лице спрямо него. По-конкретно не е посочено защо ако се установи, че П. е действителния потребител на ВиК- услугите, претендирани по настоящото дело, последният следва да му възстанови тези суми. Отказва да посочи дали между тях са налице договорни отношения, или друг вид облигационна връзка- деликт, неоснователно обогатяване, учредено право на ползване. Неправилно е схващането на жалбоподателя, че изискването на съда да посочи тези факти представлява изискване да се даде правна квалификация на иска. Страната е длъжна да изложи фактите, от които черпи твърдяните права, а в случая са изложени твърдения само за това кой ползва ВиК- услугите, но не и защо следва да ги заплати на ищеца по обратния иск. Очевидно е, че исковете на ВиК ЕАД и на жалбоподателя не са с идентично основание, тъй като никъде в твърденията на П. не се сочи, че П. му дължи сумите защото е собственик на имота и съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №4/2004г. следва да заплати стойността им, каквато всъщност е претенцията на ВиК ЕАД спрямо ищеца. Не е формулиран и осъдителен петитум спрямо П. за заплащане на конкретни суми, само в който случай би могло да се установи какви искове са предявени и се плати съответната такса- исковете за главница и мораторни лихви са различни искове. Твърдяната в третата уточняваща молба цена на иска не съответства на посочените в исковата молба на ВиК ЕАД суми, за които се твърди, че са идентични с тези, претендирани от П. спрямо П.. Ето защо, като не е изпълнил изключително подробните и ясни указания на съда в дадения му срок, жалбоподателят следва да понесе последиците по чл.129, ал.3 ГПК, а именно- връщане на исковата молба по обратния иск /в случая съдът не я е приел за разглеждане, което е идентично като резултат/. В тази ѝ част жалбата следва да се остави без уважение.
В частта, касаеща отказа на съда да конституира трето лице помагач, жалбата е основателна. Налице са предпоставките по 219 ГПК за привличането на П. като подпомагаща ответника по делото страна, предвид обвързващата сила на мотивите на това решение по въпросите ползвани ли са за процесния апартамент ВиК-услуги за процесния период на претендираната от ищеца стойност и дали същите са заплатени от ответника П.- така чл.223, ал.3 ГПК.
Настоящото определение не подлежи на обжалване- т.9, б.“а“ от ТР №1/9.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГК на ВКС.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №8984 от 29.10.2019г. по гр.д.№9370/18г. на БРС, В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на Ж.П.П. за конституиране на Т. К. П. като трето лице помагач на ответника и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
КОНСТИТУИРА Т. К. П. ЕГН:********** *** трето лице помагач на ответника Ж.П.П. по гр.д.№9370/18г. по описа на БРС.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата обжалвана част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.