Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 04.02.2020 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Маргарита Минчева, като
разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 432 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 124 ГПК от
„ АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ “ ООД, ЕИК: . със седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище“, бул. „….“
№ .., ет. Мецанин, срещу С.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** за установяване на съществуване на вземане в
размер на 560,74 лв. (петстотин и шестдесет лева и седемдесет и четири
стотинки) – непогасено задължение по договор за паричен заем №
5303256/15.09.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
26.07.2017 г. до окончателно изплащане на задължението; сумата 67,30 лв.
(шестдесет и седем лева и тридесет стотинки)-
договорна лихва за периода от 29.09.2016 г. до 25.05.2017 г.; сумата
224,10 лв. (двеста двадесет и четири лева и десет стотинки) – такса за
експресно разглеждане на документи;
сумата 224,42 лв. (двеста двадесет и четири лева и четиридесет и две
стотинки) - неустойка за неизпълнение на задължение; сумата 225,00 лв. (двеста двадесет и пет
лева) – разходи и такси за извънсъдебно събиране; сумата 35,30 лв. (тридесет и пет лева и тридесет
стотинки)- законна лихва за периода от 25.05.2017 г. до 21.07.2017 г. Иска се и
осъждането на ответника за заплащането на сторените в заповедното и в исковото
производство разноски.
С молба от
07.06.2018 г. искът за установяване на вземане в размер на 35,30 лева законна
лихва за периода от 25.05.2017 г. до 21.07.2017 г., е оттеглена и производството по делото е
прекратено.
Ищецът твърди, че по
силата на договор за паричен заем №
5303256/15.09.2016 г., сключен между
длъжника и „ Вива кредит“ ООД, дружеството е предоставило на Г. заем в размер
на 700 лева. Уговорено е било заемът да бъде върнат на 18 вноски от по 60,89
лева, като общата сума възлиза на 1096,02
лева. Ответникът заплатил сумата от 328 лева, като дължи остатък от
560,74 лева главница и 67,30 договорна
лихва. Ответникът дължи такса за експресно разглеждане на документи в размер на
224,10 лева. Освен това ответникът с подписване на договора се е задължил в тридневен срок да предостави на заемодателя
обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Тъй като не е изпълнил това
договорно задължение ответникът дължи неустойка в размер на 288,54 лева, която
към момента на предявяване на иска е в размер на 224,42 лева. Твърди се и, че
ответникът дължи сумата от 225 лева, включващи разходи за извънсъдебно събиране
на просроченото задължение – телефонни разговори, изпращане на писма, покани и
електронни съобщения и други. Вземането на кредитора е прехвърлено на заявителя
с договор за цесия от 01.12.2016 г.,
като вземането е включено в приложение № 1 от 01.06.2017 г.
Ответникът
не е намерен на адреса, като е било залепено уведомление по чл. 47 ГПК.
Особеният му представител в срока по чл. 131 ГПК представя писмен отговор, в
който оспорва иска. На първо място твърди, че искът по чл. 422 ГПК е просрочен.
По същество оспорва иска за неустойка като твърди,ч е същата е нищожна като
противоречаща на добрите нрави Оспорва се вземането и за такси за извънсъдебно
събиране на вземането.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
Предявен
е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването
му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. № 790/2017 г. по описа на ИРС, по
което срещу ответника е издадена Заповед № 658/04.08.2017 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сума в размер на 560,74 лв. – непогасено задължение по договор за паричен
заем № 5303256/15.09.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
26.07.2017 г. до окончателно изплащане на задължението; сумата 67,30 лв. - договорна лихва за периода от 29.09.2016 г. до
25.05.2017 г.; сумата 224,10 лв.– такса за експресно разглеждане на
документи; сумата 224,42 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение; сумата 225,00 лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране; сумата 35,30 лв. - законна лихва за периода от
25.05.2017 г. до 21.07.2017 г., както и сумата
25,00 лв. - държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът не е намерен на регистрирания му постоянен и
настоящ адрес, поради което и в изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК е дадено указание на заявителя за предяваване на иск за установяване
на вземането.
По
делото е представен Договор за паричен заем „Вивакредит План 14 и 30“ №
5303256/15.09.2016 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и С.И.Г., по силата на
който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума от 700 лева, за срок
от 36 месеца при 18 седмични вноски от 60,89 лева, в която са включени част от
дължимата главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Таксата за
експресно разглеждане на кредита е фиксирана – 288,54 лева, годишния лихвен процент
е 40,27 %, и годишен процент на разходите – 49,29 %, като общият размер на
всички плащания е 1096,02 лева. В договора е уговорено /чл. 4/, че заемателят в
тридневен срок от усвояване на сумата следва да предостави на заемодателя
обезпечение – поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение на това
задължение заемателят дължи неустойка в размер на 288,54 лева
Съобразно
приложения рамков договор за прехвърляне на парични задължения нот 01.12.2016 .
„Вива Кредит“ ООД е прехвърлило на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД свои вземания, които са индивидуализирани в Приложение № 1,
неразделна част от договора.. Към договора за цесия е приложено и извлечение от
приложение № 1, в което е описано вземане спрямо С.И.Г. по договор № 5303256,
чийто остатък за главница е 560,74 лева, за лихва – 67,30 лева, неустойка –
673,52 лева.
По
делото няма данни С.Г. да е бил уведомен за извършената цесия.
От
заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира, се установява, че ответникът
е изплатил сумата от 328 лева, като към 03.05.2019 г. остатъкът от главницата
възлиза на 560,74 лева, договорна лихва – 67,30 лева, такси 449,10 лева,
неустойка 224,42 лева и лихва за забава 5,16 лева. Според вещото лице на
06.06.2019 г. Г. е погасил всички задължения по договора за кредит.
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си
срещу него. Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на
твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите,
въз основа на които претендира изпълнение от ответника – в случая валидно облигационно отношение между „ВиваКредит“ ООД и С.Г. по договор за паричен заем; валиден договор за цесия, с който е
прехвърлено процесното вземане от; получено уведомяване от цедента за
извършената цесия.
С оглед предмета на делото ищецът претендира
съществуване на вземане спрямо ответника по силата на договор за цесия, с който
първоначалният кредитор на ответника „Вива
Кредит“ ООД е прехвърлил вземането си на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД.
Съобразно разпоредбата на чл. 99
ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това, като прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно чл. 99, ал. 4
ЗЗД прехвърлянето на
вземането е действително тогава, когато предишният кредитор е съобщил за него
на длъжника. Договорът
за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно
основание, което трябва да е определено или определяемо.
Поради отсъствие на специални изисквания в закона за
начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане, като получаването на уведомлението в рамките
на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да
бъде съобразено по правилото на чл.235 ал.3
ГПК.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са
представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен
случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл.99, ал.4
ЗЗД/.
В случая по делото липсват данни ответникът да е бил
уведомен за прехвърлянето на вземането, както от страна на цедента, така и от
страна на цесионера. Дори в хода на заповедното производство, а и при
предявяване на иска той не е намерен на адреса.
Затова и съдът приема, че извършената цесия все още
не е произвела спрямо ответника своето действие по смисъла на чл. 99 ал. 4
ЗЗД. Макар и уведомлението
за прехвърляне на вземането да е било връчено на особения
представител на ответника, назначен му от съда по реда на чл.47 ал.6
ГПК, уведомяването му за
цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се касае
за представителство по закон, а не за договорни пълномощия. Институтът на
назначаване на особен представител по реда на чл.47, ал.6
ГПК е процесуална форма на
защита на ответник, който не може да бъде открит за целта на съдебното
производство, но по отношение на цесия уведомяването
на адвокат особен представител не може да се
отъждестви на уведомяване на ответник-длъжник по реда на чл.99, ал.3
и ал.4
ЗЗД.
Ето
защо, съдът приема, че цесията не е породила действие спрямо ответника и той не дължи плащане на
задълженията, произтичащи от процесния договор, в полза на цесионера - ищцовото
дружество. Това води до неоснователност и недоказаност на предявения иск с
правно основание чл.422
ГПК във вр. и чл.79, 99 и 86 ЗЗД.
В този смисъл съдът намира за безпредметно обсъждането
на основателността на претенцията досежно съответствието на уговорените между
страните по договор за кредит такси и неустойка със Закона за потребителския
кредит и Закона за защита на потребителите.
Независимо от извършеното плащане на задължението,
което е отразено в заключението на вещото лице, ответникът не дължи на ищеца
заплащане на сторените разноски, след като така предявеният иск е неосонвателен.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ “ ООД, ЕИК: ….,
със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Оборище“, бул. „…….“ № .., ет. М…срещу С.И.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** за установяване на
съществуване на вземане в размер на 560,74 лв. (петстотин и шестдесет лева и
седемдесет и четири стотинки) – непогасено задължение по договор за паричен
заем № 5303256/15.09.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
26.07.2017 г. до окончателно изплащане на задължението; сумата 67,30 лв.
(шестдесет и седем лева и тридесет стотинки)-
договорна лихва за периода от 29.09.2016 г. до 25.05.2017 г.; сумата
224,10 лв. (двеста двадесет и четири лева и десет стотинки) – такса за
експресно разглеждане на документи;
сумата 224,42 лв. (двеста двадесет и четири лева и четиридесет и две
стотинки) - неустойка за неизпълнение на задължение; сумата 225,00 лв. (двеста
двадесет и пет лева) – разходи и такси за извънсъдебно събиране.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/