Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 11.01.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в
публичното заседание на четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска като разгледа
докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 7217 по описа за 2018 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.500 КЗ.
Делото
е образувано по депозирана искова молба от „З.д.Е.“ АД, с ЕИК ***, с адрес на
управление ***, представлявано от Й.Ц. и Р.Б., *** против П.Г.П., с ЕГН **********,***.
Ищецът твърди, че със Застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ от 16.06.2015г. застраховало гражданската отговорност на ответника
П.Г.П. във връзка с лек автомобил „***“ с ДКН *** със срок на действие
17.06.2015г. до 16.06.2016г. Твърди, че в рамките на този период настъпило
застрахователно събитие, за което бил съставен протокол за ПТП № ***г. Твърди,
че на 15.04.2016г., в гр.Плевен, движейки се по ул.“***“, при ***, при
управление на лек автомобил „***“ с ДКН ***, ответникът П.П., нарушавайки
виновно правилата за движение по пътищата, направил маневра и ударил странично
насрещно движещият се лек автомобил „***“ с ДКН *** и му нанесъл материални
щети. Твърди, че след настъпване на ПТП, въпреки разногласието относно
обстоятелствата по него и посещението му от органите за контрол на движението
по пътищата, виновният водач напуснал местопроизшествието преди идването им.
Ищецът твърди, че със застрахователен договор за имуществена застраховка
„Каско“, от 22.12.2015г., ДЗИ Общо застраховане ЕАД застраховало лек автомобил
„***“ с ДКН ***, собственост на Д.М.Б. със срок на действие 22.12.2015г. –
21.12.2016г. Твърди, че в резултат на настъпилото ПТП собственикът на
увреденото МПС Д.Б. отправила към ДЗИ Общо застраховане искане за оценка на
нанесените вреди на увредения автомобил и била заведена претенция по щета №***,
като след извършени огледи, причинените материални вреди са описани от експерти
на ДЗИ, изготвено е опис заключение, според които щетата е на стойност 312,59
лева. Изготвен бил ликвидационен акт и на 26.04.2016г. на собственика на
увреденото МПС било изплатено обезщетението. Твърди, че с оглед встъпване в
правата на застрахования по имуществената застраховка увреден собственик, с
писмо №***, ДЗИ поканило ищцовото дружество доброволно да заплати дължимата
сума в размер на 327,59 лева, която сума включва и обичайни разноски по
определянето му. Твърди, че в резултат на поканата, завел щета № ***, по която
бил изготвен доклад и била установена стойността на щетата в размер на 327,59
лева. Твърди, че на 26.07.2016г. превел сумата на ДЗИ. Ищецът твърди, че с
оглед направеното плащане и предвид факта, че водачът напуснал мястото на ПТП
преди идването на органите за контрол, за него е възникнало регресно право
срещу ответника да възстанови на ищцовото дружество заплатената сума. Твърди,
че изпратил до ответника покана, като до момента сумата не е възстановена. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи сумата от 327,59 лева, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение за нанесени на лек автомобил „***“ щети,
вследствие на виновно противоправно деяние на застраховано лице по застраховка
ГО с оглед напускане от страна на ответника на местопроизшествието преди
идването на органите за контрол на движението, въпреки, че посещението било
задължително. Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът
представя писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Твърди, че не е
виновен за настъпилото ПТП. Оспорва твърденията, че е напуснал
местопроизшествието. Твърди, че описаните щети на пострадалото МПС не са в
резултат само на това ПТП. Оспорва представените писмени доказателства.
В
представените писмени бележки твърди, че разпоредбата на чл.300 ГПК не се
отнася за този случай. Твърди, че ищцовото дружество е изплатило щетата без да
събере доказателства дали е влязло в сила наказателното постановление.
Твърди,че изслушания като свидетел водач на другото участвало в ПТП-то МПС е
заинтересована страна по делото. Твърди, че не е установено, че всички щети, за
които е изплатено обезщетението са в причинна връзка с процесното ПТП.
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 4723/2018г. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск
е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е
връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК. Разгледан по
същество, предявеният положителен установителен иск е основателен.
Установява
се от представената по делото Застрахователна полица № ***, че ответникът е имал сключена
застраховка гражданска отговорност със срок на действие 17.06.2015г. - 16.06.2016г.
Не
се спори между страните и се установява от представената по делото застрахователна
полица „Каско“ № ***, че лек автомобил *** модел ***с рег № *** е имал сключена
застраховка „Каско“ със срок на действие 22.12.2015г. – 21.12.2016г.
Установява
се по делото от представения Доклад по щета № ***, че лек автомобил *** модел ***с
рег № ***, е претърпял щета, която е оценена в размер на 327,59 лева. Към
щетата е приложен Опис заключение, в което е отразено, че щетите по автомобила
са в облицовката на задна броня, заден калник и задна врата. По щетата е
издаден ликвидационен акт, съгласно който стойността на щетата е 312,59 лева.
Представено е нареждане, от което се установява, че на 26.04.2016г. сумата е
преведена на собственика на увредения автомобил – Д.Б.М..
Установява
се, че с писмо с Изх№ *** ДЗИ Общо Застраховане е поканило ЗД „Евр Инс“ АД,
като застраховател по застраховка ГО на виновния автомобил, да му заплати
сумата от 327,59 лева, от които 312,59 лева щета и 15 лева ликвидационни разходи.
Установява
се, че на 26.07.2016г. ищцовото дружество е превело сумата на ДЗИ „Общо
застраховане“, а на 03.08.2016г. е изпратило регресна покана на ответника да
възстанови заплатената сума. Установява се от приложената в копие обратна
разписка, че ответникът е получил поканата на 09.08.2016г.
Спорно
по делото е участвал ли е ответникът в процесното ПТП, причинени ли са щети на
лек автомобил *** модел ***с рег № *** и ако са причинени на каква стойност,
както и напуснал ли е ответникът местопроизшествието преди идването на органите
на МВР и налице ли е спор относно водачите, участници в процесното ПТП.
За
изясняване на спорните обстоятелства, съдът допусна до изслушване като свидетел
К.Ц.П., приложи като доказателство НАХД № ***г. по описа на РС Плевен и назначи
съдебно автотехническа експертиза.
Фактическият
състав на регресния иск по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ изисква да бъде установено,
че виновният водач е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. В разглеждания случай се касае
за ПТП само с имуществени вреди, поради което за водачите, участвали в произшествието,
възникват задълженията по чл.123, ал.1, т.3, б.”б” ЗДвП, в зависимост от това
дали са постигнали съгласие относно обстоятелствата, свързани с настъпването на
ПТП. Така при наличие на съгласие водачите следва да попълнят своите данни в
двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие (същият
съставлява приложение № 3 към чл.5, ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г.) и
съвместно да уведомят службата за контрол на МВР, на територията на която е
настъпило произшествието. При липса на такова съгласие водачите-участници в ПТП
са длъжни, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната
служба за контрол на МВР и да изпълняват дадените им указания. Не във всички случаи на ПТП с имуществени вреди обаче,
когато липсва съгласие относно обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието, законът предвижда задължителното му посещаване от органите на
МВР. Случаите, в които такова посещение е задължително, са изчерпателно
изброени в разпоредбата на чл.125 от ЗДвП. Според чл.125, т.7 от ЗДвП
посещението ще е задължително и тогава, когато между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.
Във всички случаи, в които е настъпило ПТП само с
имуществени вреди и местопроизшествието е напуснато самоволно от някой от
водачите при липса на постигнато между тях съгласие за обстоятелствата по
настъпването му, напусналият го водач извършва нарушение по чл.123, ал.1, т.3,
б.”б” от ЗДвП, за което носи и административно-наказателна отговорност по
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Видно от приложеното НАХД, ***г. по описа на РС
Плевен, съдът е приел, че не е доказано извършено от ответника като водач на
МПС административно нарушение по чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП, а именно не е
доказано било по делото, че ответникът е нарушил задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие и по чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 ЗДвП. Административно наказателното производство е било образувано за две
извършени от ответника нарушения. В случая, съдът счита, че произнасянето на
съда по административно наказателното производство няма обвързваща гражданския
съд доказателствена сила. В този смисъл е и практиката на ВКС - Определение №435/12.06.2015г.
по дело №2947/2014 на ВКС, ТК, I т.о., където е прието, че
доколкото наказателното постановление или актът за неговата отмяна по НАХД имат
за предмет деяние, което не е престъпление, а административно нарушение, те не
обвързват, съгласно чл.300 ГПК,
гражданския съд относно вината на дееца и противоправността на деянието. В този
смисъл може да се направи извод, че дори издаденото НП да е отменено с влязло в
сила решение, това не означава, че в настоящето производство не може да се
установи и докаже извършено от водача на МПС нарушение на правилата на ЗДвП.
Затова
и по настоящето дело следва да се установи налице ли е извършено нарушение от
страна на ответника като водач на МПС на разпоредба от ЗДвП. Фактическото
обстоятелство, което подлежи на доказване по делото е извършени нарушения на
ЗДвП от страна на ответника при управление на МПС.
От
свидетелските показания на К. Ц.П., водач на *** модел ***с рег № ***, се установи,
че ответникът е управлявал автомобила си и е причинил процесното ПТП. Съгласно
чл.93 ал.2 ПП на ЗДвП, Когато се разминават пътни превозни средства от една и
съща категория, водачът на спускащото се превозно средство е длъжен да се
придвижи назад, освен в случаите, когато това е по-безопасно за превозното
средство, което се изкачва. От показанията на свидетеля се установи, че той се
е движил в посока изкачване, но ответникът вместо да го изчака и да го пропусне,
движейки се по тротоара, е продължил, в резултат на което е настъпило
процесното ПТП. Свидетелят посочи ответника в съдебната зала. Заяви, че
ответникът не е слязъл от автомобила си, а само е намалил. Свидетелят заяви, че
когато слязъл, за да огледа щетите, ответникът е потеглил. Заяви, че е ходил в
дома му заедно с органите на полицията. Тези свидетелски показания
кореспондират с Протокол за ПТП, приложен по делото. Видно от същия, протоколът
е съставен в 22,45 ч на 15.04.2016г., като в него е отразено, че ПТП-то е
станало в 20,35 ч. на същата дата. Приложеният
по делото протокол за ПТП представлява официален удостоверителен документ и
като такъв обвързва съда и страните с материална и формална доказателствена
сила относно фактите, отразени в него и възприети от съставителя му. Протоколът
не е оспорен по надлежния ред от ответника, а напротив – подписан е от него без
възражения. Видно от материалите по делото, по отношение на ответника е взето
административно отношение, като против същия е съставен АУАН, а въз основа на
него е издадено и наказателно постановление. Едва при съставянето му,
ответникът е посочил, че има възражения, като в подадени по- късно такива е
твърдял, че по това време не е управлявал автомобила си, а е бил вкъщи. Тези
твърдения, съдът приема за негова защитна теза, защото противоречащо на
логиката е без да е участвал в ПТП, още същия ден, ответникът да се подпише, че
е съгласен с констатациите в протокола за ПТП. Именно затова, съдът не
кредитира твърденията на процесуалния представител на ответника, че ответникът
не е участвал в произшествието, тъй като в представения по делото протокол за
ПТП, ответникът не е направил възражения, а напротив - подписал го е без
възражения. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на
ответника, че свидетелят е заинтересована страна и съдът не следва да кредитира
показанията му, тъй като той няма интерес от изхода на делото. Обезщетението за
претърпените щети му е изплатено изцяло, а срещу него не е било налице
образувано административно производство. В протокола, подписан от двамата
участника и отразено, че ответникът се е движил по тротоара и е извършил
маневра на ляво, с което е променил посоката си на движение и е ударил
странично движещия се автомобил. Това кореспондира с показанията на свидетеля,
че улицата е била тясна и по нея не са могли да се разминат два автомобила,
което е налагало ответникът да изчака или да направи път на движещия се насреща
автомобил. Освен, че е нарушил правилата за движение, ответникът е извършил и
второ нарушение, като е напуснал мястото на произшествието преди идването на
органите на полицията. Обстоятелството, че водачите на двата автомобила не са
попълнили споразумителен протокол е достатъчно да докаже липса на постигнато между тях съгласие за
обстоятелствата по настъпване на процесното ПТП.
Както
от свидетелските показания, така и от подписания от участниците в ПТП-то
протокол се установява, че на двата автомобила са констатирани щети. В протокола е отразено, че по автомобила на
ответника е констатирано охлузване на задна лява броня, а по автомобила на
другия водач – охлузен заден ляв калник и охлузена задна лява броня. От
заключението на приетата автотехническа експертиза се установява, че при
описаното съприкосновение на двата автомобила е възможно появата на щетите по
левите им странични части. От техническа гледна точка, в експертизата е
посочено, че застрахования автомобил е в причинно следствена връзка с
процесното ПТП, а описаните ремонти работи и деформации са във връзка с
произшествието. Вещото лице е установило, че щетата по автомобила на ответника
е резултат на процесното ПТП, а самата щета е на стойност 60 лева. Субективният елемент от състава на
гражданския деликт - вина, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД
се презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване,
като ангажира съответни доказателства за липсата й, каквито не са представени.
С оглед изложеното, съдът приема, че
регресно право в полза на застрахователя е възникнало, тъй като са налице
всички елементи от правопораждащия го фактически състав. Размерът на
претърпените щети е определен в калкулацията по претенцията и включва демонтаж
и монтаж на стойност 20 лева, труд и материали за боядисване, от които 97,63
лева труд, 164,96 лева материали и боя и 30 лева камера. Общата сума на щетата
възлиза в размер на 312,59 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и
разходите по определяне стойността на щетата в размер на 15 лева.
С оглед изхода на делото, ответникът дължи
на ищцовото дружество разноски по делото в размер на 25 лева държавна такса,
100 лева юрк.възнаграждение и 150 лева възнаграждение за съдебно-автотехническа
експертиза. Съобразно приетото в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
Дело № 4/2013 г., ОСГК, съдът по исковото производство по чл.422, ал.1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство,
като съгласно указанията, това следва да стане в осъдителен диспозитив. С оглед
на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 75. 00
лв. в общ размер, представляваща разноски по заповедното производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховане, че П.Г.П.,
с ЕГН **********,*** дължи на „З.д.Е.“
АД, с ЕИК ***, с адрес на управление ***, представлявано от Й.Ц. и Р.Б., *** сумата от 327,59 лева – представляваща
задължение по изплатена щета № ***., за която е издадена заповед № 2901/28.06.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
издадена по ч. гр. д. № 4723 по описа на РС Плевен 2018г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението в съда – 28.06.2018г., до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА П.Г.П., с ЕГН **********,*** да заплати на „З.д.Е.“
АД, с ЕИК ***, с адрес на управление ***, представлявано от Й.Ц. и Р.Б., *** направените разноски в размер на 25 лева
държавна такса, 100 лева юрк.възнаграждение и 150 лева възнаграждение за
съдебно-автотехническа експертиза
ОСЪЖДА П.Г.П., с ЕГН **********,*** да заплати на „З.д.Е.“
АД, с ЕИК ***, с адрес на управление ***, представлявано от Й.Ц. и Р.Б., *** направените разноски в заповедното
производство по ч. гр. №4723/2018г. по описа на РС Плевен в размер на общо
75.00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ОС Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: