Решение по дело №254/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …..                                   03.09.2019г.                 гр.Стара Загора

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският районен съд                      ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ Състав

на четвърти юни                                                              2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                  Председател:АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ

Секретар: Росица Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ

гражданско дело номер 254 по описа за 2019 година.

 

Предявени е иск с правно основание чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация”ЕООД-Стара Загора срещу „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД Пловдив с претенция да бъде осъден ответника да заплати на ищеца недължимо платената сума от 1782,38лв., представляваща платена такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект ниско напрежение – помпена станция „Орешник” ИТ № 2939032, за периода от 01.01.2014г. до 31.01.2014г. начислена без основание, ведно със законната лихва от датата на плащане на сумата до датата на връщане на сумата на ищеца.

       

В срока по чл.131,ал.1 ГПК ответниците са подали подробен писмен отговор, в който оспорват основателността на претенцията и молят същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

В исковата си молба „Водоснадбяване и канализация" ЕООД излагат твърдения, че били еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. „Христо Ботев" №62, първоначално вписано в регистъра на търговските дружества с Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г. по описа на Ст.ОС. Същият осъществява основно дейностите по дейност по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община Тополовград. Същият бил потребител на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, Община Тополовград, който обект бил присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел.енергия се извършва със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел.енергия на този обект се осъществявала посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение /НН/. Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, със седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив, ул."Христо Г. Данов" № 37, вписано в TP с ЕИК *********, притежавал Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №Л-141-11/13.08.2004г. издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществява дейност по снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. По силата на чл.42 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕЛЕКТРО РАЗПРЕДЕЛЕН И Е ЮГ" АД/със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-ОМ от 10.05.2008г., клиентът заплаща изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване" АД.  Обстоятелствата на които се основавал искът:Извършени плащания от ищеца към ответника. През периода от 01.01.2014г. до 31.01.2014г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД била заплатила на ответното дружество следните суми, представляващи такса за пренос по ел разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „ОРЕШНИК", намираща се е общ.Тополовград: за м. януари 2014г. била заплатена сумата 882,54лева по фактура №**********, както и сумата 899,84лева по фактура №**********, представляващи начислени от ответника във фактурите такси за пренос по ел.разпределителната мрежа. Следвало изрично да се отбележело, че по всички посочени по-горе фактури ищецът бил заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът нямал претенции и същите не били предметна настоящата искова молба. Място на измерване на платената електрическа енергия. Посоченото по-горе в Раздел ІІ, т.1 от исковата молба суми, са измерени и отчетени при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20кV/киловолта/ в Помпена станция „Орешник”. Считали, че измерването по този начин, и конкретно на това място, било незаконосъобразно и водело до начисляване за заплащане на недължими суми. Считано от 01.07.2008г. с Решене № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплаща за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента – цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, в случая чл.186, ал.3 и чл. 8д от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ)(ДВ,бр.59/28.07.2009г., отм.ДВ бр.64/17.08.2010г.) съответно чл.26, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ДВ,бр.64/17.08.2010г. отм. ДВ,бр.66/26.07.2013г.), клиенти и производители, присъединени към електро раз п ределите ината мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за пренос по електропреносната мрежа се заплаща от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл.12 и 13. Мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.11,т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по- високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба N9 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. В конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Тополовград" 20kV, след която подстанция започва собствения на ищеца Електропровод „Венеция" 20кV. Този електропровод е с дължина от около 7,700 км., започва от Подстанцията, и достига до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „Капитан Петко Войвода”, като от същия електропровод има отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „Орешник". И електропровода „Венеция" 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в които се намират ЗРУ, са собственост на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД. С оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, е следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция „Тополовград" 20kV и Електропровод „Венеция" 20 kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределите/ но предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода". Отправени искания за промяна на мястото и нивото на мерене. Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е отправяло няколкократни писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕУТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД с искане за промяна на мястото и нивото на измерване. С Писмо изх. № 1748/23.10.2008г. е отговор на изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо, дружеството ни е изпратило писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти: Подстанция „Тополовград" - извод „Венеция"/т.е. за електропровод „Венеция"/;Извод „Рила"; ик-Зимница; ПС Ханчето. Следвало да се отбележи, че след получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, по отношение на всички останали обекти, посочени в Писмото, е извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измерва на ниво СН, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция" това не е сторено. Във връзка с това от дружеството ни е изпратено и следващо Писмо изх. № 2013/05.12.2008г., с което отново изрично посочваме, че желаем да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград, като са посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които е изисква промяната;ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник; -ИТ 2939033 „ВиК" с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА"/с.Кап.Петко Войвода. На това тяхно искане „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД изпраща Писмо изх.№01/09.01.2009г., с което ги уведомявали, че следвали да им предоставели документи за собственост на Електропровод 20kV извод „Венеция". Това искане било необосновано, тъй като още с Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., дружеството им било изпратило по отношение на електропровод „Венеция" всички необходими документи. „Водоснабдяване и канализация" ЕООД бил собственик Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо, че дружеството им било собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на Ст.Н, първият ответник не изпълнявал задълженията си и продължавал да измервал ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период. Собственост на ищеца върху недвижими имоти и енергийни съоръжения. Намирали за безспорно, че ищецът бил собственик на Електропровод „Венеция" 20kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите били собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството става по силата на Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставя на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който те-и активи били предадени на дружеството им. За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и било издадено Разрешение за ползване №261/09.09.1995г. В случай, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД беше изпълнил законовите си задължения и беше уважил искането им за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап.Петко Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград" 20kV, заплатената от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „ОРЕШНИК", ИТ №2539032, нямаше да бъде дължима и съответно - заплатена. При това положение за дружеството им възниквал правен интерес да предявяли против ответника иск за заплащане /да върне/ недължимо платените му суми, които е получил от ищеца за такса за пренос по ел. разпределителна мрежа за процесния период, като суми, платени без основание. Настоящата искова претенция предявявам на основание чл.113 ГПК пред съда по седалище на ищеца. Намирам, че нормата на чл.113 ГПК била приложима по следните съображения: Ищецът „Водоснабдяване и канализация" ЕООД има качеството на „потребител" по смисъла на § 1, т.416 от ДР на Закона за енергетиката. При това положение е налице възможност за изборна подсъдност по чл.113 ГПК. Практиката на ВКС категорично приема, че когато ищецът има качеството „потребител на енергийни услуги" по смисъла на § 1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката, възможността за изборна подсъдност по чл. 113 ГПК не е предвидена само за потребителски спорове, произтичащи от правата, уредени в Закона за защита на потребителите, а следва да намери приложение „за всички спорове между потребители и доставчици на услуги". /Определение N°172 от 08.03.2013г., постановено по т.дело № 1143/2013г., на ВНС II т.о., и Определение № 607 от 23.11.2015г. по ч.т.дело № 2314/2015г. на ВКС, I т.о./ С оглед на изложеното намирам, че правилно и в съответствие с нормата на чл.113 ГПК съм предявил настоящата искова претенция пред Старозагорския Районен съд-по седалище на ищеца. Молят да бъде постановено решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъдите ответника „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********, сумата 1782,38лева, представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „ОРЕШНИК", ИТ № 2939032, за периода 01.01.2014г.-31.01.2014г., ведно със законната лихва от датата на плащане на съответната сума до датата на връщане на сумата от ответника на ищеца. Молят да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.

На основание чл.131 от ГПК ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД представят писмен отговор, в който заявяват, че иска бил допустимост, но неоснователни, поради което ги оспорвали изцяло, както по основание, така и по размер. По отношение на иска срещу „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД: Претендирали, че сумите, предмет на исковата претенция, били дължими и основателно начислени по сметката на ищеца. Считали, че обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба не правели сумите недължими. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на лицензия №Л-141-11/13.08.2004г. и дружеството извършва дейността „ снабдяване с електрическа енергия" (чл.39, ал.1, т. 10 от Закона за енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издава само една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на чл.98б (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006г. отм., бр.54 от 2012г. в сила от 17.07.2012) и чл.104а. (Нов-ДВ, бр.54 от 2012г. в сила от 17.07.2012г.).„Крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия.", а според ал.4 на същия член - „Публикуваните общи условия влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане."По силата на чл. 7, т, 1 от общите условия и чл.4 от договора „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация"ЕООД, с кл.№ ********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които е процесното ИТН 2939032. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т.1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия и чл. 18 от договора при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава е размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е доставило в обекта на ищеца за периода от 01.01.2014г. да 31.01.2014г. електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги е издало месечните фактури, представени към исковата молба и отговора, стойността на част от които съставлява исковата сума. Действително ищецът бил клиент на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД (електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бивал снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия (чл.98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на общи условия е сключен договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа. Разпределението на електрическа енергия според §1. т.49 от ДР на ЗЕ е определено като „транспортиране на електрическа енергия ... през разпределителните мрежи". Дейността „разпределение на електрическа енергия" също подлежи на лицензиране (съгласно чл.39, ал.1, т.3 от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа е „съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия" § 1 т. 22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, като притежател на Лицензия №Л-140-07 от 13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършва услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР цени, като спазва следния основен принцип; на всички клиенти услугата разпределение се калкулира по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура е в съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с електрическа енергия. Доставената електрическата енергия в процесиите седем фактури била остойностена, съгласно действащите в процесния период Решения на КЕВР: решение на ДКЕВР №Ц-43/30.12.2013г. /в сила от 30.12.201Зг.); решение на ДКЕВР №Ц-12/30.06.2014г.(в сила от 01.07.2014г.); решение на ДКЕВР №Ц-16/01,10.2014г. /в сила от 01.10.2014г./ и решение на ДКЕВР №Ц-27/31.07.2015г.(в сила от 01.08.2015г.). Обектите на ищеца са присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД на ниво ниско напрежение. Нивото на напрежение се определя единствено към момента на присъединяване на обекта, тъй като то е определящо за вида на съоръженията, които се изграждат за присъединяване на обекта. В сега действащата нормативно уредба нивото на напрежение е задължителен елемент на договора за присъединяване (вж. чл.19, ал.1, б."б", т.4 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн.ДВ,бр.31 от 04.04.2014г.). Присъединяването е извършено преди влизане в сила на Наредба № 6 от 9.06.2004г., за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи при приложима и при спазване на действащата към момента на присъединяването нормативна уредба. Действително след присъединяването на обектите (чието проектиране и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения е извършено като за мерене на ниво ниско напрежение) ищецът е подал искане за промяна на мястото на меренето на електрическата енергия на ниво средно напрежение. Оспорваме твърдението, че към искането си за промяна на мястото измерване на електрическата енергия ищецът е представил доказателства за собственост върху присъединителните съоръжения-ел.проводи трафопостове. Всички доказателства за собственост, представени по преписката сочат, че правото на собственост е на Община Тополовград, а не на ищеца. Наред това исканията са подадени от лице с пълномощно без нотариално заверка на подписа. Исканите доказателства (пълномощно и извлечение от баланса на трафопоста - вж. писмото т.1 и т.2 са представени в цялост едва с писмо изх.№ЦУ-14 от 21.01.2015г. От описа на приложенията на всички предходни писма е видно, че представените извлечения от баланса са за други активи, но е и за трафопостове (вж. писмо изх. № 9946 от 26.11.2014 г. – т.5 - приложенията са за ел.провод 20kV АС проводник 95L-7180 м. и ел.провод 20 kV откл. за ТП проводник АС - 95L-738 М, същите са били приложени и към писмо изх.№ 1748 от 23.10.2008г.). За доказване на това обстоятелство представяме цялата коренспонденция по случая. Ищецът не е доказал правото си на собственост върху присъединителните съоръжения - ТП и електропровод поради което и основание за остойностяване на доставената в обекта електрическа енергия на друга цена, различна от вписаната във фактурите (за ниво ниско напрежение) не са били налице. Едва с писмо изх.№ЦУ-14 от 21.01.2015г. ищецът представя запис за трафопостове, поради което и едва тогава стартира и цялата процедурата по смяна на меренето. Меренето е сменено на 19.11.2015г. (за справка вж. Констативен протокол за техническа проверка от 19.11.2015г.). Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия "ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД фактурира ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издава обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени. В ал.З е посочено съдържанието на фактурите и от приложените към делото фактури, издадени на ищеца е видно, че те отговарят на изискванията на ОУ.  Процесиите суми са дължими, тъй като обектите на ищеца са присъединени на ниво ниско напрежение, ползват електроенергия ниско напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и ЕВН България Електроснабдяване ЕАД. След като бил сключил договор и бил приел ОУ, ответникът имал правата и задълженията по тях. Оспорваме исковата претенция и по размер. От обстоятелствената част на исковата молба е видно, че ищецът оспорва като недължима платената от него цена за пренос по електроразпределителната мрежа, тъй като същата е изчислена на ниво ниско, а не на ниво средно напрежение. Във връзка с тези твърдения на ищеца считаме, че ако се установи, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, то недължимо платена и подлежаща на връщане ще бъде единствено разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско средно напрежение и ниво ниско напрежение, а не цялата стойност на услугата пренос. Изложената фактическа и правна обстановка обосновава неоснователността на възражението за недължимост на цена за електрическа енергия за стопански потребители, присъединени към електроразпределителните мрежи на ниво ниско напрежение, начислени за процесния период. Сумите по процесиите фактури са основателно начислени и дължими от ищеца, а исковата претенция е неоснователна. Претендират разноски, направени в настоящото производство.

 

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба чрез пълномощника си адв.Иванова, която внася уточнението по претенцията за дължимостта на законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба в съда – 07.01.2019г. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. Представя писмена защита.

 

Ответното дружество, в писмена молба от пълномощника си юриск.Раева, моли съда да отхвърли изцяло иска, като неоснователен. Евентуално ако съдът прецени, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, съдът да уважи иска спрямо крайния снабдител до размера на разликата между стойността на енергията, остойностена по цени за пренос на енергия на ниво ниско напрежение и стойността на енергията, остойностена по цени за пренос на енергия на ниво средно напрежение. Претендира направените по делото разноски, като прави възражение за прекомерност на платеното на ищцовото дружество адвокатско възнаграждение.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

 

По делото не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия, като по представените и приети като доказателства фактури за периода 01.01.2014г.–31.018.2014г., издадени от „ЕВН електроснабдявене”ЕАД–Пловдив/платени в цялост от ищеца/ са му начислени суми за пренос на ел.енергия – по фактура № 11064228663/ 15.01.2014г. – 4644,22лева, фактура № **********/ 31.01.2014г. – 4680,01лева, видно от детайлната разбивка по всяка една от фактурите.   

 

Между страните е водена кореспонденция във връзка с идентифициране на обекти на потребители, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите – писмо изх.№ 6053-30/24.09.2008г., на ЕВН България електроразпределение АД, писмо изх.№ 1784/ 23.10.2008г. на „ВиК” ЕООД –Стара Загора, писмо изх.№ 2013/ 05.12.2008г. на „ВиК” ЕООД –Стара Загора, писмо изх.№ 01/ 09.01.2009г. на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД. Ищецът е завел писмо с искане за отпадане на такса пренос по ел. разпределителната мрежа изх.№ 9946/26.11.2014г., на което е отговорен с писмо от 08.12.2014г., с указания как да се процедира за смяна на меренето, което е заведено на 13.12.2014г. и на 29.12.2014г. им е отговорено, че собствеността е на Община Тополовград, а не на „В и К” ЕООД. С последващо писмо от 12.01.2015г. са им изискани копия от актуален счетоводен запис за ДМА на енергийния обект – трафопост, на което ВиК отговорило с писмо от 21.01.2015г., като получили в отговор разяснително писмо от 30.01.2015г., като на 19.11.2015г. и на 14.01.2016г. са извършени демонтажи на електромери за смяна на меренето от ниво ниско напрежение на ниво средно напрежение – за това са съставени констативни протоколи за техническа проверка и подмяна на средствата за търговско измерване.       

 

За изясняване обстоятелствата по делото са ангажирани свидетелски показания. Според свидетеля АЛЕКСАНДЪР РУСЕВ ОГНЯНОВ, служител на ищеца от 1993г. от 2007г. – специалист в Централно управление, а от 2015г. и понастоящем - Ръководител отдел „Енергомеханичен”, през месец септември 2008г. във „В и К”ЕООД получили писмо от „ЕВН Електроразпределение” и с тях контактувал той след като получил писмо от ДКВЕР, които изискали документи за собственост, кои обекти са захранвани.

 

Тези спорове произтичали от непризнаването на собствеността на електропровод, захранващ две техни помпени станции в район Тополовград, това са помпена станция „Орешник” и помпена станция „Капитан Петко Войвода”. През 2008г. получили писмо от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив за идентификация на обекти със захранващи електропроводи на обекти „ВиК”, захранване на собствени електропроводи. Във връзка с това за четири от обектите предоставили документи удостоверяващи собственост върху тези съоръжения и затова собствеността била призната от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив, а за други два обекта им било отговорено, че с този набор от документи не могат да докажат собственост. Документите които им предоставили били АКТ обр.16 на приемателната комисия за съответните помпени станции, акт на общината която им дала безвъзмездно поддръжката на тези обекти, извлечение от активите на дружеството и актуална скица на електропровода. Било им отговорено, че с тези документи не могат да докажат собственост върху съоръженията, било им предложено меренето да се премести в техните трафопостове, с което не били съгласни, тъй като границите на собственост върху съоръженията се пада на изхода на подстанция Тополовград от където се захранват техните съоръжения. През 2014г. получили писмо от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив, че във връзка с Европейска програма за защита на царския орел в района на Тополовград да окажат съдействие - всички въздушни линии трябва да станат кабелни и поискали тяхното съдействие, тъй като тази въздушна линия е собственост на „ВиК”. Други документи пред „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив не представили, тъй като нямали други документи, за да удостоверят собственост. Поддръжката на „Венеция” винаги е била на „ВиК” гр.Стара Загора, това включвало подстанция „Орешник” и подстанция „Капитан Петко Войвода” които били захранени с кабелни линии. Всички разходи са за сметка на „ВиК” гр.Стара Загора. „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив не са поддържали и не са извършвали ремонти по тези обекти.

 

Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са обстоятелствени, безпротиворечиви, непосредствени и кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства, от които се установява собствеността на ищеца върху съоръженията - Заповед № 135/ 12.12.1995г. на Община Тополовград, Акт за приемане на основни средства, инвентаризационен опис, акт образец 16, писмо вх.№ 257/30.08.1995г., придружаващо акт образец 16 и Разрешение за ползване № 261 от 03.08.1995г., както и с по-горе цитираните писма.  

 

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. От констатациите на вещото лице при отговорите на поставените му въпроси се установява, че през периода 01.01.2014г.–31.01.2014г. измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесните фактури за обект помпена станция „Орешник” ИТ № 2939032 се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20кV/400V в помпена станция „Орешник” собственост на ищеца. Измерването се е извършвало посредством измервателна група в състав: средство за търговско измерване – статичен трифазен тройнотарифен електромер тим ЕМИ LZQJ, ф. номер№ 3368281, 5А/400V, клас на точност 1, знак за извършена метрологична проверка М 13/045 02, срок за извършване на последваща проверка 2017г.  – токови трансформатори – 3 броя , тип GANZ клас на точност 1, 600/5А, К 120, ф.№ 852804, ф.№ 856 804 и ф.№ 854504 – модем за дистанционен отчет марка Gorlitz ф.№ *********, поставен в метално електромерно табло тип ТЕПО.

Съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ и чл.27 от ОУ на ЕВН, действали през процесния период, средствата за търговско измерване СТИ, собственост на оператора на електрозапределителната мрежа се разполагат до или на границата на имота на потребителя/ищеца/. При собственост на ищеца върху електропровод „Венеция” 20кV, изходящ от подстанция „Тополовград”, границата на собствеността му са изводите на електропровод „Венеция” в ЗРУ на подстанция „Тополовград” на ниво средно напрежение. При надлежно уведомяване на ответника за собствеността на ищеца върху електропровод „Венеция” през процесния период, той е трябвало да монтира в подходящо ел.табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20кV на електропровод „Венеция” в подстанция ”Тополовград” чрез одобряване на отделно поле „мерене” или в съществуваща килия.     

Тъй като измервателната група е следвало да бъде поставена на ниво средно напрежение 20кV в ЗРУ на подстанция „Тополовград” ищецът не дължи заплащане на пренос на ел.енергия по ел.разпределителната мрежа средно напрежение 20кV/електропровод „Венеция”/ до обект помпена станция „Орешник” ИТ № 2939032 за съответния период. Заплащането за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира електроразпределителното предприятие за загубите на ел.енергия по този мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонтите й. Поддръжката и ремонтите са за сметка на собственика/ищцовото дружество/, като той следва да заплаща загубите на ел.енергия по нея чрез показанията на измервателната група, монтирана в началото й. Тогава електроразпределителното и електроснабдителното предприятие нямат разходи по нея, в конкретния случай не би имало разходи по електропровод „Венеция” и нямат основание да калкулират на ищеца цена за пренос на ел.енергия на ниво средно напрежение през електропровод „Венеция”.

Дори и измервателната група да е монтирана на страна ниско напрежение в ЗРУ на помпена станция „Орешник” /както е в конкретния случай през процесния период/, то ответникът няма основание да калкулира на ищеца цена за пренос през електроразпределителната мрежа ниско напрежение в месечните фактури за потребена ел.енергия, защото в помпена станция „Орешник” и/или след нея няма електроразпределителна мрежа ниско напрежение. Дори и да има такава, тя не е собственост на ответника, той няма разходи по поддръжката и ремонта й, а загубите на ел.енергия по нея/или в ел.съоръженията на помпена станция „Орешник”/ се заплащат от ищеца чрез показанията на измервателната група, монтирана в ЗРУ„Орешник” на страна ниско напрежение.

 

В заключение на изследването си, което съдът възприема изцяло като компетентно, добросъвестно и отговарящо на поставените му задачи, вещото лице дава отговор, че при собственост на ищеца на електропровод „Венеция” 20 кV, изходящ от подстанция „Тополовград”, той не дължи цена за пренос на ел.енергия през този електропровод до помпена станция „Орешник” нито при монтирана измервателна група на страна ниско напрежение в помпена станция „Капитан Петко Войвода”, нито при монтирана измервателна група на страна средно напрежение в подстанция „Тополовград”.

 

По веригата на електрозахранване от подстанция „Тополовград” 110/20 кV, собственост на ЕСО към НЕК, през електропровод „Венеция” 20кV, собственост на „ВиК”ЕООД – Стара Загора, до помпена станция „Орешник”, собственост на „ВиК”ЕООД – Стара Загора, ЕВН „Електроснабдяване”ЕАД и ЕВН”Електроразпределение Юг” ЕАД нямат никаква собственост. В конкретния случай ЕВН „Електроснабдяване”ЕАД се явява доставчик на електроенергия на ишеца без никакви ангажименти, свързани с пренос на тази доставена ел.енергия по електроразпределителната мрежа средно и ниско напрежение, с изключение на задължението да монтира подходящи измервателни групи  на границата на собствеността на ищеца. При собственост на ищеца върху електропровод „Венеция” 20 кV, изходящ от подстанция „Тополовград”, той не дължи цена за пренос на ел.енергия пред този електропровод до ПС”Орешник” нито при монтирана измервателна група на страна ниско напрежение в ПС”Орешник”, нито при монтирана измервателна група на страна ниско напрежение в ПС”Орешник”, нито при монтирана измервателна група на страна средно напрежение в подстанция „Тополовград”. ЕВН ЕР няма собственост по цялата верига на елктроснабдяване на процесния обект и не може да претендира за такса пренос по електроразпределителната мрежа до обекта.

 

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана и съдебно-икономическа експертиза. Според заключението на същата, стойността на таксата пренос по процесните 2 фактури е 1782,38лева, както следва: по фактура № **********/ 15.01.2014г. – 882,54лева, по фактура № **********/ 31.01.2014г. – 899,84 лева – без включен ДДС, а с включен ДДС общата сума на такса пренос по фактурите е в размер на 2138,86лева. Съдът възприема заключението, като следва да признае цялата такса пренос за недължимо платена.

 

Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че предявения осъдителен иск се явява изцяло основателен по отношение на ответника по следните съображения: В производството по предявения иск по чл.55 ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че сумите са платени от ищеца на ответника, а в тежест на ответника е да докаже обстоятелството от което произтича неговата дължимост. Едва след това ищецът следва да установи възраженията си за неговата недължимост. От ангажираните по делото доказателства се установява, че ответникът не е следвало да начислява на ищеца такса пренос за преноса на енергия по разпределителната мрежа- тъй като собствеността на процесния електропровод и съоръженията е била на ищцовото дружество – същата е била призната от ответника след 2014г. при допълнително представяне на същите документи за собственост, които са му изпратени през октомври 2008г., като понастоящем не се спори между страните, че тази част от електроразпределителната мрежа е собственост именно на ищцовото дружество. Фактурите са издадени от ответника към ищеца, а той ги е заплатил по сметка на електроснабдителното дружество, което следва да му ги заплати като недължимо платени.   

 

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него по делото разноски общо в размер на 1327,28лв. – по представения списък на разноските, от които 71,28лева държавна такса, 936лева – адвокатско възнаграждение, 320лева депозити за вещи лица по назначените експертизи.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

  Р  Е  Ш  И :

 

         

ОСЪЖДА ”ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД Пловдив, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ НА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”ЕООД – гр.Стара Загора, бул.”Христо Ботев” № 62, ЕИК *********, представлявано от управителя Румен Тенев Райков, ЕГН **********, чрез адв.Яна Иванова от АК-Стара Загора, съдебен адрес ***,офис2, сумата от общо 1782,38лева/хиляда седемстотин и осемдесет и два лева и 38стотинки/ без включен ДДС по фактури, както следва: по фактура № **********/15.01.2014г.–882,54лева, по фактура № **********/31.01.2014г.–899,84лева,, представляващи недължимо платени от ищцовото дружество суми за такси пренос по ел.разпределителната мрежа до обект ниско напрежение – Помпена станция „Орешник” ИТ № 2939032, за периода 01.01.2014г. – 31.01.2014г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 07.01.2019г до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 1327,28лева/хиляда триста двадесет и седем лева и 28стотинки/ направени по делото разноски.

       

        Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорския Окръжен съд.

 

 

          РАЙОНЕН  СЪДИЯ :