Р Е Ш Е Н И Е
№ 68/5.4.2016г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, II -
ри състав, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети март през
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР
ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря П.С.,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 483 по описа за 2015 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове в
условията на обективно кумулативно съединение искове от Д.К.И.
с ЕГН **********, чрез проц. представител адв. А. А. от ДАК против АЯКС 2002
ООД , ЕИК *********. Правното си основание исковете намират в разпоредбата на чл.
128 КТ и 86 ЗЗД. вр. чл. 245 КТ
Производството е по реда на
чл.140 от ГПК предвид обективното съединение на иска с правно основание чл. 128 КТ с иска по чл. 86 ЗЗД.
В подадената искова молба
ищеца твърди че е работил по трудов договор при ответника от м.Април 2011г.
като машинист на еднокофов багер на 8 часов работен ден.. Излага, че е имало
устна договорка между него и работодателя му да се заплаща възнаграждение за
нормален работен ден в размер на 50 лева на ден като нетно възнаграждение.
Излага още, че е работил в ответното дружество до месец Май 2013 г., като не му
е заплащано възнаграждение за месеци
Февруари и Юли 2012г.
Предявява иск с правно
основание чл.128 от КТ за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения,
както следва: за м. Февруари 2012 г. сумата в размер на 1347,89 лв. и за м. Юли
2012 г. сумата в размер на 1499,80 лв., ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда.
Предявява иск с правно
основание чл.86 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.09.202г. до
28.07.2015г. в размер на 398,97 лв. и за периода от 01.08.2012г. до
28.07.2015г. в размер на 458,88 лв
В о.с.з. лично и чрез проц.
представител поддържа така предявените искове и моли съда за уважаването им.
В едномесечния срок за
отговор, ответника депозира отговор, с който заявява, че счита исковата
молба за недопустима, а предявените
искове за неоснователни.Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на всички претенции. Представя писмени доказателства
В ос.з. чрез проц.
представител моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани
По делото е изслушана ССчЕ,
оспорена от ищеца.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА
ИСКОВЕТЕ :
Съдът споделя становището
на проц представител на ответника, че сезирането на съда следва да се извърши с
писмена искова молба, отговаряща на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, а не с насрещна въззивна жалба.
Доколкото в изпълнение
указанията на съда ищеца е депозирал молба , отговаряща на изискванията на
чл.127 и чл. 128 ГПК – молба с вх. №6263/18.11.2015г., и в о.с.з. лично ищеца е
заявил, че желае съда да се произнесе по претенциите му, така предявените
искове са допустими.
Съгласно чл.129, ал. 5 ГПК
поправената искова молба се счита редовна от подаването й - 27.07.2015г.
П О ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА
ИСКОВЕТЕ
Няма спор между страните и
от представения по делото Трудов договор №121 от 26.04.2011г. се установява, че
на посочената дата страните са сключили безсрочен трудов договор по силата, на
който считано от 26.04.2011г. ищеца е заела длъжността ”машинист еднокофов
багер”, код по НКП 83422002, на осем часов работен ден с уговорено основно
месено трудово възнаграждение в размер на 396 лв и допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 6,60 %.
Няма спор между страните,
че трудовото правоотношение към настоящия момент е прекратено.
По силата на трудовия
договор на ищеца за извършената работа работодателя дължи заплащане на
уговореното трудово възнаграждение за посочените периоди. От отбелязаното в
трудовия договор е видно, че периодичността на изплащане на трудовото
възнаграждение ежемесечно.
Ищецът призна в о.с.з.
неизгодния за него факт, че подпис във представената с отговора на исковата
молба ведомост за работни заплати за м. 02.2012г. е положен от него. Следователно
с подписа същия е удостоверил размера и основанието на сумата –така чл. 270,
ал.3 КТ. По тази именно причина СГЕ относно датата на ведомостта по съображения
за процесуална икономия не бе допусната от съда, като ненужна и обременяваща
делото с излишни разноски
По възражението на проц.
представител на ищеца, че ведомостта не отговаря на изискванията на ЗСч и затова е нищожна
Неспазването изискванията
на чл.7, ал.2 ЗСч съставлява административно нарушение и не обосновава
нищожност на първичния счетоводен документ. Липсата на изискващите от ЗСч
реквизити опорочава счетоводната стойност на документа, но не го лишават от
обикновената му доказателствена стойност, като частен документ в гражданския
процес. За начислението работодателят полага подпис и това прави ведомостта
достоверна, съотв. разходът може да бъде признат за данъчни цели по ЗКПО.
Съгласно устно допълненото
и изменено заключение на вещото лице в о.с.з. сумата от 349, 84 лв. за дължимо
трудово възнаграждение за м.07.2012г. е било заплатена по банкова сметка ***.09.2012г.
Ищецът оспори ССчЕ ,
твърдейки, че следва да бъде назначен за вещо лице Радослав Станчев, изготвил
ССчЕ по предходно дело между страните, в исковата молба е направил искане да
бъде призован същия в с.з. да защити изготвеното от него заключение по гр. д.
№758/2014г. на ДРС
Съдът намира , че избора на
вещо лице не се извършва от страните по делото. В гражданският процес не
съществува възможност да бъде приета и приложена като доказателство по делото
ССчЕ , изготвена по друго дело.
Ищецът също оспори ССчЕ,
твърдейки, че е платено трудово възнаграждение за м. 04 .2012г., а не за
м.07.2012г.
С оглед ведомостите за
заплати за м. 02.2012г. и м.04.2012г. и посочения в тях нетен размер на трудови
възнаграждения съда намира, че оспорването е недоказано.
Процесуалният представител
на ищеца оспори ССчЕ, твърдейки, че при
изплащане по банков път това обстоятелство също следва да бъде отбелязано във
ведомостта.
Възражението е
неоснователно. Индикатор за документалната достоверност на изплатено
възнаграждение по банков път е извлечението за паричния превод по сметка.
Ведомостта установява размера на начисленото възнаграждение на служителя,
самото доказване на изплатената сума би могло да стане и чрез предоставяне на
документ за банков превод. Така и Инструкция
№ 5 от 30.06.2005г. за приемане и съхранение на разплащателните ведомости на
прекратени осигурители без правоприемник съгласно разпоредбите, на която
неподписана от служителите ведомост не би могла да се приеме за пречка при
изчисляването на осигурителния стаж и доход, щом са налице следните документи -
платежни нареждания с приложен списък с имената на служителите, подписан от
лицето, представляващо осигурителя и фишове за възнаграждения, ведомости и
други документи, удостоверяващи начисляването или изплащането на
възнагражденията.
Процесуалният представител
на ищеца в писмената защита е направил
възражение, че цифрата 7 на документа на л. 394 от делото е добавена по- късно.
Възражението е преклудирано,
тъй като е направено за първи път едва в писмената защита по делото. Ищецът,
респ. процесуалния му представител, не е правил такива искания в с.з., същия е твърдял в о.с.з. , че цифрата е изписана
като 4, а не като 7. Съдът извърши проверка с оригинала на документа и
установи, че цифрата е изписана като 7. По тази именно причина СГЕ по
съображения за процесуална икономия не бе допусната от съда, като ненужна и
обременяваща делото с излишни разноски. Настоящето оспорване с писмената защита,
видно от изложеното, е с цел да бъде допусната СГЕ , за която процесуалния
представител на ищеца сам заявява „ но същата нищо не значи, защото не се
установява как се води „/ правописа е според писмената защита /.
Ищецът твърди, че е налице
устна договорка между страните за заплащане трудово възнаграждение от 50 лв. на
ден. Излага в писмената защита, че съда е допуснал процесуално нарушение, като
не е уважил искането му за допускане до разпит свидетели за установяване това
обстоятелство.
Съдът счита, че са
недопустими свидетелски показания за установяване това обстоятелство съгл. чл.
164, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК. Предвид императивните правила за формата на
сключване и задължителната регистрация на трудовите договори в съответното ТП
на НОИ - чл. 62, ал. 1 и 3 КТ,
задълженията на работодателя за изплащане на уговорени възнаграждения на
работници или служители по трудов договор са парични задължения, установени с
писмен акт. Доказването на плащане на трудовото възнаграждение със свидетелски
показания извън или в по- голям размер от уговореното е допустимо само в
хипотезите на чл. 164, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 4 ГПК и чл. 165, ал. 1 ГПК. В
настоящият казус тези хипотези не са налице
С големи букви процесуалния
представител на ищеца в писмената защита твърди, че „ недопустимо е съдът да
постанови съдебен акт противоречащ на съдебен акт , който се е произнесъл преди
това и е приел тези факти „.
В гражданския процес съдът
основава решението си на доказателствения материал по делото. За съдът
недоказания факт е неосъществен факт – така проф. Ж. Сталев „ Българско
гражданско процесуално право „ От значение в гражданския процес е формалната
истина– така проф. О. Стамболиев „ Доказването в гражданския процес„. Формалната
истина е тази, която следва от доказателствата по делото, както са представени
от страните. Същата може да не съвпада с обективната истина. По това
гражданския процес се отличава от наказателния – там се разкрива обективната
истина –чл.13 НПК. Обстоятелството, че сходни
претенции са заведени с отделни искови молби, дава възможност за различно възприемане от съдията.
Това впоследствие може да води до различно решаване на правата и задълженията, вкл.
и почиващи на едно и също основание
Решение по гр. д. №758/2014г. на ДРС не се
ползва със СПН по настоящето дело съгласно чл. 298 ГПК – не е налице идентичност в периода, за което се
търси незаплатено трудово възнаграждение. Както съдът вече посочи формалната
истина, установена в предходни съдебни решения, не може да бъде задължителна за
състава, който разглежда претенция за друг период на действие на трудовия
договор между страните. Само влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца
- така чл. 300 ГПК.
Ответникът не е представил
доказателства за писмено искане на ищеца за изплащане възнаграждение за положен
труд по банков път. Липсата на писмена форма на искането е задължителна, но
същата за казуса не води до недействителността му. Така, защото в нареждане за
масов превод от 21.09.2012г. е посочено основанието – „заплати „ . Ведомостта
за заплати не е единственият документ, който може да установи изпълнението на
задължението на работодателя да изплати трудовото възнаграждение, същата
установява размера на сумата, която е начислена, а самото доказване на
изплатената сума би могло да стане чрез предоставяне на документ за банков
превод- така Определение № 863 от 22.07.2009 г. по гр. д. № 17/2009 г., ІV гр.
отд. на ВКС, докл. съдия Б. Белазелков и Решение №89 /29.03.2013г. по гр. д. №558/2012г, ІV гр. отд. на ВКС,
докл. съдия Б. Белазелков .
С оглед изложеното иска с
правно основание чл. 128 КТ е неоснователен и следва да се остави без уважение
.
Само за пълнота на
изложението съда следва да се произнесе и по възражението за изтекла погасителна
давност , за което е предявен иска с правно основание чл. 128 КТ
Исковете по трудови спорове
по повод неизплатени трудови възнаграждения се предявяват в 3-годишен срок,
който започва да тече от деня, в който правото е станало изискуемо или е могло
да бъде упражнено – така чл. 358 КТ. Разпоредбите на КТ се явяват спец. норма
спрямо тези на ЗЗД. Изискуемостта настъпва в деня, който по вземането е
трябвало да се извърши плащане по надлежен ред
Предвид това, че не се
представиха доказателства за договорена дата на изплащане на възнаграждението
за престиран труд, съда намира, че трудовото възнаграждение е изискуемо от
първо число на месеца, следващ отработения.
Тригодишната погасителна
давност на трудовото възнаграждение за м.02.2012 г. започва да тече от 01.03.2012
г., а за м.07.2012 г.– от 01.08.2012 г. Искът е предявен на 22.07.2015г. Следователно
правото на иска за вземането за дължимо и незаплатено трудово възнаграждение за
м. 02.2012г. е също погасено по давност
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
ЧЛ. 86 ЗЗД
Съгласно чл.270 ал.2 КТ
трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец, на
два пъти, доколкото друго не е уговорено. Изискуемостта настъпва в деня, който
по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежен ред
Предвид това, че не се
представиха доказателства за договорена дата на изплащане на трудовото
възнаграждение, същото е изискуемо от първо число на месеца, следващ
отработения. Оттогава до датата на заплащане същото се дължи лихва
Върху ведомостта за
м.02.2012г. не е отбелязана дата на съставянето й, Ишецът твърди , че същата е
съставена с оглед нуждите на процеса.
Предвид изявлението на
ищеца, че подписа върху ведомостта е положен от него, съдът не приема това
възражение. Същата няма как, дори и да е била изготвена с оглед нуждите на
процеса, да бъде подписана от ищеца. Житейски нелогично е да се приеме, че с
оглед така влошените взаимоотношения между страните, същия би положил подпис
под документ, изготвен от бившия му работодател относно трудовите им
правоотношения в периода след образуването на гр. д. №758/2014г. на ДРС. Следователно
подписа на ведомостта е бил положен по време на действие на трудовото
правоотношение между страните.
Също ищецът не ангажира гласни
доказателства за твърдението си, че е подписвал ведомости за 3 -4 месеца
наведнъж, макар да няма ограничения за доказване това обстоятелство със свидетелски показания
Следва да се приема, че
трудовото възнаграждение е било изплатено в брой до края на месеца, за който се
отнася, съгласно твърденията на ответника и лихва за него не се дължи.
За пълнота на изложението
дори да се приеме твърдението на процесуалния представител на ищеца в писмената
защита по делото, че подписа във ведомостта е бил положен след 5 месеца, то
вземането пак би било погасено предвид направеното от ответното дружество възражение за изтекла
погасителна давност.
Ответното дружество
представи доказателства, че е изплатило трудовото възнаграждение на ищеца за м.07.2012г
на 21.09.2012г., поради което е в забава и дължи лихва съгласно чл.245
ал.2 КТ. Ищецът е посочил период в поправената искова молба – от 01.08.2012г.
до 28.07.2015г. / л. 412 от делото /
Размерът на обещетението по
чл. 245 КТ съгласно изчисленията с
програмен продукт calсulator.bg за
период 01.08.2012г. до 21.09.2012г. е 5,13 лв. За този размер претенцията
следва да бъде уважена.
Вземанията за лихва се
погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок Тригодишната погасителна
давност започва да тече от 01.08.2012 г. и изтича на 01.08.2015г. Искът е
предявен на 22.07.2015г. Възражението за изтекла погасителна давност за сумата
от 5,13 лв е неоснователно.
С оглед изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати сумата от 50 лв. разноски по делото,
представляващи държавна такса по уважените кумулативно съединени искове - чл.1 от Тарифа за държавните такси събирани
от съдилищата по ГПК и чл.72, ал.1 от ГПК.
Ищецът не следва да заплаща
разноските, направени за отхвърляните искове на исковете, като направените от него разноски за адвокат по тях
си остават за негова сметка.
Възнаграждението на вещото
лице е изготвено във връзка с отхвърления иск по чл. 128 КТ и не се дължи от
страните.
На ищеца се следват
разноски в размер на 1,79 лв., съразмерно уважената част от исковете платено
адвокатско възнаграждение, с оглед приложените доказателства /договор за правна
помощ/.
Ищецът по делото чрез проц.
си представител е направил възражение за прекомерност на юрк. възнаграждение на проц. представител на
ответника.Същото е основателно и юрк. възнаграждение следва да бъде намалено до
размера на 489,38 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото.
На ответника се следват
разноски в размер на 487,66 лв съразмерно отхвърлената част от исковете
След извършеното служебно
прихващане ищеца дължи на ответника 485,87 лв.
Воден от изложеното съда
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ
иска на Д.К.И. , ЕГН **********,***, срещу АЯКС 2002” ООД, ЕИК *********,
седалище в с. Калоян 9288, общ. Вълчи дол, обл. Варна и адрес на управление
имот № 166, ЗА ОСЪЖДАНЕ на ответното
дружество да заплати на ищеца сумите за неизплатено трудово възнаграждение,
както следва:
- за м.02. 2012г сумата в размер на 1347,89 /
хиляда триста четиридесет и седем лева и 89 стотинки / лв., от която 347,89 лв,
представляващи нетно възнаграждение по трудов договор и сума в размер на 1000
лв по устна договорка между страните;
- за м.07.2012г. сумата в размер на 1499,80 /
хиляда четиристотин деветдесет и девет лева и 80 стотинки / лв., от която 349,80 лв, представляващи
нетно възнаграждение по трудов договор и сума в размер на 1 150 лв по устна
договорка между страните;
ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска
в съда – 27.07.2015 г. до окончателното им заплащане, на основание чл. 128
от КТ;
ОСЪЖДА
АЯКС 2002” ООД, ЕИК *********, седалище в с. Калоян 9288, общ. Вълчи дол, обл.
Варна и адрес на управление имот № 166, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.К.И. , ЕГН **********,***, сума за лихва за забава върху незаплатеното трудово
възнаграждение за м.07.2012г.. в размера на 5,13 / пет лева и 13 стотинки/лв. за
периода от 01.08.2012г. до 21.09.2012г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 5,13 лева до претендирания размер от 458, 88 лева и за периода от 22.09.2012г.
до 28.07.2015г. , както и за сумата от 398,97 лв лихва за забава върху
неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.09.2012г. до 28.07.2015г., като
неоснователен, на основание чл. 86 ЗЗД;
ОСЪЖДА
Д.К.И. , ЕГН **********, чрез адв. А А., съд. адрес *** , офис №2, ДА ЗАПЛАТИ на АЯКС 2002” ООД, ЕИК *********,
седалище в с. Калоян 9288, общ. Вълчи дол, обл. Варна и адрес на управление
имот № 166, сумата от 487,66
/ четиристотин осемдесет и седем лева и 66 стотинки/ лв разноски по делото, съразмерно
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8
от ГПК;
ОСЪЖДА
АЯКС 2002” ООД, ЕИК *********, седалище в с. Калоян 9288, общ. Вълчи дол, обл.
Варна и адрес на управление имот № 166, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на съдебната власт сумата от 50 лева
/петдесет лева /, представляваща държавна такса върху уважените искове, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: