РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Благоевград, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Търговско дело №
20241200900067 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от
ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба с вх. № 4295/28.03.2024
г., подадена от Н. А. Я., ЕГН **********, адрес: гр. П..., чрез адв. Г. Й., със
съдебен адрес: гр. С..., срещу ЗАД „Д..., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С..., представлявано от Б.Г. И. и Р.В.М., по предявен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 170 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на нейната майка В.Р.Е..
Ищцата Н. А. Я. излага в исковата молба, че на 08.07.2023 г., около 21:20
часа, на път Е-78, км. 4+500 е настъпил пътен инцидент, в който е починала
майката й - В.Р.Е.. Излага, че инцидентът се е развил при следната фактическа
обстановка: На 08.07.2023 г., около 21:20 часа, на път Е-78, км. 4+500, е
настъпил пътен инцидент, при който лицето Р. И. П., управлявайки лек
1
автомобил марка “М.", модел “С.”, с peг. № ..., е застигнал и блъснал отзад лек
автомобил марка “В...”, с per. № ..., управляван от Х.Г.. Вследствие на удара е
починала майката на Н. Я., която се е возила в лек автомобил марка “М.”,
модел “С.”, с peг. № ..., на предна седалка до шофьора.
Ищецът сочи, че за пътния инцидент е бил съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица с № 135/04.08.2023 г., по описа на ОД на
МВР В.. Сочи, че по случая е било образувано ДП №129/08.07.2023 г., по
описа на РУ на МВР В., като съгласно Протокола, виновен за настъпването на
инцидента е водачът на лек автомобил марка “М.”, модел “С.”, с peг. № ..., с
чиито свои виновни и протИ.правни действия е причинил процесния пътен
инцидент.
Сочи още, че видно от Констативния протокол за ПТП и от справка от
интернет страницата на Гаранционен фонд, лекият автомобил, който е
управлявал виновният причинител, е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност” в „Застрахователно акционерно дружество Д...” ЕАД, ЕИК ...,
със застрахователна полица, валидна до 17.01.2024 г.
Ищцата твърди още, че след смъртта на майка си е изпаднала в
депресия, станала е затворена и асоциална, чувствала се е безпомощна и
споделя, че не намирала смисъл да продължи жИ.та си, поради жестоката
трагедия сполетяла майка й, вследствие, на което и нейния жИ.т. Описва
подробно изживения стрес.
Ищцата сочи, че е била заведена претенция пред застрахователя на
основание чл. 380, ал. 1 КЗ на 12.10.2023 г., видно от Молба с вх. №
4934/12.10.2023 г., като до настоящия момент не е постъпило предложение за
изплащане на обезщетение за неимуществените вреди на пострадалото лице.
С оглед изложеното, Н. А. Я., ЕГН **********, моли съда да постанови
решение, с което да бъде осъдено „Застрахователно акционерно дружество
Д...” ЕАД, ЕИК ..., да й заплати като наследник на В.Р.Е., обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 08.07.2023 г., в размер
на 170 000 лв., ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от датата на доброволната покана към застрахователя
съгласно чл. 380 КЗ - 12.10.2023 г., до окончателното плащане на дължимата
сума.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество Д...” ЕАД, ЕИК ...,
2
чрез юрк. И. Ц., е депозирал писмен отговор в срок, в който оспорва
предявените искове както по основание, така и по размер, както и акцесорните
искове. Ответникът сочи, че процесното произшествие е настъпило
вследствие от действията на водача Р. И. П. при управлението на лек
автомобил марка “М.”, модел “С.”, с peг. № ..., като в тази връзка, оспорва
твърденията за механизъм на процесното произшествие, така както същият е
описан в исковата молба, както и че се е осъществил само поради нарушение
на правилата за движение от страна на водача П..
Ответникът оспорва твърденията, че поради осъществяване на пътно
транспортно произшествие от 08.07.2023 г. и в причинно следствена връзка с
механизма на произшествието, за В.Р.Е. са настъпили телесни травми и
здравословни усложнения като посочените в исковата молба, както и
твърденията за техния морфологичен характер, за провеждане и естество на
лечението и за неговата продължителност. Оспорва и твърденията, че
посочените в исковата молба травми, настъпили при произшествието се
намират в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на В.Р.Е..
Ответникът оспорва твърдението, че заявените с исковата молба вреди
са настъпили в пряка, непрекъсната причинно-следствена връзка от
осъществяване механизма на транспортния инцидент. Твърди изключителен
принос на В.Р.Е. за настъпване на травми при осъществяване на транспортния
инцидент - поради извършени като пътник в МПС марка „М.", модел „С.“, с
per. № ..., нарушения на установени от ЗДвП правила. Поддържа, че причина
за настъпване на телесните травми за ищцата е извършено нарушение на
разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Правилника за
прилагането му и са възникнали поради липсата на обезопасяване чрез
поставяне на обезопасителен колан по време на превоза.
Ответникът оспорва твърдението за наличие на дълбоки и трайни
близки отношения между починалата и ищцата, като и размера на предявения
по чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането иск за неимуществени вреди,
като счита същия за изключително завишен, недължим и заявен в протИ.речие
с принципа за справедлИ.ст, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва се и иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски в
3
производството.
В съдебно заседание ищецът Н. А. Я. не се явява. Представлява се от
адвокат от САК, който поддържа предявените искове по съображенията в
исковата молба.
В съдебно заседание ответникът „Застрахователно акционерно
дружество Д...” ЕАД, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора
по изложени съображенията. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Страните не спорят относно съществуването на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил
марка “М.”, модел “С.”, с peг. № ... с ответника към датата на събитието –
08.07.2023 г.
Представена е молба от Н. А. Я., депозирана до ответното дружество
„Застрахователно акционерно дружество Д...” ЕАД, с която е предявена
извънсъдебно претенцията за заплащане на обезщетение за неимушествени
вреди за смъртта на В.Р.Е., настъпила от ПТП, реализирано на 08.07.2023 г.
По делото, с исковата молба, са представени констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 21, издаден от РУ към ОД на МВР гр. В. на
04.08.2023 г., препис – извлечение от акт за смърт на В.Р.Е., които са относими
към делото.
Видно от приложено удостоверение за съпруг и родствени връзки на
ищцата Н. А. Я., починалата в ПТП В.Р.Е. е нейна майка.
По делото са приложени преписи от материалите по ДП 129/2023 г. по
описа на РУ на МВР В..
Допуснат е до разпит свидетел за установяване характера и
продължителността на претърпените болки и страдания на Н. А. Я. – нейният
съпруг А.М.Я. Същият описва състоянието на ищцата след узнаването за
смъртта на майка си от ПТП-то, както и след това. Сочи, че съпругата му е
приела тежко смъртта на майка си, тъй като са били близки, а във въпросното
ПТП е починал и нейният брат, като тя няма други братя и сестри. Излага, че
майка й е била ... и им е помагала, въпреки че е живяла в Г. със съпруга си - п...
Вещото лице по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза
подробно и в детайли описва механизма на настъпване на ПТП-то. Според
заключението на вещото лице товарна композиция с влекач В. е достигнала в
+500
района на km 4 на път Е79 в посока от град В. към ГКПП „Д.“ и спряла
след колона от други товарни композиции. Съчлененото ПС - влекач В. и
полуремарке Ш. е било разположено в десния край на дясната пътна лента, по
данни от ДП-то с включени габаритни светлини. В този момент на прав пътен
участък, водачът Р. П. е управлявал микробус М. със скорост около 96 km/h.
На предната седалка вдясно от водача е пътувала В. Е., а до нея вдясно до
предната дясна врата е пътувала М. П.а. Вещото лице не е установило от
данните по досъдебното производство за наличие на препятствия, които да са
ограничавали пряката видимост за водача на лек автомобил марка “М.”, модел
“С.”, с peг. № ..., която е от повече от 150 метра към задната част на
полуремарке Ш. и наличието на техническа възможност за намаляване на
скоростта и за спиране. Водачът П. не е предприел спиране и е продължил да
управлява автомобила със същата скорост, като на по-късен етап предприел
спиране, т. е. със закъснение по предприемане на спирането. Също със
закъснение, водачът П. е задействал и кормилната уредба на автомобила в
посока за завиване наляво към лявата вътрешна пътна лента. Скоростта на
микробуса е започнала да намалява, но когато достига стойност около 91 km/h,
4
микробусът М. с предната дясна част се е ударил челно в заден ляв габарит и
задна броня на паркираното в лентата му за движение полуремарке Ш.. При
този удар настъпват значителните тежки деформации по предната дясна
половина от двигателния отсек и от купето за микробуса М., поради високата
кинетична енергия, продължилото постъпателно движение на М. в посока
напред. Тъй като задната част на товарната надстройка на полуремарке Ш. е
висока спрямо нИ.то на пътя, двигателният отсек на микробуса М. е навлязъл
под задната лява част на полуремаркето. При това относително движение на
микробуса М. спрямо полуремаркето Ш., започват последователно да
настъпват значителните тежки деформации, който са силно изразени по
дясната част от микробуса. Ударът между микробуса М. и полуремаркето Ш. е
бил съпроводен и с много бърз обмен на енергия, в съчетание с внезапно
породила се значителна инерционна сила в полуремарке Ш.. Този инерционна
сила е била насочена в посока напред - по посока на движение на микробуса.
Поради тази причина, товарната композиция е била отместена на около 40 cm
напред. Товарната композиция и микробуса са се придвижили едновременно
напред. При това съвместно придвижване, са продължили деформациите по
предната част на микробуса М..
Вещото лице излага, че тъй като ударът за микробуса М. е освен челен и
ексцентричен, задният му мост за много кратко време се е повдигнал от нИ.то
на настилката. Вследствие от това повдигане, предната част от тавана на
микробуса М. е достигнал до вертикалната колона на товарната надстройка на
полуремаркето Ш.. Този удар също е бил силен, по тавана е налична
характерна вертикална деформация по предната дясната половина от тавана и
купето. При този удар се били увредени също: задната лява врата и пода от
товарната надстрой на полуремарке Ш.. При удара на предна броня на
микробуса М. в части и стойки разположени в задната лява част на
полуремаркето Ш. са довели да спукването на задна му лява гума. След този
етап, кинетичната енергия на микробуса М. значително е намаляла. При
загубата на сцепление в задните колела на микробуса при повдигането та
задната му част е последвало и странично завъртане на задната част на
микробуса М. в посока на часовниковата стрелка. След много краткото
съвместното придвижване под действие на пълното пътно съпротивление,
скоростта на товарната композиция с влекач В. е достигнала до нула, от което
кинетичните й енергия се е погасила напълно. С достигането на скоростта до
нула, товарната композиция се установили неподвижно в позициите и на
мястото, на което е били намерена при огледа на местопроизшествие.
При инициалния удар на микробуса М. в полуремаркето Ш., в телата на
всички пътници и на водача са се породили значителни инерционни сили,
векторите на които са били насочени в посока напред, а при повдигането на
задната част на микробуса и в посока нагоре. Вследствие от първоначалния
удар между двете ППС, в телата на пътниците, които са били неукрепени са се
преместили рязко към предната част от купето, като това преместване от
седалките в посока напред и нагоре, което е било значително за седящите на
задните седалки, поради отдалечеността от предната част на автомобила. При
това рязко преместване напред, телата на пътуващите в лек автомобил марка
“М.”, модел “С.”, с peг. № ... започват силно да се удрят във вътрешните
повърхности от купето и облегалките на седалките на МПС. След спирането
на товарната композиция, микробусът М. е продължил ротирането си наляво,
като се е отделил от зоната на контакт в задната част на полуремаркето Ш. и се
е плъзнал странично, като се е насочил към лявата пътна лента (вътрешната).
При последвалото кратко странично плъзгане на автомобила вследствие на
значителното пътно съпротивление, микробусът М. се е установил
неподвижно и косо върху двете пътни ленти на пътното платно.
Въз основа на приетото заключение по допуснатата съдебно авто –
техническа експертиза и другите събрани по делото писмени доказателства,
съдът приема, че механизмът на ПТП е следният: На 08.07.2023 г., около 21:20
часа, на път Е-79, км. 4+500, е настъпил пътен инцидент, при който лицето Р.
И. П., управлявайки лек автомобил марка “М....., е застигнал и блъснал отзад
товарна композиция с влекач В., с peг. № ..., управляван от Х.Г.. Вследствие на
5
удара е починала майката на Н. Я., която се е возила в лек автомобил марка
“М.”, модел “С.”, с peг. № ..., на предна седалка до шофьора.
Вещото лице С. също е констатирала от анализа на снимките на леките
автомобили след удара, че пътничката Е. е била най - вероятно с поставен
обезопасителен колан, но обстоятелството дали пътникът е бил или не с
обезопасителен колан по никакъв начин не е можело да повлияе на фаталния
изход.
От заключението на съдебно медицинската експертиза, което съдът цени
като компетентно изготвено и съответно на събраните писмени доказателства,
се установява, че В.Р.Е. в резултат на ПТП, настъпило на 08.07.2023 г. е
получила тежка множествена травма, както следва:
К..........................................................
Според вещото лице Г., причиняването на комплекса от травми в
конкретния случай може да се обясни само с възникналото ПТП и самите
травми са характерни за цитирания механизъм на ПТП, поради което съдът
следва да приеме, че е налице пряка и непрекъсваща се причинно следствена
връзка между установените наранявания довели до настъпване на смъртта и
процесното ПТП.
Вещото лице е обсъдил и обстоятелството дали пътникът е бил с
поставен колан и дали в случай, че не е, това е допринесло за настъпилите
вреди, като подробно е обсъдил начина на настъпване на травмите и
неизбежния фатален изход, както и че при поставен колан не е възможно да се
избегнат както тежките смъртоносни инерционни увреждания на
вътрегръдните и коремни органи, така и травмите причинени по механизъм на
притискане на тялото от деформирани след ПТП части на автомобила.
С оглед твърдените факти и искането за защита съдът е приел, че е
предявен осъдителен иск - пряк иск на трето увредено лице срещу
застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 от
КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД, както и предявен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Налице е активна, респ. пасивна процесуална легитимация и правен
интерес от предявяване на иска.
Налице е и специалната, нормативно установена процесуална
предпоставка /условие/ за допустимост на иска. В разпоредбата на чл. 432, ал.
1 от КЗ законодателят е въвел изискването увреденото лице да е отправило
към застрахователя на деликвента писмена застрахователна претенция при
условията и по реда, предвидени в чл. 380 от КЗ. В процесния случай от
представените от ищеца доказателства е видно, че последният, в качеството си
на увредено лице, е заявило на 12.10.2023 г. пред застрахователя на водача,
причинил ПТП, писмено искане за изплащане на обезщетение. Няма данни по
делото за отговор или отказ по претенцията. Следователно предявената искова
претенция е допустима, като е спазена процедурата по чл. 380 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който
деликвентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на
вредите спрямо застрахователя по договор „гражданска отговорност”,
застрахован по който е деликвентът – правната фигура на прекия иск. За да
бъде уважен иска по чл. 432, ал.1 КЗ следва да се установи наличието на
следните предпоставки: 1) валиден към датата на събитието договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между
ответника и виновния водач; 2) протИ.правно деяние на водача на лекия
автомобил, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”; 3) неговата вина; 4) настъпили за ищеца
неимуществени/имуществени вреди; 5) причинна връзка между
протИ.правното поведение и претърпените вреди. Отговорността на
застрахователя в хипотезата на прекия иск на увреденото лице чл. 432, ал. 1
КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие - ТР - 2 -
2012 - ОСТК.
6
На първо място следва да се посочи, че в производството се доказа, че за
лек автомобил марка “М.”, модел “С.”, с peг. № ... е налице договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между
ответното дружество и собственика на посоченото МПС, която е била валидна
към момента на настъпване на процесното ПТП.
По делото се доказа и това, че е налице протИ.правно поведение от
страна на Р. И. П., който на 08.07.2023 г. е реализирал ПТП, като управлявайки
лек автомобил марка “М....., е застигнал и блъснал отзад товарна композиция с
влекач марка “В...”, с per. № ..., управляван от Х.Г.. Вследствие на удара е
починала майката на Н. Я., която се е возила в лек автомобил марка “М.”,
модел “С.”, с peг. № ..., на предна седалка до шофьора. Водачът П. със свои
действия е нарушил задължения, установени от правните норми, а именно
правилата за движение по пътищата. Този извод съдът прави от представения
констативен протокол за ПТП, както и от събраните доказателства и
изслушани заключения по САТЕ и СМЕ. Вината на дееца се предполага по
силата на оборимата презумпция, предвидена в чл. 45 ЗЗД, която не беше
оборена от ответното дружество.
При причиняване на вреди от деликт - имуществени и/или
неимуществени, лицето, което е претърпяло такива като пряка последица от
непозволеното увреждане, може да иска тяхното обезщетяване от
причинителя на вредата. Съгласно чл. 52 ЗЗД неимуществените вреди се
определят по справедлИ.ст. Кръгът от лица, които имат право на деликтно
обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД в случаите на смърт, е изяснен с
приетите от Пленума на ВС постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и №
2/1984 г., както и с тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело №
1/2016 г. на ОСНГТК. По отношение легитимацията на ищеца като
правоимащо лице по смисъла на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС,
задължително за съдилищата, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. /деца, съпруг и
родители/ и Постановление №5 от 24.11.1969г. на ПВС /отглеждано, но
неосиновено дете, отглеждащия го и лицето, което съжителства на
съпружески начала с починалия/ и само по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
7
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедлИ. да бъдат обезщетени.
Ето защо и следва да се приеме, че за ответника е възникнало
задължение да заплати на увредената ищца, която е дъщеря на починалата в
процесното ПТП В.Р.Е., обезщетение за вредите, причинени в резултата на
настъпилото застрахователно събитие. Съдът приема, че от събраните
доказателства се установява наличието на всички елементи от фактическия
състав пораждащ съдебно предявените материални права на вземанията.
Майката на ищцата е претърпяла ПТП, от което са настъпили
неблагоприятни изменения в правната сфера на ищцата, вследствие нейната
смърт. При определяне на обезщетението пък съдът следва да се ръководи от
критерия справедлИ.ст, въведен в чл. 52 от ЗЗД. Самото понятие
„справедлИ.ст“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно такова, е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. При причиняването на смърт от значение са възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и
редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им и да заключи какъв размер обезщетение по справедлИ.ст да
присъди за неимуществени вреди. Такива се начинът на извършването на
протИ.правното деяние, претърпените психически страдания от загубата на
близкия родственик, неговата възраст, социално - икономическите условия в
страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и
нормативно определеният лимит на обезщетението за настъпили
неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД
– по справедлИ.ст от съда.
В случая ищцата Н. А. Я. е дъщеря на починалата В.Р.Е., като се събраха
доказателства, че те не са живели в едно домакинство, нито в един град. От
разпитания по делото свидетел, който се явява заинтересовано лице, с оглед
8
роднинските връзки както в ищцата, така и с починалото лице, се установи, че
В.Р.Е. е подпомагал своята дъщеря финансово и са имали отношения на
емоционална близост и привързаност с тях, въпреки, че майката е живеела и
работела в Г..
Доколкото се касае за вреди от причинена смърт на майка на ищцата, то
следва да се съобрази, както се посочи вече тяхната възраст, начинът на
извършването на протИ.правното деяние, конкретно претърпените от ищцата
психически страдания от загубата на близкия родственик. Ето защо,
съобразявайки събраните по делото доказателства относно възрастта,
семейното положение на починалия, действително претърпените от Н. А. Я.
вреди от смъртта на майка й, с която е имала изградена емоционална връзка и
установени отношения за взаимопомощ, обстоятелството, че загубата на
последната ще съпътства ищцата през целия й съзнателен жИ.т, както и
социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, настоящият състав приема, че справедлИ.то
обезщетение е в размер на 85 000,00 лв.
Въз основа на гореизложеното искът за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за разликата над 85 000,00 лв. до пълния
претендиран размер от 170 000,00 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По отношение наведените в отговора на исковата молба възражения за
съпричиняване от страна на починалата, следва да се посочи, че по делото се
установи, че ищецът е пътувал в процесния автомобил с поставен предпазен
колан, но дори и това да не е било така, леталният изход е бил неизбежен
Такива са изводите в приетите заключения по допуснатите САТЕ и СМЕ. От
друга страна съдебната практика приема безпротИ.речИ., че дори и да е
установено такова обстоятелство, то само по себе си не е достатъчно, за да се
приеме, че е налице съпричиняване, освен ако не са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем,
ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан и е
улеснил със своите действия или бездействия настъпването на
неблагоприятните последици /в този смисъл Решение № 98 от 24.06.2013 г. на
ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК /. В настоящия случай съдът следва да
приеме, че не е налице съпричиняване по отношение на нанесените травми от
9
страна на В.Р.Е..
По иска с правна квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД: Отговорността на
застрахователя по сключена застраховка „Гражданска отговорност” за вреди
към третите увредени от застрахования лица е тъждествена по обем и
съдържание с отговорността на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД. При
уважаване на иск за обезщетение за вреди от деликт законната лихва върху
главницата се дължи без да има отправена покана от датата на деликта, ако е
поискана от ищеца /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. С решение № 128 от 04.02.2020 г., по т.
д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т. о., което настоящият съдебен състав споделя, е
разяснено, че в хипотезата на пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за
обезщетение за вредите, причинени от застрахования деликвент, в
застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не от увреждането. Изложени са аргументи, че разликата в
периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение
за забава от деликвента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и от
застрахователя по застрахователния договор следва както от разпоредбите на
чл. 429, ал. 1 - ал. 3 от КЗ, така и от въведената със сега действащия КЗ
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск срещу
застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ- отправянето
на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл.
380 от КЗ. След предявяване на тази претенция за застрахователя тече
нормативно установеният срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като
непроизнасянето и неплащането на застрахователно обезщетение в срока е
свързано, от една страна, с изпадане на самия застраховател в забава, за която
дължи лихва, а от друга страна, с възможността увреденото лице да предяви
иск на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. В обобщение, на основание чл. 493, ал.
1, т. 5 от КЗ застрахователят покрива спрямо увреденото лице отговорността
на деликвента за дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за
вреди от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ и при липса на произнасяне или
10
плащане на обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за
собствената си забава. С оглед изложеното съдът следва да присъди законна
лихва върху присъдените суми за главници за периода от 12.10.2023 г. (датата
на претенцията пред застрахователя) до окончателното плащане.
В представеното с исковата молба пълномощно и представен в последно
открито съдебно заседание списък на разноските по чл. 80 от ГПК е уговорено
възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сума в размер на
7450,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Тъй като ищецът е бил освободен от процесуалното задължение за
заплащане на държавна такса и съдебни разноски на основание чл. 83, ал. 2
ГПК, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ОС - Благоевград, сумата от 3 400,00 лв., съставляваща
държавна такса върху уважените искове, сума в размер на 120,00 лв.
съразмерно за заплатено възнаграждение на вещо лице от бюджета на съда,
както и 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът следва да се произнесе и по направени искания за разноски от
страна на ответника съобразно отхвърлителната част от предявените искове,
като осъди Н. А. Я. да заплати разноски в общ размер на 250,00 лв. за
юрисконсулстко възнаграждение (50 % от приети за дължими от съда 500,00
лв.) от претендирани в обща размер разноски от 1550,00 лв., като съдът
съобрази приспадащата се част от направените разноски от страна на
ответника, както и заплатените такива от бюджета на съда.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
С..., представлявано от Б.Г. И. и Р.В.М., ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. Я., ЕГН
**********, адрес: гр. П..., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от
ЗЗД сума в размер на 85 000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната майка В.Р.Е.,
вследствие на ПТП от 08.07.2023 г., със законната лихва върху тази сума
считано от 12.10.2023 г. (датата на сезиране на застрахователя на основание
11
чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата, като отхвърля
иска за сумата над 85 000,00 лв. до пълния предявен размер от 170 000,00 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
С..., представлявано от Б.Г. И. и Р.В.М., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г. Й. Й. от
САК, личен номер: ..., адвокатско възнаграждение в размер на 7450,00
лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Д..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
С..., представлявано от Б.Г. И. и Р.В.М., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Окръжен съд - Благоевград сума в размер на 3 520,00 лв., представляваща
дължими разноски по делото, както и 5,00 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н. А. Я., ЕГН **********, адрес: гр. П..., ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАД „Д..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С...,
представлявано от Б.Г. И. и Р.В.М., сума в размер на 250,00 лв.,
представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение,
съобразно отхвърлителната част.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в 2 - седмичен
срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
12