Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …… 11.08.2017год. град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
на осемнадесети юли, две хиляди и седмнадесета
година,
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА
СЯРОВА
Секретар: Дияна Димитрова,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
гражданско дело № 4414 по описа за 2017год. на ВРС,
а да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.357 във вр.
с чл.128, ал.2 и чл.224, ал.1 от КТ и по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът С. Д.Д.твърди в исковата си молба, че между него и първия
ответник „ВМ И.” ЕООД са сключени два индивидуални трудови договори на моряка от 29.09.2014
г., от 15.05.2015. работил е на длъжност главен механик с месечно
възнаграждение в размер на 6400 щ.д. в
периодите 29.07.2014г. до 20.01.2015г. и от 17.04.2015г. до 25.07.2015г. Трудовото правоотношение
смята за прекратено на 25.07.2015г. Твърди се, че в
двата периода е изпълнявал задължението си да престира труд, но към настоящия
момент не е получил претендираното трудово възнаграждение. Поддържа, че
подписването на трудов договор с корабния мениджър „В.И.“
ЕООД е довело до възникване на трудово правоотношение с корабопритежателя, а
м/к „Б.“ е бил експлоатиран от беърбоут чартьора „Б.“ АД, който е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове. В молбата се твърди, че ищецът
е бивш член на екипажа на моторен кораб Б., ИМО № *** (Кораба), плаващ
към момента на възникване и действие на
трудовото му правоотношение под
български флаг. Бил нает от първия ответник - българската
компания „В.И." ЕООД, като негов работодател. Работил е на кораба на длъжност главен механик на кораба
/моряк по смисъла на Член 2, т.1 б. F от Морската трудова конвенция 2006
на Международната организация на труда, която е приложима по отношение на
Кораба/. Ищецът има вземания за трудово възнаграждение срещу
„В.И." ЕООД като исковата претенция е насочена и срещу дружеството „Б." АД, което към
сключване и действие на трудовия договор е действало като беърбоут чартьор на
Кораба, вписан като такъв в регистъра, воден от Изпълнителна агенция „Морска
администрация", видно от „Непрекъснат документален запис № 7 на историята
на кораб Б., ИМО № ***”, издаден от Изпълнителна
агенция „Морска администрация". Ищецът
обосновава правния си интерес от водене на исковете срещу беърбоут
чартьора на кораба, поради обстоятелството, че съгласно действащото в Република
България законодателство, приложимо към всички търговски кораби, плаващи под
български флаг, а именно чл.199з от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК),
беърбоут чартьорът отговаря за задълженията срещу трети, по отношение на
договора за беърбоут чартър, лица, за основателните претенции, възникнали във
връзка с експлоатацията на Кораба. Разпоредбата на чл.199ж от КТК изрично сочи,
че възнагражденията на екипажа са разходи, свързани с експлоатацията на кораба.
Това обосновава правният интерес на ищеца да ангажират
солидарна отговорност наред с работодателя на беърбоут чартьора, във връзка с
неизплащането на възнагражденията на екипажа на кораба в предвидените за това
срокове.
Релевира доводи че самият беърбоут чартьор - „Б." АД, в друг, отделен от процесния случай е направил и писмено
признание, че носи отговорност за задълженията за Кораба, произтичащи от
задължения за заплати, въпреки, че същото няма качеството на работодател на
членовете на екипажа. Това признание е обективирано в
споразумение за разсрочване на плащанията от 11.08.2015 год. сключено между „Б." АД и членове на
екипажа на Кораба, които обаче са получили доброволно изпълнение от страна на
беърбоут чартьора.
Предвид обстоятелството,
че отговорността на беърбоут чартьора към ищеца е възникнала поради
неизпълнение задължението на дружеството-работодател да заплати дължимите
трудови възнаграждения, се налага извода, че беърбоут чартьора носи солидарна
отговорност с работодателя за задълженията му за заплащане на трудовите
възнаграждения на екипажа.
Това обстоятелство също е признато от страна на беърбоут
чартьора.
Поради изложеното се моли исковете да бъдат
уважени и ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно следните суми:
Нетно трудово възнаграждение в размер на 4160.27щ.д.
за месец януари 2015г. 1245.07 щ.д. за м.април 2015г.; 6227.79 щ.д. за м.май 2015г.; 6225.63
щ.д. за м.юни 2015г.; 4984.13 щ.д.
за м.юли 2015г., както и обезщетение по чл.224 КТ в размер на 1199.32 щ.д. за неизползван полагащ се
платен годишен отпуск 10 дни за 2014г. и 734.58
щ.д. за неизползван платен годишен отпуск за 8 дни за 2015г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда, до окончателното изплащане на дължимите суми, както и лихва за забава с
правно основание чл.86 ЗЗД, както
следва – 1/ 363.59щ.д. изчислена върху сумата 4160.27 щ.д. за период 2707.2015г. до
03.06.2016г.; 2/ 108.81 щ.д. изчислена
върху сумата 1245.07 щ.долара за период 26.07.2015г.-03.6.2016г.; 3/ 544.29 щ.д. изчислена върху сумата
6227.79 щ.долара за период 26.07.2015г.-03.6.2016г.; 4/544.10 щ.д. изчислена върху сумата 6225.63 щ.долара за период
26.07.2015г.-03.6.2016г.; 5/ 435.60 щ.д.
изчислена върху сумата 4984.13 щ.долара за период 26.07.2015г.-03.6.2016г.В съдебно заседание процесуалният
му представител поддържа исковете.
Първият ответник по исковете „В.И." ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Вторият ответник „Б.“ АД, счита исковете за допустими но неоснователни спрямо тях, с
мотив, че дружеството не е страна по представените трудови договори и не е
лицето, което следва да отговаря по исковете. Твърди, че е преотдал
кораба на под-беърбоут чартьор „Ш.Л.“ СА, който от
своя страна е сключил договор за мениджмънт с „ВМ И.“
ЕООД. Релевира доводи, че мениджърът от свое име е сключвал
договори с екипажа и е поел задълженията и отговорностите. Никъде в
договорите не е посочено, че „ВМ И.“ ЕООД е действал от името на друго лице. Излага доводи, че
дори и договорите да са били сключени от „ВМ И.“ ЕООД като представител на корабопритежателя, то представляваният
корабопритежател не е бил ответникът, а пренаемателят „Ш.Л. СА“. Претендираното от ищеца за заплащане неплатено трудово възнаграждение, дължимо
съгласно индивидуални трудови договори, сключени между него и първия ответник
„ВМ И." ЕООД се дължи от работодателя, но не и от
наемателя на м/к „Б." („Кораба") по силата на договор за
беърбоут чартър от 06.01.2012 г., който се урежда съгласно правото на Англия.
Поради това, задълженията му се определят от договора и от избрания от
договарящите се страни приложим закон. Той не е страна по трудовия договор и няма основание за
ангажиране на отговорността му по същия договор.
Счита разпоредбата на чл. 199, б„з" от КТК, за
неотносима в настоящия случай, тъй като ответникът е бил наемател на кораба и
ако същата е приложима, няма да възникне твърдяната от ищеца солидарна отговорност между двамата ответници.
Разпоредбата не вменява на наемателя отговорност за чужди
задължения, още по-малко - солидарна отговорност (солидарност възниква само в
изрично посочени случаи - чл. 121 ЗЗД). Смисълът й е в
това, че при договори за беърбоут чартър за задълженията, свързани с
експлоатацията на кораба, отговоря наемателят - корабопритежател по смисъла на
чл. 9, ал. 3 от КТК, а не
корабособственикът по смисъла на nap. 1 "а",
т. 24 от ДР на КТК.
Отделно от това чл. 199 „з" от КТК
визира само отговорността на наемателя към трети лица. Трети лица са тези, които нямат договорни отношения с наемателя или
с лица, за които той отговаря. Дори и да беше приложим
чл. 199 „з" от КТК и имаше смисъла, който ищецът му придава, не би бил определящ за
отговорността на ответника „Б.” АД. С
договор за договор за беърбоут чартър от 07.05.2013 Ответникът е преотдал
Кораба под наем на „Ш.Л. СА". Така пренаемателят
е получил ползването на Кораба, а с него - всички права и задължения на
наемател. Съответно, чл. 199
„з" от КТК би бил приложим за отговорността на пренаемателя
-корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 от КТК.
Твърденията в отговора са, че съгласно стандартен договор за
беърбоут чартър от 06.01.2012 г корабособственикът „И.Т.СА", Маршалови
острови, е предоставил Кораба под наем на Ответника, за срок от 11.01.2012 г до
06.01.2017 г. Договорът е бил
регистриран в Регистъра на корабите, плаващи по договор за беърбоут чартьр,
воден от Дирекция „Морска администрация - Варна"(„Регистър ББЧ") на
11.01.2012 г. Същият е
прекратен на 13.11.2015 г. поради продажба на Кораба от
корабособственика „И.Т.СА".
Съгласно стандартен
договор за беърбоут чартър от 07.05.2013 Ответникът е преотдал Кораба под наем
на „Ш.Л. СА, Маршалови острови (означено в договора като
„Чартьори/наематели"), за срок от 07.05.2013 г до 07.05.2016 г.
Договорът за под-беърбоут чартьр, с който Корабът е бил преотдаден
под наем от Ответника на „Ш.Л. СА", е бил регистиран в Регистър ББЧ
[приложения 2 и 3] и отразен в непрекъснатия документален запис на Кораба,
воден в Дирекция „Морска администрация - Варна". Между пренаемателя „Ш.Л. СА
- като корабопритежател (означен в договора като „Собственик"), и първия
ответник „ВМ И." ЕООД - като мениджър, е бил сключен договор от
07.05.2013 г за мениджмънт на Кораба за периода от 07.05.2013 г до 07.05.2016 г
[приложение 6]. Съгласно клетка 5 от част I от договора в
задълженията на мениджъра е включен мениджмънт на екипажа. Съгласно чл. 3.1 от договора:
„Мениджърът осигурява подходящо
квалифициран екипаж за кораба, по изискване на собствениците според
изискванията на STCW 95, включително но не единствено с осигуряване на следните
функции:
1/ подбор и назначаване
на екипаж, включително договаряне на заплата, пенсионно администриране и
застраховки на екипажа, различни от тези в т. 6.
2/
осигуряване на спазването на всички приложими законови изисквания на флага на
кораба по отношение на наличност на екипажа, чинове, квалификация и
сертифициране на екипажа и трудовото законодателство, включително данъци,
социални осигуровки, дисциплина и други изисквания по отношение на екипажа.
3/ Осигуряване
преминаването през медицински преглед на всички членове на екипажа при
квалифициран лекар, удостоверяващ, че са годни за задълженията си, за които са
наети и притежаването на валидни медицински свидетелства, издадени според
изискванията на флага. В отсъствието на съответни разпоредби на флага на държавата,
медицинските свидетелства трябва да са с дата не по-рано от три месеца преди
напускането на страната на местоживеене на членовете на екипажа и поддържането
на тяхната валидност докато служат на борда на кораба.
4/ Уверяване, че екипажът
владее английски език на достатъчно ниво, за да изпълнява безопасно
задълженията си.
5/уреждане на
транспортирането на екипажа, включително репатриране.
6/ обучение на екипажа и
надзор на ефективността му.
7/ водене на преговори с профсъюзните
организации
8/ Прилагане на
политиката на мениджъра по отношение на алкохола и наркотиците, освен ако не е
договорено друго."
В изпълнение на договорните си задължения
към пренаемателя „Ш.Л. СА" мениджърът „ВМ И." ЕООД от свое име е сключвал трудови
договори с екипажа на Кораба. Именно мениджърът е поел задълженията и
отговорностите на корабособственик по смисъла на чл. II (j)
от Морската трудова конвенция.
Развива доводи за правната характеристика на Договора за
беърбоут чартър, като релевира, че съдържанието на цитираните по-горе договори
кореспондира с правната уредба на договора за беърбоут чартър съгласно глава
VII, раздел II от КТК чл.199а.и 199г(1)
В заключение сочи, че процесния трудов договор на ищеца е бил сключен от първия ответник „ВМ И." ЕООД, като мениджър на Кораба, действащ от свое име и за сметка на
корабопритежателя „Ш.Л. СА."
Като наемател по договора
за беърбоут чартър от 07.05.2013 г „Ш.Л. СА" е получило владението и
контрола върху Кораба и осъществявало експлоатацията му от свое име и за своя
сметка. Така „Ш.Л. СА" е придобило качеството на корабопритежател по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от
КТК и на наемател по смисъла на чл. 199 „а" и
следващите от КТК, с всички произтичащи от това отговорности.
В този смисъл не е
отговорен за заплащане на трудовото възнаграждение на ищеца, тъй като не е
страна по трудовите му договори. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
Съдът,
след преценка на представените и допълнително събрани писмени и гласни
доказателства по делото, както и становищата на страните, прие за установено
следното от фактическа страна: Между страните няма
спори това се доказва от приложените с
исковата молба писмени доказателства, че ищецът С.Д.Д. е работил по трудово правоотношение с ответника „В.И.“ ЕООД, *** по
два индивидуални трудови договора
на моряка сключени на 29.09.2014г.; 15.05.2015г. И по двата договора в
претендирания период е изпълнявал длъжността „главен механик” на м/к „Б.”,
плаващ под български флаг с основно трудово възнаграждение от 6400 щ.д. Със
справка за дължимите суми от 23.11.2015г. издадена от „ВМ И.”ЕООД работодателят
е вписал дължимите нетни трудови възнаграждение на ищеца както и обезщетение по
чл.224 от КТ.
От представеното доказателство с молбата, издадено от ИА „Морска администрация” Варна се установява, че в регистрите е вписан кораб „Б.” с ИМО № ***, с посочени данни за номер на собственика до 01.01.2009 г., както и за беърбоут чартьор и поднаемател.
Не
са оспорени твърденията, че след напускане на кораба на 26.07.2015г.
работодателят „В.И.“
ЕООД е изпаднал в
забава за дължимото на ищеца трудово възнаграждение и обезещетение по чл.224 от КТ.
По
делото са приети като писмени писмени
доказателства, както и заверени копия на
моряшки паспорт на ищеца, индивидуални
трудови договори на моряка, договор за
бърбоут чартър на м/к „Б.” от 6.1.2012г., копие от Част ІІ Стандартен беърбоут
чартър „Беъркон
Във връзка с доказване размерите на исковите претенции и по искане на ищеца по делото е изготвена ССчЕ. От заключението на в.л.Д.П., прието от съда и страните без вързажения, изготвено само въз основа на документите, налични в кориците на делото, се установява, че задълженията на работодателя „В.И.“ ЕООД към ищеца Г. И.Ш.за работа на м/к „Б.” за исковия период са както следва: 22842.89 щ.д. нетен размер на дължимо трудово възнаграждение по индивидуални трудови договори от 29.09.2014г. и от 15.05.2015г., Дължимото се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014г и 2015г.е в размер на 1933.90 щ.д. Лихвата за забава върху главниците по е в общ размер на 2227.44 щ.д.
По
делото е представено извлечение от регистъра на корабите по партидата на м/к Б., регистриран в Пристанище Варна с № ІМО ***., изходящо от Агенция „Морска
администрация” Варна, от което се установява, че на 09.05.2013г. е извършено вписване на договор за подбеърборт-чартър между
„Б.” ООД като наемодател и „Ш.Л. С.А” като наемател. Вписването
е заличено на 17.11.2015 г. поради продажбата на кораба на трето лице.
По силата на същия
договор ответното дружество „Б.” ООД, гр.Варна, България е отдало под наем на „Ш.Л. С.А”,
Маршалови острови за срок от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. м/к Б., флаг
България, ІМО ***.
По искане на страните по
делото са ангажирани и гласни доказателства. От показанията на разпитаните свидетели от страна на ищеца – св.Стилиян
Станев и св.К.К. се установява, че заедно с ищеца са
работили за дружеството „В.И.“ ЕООД и са
имали трудови договори с него за времето от м.октомври 2015 г. до м.март 2016
г. На двата борда на кораба „Б.” и на
работното облекло на моряците имало надпис ”Б.”и те
смятат че именон тази фирма е собственик на кораба. Парите за заплати
получавали от „ВМ И.“. Никога не са получавали суми за
заплати от „Б.”. Когато започнали проблеми с
неизплатените заплати екипажа разговарял с г.н У.,
който бил представител на „Б.” . По принцип знаят, че
капитана на кораба е комуникирал със св. Г.,
който бил управител на „ВМ И.”. Твърдят че са чували че между двете ответни дружества има връзка.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, като
счита, че те не са противоречиви. Точно и непосредствено описват фактите
и обстоятелствата във връзка с неизплатените си заплати, като обясненията си
базират на непосредствени впечатления и кореспондиращи с приетите за установени факти и
доказателствата по делото във връзка с трудовото правоотношение на ищеца. Съдът преценява свидетелските показания по реда на чл.172 ГПК като
заинтересовани в полза на ищеца за установяване на изгодни за него факти.
От обясненията на св.Г.Г., събрани
по реда на чл.176 ГПК се установява, че
същият е бил законен представител на работодателя на ищеца „ВМ И.” ЕООД към процесния период и е
действал като негов работодател. Преди това е нямало проблеми с изплащане на
заплатите на моряците, същите се изплащали от
„ВМ И.” ЕООД. Забавянето на заплатите
започнало след като настъпили
промени в собствеността на кораба.
Заявява, че дружеството като работодател на членовете на екипажа не е
имало взаимоотношения с „Б.” АД, имало е договор с „Ш.Л.” за менажиране на
кораба при наемането на екипаж.
Св.К.К. заяви в показанията си че е
бил капитан на кораба до средата на 2015г. Преустановяване заплащането на
заплатите на екипажа започнало в началото на 2015г. Заплати, през периода, когато е бил капитан на кораба, от друга фирма не е получавал. Известно му е че Кораб „Б.“ е
нает от „ВМ И.“, а те наемат него.
Не му е известно каква връзка има дружество „Б.“ АД с
кораба. С тях не е
имал никакви контакти. Не знае кой е собственик
на кораба. Като негов капитан е нает от „ВМ И..
В официалният документ, с който е разполагал на кораба е
описано, кой е собственик, кой чартира кораба и
кой оперира с кораба.Във рвръзка с предявено му споразумение в което
фигурира заедно с още трима членове на екипажа от 11.08.2015г., заяви, челично не го е подписвал. Наели
адвокат, който да защитава правата им във
връзка с неизплатени заплати пред „ВМ „И.“. Получили тези
пари по предявеното споразумение само тези четири лица.
Тези, които не са участвали във споразумението не получили пари. Заяви че се е обръщал лично
към г-н У. и г-н Г., във връзка с неизплатени
заплати. Преди да предяви иск и да наемат адвокат били
посъветвани, капитаните на корабите, които в момента оперираше „ВМ И.“, да
напишат писмо до г-н У. и в офиса до г-н Г.. Преки доказателства няма, но е чувал, че г-н У. е вземал решение за изплащане на заплатите.
Виждал го лично и е коментирал с него този
проблем. Въпреки поети ангажименти да изплати заплатите това не станало.
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно чл. 128,
т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа.
За успешното
провеждане на предявените искове с правно основание чл.128, т.2 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД ищецът следва в условията на пълно и
главно доказване да установи следните обстоятелства: че между
него и ответника е съществувало валидно
трудово правоотношение в периода, за който се претендира изплащане на трудово
възнаграждение, по силата на което ответникът се е
задължил да заплаща на ищеца трудово възнаграждение в претендирания размер, че
в процесния период ищецът реално е полагал труд при ответника, че
ответникът е изпаднал в забава за заплащане на трудовото възнаграждение. Следва да се установи и размерът на претендираните суми.
В случай на установяване на горните
предпоставки, в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
задължението си да заплаща трудово възнаграждение.
Разпоредбата на чл.128 КТ установява
възмездност на полагания от работниците/служителите труд, вменявайки на
работодателя задължението да престира уговореното трудово възнаграждение в
предвидените срокове, като при забавено изпълнение дължи изплащането му заедно
със законната лихва, съгласно даденото в чл.245, ал.2 КТ разрешение. В този
смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото правно основание, в тежест
на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между него и всеки от
ответниците, а последните, да установят точното в количествено и времево
отношение изпълнение на задължението си за плащане на трудово възнаграждение.
В конкретния случай
безспорно установено се явява обстоятелството, че ответникът „В.И." ЕООД не оспорва предявените искове както
по основание, така и
по размер, независимо, че съгласно заключението на ССЕ не е налице пълна
идентичност на исковите претенции с действително дължимото от
работодателя. Последният не оспорва твърденията в молбата,
относими към трудовия спор и задълженията му към ищеца за процесния период.
С
оглед основателността на главните искове по чл.128 от КТ и чл.224 от КТ, основателно е и искането за присъждане на законната лихва
върху неизплатените
размери на трудовите възнаграждения и обезщетение за низползван платен годишен
отпуск, считано от
подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът претендира и заплащане на обезщетения за забава върху дължимите трудови възнаграждения. С трудовия договор е уговорена
месечна периодичност на изплащане на възнаграждението, т.е. възнаграждението
следва да се изплаща за месеца, за който се дължи. Горното е и
съответствие с предвиденото в чл. 270, ал. 2 КТ. В този смисъл, след преустановяване на плащанията на заплати работодателят е изпаднал в забава,
чиято начална дата е 26.07.2015г., когато ищеца е
напуснал кораба и поради изтичане срока по втория договор от 15.05.2015г.
Единственият спорен въпрос между ищеца и ответникът „Б.” АД в
производството е дали последният в качеството на
беърбоут чартьор на кораба на който ищецът е полагал труд през
процесните периоди следва да носи солидарна отговорност наред с работодателя
„ВМ И." ЕООД
за заплащане на дължимото от „ВМ И." ЕООД на Г. Ш. трудовото
възнаграждение. Останалите
факти изложени в молбата и в съдебно заседание не се оспорват от „Б.” АД.
От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че между С.Д.Д. и „ВМ И." ЕООД през процесния период е било налице трудово правоотношение, както и че за посочения в исковата молба период работодателят не е изпълнил задължението си да заплати дължимото на ищеца трудово възнаграждение по двата трудови договора. Същия е изпаднал и в забава след, напускане на кораба от ищеца на 26.07.2015г.
Трудовото правоотношение възниква при и по повод предоставянето на работната сила от работника или служителя на работодателя. Трудовият договор е двустранен и формален, като за действителността му се изисква писмена форма /чл.62, ал.1 КТ/, като в чл.66 КТ е предвидено и минимално необходимото съдържание на трудовия договор, който по смисъла на чл.61 КТ се сключва между страните - работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.
Налице е легална дефиниция на
понятието „работодател”. Съобразно пар.1, т.1 ДР от Кодекса на труда, такъв е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на
надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в
предприятие ползвател.
По поддържаното от ищеца основание за ангажиране
отговорността на „Б.” АД по
трудово правоотношение, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.3 КТК корабопритежател е лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от това дали е собственик на кораба или го ползува на друго законно основание. Съгласно чл.199а КТК договорът за беърбоут чартър е договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане. В пар.1, т.17 и т.25 от ДР КТК е разписано, че "беърбоут чартър" е договор за наемане на кораб за уговорен период от време, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане. "Беърбоут чартьор" е лице, наело кораб за определен срок, по договор за беърбоут чартър. Фигурата на корабния мениджър е уредна в чл.225а КТК, според който текст с договора за управление на кораб - договор за корабен мениджмънт, корабният мениджър се задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на корабопритежателя една или повече от следните услуги: 1. организира и поддържа система за управлениe на безопасната експлоатация на кораба и предпазване от замърсяване;2. комплектува корабния екипаж с правоспособни морски лица; 3. осъществява управлението на кораба в техническо отношение; 4. осъществява търговската експлоатация на кораба; 5. осъществява управлението на финансите на корабопритежателя, свързано с кораба, който управлява; 6. организира застраховките на кораба; 7. осъществява счетоводно обслужване на корабопритежателя във връзка с кораба, който управлява; 8. съдейства на корабопритежателя при покупко-продажба на кораби; 9. организира снабдяването на кораба с провизии; 10. снабдява кораба с корабни горива и масла; 11. извършва други услуги, които са му възложени от корабопритежателя.
От доказателствата по делото се установи, че ответникът „Б.“ АД
е наел кораба „Б.“ по договор за беърбоут чартър,
респективно е придобило качеството корабопритежател по смисъла на чл.9, ал.3
КТК, а дружеството „ВМ И.“ ЕООД е упражнявало дейност като корабен мениджър в
процесния период.
В молбата не се съдържат твърдения, а и не
се събраха доказателства в хода на производството, за това ответното дружество “ВМ И.“ ЕООД да е
действало като представител и от името на друг субект при сключване на трудовия договор с
ищеца Ш.. Трудовото правоотношение на последния е възникнало по изрична воля и
на двете страни, с работодател корабния мениджър, който самостоятелно по
смисъла на пар.1, т.1 ДР от Кодекса на труда е наел ищеца и е осъществявал
всички действия от свое име и за своя сметка в отношенията с него във връзка с
трудовия договор.
Показанията
на свидетелите водени от ищеца, че са считали А.У.за представител на „Б.“ АД и
към него са се обръщали при забавяне изплащането на трудовите възнаграждения на
екипажа, както и че на кораба и на работното облекло на екипажа е било изписано
„Б.“ не доказват, че това дружество е експлоатирало кораба. По делото бяха
събрани доказателства, че А.У.е бил собственик и управител на корабния мениджър
„ВМ И.“, като от доказателствата не може да се обоснове извод дали действията
на лицето са извършени в негово лично качество, в качеството му на представител
на „Б.“, „ВМ И.“, „Ш.Л.“ С.А. или друго дружество.
Договорите,
касаещи експлоатацията на кораба, могат да бъдат сключени както от
корабособственика, така и от негов представител – корабен агент или мениджър,
предвид правомощията му съгласно договора за агентиране или мениджмънт и
разпоредбите на чл.222 и чл.225а КТК. Както агентът, така и корабният мениджър
имат право по закон да сключват договори от името и за сметка на
корабопритежателя. Когато същите са сключени в рамките на представителната им власт,
правата и задълженията възникват направо в правната сфера на представлявания
корабопритежател. Когато договорите са сключени от агента, или корабния
мениджър от тяхно име, същите дължат заплащане на услугата, в случая
възнаграждението за труд, на своя съконтрагент, а отношенията между
корабопритежателя и агента/мениджъра, във връзка със заплащане на сумите към
агента/мениджъра, следва да се уреждат съгласно договора им за агентиране
/мениджмънт /в този е становището на ВКС, изразено в Определение №541/16.09.2014г. по т.д. №3728
по описа за 2013г. на ВКС, II т.о./. Именно от тази
предвидена в закона възможност се е възползвало „Б.“ АД като е сключило договор
за под-беърбоут чартър с „Ш.Л.“ С.А. и след това корабния мениджър „ВМ И.“ ЕООД
е назначил екипаж на кораба за сметката на „Ш.Л.“ С.А., а не от името и за
сметката на „Б.“ АД.
Солидарната отговорност може да произтича
от договор или по силата на
закона. В конкретния случай, за да произтича от договор
следва „В.И.“ ЕООД и ищеца от една
страна и от друга страна ответника „Б.“ АД да са
постигнали договореност по реда на чл.101 ЗЗД, с което безспорно втория
ответник би се считал, че е поел да отговаря за дължими суми от трудово правоотношение към
ищеца. Такава договореност не е постигната, по делото липсват доказателства за
такава, поради което съдът намира, че ответникът „Б.“ АД
не дължи при условията на солидарност заплащане на трудово възнаграждение на
ищеца.
От събраните в производството доказателства
се установява, че
към 17.11.2015г. корабособственик
на м/к „Б.” е „Индивидуал Технолоджи СА“, беърбоут чартьор „Б.“ АД за период
11.1.2012 г.- 6.1.2017 г., подбеърбоут чартьор „Ш.Л. СА“ за период 7.5.2013
г.-7.5.2016 г., и мениджър на кораба е „В.И.“ ЕООД, считано от 7.5.2013 г. При
така сключените договори става ясно, че „Б.“ АД не
следва да отговаря за възнагражденията
на членовете на екипажа, предвид
правната природа на договора за наем на
кораба без екипаж с подбеърбоут чартьор „Ш.Л. СА“, който се явява
корабопритежател съгласно чл.9, ал.3 КТК. Ирелевантен за
настоящия спор за заплащане на трудово възнаграждение се явява факта дали тези
две дружества имат търговски отношения във връзка с експлоатацията на кораба,
защото нито едно от дружествата не е подписвало договор за наемане на екипаж на
кораба, нито е сключвало трудови договори с тях.
Отговорността на „Б.“ АД не произтича от закона и конкретно от нормата на чл.199з КТК, тъй като същата е приложима единствено при нанасяне на вреди от вещ - плавателния съд съгласно чл.50 ЗЗД - в този смисъл решение № 592 от 5.12.2008г. на ВКС по т.д. № 306/2008г., I ТО, ТК/.
По изложените мотиви, настоящият състав достигна до извода, че за дължимите възнаграждения и обезщетения по трудово правоотношение отговорен към ищеца е само ответникът „В.И.” ЕООД, доколкото не е налице договорно или законно основание за ангажиране солидарната отговорност на втория ответник по иска „Б.” АД. Предявените искове са изцяло основателен срещу първия ответник и неоснователени срещу втория такъв.
С оглед изводите на
съда и на осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника „Б.” АД разноски за производството в размер на 2100
лева съгласно списък по чл.80 ГПК,
договор за защита и съдействие и разписка от 19.5.2017 г.
Ищецът не е
направил искане за присъждане на разноски и не е представил доказателства в
тази връзка, поради което такива не му се дължат от ответника „В.И.” ЕООД, по
отношение на който молбата е
основателна.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът „В.И.” ЕООД следва да заплати дължимата държавна такса за производството в полза на бюджета на
съдебната власт в размер на 1800.74
лева, както и 50,00 лева за платен депозит за ССЕ от бюджета.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „В.И.” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, офис 4 да заплати на С.Д.Д. с ЕГН-**********,***, чрез
процесуален представител адв. С.С. от АК Благоевград следните суми: Нетно трудово възнаграждение в размер на 4160.27щ.д. за
месец януари 2015г. 1245.07 щ.д. за
м.април 2015г.; 6227.79 щ.д. за
м.май 2015г.; 6225.63 щ.д. за м.юни
2015г.; 4984.13 щ.д. за м.юли
2015г., както и обезщетение по чл.224 КТ в размер на 1199.32 щ.д. за неизползван полагащ се платен годишен отпуск 10 дни
за 2014г. и 734.58 щ.д. за
неизползван платен годишен отпуск за 8 дни за 2015г., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 03.06.2016г., до окончателното изплащане на дължимите
суми, както и обезщетение
за забава с правно основание
чл.86 ЗЗД, както следва – 1/ 363.59щ.д. изчислена
върху сумата 4160.27 щ.д. за период 2707.2015г. до 03.06.2016г.; 2/ 108.81 щ.д. изчислена върху сумата
1245.07 щ.долара за период 26.07.2015г.-03.6.2016г.; 3/ 544.29 щ.д. изчислена върху сумата 6227.79 щ.долара за период
26.07.2015г.-03.6.2016г.; 4/544.10 щ.д. изчислена
върху сумата 6225.63 щ.долара за период 26.07.2015г.-03.6.2016г.; 5/ 435.60 щ.д. изчислена върху сумата
4984.13 щ.долара за период 26.07.2015г.-03.6.2016г.., 6/ сумата от 231.05щ.д. представляваща обезещетение за забава върху неизплатените размери на
неизползвания платен годишен отпуск за периода 21.01.2015г. – 03.06.2016г.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.Д.Д. с ЕГН-**********,***, чрез
процесуален представител адв. С.С. от АК Благоевград, обективно съединени искове против „Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
за заплащане солидарно
с „В.И.” ЕООД, ЕИК *** на
следните суми: Нетно трудово
възнаграждение в размер на 4160.27щ.д.
за месец януари 2015г. 1245.07 щ.д. за м.април 2015г.; 6227.79 щ.д. за м.май 2015г.; 6225.63
щ.д. за м.юни 2015г.; 4984.13 щ.д.
за м.юли 2015г., както и обезщетение по чл.224 КТ в размер на 1199.32 щ.д. за неизползван полагащ се
платен годишен отпуск 10 дни за 2014г. и 734.58
щ.д. за неизползван платен годишен отпуск за 8 дни за 2015г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 03.06.2016г., до окончателното изплащане на дължимите
суми, както и обезщетение
за забава с правно основание
чл.86 ЗЗД, както следва – 1/ 363.59щ.д. изчислена
върху сумата 4160.27 щ.д. за период 2707.2015г. до 03.06.2016г.; 2/ 108.81 щ.д. изчислена върху сумата
1245.07 щ.долара за период 26.07.2015г.-03.6.2016г.; 3/ 544.29 щ.д. изчислена върху сумата 6227.79 щ.долара за период
26.07.2015г.-03.6.2016г.; 4/544.10 щ.д. изчислена
върху сумата 6225.63 щ.долара за период 26.07.2015г.-03.6.2016г.; 5/ 435.60 щ.д. изчислена върху сумата
4984.13 щ.долара за период 26.07.2015г.-03.6.2016г.., 6/ сумата от 231.05щ.д. представляваща обезещетение за забава върху неизплатените размери на
неизползвания платен годишен отпуск за периода 21.01.2015г. – 03.06.2016г.,,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С.Д.Д. с ЕГН-**********,***, чрез
процесуален представител адв. С.С. от АК Благоевград, да заплати на „Б.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 2100 лева, представляваща направени разноски за производството на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „В.И.” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, офис 4 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на РС Варна сумата 1800.74лева, предстявлаваща дължима държавна
такса върху уважените размери на исковите претенции и сумата от 50лв. за
съдебно счетоводна експертида,
на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване в
двуседмичен срок
от връчването му на страните пред варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: